Чл. 36 от Закона за наследството

[portokal]

Дълъг пост ще е, дано някой (mi_lena? друг? ) има нерви да го изчете и желание да отговори.

Значи, в полза на наследник със запазена част имаме завет на 1/2 идеална част от имот - приживе на наследодателя е бил СИО. Иск за възстановяване на запазена част от друг наследник със запазена част. Само този иск, не е делба, ако въобще това има значение (според мен няма).
Стойността на завещаната 1/2 ид. част от имота надхвърля сбора от разполагаемата част на наследодателя и запазената част на заветника, т.е. надхвърля размера по чл. 36, ал. 2 от ЗН. Заветникът - същият и наследник със запазена част - не "може да задържи целия имот", т.е. извън хипотезата на ал. 2 сме.
Примерно целият имот СИО струва 100 хиляди лева, завещаната част - съответно 50 хиляди, наследствената маса е 80 хиляди, запазените части и разполагаемата са на стойност по 20 хиляди (по 1/4) и завещаното надхвърля 40 хиляди.
Наследниците са съпруг и две деца, т.е. запазената част на ищеца е накърнена с 10 хиляди лева. С толкова се и възстановява.

И сега почват въпросите.
Централен въпрос: какво става с имота?
Възможност 1. "Имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част"? Ал. 1 гласи така, но тя е за случай, когато заветникът не е н-к със запазена част.
Възможност 2. За заветника остава собственост в размер разликата, т.е. 40/100 ид. части от имота, а 10/100 стават собственост на ищеца със запазената част? Т.е. ал. 1 въобще не ни интересува, тя урежда други случаи по друг начин.
Кое е вярното? Второто, предполагам, но така ли е?

И не по-малко важният въпрос - какво трябва да бъде решението на съда?
Районният съд се е произнесъл: "възстановява запазената част на ..., като намалява завещанието в размер 10 хиляди лева". Толкова.
Достатъчно ли е това?
Ако възможност 2 е правилната - трябва да е достатъчно. Другото си следва от това.
Ако "правилната" възможност е 1 - как ще се "допълни" от ОС решението на РС?

[tessa]

РЕШЕНИЕ ОТ 18.10.2006 Г. ПО ГР. Д. № 1338/2004 Г., ГК НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪДДокладчик: съдията Майя Русева
С решение от 15.10.2003 г. на СРС, 53- ти с - в, по гр. д. 14842/2002 г. предявените от Б. Д. Х. срещу Х. Д. Х. искове с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазените части на Б. Д. Х. от наследството, останало от И. Б. Т., починала на 10.12.2001 г., и от Д. Х. Т., починал на 01.05.2001 г., накърнени с дарение, извършено с нот. акт № Х, т. VІ, н. д. № Х/1983 г., на първи нотариус на СРС, на апартамент № Х, находящ се гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Х", бл. Х, ет. Х, са отхвърлени като неоснователни; Б. Д. Х. е осъден да плати на Х. Д. Х. 40 лв. разноски.
Постъпила е жалба от Б. Х., в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Х. Д. Х. оспорва жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл. 30 от Закона за наследството (ЗН).
В исковата молба на Б. Д. Х. се твърди, че с Х. Д. Х. са наследници на покойните им родители И. Б. Т. и Д. Х. Т., починали съответно на 10.12.2001 г. и 01.05.2001 г. Поддържа се, че преживе те прехвърлили на ответника цялото си имущество както следва: с нот. акт № Х, т. VІ, н. д. Х/1983 г. му дарили апартамент № Х, находящ се на ет. Х на бл. Х, построен на ул. "Х", ж. к. "Л.", С., с което дарение е накърнена запазената част на ищеца, а с нот. акт № Х, т. 1, н. д. № Х/2000 г. продали на дъщеря му Д. Х. Х. друг свой имот - апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "З. п.", бл. Х, вх. Х, ет. Х. При тези обстоятелства се моли да се намали направеното от родителите на ищеца дарение на ответника, като се възстанови запазената му част от наследството на двамата.
Ответникът Х. Д. Х. оспорва исковете и поддържа, че след смъртта на общите наследодатели в наследството са останали и други имоти и запазената част на ищеца не е била накърнена; претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № Х, т. VІ, н. д. № Х/1983 г. от 17.03.1983 г. И. Б. Т. и Д. Х. Т. даряват на своя син Х. Д. Х. следния имот - апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Х", бл. Х, ет. Х, с общо застроена площ 65,20 кв. м., при съседи на жилището: стълбище, В. И., М. Н., както и избено помещение № Х при съседи: коридор, Р. К. А. и двор, заедно с припадащите се 1,073 върху сто ид. ч. от общите части на сградата, както и идеална част от правото на строеж върху мястото, определени със заповед № 607/19.04.1978 г. на Председателя на ИК на Д. народен съвет.
С нотариален акт № Х, т. 1, рег. № 258, н. д. Х/2000 от 22.05.2000 г., И. Б. Т. и Д. Б. Т. продават на непълнолетната Д. Х. Х., действаща лично и със съгласието на баща си Х. Д. Х., апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "З. п.", бл. Х, вх. Х, ет. Х.
Д. Х. Т. е починал на 01.05.2001 г. и е бил наследен от И. Б. Т. - съпруга, Х. Д. Х. - син и Б. Д. Х. - син (удост. за наследници № 427/20.03.2002 г., изд. от СО р - н К. п.).
И. Б. Т. е починала на 10.12.2001 г. и е оставила за наследници Х. Д. Х. - син и Б. Д. Х. - син (удост. за наследници № 302/26.02.2002 г., изд. от СО р - н К. п.).
С нотариален акт № Х, т. ІІІ, н. д. Х/1983 от 12.06.1983 г. Д. Х. Т. е признат за собственик на основание давностно владение, покупко-продажба и делба на дворно място в с. В. д., П. окръг, с пространство от 600 кв. м., съставляващо онази част от имот № 51, за която е отреден урегулиран парцел ХVІІІ - 51 в кв. 13 по регулационния план на с. В. д., целият с пространство от 836 кв. м. при съседи: улица, Т. М., Г. Б. и М. М., заедно с построената в същото място масивна едноетажна жилищна сграда върху 73 кв. м.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № Х, т. ІІ, рег. № 310, н. д. Х/1999 от 15.01.1999 г., Д. Х. Т. и М. Х. М. са признати на основание влязло в сила решение на ПК в гр. С. № 343 от 30.10.1995 г. по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ за собственици по наследство от Х. С. Т. на нива в м. "Г. а." с площ 3,503 дка, V- та категория, парцел 75 от масив 14, съставляващ имот пл. № 014075 по плана за земеразделяне при граници и съседи описани в акта.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № Х, т. ІІ, рег. № 372, н. д. Х/1999 от 15.01.1999 г., Д. Х. Т. и М. Х. М. са признати на основание влязло в сила решение на ПК в гр. С. № Ж18 от 10.11.1994 г. по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ за собственици по наследство от Х. С. Т. на: 1) нива в м. "Б. т." с площ 1,512 дка, V- та катег., парцел 68 от масив 1, съставляващ имот пл. № 001068 по плана за земеразделяне с подробно описани в акта граници; 2) нива в м. "С. ч." с площ от 2,499 дка, VІ- та катег., парцел № 39 от масив 10, съставляващ имот № 010039 по плана за земеразделяне при граници подробно описани в акта; 3) нива в м. "Д." с площ 1,700 дка, V- та катег., парцел № 66 от масив № 12, съставляващ имот № 012066 по плана за земеразделяне с описани граници.
Съгласно договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 14.08.2000 г., в дял на И. Б. Т. е поставена нива в м. "Е." с площ от 4,100 дка, V- та категория, находяща се в землището на с. В. д., общ. С., обл. П., представляваща парцел 18 от масив 2 по плана за земеразделяне на с. В. д.
Съгласно заключението на техническата експертиза от 17.08.2006 г. стойността към 01.05.2001 г. и 10.12.2001 г. (датите на откриване на наследството на Д. Т. и И. Т.) на описаните по-горе имоти е както следва:
1) апартамент № Х, гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Х", бл. Х, ет. Х - 24 450 лв.; 2) дворно място в с. В. д. с едноетажна сграда - 12 058 лв.; 3) нива в м. "Г. а." с площ 3,503 дка - 525 лв.; 4) нива в м. "Б. т." с площ 1,512 дка - 227 лв.; 5) нива в м. "С. ч." с площ 2,499 дка - 337 лв.; 6) нива в м. "Д." с площ 1,7 дка - 255 лв.; 7) нива в м. "Е." с площ 4,1 дка - 615 лв.
Оценката на апартамент № Х към датата на дарението 17.03.1983 г. е 13 615 неден. лв., равни на 13,62 ден. лв., а към датата на депозиране на заключението на в. л. 17.08.2006 г., като се има предвид вида към момента на дарението - 52 920 лв.
Не се спори между страните, че през 1974 г. наследодателите са дарили на ищеца 1 000 лв., с които си е купил лек автомобил "Мерцедес".
Изложеното се установява от събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
Към момента на откриване на наследството на Д. Т. ищецът е бил негов син и следователно наследник по закон с право на запазена част, призован към наследяване (чл. 28, ал. 1 ЗН). Ответникът Х. Д. Х., като син на Д. Т., е също негов наследник с право на запазена част, призован към наследяване, и по арг. от чл. 30, ал. 2 ЗН за успешното провеждане на иска не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис. При тези обстоятелства и тъй като наследодателят е оставил низходящи - две деца, и съпруга, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН разполагаемата му част е равна на 1/4, респективно запазената част на същите от наследството му е общо 3/4. Тя е разпределена по-равно между тях - по 1/4 на всеки, поради което и запазената част на ищеца е 1/4.
За да се образува наследствената маса съобразно чл. 31 ЗН, следва да се съберат вземанията и имотите, които са принадлежели на наследодателя към момента на смъртта му, да се извадят дълговете му и да се прибавят направените дарения - с изключение на обичайните такива. За да се извърши тази оценка следва да се вземе предвид стойността на имуществото към момента на откриване на наследството; даренията се оценяват според стойността им по време на откриване на наследството - за недвижимите имоти, и по време на подаряването - за движимите (чл. 31 пр. последно ЗН).
От събраните по делото доказателства се установява, а и не спори между страните, че към момента на откриване на наследството на Д. Т. 01.05.2001 г. същото е включвало: дворно място с жилищна сграда в с. В. д. и по 1/2 ид. ч. от четири ниви - нива в м. "Г. а.", нива в м. "Б. т.", нива в м. "С. ч.", нива в м. "Д." - доколкото същите са му възстановени в съсобственост с М. М. при равни квоти; липсват твърдения за наличие на вземания и дългове. За да се формира наследствената маса по чл. 31 ЗН следва към сбора от стойността на гореописаните имоти - възлизащ на 12 730 лв. (12 058 лв. + {(227 лв.+337 лв.+225 лв.+525 лв.) : 2} = 12 058 лв. + (1344 лв. : 2) = 12 058 лв. + 672 лв. = 12 730 лв.) да се прибави стойността на извършените дарения, които са 1/2 ид. ч. от апартамент № Х на стойност 12 225 лв. към 01.05.2001 г. (24 450 лв. : 2 - доколкото всеки от родителите е дарил по 1/2 от имота) и 1/2 част от подарените на ищеца 1 000 лв. през 1974 г., представляващи 1 деноминиран лев към 01.05.2001 г., равна на 0,50 ден. лв. или общо 12 225,50 лв. Така се получава крайна сума 24 955,50 лв., въз основа на която следва да се правят изчисленията за разполагаемата и запазената част.
Разполагаемата част на наследодателя Д. Т., съгласно посоченото по-горе е 1/4 и паричният й еквивалент възлиза на 6 238,875 лв.; запазената част на ищеца е също 1/4 или 6 238,875 лв. Последният е получил реално от наследството дял в размер на 1/3 от активите му - равни на 12 730 лв. (стойността на мястото с къщата и четирите ниви) - с оглед разпоредбата на чл. 5 вр. с чл. 9 ЗН (доколкото наследява със съпругата и с брат си и наследствените им квоти са равни) или 4 243,333 лв. При това положение запазената му част е била накърнена с 1 995,54 лв. (6 238,875 лв. - 4 243,333 лв. = 1 995,54 лв.). Доколкото, обаче, в негова полза е било направено дарение от 500 лв., равни на 0,50 ден. лв. - за закупуване на автомобил 1974 г., което не би могло да се оцени като обичайно, стойността му следва да се прихване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН от накърняването (1 995,54 лв. - 0,50 лв.), като в крайна сметка полученото такова възлиза на 1 995,04 лв. Тази сума трябва да му бъде възстановена, като се намали дарението, извършено с нот. акт № Х/17.03.1983 г. в полза на ответника, с нея. Същевременно, предвид обстоятелството, че надареният е също наследник със запазена част и стойността на дарения имот - 12 225 лв., не надвишава разполагаемата и запазената му част - 12 447,75 лв. (6 238,875 лв. + 6 238,875 лв. = 12 447,75 лв.), той може да задържи имота на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. При това положение, обаче, на основание чл. 36, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗН следва да възмезди ищеца с пари според цената по време на намаляване, съразмерно на накърняването на запазената част, като му плати сумата 4 318,10 лв. (26 460 лв. (1/2 от пазарната стойност на апартамента към настоящия момент - общо 52 910 лв.) х 1 995,04 лв. : 12 225 лв. (стойността на дарението) = 4 318,10 лв.).
Към момента на откриване на наследството на И. Т. ищецът е бил нейн син и следователно наследник по закон с право на запазена част, призован към наследяване (чл. 28, ал. 1 ЗН). Ответникът Х. Д. Х., също нейн син, има качеството на наследник с право на запазена част призован към наследяване, и по арг. от чл. 30, ал. 2 ЗН за успешното провеждане на иска не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис. При тези обстоятелства и тъй като наследодател ката е оставила само низходящи - две деца, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН разполагаемата й част е равна на 1/3, респективно запазената част на същите от наследството й е общо 2/3. Тя е разпределена по равно между тях - по 1/3 на всеки, поради което и запазената част на ищеца е 1/3.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не спори между страните, че към момента на откриване на наследството на И. Т. 10.12.2001 г. същото е включвало само една нива в м. "Е."; липсват твърдения за наличие на други имоти, вземания и дългове. За да се формира наследствената маса по чл. 31 ЗН следва към стойността на гореописания имот 615 лв. да се прибави стойността на извършените дарения, които са 1/2 ид. ч. от апартамент № Х на стойност 12 225 лв. към 01.05.2001 г. (24 450 лв. : 2 - доколкото всеки от родителите е дарил по 1/2 от имота) и 1/2 част от подарените на ищеца 1 000 лв. през 1974 г., представляващи 1 деноминиран лев към 01.05.2001 г., равна на 0,50 ден. лв. Така се получава крайна сума 12 840,50 лв. въз основа на която следва да се правят изчисленията за разполагаемата и запазената част.
Разполагаемата част на наследодателката И. Т., съгласно посоченото по-горе е 1/3 и паричният й еквивалент възлиза на 4 280,17 лв.; запазената част на ищеца е също 1/3 или 4 280,17 лв. Последният е получил реално от наследството дял в размер на 1/2 от активите му - равни на 615 лв. (стойността на нивата в м. "Е.") - с оглед разпоредбата на чл. 5 ЗН (доколкото наследява с ответника - негов брат при равни квоти) или 307,50 лв. При това положение запазената му част е била накърнена с 3 972,67 лв. (4 280,17 лв. - 307,50 лв. = 3 972,67 лв.). Доколкото, обаче, в негова полза е било направено дарение от 500 лв., равни на 0,50 ден. лв. - за закупуване на автомобил 1974 г., което не би могло да се оцени като обичайно, стойността му следва да се прихване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН от накърняването (3 972,67 лв. - 0,50 лв.), като в крайна сметка полученото такова възлиза на 3 972,17 лв. Тази сума трябва да му бъде възстановена, като се намали дарението, извършено с нот. акт № Х/17.03.1983 г. в полза на ответника с нея. Същевременно, предвид обстоятелството, че надареният е също наследник със запазена част и стойността на дарения имот - 12 225 лв., надвишава разполагаемата и запазената му част - 8 560,32 лв. (4 280,16 лв. + 4 280,16 лв. = 8 560,32 лв.), той не може да задържи имота на основание чл. 36, ал. 2 ЗН и същият следва да бъде върнат в наследството. При това положение, обаче, на основание чл. 36, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗН ищецът следва да възмезди ответника с пари според цената по време на намаляване съразмерно на разполагаемата част, като му плати сумата 9 264,07 лв. (26 460 лв. (1/2 от пазарната стойност на апартамента към настоящия момент - общо 52 910 лв.) х 4 280,17 лв. : 12 225 лв. (стойността на дарението) = 9 264,07 лв.).
Поради несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното решение трябва да се отмени, предявените искове с правно основание чл. 30 ЗН - да се уважат съобразно изложеното по-горе, а на жалбоподателя да се присъдят на основание чл. 64, ал. 2 ГПК направените разноски пред СГС - общо 745 лв. (15 лв. държавна такса СГС, 600 лв. адвокатски хонорар, 130 лв. възнаграждение за в. л.).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 15.10.2003 г. на СРС, 53- ти с - в, по гр. д. № 14842/2002 г. по описа на СРС, като незаконосъобразно, вместо което Постановява:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Б. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "К. п. ІІІ", бл. Х, вх. Х., ет. Х, ап. Х, от наследството на Д. Х. Т., ЕГН ХХХХ, починал на 01.05.2001 г., като намалява дарение, извършено от Д. Х. Т. (заедно с И. Б. Т.) с нот. акт № Х, т.VІ, н. д. № Х/1983 г. от 17.03.1983 г. на Х. Д. Х., на апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Х", бл. Х, ет. Х, с общо застроена площ 65,20 кв. м., при съседи на жилището: стълбище, В. И., М. Н., както и избено помещение № Х при съседи: коридор, Р. К. А. и двор, заедно с припадащите се 1,073 върху сто ид. ч. от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, със сумата 1 995,04 лв. необходима за възстановяване на запазената част на Б. Д. Х., по предявения от Б. Д. Х. срещу Х. Д. Х. иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Постановява надареният Х. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "Л." VI, бл. Х, вх. Х, ет. Х, ап. Х, ет. Х, ап. Х, да задържи дарената с нот. акт № Х, т. VІ, н. д. № Х/1983 г. от 17.03.1983 г. 1/2 ид. ч. от апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Х", бл. Х, ет. Х, с общо застроена площ 65,20 кв. м., при съседи на жилището: стълбище, В. И., М. Н., както и избено помещение № Х при съседи: коридор, Р. К. А. и двор, заедно с припадащите се 1,073 върху сто ид. ч. от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, на основание чл. 36, ал. 2 ЗН.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "Л." VI, бл. Х, вх. Х, ет. Х, ап. Х, ет. Х, ап. Х, да плати на Б. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "К. п. ІІІ", бл. Х, вх. Х, ет. Х, ап. Х, сумата 4 318,10 лв. (четири хиляди триста и осемнадесет лева и десет стотинки) на основание чл. 36, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗН.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Б. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "К. п. ІІІ", бл. Х, вх. Х., ет. Х, ап. Х, от наследството на И. Б. Т., ЕГН ХХХХ, починала на 10.12.2001 г., като намалява дарение, извършено от И. Б. Т. (заедно с Д. Х. Т.) с нот. акт № Х, т. VІ, н. д. № Х/1983 г. от 17.03.1983 г. на Х. Д. Х., на апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Х", бл. Х, ет. Х, с общо застроена площ 65,20 кв. м., при съседи на жилището: стълбище, В. И., М. Н., както и избено помещение № Х при съседи: коридор, Р. К. А. и двор, заедно с припадащите се 1,073 върху сто ид. ч. от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, със сумата 3 972,17 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и седемнадесет стотинки), необходима за възстановяване на запазената част на Б. Д. Х., по предявения от Б. Д. Х. срещу Х. Д. Х. иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Постановява връщане на 1/2 ид. ч. от дарения с нот. акт № Х, т. VІ, н. д. № Х/1983 г. от 17.03.1983 г. апартамент № Х, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "Х", бл. Х, ет. Х, с общо застроена площ 65,20 кв. м., при съседи на жилището стълбище: В. И., М. Н., както и избено помещение № Х при съседи: коридор, Р. К. А. и двор, заедно с припадащите се 1,073 върху сто ид. ч. от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, в наследството на И. Б. Т. на основание чл. 36, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА Б. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "К. п. III", бл. Х, вх. Х., ет. Х, ап. Х, да плати на Х. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "Л." VI, бл. Х, вх. Х, ет. Х, ап. Х, ет. Х, ап. Х, сумата 9 264,07 лв. (девет хиляди двеста шестдесет и четири лева и седем стотинки) на основание чл. 36 ЗН.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "Л." VI, бл. Х, вх. Х, ет. Х, ап. Х, ет. Х, ап. Х, да плати на Б. Д. Х., ЕГН ХХХХ, гр. С., ж. к. "К. п. III", бл. Х, вх. Х., ет. Х, ап. Х, 745 лв. (седемстотин четиридесет и пет лева) разноски на основание чл. 64, ал. 2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 30- дневен срок от съобщаването му на страните.

[portokal]

Видях го вече това решение, то е в полза на възможност 1 (в частта за наследството на майката И.Б.Т.). Има и още няколко, засягащи някак темата. Но все пак е полезно да се чуят още мнения и опит. Може пък да се различават.

Има например мнение, че чл. 36 се прилага едва при делбата, но не и по иск по чл. 30 от ЗН. Така бидЕ прието и по конкретното дело, което ме инспирира за темата. Има и поне едно решение в Сиела или Апис, според което това се прави при допускането на делбата (когато искането за в. на з.ч. се прави при самата делба), а не при извършването и. Което може би би трябвало да значи, че следва да се прави и по самостоятелен иск по чл. 30 (няма отношение към извършването на делбата). Разни неща има, но сравнително оскъдни. Та затова реших да отворя темата.

[portokal]

Пак съм аз и понеже темата си е моя, си я ползвам. Този път чисто теоретичен въпрос (теоретичното му е това, че не ме засяга засега и не познавам някой, пред когото въпросът в момента да стои, не друго).
Имаме завещание на стойност 5000 лв., дарение на стойност 20 000 и двама наследници със запазена част. Стигаме до извода, че запазената част на всеки от тях е накърнена с по 4 хиляди лева. Да, ама само единият е поискал възстановяване. Другият може някога, докато давността не изтече, също да поиска, няма как да знаем.
Откъде се намалява? 2500 от завещанието (като другите 2500 остатък от него си "чакат" иска на втория наследник) и 1500 от дарението, или всичките 4000 ги вземаме само от завещанието, а за втория наследник остава да си допълни запазената част вече и от дарението?

Питам, защото аз съм на първото мнение; върти ми се, че съм го чела и в монографията на Петко Венедиков и също така ми се върти, че съм срещала и практика, но не намерих, така че явно не съм срещала.