председател на кооперация

[ivan2]

Колеги, бидейки невещ в трудовото право, си позволих да поставя настоящия съвсем реален казус:
Общото събрание на кооперация избира председател. Избора е вписан в регистъра. Председателя започва да си върши работата. Управителния съвет обаче е пропуснал да му определи възнаграждение и пр., и въобще няма сключен трудов договор или договор за управление и контрол. Председателя работи в продължение на година, в това положение на нещата.
Та казуса е дали може да получи някакво възнаграждение за времето, през което е работил без пари и договор, и да си уреди отношенията по осигуряването.

Поздрави.

[kazimirc4]

Нещо в тази ситуация не е наред. Може ли човек да живее без доходи една година. След като е ръководител, председателят не познава ли законовите постановки. Как може да ръководи една кооперация, да сключва сделки, а да не може да уреди собствения си договор, осигуровки и доходи ?! Дайте повече информация по случая!

[ivan2]

Очевидно председателя се е занимавал с друга дейност паралелно. Иначе казуса е верен и точно отразява действителното положение на нещата. Какво повече искате като допълнителна информация?

[ivan2]

Намерих следното решение, което е интересно. Сега въпроса е, ако не му се дължи трудово възнаграждение, а гражданско, то правното основание е неоснователно обогатяване? Очевидно не са пропуснати ползи...
Та и съдебното решение:
РЕШЕНИЕ ОТ 18.04.2008 Г. ПО В. ГР. Д. № 1019/2007 Г. НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

Докладчик: съдията Ивелина Солакова

За да се произнесе, съобрази следното:
С Решение № 832/19.07.2007 г., постановено по гр. д. № 678/2007 г., Районен съд - В. е отхвърлил предявените от И. Г. А. против ЗКПУ "Р." - с. В. искове за заплащане на сумата от 2 501,24 лв. неизплатени трудови възнаграждения да периода от 07.10.2004 г. до 07.10.2005 г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Г. А. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение сочи се, че председателят на ответната кооперация е укрил ведомостите на същата експертизата, изслушана пред съда не била изследвала документацията, тъй като същата не й била предоставена. Развиват се подробни съображения по същество на спора. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.
Ответникът оспорва жалбата. Моли съда да остави решението в сила.
Окръжен съд - В., като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), приема за установено следното:
С исковата си молба ищецът твърди, че през периода от 07.10.2004 г. до 07.01.2005 г. е бил председател на ответната кооперация. Сочи, че за този период от август 2004 г. до 01.10.2005 г. не е получил полагащото му се възнаграждение.
В тази връзка отправя молба до съда да осъди ответника да изплати на ищеца сумата от 2 501,24 лв., представляваща трудово възнаграждение за посочения период ведно със законната лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Не се спори по делото, че ищецът е избран за председател на ответната кооперация, като с решение от 07.10.2004 г. това обстоятелство е вписано в търговския регистър. С решение от 03.11.2005 г. същият е заличен като председател на кооперацията ответник.
Видно от приложения към делото протокол от 07.08.2004 г. за проведено Общо събрание на ЗКПУ "Р." - с. В., с решение на което ищецът е избран за председател на кооперацията, същият е заявил, че ще работи до края на 2004 г. без да взема заплати и същите ще останат като дар за кооперацията. За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато и изслушано заключението на съдебно -икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото и настоящата инстанция го намира за компетентно и обосновано. Съгласно същото през 2004 г. и през 2005 г. счетоводството на ЗКПУ "Р." - с. В. не е водено съгласно изискванията на законодателството, като само за 2005 г. са налични ведомости за заплати. Те са изготвяни на ръка в нарочна книга, подписани от главния счетоводител и в тази книга не са полагани подписи на посочените лица, за които е посочено, че са получили начислените във ведомостите суми. Именно на И. Г. А. не фигурира във ведомостите.
Пред въззивната инстанция са представени доказателства, които са абсолютно неотносими към настоящия спор. Единственият извод, въз основа на тях, който би могъл да касае спора е, че в качеството си на председател ищецът е извършвал дейност през периода 2004 г. - 2005 г.
Към делото е приложен и уставът на ответната кооперация.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 128 от КТ, обективно съединен с иск по чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86 от ЗЗД, които искове са неоснователни и недоказани.
От данните по делото безспорно се установява, че през процесния период от време от август 2004 г. до 10.2005 г. ищецът е бил председател на ответниковата кооперация. Същият е бил освободен от тази длъжност по решение на Общото събрание на кооперацията.
По въпроса за съществуването на трудово правоотношение, възникнало въз основа на избора на ищеца за председател на ответната кооперация съдът намира, че такова правоотношение не съществува. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от КТ, длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Изборът като основание за възникване на трудово правоотношение не може да се провежда по отношение на всяка една длъжност. Това е наложено от самата специфика на основанието, която не дава възможност за осъществяването му без изрична уредба в закон, акт на МС или устав. Очевидно е, че нито със ЗК, нито с изричен акт на МС е уредена възможност за възникване на трудово правоотношение между кооперация и нейния председател директно въз основа на проведен избор. Това, следователно, трябва да бъде предвидено изрично в устава на съответната кооперация. В конкретния случай, съобразявайки устава на ЗКПУ "Р." - с. В., съдът приема, че при липса на изрична разпоредба в тази насока, между ищеца и кооперацията не е възникнало трудово правоотношение въз основа на решение на ОС за избор на председател. При това положение отношенията между председателя и кооперацията не могат да се уреждат с трудов договор, а следва това да стане по друг начин. В случая изобщо не е ясно как и дали изобщо са били уредени тези отношения.
Що се касае до определяне на размера на възнаграждението на председателя, по този въпрос уставът на ЗКПУ "Р." - с. В. не съдържа изрична разпоредба, но с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗК следва да се счете, че то се определя от Общото събрание на кооперацията и може да бъде коригирано само с решение на този орган. В тази връзка ищецът не може да претендира трудово възнаграждение, дори и привидно да са налице трудови договори и допълнителни споразумения, сключени между него и кооперацията. Такива договори в конкретния случай не са представени на съда, нито пък е налице нарочно решение на ОС на кооперацията за определяне размера на възнаграждението на председателя. Както се установява от заключението на вещото лице, И. Г. А. не е фигурирал дори в така наречените ведомости, водени при кооперацията.
През процесния период ищецът е изпълнявал функциите на председател на ЗКПУ "Р." - с. В., като този факт е доказан. Безспорно е, че за този период възнаграждение му се дължи, но то няма характера на трудово такова. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 128 от КТ и обективно кумулативно съединените с него искове по чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Гореизложените фактически и правни констатации мотивират настоящата инстанция да приеме, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноските, направени от същия пред въззивната инстанция в размер на 250 лв. Също така жалбоподателят следва да заплати и ДТ в полза на ОС - В. в размер на 50,02 лв., тъй като спорът не е трудов по смисъла на чл. 357 КТ и не е налице основание за освобождаване от държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 832/19.07.2007 г., постановено по гр. д. № 678/2007 г., на Районен съд - В.
ОСЪЖДА И. Г. А. да заплати на ЗКПУ "Р." - с. В. сумата от 250 лв., представляваща разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. Г. А., да заплати на ОС - В. ДТ в размер на 50,02 лв.
Решението не подлежи на жалба.