Гергьовден - един от най-народните празници
Гергьовден - един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в дена на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, коетоще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.
Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете - предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско - се оставя за разплод.
В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.
В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.
На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави "на зелено" в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за "да стават високи конопите". После хукват да бягат, а децата ги замерват с хляб за плодородие. На други места хвърлят по младоженците бучки сирене за плодовитост.
Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.
На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.
Според народното вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се може да се вземат плодовете на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.
В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.
Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на "идеалния воин-християнин" и светец-покровител на войната и войската.
В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията - върху бял кон надясно, убиващ ламята.
- Дата и час: 29 Ное 2024, 06:47 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
св.Георги-Победоносец, Едрелез
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
2 мнения
• Страница 1 от 1
Re: св.Георги-Победоносец, Едрелез
6 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ ПРАВЕДНИ И МНОГОСТРАДАЛНИ ЙОВ
Йов бил потомък на библейския Авраам. Живеел в Арабия, където помагал на болните и защитавал бедните. Заради добродетели си се радвал на много земни блага, седем сина и три дъщери.
Но дяволът не вярвал в неговата праведност и помолил Бог да изпита вярата на Йов. Един ден разбойници нападнали воловете и ослите му, небесен огън изгорил овцете и пастирите му и страшен ураган причинил смъртта на децата му. Въпреки голямата скръб, която го измъчвала, светият човек не проронил и дума против Господ. После Бог му изпратил страшна болест –проказа, която разкапвала тялото му. Погубил жена му и най-добрите му приятели. Но светецът приемал страданията като изпитание на вярато му и продължавал да се оповава на Божията милост.
След всичко, което видял, дяволът останал засрамен и се разкаял за стореното. А Бог отново надарил Йов с всички земни блага. Възвърнал силите му и му дал още дълги години щастлив живот със синове, дъщери и внуци.
В народния календар 6 май е свързан с един от най-големите и тържествени празници през годината
ГЕРГЬОВДЕН
Почитат го както българите християни и мохамедани, така и турци суните и шиити, българските роми, сред които е известен като Едрелез, Ерделез, Хъдэрлиз, Ъдърлез.
Християнската традиция свързва празника с благочестивия и пълен с чудеса живот на св.Георги. В българската митология светецът е представен като юнак, който има девет сърца, язди на бял хвъркат кон, дели мегдана със самовили, хали и змейове, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно слънце, брани хората от ламята, с която води люта битка и винаги е победител.
В изключително богатата обредност на Гергьовден се открояват няколко основни момента, свързани с магии и благословии, гадания и предсказания, чиято специфична семантична натовареност придава особен колорит на празника.
Традиционно Гергьовден се осмисля като начало на лятото и на новата селскостопанска година. Това е времето, когато природата възкръсва за нов живот, а заедно с него - човек се пречиства, за да преживее отново своето възраждане. Затова и първият обреден цикъл на Гергьовден има изключително пречистващ и здравоносен смисъл.
Още в ранно утро жените и децата отивали на ливадите. По три пъти се търкаляли в росата, която имала лековита сила. Беряли млад здравец, гергьовче, коприва, детелина, за да закичат с тях вратите на къщите, праговете на кошарите и оборите. Вярвало се, че това ще им донесе здрави и жизненост, ще се плодят добитъка и ще има берекет в нивите и градините. Педи да се приберат по домовете си, се люлеели по три пъти на люлки, вързани на дрян или шипка, за да са пъргави и жизнерадостни през годината. Гегьовденските цветя свивали китки, които пазели на скрито място като лек срещу болести, магии и лоши очи. Връзвали си върбови или дрянови клонки, за да нямат болки в кръста и краката. Провирали се под зелени плодни дръвчета – за да се лекуват от бездетство. Събирали роса и с нея пръскали къщите и хамбарите, за да ги прочистят от бълхи и други вредни животинки.
В народната традиция св.Георги бил покровител на домашните животни. Затова този ден на особена почит били овчарите и стадата. В чест на светеца всички колели курбан – мъжко агне, за здраве и благополучие на цялото семейство. Ритуалът се изпълнявал от най-възрастната жена в семейството или от стопанина. Най-първо агнето се захранвало със зелена храна, сол хляб и трици. После на рогцата му се запалвала свещ, на врата му слагала венец от горски цветя, увити с бял и червен конец. Стопанката го прекадявала три пъти и му четяла молитва преди да бъде заколено, като правела кръстен знак на челото му. Кръвта на обредното животно оставяли да изтече в малка яма под плодно дръвче, за да не се тъпче от човешки крак берекета в семейството. С кръвта на гергьовденското агне мажели челцата на дечицата за здраве. По плешката и хрущяла на обредното животно гадаели за здравето на стопанина. Кокалчето от предния десен крак – свирка и челюстите на агнето домакинята пазела и с тях баела против уроки. Костите му заравяли под дръвче, което не дава плод, за да роди или под мравуняк, за да се плодат овцете като мравки. В някои селища ги хвърляли в реката, за да върви млякото на овцете, така както тече водата. А кожата дарявали на църквата.
Обредното агне задължително се носело в храма, за да бъде опят от попа. А жените винаги приготвяли и обредни хрябове. Облечена в празнични дрехи, закичена със зеленина, стопанката на дома отивала за прясна вода. В нея слагала клонче от плодно дръвче, измито камъче и малко от кръвта на обредното агне. С нея замесвала обредните погачи с приготвения от вечерта квас. В някои краища украсявали хлябовете с овчарска гега или с малки топчици, символизиращи овцете и агнетата, които ограждали с несключен кръг, символ на кошарата. Неизпечените хлябове покривали с женска дреха, за да се родят повече женски агънца, или пък с мъжки дисаги – за да се близнят овцете. Стара традиция било да се приготвят и малки хлебчета – кравайчета, подавки., които раздавали на овчарите и малките мамченца.Останалата обредна вода изливали на плодно дръвче, под хамбар или на прага на обора, за да има берекет през годината.
Празникът завършвал с общоселска трапеза. Тя се нареждала на зелено, най-често в двора на църквата или пред черковища на св.Георги. На нея се слагали приготвени за Гергьовден курбани и обредни погачи. След като бъдат опяти и благословени от попа, се раздавало по малко от обредната храна на всеки, с пожелание за здраве, благополучие и щастие. Целият ден преминавал в веселби, песни, хора и борби –пехливанлък. Младите се люлеели на люлки, вързани на стар орех или дъбово дърво, а родителите теглели децата си на кантар – за здраве. Празненството завършвало с ляво хоро, което играели най-възрастните мъже в махалата или селото.
Ключов момент в гергьовденската обредност имали магиите и благословиите. С тях са свързани поверията за жените –вещици, магьосници, джадии, които обирали плодородието по нивите и градините, крадели млякото на кравите и овцете. С магическата символика на 6 май е свързван и обичаят наричане на китки. В навечерието на празника всички моми ходели да берат цветя и билки, от които свивали китки, белязани с различни конци и дребни накити. Отивали мълчешко при три или седем извора и наливали мълчана вода в бяло менче. В него пускали китките заедно с други миризливи трави и ги оставяли да пренощува под плодно дръвче или червен трендафил. На самия Гергьовден девойките се събирали на кръстопът или в двора на черквата и започвали да наричат. За всяка китка – момите пеели по един стих от песен и така предричали за какъв ергенин ще се омъжи всяка една от тях. След припяването на момините китки, те се измивали с мълчаната вода – за да са здрави и жизнерадостни и ръсели косите си с нея – по-бързо да им пораснат.
Гергьоведен има свой специфичет натюрел в традициите на българите мохамедани. Гергьовденската обредност при тях се отличавала със строга система от забрани за домашна и полска работа, които съблюдавали както жените, така и мъжете. В някои селища стопанките прибягвали до някои магически действия, за да се предпазят от болести и страдания. Откъсвали стрък коприва, здравец и бъз и още толкова стръка лук, колкото са членовете в семейството. Слагали ги на скрито място, а на другата сутрин гадаели по тях кой ще бъде здрави и кой ще боледува през годината. Стара традиция било да се изваждат всички вълнени дрехи, за да ги напече слънцето и пречисти от пасулки и бубулечки. Мъжете пък обикаляли нивите, за да ги предпазят от маьосници, които обирали житото. Други заплашвали дърветата, които не давали плод, докато жените им месели обредни питки, за да родят фиданките през годината.
Особена е семантиката на Гергьовден при турците. Наричат го Хъдърлез и е един от най-тачените мюсюлмански празници. Той е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз. Някога посветените мъже тръгнали в две противоположни посоки на света с една велика мисия – да помагат на хората. Останали невидими за простосмъртните, те не били нито на земята, нито на небето. Само понякога се появявали в образа на бедни и болни хора или на животни, за да изпитат праведните мюсюлмани в тяхната вяра. Срещали се само веджна в годината – между 1 и 5 май, в ден петък, когато споделяли какви добрини са направил. Мигът на тяхната среща винаги оставал неизвестен, затова на Хъдърлез вярващите не подхващали никаква работа.
Белязал начало на лятото, мюсюлманите също свързват Хъдърлез с идеята за възраждащата се природа. Те вярвали, че с помощта на определени градиращи се обреди човек може да достигне до едно ново състояние на тялото и духа. Затова на този ден берели зелени клонки, с които кичели къщите и хамбарите, за да е плодовита годината.
Провирали се под корените на орехови дървета и люлеели децата на люлки, за да са здрави. Отколешна традиция била всички, без разлика на пол и възраст, да ходят по ливадите и да мият лицата си в росата, вярвайки в божествения произход и пречистваща сила на водата.
Свидетелство за чудодейна, лечебна сила на водата на 6 май са ритуалите, които се изпълняват и до днес при капещата вода на масива Дамбалъ над Момчилград. По стар обичай в навечерието на Хъдърлез тук идват много хора, без разлика на етническа принадлежност и вяра, за да потърсят спасение за своето страдание. Превърнало се в свято място и за мюсюлмани, и за християни, тук те се надяват да се излекуват от заекване, глухота, ревматизъм, безпродие, епилепсии, стресови неврози и др. Болните задължително изпълняват специален оздравителен обряд, в който най-важно е да се потопят в студената вода, да направят аптез (измиване) и да отпият три пъти от лековитития извор. Дрехите, с които са облечени по време на ритуала, оставят по клоните на близките дървета да пренощуват, с надеждата така да прогонят болестите от себе си. Преди да си тръгнат, вярващите хвърлят дребни пари в здравоносната води, като дар на извора.
За българските роми Гергьовден (християни) или Хъдърлез (мюсюлмани) е най-големия празник. Отбелязвали го като колят задължително курбан от агне, по един или по няколко, според броя на мъжките деца в семейството. По стар обичай жертвеното животно украсявали с венец от върбови клони. С кръвта на агнето мажели челата на децата за здраве, а костите – хвърляли в течаща вода, за да има берекет в семейството. Традиционно се приготвяло печено агне, пълнено с ориз и обредни пити. На трапезата се палела свещ и обредната храна се прикаждала от стопанката, като част от нея се раздавала на роднини и съседи. Плешката от курбана се пазела и с нея лекували или гадаели за успеха през годината.
Празникът траел обикновено три дни. В първия ден по стара традиция излизали преди изгрев слънце и ходели на река или друг водоем. Там се къпели или миели лицата и косите си с гергьовденска вода, която имала магическа сила да пречиства и предпазва хората от болести. Другаде пускали по водата обредните пити, със запалена на тях свещ, или гергьовденски венци от лековити билки. На втория ден момите в някои селища изпълнявали обичая пеене на пръстени, който изцяло дублира българския обичай наричане на китки. А на третият ден се правели традиционните задушници, когато всички жени ходели на гробищата, раздавали сварено жито и палели свещи за „Бог да прости” починалите им роднини.
Днес именден имат Георги, Георгиа и техните производни; Джордж,
Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юра, Юрия, Юрка.
ДЕН НА СВЕТИ ПРАВЕДНИ И МНОГОСТРАДАЛНИ ЙОВ
Йов бил потомък на библейския Авраам. Живеел в Арабия, където помагал на болните и защитавал бедните. Заради добродетели си се радвал на много земни блага, седем сина и три дъщери.
Но дяволът не вярвал в неговата праведност и помолил Бог да изпита вярата на Йов. Един ден разбойници нападнали воловете и ослите му, небесен огън изгорил овцете и пастирите му и страшен ураган причинил смъртта на децата му. Въпреки голямата скръб, която го измъчвала, светият човек не проронил и дума против Господ. После Бог му изпратил страшна болест –проказа, която разкапвала тялото му. Погубил жена му и най-добрите му приятели. Но светецът приемал страданията като изпитание на вярато му и продължавал да се оповава на Божията милост.
След всичко, което видял, дяволът останал засрамен и се разкаял за стореното. А Бог отново надарил Йов с всички земни блага. Възвърнал силите му и му дал още дълги години щастлив живот със синове, дъщери и внуци.
В народния календар 6 май е свързан с един от най-големите и тържествени празници през годината
ГЕРГЬОВДЕН
Почитат го както българите християни и мохамедани, така и турци суните и шиити, българските роми, сред които е известен като Едрелез, Ерделез, Хъдэрлиз, Ъдърлез.
Християнската традиция свързва празника с благочестивия и пълен с чудеса живот на св.Георги. В българската митология светецът е представен като юнак, който има девет сърца, язди на бял хвъркат кон, дели мегдана със самовили, хали и змейове, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно слънце, брани хората от ламята, с която води люта битка и винаги е победител.
В изключително богатата обредност на Гергьовден се открояват няколко основни момента, свързани с магии и благословии, гадания и предсказания, чиято специфична семантична натовареност придава особен колорит на празника.
Традиционно Гергьовден се осмисля като начало на лятото и на новата селскостопанска година. Това е времето, когато природата възкръсва за нов живот, а заедно с него - човек се пречиства, за да преживее отново своето възраждане. Затова и първият обреден цикъл на Гергьовден има изключително пречистващ и здравоносен смисъл.
Още в ранно утро жените и децата отивали на ливадите. По три пъти се търкаляли в росата, която имала лековита сила. Беряли млад здравец, гергьовче, коприва, детелина, за да закичат с тях вратите на къщите, праговете на кошарите и оборите. Вярвало се, че това ще им донесе здрави и жизненост, ще се плодят добитъка и ще има берекет в нивите и градините. Педи да се приберат по домовете си, се люлеели по три пъти на люлки, вързани на дрян или шипка, за да са пъргави и жизнерадостни през годината. Гегьовденските цветя свивали китки, които пазели на скрито място като лек срещу болести, магии и лоши очи. Връзвали си върбови или дрянови клонки, за да нямат болки в кръста и краката. Провирали се под зелени плодни дръвчета – за да се лекуват от бездетство. Събирали роса и с нея пръскали къщите и хамбарите, за да ги прочистят от бълхи и други вредни животинки.
В народната традиция св.Георги бил покровител на домашните животни. Затова този ден на особена почит били овчарите и стадата. В чест на светеца всички колели курбан – мъжко агне, за здраве и благополучие на цялото семейство. Ритуалът се изпълнявал от най-възрастната жена в семейството или от стопанина. Най-първо агнето се захранвало със зелена храна, сол хляб и трици. После на рогцата му се запалвала свещ, на врата му слагала венец от горски цветя, увити с бял и червен конец. Стопанката го прекадявала три пъти и му четяла молитва преди да бъде заколено, като правела кръстен знак на челото му. Кръвта на обредното животно оставяли да изтече в малка яма под плодно дръвче, за да не се тъпче от човешки крак берекета в семейството. С кръвта на гергьовденското агне мажели челцата на дечицата за здраве. По плешката и хрущяла на обредното животно гадаели за здравето на стопанина. Кокалчето от предния десен крак – свирка и челюстите на агнето домакинята пазела и с тях баела против уроки. Костите му заравяли под дръвче, което не дава плод, за да роди или под мравуняк, за да се плодат овцете като мравки. В някои селища ги хвърляли в реката, за да върви млякото на овцете, така както тече водата. А кожата дарявали на църквата.
Обредното агне задължително се носело в храма, за да бъде опят от попа. А жените винаги приготвяли и обредни хрябове. Облечена в празнични дрехи, закичена със зеленина, стопанката на дома отивала за прясна вода. В нея слагала клонче от плодно дръвче, измито камъче и малко от кръвта на обредното агне. С нея замесвала обредните погачи с приготвения от вечерта квас. В някои краища украсявали хлябовете с овчарска гега или с малки топчици, символизиращи овцете и агнетата, които ограждали с несключен кръг, символ на кошарата. Неизпечените хлябове покривали с женска дреха, за да се родят повече женски агънца, или пък с мъжки дисаги – за да се близнят овцете. Стара традиция било да се приготвят и малки хлебчета – кравайчета, подавки., които раздавали на овчарите и малките мамченца.Останалата обредна вода изливали на плодно дръвче, под хамбар или на прага на обора, за да има берекет през годината.
Празникът завършвал с общоселска трапеза. Тя се нареждала на зелено, най-често в двора на църквата или пред черковища на св.Георги. На нея се слагали приготвени за Гергьовден курбани и обредни погачи. След като бъдат опяти и благословени от попа, се раздавало по малко от обредната храна на всеки, с пожелание за здраве, благополучие и щастие. Целият ден преминавал в веселби, песни, хора и борби –пехливанлък. Младите се люлеели на люлки, вързани на стар орех или дъбово дърво, а родителите теглели децата си на кантар – за здраве. Празненството завършвало с ляво хоро, което играели най-възрастните мъже в махалата или селото.
Ключов момент в гергьовденската обредност имали магиите и благословиите. С тях са свързани поверията за жените –вещици, магьосници, джадии, които обирали плодородието по нивите и градините, крадели млякото на кравите и овцете. С магическата символика на 6 май е свързван и обичаят наричане на китки. В навечерието на празника всички моми ходели да берат цветя и билки, от които свивали китки, белязани с различни конци и дребни накити. Отивали мълчешко при три или седем извора и наливали мълчана вода в бяло менче. В него пускали китките заедно с други миризливи трави и ги оставяли да пренощува под плодно дръвче или червен трендафил. На самия Гергьовден девойките се събирали на кръстопът или в двора на черквата и започвали да наричат. За всяка китка – момите пеели по един стих от песен и така предричали за какъв ергенин ще се омъжи всяка една от тях. След припяването на момините китки, те се измивали с мълчаната вода – за да са здрави и жизнерадостни и ръсели косите си с нея – по-бързо да им пораснат.
Гергьоведен има свой специфичет натюрел в традициите на българите мохамедани. Гергьовденската обредност при тях се отличавала със строга система от забрани за домашна и полска работа, които съблюдавали както жените, така и мъжете. В някои селища стопанките прибягвали до някои магически действия, за да се предпазят от болести и страдания. Откъсвали стрък коприва, здравец и бъз и още толкова стръка лук, колкото са членовете в семейството. Слагали ги на скрито място, а на другата сутрин гадаели по тях кой ще бъде здрави и кой ще боледува през годината. Стара традиция било да се изваждат всички вълнени дрехи, за да ги напече слънцето и пречисти от пасулки и бубулечки. Мъжете пък обикаляли нивите, за да ги предпазят от маьосници, които обирали житото. Други заплашвали дърветата, които не давали плод, докато жените им месели обредни питки, за да родят фиданките през годината.
Особена е семантиката на Гергьовден при турците. Наричат го Хъдърлез и е един от най-тачените мюсюлмански празници. Той е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз. Някога посветените мъже тръгнали в две противоположни посоки на света с една велика мисия – да помагат на хората. Останали невидими за простосмъртните, те не били нито на земята, нито на небето. Само понякога се появявали в образа на бедни и болни хора или на животни, за да изпитат праведните мюсюлмани в тяхната вяра. Срещали се само веджна в годината – между 1 и 5 май, в ден петък, когато споделяли какви добрини са направил. Мигът на тяхната среща винаги оставал неизвестен, затова на Хъдърлез вярващите не подхващали никаква работа.
Белязал начало на лятото, мюсюлманите също свързват Хъдърлез с идеята за възраждащата се природа. Те вярвали, че с помощта на определени градиращи се обреди човек може да достигне до едно ново състояние на тялото и духа. Затова на този ден берели зелени клонки, с които кичели къщите и хамбарите, за да е плодовита годината.
Провирали се под корените на орехови дървета и люлеели децата на люлки, за да са здрави. Отколешна традиция била всички, без разлика на пол и възраст, да ходят по ливадите и да мият лицата си в росата, вярвайки в божествения произход и пречистваща сила на водата.
Свидетелство за чудодейна, лечебна сила на водата на 6 май са ритуалите, които се изпълняват и до днес при капещата вода на масива Дамбалъ над Момчилград. По стар обичай в навечерието на Хъдърлез тук идват много хора, без разлика на етническа принадлежност и вяра, за да потърсят спасение за своето страдание. Превърнало се в свято място и за мюсюлмани, и за християни, тук те се надяват да се излекуват от заекване, глухота, ревматизъм, безпродие, епилепсии, стресови неврози и др. Болните задължително изпълняват специален оздравителен обряд, в който най-важно е да се потопят в студената вода, да направят аптез (измиване) и да отпият три пъти от лековитития извор. Дрехите, с които са облечени по време на ритуала, оставят по клоните на близките дървета да пренощуват, с надеждата така да прогонят болестите от себе си. Преди да си тръгнат, вярващите хвърлят дребни пари в здравоносната води, като дар на извора.
За българските роми Гергьовден (християни) или Хъдърлез (мюсюлмани) е най-големия празник. Отбелязвали го като колят задължително курбан от агне, по един или по няколко, според броя на мъжките деца в семейството. По стар обичай жертвеното животно украсявали с венец от върбови клони. С кръвта на агнето мажели челата на децата за здраве, а костите – хвърляли в течаща вода, за да има берекет в семейството. Традиционно се приготвяло печено агне, пълнено с ориз и обредни пити. На трапезата се палела свещ и обредната храна се прикаждала от стопанката, като част от нея се раздавала на роднини и съседи. Плешката от курбана се пазела и с нея лекували или гадаели за успеха през годината.
Празникът траел обикновено три дни. В първия ден по стара традиция излизали преди изгрев слънце и ходели на река или друг водоем. Там се къпели или миели лицата и косите си с гергьовденска вода, която имала магическа сила да пречиства и предпазва хората от болести. Другаде пускали по водата обредните пити, със запалена на тях свещ, или гергьовденски венци от лековити билки. На втория ден момите в някои селища изпълнявали обичая пеене на пръстени, който изцяло дублира българския обичай наричане на китки. А на третият ден се правели традиционните задушници, когато всички жени ходели на гробищата, раздавали сварено жито и палели свещи за „Бог да прости” починалите им роднини.
Днес именден имат Георги, Георгиа и техните производни; Джордж,
Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юра, Юрия, Юрка.
- usra_ovcova
- Потребител
- Мнения: 768
- Регистриран на: 09 Окт 2009, 19:00
2 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 42 госта