- Дата и час: 28 Ное 2024, 11:50 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
|
|
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Декан не говори неща от сорта не съм се справил докато не видиш резултата , може да не си прав, там се гледа и как разсъждаваш и изказа и т.н. ,не се отчайвай!
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Biby,
Производството по 19, ал.3 е специфично и касае обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред. Самото решение, с което се уважава този иск замества нотариалната форма. С предварителния договор страните си обещават да сключат окончателен - това е предмета на иска по 19, ал.3. Цената, макар и съществен елемент от договора има облигацион характер. Неплащането й не е основание да бъде отхвърлен конститутивния иск. Деки го е казал, даже е посочил нормата. Ако има непогасена част от задължението за цената, то съдът постановява изпълнение - осъжда страната в двуседмичен срок след влизане на решението в сила да изплати задължението си - 362 ГПК.
Производството по 19, ал.3 е специфично и касае обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред. Самото решение, с което се уважава този иск замества нотариалната форма. С предварителния договор страните си обещават да сключат окончателен - това е предмета на иска по 19, ал.3. Цената, макар и съществен елемент от договора има облигацион характер. Неплащането й не е основание да бъде отхвърлен конститутивния иск. Деки го е казал, даже е посочил нормата. Ако има непогасена част от задължението за цената, то съдът постановява изпълнение - осъжда страната в двуседмичен срок след влизане на решението в сила да изплати задължението си - 362 ГПК.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
РЕШЕНИЕ № 1237 ОТ 16. V. 1970 Г. ПО ГР. Д. № 651/70 Г. НА I Г. О.
Давностният срок за погасяване правото да се иска обявяване за окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.
Чл. 110 ЗЗД
Предварителният договор за покупка на недвижим имот е облигационен договор с вещноправни последици. А щом като е облигационен договор, давностният срок за предявяване на иск за неговото изпълнение започва да тече от датата на сключването му, ако в него не е уговорен друг срок, тъй като от момента на сключването му се дължи и неговото изпълнение.
В договора, чието обявяване за окончателен се иска, не е уговорено, че прехвърлянето на правото на собственост ще стане, след като купувачът придобие жителство на гр. Бл. Следователно срокът за завеждане на иск по чл. 19, ал. III ЗЗД започва да тече от датата на сключване на договора 22. III. 1963 г. Искът по чл. 19, ал. III ЗЗД е предявен на 19. IX. 1969 г. Следователно искът е предявен след изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Окръжният съд, като е дошъл до друг извод, е допуснал нарушение на този текст от закона и с това е осъществил отменителното основание по чл. 207 "а" ГПК.
************************************************************************************************
РЕШЕНИЕ № 307 ОТ 1993 Г. ПО ГР. Д. № 1649/92 Г., II Г. О.
ИСКАНЕТО ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ЕДИН ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР СЕ ПОГАСЯВА ПО ДАВНОСТ С ИЗТИЧАНЕТО НА ПЕТГОДИШЕН СРОК.
ЗЗДЧл. 19, ал. 3 и чл. 110
Ноторно е, предварителния договор създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка от странете по него. С него се подготвя бъдещето сключване на договора, т. е. с него се поема задължение за сключване на друг договор в бъдеще. Следователно той създава облигационни отношения между страните. За това първото изискване за обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е дали искането, т. е. субективното право да се иска неговото обявяване за окончателен не е погасено по давност.
При напрвеното от ответницата възражение, че претенцията на молителя е погасена по давност, съдилищата обосновано са приели, че действително правото на молителя да иска обявяването за окончателен на сключения между него и от ответницата предварителен договор е погасено по давност.
След като съдилищата са констатирали, че правото да се иска обявяването на сключения между страните предварителен договор от 15.VIII.1964 г. за окончателен е погасено по давност, за тях не е съществувало задължението да се произнесат по съществото на спора.
Предварителният договор е бил сключен на 15.VIII.1964 г. и правилно съдилищата са приели, че правото на всяка от страните да иска обявяването на този договор за окончателен е възникнало от датата на сключването. Като всяко облигационно правоотношение и това правоотношение е погасено, тъй като петгодишният давностен срок е изтекъл на 15.VIII.1969 г.
****************************************************************************************
Давностният срок за погасяване правото да се иска обявяване за окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.
Чл. 110 ЗЗД
Предварителният договор за покупка на недвижим имот е облигационен договор с вещноправни последици. А щом като е облигационен договор, давностният срок за предявяване на иск за неговото изпълнение започва да тече от датата на сключването му, ако в него не е уговорен друг срок, тъй като от момента на сключването му се дължи и неговото изпълнение.
В договора, чието обявяване за окончателен се иска, не е уговорено, че прехвърлянето на правото на собственост ще стане, след като купувачът придобие жителство на гр. Бл. Следователно срокът за завеждане на иск по чл. 19, ал. III ЗЗД започва да тече от датата на сключване на договора 22. III. 1963 г. Искът по чл. 19, ал. III ЗЗД е предявен на 19. IX. 1969 г. Следователно искът е предявен след изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Окръжният съд, като е дошъл до друг извод, е допуснал нарушение на този текст от закона и с това е осъществил отменителното основание по чл. 207 "а" ГПК.
************************************************************************************************
РЕШЕНИЕ № 307 ОТ 1993 Г. ПО ГР. Д. № 1649/92 Г., II Г. О.
ИСКАНЕТО ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ЕДИН ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР СЕ ПОГАСЯВА ПО ДАВНОСТ С ИЗТИЧАНЕТО НА ПЕТГОДИШЕН СРОК.
ЗЗДЧл. 19, ал. 3 и чл. 110
Ноторно е, предварителния договор създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка от странете по него. С него се подготвя бъдещето сключване на договора, т. е. с него се поема задължение за сключване на друг договор в бъдеще. Следователно той създава облигационни отношения между страните. За това първото изискване за обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е дали искането, т. е. субективното право да се иска неговото обявяване за окончателен не е погасено по давност.
При напрвеното от ответницата възражение, че претенцията на молителя е погасена по давност, съдилищата обосновано са приели, че действително правото на молителя да иска обявяването за окончателен на сключения между него и от ответницата предварителен договор е погасено по давност.
След като съдилищата са констатирали, че правото да се иска обявяването на сключения между страните предварителен договор от 15.VIII.1964 г. за окончателен е погасено по давност, за тях не е съществувало задължението да се произнесат по съществото на спора.
Предварителният договор е бил сключен на 15.VIII.1964 г. и правилно съдилищата са приели, че правото на всяка от страните да иска обявяването на този договор за окончателен е възникнало от датата на сключването. Като всяко облигационно правоотношение и това правоотношение е погасено, тъй като петгодишният давностен срок е изтекъл на 15.VIII.1969 г.
****************************************************************************************
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Melly написа:Biby,
Производството по 19, ал.3 е специфично и касае обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред. Самото решение, с което се уважава този иск замества нотариалната форма. С предварителния договор страните си обещават да сключат окончателен - това е предмета на иска по 19, ал.3. Цената, макар и съществен елемент от договора има облигацион характер. Неплащането й не е основание да бъде отхвърлен конститутивния иск. Деки го е казал, даже е посочил нормата. Ако има непогасена част от задължението за цената, то съдът постановява изпълнение - осъжда страната в двуседмичен срок след влизане на решението в сила да изплати задължението си - 362 ГПК
Наясно съм със същността на предварителният договор.
Диспозитивът ми на 5-я въпрос е именно в този смисъл- обявява за окончателен при условие, че се заплати остатъчната цена в 2 седм. срок от влизане на решението в сила.
Идеята ми беше за началото на давността. Предварителният договор като всеки един договор може да бъде сключен под условие. И в случая мисля, че това е условие е именно заплащането на 1000лв. в 6-мес. срок. Т.е, че давността ще започне да тече не от сключване на предварителният договор, а от изтичането на 6-те месеца.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
биби, а условието за предаване на владение при поискване? Какво ще кажеш за това?
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
-
DEKAH - Активен потребител
- Мнения: 2284
- Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
- Местоположение: Бургас
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Мисля, че няма значение за сключване на окончателния договор. Това не е съществена уговорка, съгл. чл.19 ЗЗД.
И макар изрично записана в предварителният договор, то тя ще има действие "при поискване" (според условието). Т.е Георгиев може да поиска, може и да не поиска да му се предаде владението, докато за заплащането на цената се използва "задължил в 6 мес.срок да плати".
Освен това владението е предадено (29.05.2004г.), но това действие се предхожда от изтичане на срока за заплащане на цената (21.12.2003г.).
И макар изрично записана в предварителният договор, то тя ще има действие "при поискване" (според условието). Т.е Георгиев може да поиска, може и да не поиска да му се предаде владението, докато за заплащането на цената се използва "задължил в 6 мес.срок да плати".
Освен това владението е предадено (29.05.2004г.), но това действие се предхожда от изтичане на срока за заплащане на цената (21.12.2003г.).
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Според мен има аргументи и за защита на тезата, че предаването на владанието прекъсва давността за изпълнение на иска по чл. 19, ал. 3. С факта на предаването на владанието се прекъсва погасителната давност с конклудентни действия. Предаващият владението го предава на основание скл. предварителен договор, по който се е задължил да го извърши. Основание (кауза) на предварителния договор е сключването на окончателния. Окончателният е продажба, по силата на която продавачът дължи да прехвърли собствеността и да предаде владението. Предаването на владението е антиципирано изпълнение на едното от двете задължения на продавача по бъдещия договор за продажба. За какво се предава владението по предварителния договор, какво му е основанието? Именно сключването на окончателния договор. Защо бъдещият купувач предава владението на имота? Защото дължи това предаване, защото се е уговорил да го предаде. Защо се е уговорил да го предаде? Защото се е задължил да сключи окончателен договор за продажба. И обратно, ако предава владението, без да го дължи, значи е изпълнил без правно основание и следователно би трябвало да му признаем правото да иска обратно да му се върне владението поради неоснователно обогатяване по см. на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во. Такъв извод обаче е абсурден. Значи владението е предадено, защото се дължи неговото предаване, а то се дължи, защото се дължи прехвърлянето на правото на собственост по бъдещия договор за продажба. Следователно предаването на владението прекъсва давността на осн. чл. 116, б. "а" - с конклудентни действия, защото няма изрично волеизявление за прекъсването й.
Искането за разваляне на договора обаче не прекъсва давността. С това искане се претендира упражняването на право (друг е въпросът дали действително съществува такова право), а чл. 116, б. "а" иска признаването на задължение. Тук напротив - с волеизявлението за разваляне се претендира неизправност (в смисъл неизпълнение на право) на противната страна. Дали претендиращият е изправен, искането за разваляне не отговаря на този въпрос. Не може от упражняването на едно право да се черпи извод за признаването на задължение от страна на упражняващия правото. Той няма намерение да признава задължение. Още повече, че искането му за разваляне може да е неоснователно не само защото не е изпълнил насрещното си задължение по двустранния договор или защото не е готов да го изпълни, а и защото същестуват други предпоставки извън въпроса за изправността, които пречат да се осъществи фактическия състав на развалянето - в случая това е чл. 87, ал. 4. Изправен, неизправен, искащият няма да може да развали договора. С оглед чл. 87, ал. 4 неговото искане е проява на недобросъвестност.
Искането за разваляне на договора обаче не прекъсва давността. С това искане се претендира упражняването на право (друг е въпросът дали действително съществува такова право), а чл. 116, б. "а" иска признаването на задължение. Тук напротив - с волеизявлението за разваляне се претендира неизправност (в смисъл неизпълнение на право) на противната страна. Дали претендиращият е изправен, искането за разваляне не отговаря на този въпрос. Не може от упражняването на едно право да се черпи извод за признаването на задължение от страна на упражняващия правото. Той няма намерение да признава задължение. Още повече, че искането му за разваляне може да е неоснователно не само защото не е изпълнил насрещното си задължение по двустранния договор или защото не е готов да го изпълни, а и защото същестуват други предпоставки извън въпроса за изправността, които пречат да се осъществи фактическия състав на развалянето - в случая това е чл. 87, ал. 4. Изправен, неизправен, искащият няма да може да развали договора. С оглед чл. 87, ал. 4 неговото искане е проява на недобросъвестност.
- Quicksilver
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 19:42
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Колега Quicksilver, моите разсъждения за нотариалната покана почти буквално повтарят твоите. Изводът ми беше, че упражняването на право от едната страна прекъсва давността само относно нейното вземане, без да представлява признаване на правото на другата страна /и съответно да прекъсва давността за него/, въпреки синалагматичната връзка между права и задължения при двустранните договори.
Обаче за владението писах друго. Дори на последния въпрос изрично писах, че няма данни давността да е била спирана или прекъсвана. Сега ми се струва, че не е така и само се радвам, че по някакъв начин съм нацелила едната теза, защитавана от практиката. Писах, че според чл. 183 ЗЗД продавачът е длъжен да прехвърли на купувача правота на собственост срещу заплащане на цената. Диспозитивното правило на чл. 200 ал.2 сочи, че плащавето става едновременно с предаването на вещта, но че в случая те са уговорили предването на владението в един по-ранен момент, с оглед плащането на почти цялата сума по договора. Затова предаването на владението, като задължение, съответства на правото да се получат 129 000 лв., което е упражнено. Сключването на окончателен договор /прехвърлянето на собствеността/, като задължение, съответства на правото да се получат тези останали 1000 лв. Тоест така, както са се договорили страните, предаването на владението е изпълнение на задължение, съответстващо на изпълнено задължение от другата страна, а не признаване на правото й да сключи окончателен договор.
Обаче за владението писах друго. Дори на последния въпрос изрично писах, че няма данни давността да е била спирана или прекъсвана. Сега ми се струва, че не е така и само се радвам, че по някакъв начин съм нацелила едната теза, защитавана от практиката. Писах, че според чл. 183 ЗЗД продавачът е длъжен да прехвърли на купувача правота на собственост срещу заплащане на цената. Диспозитивното правило на чл. 200 ал.2 сочи, че плащавето става едновременно с предаването на вещта, но че в случая те са уговорили предването на владението в един по-ранен момент, с оглед плащането на почти цялата сума по договора. Затова предаването на владението, като задължение, съответства на правото да се получат 129 000 лв., което е упражнено. Сключването на окончателен договор /прехвърлянето на собствеността/, като задължение, съответства на правото да се получат тези останали 1000 лв. Тоест така, както са се договорили страните, предаването на владението е изпълнение на задължение, съответстващо на изпълнено задължение от другата страна, а не признаване на правото й да сключи окончателен договор.
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
И аз, колеги, горе-долу съм писала в този ред на мисли..,само че съм посочила нотариалната покана като условие за прекъсване на 5г.погасителна давност с начален момент сключването на предварителния договор.. ..А относно предаването на владението - отчетох го като ирелевантно за иска..и накрая диспозитива - приема иска за основателен и чл.362 ...Но както се казва в такива случаи.."..времето ще покаже.." ..А ще има и още конкурси.. ..
*.. contra impudentem stulta est nimia ingenuitas ..*
Прекаленото благородство спрямо безочливия е ГЛУПОСТ !!!
Прекаленото благородство спрямо безочливия е ГЛУПОСТ !!!
-
idealista - Младши потребител
- Мнения: 29
- Регистриран на: 02 Юни 2008, 16:06
- Местоположение: Варна
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Колеги, да наистина по принцип давността започва да тече от сключването на договора, но тъй като тук има условие за плащане след изтичане на 6 месечен срок, задължението става изискуемо след изтичането на тези 6 месеца!
А това че продавача изпраща нотариална покана не прекъсва давността, той може да праща през един месец покани. Давността започва да тече, когато задължението стане изискуемо, това е много тънък момент в казуса, т.е. при предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД давността не е изтекла и възражението, което прави продавача за изтекла давност е неоснователно.
А това че продавача изпраща нотариална покана не прекъсва давността, той може да праща през един месец покани. Давността започва да тече, когато задължението стане изискуемо, това е много тънък момент в казуса, т.е. при предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД давността не е изтекла и възражението, което прави продавача за изтекла давност е неоснователно.
- lawexpert
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Фев 2009, 20:37
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
На всички явили се на този изпит пожелавам късмет при оценяването, а самият факт че сте се потили е достатъчен за адмирации. Все пак не бива да се изпуска от съображение, че напрежението си дава отражение и някои от вас сега, след изпита се чувстват не до там удовлетворени.
Но, докато не излезат резултатите, всички кандидати сте на една линия.
Специални поздравления за Деки, който единствен от вас има смелостта да даде своето решение в цялост. Независимо от застъпената противоположна гледна точка, всичко е въпрос на обосновка и стил.
Така че, НИЩО НЕ СЕ ЗНАЕ Деки - УСПЕХ!
Освободете напрежението, пишете и вие, останалите.
Най-малкото е, че ще си отдъхнете, излизайки от форумната анонимност.
Но, докато не излезат резултатите, всички кандидати сте на една линия.
Специални поздравления за Деки, който единствен от вас има смелостта да даде своето решение в цялост. Независимо от застъпената противоположна гледна точка, всичко е въпрос на обосновка и стил.
Така че, НИЩО НЕ СЕ ЗНАЕ Деки - УСПЕХ!
Освободете напрежението, пишете и вие, останалите.
Най-малкото е, че ще си отдъхнете, излизайки от форумната анонимност.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Давността започва да тече, когато задължението стане изискуемо, това е много тънък момент в казуса, т.е. при предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД давността не е изтекла и възражението, което прави продавача за изтекла давност е неоснователно.
Не съм съгласна. Давността е институт, който погасява защитата на субективно право - в случая потестативното право да се иска обявяване за окончателен сключения договор. А в случая, тя започва да тече от датата на сключването му, с който страните взаимно са поели задължение да сключат окончателен такъв. Тогава възникват задълженията и независимо дали има или няма срок за окончателния договор, давността си тече. По отношение на тези задъжения, които имат облигационен характер с вещноправни последици се прилага общата 5 год. давност. И тъй като няма срок за окончателния, дължи се изпълнение след покана. Ролята на покана изпълнява ИМ, с която страната иска чрез съдебното решение да настъпят правните последици на окончателния договор, а именно собственоста да бъде прехвърлена.
Съпоставяйки датите, искът се явява неоснователен поради погасеното по давност право да се търсят последиците на несключения по доброволен ред окончателен договор.
Така мисля аз, но може да се застъпи и друга гледна точка. Всичко опира до обосновка на тезата.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Здравейте, колеги, лично аз искам да попитам относно последния въпрос не казуса - сигурни ли сте, че в казуса беше дадена дата за подаване на иска 08.12.2008г.? Аз седях на почти последните редове и записах дата 08.12.2007г.-от което приемам, че искът е основателен. Успех на всички!
- evievgenieva
- Младши потребител
- Мнения: 26
- Регистриран на: 03 Юли 2007, 10:48
- Местоположение: София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Здравейте, колеги, лично аз искам да попитам относно последния въпрос не казуса - сигурни ли сте, че в казуса беше дадена дата за подаване на иска 08.12.2008г.? Аз седях на почти последните редове и записах дата 08.12.2007г.-от което приемам, че искът е основателен. Успех на всички
ДА, датата е 08.12.2008г. Според мен идеята е да се проверят знанията по новия ГПК
- gele_r
- Младши потребител
- Мнения: 40
- Регистриран на: 16 Юни 2005, 16:22
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Здравейте! Ето моите отговори:
1. СГС
2.Не. Защото според мен нотариалната покана няма никаква връзка с основния предмет на предварителния договор. Предмета на предварителния договор е поемането на едно бъдещо задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, като има изискване той да съдържа уговорки за основните клаузи на окончателния договор : цена, индивидуализация на имота,начин на плащане и т.н. В случая страните са уговорили плащането да стане предварително и на две вноски. В интерес на истината аз не виждам смисъл от пращането на тази покана. Обикновено нотариалната покана има 2 функции: 1. да определи срок за плащане на длъжник по задължение без предварително определен падеж и в последствие да го постави в забава (чл. 84 (2) ЗЗД): или да 2. служи предупреждение по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Обаче тя не може да направи нито едно от двете. Първо, защото ако в уговорения 6 месечен срок купувачът не плати втората вноска, той вече е изпаднал в забава и няма смисъл това да му се праща покана. Второ, забраната в чл. 87, ал.4 ЗЗД не допуска развалянето на договора по този начин.
3. Срокът започва да тече от сключването на договора. Другите участници цитираха съдебна практика в тази насока,но аз и имам и попълнителни съображения в подкрепа на това твърдение, които обаче ще изложа в отговора на последния въпрос. И да, искът е погасен по давност към момента, в който купувачът е подал исковата си молба.
4. Не, според мен предаването на владението няма значение. Договорът може да бъде обявен за окончателен само по съдебен ред.
5. Не само че не е основателен този иск, а според мен не е и допустим, защото прословутия срок не е давностен, а е преклузивен , независимо как го кръщават в практиката или в закона. Обаче ако навсякъде му казват "давностен" - в казуса и във въпросите, и във практиката можеш лесно да се заблудиш.
Давностните срокове имаме при защита на притезания, когато длъжникът изпадне в забава поради неизпълнение. Тогава кредиторът може да иска от съда да осъди длъжника да престира. След изтичането на този срок кредиторът пак има право да получи престацията, защото неговото право остава, но губи възможността да иска съдебна защита. В случая срокът е даден, за да може всяка една от страните да упражни по съдебен ред потестативното право, което получава по силата на закона. Т.е. тук нямаме защита на притезание по исков ред, а реализиране на право по изрично предвидения в закона начин - по съдебен ред и в определения срок. Освен ако останите не сключат окончателния договор доброволно няма никакъв друг начин договора да добие транслативно действие. И щом в закона е посочен срок затова, то сле дизтичането му страните губят всякаква възможност да го реализират - т.е. нямат право. То се преклудира.
Има отказ от изтекла давност, но за този срок това не е предвидено.
Освен това,според практиката този срок не се прекъсва или спира и започва да тече от самото възникване на правото, а не от неизпълнението.
Срок, след чието изтичане губиш правото си изцяло, не можеш да се откажеш от него, не спира или прекъсва и тече от възникването на правото се нарича преклузивен.
Като погледнеш ситуацията от тази гледна точка, някак си добива повече смисъл. А и самата съдебна практика казва същото, но не и изрично (това е от последния абзац на решението цитирано по-горе):
"Като всяко облигационно правоотношение и това правоотношение е погасено, тъй като петгодишният давностен срок е изтекъл на 15.VIII.1969 г." - погасява се правоотношението (т.е. правото), а не правото на защита по исков ред.
Не знам дали има някой друг с логика като моята, но само така мога да си изясня противоречията.
1. СГС
2.Не. Защото според мен нотариалната покана няма никаква връзка с основния предмет на предварителния договор. Предмета на предварителния договор е поемането на едно бъдещо задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, като има изискване той да съдържа уговорки за основните клаузи на окончателния договор : цена, индивидуализация на имота,начин на плащане и т.н. В случая страните са уговорили плащането да стане предварително и на две вноски. В интерес на истината аз не виждам смисъл от пращането на тази покана. Обикновено нотариалната покана има 2 функции: 1. да определи срок за плащане на длъжник по задължение без предварително определен падеж и в последствие да го постави в забава (чл. 84 (2) ЗЗД): или да 2. служи предупреждение по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Обаче тя не може да направи нито едно от двете. Първо, защото ако в уговорения 6 месечен срок купувачът не плати втората вноска, той вече е изпаднал в забава и няма смисъл това да му се праща покана. Второ, забраната в чл. 87, ал.4 ЗЗД не допуска развалянето на договора по този начин.
3. Срокът започва да тече от сключването на договора. Другите участници цитираха съдебна практика в тази насока,но аз и имам и попълнителни съображения в подкрепа на това твърдение, които обаче ще изложа в отговора на последния въпрос. И да, искът е погасен по давност към момента, в който купувачът е подал исковата си молба.
4. Не, според мен предаването на владението няма значение. Договорът може да бъде обявен за окончателен само по съдебен ред.
5. Не само че не е основателен този иск, а според мен не е и допустим, защото прословутия срок не е давностен, а е преклузивен , независимо как го кръщават в практиката или в закона. Обаче ако навсякъде му казват "давностен" - в казуса и във въпросите, и във практиката можеш лесно да се заблудиш.
Давностните срокове имаме при защита на притезания, когато длъжникът изпадне в забава поради неизпълнение. Тогава кредиторът може да иска от съда да осъди длъжника да престира. След изтичането на този срок кредиторът пак има право да получи престацията, защото неговото право остава, но губи възможността да иска съдебна защита. В случая срокът е даден, за да може всяка една от страните да упражни по съдебен ред потестативното право, което получава по силата на закона. Т.е. тук нямаме защита на притезание по исков ред, а реализиране на право по изрично предвидения в закона начин - по съдебен ред и в определения срок. Освен ако останите не сключат окончателния договор доброволно няма никакъв друг начин договора да добие транслативно действие. И щом в закона е посочен срок затова, то сле дизтичането му страните губят всякаква възможност да го реализират - т.е. нямат право. То се преклудира.
Има отказ от изтекла давност, но за този срок това не е предвидено.
Освен това,според практиката този срок не се прекъсва или спира и започва да тече от самото възникване на правото, а не от неизпълнението.
Срок, след чието изтичане губиш правото си изцяло, не можеш да се откажеш от него, не спира или прекъсва и тече от възникването на правото се нарича преклузивен.
Като погледнеш ситуацията от тази гледна точка, някак си добива повече смисъл. А и самата съдебна практика казва същото, но не и изрично (това е от последния абзац на решението цитирано по-горе):
"Като всяко облигационно правоотношение и това правоотношение е погасено, тъй като петгодишният давностен срок е изтекъл на 15.VIII.1969 г." - погасява се правоотношението (т.е. правото), а не правото на защита по исков ред.
Не знам дали има някой друг с логика като моята, но само така мога да си изясня противоречията.
- nell123
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 22 Фев 2009, 02:46
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Нели, интересна насока на разсъждение.
Но:
1. За преклузивните срокове съдът следи служебно, а за давностните - само ако има възражение. За иска по чл.19, ал.3 съдът не следи служебно дали са изтекли 5 год.
2. При преклузивните срокове се погасява самото право, т.е то не може да се реализира дори и доброволно.
3. Не е вярно, че 5-год. срок за иска по чл.19, ал.3 не може да се прекъсне или спре. Ако продавач е мъжът Х, а купувач е жената А и след сключване на предварителният договор сключат брак какво ще стане?
Но:
1. За преклузивните срокове съдът следи служебно, а за давностните - само ако има възражение. За иска по чл.19, ал.3 съдът не следи служебно дали са изтекли 5 год.
2. При преклузивните срокове се погасява самото право, т.е то не може да се реализира дори и доброволно.
3. Не е вярно, че 5-год. срок за иска по чл.19, ал.3 не може да се прекъсне или спре. Ако продавач е мъжът Х, а купувач е жената А и след сключване на предварителният договор сключат брак какво ще стане?
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Аз съм съгласна с колегата Биби. Освен това давността тече от сключване на договора, защото правото и възможността да бъде упраженено по исков ред възникват едновременно - понеже това право може да бъде упражнено само по исков ред /потестативно е/, а не защото срокът е преклузивен.
Иначе съм съгласна с колегата nell123, че тази покана няма смисъл, защото длъжникът е вече в забава - задължението му е с определен срок /става изискуемо след изтичане на 6м., тогава може да се търси по исков ред, от тогава тече давността за него/ и не е нужно да бъде канен. За другото задължение обаче - за сключване на окончателен договор, срок не е определен, но не е и нужно да бъде определян, защото му съответства потестативно, а не притезателно право. Дори и да приемем, че трябва покана и за него, има я разпоредбата на чл. 114 ал.2 - че давността почва да тече от деня, в който задължението е възникнало, тоест тече от тогава заради разпоредбата на закона, а не защото срокът е преклузивен.
Накрая ще си позволя да поздравя колегата nell123 за начина на писане - много ми хареса - като стил и аргументи, нищо не съм съгласна с част от последните.
Иначе съм съгласна с колегата nell123, че тази покана няма смисъл, защото длъжникът е вече в забава - задължението му е с определен срок /става изискуемо след изтичане на 6м., тогава може да се търси по исков ред, от тогава тече давността за него/ и не е нужно да бъде канен. За другото задължение обаче - за сключване на окончателен договор, срок не е определен, но не е и нужно да бъде определян, защото му съответства потестативно, а не притезателно право. Дори и да приемем, че трябва покана и за него, има я разпоредбата на чл. 114 ал.2 - че давността почва да тече от деня, в който задължението е възникнало, тоест тече от тогава заради разпоредбата на закона, а не защото срокът е преклузивен.
Накрая ще си позволя да поздравя колегата nell123 за начина на писане - много ми хареса - като стил и аргументи, нищо не съм съгласна с част от последните.
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Задължението става изискуемо на падежа - 21.12.2003г., след този срок купувачът е в забава, защото не е изпълнил задължението си и той е неизправната страна по договора.
Давностният срок започва да тече, когато възникне задължението, а задължението възниква след изтичането на 6 месечния срок, който е уговорен от страните.
След изтичането на този срок може да се иска сключване на окончателния договор. В случая давностния срок не е изтекъл при предявяването на иска.
Когато изтече давностния срок за определена претенция длъвжникът си остава длъжник, но не е отговорен за дълга, това е единственият случай на дълг без отговорност и ако той противопостави срещу претенцията на кредитора своето възражение за давност в исковия процес се освобождава от отговорността за изпълнението на това задължение. За давностния срок съдът не следи служебно и ако няма възражение от длъжника, съдът ще го осъди да изпълни задължението си.
Давностният срок започва да тече, когато възникне задължението, а задължението възниква след изтичането на 6 месечния срок, който е уговорен от страните.
След изтичането на този срок може да се иска сключване на окончателния договор. В случая давностния срок не е изтекъл при предявяването на иска.
Когато изтече давностния срок за определена претенция длъвжникът си остава длъжник, но не е отговорен за дълга, това е единственият случай на дълг без отговорност и ако той противопостави срещу претенцията на кредитора своето възражение за давност в исковия процес се освобождава от отговорността за изпълнението на това задължение. За давностния срок съдът не следи служебно и ако няма възражение от длъжника, съдът ще го осъди да изпълни задължението си.
- lawexpert
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 21 Фев 2009, 20:37
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Съгласна съм с всичко ,което е написала nell123 с изключение на това ,че срока за предевяване на иска според нея е преклузивен. Срока е давностен ,тъй като предварителният договор за покупка на недвижим имот е облигационен договор с вещноправни последици , в този смисъл Решение № 1237 от 16.V.1970 г. по гр. д. № 651/70 г., I г. о.
Точно за това и в казуса сте имали и един жокер ,а то ще е бил въпрос №5
5. Основателен ли е предявения иск и в какъв смисъл следва да бъде постановено решение /с какъв диспозитив/
Тоест ,ако срока беше преклузивен съда щеше да прекрати делото с определение ,но срока е давностен би следвало по делото да се постанови решение в мотивитена което да се коментира въпроса с направеното възражение за изтекла давност
ето го и цитиранотоот мен решение :
Решение № 1237 от 16.V.1970 г. по гр. д. № 651/70 г., I г. о.
Давностният срок за погасяване правото да се иска обявяване за окончателен предврителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.
Предварителният договор за покупка на недвижим имот е облигационен договор с вещноправни последици. А щом като е облигационен договор, давностният срок за предявяване на иск за неговото изпълнение започва да тече от датата на сключването му, ако в него не е уговорен друг срок, тъй като от момента на сключването му се дължи и неговото изпълнение.
В договора, чието обявяване за окончателен се иска, не е уговорено, че прехвърлянето на правото на собственост ще стане, след като купувачът придобие жителство на гр. Бл. Следователно срокът за завеждане на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД започва да тече от датата на сключване на договора - 22.III.1963 г. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен на 19.IХ.1969 г. Следователно искът е предявен след изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Окръжният съд, като е дошъл до друг извод, е допуснал нарушение на този текст от закона и с това е осъществил отменителното основание по чл. 207 "а" ГПК.
Точно за това и в казуса сте имали и един жокер ,а то ще е бил въпрос №5
5. Основателен ли е предявения иск и в какъв смисъл следва да бъде постановено решение /с какъв диспозитив/
Тоест ,ако срока беше преклузивен съда щеше да прекрати делото с определение ,но срока е давностен би следвало по делото да се постанови решение в мотивитена което да се коментира въпроса с направеното възражение за изтекла давност
ето го и цитиранотоот мен решение :
Решение № 1237 от 16.V.1970 г. по гр. д. № 651/70 г., I г. о.
Давностният срок за погасяване правото да се иска обявяване за окончателен предврителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.
Предварителният договор за покупка на недвижим имот е облигационен договор с вещноправни последици. А щом като е облигационен договор, давностният срок за предявяване на иск за неговото изпълнение започва да тече от датата на сключването му, ако в него не е уговорен друг срок, тъй като от момента на сключването му се дължи и неговото изпълнение.
В договора, чието обявяване за окончателен се иска, не е уговорено, че прехвърлянето на правото на собственост ще стане, след като купувачът придобие жителство на гр. Бл. Следователно срокът за завеждане на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД започва да тече от датата на сключване на договора - 22.III.1963 г. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен на 19.IХ.1969 г. Следователно искът е предявен след изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Окръжният съд, като е дошъл до друг извод, е допуснал нарушение на този текст от закона и с това е осъществил отменителното основание по чл. 207 "а" ГПК.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ
Колега lawexpert, давностният срок започва да тече от възникване на възможността правото да се защити /в случая да се упражни/ по съдебен ред, а не от възникване на самото право - това е една от отликите между давностните и преклузивните срокове. Изключение е установено в чл. 114 ал.2.
6месечният срок е установен в полза на купувача, значи задължението е изпълняемо, но не е изискуемо - тоест той не е длъжен да чака изтичането му, за да плати. Затова той може да предяви иска и преди срокът да е изтекъл и съдът ще го осъди да плати 1000та лева в 2седмичен срок, съгласно 362, ако не ги е платил - с този иск той изразя готовност да плати преди да е изтекъл срока, под страх от обезсилване на решението. Затова и давността не тече от изтичане на 6те месеца, а от сключване на договора. Продавачът също ще може да иска сключване на окончателен договор преди изтичането на 6те месеца. Друг е въпросът, че няма може да иска 1000 лв. - негова работа е защо действа така /примерно може да ги е опростил, с оглед незначителността на сумата в сравнение с платената/.
6месечният срок е установен в полза на купувача, значи задължението е изпълняемо, но не е изискуемо - тоест той не е длъжен да чака изтичането му, за да плати. Затова той може да предяви иска и преди срокът да е изтекъл и съдът ще го осъди да плати 1000та лева в 2седмичен срок, съгласно 362, ако не ги е платил - с този иск той изразя готовност да плати преди да е изтекъл срока, под страх от обезсилване на решението. Затова и давността не тече от изтичане на 6те месеца, а от сключване на договора. Продавачът също ще може да иска сключване на окончателен договор преди изтичането на 6те месеца. Друг е въпросът, че няма може да иска 1000 лв. - негова работа е защо действа така /примерно може да ги е опростил, с оглед незначителността на сумата в сравнение с платената/.
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 29 госта