Управителят ще бъде и юрисконсулт

[pitasht]

по един трудов спор имам това:
Управителят на дружеството- ЕООД и собственик на капитала ще ми се явява не в качеството си на управител а като назначен юрисконсулт.
Не че ми пречи особено много, но може ли да иска разноски в тази хипотеза? Пък и допустимо ли е? Мога ли да се заям за нещо?

[laridii]

Това е просто култово, бях виждала председатели на кооперации да назначават сами себе си по трудово правоотношение в същата кооперация, за да избегнат някоя друга осигуровка, но Вашето ЕООД направо кърти.
Този собственик-управител-юрисконсулт е представил трудов договор по делото, така ли, в който назначава сам себе си?
Заслужава си да се помисили, никакви разноски не заслужава този!!!

[laridii]

№ 26-59 от 8.04.2002 г. относно сключване на договор между управител на ЕООД и едноличен собственик, когато те са едно и също лице
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Трудовият договор е двустранен договор. Той се сключва между страни, от които едната има качеството работодател, а другата - работник или служител. В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ е установено кой е работодател по смисъла на КТ. За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения. Изхождайки от § 1 и от съдържанието на тези права и задължения, установени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове, уреждащи трудовите правоотношения, става ясно, че те не могат да бъдат приложени спрямо собственика на капитала на ЕООД и управителя в едноличното търговско дружество. За тях намира приложение чл. 147, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ), където е уреден и договорът за назначаване на управител, сключен между управителя и едноличния собственик, когато те са едно и също лице.

ПИСМО ИЗХ. № 62-03 ОТ 10.01.2006 Г. НА МТСП ОТНОСНО: ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДРУЖЕСТВОТО И НЕГОВИЯ УПРАВИТЕЛ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ РЕГЛАМЕНТИРАНИ И РАЗГЛЕЖДАНИ КАТО ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ


МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА


Според чл. 147, ал. 1 ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, а с приемането на текста на чл. 141, ал. 6 ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г.) законодателят е отстранил съществуващата дотогава празнота в действащото право. Разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ предвижда, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и управителя се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението.

До приемането на това изменение в Търговския закон съществуваха някои аргументи в полза на принципната допустимост на трудовия договор като форма на уреждане на правните отношения между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител, произтичащи от общия принцип на свободното договаряне, означаващ, че страните могат да решат по какъв начин да уредят определени свои правни отношения, освен ако изрична разпоредба на закона предписва задължително съдържание на сключвания договор. Преобладаващо е становището, изразено и в писма № 26-00-711 от 04.12.2001 г., № 26-00-125 от 04.04.2002 г. на Националния осигурителен институт (НОИ) и писмо № 26/59 от 08.04.2002 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), че отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения. Поддържа се тезата, че нормите на трудовото право не намират приложение спрямо собственика на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) и управителя на еднолично търговско дружество. Множество разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане не се прилагат или не са със задължителен характер в отношенията между управителя и дружеството. Такива са текстовете за трудовата дисциплина, задължителното работно време, по-широката по обхват имуществена отговорност на управителя за вреди, причинени на дружеството. Кодексът на труда предвижда ограничена имуществена отговорност в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, освен в случаите на липси, когато отговорността е до пълния размер на вредата, докато Търговският закон регламентира пълна имуществена отговорност на управителя за всички, причинени от него, вреди на дружеството. Съдружникът в дружество с ограничена отговорност е длъжен да полага лични усилия и грижи за дружествените дела и да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност. Той има нормативно установено в Търговския закон (ТЗ) задължение за участие в управлението на търговското дружество. Това задължение съществува, независимо и извън всички трудови правоотношения и не възниква по силата на трудов договор. По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Ако едноличният собственик на капитала в същото време е и управител на ЕООД, то той не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си, тъй като се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка. Множество автори възприемат тезата, че изричната уредба на договора за възлагане на управлението в Търговския закон вече може да бъде аргумент, който отрича възможността отношенията с управителя да бъдат уредени с трудов договор. Съдебната практика в някои свои решения (ВКС, IV г.о., гражд. д. № 1713 от 2001 г.) приема, че договорът за управление има мандатен характер и се урежда от гражданското законодателство.

Като заключение, следва да обобщим, че отношенията между дружеството и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. При сключване на този вид договор би трябвало да се определи и базисно възнаграждение, което да се дължи от дружеството всеки месец и което да не зависи от финансовите резултати на управляваното предприятие. Свободното определяне на съдържанието на договора позволява то да се доближи максимално до режима на трудовите правоотношения.


Това се повтаря:
Трудовият договор е специфично правоотношение, регулирано от специален нормативен акт - Кодекса на труда. Трудовото правоотношение е двустранно правоотношение, по което едно лице предоставя работната си сила на друго лице срещу възнаграждение по нормативно определени правила. По своята същност то дефинитивно изключва възможността работодател и работник да бъде едно и също лице. В случай, че от двете страни на трудовия договор стои едно и също лице, няма възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и осъществяване на трудовите функции. Освен това липсва правен интерес едно и също лице да следи себе си за спазване на трудовата дисциплина по КТ, тъй като, в случай че установи нарушение, то следва да наложи само на себе си дисциплинарно наказание, след което да има правната възможност да оспорва собствената си заповед по съдебен ред. Следователно предвид спецификата на правоотношението по предоставянето на работна сила срещу заплащане на определено възнаграждение, недопустимо е собственикът на ЕООД да сключва трудов договор сам със себе си. В този смисъл е и практиката на Националния осигурителен институт и Министерство на труда и социалната политика.

[vioma]

Управителят не може да бъде и юрисконсулт, който получава възнаграждение за участие в процеса. Там той представлява дружеството в качеството си на управител. Ако иска да получи пари за участие в процеса- да наеме адвокат и да дели с него хонорара:). Стига с тази шизофрения!

[atevasile]

Не мога да повярвам!
Да се обосновавате с писмо на МТСП като доказателство защо между управителя на дружеството и дружеството не може да се сключи трудов договор.
"Трудовият договор е двустранен договор" - абсолютно е така. Но пък и имаме две страни: дружеството и лицето, което има и качество на управител.

"В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ е установено кой е работодател по смисъла на КТ." - Да видим:
§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение;
Е и, какво доказва това? Дружеството е работодател - в това няма спор.

"За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения"
Е и? Четем от КТ чл. 124 - 129 за задълженията и не виждаме нищо, в подкрепа на твърдението на МТСП.

За правата да прочетем чл. 8
Осъществяване на трудовите права и задължения
Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време (а не е ли дискриминация признакът участие в капитала?).
(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни

Я да прочетем и чл. 124
Съдържание на трудовото правоотношение
Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Какво му пречи на човекът, че е управител.

Така че, "Изхождайки от § 1 и от съдържанието на тези права и задължения, установени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове, уреждащи трудовите правоотношения", на мен лично изобщо не ми става ясно, защо "те не могат да бъдат приложени спрямо собственика на капитала на ЕООД и управителя в едноличното търговско дружество"

А да ви цитирам и мнение на юрист:

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, СОБСТВЕНИК НА ЕООД, ДА СКЛЮЧИ ТРУДОВ ДОГОВОР С ДРУЖЕСТВОТО; РЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛИЦЕТО ПО КЗОО И ЗЗО

ВЪПРОС:Може ли физическото лице, собственик на ЕООД, да сключи трудов договор с дружеството, като се има предвид разпоредбата на чл.147, ал.3 от Търговския закон съобразно изменението му в ДВ, бр.84 от 2000 г. При положение че е сключен такъв договор, следва ли собственикът на ЕООД да се осигурява като работник или служител на дружеството, а не като самоосигуряващо се лице. Следва ли да се има предвид, че лицето не извършва друга трудова дейност в дружеството извън тази по трудовия договор?

Симеон Минков, юрист

До влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр.84 от 2000 г.) съществуваше спор и някои държавни органи считаха, че физическото лице собственик на ЕООД не може да сключи трудов договор с дружеството, тъй като има договаряне сам със себе си - чл.38, ал.1 от ЗЗД, като не отчитаха различните качества на физическото лице и търговското дружество, които законодателят е предвидил и е вписал в закона.
Договарянето сам със себе си е забранено от закона, освен в изрично предвидените случаи, какъвто е случаят по чл.147, ал.3 от Търговския закон.
Според действащия Търговски закон търговски управител или, както е записан в закона, "прокурист" на търговско предприятие (в Наредба за управление на еднолични търговски дружества с държавно имущество е наречен мениджър) може да бъде:
1. Физическо лице, което е овластено от собственика с писмен договор да управлява предприятието.
2. Самият собственик, наречен "принципал".
Според разпоредбите на закона управителят (прокуристът, мениджърът) има двойно правно положение, независимо дали е принципал или наето от принципала физическо лице.
1. Той е законен представител на търговеца в правоотношенията с трети лица. Това произтича по силата на Търговския закон, чл.22, ал.1.
2. Той е законен представител и на търговското предприятие

...

От всичко изложено може да се отговори на зададеня казус по един начин, а именно:
1. Собственикът на ЕООД като законен представител на дружеството може да сключи трудов договор с управителя (прокурист, мениджър), дори да са едно и също лице.
2. Физическото лице управител (прокурист) на търговското предприятие следва да се осигурява за всички осигурени социални рискове като служител на дружеството по КЗОО и ЗЗО, а не като самоосигуряващо се лице.

[Гост.]

по един трудов спор имам това:
Управителят на дружеството- ЕООД и собственик на капитала ще ми се явява не в качеството си на управител а като назначен юрисконсулт.
Не че ми пречи особено много, но може ли да иска разноски в тази хипотеза? Пък и допустимо ли е? Мога ли да се заям за нещо?

Допустимо е.
чл. 78, ал.8 ГПК
Обърни внимание на датата на ТД, респективно искай да ти представят уведомлението по чл. 62 от КТ, заверено от ТД на НП- до там със заяждането.
Успех.

[atevasile]

Не можах да цитирам любимата си част от писмото на МТСП:

За тях намира приложение чл. 147, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ), където е уреден и договорът за назначаване на управител, сключен между управителя и едноличния собственик, когато те са едно и също лице.

Това е много добре. Но изобщо не се отнася до случаите, когато лицето, което е управител, ще има други, трудови функции, различни от управлението.

[pitasht]

Благодаря на всички включили се в дискусията.
по принцип не искам да се заяждам с управителя или юрисконсулта какъвто и да е там. Важното е делото да върви а не да се отлага за глупости.
Не вярвам да стигнем до присъждане на разноски в негова полза но човек никога не знае.
Озадачи ме интересната ситуация-просто не ми се беше случвало никога. По принцип като размислих съм съгласен че няма пречка трудовият договор да се сключи-страна по него е дружеството, но наистина някой въпроси са важни, които сте повдигнали.
За повече информация по казуса: приложено е точно уведомлението с което е регистриран трудовия договор а самият трудов договор не е по делото/ на юрисконсулта така че явно за НОИ няма проблем, т.е и за мен няма. Остава въпросът има ли право на разноски след като управителят е и юрисконсулт, формално ГПК казва, че се присъждат, ако юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт-ал.8 на чл.78? В случая поне формално нещата са налице, но явно на всички ни се струва странно.
Аз съм на едно крайно мнение което не се споделя от много юристи изобщо за присъждане на адв.хонорар на юрисконсулти. Сопред мен юрисконсултът няма право на адв.хонорар по нашата Наредба, тъй като си взема заплата, което е вид неправомерно облагодетелстване за ЮЛ, защото то реално не е напрвило разноски за този хонорар, който му се присъжда и може и никога да не ги даде на юрисконсулта, който си ги е изкарал. т.е без да си направил разноски съдът ти ги присъжда-т.е от една страна ако си вземеш адвокат трябва да му платиш, за да ти върнат разноските, а за юрисконсулт без да си платил ти дават разноски. Това разноски ли са? Но това е друга тема.
Благодаря на всички включили се беше интересно да прочета мненията ви.
Ще видим ако изгубя делото какво ще каже съда.