Между другото интересно решение на същото основание има и в практиката на Европейския съд по правата на човека - Маестри срещу Италия, 39748/98, решение от 17.02.2004 г.
Това решение / няма да го копирам цялото, всъщност решенията май са две, че ще стана досадница за сетен път с дълги постове
/
Фактите:
На 23 ноември 1993 г. министърът на правосъдието образувал дисциплинарно производство срещу жалбоподателя – съдия, по онова време председател на районния съд в Ла Спезиа, на основанието, че от 1981 г. до м. март 1993 г. членувал в масонска ложа и по този начин нарушил чл. 18 от Законодателен указ № 511/1946 г. Чл. 18 разпореждал, че всеки съдия, който “не изпълнява задълженията си или има поведение – при осъществяване на функциите си или иначе, правещо го недостоен за доверието и уважението, с които трябва да се ползва, или накърняващо престижа на съдебната власт”, подлежи на дисциплинарно наказание. С решение от 10 октомври 1995 г. дисциплинарният състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) приел, че жалбоподателят е извършил въпросното нарушение, и му наложил наказание мъмрене. Според състава, след 1982 г. жалбоподателят трябвало да бъде наясно, че членуването в масонска ложа е морално несъвместимо с положението му на съдия – поради събитията около ложата Р2, планирала подкопаване на демократичните институции и прекратена с приетия Закон № 17/1982 г., както и поради връзките на някои масонски ложи с мафията и организираната престъпност. Същностният конфликт между масонството и съдийската професия бил подчертан и в директивите на ВСС от 22 март 1990 г. и 14 юли 1993 г., по-специално втората от тях. Дисциплинарният състав изтъкнал, че този конфликт се изразява в несъвместимостта между масонската и съдийската клетва, йерархическите връзки между масоните, “отхвърлянето” на държавното правосъдие в полза на масонското “правосъдие”, неразкъсваемата връзка между масоните, включително когато става дума за желаещ да напусне член.
Г-н Маестри подал касационна жалба, в която твърдял и нарушение на конституционното му право на сдружаване. Министерството на правосъдието подало насрещна жалба. С решение от 20 декември 1996 г. касационният съд приел, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Конституционното право на сдружаване било ограничено от принципите за безпристрастност и независимост на съдебната власт, които имали превес.
Пред Европейския съд жалбоподателят е подчертал, че налагането на дисциплинарното наказание е повлияло отрицателно на кариерата му като съдия – бил определен като неподходящ за поста съдия в касационния съд и за поста председател на районния съд. Изтъкнал е също така, че е бил преместен в Сицилия, но без да представи доказателства, че това е било във връзка с дисциплинарното наказание.
Съдията твърди, че наложеното му дисциплинарно наказание за това, че е бил масон, е нарушило правото му на свобода на събранията и сдружаването.
Съдът е приел, че текста на старичкия указ от 46 г - чл.18 - не противоречи на Конвенцията. Дисциплинарното наказание е предвидено в закона.По същия текст на същия итал. закон ЕС се е произнасял в N.F. v. ITALY , което може би е по -забавно.
In the instant case the Court notes that Article 18 of the 1946 decree provides for the possibility of penalising any judge who “fails to fulfil his duties”. Accordingly, the Court can conclude that the disciplinary sanction had a basis in Italian law.
и т.н.
Та накратко казано актът, който предвижда възможност за дисциплинарно наказване на магистрата в Италия, си е наред
, санкцията е предвидена в закона, както и нейното основание.
Съдът е приел, че Италия е допуснала нарушение на Конвенцията .Грубо ще преразкажа двете решения/ със свои думи, защото съм далече от стилистиката на ЕС
:
Италия има "дисциплинарен указ" от 46 г, който предвижда що е дисциплинарно нарушение, както и полагащото му се наказание.Съдията е бил масон.
През 1982 г Италия е приела "закон ", с който е забранила явно съществуванието ? на ложата Р2 / не мога да се ориентирам в структурата и чистотата на българските ложи, та какво остава за италианските- явно става дума за една конкретна организация, но след тази забрана започва да се поставя изобщо под въпрос възможната" комбинация" " съдия - масон" от "администриращите" съдебната система свише.
През 1990 г ВСС публикува Директива с "указания" :
членуването на съдия в законна организация като масонската, ръководена от собствени правила за поведение, може да бъде проблематично за него
Може и да може, може и да не може
.
ВСС е препоръчвал на министъра на правосъдието
да бъде обсъден въпросът дали би било уместно да се предложи ограниченията на свободата на сдружаване на съдиите да се разпрострат спрямо всички сдружения, чиито организация и цели обуславят особено силни връзки на подчинение и солидарност между членовете им
В крайна сметка - твърде неясно.
.И министърът не се отзовал на препоръката.
ВСС на Италия явно се е усетил, че е неясно и на 14 юли 1993 г. с директива е заявил изрично, че
упражняването на съдийски функции е несъвместимо с членуване в масонска ложа.
Съдията е престанал да бъде член на ложата през 1993 г.
Та в двете решения ЕСПЧ / доколкото мога да ги разбера аз
от българскиге георгафски ширини/явно е приел, че има намеса в правото на сдружаване на магистрата, но не приема тази намеса за недопустима,доколкото е предвидена в закона и явно обществено оправдана
От друга страна, Италия е осъдена, но не заради друго, а заради "непредвидимостта", неконкретността на уредбата си - 10 000 евро.
За съдията следва да е ясно, че върши дисциплинарно нарушение и то става ясно едва след като ВСС го е дефинирал като нарушение.
Защото "предвидени от закона” ограничения в свободата да имаш дружина
не само изисква мярката - ограничение да я пише някъде, но и да я пише качествено. З а това законът, дето поставя забраната в сдружаването
трябва да бъде достъпен за лицата, за които се отнася, и формулиран с достатъчна прецизност, за да им позволи – ако е необходимо след подходящ съвет – да предвидят в разумна според обстоятелствата степен последиците, до които може да доведе дадено действие. Законът трябва да указва с достатъчна яснота обхвата на всяка предоставена свобода на преценка и начина на нейното упражняване
И от същите български ширини, аз си мисля, че на този етап у нас за такива забрани изобщо не може да иде реч, както и за такива несъвместимости
де леге сега
.А дали трябва да се забрани или не трябва - съм склонна да мисля като Сатир- в ограничаването, както и в свободата, трябва да има предели
Всяка форма на личен живот се отразява и в делата, нали съдят хора/ това отражение не е равно на " предрешава делата"/.Значи ли това, че всяко лично може потенциално да бъде забранено един ден поради обществена необходимост?Къде е мярата ?
Не вярвам и в мъглявите формулировки за нарушения, престъпления и т.н.
Но също така и тайните ме хвърлят в голям ужас....За това не одобрявам забраните, но идентификацията с определена общност, ако :
ЗАКОН е решил, че би могла да постави магистрата в конфликт със себе си, е възможно да се оповести, ако също ЗАКОН го предвижда...С по -малко думи- не следва да се забранява членството в законна организация, със законни цели, няма пречка то да се оповестява, ако го пише пак в закона.
У нас е малко и трудно да се отдели "истината " от "лъжата", думите от делата
/ и претенденти за "оторизирани" представители на всяко тайнство има много
/
Отделих доста време на "братята"
, без да ми е ясно дали заслужават, дължи се на явно правно любопитство, а не на каквито и да било тайни пристрастия.Хубава седмица