Цена на иск по чл. 179 ЗЗД

[A.Pato]

Здравейте, колеги,
подготвям установителния иск по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на договорна ипотека. Въпросът ми е как би следвало да се изчисли държавната такса по един такъв иск - пропорционална върху материалния интерес или като за неоценяем иск? И ако е върху материалния интерес - върху стойността на обезпеченото вземане ли се изчислява таксата, или върху стойността на ипотекирания имот съгласно данъчната му оценка?
Благодаря предварително на отзовалите се.

[law_master]

Не мога да кажа точно как тр да се изчисли цената на иска, но от колега съм чувал, че при такива случаи се изчислява най-високата цена и от клиента взема (ако е възможно) таксата в/у тази цена. След това исковата молба се подава с някаква произволно определена ниска цена и съдът я определя. След това той я внася, а ако остане разлика се връща на клиента или се заделя за др разходи по делото. Така се иззбягва ситуаацията ако цената която е изчислена предварително се окаже невярна, да се искат допълнително пари от клиента, което не е мн приятно, особено ако сумите са сериозни.

От друга страна пък, ипотеката е вещно право, тогава чл. 69 ал.1 т.2 ГПК

[apknokia]

Не ми се е налагало на заличавам, но недоумявам - Защо с иск , не става ли по същия начин, по който ипотеката е вписана - с молба и такса изчислена съгласно правилника по вписванията?!!!!

[apknokia]

Чл. 19. (1) Заличаване на вписването на ипотеката (чл. 179 ЗЗД ) става въз основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Когато кредитор е държавен орган, заверка на подписа не се изисква.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 69 от 2004 г.) За заличаването на ипотека върху недвижим имот, продаден на публична продан, трябва да се удостовери, че проданта е утвърдена с влязло в сила решение и че ипотекарният кредитор не е дал съгласието си пред съдия-изпълнителя да остане в сила ипотеката.


(3) Заличаването може да иска всеки заинтересован. То се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е направено. Отбелязването се подписва от съдията по вписванията.
179. Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) Заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. То се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот.





Къде е мястото на установителния иск в пр-вото пред съдията по вписванията???

[A.Pato]

Ех, ако имах нотар. заверено съгласие от кредитора, да нямаше да водя иск (той е и недопустим в случая, нямам интерес)
Иначе мерси за съвета на колегата law_master, в краен случай пускам ИМ без държавна такса, но това винаги оставя лошо впечатление у съдията, каквото не бих желал да се поражда. А ипотеката не е ли облигационно правоотношение, защо да е вещно?

[law_master]

така е, облигационно е, но нали имаше една теория на проф. Кожухаров че ипотеката е вещна тежест, защото следва имота и може да се противопоставя на 3-тите лица (щом е вписана разбира се).

[Melly]

Твърде спорен въпрос. Склонна съм да поддържам мнение, че ипотечното право е особно право на ипотекарния кредитор на предпочитателно удовлетворение от цената на имота (при наличието на определени предпоставки, разбира се).
Ипотеката не е вещно право, т.к. кредиторът не упражнява фактическа власт върху вещта. Също така, с учредяването й не се прехвърля правото на собственост.

[REVOLUTION]

така е, облигационно е, но нали имаше една теория на проф. Кожухаров че ипотеката е вещна тежест, защото следва имота и може да се противопоставя на 3-тите лица (щом е вписана разбира се).

Не е само на проф.Кожухаров!
Аз също съм на мнение , че е вещно право-само за протокола де, няма да влизам в спор!

[law_master]

Ипотеката не е вещно право, т.к. кредиторът не упражнява фактическа власт върху вещта. Също така, с учредяването й не се прехвърля правото на собственост.

За никое вещно право няма изискване за упражняване на фактическа власт, за да се определи, че е вещно. А то е ограничено ВП, както ПрПолзване

ПП: нещо и аз да добавя за протокола: дано не остане впечатление, че се заяждам или нещо от сорта, просто нямам какво да правя напоследък вечер, а във форума има интересни теми, по които смятам че имам и аз какво да кажа, така че ще се радваме да дискутираме, защото както каваше учителката ми по история ,,Умните хора не спорят, те дискутират''

[Melly]

И аз за протокола - ипотеката наподобава, но не е вещно право в полза на ипотекарния кредитор, защото той нито ползва имота, нито става собственик с учредяането й. Да, има действие по отношение на всички като следва имота, но не е същото.

Някои пък поддържат, че дооворната ипотека била облигационно правоотношение. Нищо подобно. С учредяването й се обезпечава друго правоотношение между същите страни. Да, договорната ипотека, погледнато отвсякъде си е договор. Само че, вместо като при договорите действието им да има сила само между страните, ипотеката има действие по отношение на всички. Я се опитайте по отношение на договорната ипотека да приложите разпоредбата на чл.87 ЗЗД, която е валидна (при определени предпоставки) към всички договори. Аз не съм срещала в практиката такава хипотеза.

И като не е нито вещно, нито облигационно право, какво ще е тогава? Значи е някакъв особен, трети вид право на кредторово предпочитателно удовлетворение от цената на имота при неизпълнение на задължение по друго правоотношение.

[fighter]

Банка ли е причината за цялата тази сага?

[A.Pato]

Този път (учудващо) няма замесена банка
Ипотекарният кредитор е частно дружество и не иска да даде съгласие за заличаване на ипотеката, та сме принудени да искаме съдебно решение в този аспект. Затова и питам, ако някой колега е водил подобен иск, колко е размерът на държавната такса, за да мога да кажа на клиента колко ще му струва делото приблизително. Защото ако е на материален интерес, отиваме на четирицифрена държавна такса, а ако се събира като по неоценяем иск, таксата е едва 80.

[Melly]

Ех, ако имах нотар. заверено съгласие от кредитора, да нямаше да водя иск (той е и недопустим в случая, нямам интерес)

Ами...., щом като ипотечният договор е съставен и подписан със съществен пропуск (липса на съгласие за заличаването й), от чий зор ще се опитваш да търсиш начин да заличаваш ипотеката? Това с УИ нещо не го възприемам...
Изчакай си да изтече срокът на действието й, пък тогава вписвай заличаване. Нали казваш че длъжникът е погасил дълга, който е обезпечен с нея? Ми кво би могло да се случи - нищо!
Само ще "виси" като тежест върху имота - това е!

[fighter]

С нотариална покана пробвах те ли? Вероятно не искат да платят таксите за заличаването.

[mishi_83]

Ето едно решение, от което може да се изведе аргумент, че искът е неоценяем, изхождайки от размера на обезпеченото вземане, тъй като делото е разгледано като първа инстанция от районен съд. А и като се замисля - искът по чл. 179 от ЗЗД не е ли за установяване на факт, а именно, че ипотечното право е погасено т.е. същият е неоценяем?

П.П. Не съм сигурен на 100 %, за това се извинявам ако съм написал някоя глупост

РЕШЕНИЕ № 1401 ОТ 22.10.99 Г. ПО ГР.Д. № 702/99 Г., V Г.О.

ОТНОСНО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАЛИЧАВАНЕ ВПИСВАНЕТО НА ИПОТЕКАТА.
Чл. 179 ЗЗД


Докладчик съдията Никола Хитров
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.Д. от гр. Т. против решение № 133/14.06.1999 г. по гр.д. № 259/99 г. на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 994/14.02.1999 г. по гр.д. № 502/98 г. на Т. районен съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ТБ "Х." АД гр. П. за клон гр.Т., предявен на основание чл. 97, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 179 ЗЗД за установяване, че ипотечните права и задължения по дог. ипотека - нот. акт № 36, нот. д. № 525/95 г. на Т. районен съд между страните са погасени и за заличаване вписването на ипотеката.
Касационната жалба е подадена от ищцата на основание чл. 218б, б. "в" ГПК и се поддържа, че е нарушен материалният закон, без да се конкретизира.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище, че същата е неоснователна.
ВКС, V гражданско отделение, като провери правилността на въззивното решение с оглед посоченото касационно основание, приема следното:
Обжалвано е въззивно решение на окръжен съд от надлежна страна в срока по чл. 218, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че в случая се касае за ипотечно право, което е неделимо. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и след като е налице неизплатена част от кредита, то не е възможно да се приеме, че ипотечното право на кредитора е погасено с изплатената част от вземането. Въпреки че учредената ипотека е за обезпечаване на сума в размер на 100 000 лева, а отпуснатият заем е в по-голям размер, тъй като дългът на ищцата по договора за кредит е единствен, то е недопустимо разделението му на части и въз основа на това да се приеме, че ищцата е изпълнила именно обезпечената част от вземането с извършеното частично плащане.
Изводът на въззивния съд е правилен.
Ипотеката е вещно и неделимо право, което обременява определен недвижим имот за обезпечаване на определено вземане. Удовлетворението на ипотекарния кредитор от ипотекирания имот се извършва чрез принудителна продан на имота, от сумата, която се добива за него. А какъв размер ще има право да получи той се определя от сумата, за която е вписана ипотеката. Вписването на сумата, за която се учредява ипотеката, посочва максималния размер, до който може да се упражни тя, т.е. максималната сума, която ипотекарният кредитор има право да получи от цената на имота. Когато вземането е по-голямо от сумата, за която е вписана ипотеката, тогава ипотекарният кредитор ще трябва да търси остатъка от длъжника си като обикновен хирографарен кредитор. Но същественото е, че ипотеката обезпечава цялото вземане /във всичките му части/. Отделен е въпросът, че то е до размера на сумата, за която е извършено вписването, защото това обезпечаване се отнася и до непогасената част от кредита.
Ипотеката, както и залогът е неделимо право. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава вземането. Следователно плащането на една част от дълга не освобождава част от имота от ипотеката. Тя продължава да течи върху целия имот.
По изложените съображения ВКС, V гражданско отделение приема, че не е налице релевираното отменително основание по чл. 218б, б. "в" ГПК, което да обуславя касиране на обжалваното решение и затова следва да бъде оставено в сила.

[A.Pato]

Ами не е особено приятно да ти виси ипотека върху имота, а и трудно може да се ползва за обезпечение по друг кредит, ако има една вписана ипотека върху него. Не е в интерес на клиентите ми да чакат 10-годишната давност на вписването, а и в крайна сметка хората са си в правото - изпълнили са по договора и искат само едно съгласие, което се прави пред нотариус за не повече от 5 минутки.

С нотариална покана вече пробвахме, не последва нищо и в телефонен разговор ме увериха, че нямат никакво намерение да изпратят съгласие за заличаването. Не сме ги карали да плащат таксите, като ипотекарен длъжник ще си ги поемем ние.

От цитираното решение аз лично не успявам да изведа подобен аргумент за съжаление, но може и аз да пропускам нещо или да не тълкувам правилно. (Между другото, с оглед на по-горните мнения, само да добавя, че съставът на ВКС с докладчик уважавания от мен съдия Хитров е окачествил ипотеката като вещно право).

[fighter]

Защо не претендирате обезщетение за вреди? Това би решило въпроса за цената на иска. Освен това делата между търговци се гледат по уж по-бързата процедура.

[A.Pato]

Ами аз не претендирам вреди. Клиентът иска от мен да му бъде заличена ипотеката.

[Melly]

Неслучайно споделих, че в доктрината няма еднозначно мнение за правната природа на ипотечното право.
Колкото до съдия Хитров, аз не му се сърдя, че има мнение различно от моето именно, защото го уважавам като капацитет.

[Гост.]

Здравейте, колеги,
подготвям установителния иск по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на договорна ипотека. Въпросът ми е как би следвало да се изчисли държавната такса по един такъв иск - пропорционална върху материалния интерес или като за неоценяем иск? И ако е върху материалния интерес - върху стойността на обезпеченото вземане ли се изчислява таксата, или върху стойността на ипотекирания имот съгласно данъчната му оценка?
Благодаря предварително на отзовалите се.

Не може да водиш самостоятелно иск по чл. 179 ЗЗД, той винаги се предявява ведно с установителен ( оценяем )- за недължимост на вземането обезпечено с ипотека( върху размера на това вземане се плаща ДТ).

Определение от 13.01.2009 г. на ОС - Добрич по т. д. № 9/2009 г., ТО
чл. 537, ал. 2 ГПК
Заличаването на извършено вписване на ипотека не представлява самостоятелен иск. То е последица от уважаването на иск, с който се цели установяване несъществуване на главното задължение, предмет на иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Подадена е искова молба от ООД "Х.", гр. С. и ООД "П." гр. П. срещу АД "Р.", гр. С., с която се иска от съда да постанови заличаване на учредена ипотека с нот. акт № ххх, том II, рег. хххх, дело № 244 от 19.04.2008 г. на Нотариус с рег. № ххх за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на втория ищец, като обезпечение задължението на първия, както и да отмени описания нотариален акт.

Твърди се в исковата молба, че между ответника по делото, в качеството му на продавач и първият ищец, в качеството му на купувач, е бил сключен договор за покупко-продажба на валцувана стомана, за цената от хххх лв. За обезпечение задължението на купувача, вторият ищец, като трето задължено лице /ипотекарен длъжник/, учредил върху собствен недвижим имот. Поради неизпълнение от страна на продавача, купувачът развалил договора, но учредената ипотека, не била заличена. Тъй като обезпечавала погасено задължение, ипотеката следвало да бъде заличена.

Заличаването на извършеното вписване на ипотеката, не представлява самостоятелен иск. То е последица от уважаването на иск, с който се цели установяване несъществуване на главното задължение, предмет на иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

При така формулираният петитум, искът се явява недопустим, поради което производството следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложените съображения, Добрички окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВнАС в седмичен срок от съобщаването му на страните.



Забележка: Определението е влязло в законна сила на 16.02.2009 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №………
Гр.Ловеч,………….2010 год.
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на дванадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ТАТЯНА МИТЕВА
при секретаря……………като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева ч.гр.д. № 676 по описа за 2010 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение, постановено по гр.д. № 280/09 год. в открито съдебно заседание на 19.10.2009 год., Тетевенският районен съд на основание чл.118 ал.2 от ГПК във вр. с чл.119 ал.1 от ГПК е прекратил производството по делото и изпратил същото на родово компетентния първоинстанционен съд – Ловешкия окръжен съд.

Против това определение е подадена частна жалба от “Тетевен инвест”ЕООД чрез пълномощника му адв.М. П., по повод на която е образувано настоящето производство. Счита, че обжалваното определението на ТРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно и в противоречие с изложените в исковата молба и уточняващата молба от 10.09.2009 год. факти и обстоятелства и направените искания съдът е приел, че се касае за оценяем иск, който е подсъден поради материалния си интерес на ОС-Ловеч. Наведените от ответника и приети от съда доводи, че с иска се цели да се заличи повторно вписаната ипотека поради изпълнение на договорните задължения и следователно предявения иск е оценяем, са неоснователни. Предмет на иска не е установяване, дали са изпълнени или не договорните задължения, за чието обезпечаване е вписана първоначално ипотека върху процесния имот. Ищецът търси защита срещу незаконосъобразното повторно вписване на договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, извършено от съдията по вписванията. Повторното вписване е извършено без основание, тъй като при обявяване съгласието на кмета за заличаване на процесната ипотека за недействително, Общинският съвет е действал при липса на компетентност. Заличаването на първоначално вписаната ипотека е било извършено законосъобразно и не е било обявено за недействително по предвидения в закона ред. Затова счита, че с определението си ТРС неправилно е квалифицирал предявените исковете. Неправилен е изводът на ТРС, че искът е оценяем и неговата цена възлиза на стойността на вписаната ипотека, доколкото не се касае за искане да се заличи вписаната ипотека, а се иска прогласяване на недействителност на акта на съдията по вписванията и безспорно в този случай предявения иск е оценяем.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК ответникът по делото Община-Тетевен е подал отговор, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Правилно районният съд е приел, че исковата претенция на ищеца е парично оценяема – в размер на обезпеченото с договорната ипотека вземане от 151 989.00 лв., каквото и посочената от него съдебна практика. Ето защо ищецът следва да заплати и следващата се държавна такса върху цената на иска и едва тогава да бъде даден ход на исковата му молба. На следващо място в частната жалба се навеждат изцяло неверни твърдения, че ищецът бил изпълнил договорните си задължения във връзка с обезпеченото вземане.

Съдът като взе предвид доказателствата, приложени по гр.д. № 280/2009 год. на РС-Тетевен, изложените в частната жалба оплаквания и доводите в отговора на ответника, прави следните изводи. За да прекрати производството по делото, районният съд е приел, че предявения от ищеца иск е оценяем, като размера на цената на иска е сумата от 151 989.00 лв., която е обезпеченото на ответника вземане към праводателя на ищеца, фигуриращо в договор за учредяване на потека, сключен с н.а. № 60/05 год. на нотариус В.. Наред с това във връзка с подадената молба от 10.09.2009 год. за уточняване на иска районният съд е приел, че при повторното вписване на ипотеката е вписано несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.90 ал.1 от ЗКИР, като повторното вписване на заличената ипотека е недействително по смисъла на чл.90 от ЗКИР и се заявява искане , че повторно вписана ипотека е незаконосъобразна съгласно разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗЗД. Считайки, че иска е оценяем и размера на цената е в посочения по-горе размер, Тетевенският районен съд, позовавайки се на разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК и чл.119 ал.1 от ГПК е приел, че делото е родово подсъдно на ОС-Ловеч и прекратил производството по същото.

Настоящата инстанция счита, че обжалваното определение на ТРС е незаконосъобразно, тъй като същото е постановено без да са били отстранени от ищеца нередовностите на исковата молба. В петитума на исковата молба от страна на ищеца е направено искане съдът да отмени повторното вписване под № 26, том І, д.261/08 год. на заличената договорна ипотека, учредена в полза на Община-Тетевен върху описания имот и да се постанови заличаването й. Като пр.основание на предявения иск е посочена разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК. Съгласно чл.88 от ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл.537 ал.2 и 3 от ГПК. Тук обаче следва да се посочи, че заличаването на извършеното вписване на ипотека не представлява самостоятелен иск, а е последица от уважаването на иск, с който се цели установяване несъществуване на главното задължение, предмет на иска по чл.537 ал.2 от ГПК. Следователно ищецът следва да предяви и установителен иск за признаване за установено, че вземането, обезпечено с договорната ипотека вече не съществува и след като е погасено, за заличаване на вписването. В този случай този иск на общо основание е оценяем и се дължи внасянето на следващата се д.т. върху неговия размер, който е 151 989.00 лв. Изложеното по-горе касае основанията при направено искане за заличаване на вписана договорна ипотека, което е различно от искането за заличаване на вписване в имотния регистър, уредено в чл.90 от ЗКИР. В подадената на 10.09.2009 год. молба ищецът прави уточнения, като за пръв път навежда твърдения, че при повторното вписване на ипотеката е вписано несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.90 ал.1 от ЗКИР, а именно несъществуващи ипотечни права, доколкото последните са погасени /за което обаче следва да се предяви установителен иск, както беше посочено по-горе/, че повторното вписване на заличената ипотека е недействително и евентуално недопустимо, без да са изложени фактите за това. На следващо място в тази молба се твърди, че повторното вписване е незаконосъобразно съгласно чл.179 ал.3 от ЗЗД, доколкото ЗЗД и ЗКИР се отнасят като общ към специален. В частната жалба от страна на пълномощника на ищеца се твърди, че изводът на ТРС, че искът е оценяем е неправилен, тъй като не се касае за искане да се заличи вписана ипотека, а се иска прогласяване на недействителност на акта на съдията по вписванията/уредено в чл.90 ал.1 от ЗКИР/, като безспорно в този случай предявения иск е неоценяем. В чл.85 от ЗКИР са посочени основанията за недействителност на този акт, но обстоятелства в тази насока не са изложени.

Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че следва да се отмени обжалваното определение на ТРС и делото се върне, като се остави отново исковата молба без движение и се укаже на ищеца да отстрани нейните нередовности , като посочи в какво се състои искането му и изложи обстоятелствата, на които основа искът си. След отстраняване нередовностите на исковата молба съдът следва да прецени на кого е родово подсъден предявения иск.

Водим от горното съдът



О П Р Е Д Е Л И :



ОТМЕНЯ определение, постановено по гр.д. № 280/09 год. в открито съдебно заседание на 19.10.2009 год., с което Тетевенският районен съд на основание чл.118 ал.2 от ГПК във вр. с чл.119 ал.1 от ГПК е прекратил производството по делото и изпратил същото на родово компетентния първоинстанционен съд – Ловешкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на ТРС за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.