ОТКАЗ ОТ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
Статус на процедурата: актуална
Нормативна уредба
чл. 569-577, чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2, чл. 582-585, чл. 589, ал. 2 и чл. 590 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността (ЗС)
чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)
чл. 4, б. "в" от Правилника за вписванията (ПВп)
Наредба № 32 от 29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори (Наредба № 32 от 29 януари 1997 г.)
Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност
Инструкция № 38 от 16 ноември 1998 г. за прилагане на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност
Юридическа характеристика
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността и е посветена на отказа от право на собственост върху недвижим имот. От тълкуването на разпоредбата на чл. 99 ЗС следва, че е възможно и допустимо неговото извършване и по отношение на движима вещ.
Отказът от право на собственост върху недвижим имот е изричен и формален акт, облечен в писмена форма с нотариална заверка на подписа, който подлежи на вписване в имотния регистър. Той няма за краен ефект облагодетелстването на трето лице, тъй като не се извършва в чужда полза.
С волеизявлението за отказ от право на собственост върху недвижим имот, той попада в категорията на т. нар. безстопанствени имущества. С редакцията на разпоредбите на чл. 3, т. 5 ЗДС и чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС бе отменено правилото, по силата на което държавата придобива имущества, (с изключение на недвижимите имоти, трансформиращи се в общинска собственост) които нямат друг собственик. Действащото законодателство урежда възможността безстопанствен имот да бъде придобит по давност, която при наличието на отказ от право на собственост винаги ще бъде 10-годишна, тъй като владението върху такъв имот по своята същност е недобросъвестно (чл. 79, ал. 1 ЗС).
Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗОС, общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. Придобиването на имущество от Столична община е регламентирано в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 508 на Столичния общински съвет по Протокол № 54 от 28.07.2005 г. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4, т. 4 от Наредбата предвижда, че придобиването на правото на собственост по давност се извършва без решение на Столичен общински съвет, а кметът на Столична община издава заповед за завземане на имота (за установяване владението върху имота) въз основа на констативен протокол за наличието на безстопанствения имот и неговото състояние, съставен от комисия, определена със заповед на кмета на съответния район.
Специфичен е правният режим, установен по отношение на безстопанствените земеделски земи: чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОС в определените в чл. 25, ал. 3 ЗСПЗЗ случаи.
Осъществяване на процедурата
I. Отказ от право на собственост върху недвижим имот
Отказът от право на собственост върху недвижим имот се извършва с ПИСМЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ с нотариална заверка на подписа на носителя на това право. За да породи действие, той следва да бъде вписван в имотния регистър. Оттеглянето на отказа от право на собственост е допустимо до извършване на вписването (чл. 100, ал. 2 ЗС).
Нотариалното производство започва с подаването на писмена молба на собственика за удостоверяване на подпис върху частен документ (какъвто е декларацията за отказ от право на собственост). Тя може да се адресира до всеки правоспособен нотариус, независимо от неговия район на действие (чл. 570, ал. 2 ГПК).
За извършване на нотариалното удостоверяване следва да се представят следните документи:
- документ, от който да е видно, че деклараторът е собственик на недвижимия имот;
- ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСТВО И ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ, която се изисква винаги при извършването на разпоредителни сделки, съгласно чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
В рамките на нотариалното производство нотариусът:
1. проверява самоличността и дееспособността на лицето, което иска удостоверяване на подпис върху частен документ;
2. извършва преценка дали не е налице някоя от пречките, регламентирани в чл. 574 и чл. 575 ГПК;
3. изисква от лицето, чийто подпис се удостоверява, да го положи лично пред нотариуса или да потвърди вече положения подпис.
Удостоверяването на подпис върху частен документ се извършва с надпис, поставен върху самия документ, след което той се отбелязва в нарочен регистър, воден от нотариуса (чл. 590, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 32 от 29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори).
След приключване на нотариалното производство, нотариусът представя на съдията по вписванията в деня на извършване на удостоверяването четири еднообразни екземпляра от декларацията за отказ от право на собственост, единият от които може да е само подписан (чл. 21, ал. 1 от Наредба № 32 от 29 януари 1997 г.). Компетентен да извърши вписването е съдията по вписванията, в чийто район се намира недвижимия имот.
Молбата за извършване на вписването в имотния регистър се изготвя в два екземпляра, подписани от нотариуса, като към единият от тях се прилага счетоводен документ за внесена държавна такса за вписване, а другият - надлежно подписан и датиран от съдията по вписванията, се връща на нотариуса в рамките на същия ден.
II. Дължими такси
1. Нотариални такси са регламентирани като основание и разновидности в глава седма от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Размерът на дължимата такса за удостоверяване на подписите на частни документи без определен материален интерес е определен в т. 5 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както следва:
- за първия подпис - 3 лева;
- за всеки следващ подпис - 1 лев.
Декларацията за отказ от право на собственост се съотнася към хипотезата, установена в чл. 5, т. 4 от Инструкция № 38 от 16 ноември 1998 г. за прилагане на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
2. Таксата за вписване на актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти в имотния регистър се дължи на основание чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността, във връзка с чл. 4, б. "в" от Правилника за вписванията. Нейният размер е определен в чл. 5 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Цитираната разпоредба гласи, че за вписване на откази от вещни права върху недвижими имоти се събира такса от 10 лева.
Резултат от процедурата
Специфични са ситуациите на отказ от право на собственост върху движима вещ. Липсата на изчерпателна законодателна регламентация в тази област е продиктувана от разнообразието от ситуации, които могат да възникнат на практика. Не съществува изискване отказът от право на собственост върху движими вещи да се осъществи с един формален акт. Възможно е собственикът с конклудентни действия да изрази намерението си за отказ, като изостави вещта, в случай че липсва законоустановена форма за действителност по отношение на прехвърлянето на собствеността върху движима вещ.
Такава форма е предвидена в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване, която предвижда, че сделките за прехвърляне на собственост върху кораб се извършват в писмена форма с нотариално заверени подписи. Специфичен е и режимът, установен по отношение на моторните превозни средства, собствеността върху които се прехвърля с писмен договор (чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата).
Примерни образци, документи и формуляри
Декларация за отказ от право на собственост върху недвижим имот
Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност
Та каква ти беше мисълта ПОЛИ - МОЛИ...
или пък, че си мислиш че разполагаш с имот, а ТО се оказва, че не можеш да го ползваш - nuda proprietas. Е поне определено време, тъй като ОВПП-то е intuito personae и след смъртта на лицето, в чиято полза е учредено, се погасява.
А - П = Sdo!
Да я беше чел преди да сътвориш отказа. Или поне в темите тук да се беше поровил.
