от Гост. » 10 Дек 2009, 13:58
И нещо старо, но относимо... само защото темата наистина взе друга насока, различна от първоначалното питане.
Решение от 17.06.2003 г. на СРС по гр. д. № 13084/2004 г., ТСК, 76 с-в, докладчик съдията Яначкова
чл. 220, ал. 1 КТ
чл. 222, ал. 1 КТ
чл. 224, ал. 1 КТ
чл. 225, ал. 1 КТ
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ
чл. 333, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 3 КТ
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ
Предвиденото в чл. 328 КТ потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение се упражнява чрез отправяне на писмено предизвестие, което поражда своето действие от момента на връчването му, независимо на коя дата договорът ще престане да бъде в сила. Предвид нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, към този момент трябва да се прави преценка за надлежното упражняване на правото на работодателя, предизвестието може да бъде отправено като писмено изявление, без да е във формата на заповед, а ако има издадена и такава, тя е с констативен характер, поради което и не може да се определи като "заповед за уволнение" по см. на тази разпоредба. Работодателят може да уволни, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, само с предварително разрешение на Инспекцията по труда (ИТ) за всеки отделен случай, работник или служител, започнал ползването на разрешения му отпуск. Съкращаването на щата като основание за уволнение обуславя доказване от страна на работодателя, че към момента на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка, предвидена за съответната длъжност, т.ч. трудовите функции, изпълнявани от нея. Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа предпоставя признаване на уволнението за незаконно.
------------------------
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът М. Ф. твърди в исковата си молба, че със Заповед № УЧР-448 от 2.09.2002 г. било прекратено трудовото му правоотношение с Главна данъчна дирекция (ГДД) при МФ по трудов договор, сключен за неопределено време, като снабдител при Учебен център - Б., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, съгласно утвърдено разписание на длъжностите, в сила от 1.09.2002 г. Поддържа, че е нарушен чл. 333 ал. 1, т. 4 КТ, тъй като, считано от 2.09.2002 г. до 2.10.2002 г., е бил в отпуск за временна неработоспособност, продължен до 1.11.2002 г., а не е взето предварително разрешение на ИТ; че предизвестието не предхождало заповедта, а му било връчено едновременно с нея на 2.09.2002 г., както и че не се е осъществило използваното уволнително основание. Моли съдът, след като докаже основателността на твърденията си, да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода 2.09.2002 г. - 21.10.2002 г. в размер на 1 632 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски.
Ответникът ГДД при МФ оспорва предявените искове. Прави евентуално възражение за прихващане със изплатени от него суми - 272 лв., 40,80 лв. и 272 лв., съотв., на основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.
С. районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и прецени доводите на страните по реда на чл. 188 ГПК, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от представените документи от ЛТД, че ищецът е заемал длъжността "снабдител" в Учебен център (УЦ), гр. Б. при ответника по трудов договор, сключен за неопределено време.
С предизвестие № УЧР-447/2.09.2002 г., връчено на 2.09.2002 г. (съобразно и направеното признание), ищецът е уведомен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено с изтичането на 1 месец, на основание чл. 326, ал. 2, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Със Заповед № УЧР-448 от 2.09.2002 г., трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, считано от датата на връчването й - 2.09.2002 г., 17 ч. - видно от направеното отбелязване и съобразно направеното признание. Като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени - съкращаване на щата, съгласно утвърдено щатно разписание на длъжностите, в сила от 1.09.2002 г. Със заповедта е наредено да се изплати на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за 30 дни и по чл. 224, ал. 1 КТ за 3 дни. Не се спори, че тези актове изхождат от представител на работодателя.
От представените болнични листове № 688/5.09.2002 г. и № 763 от 2.10.2002 г., издадени съотв. на 4.09.2002 г. и 2.10.2002 г., е видно, че на ищеца е разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода 2.09.2002 г. - 1.11.2002 г. Видно от "протокол" на 5.09.2002 г., ищецът е предал болничен лист на "управителя" в 14,20 ч.
От извлечение от присъствена книга е видно, че ищецът се е подписал срещу часовете 7,55 ч. и 18,00 ч. на 2.09.2002 г.
От утвърдено длъжностно разписание на Учебния център - Б., в сила от 1.07.2002 г. е видно, че за процесната длъжност "снабдител" е предвидена 1 щатна бройка.
От утвърдено длъжностно разписание на Учебния център - Б., в сила от 1.09.2002 г., е видно, че за процесната длъжност "снабдител" няма предвидена щатна бройка.
От утвърдена длъжностна характеристика за процесната длъжност, с която ищецът е запознат на 27.12.1999 г., е видно, че основните задължения са осъществяване снабдяването на УЦ с необходимите стоки за нормалното му функциониране, изпълнение функциите на шофьор и поддръжка на автомобила, с който се извършва зареждането.
От утвърдена длъжностна характеристика за длъжността "техник поддръжка и шофьор" за 2002 г. (и в двете длъжностни разписания фигурира длъжност "специалист поддръжка") е видно, че функциите й, освен тези, свързани с качественото функциониране на електрическите мрежи и инсталации и противопожарни съоръжения, са и управление и поддръжка на МПС на УЦ и извършване на снабдяване по заявка. Сред функциите на длъжността "огняр", видно от длъжностна характеристика за 2002 г., фигурираща и в двете цитирани по-горе щатни разписания, са и управление при необходимост на служебната МПС и извършване на снабдяване по заявка.
От констатацията, извършена в съдебно заседание на 24.01.2003 г. по трудовата книжка на ищеца, се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, не е започнал работа по друго трудово правоотношение.
От фишове за заплата, е видно, че на ищеца са начислени обезщетения по чл. 220 КТ в размер на 272 лв. - едно брутно трудово възнаграждение, по чл. 224 КТ в размер на 40,80 лв. - за 3 дни и по чл. 222 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
От справка-декларация се установява, че последен пълен отработен месец на ищеца е м. 8.2002 г., през който е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 278,09 лв.
Останалите представени по делото документи нямат доказателствено значение.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвиденото в чл. 328 КТ потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение се упражнява чрез отправяне на писмено предизвестие, което поражда своето действие от момента на връчването му, независимо на коя дата договорът ще престане да бъде в сила. Предвид нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, към този момент трябва да се прави преценка за надлежното упражняване на правото на работодателя. Предизвестието може да бъде отправено като писмено изявление, без да е във формата на заповед, а ако има издадена и такава, тя е с констативен характер, поради което и не може да се определи като "заповед за уволнение" по см. на тази разпоредба. В случая обаче, съобразно приетото за установено, срокът на предизвестието не е отработен реално, а е наредено да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, като Заповед № УЧР-448/2.09.2002 г. няма констативен характер - да обективира настъпилите последици от упражненото право за прекратяване на трудовия договор в правната сфера на работника или служителя, а тя е актът, с който се прекратява трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, работодателят може да уволни, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, само с предварително разрешение на Инспекцията по труда (ИТ) за всеки отделен случай, работник или служител, започнал ползването на разрешения му отпуск. От събраните доказателства се установява, че отпускът за временна неработоспособност на ищеца е оформен с болничен лист, издаден на 4.09.2002 г., като първият ден на настъпване на временната неработоспособност е 2.09.2002 г., когато ищецът е бил на работа. Следователно, към релевантния момент, към който се прилага предварителната закрила (връчването на акта за уволнение - датата, до настъпването на която предварителната закрила трябва да бъде осъществена (чл. 333, ал. 6 КТ), на ищеца не е бил разрешен отпуск и същият не е ползвал реално такъв. При това положение, в конкретния случай, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е неприложима. По тези съображения, не настъпват последиците на чл. 344, ал. 3 КТ и спорът следва да се разгледа по същество.
Доколкото в случая в акта за уволнение е вписано съкращаване на щата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът намира, че това е приложеното от работодателя основание за уволнение и в предмета на съдебния контрол са предпоставките, относими към него. Ето защо, трябва да прецени налице ли е съкращаване на щата. Това обуславя доказване от страна на работодателя, че към момента на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка, предвидена за съответната длъжност, в т. ч. трудовите функции, изпълнявани от нея. От представеното от ответника щатно разписание, в сила от 1.09.2002 г., се установява, че в него не фигурира щатна бройка за длъжността, заемана от ищеца. Не е установено, че е създадена нова длъжност със същия характер на работа като закритата. В този смисъл, съдът приема, че е извършено реално съкращаване на щата. Обстоятелството, че функциите на ищеца са преразпределени между други работници на работодателя, а не е сменено само наименованието на длъжността, както ищецът поддържа, не променя този извод, тъй като те не са поети от външно лице, което да заема длъжност с покриващи се с процесната длъжност трудови функции (още повече, че съкращаване на щата би могло да има и пр т.н. трансформиране на длъжността), за да се приеме, че съкращаването е фиктивно.
По изложените съображения и с оглед релевираните доводи за незаконност на уволнението, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Понеже уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа предпоставя признаване на уволнението за незаконно, то и тези два иска са неоснователни.
Воден от горното, С. районен съд
РЕШИ:
Отхвърля предявените от М. В. Ф., ЕГН ........., гр. Б., ул. "Р." № х, против Главна данъчна дирекция при МФ, гр. С., бул. "Д." № х, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението му, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, извършено със Заповед № УЧР-448/2.09.2002 г., считано от 02.09.2002 г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа - "снабдител" в Учебен център (УЦ), гр. Б. при ответника и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода 2.09.2002 г. - 21.10.2002 г., в размер на 1 632 лв.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението, пред С. градски съд.
Забележка: Решението е потвърдено с Решение от 18.11.2005 г. на СГС по гр. д. № 4357/2003 г.
), нито преследвам користна цел(за която inspektora говори) - нямам квалификацията да го правя най - малктото. Не знам от къде направихте този недобросъвестен извод - може би съм оставила телефон за контакт 
. Ако не ви затруднява свържете ме с адвокат от Варна по ТП.който иска да се "гъбарка" както казва inspektora с работодател(ами то с работник всеки може да се "гъбарка" при такъв КТ)
