Решения по трудов спор

[aras]

Колеги трябват ми две решения на ВКС:№298/01.03.2006г.IIIг.о и №817/10.05.2004г.

[Гост.]

Колеги трябват ми две решения на ВКС:№298/01.03.2006г.IIIг.о и №817/10.05.2004г.

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2004 г.

ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА (ЧЛ. 333 КТ) РАБОТОДАТЕЛЯТ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗПЪЛНИ ИЗИСКВАНИЯТА НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЗАКРИЛА В ПРОЦЕСА НА ПОДГОТОВКАТА НА ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА КОНКРЕТНОТО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ С РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ, ПОЛЗВАЩ СЕ С ОСНОВАНИЕ ЗА ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ.

Чл. 333 КТ



Докладчик съдия Надя Зяпкова

От фактическа страна ПОС е приел за установено, че М. А. Х. от гр. П. като трудоустроена е заемала длъжността "продавач на павилион" по трудово правоотношение с "Търговия и снабдяване" на "Пловдив-БТ" АД, гр. П.; че със заповед № 118/28.07.2000 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ М. А. Х. е била уволнена, поради съкращаване на щата; че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение М. А. Х. е била трудоустроена от ЛКК при ДКЦ VI ЕООД, гр. П. за 180 дни с болничен лист № 9793358, издаден на 18.02.2000 г. за времето от 19.02.2000 г. до 16.08.2000 г., че работодателят е знаел за трудоустрояването на работничката, но преди уволнението не е изпълнил изискванията на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ да вземе мнение от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда.

Пред съда работодателят е поддържал разбирането, че при уволнението на ищцата в края на м. юли 2000 г. не е било необходимо да вземе мнение от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда, тъй като предходната 1999 г., във връзка с извършени масови съкращения в дружеството и проектирано уволнение на ищцата, той се е снабдил с тези документи и е взел мнение от ТЕЛК и разрешение от районната инспекция по труда, както и че законът не е определил срок за валидност на получените разрешения за уволнение.

Въззивният съд е отхвърлил доводите на работодателя. Посочил е, че по силата на закона относно предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ разрешението на инспекцията по труда следва да бъде поискано и получено във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.

Жалбата на работодателя е неоснователна.

Решението на въззивния съд е съобразено с фактическите обстоятелства на конкретния случай и с материалния закон ­ чл. 333, ал. 1 и 2 КТ.

Ищцата е работила в дружеството като трудоустроена на длъжността "продавач" със заболявания на междупрешленните дискове ­ "спондилозис лумбалис ет дископатия Ел5-Ес1, радикулопатия Ес1 син., коксартрозис декстри инципиенс, периартритис хумероскапуларис бил, неврозис НУ ­ остатъчна вегетативна симптоматика ­ компенсация". През есента на 1999 г. в дружеството са извършени масови съкращения на работници. Във връзка с подготовката на прекратяването на трудовия договор с ищцата работодателят е изпълнил изискванията на предварителната закрила при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ. С писмо от 1.09.1999 г. е поискал и е получил мнение на ТЕЛК с ЕР № 1799/24.09.1999 г. Получил е и разрешение за уволнението от РИТ-П. от 21.10.1999 г., но трудовото правоотношение с ищцата не е било прекратено. Срокът на трудоустрояването на ищцата е бил продължен за още 6 месеца с болничен лист № 9793358 от 18.02.2000 г., издаден от НЛКК при ДКЦ VI ЕООД ­ гр. П. за времето от 19.02.2000 г. до 16.08.2000 г. Междувременно в дружеството е утвърдено ново щатно разписание влязло в сила от 1.07.2000 г. С това щатно разписание длъжността "продавач за павилион", заемана от ищцата, е била съкратена. Със заповед № 118/28.07.2000 г. трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, поради съкращаване на щата, считано от 3.08.2000 г. Не се спори, че към този момент ищцата е била трудоустроена и на това основание се е ползвала с предварителна закрила при уволнение по силата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Не се спори и че преди да издаде заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата работодателят не е взел мнение от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда.

С разпоредбата на чл. 333 КТ законодателят е свързал изискванията на предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). По императивен начин закрилата е предвидена при тези основания за уволнение, при които работодателят разполага със значителна свобода на преценката дали да уволни или не даден работник или служител. При тази преценка е възможно той да отчете само своите работодателски интереси и да не вземе под внимание специфичното положение и социалната уязвимост, в които се намират изчерпателно посочените в закона категории работници и служители ­ бременни, майки на деца до 3-годишна възраст, съпруги на лица, които отбиват редовната си военна служба, трудоустроени, боледуващи от болести, определени в наредба на министъра на здравеопазването, ползващи разрешен отпуск работници и служители и определени категории синдикални дейци. Тази идея на законодателя, приложена в практиката, налага единствено правилното разрешение, че всички изисквания на закрилата, така както са предвидени в закона, работодателят е длъжен да изпълни в процеса на подготовката на прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя, ползващ се със закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, 3 и 4 КТ. Когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

Такъв е конкретният случай.

При прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на заеманата от нея длъжност тя се е ползвала с предварителна закрила като трудоустроена по силата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят е извършил уволнението без да изпълни изискванията на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ. По този начин към датата на уволнението ищцата не е била освидетелствана от ТЕЛК, за да се изясни какво е здравословното й състояние към този момент и така изясненото й здравословно състояние да бъде съобразено от инспекцията по труда при даването на разрешение за уволнението. Мнението на ТЕЛК и разрешението на инспекцията по труда за уволнението на ищцата, дадени предходната година и по друг повод (в друга процедура), не са валидни при прекратяването на трудовото правоотношение, извършено девет месеца по-късно по силата на влязло в сила ново щатно разписание. Получените предходната година мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда не могат да бъдат отнесени към здравословното състояние, с което ищцата е била към датата на уволнението и са неотносими към изпълнението на изискванията на закрилата от страна на работодателя към този момент.

Предвид изложеното въззивното решение се остави в сила и в този смисъл Върховният касационен съд, състав на III г. о. постанови своето решение.

КОГАТО РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ УКРИЕ ЗАБОЛЯВАНЕ ПО НАРЕДБА № 5 ОТ 1987 Г., ТОЙ НЕ СЕ ПОЛЗВА СЪС ЗАКРИЛАТА ПО ЧЛ. 333, АЛ. 1, Т. 3 КТ, ТЪЙ КАТО РАБОТОДАТЕЛЯТ НЕ Е ИМАЛ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО МУ. В ТОЗИ СЛУЧАЙ РАБОТОДАТЕЛЯТ НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ИЗИСКВА МНЕНИЕТО НА ТЕЛК И РАЗРЕШЕНИЕ ОТ ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА ЗА УВОЛНЕНИЕТО НА СЪОТВЕТНИЯ РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ.

Чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ



Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Х., чрез кмета Г. И., срещу решение № 327 от 06.06.2003 г. по гр. д. № 26/2003 г. на ХОС. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

Ответникът по касация - П. Б. П., оспорва жалбата чрез пълномощника си адв. М. П.

Върховният касационен съд, състав на III гр. о., като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима. По същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение състав на ХОС е оставил в сила решение № 632 от 15.11.2002 г. по гр. д. № 342/2000 г. на ХРС, с което са били уважени предявените от П. Б. П. срещу община Х. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ - паричната претенция - до размер на сумата от 1076,40 лв.

Въззивният съд е приел, че уволнението на П. Б. П. от длъжността "специалист ЕСГРАОН", извършено със заповед № 32/14.01.2000 г. на основание "съкращаване на щата", е незаконно, тъй като промяната в щатното разписание е извършена от некомпетентен орган.

Решението е правилно.

Основателен е доводът на касатора, че въззивният съд е следвало да изложи мотиви по спорния въпрос за спазването на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, още повече поради това, че въпросът е преюдициален по отношение на съществото на трудовия спор, тъй като при нарушение на този текст, уволнението се признава за незаконно и се отменя само на това основание - чл. 344, ал. 3 КТ. Правилно по същество е становището, че в случая П. Б. П. не се е ползвала със закрила по този текст въпреки заболяването си "диабете с мелитус", включено в Наредба № 5 от 1987 г., тъй като преди процесното уволнение тя е декларирала, че не страда от захарна болест, т.е. - укрила е това заболяване и работодателят не е имал информация за него. В този случай работодателят няма задължение да изисква мнението на ТЕЛК и разрешението на инспекцията по труда за уволнението на съответния служител. Но доколкото оплакване за липса на мотиви на въззивното решение по този спорен въпрос може да се прави единствено от страната, в чиято полза е създадена защитната норма на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, в случая - от П. Б. П., другата страна не може да се ползва от едно такова нарушение на въззивния съд и то не може да бъде основание за отмяна на въззивното решение.

Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд е допуснал смесване на компетентността на различните органи на местна власт. В съответствие със закона са изложените мотиви, че съгласно чл. 21, т. 2 ЗМСМА (в редакцията му към релевантния момент), правомощие на общинския съвет е да определя структурата на общинската администрация и средствата за работна заплата на персонала, а кметът на общината само изпълнява решението на общинския съвет - чл. 44, т. 7 ЗМСМА. При липсата на решение на общинския съвет за промени в структурата на общинската администрация кметът на общината не е имал правото да извършва промени, като закрива едни длъжности и щатни бройки и създава други - в конкретния случай - закриването на заеманата от П. Б. П. длъжност "специалист ЕСГРАОН" - 5 щ. бр. и създаването на различната длъжност "главен специалист ЕСГРАОН" - 2 щ. бр.

Тъй като не е налице основание за касиране на обжалваното решение, то следва да бъде оставено в сила.

Благодаря би било достатъчно за колега.

[aras]

Мерси за бързия отговор