- Дата и час: 28 Ное 2024, 11:40 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
|
|
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Колега lawexpert , защо обвързваш изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор с изтичането на 6-мес. срок и какво пречи на 2-рия месец след сключване на предварителния договор да се иска сключване на окончателен от която и да е от страните по него. Дори и купувача да предяви иска, съда няма да постанови условен диспозитив, а ще обяви договора за окончателен, а ако той не изпълни задължението си да плати след 6-тия месец, продавача може да се снабди за сумата от 1000 лв. със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Това е така, тъй като съда не може с решението си да измени волята на страните по договора, т.е. той не може ако постанови решението си на 3-тия месец след сключване на предварителния договор да осъди купувача да заплати сумата от 1000 лв., тъй като волята на страните е това да стане на 6-тия месец. В това производство съда не може да внася промяна в клаузите на договора.
- sogio
- Потребител
- Мнения: 264
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
При разглеждане на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, на първо място съдът следва да провери налице ли е валиден договор и от тук да преценява останалите предпоставки за обявяването му за окончателен: дали обещателят-продавач е собстеник, както и дали съдържа съществените елементи на окончателния – индивидуализиран имот и цена. Главното задължение по предварителния договор е прехвърлянето на вещта. Спрямо това задължение законът дава потестативното право на страната – чл.19, ал.3. Самият закон прави разграничение между поетите с предварителе договор задължения, като допуска едновременност на изпълнение, в случай на неплатена изцяло от Купувача цена.
Направено възражение за погасено по давност право, е въпрос по същество, отнася се до проверка дали самото правоотношение, възникнало със сключването на предварителния договор е още валидно към момента на подаване на ИМ. Защото само валиден договор може да бъде обявен за окончателен.
По тази причина, в случай че възражението е породило правните си последици, независимо че се отнасят до допустимостта на иска, съдебната практика е възприела модел да се произнесе с Решението по спора като неоснователен, а не с Определение за прекратяването му като недопустим иск.
Направено възражение за погасено по давност право, е въпрос по същество, отнася се до проверка дали самото правоотношение, възникнало със сключването на предварителния договор е още валидно към момента на подаване на ИМ. Защото само валиден договор може да бъде обявен за окончателен.
По тази причина, в случай че възражението е породило правните си последици, независимо че се отнасят до допустимостта на иска, съдебната практика е възприела модел да се произнесе с Решението по спора като неоснователен, а не с Определение за прекратяването му като недопустим иск.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Бих искал само да добавя, че в случая когато купувачът предяви иск по чл.19, ал.3 преди изтичането на 6-мес.срок няма да се приложи чл.362 от ГПК, тъй като, за да се постанови условен диспозитив, задължението на ищеца следва да е изискуемо към момента на сключване на окончателния договор.
- sogio
- Потребител
- Мнения: 264
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Съгласна съм, но не мисля че това е била целта на екзаминаторите.
По-скоро условието е било обременено с ирелевантни факти - за пълнеж и уловка.
По-скоро условието е било обременено с ирелевантни факти - за пълнеж и уловка.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Чета предходните мнения и се сещам за едно колоритно становище на проф. Александър Кожухаров, което ме шокира на времето, като четях за държавните си изпити, вече минал "зелената библия" на проф. Сталев. Та според проф. Кожухаров искът по чл. 19, ал. 3 е осъдителен. Не съм му чел аргументите, но има нещо интересно в тази теза.
Моите разсъждения са следните. Проблемът се състои в това, че правото за доброволно осъществяване на престацията по чл. 19 е облигационно, притезателно, т.е. може да се осъществи само ако насрещната страна предприеме определено, съответстващо на дължимото поведение. Очевидно, ако продавачът не отиде при нотариуса, няма как купувачът да поиска от нотариуса да му прехвърли собствеността и само въз основа на предварителния договор да изповяда продажбата, без продавачът да подпише НА за продажба. И така правото за сключване на окончателния договор, осъществено извънсъдебно, е притезателно. Обаче, ако длъжникът не окаже нужното съдействие по доброволното сключване на договора, не приведе своето поведение съгласно дължимото, то за другата страна по ПО, възниква правото да иска от съда принудително осъществяване на притезателното си право за сключване на окончателния договор. Но това право законът (чл. 19, ал. 3) не урежда като притезателно, чието окончателно принудително осъществяване би трябало да стане чрез успешно проведен изпълнителен процес, а направо трансформира вземането на кредитора в потестативно право. С влизането в сила на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 неосъществената доброволна престация за сключване на окончателния договор е доставена на правоимащия. Той не се нуждае от изпълнителния процес, съдебното решение не само замества волеизявлението на неизправния длъжник, но и замества сключването по нотариален ред и на окончателния договор (чл. 362 ГПК). И какво излиза? Че едно право може да възникне като притезателно, фактът на неизпълнението му да го трансформира в потестативно и принудителното му реализиране да стане по реда на конститутивния процес. Не е ли интересно? И сега онзи петгодишен срок за сключване на окончателния договор какъв е: давностен или преклузивен? И понеже в казуса задължението за сключване на окончателния договор беше без срок, това означава, че длъжникът (бъдещият продавач) не може да изпадне в забава, докато не бъде поканен от кредитора (бъдещият купувач) да изпълни. А това става чак чрез предявяването на исковата молба и по-точно чрез нейното връчване. И така, длъжникът дължи, но не е в неизпълнение, докато не му бъде поискано да престира. Срокът не е ли давностен? Все пак задължението е да се престира, а не "да се търпят последиците, които настъпват от надлежното упражняване на потестативно право от носителя му" ( В. Таджер - "Гражданско право на НРБ - обща част, дял І", С., 1972г., с. 177-178). Просто при потестативните права длъжникът и да иска, не може да се противопостави на надлежното упражняване на тези права от техните носители, в случая на чл. 19, ал. 3 - само по съдебен ред (е, стига само да не приложи Сталиновата максима "нет человек, нет проблем").
Моите разсъждения са следните. Проблемът се състои в това, че правото за доброволно осъществяване на престацията по чл. 19 е облигационно, притезателно, т.е. може да се осъществи само ако насрещната страна предприеме определено, съответстващо на дължимото поведение. Очевидно, ако продавачът не отиде при нотариуса, няма как купувачът да поиска от нотариуса да му прехвърли собствеността и само въз основа на предварителния договор да изповяда продажбата, без продавачът да подпише НА за продажба. И така правото за сключване на окончателния договор, осъществено извънсъдебно, е притезателно. Обаче, ако длъжникът не окаже нужното съдействие по доброволното сключване на договора, не приведе своето поведение съгласно дължимото, то за другата страна по ПО, възниква правото да иска от съда принудително осъществяване на притезателното си право за сключване на окончателния договор. Но това право законът (чл. 19, ал. 3) не урежда като притезателно, чието окончателно принудително осъществяване би трябало да стане чрез успешно проведен изпълнителен процес, а направо трансформира вземането на кредитора в потестативно право. С влизането в сила на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 неосъществената доброволна престация за сключване на окончателния договор е доставена на правоимащия. Той не се нуждае от изпълнителния процес, съдебното решение не само замества волеизявлението на неизправния длъжник, но и замества сключването по нотариален ред и на окончателния договор (чл. 362 ГПК). И какво излиза? Че едно право може да възникне като притезателно, фактът на неизпълнението му да го трансформира в потестативно и принудителното му реализиране да стане по реда на конститутивния процес. Не е ли интересно? И сега онзи петгодишен срок за сключване на окончателния договор какъв е: давностен или преклузивен? И понеже в казуса задължението за сключване на окончателния договор беше без срок, това означава, че длъжникът (бъдещият продавач) не може да изпадне в забава, докато не бъде поканен от кредитора (бъдещият купувач) да изпълни. А това става чак чрез предявяването на исковата молба и по-точно чрез нейното връчване. И така, длъжникът дължи, но не е в неизпълнение, докато не му бъде поискано да престира. Срокът не е ли давностен? Все пак задължението е да се престира, а не "да се търпят последиците, които настъпват от надлежното упражняване на потестативно право от носителя му" ( В. Таджер - "Гражданско право на НРБ - обща част, дял І", С., 1972г., с. 177-178). Просто при потестативните права длъжникът и да иска, не може да се противопостави на надлежното упражняване на тези права от техните носители, в случая на чл. 19, ал. 3 - само по съдебен ред (е, стига само да не приложи Сталиновата максима "нет человек, нет проблем").
- Quicksilver
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 19:42
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Интересна дискусия предизвкваш Quicksilver
Но дали не излизаме от рамките на темата?
Моля ако Моделаторът прецени, да отвори нова тема.
Въпросът е интересен.
Но дали не излизаме от рамките на темата?
Моля ако Моделаторът прецени, да отвори нова тема.
Въпросът е интересен.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Те рамките на темите в Лекса са еластични като батут - на къде ли не отскачат.
- Quicksilver
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 19:42
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Колега contralegem, ако продавачът предяви искът преди да са изтекли 6-те месеца, съдът не може да го осъди да ги заплати в двуседмичен срок, защото изрично са се договорите това да стане в 6 месечен срок, купувачът може и да плати на последния ден и пак няма да е в забава и никой не може да го накара да плати по-рано, ако той не желае да стори това.
Когато не са изтекли 6-те месеца задължението не е изискуемо, то става такова с изтичане на този срок, т.е. по-просто казано продавачът не може да каже на третия месец "плати ми парите", защото купувачът ще каже "ние сме се договорили да ги платя в 6 месечен срок и ако искам ще ги платя на последния ден от този срок, така че гледай си работата".
И затова задължението става изискуемо след изтичането на 6-те месеца, защото продавачът тогава има основание да иска да му се платят, ако не са му платени. Ето защо и давността започва да тече от този момент и всякакви други разсъждения не са правилни.
Когато не са изтекли 6-те месеца задължението не е изискуемо, то става такова с изтичане на този срок, т.е. по-просто казано продавачът не може да каже на третия месец "плати ми парите", защото купувачът ще каже "ние сме се договорили да ги платя в 6 месечен срок и ако искам ще ги платя на последния ден от този срок, така че гледай си работата".
И затова задължението става изискуемо след изтичането на 6-те месеца, защото продавачът тогава има основание да иска да му се платят, ако не са му платени. Ето защо и давността започва да тече от този момент и всякакви други разсъждения не са правилни.
- lawexpert
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Фев 2009, 20:37
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Ако се предяви искът по чл.19, ал.3 от ЗДД за сключване на окончателния договор преди да са изтекли 6-те месеца, съдът не може да приложи разпоредбата на чл.362 от ГПК, защото не може да осъди купувачът да плати 1000лв. в двуседмичен срок, защото това ще противорчи на уговорката на страните това да стане в 6-месечен срок. Съдът не може да осъди някой да изпълни задължение, което не е изискуемо все още. Така че искът не може да се предяви преди истичането на тези 6 месеца. А давността започва да тече от момента, когато правото може да бъде защитено, т.е. от 21.12.2003г.
- lawexpert
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Фев 2009, 20:37
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Да допълня колегата lawexpert - съгласно
Чл.114. (1) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
А то става изискуемо именно с изтичането на тези 6 мес. Няма пречка и на първия, втория и т.н. месец да се предяви иск по чл.19, ал.3, но това няма връзка с началото на давността. Тя започва да тече, когато вземането стане изискуемо.
Ако не бяха уговорени тези 6 месеца за заплащане на цената, началото на давностният срок щеше да започне да тече от сключване на предв. договор.
Чл.114. (1) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
А то става изискуемо именно с изтичането на тези 6 мес. Няма пречка и на първия, втория и т.н. месец да се предяви иск по чл.19, ал.3, но това няма връзка с началото на давността. Тя започва да тече, когато вземането стане изискуемо.
Ако не бяха уговорени тези 6 месеца за заплащане на цената, началото на давностният срок щеше да започне да тече от сключване на предв. договор.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Защо измествате оста на казуса и сте се хванали с разискване на този 6 месечен срок?
Друг би бил въпросът, ако плащането на остатъка бе обвързано да е условие страните да сключат окончателния договор.
Тогава бих се съгласила, но изрично в казуса е отбелязано че липсва уговорен срок за окончателния договор. Тогава изпълнение на основното задължение да се прехвърли собствеността се дължи след покана, която следва да е отправена в 5 годишен срок от възникване на обвързаността между страните.
Донякъде казаното от колегата lawexpert ще е валидно само при горната уговорка, ако искът бе предявен от Продавача и срокът на насрещното задължение по облигационната възка не е настъпил до приключване на последното с.з. Тогава искът ще е преждевременно предявен и отхвърлен като неоснователен. В този случай диспозитивът на Решението ще е в обратен смисъл.
Разгледаният вариант обаче не е условие на конкурсната задачата.
Друг би бил въпросът, ако плащането на остатъка бе обвързано да е условие страните да сключат окончателния договор.
Тогава бих се съгласила, но изрично в казуса е отбелязано че липсва уговорен срок за окончателния договор. Тогава изпълнение на основното задължение да се прехвърли собствеността се дължи след покана, която следва да е отправена в 5 годишен срок от възникване на обвързаността между страните.
Донякъде казаното от колегата lawexpert ще е валидно само при горната уговорка, ако искът бе предявен от Продавача и срокът на насрещното задължение по облигационната възка не е настъпил до приключване на последното с.з. Тогава искът ще е преждевременно предявен и отхвърлен като неоснователен. В този случай диспозитивът на Решението ще е в обратен смисъл.
Разгледаният вариант обаче не е условие на конкурсната задачата.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Колеги, не знам защо смятате, че задължението става изискуемо след покана. Калайджиев е категоричен, че поканата само поставя длъжника в забава, а не прави задължението изискуемо, т.е. от деня на поканата може да се търси мораторна лихва примерно. Освен това за давността при задължения, изискуеми след покана има изрична норма - чл.114, ал.2 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба давността започва да тече в този случай от момента на възникване на задължението.
- sogio
- Потребител
- Мнения: 264
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
За начало на Давностният се счита възникването на правото на иск, докато при преклузивните срокове началния момент е възникването на субективното право и преклузивните срокове никога не спират, не се прекъсват и винаги се прилагат слувебно за разлика от давностните срокове. В случая не може да говорим за преклузивен срок, срока си е давностен.
А по принцип в практиката е прието, че давностния срок се прекъсва с признаване на вземането.С предаване на владението продавача признава предварителния договор и може би давностния срок се прекъсва. Какво ще кажете?
А по принцип в практиката е прието, че давностния срок се прекъсва с признаване на вземането.С предаване на владението продавача признава предварителния договор и може би давностния срок се прекъсва. Какво ще кажете?
- lawexpert
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Фев 2009, 20:37
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Колега sogio,
Страните са се задължили да сключат окончателен договор, но не са уговорили срок за това. В тази връзка, за да стане задължението да се прехвърли собствността изискуемо, е необходима покана. ИМ изпълнява ролята на покана съгл. чл.84, ал.2 ЗЗД.
Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Страните са се задължили да сключат окончателен договор, но не са уговорили срок за това. В тази връзка, за да стане задължението да се прехвърли собствността изискуемо, е необходима покана. ИМ изпълнява ролята на покана съгл. чл.84, ал.2 ЗЗД.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
С поканата продавачът не кани купувачът да сключат окончателния договор, а или даму плати сумата от 1000 лв. в 7 дневен срок, ина4е едностранно прекратява договора. Така че не може да се каже, че поканата прекъсва давността на правото да се предяви иск за сключване на окончателния договор.
- lawexpert
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Фев 2009, 20:37
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Melly написа:Защо измествате оста на казуса и сте се хванали с разискване на този 6 месечен срок?
Друг би бил въпросът, ако плащането на остатъка бе обвързано да е условие страните да сключат окончателния договор.
Аз приемам и съм го разгледала точно като условие за сключване на окончателния договор. Макар и не изрично уговорен като условие, то по естеството си, считам, че е такъв. В противен случай защо ще уговарят срок за плащане и то от сключване на предварителния договор? Ако не беше условие нямаше да има срок или срокът щеше да бъде от сключване на окончателния договор.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Едва с предявяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД давността се прекъсва - чл.116, буква "а", ако не е била изтекла към този момент.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Според чл. 69, ал. 1 при задължение, в което не е уговорен срок:
- кредиторът има претенция веднага;
- изпълняемо е веднага.
Кожухаров прави подвеждащо разсъждение (задължението е изискуемо, но с поканата се определя кога трябва да се изпълни; свързва със забавата - чл. 84, ал. 2). Изискуемостта настъпва веднага, но поставянето на длъжника в забава изисква покана да изпълни.
Колеги да се върнем към 3-я въпрос
Тук говорим за давност на иска, а не за вземането на кредитора по отношение на 1000-дата лева. Според мен е нужно да се обърне внимание на края на облигационното правоотношение, а не на акцесорните престации на договарящите. Договора няма срок ерго.... как да постигнем правните последици, желани с подписване на предварителния договор. Аз освен два начина не виждам - 1.покана за изпълнение и 2.подаване на иск по ал.3. Цитираните от дона решения, като че ли касаят договори, при които е поето задължение, а не е престирано нищо (пари).
Това са само разсъждения за момента. Тези дни ще опитам да реша казуса с помощта на съдебна практика.
п.п. докато писах видях, че има нови мнения. дори мели е разсъждавала в този ред на мисли. Малко бавно пиша от телефона си, но утре се надявам да се включа в дискусията по-активно. Казуса ми е много интересен и има много за спорене.
- кредиторът има претенция веднага;
- изпълняемо е веднага.
Кожухаров прави подвеждащо разсъждение (задължението е изискуемо, но с поканата се определя кога трябва да се изпълни; свързва със забавата - чл. 84, ал. 2). Изискуемостта настъпва веднага, но поставянето на длъжника в забава изисква покана да изпълни.
Колеги да се върнем към 3-я въпрос
3. От кой момент е започнала да тече погасителната давност по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предв.договор за окончателен и погасен ли е по давност този иск. Ако да - защо, ако не - защо.
Тук говорим за давност на иска, а не за вземането на кредитора по отношение на 1000-дата лева. Според мен е нужно да се обърне внимание на края на облигационното правоотношение, а не на акцесорните престации на договарящите. Договора няма срок ерго.... как да постигнем правните последици, желани с подписване на предварителния договор. Аз освен два начина не виждам - 1.покана за изпълнение и 2.подаване на иск по ал.3. Цитираните от дона решения, като че ли касаят договори, при които е поето задължение, а не е престирано нищо (пари).
Това са само разсъждения за момента. Тези дни ще опитам да реша казуса с помощта на съдебна практика.
п.п. докато писах видях, че има нови мнения. дори мели е разсъждавала в този ред на мисли. Малко бавно пиша от телефона си, но утре се надявам да се включа в дискусията по-активно. Казуса ми е много интересен и има много за спорене.
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
-
DEKAH - Активен потребител
- Мнения: 2284
- Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
- Местоположение: Бургас
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Biby написа:Аз приемам и съм го разгледала точно като условие за сключване на окончателния договор. Макар и не изрично уговорен като условие, то по естеството си, считам, че е такъв.
Ако наистина си написала, че при такава постановка разглеждаш казуса, мисля да няма проблем, защото в този случай не е необходима покана за иска по 19, ал.3. След този шестмесечен срок задължението за сключване на окончателен договор е станало изискуемо. Колкото до началото на давността по отношение на основното задължение на страните, тя започва да тече от датата на сключване на предварит. договор.
Защитила си си успешно тезата, макар и да не е точно по условието в казуса, но крайният ти извод ако си приела иска за основателен, не е правилен. Но, това е лично мнение и аз няма да те оценявам
УСПЕХ!
Последна промяна Melly на 23 Фев 2009, 01:00, променена общо 1 път
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Извинявам се за неволно допуснатата грешка в по-горния пост, но не мога да го променя и затова ще го повторя, но верен:
Едва с предявяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД давността се прекъсва - чл.116, буква "б", ако не е била изтекла към този момент.
Едва с предявяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД давността се прекъсва - чл.116, буква "б", ако не е била изтекла към този момент.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта