- Дата и час: 30 Ное 2024, 13:31 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
обжалване пред ВКС
|
|
41 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
обжалване пред ВКС
Здравейте,преди две години закупих земеделса земя с нотариален акт за 100 лв по данъчна оценка.Земята се владее от фирма и за да вляза във владение заведох ревандикационен иск.Спечелих на първа инстанция,загубих на втора и сега обжалвам пред ВКС.ВКС ми върна жалбата за да докажа обжалваем интерес над 1000 лв.Това ,че цената на иска пред първа инстанция е бил колкото данъчната оценка-100 лв предполага ли ,че обжалваемият ми интерес е 100 лв.Мога ли чрез пазарна оценка на лицензиран оценител да докажа по-голям обжалваем интерес сега?
- razlichen
- Младши потребител
- Мнения: 43
- Регистриран на: 12 Фев 2009, 22:33
Re: обжалване пред ВКС
Уау, имам си съименник!
Welcome, адашко!
Welcome, адашко!
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: обжалване пред ВКС
За чл.108 ЗС обжалваем интерес ,а не там няма такова чудо . Подлежи на 3 инстанции независмо от данъчната оценка на имота /с 2 думи няма значение колко е дан. оценка / ,данъчната ви оценка е само с оглед отпределяне на ДТ .
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: обжалване пред ВКС
Обаче, обжалваемия интерес се определя по новия ГПК.
Както и да е.
Вероятно няма да допуснат касационно обжалване.
Трябва да наемете адвокат, който да преподпише касационната Ви жалба.
Струва обаче сумата 150 лева (освен ако не Ви е познат).
Но, внимателно прочетете всички издания на коментарите по новия ГПК - Симеон Чаначев, Благовест Пунев - те самите са съдии във Върховния касационен съд, така че вероятно така мислят и самите съдии във Върховния касационен (дано, дано, ама надали, както се казва).
Та, за да сте обградени с гора от стомана - трябва да сте заверили при нотариус всяка една хартийка, всеки един документ.
Също така - представяте всички документи в оригинал, независимо дали са важни за Вас или не - така или иначе, ако загубите това дело, ще Ви вземат земята, все едно тези документи няма да трябват на никого.
Трябва да докажете противоречива практика, но това е съвсем специфична материя и там трябва да цитирате решения, като изследвате внимателно окончателността на съдебния акт.
Един съвет - накарайте свой роднина да преподпише жалбата, ако загубите обжалването, имате 3 (три) месеца да преобърнете решението за отмяна, поради идентичност на жалбоподателя.
Както и да е.
Вероятно няма да допуснат касационно обжалване.
Трябва да наемете адвокат, който да преподпише касационната Ви жалба.
Струва обаче сумата 150 лева (освен ако не Ви е познат).
Но, внимателно прочетете всички издания на коментарите по новия ГПК - Симеон Чаначев, Благовест Пунев - те самите са съдии във Върховния касационен съд, така че вероятно така мислят и самите съдии във Върховния касационен (дано, дано, ама надали, както се казва).
Та, за да сте обградени с гора от стомана - трябва да сте заверили при нотариус всяка една хартийка, всеки един документ.
Също така - представяте всички документи в оригинал, независимо дали са важни за Вас или не - така или иначе, ако загубите това дело, ще Ви вземат земята, все едно тези документи няма да трябват на никого.
Трябва да докажете противоречива практика, но това е съвсем специфична материя и там трябва да цитирате решения, като изследвате внимателно окончателността на съдебния акт.
Един съвет - накарайте свой роднина да преподпише жалбата, ако загубите обжалването, имате 3 (три) месеца да преобърнете решението за отмяна, поради идентичност на жалбоподателя.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: обжалване пред ВКС
Иване обжалваемият интерес не важи при делата с правно основание по ЗС ,не важи при делата за родителски права и разни други .Няма да е проблем ако А дължи на Б пари ,там да има обжалваем интерес .Да си припомним какви бяха видовете искове и от там този интерес .
Касационните основания същото така не са комулативно дадени .
Само не ми казвай ,че ако аз имам 20 дка ниви нямам право на касация щото данъчната оценка е 800 лв , а Петър има щото неговите по дан. оценка са 1010лв.
Касационните основания същото така не са комулативно дадени .
Само не ми казвай ,че ако аз имам 20 дка ниви нямам право на касация щото данъчната оценка е 800 лв , а Петър има щото неговите по дан. оценка са 1010лв.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: обжалване пред ВКС
Благодаря на всички за мненията,за съжаление наистина имам писмо от ВКС и разпореждане на ЛОС в 7-дневен срок да представя доказателства за обжалваем интерес над 1000 лв,въпреки че иска ми е по 108 от ЗС.Жалбата ми е преподписана от адвокат,а сега умувам дали да представя актуална пазарна оценка или предварителен договор с доплащане на цена при спечелване на делото.Към Иван-къде мога да прочета коментариите на тези върховни съдии?благодаря на всички,отново.
- razlichen
- Младши потребител
- Мнения: 43
- Регистриран на: 12 Фев 2009, 22:33
Re: обжалване пред ВКС
donna написа:За чл.108 ЗС обжалваем интерес ,а не там няма такова чудо . Подлежи на 3 инстанции независмо от данъчната оценка на имота /с 2 думи няма значение колко е дан. оценка / ,данъчната ви оценка е само с оглед отпределяне на ДТ .
donna защо да няма обжалваем интерес при ревандикациите , все пак става дума за имуществено право? А струва ми се , че касационните основания в ал.1 и ал.2 на 280 са комулативно определени.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: обжалване пред ВКС
Защото по 108 ЗС аз доказвам ,че съм собственик и не владея по ред причини ,имота в случая се владее от някво друго 3-то лице.
Та за какв обжалваем интерес говорим ,данъчната оценка е за определяне само държавната такса .
Та за какв обжалваем интерес говорим ,данъчната оценка е за определяне само държавната такса .
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: обжалване пред ВКС
donna написа:Защото по 108 ЗС аз доказвам ,че съм собственик и не владея по ред причини ,имота в случая се владее от някво друго 3-то лице.
Та за какв обжалваем интерес говорим ,данъчната оценка е за определяне само държавната такса .
Ами според мен когато законът определя..."обжалваем интерес до 1000 лв." , то не виждам друго възможно тълкуване , освен че дела по които интереса на жалбоподателя е под 1000 лв. са изключени от касационно разглеждане.Оценим в пари е интереса на страната , която води исков процес за имуществено право.След като няма някакви изключения предвидени в тази норма , нормално е тя да се прилага за всички дела , чийто предмет са имуществени права , а предмета на дело по ревандикацията е право на собственост, тоест имуществено право.В този случай интереса ще се определи от пазарната оценка , а ако няма такава от данъчната....В коментара на ГПК , също са на твоето мнение , но не се излагат сериозни аргументи...по памет цитирам , че авторът смята , че вещни искове са извадени от приложното поле на ал.2 , защото паричната оценка на НИ е твърде субективна.Това обаче не е аргумент , защото и за други имуществени права оценката е субективна.Например за обезщетение за неимуществени вреди и т.н.Виждаме че във ВКС , не споделят становището в коментара.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: обжалване пред ВКС
Искът по чл.108 ЗС защитава правото на собственост.Как да няма обжалваем интерес??? Правото на собственост,по отношение на което право е възникнал спор като предпоставка за образуването на исковия процес, е предметът на делото.Спорното право,правото на собственост, е имуществено право,което е оценимо в пари.Следователно оттук се определя цената на иска.А за ДТ вече важна е цената на иска посредством данъчната оценка.
Затова трябва да се представят доказдателства за материалния интерес пред ВКС.
Но не съм съгласна с колегата REVOLUTION
Законът урежда отделни основания.В определени случаи може и т.1,и т.2 да се едновременно предпоставка за обж. пред ВКС.Но не се кумулативни.Първо защото при самото изброяване в ал.1 никъде не се открива съюзът "и" ,който се използва от законодателя при кумулативност и на второ място-един въпрос може да е решен в противоречие с практиката на ВКС,но не е задължително въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата.
Затова трябва да се представят доказдателства за материалния интерес пред ВКС.
Но не съм съгласна с колегата REVOLUTION
касационните основания в ал.1 и ал.2 на 280 са комулативно определени.
Законът урежда отделни основания.В определени случаи може и т.1,и т.2 да се едновременно предпоставка за обж. пред ВКС.Но не се кумулативни.Първо защото при самото изброяване в ал.1 никъде не се открива съюзът "и" ,който се използва от законодателя при кумулативност и на второ място-един въпрос може да е решен в противоречие с практиката на ВКС,но не е задължително въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата.
- punisher
- Потребител
- Мнения: 576
- Регистриран на: 14 Яну 2008, 18:01
- Местоположение: Пловдив
Re: обжалване пред ВКС
Подкрепям Пънишър и останалите.
Аз, честно казано, никога не съм си помисляла, че по тези искове може да се твърди, че няма обжалваем интерес. Това би значило да се смятат за неоценяеми.
Коментара на ГПК си признавам, че не съм го чела (само го имам), но ВКС връща на въззивната инстанция не само дела по ревандикационни искове, а дори и такива по чл. 11 или 14 от ЗСПЗЗ например, за отстраняване на нередовност на касационната жалба - събиране на доказателства за обжалваемия интерес.
Пънишър, колегата ти има предвид алинеи първа и втора. Първата е за основанията за допускане до обжалване, втората е за необжалваемите решения с интерес под 1000 лева.
Аз, честно казано, никога не съм си помисляла, че по тези искове може да се твърди, че няма обжалваем интерес. Това би значило да се смятат за неоценяеми.
Коментара на ГПК си признавам, че не съм го чела (само го имам), но ВКС връща на въззивната инстанция не само дела по ревандикационни искове, а дори и такива по чл. 11 или 14 от ЗСПЗЗ например, за отстраняване на нередовност на касационната жалба - събиране на доказателства за обжалваемия интерес.
Пънишър, колегата ти има предвид алинеи първа и втора. Първата е за основанията за допускане до обжалване, втората е за необжалваемите решения с интерес под 1000 лева.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: обжалване пред ВКС
колегата ти има предвид алинеи първа и втора. Първата е за основанията за допускане до обжалване, втората е за необжалваемите решения с интерес под 1000 лева
Да,сега видях,че са ал.1 и ал.2,а не т.1 и т.2 на ал.1 от ГПК.
Благодаря,колега portokal
Извинения към колегата REVOLUTION
- punisher
- Потребител
- Мнения: 576
- Регистриран на: 14 Яну 2008, 18:01
- Местоположение: Пловдив
Re: обжалване пред ВКС
Аз обаче си поддържам мнеието И за мен лично има отказ от правосъдие и пътя е към ЕСПЧ .
Ами тогава да премахнем изискването за данъчна оценка и да приемем в ГПК -таксата да я определяме по пазарна цена ..., как така ВКС ще приема лицензна оценка ...цената се определя по дан. оценка , да речем и по оценка на назначено ВЛ в СЗ ...
И кво става моите 5 дка с д. о-ка 200 лв няма да са обжалваеми на ВКС , а на Иван примерно ще са поради факта ,че неговата дан. оценка е по-висока предвид категорията на земята
Ами тогава да премахнем изискването за данъчна оценка и да приемем в ГПК -таксата да я определяме по пазарна цена ..., как така ВКС ще приема лицензна оценка ...цената се определя по дан. оценка , да речем и по оценка на назначено ВЛ в СЗ ...
И кво става моите 5 дка с д. о-ка 200 лв няма да са обжалваеми на ВКС , а на Иван примерно ще са поради факта ,че неговата дан. оценка е по-висока предвид категорията на земята
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: обжалване пред ВКС
И още иска по чл.108 ЗС е иска на невладеЕщия собственик срещу владеещия несобственик -как му определихте цената .
Тоест собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Цитираната правна норма на чл.108 ЗС осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа.
Чрез иска по 108 ЗС се постига защита на вещните субективни материални права правото на собственост и ограничените вещни права .
Та питам как така иска по чл.108 ЗС ще се влияе от данъчнаат оценка -в случая тя е само за определяне размера на ДТ.
Тоест собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Цитираната правна норма на чл.108 ЗС осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа.
Чрез иска по 108 ЗС се постига защита на вещните субективни материални права правото на собственост и ограничените вещни права .
Та питам как така иска по чл.108 ЗС ще се влияе от данъчнаат оценка -в случая тя е само за определяне размера на ДТ.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: обжалване пред ВКС
Нямам мн. време, но се включвам, защото темата е интересна. Мисля, че тук трябва да се разсъждава, като се вземе предвид чл. 69 ГПК, въз основа на който се определа ЦЕНАТА на иска, във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК относно обжалваемия ИНТЕРЕС. Едното е цена, другото е интерес. И двете разпоредби са от един и същ законов акт, т. е. нямат съотношение спец. към обща.
Само, че чл. 68 ГПК ме притеснява, Дона.
Само, че чл. 68 ГПК ме притеснява, Дона.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: обжалване пред ВКС
donna написа:Чрез иска по 108 ЗС се постига защита на вещните субективни материални права правото на собственост и ограничените вещни права .
Та питам как така иска по чл.108 ЗС ще се влияе от данъчнаат оценка -в случая тя е само за определяне размера на ДТ.
Вещните субективни материални права имуществени ли са?Имуществени са.Ерго оценяват се с пари.Следователно интресът оценим ли е в пари?Оценим е.Казва ли ал.2 , че трябва този интерес да е над 1000 лв?Казва.Има ли предвидени изключения?Няма.Тъпо ли е това разрешение?Да , но не заради наличието на ал.2 , а поради твърде неясния начин за определяне колко е обжалваемия интерес.При парични вземания е ясно , обаче при вещните не толкова(макар , че аз смята , че точно цената на иска е тъждествен на интереса,но това е мое мнение).Има ли отказ от правосъдие?Няма.Делото се е гледало на 2 инстанции , законодателят има право да прецени дали определен тип дела ще подлежат пряко на касационно разглеждане или не.И в стария ГПК имаше такива ограничения и в НПК има такива ограничения.Това е стара тенденция и според мен правилна.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: обжалване пред ВКС
Мен не ме притеснява ,защото чрез иска по чл. 108 ЗС се защитава правомощието владение, а не фактическото състояние владение, за защитата на което са предназначени владелческите искове.
Тази характеристика на иска по чл.108 ЗС го определя като вещен и осъдителен и разкрива разликите между него и облигационните искове.
Питам как оцениха правомощието ВЛАДЕНИЕ?
Тази характеристика на иска по чл.108 ЗС го определя като вещен и осъдителен и разкрива разликите между него и облигационните искове.
Питам как оцениха правомощието ВЛАДЕНИЕ?
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: обжалване пред ВКС
Благодаря за мненията,но все пак ми тече 7-дневния срок и конкретно мога ли да докажа по-голям обжалваем интерес от данъчната оценка и как,чрез пазарна от лицензиран оценител или..?
- razlichen
- Младши потребител
- Мнения: 43
- Регистриран на: 12 Фев 2009, 22:33
Re: обжалване пред ВКС
Решение № 64 от 1.VI.1965 г. по гр. д. № 39/65 г., ОСГК
чл. 55, б. "а" и "б" ГПК
Държавната такса при иск по чл. 52 от ЗЛС се определя въз основа на цена на иска, определена по чл. 55, б. "б" ГПК като иск за собственост, когато се претендира реална част от придобитото на името на другия съпруг или когато се търси паричната й равностойност или по чл. 55, б. "а" като иск за парично вземане, когато се претендира сума пари или част от нея (влог, спестявания и други). При едновременно предявяване на иск за реална част от придобитото и за сума пари цената на иска е равна на сбора на цените на отделните искове.
----------------------------
Председателят на ВС предлага въз основа на чл. 212 ГПК Общото събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по въпроса, как следва да се определя държавната такса по исковете по чл. 52 ЗЛС . В предложението се изтъква, че според едно становище тези искове трябва да се приравняват към исковете за парични вземания и затова таксата следва да се определя, като цената на иска се съобрази с чл. 55, б. "а" ГПК. Според второто становище искът по чл. 52 ЗЛС е най-близък до иска за собственост, затова цената му следва да се определя въз основа на чл. 55, б. "б" ГПК. Според третото становище искът по чл. 52 ЗЛС не попада в нито една от разпоредбите на чл. 55, ал. 1 ГПК. Затова следва цената на иска да се определя съобразно ал. 2 на този текст, т. е. от председателя на окръжния съд, на който искът е подсъден.
ОСГК на ВС намира, че разрешението на поставения с предложението въпрос следва да се даде с оглед на възможните хипотези за предмет на иска по чл. 52 ЗЛС.
При иска по чл. 52 ЗЛС ищецът може да претендира да му се присъди право на собственост върху определена вещ или върху част от такава вещ. Възможно е също така да претендира парична сума като равностойност на приноса му в придобиванията на името на другия съпруг, осъществени през брака, или най-сетне да търси част от парична сума, добита през брака било като влог, или във форма на друго спестяване.
Когато се претендира право на собственост върху вещ или част от вещ, правилно е цената на иска да се определи по чл. 55, б. "б" ГПК, т. е. като цена на иск за собственост. Това е така, защото съдът с решението ще се произнесе по претенцията на ищеца да бъде признат за собственик на определена вещ или част от вещ (респ. вещно право). Това решение, както разпорежда чл. 52, ал. 3 ЗЛС, има прехвърлително действие и следователно от влизане в сила на решението ищецът става собственик на вещта.
Възможно е съдът да присъди в полза на ищеца парична сума, а не право на собственост върху определена вещ, макар искът да е предявен за последното. Такова разрешение, дадено от съда, не изменя характера на иска. Цената на иска се определя не съобразно с крайния резултат на процеса - постановеното решение, а с оглед на заявеното в исковата молба. Този случай е аналогичен с иска за собственост на движима вещ, съединен с иск за нейната парична равностойност в случай, че вещта е погинала. И тогава цената на иска се определя като цена на иск за собственост, а не като цена на иск за парично вземане.
Такова разрешение следва да се даде и когато се претендира парична сума, представляваща равностойност на приноса за придобиванията от другия съпруг, направени през брака. Очевидно е и при тази хипотеза, че не се касае за парично вземане.
Неправилно е да се счита, че чл. 55, б. "б" ГПК има предвид само обикновения иск за собственост по чл. 108 ЗС, при който невладеещият собственик претендира връщане на вещта от владеещия несобственик. Както изрично е посочено в чл. 55, б. "б" ГПК, по този начин се определя цената на "исковете за собственост". Следователно текстът на закона има предвид не само иск за собственост по чл. 108 ЗС, но и всички други случаи, при които ищецът претендира собственост върху движими или недвижими вещи, без оглед на правното основание, на което е предявен искът. Също така без значение е процесуалният характер на иска - дали е установителен, осъдителен или конститутивен. Няма основание да се счита, че конститутивните искове, какъвто е искът по чл. 52 ЗЛС, не се обхващат от чл. 55, б. "б" ГПК.
Не е в съгласие със закона да се счита, че при посочените две хипотези, а именно когато се претендира право на собственост върху вещ или се иска паричната равностойност на приноса на ищеца за това придобиване, цената на такива искове следвало да се определя по реда на чл. 55, б. "а" ГПК като искове за парични вземания. Основанието на исковете за парични вземания произлиза най-често от сделка, а очевидно искът по чл. 52 ЗЛС има друг характер.
Когато предмет на иска по чл. 52 ЗЛС е част от определено спестяване, напр. влог, или част от парична сума, то в този случай трябва да се приеме, че цената на иска следва да се определя като цена на иск за парично вземане.
Ако бъдат заявени едновременно претенции и за присъждане право на собственост върху вещи, и за част от парична сума - влог, тогава цената на иска следва да се определи за първата претенция по чл. 55, б. "б" ГПК, а за втората - по б. "а" на този текст.
Поддържа се, че цената на иска по чл. 52 ЗЛС следвало да се определя по реда на чл. 55, ал. 2 ГПК, тъй като този иск не бил предвиден в ал. 1 на този текст. За това следвало цената на иска, а оттам и държавната такса да се определя от народния съдия или от председателя на окръжния съд. Това становище е неправилно. Както вече се посочи, чл. 55, б. "б" ГПК предвижда определяне цената на всякакви искове за собственост, а не само на иск по чл. 108 ЗС. Следователно тази разпоредба ще се приложи и при иск по чл. 52 ЗЛС, когато се претендира реален дял от придобиванията на името на ответника или когато се търси паричната им равностойност. А когато се претендира част от определена сума пари - влог и пр., ще остане да се прилага разпоредбата на чл. 55, б. "а" ГПК.
чл. 55, б. "а" и "б" ГПК
Държавната такса при иск по чл. 52 от ЗЛС се определя въз основа на цена на иска, определена по чл. 55, б. "б" ГПК като иск за собственост, когато се претендира реална част от придобитото на името на другия съпруг или когато се търси паричната й равностойност или по чл. 55, б. "а" като иск за парично вземане, когато се претендира сума пари или част от нея (влог, спестявания и други). При едновременно предявяване на иск за реална част от придобитото и за сума пари цената на иска е равна на сбора на цените на отделните искове.
----------------------------
Председателят на ВС предлага въз основа на чл. 212 ГПК Общото събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по въпроса, как следва да се определя държавната такса по исковете по чл. 52 ЗЛС . В предложението се изтъква, че според едно становище тези искове трябва да се приравняват към исковете за парични вземания и затова таксата следва да се определя, като цената на иска се съобрази с чл. 55, б. "а" ГПК. Според второто становище искът по чл. 52 ЗЛС е най-близък до иска за собственост, затова цената му следва да се определя въз основа на чл. 55, б. "б" ГПК. Според третото становище искът по чл. 52 ЗЛС не попада в нито една от разпоредбите на чл. 55, ал. 1 ГПК. Затова следва цената на иска да се определя съобразно ал. 2 на този текст, т. е. от председателя на окръжния съд, на който искът е подсъден.
ОСГК на ВС намира, че разрешението на поставения с предложението въпрос следва да се даде с оглед на възможните хипотези за предмет на иска по чл. 52 ЗЛС.
При иска по чл. 52 ЗЛС ищецът може да претендира да му се присъди право на собственост върху определена вещ или върху част от такава вещ. Възможно е също така да претендира парична сума като равностойност на приноса му в придобиванията на името на другия съпруг, осъществени през брака, или най-сетне да търси част от парична сума, добита през брака било като влог, или във форма на друго спестяване.
Когато се претендира право на собственост върху вещ или част от вещ, правилно е цената на иска да се определи по чл. 55, б. "б" ГПК, т. е. като цена на иск за собственост. Това е така, защото съдът с решението ще се произнесе по претенцията на ищеца да бъде признат за собственик на определена вещ или част от вещ (респ. вещно право). Това решение, както разпорежда чл. 52, ал. 3 ЗЛС, има прехвърлително действие и следователно от влизане в сила на решението ищецът става собственик на вещта.
Възможно е съдът да присъди в полза на ищеца парична сума, а не право на собственост върху определена вещ, макар искът да е предявен за последното. Такова разрешение, дадено от съда, не изменя характера на иска. Цената на иска се определя не съобразно с крайния резултат на процеса - постановеното решение, а с оглед на заявеното в исковата молба. Този случай е аналогичен с иска за собственост на движима вещ, съединен с иск за нейната парична равностойност в случай, че вещта е погинала. И тогава цената на иска се определя като цена на иск за собственост, а не като цена на иск за парично вземане.
Такова разрешение следва да се даде и когато се претендира парична сума, представляваща равностойност на приноса за придобиванията от другия съпруг, направени през брака. Очевидно е и при тази хипотеза, че не се касае за парично вземане.
Неправилно е да се счита, че чл. 55, б. "б" ГПК има предвид само обикновения иск за собственост по чл. 108 ЗС, при който невладеещият собственик претендира връщане на вещта от владеещия несобственик. Както изрично е посочено в чл. 55, б. "б" ГПК, по този начин се определя цената на "исковете за собственост". Следователно текстът на закона има предвид не само иск за собственост по чл. 108 ЗС, но и всички други случаи, при които ищецът претендира собственост върху движими или недвижими вещи, без оглед на правното основание, на което е предявен искът. Също така без значение е процесуалният характер на иска - дали е установителен, осъдителен или конститутивен. Няма основание да се счита, че конститутивните искове, какъвто е искът по чл. 52 ЗЛС, не се обхващат от чл. 55, б. "б" ГПК.
Не е в съгласие със закона да се счита, че при посочените две хипотези, а именно когато се претендира право на собственост върху вещ или се иска паричната равностойност на приноса на ищеца за това придобиване, цената на такива искове следвало да се определя по реда на чл. 55, б. "а" ГПК като искове за парични вземания. Основанието на исковете за парични вземания произлиза най-често от сделка, а очевидно искът по чл. 52 ЗЛС има друг характер.
Когато предмет на иска по чл. 52 ЗЛС е част от определено спестяване, напр. влог, или част от парична сума, то в този случай трябва да се приеме, че цената на иска следва да се определя като цена на иск за парично вземане.
Ако бъдат заявени едновременно претенции и за присъждане право на собственост върху вещи, и за част от парична сума - влог, тогава цената на иска следва да се определи за първата претенция по чл. 55, б. "б" ГПК, а за втората - по б. "а" на този текст.
Поддържа се, че цената на иска по чл. 52 ЗЛС следвало да се определя по реда на чл. 55, ал. 2 ГПК, тъй като този иск не бил предвиден в ал. 1 на този текст. За това следвало цената на иска, а оттам и държавната такса да се определя от народния съдия или от председателя на окръжния съд. Това становище е неправилно. Както вече се посочи, чл. 55, б. "б" ГПК предвижда определяне цената на всякакви искове за собственост, а не само на иск по чл. 108 ЗС. Следователно тази разпоредба ще се приложи и при иск по чл. 52 ЗЛС, когато се претендира реален дял от придобиванията на името на ответника или когато се търси паричната им равностойност. А когато се претендира част от определена сума пари - влог и пр., ще остане да се прилага разпоредбата на чл. 55, б. "а" ГПК.
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
41 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 57 госта