- Дата и час: 27 Ное 2024, 23:54 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
|
|
17 мнения
• Страница 1 от 1
разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
Здравейте колеги разследващи полицаи,
Предполагам,че повечето от вас са се запознали с проекта за изменение на закона за съдебна власт и по-точно с чл.164.Ал. 6 се изменя така :"За стаж по ал.1-5 се зачита стажът,придобит на длъжност или професия,за която се изисква висше юридическо образование",което автоматически ни лишава от юридически стаж.Някой от вас знае ли ,дали наистина работата ни като разследващи няма да се зачита за юридически стаж,защото ако е така,много от нас ще напуснат, а такива които искат да започнат като разследващи,ще се откажат да кандидатстват /не ,че сега има много желаещи/.
Предполагам,че повечето от вас са се запознали с проекта за изменение на закона за съдебна власт и по-точно с чл.164.Ал. 6 се изменя така :"За стаж по ал.1-5 се зачита стажът,придобит на длъжност или професия,за която се изисква висше юридическо образование",което автоматически ни лишава от юридически стаж.Някой от вас знае ли ,дали наистина работата ни като разследващи няма да се зачита за юридически стаж,защото ако е така,много от нас ще напуснат, а такива които искат да започнат като разследващи,ще се откажат да кандидатстват /не ,че сега има много желаещи/.
- mar_65
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 14 Юли 2006, 18:51
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
чак такова колче не може да си забият !!
от Закона за МВР
"Раздел IX.
Разследващи полицаи (Загл. изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За разследващи полицаи са назначават след конкурс лица, които отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 179 и имат висше образование.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Длъжностите за разследващи полицаи са:
1. главен разследващ полицай;
2. старши разследващ полицай;
3. разследващ полицай;
4. младши разследващ полицай.
(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) На длъжностите по ал. 3, т. 1 и 2 се назначават лица с висше юридическо образование, а лицата по ал. 3, т. 3 и 4, които нямат висше юридическо образование или завършена Академия на МВР, преминават задължително обучение по разследване в Академията на МВР.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За длъжностите по ал. 3, т. 2 - 4 се присъжда категория Г, а по ал. 3, т. 1 - категория Б или В.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За длъжностите по ал. 3, т. 2 - 4 могат да кандидатстват и държавни служители в МВР, притежаващи категория Г, а по ал. 3, т. 1 - категория Б или В.
Чл. 218. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност разследващ полицай се изисква най-малко една година юридически стаж или една година стаж като младши разследващ полицай.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност старши разследващ полицай се изисква най-малко четири години юридически стаж или три години стаж като разследващ полицай.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност главен разследващ полицай се изисква най-малко пет години юридически стаж или четири години стаж като старши разследващ полицай.
от Закона за МВР
"Раздел IX.
Разследващи полицаи (Загл. изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За разследващи полицаи са назначават след конкурс лица, които отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 179 и имат висше образование.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Длъжностите за разследващи полицаи са:
1. главен разследващ полицай;
2. старши разследващ полицай;
3. разследващ полицай;
4. младши разследващ полицай.
(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) На длъжностите по ал. 3, т. 1 и 2 се назначават лица с висше юридическо образование, а лицата по ал. 3, т. 3 и 4, които нямат висше юридическо образование или завършена Академия на МВР, преминават задължително обучение по разследване в Академията на МВР.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За длъжностите по ал. 3, т. 2 - 4 се присъжда категория Г, а по ал. 3, т. 1 - категория Б или В.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За длъжностите по ал. 3, т. 2 - 4 могат да кандидатстват и държавни служители в МВР, притежаващи категория Г, а по ал. 3, т. 1 - категория Б или В.
Чл. 218. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност разследващ полицай се изисква най-малко една година юридически стаж или една година стаж като младши разследващ полицай.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност старши разследващ полицай се изисква най-малко четири години юридически стаж или три години стаж като разследващ полицай.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За заемане на длъжност главен разследващ полицай се изисква най-малко пет години юридически стаж или четири години стаж като старши разследващ полицай.
- marek972
- Потребител
- Мнения: 535
- Регистриран на: 07 Апр 2008, 13:34
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
май ще излезе вярно че на старите ченгета не им отърва промяна в статуквото и пускат такива слухове - не вярвах ама наистина май ще си изгонят юристите от МВР - сега , за сега юридическия стаж е уреден в ЗА:
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) "Юридически стаж" е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи или е разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната.
аз не съм видял другаде легално определение за "юридически стаж"и дано не видя
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) "Юридически стаж" е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи или е разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната.
аз не съм видял другаде легално определение за "юридически стаж"и дано не видя
- dino6506
- Потребител
- Мнения: 301
- Регистриран на: 13 Ное 2007, 00:11
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
Има, има... Хората може да не искат да стават адвокати, а да влязат в съдебната система, така че mar_65 е частично прав... "готвените" промени в ЗСВ и обстоятелството, че за определени длъжности за разседващи полицаи не се изисква юридическо образование са опасни... така например назначените на длъжност "младши разследващ полицай".
-
lexy21 - Активен потребител
- Мнения: 2607
- Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
добре е да се обсъждат нечии идеи и проекти , но аз все пак имах предвид действащото право....
ь ако има нещо "влязло в сила" ... тогава пък ще е късно ...
ь ако има нещо "влязло в сила" ... тогава пък ще е късно ...
- dino6506
- Потребител
- Мнения: 301
- Регистриран на: 13 Ное 2007, 00:11
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
При това, на разследващите полицаи ще им се "отнеме" от юридическия стаж със задна дата, т.е. от 05.08.2008 г.:
§ 113. Стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2008 г.) се зачита за стаж по чл. 164, ал. 6.
§ 116. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 105 – относно заявяване на писмено съгласие за преназначаване и § 115, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
това са извадки от проекта на ЗИД на ЗСВ
§ 113. Стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2008 г.) се зачита за стаж по чл. 164, ал. 6.
§ 116. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 105 – относно заявяване на писмено съгласие за преназначаване и § 115, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
това са извадки от проекта на ЗИД на ЗСВ
- naany
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 06 Дек 2008, 10:31
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
ТОВА Е ЗИД НА ЗСВ, КОЙТО СВАЛИХ ТОКУ-ЩО ОТ САЙТА НА МП. И НИКЪДЕ НЕ ВИДЯХ ТЕКСТ, КОЙТО ДА ОЩЕТЯВА ОТКЪМ ЗАЧИТАНЕТО НА ЮРИДИЧЕСКИ СТАЖ РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ПОЛИЦАИ. ВИЖТЕ:
ПРОЕКТ
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г.
§ 1. В чл.18, ал.1, т.3, накрая, се добавя „с изключение на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи.”
§ 2. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
«(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 219, 221, 224, 225 и 330.”
§ 3. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 3, накрая, се добавя „както и броя на съдебните служители – по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт.”
б) Точка 12 се изменя така:
„ 12. приема Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители;”
в) В т. 13 думата „прокуратурите” се заменя с „прокуратурата”.
г) Точка 16 се изменя така:
„16. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт, осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост и приема наредба за реда за тяхното изграждане, внедряване, използване и развитие;”
д) Създава се т. 18:
„18. предлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му.”
2. В ал. 2, накрая, думите „а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи – на главния прокурор” се заличават.
§ 4. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.
(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет.
(3) В случай че от заседание отсъстват както министърът на правосъдието, така и представляващият, заседанията се председателстват от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на правосъдието, съответно - представляващият, уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра на правосъдието заместник - министър.”
§ 5. В чл. 33, ал. 1 се създава изречение второ: „Когато председателстващият отсъства, заседанията се свикват от представляващия Висшия съдебен съвет.”
§ 6. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да гласува „въздържал се”.
2. Досегашният текст става ал. 2.
§ 7. В чл. 38, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 13 се изменя така:
„13. от директора на Националната следствена служба - за заместниците му и за всички следователи.”
2. Точка 14 се отменя.
§ 8. В чл. 42, ал. 4, накрая, думите „или окръжна следствена служба” се заличават.
§ 9. В чл. 48, ал. 1, т. 3 думите „6 месеца” се заменят с „една година”.
§ 10. В чл. 53 думите „ чл. 350 – 354” се заменят с „чл. 219, 221, 224, 225 и чл. 330.”
§ 11. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) При Инспектората, извън администрацията по ал.1, се назначават чрез конкурс експерти, които имат най-малко 5 години юридически стаж и отговарят на изискванията по чл. 18.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор.”
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Възнаграждението на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) За организацията на дейността на администрацията и на експертите Инспекторатът приема правилник, който се обнародва в "Държавен вестник".
§ 12. В чл. 64 ал. 1 се изменя така:
„(1) Актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за класифицираната информация.”
§ 13. В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.”
2. Точка 7 се отменя.
§ 14. В чл. 81 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 15. В чл. 86, ал. 1, т. 3 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.”
§ 16. В чл. 87 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 17. В чл. 93, ал. 1, т. 2 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.”
§ 18. В чл. 94 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 19. В чл. 100 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно -апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 20. В чл. 106, ал. 1, т. 3 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.”
§ 21. В чл. 107 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227. Командироването на съдията се съгласува с административния ръководител.”
§ 22. В чл. 114, ал. 1, т. 7, след думите „предоставя” се добавя „на Висшия съдебен съвет.”
§ 23. В чл. 115 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 15 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 24. В чл. 122, ал. 1, т. 8 думите „чл. 123” се заменят с „чл. 227” и в т. 11, след думите „предоставя” се добавя „на Висшия съдебен съвет.”
§ 25. Чл. 123 се изменя така:
“Чл. 123. Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 15 години юридически стаж. Командироването се извършва при условията на чл. 227”.
§ 26. В чл. 138 се създава т. 5:
„5. съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за разследване под процесуалното ръководство на определен от него прокурор.”
§ 27. Член 141 се изменя така:
„ (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) Апелативните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военно – окръжни прокуратури.
(3) Директорът на Националната следствена служба предоставя на главния прокурор информация за разследванията на следователите по ред и показатели, определени от главния прокурор.
(4) Министърът на вътрешните работи предоставя на главния прокурор информация за разследванията на разследващите полицаи по ред и показатели, определени от главния прокурор и министъра на вътрешните работи.
(5) Министърът на отбраната предоставя на главния прокурор информация за разследванията на военните разследващи полицаи по ред и показатели, определени от главния прокурор и министъра на отбраната.”
§ 28. В чл. 142 ал. 3 се изменя така:
„(3) На всеки 6 месеца главният прокурор изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките”.
§ 29. Член 147 се изменя така:
„ Чл. 147. При служебна необходимост апелативните и окръжните прокурори - за своите райони, а главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията на чл. 227.”
§ 30. Заглавието на глава седма се изменя така:
„Глава седма
Национална следствена служба”
§ 31. Член 148 се изменя така:
„Чл.148. Националната следствена служба е единна и централизирана.”
§ 32. В чл. 149 се създава ал.4:
„(4) Към Националната следствена служба има териториални следствени отдели, чиито брой, числен състав и район на дейност се определят от Висшия съдебен съвет.”
§ 33. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 и 4, накрая, думите „и окръжните следствени служби” се заличават.
2. Точки 5, 6 и 7 се изменят така:
„5. координира взаимодействието на Националната следствена служба с други държавни органи и институции;
6. изисква, анализира и обобщава информация от специализираните и от териториалните следствени отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;
7. изготвя до 31 март годишен доклад за дейността на Националната следствена служба и го представя на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;”
3. В т. 8 след думите „предоставя” се добавя „на Висшия съдебен съвет”.
4. Създава се т. 9:
„9. администрира дейностите, свързани с Единната информационна система за противодействие на престъпността”.
§ 34. Член 151 се отменя.
§ 35. В чл. 152 думите „Окръжната следствена служба” се заменят с „Териториалният следствен отдел”.
§ 36. Член 153 се изменя така:
„Чл. 153. Специализираните и териториалните следствени отдели се ръководят от ръководител, който:
1. осъществява организационно и административно ръководство на следователите;
2. предлага на директора на Националната следствена служба за назначаване и освобождаване от длъжност следователите и служителите;
3. предлага на директора на Националната следствена служба за командироване на следователи при служебна необходимост;
4. в края на всеки месец подготвя и предоставя на директора на Националната следствена служба информация за образуването, движението и приключването на делата;
5. изготвя шестмесечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставя на директора на Националната следствена служба.”
§ 37. В чл. 161 ал. 2 думата „постановяване” се заменя с „влизането в сила”.
§ 38. В чл. 162, т. 3 се изменя така:
„3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите;”
§ 39. В чл. 163 т. 3 се изменя така:
„ 3. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в териториален следствен отдел;”
§ 40. В чл. 164 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „следовател в окръжна следствена служба” се заменят със „следовател в териториален следствен отдел”.
2. В ал. 5 числото „12” се заменя с „15”.
§ 41. В чл. 165, ал. 1 т. 8 се отменя.
§ 42. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Съдия, прокурор и следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 308, ал. 1, т. 6, до приключване на производството”.
§ 43. В чл. 167, ал. 1, т. 3 накрая думите „и директор на окръжна следствена служба” се заличават.
§ 44. В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най – малко 5 години стаж.”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така:
„ (2) За административен ръководител на окръжен или на административен съд и на окръжна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 4”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 45. В чл. 172 се правят следните изменения::
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съд, завеждащ отдел в прокуратурата, ръководител на специализиран отдел и на териториален следствен отдел в Националната следствена служба.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Председателите на отделение в съда, завеждащите отдели в прокуратурата и ръководителите на отдели в Националната следствена служба се назначават от съответния административен ръководител.”
§ 46. Член 176 се изменя така:
„Чл. 176. (1) За заемане на длъжност младши съдия и младши прокурор в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс.
(2) При първоначално назначаване на длъжност съдия в районен, окръжен и административен съд, прокурор в районна и окръжна прокуратура и следовател в териториален следствен отдел се провежда централизиран конкурс от Висшия съдебен съвет.
(3) Конкурсите по ал. 1 и 2 се провеждат най-малко веднъж годишно”.
§ 47. Член 177 се изменя така:
„Чл. 177. (1) Планирането на длъжности за младши съдии и младши прокурори се извършва от Висшия съдебен съвет по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт за всяка следваща календарна година.
(2) Планираните длъжности за младши съдии и младши прокурори не могат да се трансформират след обявяване на конкурса.
(3) Овакантените длъжности за младши съдии и младши прокурори не могат да бъдат трансформирани в длъжности за съдии и прокурори.”
§ 48. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „следствената служба” се заменят с „Националната следствена служба”.
2. В ал. 2 накрая думите „следствената служба” се заменят с „Националната следствена служба”.
§ 49. В чл. 185 ал. 2 и 3 се отменят.
§ 50. В чл. 186, ал. 3, накрая се добавя „след три поредни класирания”.
§ 51. В чл. 189 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „следствените служби” се заменят с „Националната следствена служба”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Преместване при наличие на свободна длъжност е преминаване на равна или на по - ниска по степен длъжност в орган на съдебната власт, което се извършва без конкурс, когато кандидатът е само един.”
3.Създава се ал. 4:
„(4) Висшият съдебен съвет приема наредба по прилагането на ал. 3, която се обнародва в „Държавен вестник”.”
§ 52. В чл. 192 ал. 3 и 4 се отменят.
§ 53. В чл. 193, ал. 3 изречение второ се изменя така: „Когато кандидатите са и с еднакъв ранг, предимство има този с доказана висока квалификация, образцово изпълнение на служебните задължения и притежава нравствени качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите.”
§ 54. В чл. 195, ал. 1, т. 4, накрая се добавя „и за участие в проекти, финансирани от Европейския съюз”.
§ 55. Член 197 се изменя така:
„Чл. 197. (1) Атестирането на съдия, прокурор или следовател се провежда въз основа на критерии, определени в наредбата по чл. 209а.
(2) При атестирането се отчита и общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.
(3) При атестирането се взема предвид и времето, прослужено като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Атестирането се извършва по реда и при условията на наредбата по чл. 209а, като оценката за този период се дава и от Управителния съвет на Националния институт на правосъдието.»
§ 56. Членове 198 и 199 се отменят.
§ 57. Член 200 се изменя така:
„Чл. 200. (1) Атестирането на административен ръководител или заместник на административен ръководител обхваща оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател и оценката за заемане на ръководна длъжност.
(2) Оценката на квалификацията се извършва въз основа на критериите за съдия, прокурор или следовател, определени в наредбата по чл. 209а.
(3) Оценката за заемане на ръководна длъжност се извършва въз основа на критерии, определени в наредбата по чл. 209а.
(4) При атестирането на административен ръководител или на заместник на административен ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на органа на съдебната власт, който той ръководи.”
§ 58. Членове 201 и 202 се отменят.
§ 59. В чл. 207 ал. 1 се изменя така:
„(1) Висшият съдебен съвет с решение определя крайната комплексна оценка от атестацията. Комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка се определят с наредбата по чл. 209а.”
§ 60. Член 208 се отменя.
§ 61. В чл. 209, ал. 2 думите „младши съдия, младши прокурор или младши следовател” се заменят с „младши съдия или младши прокурор.”
§ 62. В раздел ІV на глава девета се създава чл. 209а:
„Чл. 209а. Висшият съдебен съвет приема наредба по прилагането на този раздел. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник””
§ 63. В чл. 231 след думите „При прекратяване на наказателното производство” се добавя „освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно – процесуалния кодекс”.
§ 64. В чл. 233, ал. 1, т.1 накрая думите „и следовател в окръжна следствена служба” се заличават.
§ 65. В чл. 234 накрая думите „и ако отговаря на изискванията на чл. 164” се заличават.
§ 66. В чл. 237, т. 3 думите „стажа по чл. 164, ал. 1 – 5” се заменят със „ стажа в съответния орган на съдебната власт”.
§ 67. Заглавието на глава десета се изменя така:
„Глава десета
Младши съдии и младши прокурори. Съдебни помощници и прокурорски помощници”
§ 68. Заглавието на раздел І в глава десета се изменя така:
„Раздел І
Младши съдии и младши прокурори”
§ 69. В чл. 239 ал. 3 се отменя.
§ 70. В чл. 240 се създава ал. 3:
„(3) Младши съдия със стаж над две години може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район.”
§ 71. Член 242 се изменя така:
„Чл. 242. Административният ръководител на съответния съд или прокуратура определя със заповед съдия или прокурор - наставник на младшия съдия, съответно - на младшия прокурор, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.”
§ 72. В чл. 243 ал. 1 се изменя така:
«(1) След изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия или младшият прокурор се назначава на длъжност съдия в районен съд, съответно - прокурор в районна прокуратура без провеждане на конкурс.”
§ 73. В чл. 244 ал. 1 се изменя така:
„(1) В районния, окръжния, административния и апелативния съд, във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници.”
§ 74. В чл. 246 се създава ал. 3:
„(3) След изтичане на петгодишен срок от назначаването им в съответния орган на съдебната власт съдебните помощници и прокурорските помощници могат да бъдат назначени на длъжност съдия в районен съд, съответно – прокурор в районна прокуратура без провеждане на конкурс.”
§ 75. В чл. 249, ал. 1, т. 2 след думите „съдиите по вписванията” се добавя „съдебните помощници, прокурорските помощници”.
§ 76. В чл. 253 т. 6 се изменя така:
„6. прави предложение пред Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;”
§ 77. В чл. 276 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Възнаграждението на държавния съдебен изпълнител е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.”
2. Досегашният текст става ал. 2.
§ 78. В чл. 291 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„ (1) Възнаграждението на съдията по вписване е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.”
2. Досегашният текст става ал. 2.
§ 79. В чл. 297 ал. 3 се изменя така:
„(3) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в териториален следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, по ред, определен от председателя на окръжния съд.”
§ 80. В чл. 307, ал. 3 точки 2, 3 и 4 се изменят така:
„2. действия или бездействия, които неоправдано забавят производството;
3. нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите;
4. действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт;”
§ 81. В чл. 310 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно - с решение на наказващия орган в срок до шест месеца от откриване, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. Когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува. ”
2. В ал. 3 се създава изречение второ: “При нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, уронващи престижа на съдебната власт”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила определение за прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата или определението.”
§ 82. В чл. 313 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган – в случаите по чл. 311, т. 1 и 3 и дисциплинарният състав - в случаите по чл. 311, т. 2, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.”
§ 83. В чл. 316, ал. 5 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс».
§ 84. В чл. 318 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата.”
2. В ал. 3 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс».
§ 85. В чл. 319, ал. 1 думите „в 7 - дневен срок” се заменят с „в едномесечен срок”.
§ 86. В чл. 320 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в 7 - дневен срок” се заменят с „в 3 - дневен срок”.
2. В ал. 2 думите „в 7 - дневен срок” се заменят с „в 14 - дневен срок”.
3. В ал. 5 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс».
§ 87. В чл. 323 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпване на касационната жалба.”
3. Алинея 5 се отменя.
§ 88. В чл. 327 думите «на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби” се заменят с „ и на следователите от Националната следствена служба».
§ 89. В чл. 328 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс».
§ 90. В чл. 329, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 7:
«7. дела за осиновяване на дете;»
2. Досегашната т. 7 става т. 8».
§ 91. В чл. 338 т. 13 се изменя така:
«13. главния прокурор - за прокурорите във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, за апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор;”
§ 92. В чл. 340, ал. 2 накрая думите „окръжните следствени служби” се заменят с „териториалните следствени отдели.”
§ 93. В чл. 341 ал. 2 се изменя така:
„(2) Броят на съдебните служители за всеки орган на съдебната власт се определя от Висшия съдебен съвет по предложение на съответния административен ръководител.”
§ 94. В чл. 342 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Висшият съдебен съвет приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт.
(2) С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.”
§ 95. В чл. 356, ал. 5 т. 1 се изменя така:
„1. предлага на главния инспектор за назначаване и освобождаване служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
§ 96. В чл. 357 ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(4) Конкурсът се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурсът за главен секретар или съдебен администратор.”
§ 97. В чл. 361 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така :
„(3) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието, с изключение на разходите, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, взаимоотношенията с централния бюджет и други бюджети и финансирането на бюджетното салдо.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.”
§ 98. Член 362 се изменя така:
„Чл. 362. Министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет.”
§ 99. Член 378 и 379 се изменят така:
«Чл. 378. (1) Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е съвкупност от автоматизирани информационни системи на съдебната и изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.
(2) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, при спазване на изискванията по ал. 3 създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП или обменят информация с ЕИСПП.”
(3) Органите и институциите по ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използване и развитие на ведомствените компоненти на ЕИСПП.
(4) Редът и начинът на взаимодействие на органите и институциите по ал. 2 за осигуряване функционирането на ЕИСПП се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет.”
„Чл. 379. (1) Изграждането, поддържането, използването и развитието на ЕИСПП се извършват от Висшия съдебен съвет.
(2) Дейностите по ал.1 се уреждат с наредба на Висшия съдебен съвет.
(3) Органите и институциите по чл. 378, ал. 2, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП.”
§ 100. Членове от 380 до 382 включително се отменят.
§ 101. Членове 383 - 385 се изменят така:
„Чл. 383. (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Висшия съдебен съвет.
(2) При осъществяване на дейността си по ал. 1 Висшият съдебен съвет се подпомага от Междуведомствен съвет, съставен от представители на органите и институциите по чл. 378, ал. 2, както и представител на Националния статистически институт и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(3) Организацията на дейността на Междуведомствения съвет се определя с наредбата по чл. 379, ал. 2.
Чл. 384. Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, имат длъжностни лица, определени от Междуведомствения съвет по списък, утвърден от Висшия съдебен съвет.
Чл. 385. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чрез осигуряване на достъп до Националната база данни „Население”, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, съгласно реда и условията, предвидени в Закона за защита на личните данни.
(2) Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал.1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез предоставяне на лични данни от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (Национална база данни „Население”) се определя с наредба, издадено от министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
§ 102. Член 386 се отменя.
§ 103. Член 387 се изменя така:
„Чл. 387. Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт.”
§ 104. В чл. 388, ал. 2 думата „основен” се заличава и след думата „наеми” се добавя „застраховки и преоценки”.
§ 105. В чл. 389, накрая, се добавя „без тяхно съгласие”.
§ 106. В чл. 390 се изменя така:
„Чл. 390. (1) Средствата за придобиване, стопанисване и управление на движими вещи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.
(2) Със съгласието на административните ръководители на органите на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг.”
§ 107. В чл. 391 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Към министъра на правосъдието има Главна дирекция „Охрана”, която осъществява дейността по охраната на органите на съдебната власт.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Главна дирекция “Охрана” е юридическо лице със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Главна дирекция “Охрана”:
1. организира и осъществява охраната на съдебните сгради;
2. осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организира и осъществява охраната на съдии, прокурори, следователи и защитени лица при условия и по ред, предвидени в закон;
4. съдейства на органите на съдебната власт при призоваване на лица след изчерпване на възможностите по чл. 178, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на държавните съдебни изпълнители;
5. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е постановено от орган на съдебната власт. При необходимост лицата се настаняват в следствените арести при условията на чл. 129, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията;
6. конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт, извън случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи;
7. изпълнява разпореждания на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди с наложено наказание лишаване от свобода, като при необходимост търси съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи;
8. извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт;
9. извършва съгласуване на проекти и дава становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността;
10. изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й;
11. получава от Министерството на вътрешните работи информация, свързана с изпълнението на функциите й.”
4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5, като в ал. 5 думите „по ал. 2” се заменят с „по ал. 3”.
5. Създава се ал. 6:
„(6) Устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана” се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието.”
§ 108. Член 393 се изменя така:
“Чл. 393. (1) Личният състав на Главна дирекция “Охрана” при осъществяване на функциите по чл. 391, ал. 3 има правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 56, 57, 61, чл. 63 - 68 и чл. 69 - в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73 и чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указа за борба с дребното хулиганство.”
(2) По отношение на личния състав на Главна дирекция “Охрана” се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета – двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.”
§ 109. В чл. 401, ал. 1 думите „председателят на административния съд и директорът на окръжната следствена служба” се заменят с „и председателят на административния съд.”
§ 110. В чл. 405 ал. 4 се изменя така:
„(4) Решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
§ 111. В чл. 80, ал. 1, т. 2, б. „б”, чл. 86, ал.1, т.3, б. „б”, чл. 93, т. 2, б. „б”, чл. 106, ал. 1, т. 3, б. „б” думите „министъра на правосъдието” се заменят с „Висшия съдебен съвет”.
§ 112. Навсякъде в закона думите „младши съдия, младши прокурор и младши следовател”, „младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател”, „младши съдии, младши прокурори и младши следователи” и „младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи” се заменят съответно с „младши съдия и младши прокурор”, „младшият съдия и младшият прокурор”, „младши съдии и младши прокурори” и „младшите съдии и младшите прокурори”.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 113. Закриват се окръжните следствени служби, считано от деня на влизането на закона в сила.
§ 114. Националната следствена служба е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на окръжните следствени служби.
§ 115. Висшият съдебен съвет в 15 - дневен срок от влизането на закона в сила определя броя, числения състав и район на дейност на териториалните следствени отдели по чл. 149, ал. 4.
§ 116. Висшият съдебен съвет, в 45 - дневен срок от влизането на закона в сила, преназначава без конкурс следователите от окръжните следствени служби, заявили в 30 - дневен срок от влизането на закона в сила писмено своето съгласие и в съответствие със стажа, който те имат към този момент, на длъжност прокурор в съответните окръжни или районни прокуратури, съдия в съответните районни съдилища или следовател в териториалните следствени отдели по чл. 149, ал. 4, при запазване на ранга, който са имали.
§ 117. Следователите от окръжните следствени служби, преназначените без конкурс на длъжност съдия или прокурор, непосредствено след встъпването си в длъжност преминават задължителен двумесечен курс на обучение в Националния институт на правосъдието.
§ 118. Висшият съдебен съвет, в 45 - дневен срок от влизането на закона в сила, преназначава без конкурс заварените младши следователи от окръжните следствени служби, които към деня на влизане на закона в сила не са изкарали тригодишния стаж, на длъжност младши прокурор в съответните районни прокуратури.
§ 119. Висшият съдебен съвет, в 45 - дневен срок от влизането на закона в сила, преназначава без конкурс съдебните служители от окръжните следствени служби в териториалните следствени отдели по чл. 149, ал. 4 или в съответните окръжни или районни прокуратури и районни съдилища при запазване на ранга, който са имали.
§ 120. Висшият съдебен съвет, едновременно с преназначаването, прехвърля освободените бройки за следователи и съдебни служители от закритите окръжни следствени служби на окръжните или районните прокуратури, съответно – на районните съдилища, в които е извършено преназначаване.
§ 121. (1) Неприключените до влизането в сила на закона следствени дела, по които се провеждат действия по разследване, се довършват от следователите, преназначени на длъжност следовател в териториален следствен отдел или прокурор в съответната прокуратура, с изключение на спрените дела, които се довършват от съответната прокуратура.
(2) Неприключените до влизането в сила на закона следствени дела на следователи, преназначени на длъжност съдия в районен съд, се довършват от следовател от съответния териториален следствен отдел.
§ 122. В едномесечен срок от влизане на закона в сила овакантените длъжности за младши прокурори в окръжните прокуратури се трансформират в длъжности за прокурори.
§ 123. (1) Стажът на лицата, придобит на длъжност следовател в окръжна следствена служба, се счита за стаж по чл. 164, ал. 6.
(2) Стажът на лицата, придобит на длъжност младши следовател в окръжна следствена служба, се счита за стаж по чл. 209, ал. 2 и чл.164, ал. 6.
§ 124. Стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2008 г.) се зачита за стаж по чл. 164, ал. 6.
§ 125. Заварените съдии във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурори във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следователи в Националната следствена служба, които не отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5, запазват длъжностите, които заемат.
§ 126. Неприключените до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред.
§ 127. В тримесечен срок от влизане на закона в сила Висшият съдебен съвет приема Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, Етичен кодекс на съдебните служители, наредбата по чл. 189, ал. 4 и наредбата по чл. 209а.
§ 128. В тримесечен срок от влизане на закона в сила министърът на правосъдието издава правилника по чл. 391, ал. 6.
ПРОЕКТ
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г.
§ 1. В чл.18, ал.1, т.3, накрая, се добавя „с изключение на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи.”
§ 2. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
«(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 219, 221, 224, 225 и 330.”
§ 3. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 3, накрая, се добавя „както и броя на съдебните служители – по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт.”
б) Точка 12 се изменя така:
„ 12. приема Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители;”
в) В т. 13 думата „прокуратурите” се заменя с „прокуратурата”.
г) Точка 16 се изменя така:
„16. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт, осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост и приема наредба за реда за тяхното изграждане, внедряване, използване и развитие;”
д) Създава се т. 18:
„18. предлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му.”
2. В ал. 2, накрая, думите „а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи – на главния прокурор” се заличават.
§ 4. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.
(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет.
(3) В случай че от заседание отсъстват както министърът на правосъдието, така и представляващият, заседанията се председателстват от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на правосъдието, съответно - представляващият, уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра на правосъдието заместник - министър.”
§ 5. В чл. 33, ал. 1 се създава изречение второ: „Когато председателстващият отсъства, заседанията се свикват от представляващия Висшия съдебен съвет.”
§ 6. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да гласува „въздържал се”.
2. Досегашният текст става ал. 2.
§ 7. В чл. 38, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 13 се изменя така:
„13. от директора на Националната следствена служба - за заместниците му и за всички следователи.”
2. Точка 14 се отменя.
§ 8. В чл. 42, ал. 4, накрая, думите „или окръжна следствена служба” се заличават.
§ 9. В чл. 48, ал. 1, т. 3 думите „6 месеца” се заменят с „една година”.
§ 10. В чл. 53 думите „ чл. 350 – 354” се заменят с „чл. 219, 221, 224, 225 и чл. 330.”
§ 11. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) При Инспектората, извън администрацията по ал.1, се назначават чрез конкурс експерти, които имат най-малко 5 години юридически стаж и отговарят на изискванията по чл. 18.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор.”
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Възнаграждението на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) За организацията на дейността на администрацията и на експертите Инспекторатът приема правилник, който се обнародва в "Държавен вестник".
§ 12. В чл. 64 ал. 1 се изменя така:
„(1) Актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за класифицираната информация.”
§ 13. В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.”
2. Точка 7 се отменя.
§ 14. В чл. 81 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 15. В чл. 86, ал. 1, т. 3 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.”
§ 16. В чл. 87 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 17. В чл. 93, ал. 1, т. 2 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.”
§ 18. В чл. 94 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 19. В чл. 100 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно -апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 20. В чл. 106, ал. 1, т. 3 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.”
§ 21. В чл. 107 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227. Командироването на съдията се съгласува с административния ръководител.”
§ 22. В чл. 114, ал. 1, т. 7, след думите „предоставя” се добавя „на Висшия съдебен съвет.”
§ 23. В чл. 115 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 15 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
§ 24. В чл. 122, ал. 1, т. 8 думите „чл. 123” се заменят с „чл. 227” и в т. 11, след думите „предоставя” се добавя „на Висшия съдебен съвет.”
§ 25. Чл. 123 се изменя така:
“Чл. 123. Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 15 години юридически стаж. Командироването се извършва при условията на чл. 227”.
§ 26. В чл. 138 се създава т. 5:
„5. съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за разследване под процесуалното ръководство на определен от него прокурор.”
§ 27. Член 141 се изменя така:
„ (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) Апелативните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военно – окръжни прокуратури.
(3) Директорът на Националната следствена служба предоставя на главния прокурор информация за разследванията на следователите по ред и показатели, определени от главния прокурор.
(4) Министърът на вътрешните работи предоставя на главния прокурор информация за разследванията на разследващите полицаи по ред и показатели, определени от главния прокурор и министъра на вътрешните работи.
(5) Министърът на отбраната предоставя на главния прокурор информация за разследванията на военните разследващи полицаи по ред и показатели, определени от главния прокурор и министъра на отбраната.”
§ 28. В чл. 142 ал. 3 се изменя така:
„(3) На всеки 6 месеца главният прокурор изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките”.
§ 29. Член 147 се изменя така:
„ Чл. 147. При служебна необходимост апелативните и окръжните прокурори - за своите райони, а главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията на чл. 227.”
§ 30. Заглавието на глава седма се изменя така:
„Глава седма
Национална следствена служба”
§ 31. Член 148 се изменя така:
„Чл.148. Националната следствена служба е единна и централизирана.”
§ 32. В чл. 149 се създава ал.4:
„(4) Към Националната следствена служба има териториални следствени отдели, чиито брой, числен състав и район на дейност се определят от Висшия съдебен съвет.”
§ 33. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 и 4, накрая, думите „и окръжните следствени служби” се заличават.
2. Точки 5, 6 и 7 се изменят така:
„5. координира взаимодействието на Националната следствена служба с други държавни органи и институции;
6. изисква, анализира и обобщава информация от специализираните и от териториалните следствени отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;
7. изготвя до 31 март годишен доклад за дейността на Националната следствена служба и го представя на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;”
3. В т. 8 след думите „предоставя” се добавя „на Висшия съдебен съвет”.
4. Създава се т. 9:
„9. администрира дейностите, свързани с Единната информационна система за противодействие на престъпността”.
§ 34. Член 151 се отменя.
§ 35. В чл. 152 думите „Окръжната следствена служба” се заменят с „Териториалният следствен отдел”.
§ 36. Член 153 се изменя така:
„Чл. 153. Специализираните и териториалните следствени отдели се ръководят от ръководител, който:
1. осъществява организационно и административно ръководство на следователите;
2. предлага на директора на Националната следствена служба за назначаване и освобождаване от длъжност следователите и служителите;
3. предлага на директора на Националната следствена служба за командироване на следователи при служебна необходимост;
4. в края на всеки месец подготвя и предоставя на директора на Националната следствена служба информация за образуването, движението и приключването на делата;
5. изготвя шестмесечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставя на директора на Националната следствена служба.”
§ 37. В чл. 161 ал. 2 думата „постановяване” се заменя с „влизането в сила”.
§ 38. В чл. 162, т. 3 се изменя така:
„3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите;”
§ 39. В чл. 163 т. 3 се изменя така:
„ 3. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в териториален следствен отдел;”
§ 40. В чл. 164 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „следовател в окръжна следствена служба” се заменят със „следовател в териториален следствен отдел”.
2. В ал. 5 числото „12” се заменя с „15”.
§ 41. В чл. 165, ал. 1 т. 8 се отменя.
§ 42. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Съдия, прокурор и следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 308, ал. 1, т. 6, до приключване на производството”.
§ 43. В чл. 167, ал. 1, т. 3 накрая думите „и директор на окръжна следствена служба” се заличават.
§ 44. В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най – малко 5 години стаж.”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така:
„ (2) За административен ръководител на окръжен или на административен съд и на окръжна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 4”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 45. В чл. 172 се правят следните изменения::
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съд, завеждащ отдел в прокуратурата, ръководител на специализиран отдел и на териториален следствен отдел в Националната следствена служба.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Председателите на отделение в съда, завеждащите отдели в прокуратурата и ръководителите на отдели в Националната следствена служба се назначават от съответния административен ръководител.”
§ 46. Член 176 се изменя така:
„Чл. 176. (1) За заемане на длъжност младши съдия и младши прокурор в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс.
(2) При първоначално назначаване на длъжност съдия в районен, окръжен и административен съд, прокурор в районна и окръжна прокуратура и следовател в териториален следствен отдел се провежда централизиран конкурс от Висшия съдебен съвет.
(3) Конкурсите по ал. 1 и 2 се провеждат най-малко веднъж годишно”.
§ 47. Член 177 се изменя така:
„Чл. 177. (1) Планирането на длъжности за младши съдии и младши прокурори се извършва от Висшия съдебен съвет по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт за всяка следваща календарна година.
(2) Планираните длъжности за младши съдии и младши прокурори не могат да се трансформират след обявяване на конкурса.
(3) Овакантените длъжности за младши съдии и младши прокурори не могат да бъдат трансформирани в длъжности за съдии и прокурори.”
§ 48. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „следствената служба” се заменят с „Националната следствена служба”.
2. В ал. 2 накрая думите „следствената служба” се заменят с „Националната следствена служба”.
§ 49. В чл. 185 ал. 2 и 3 се отменят.
§ 50. В чл. 186, ал. 3, накрая се добавя „след три поредни класирания”.
§ 51. В чл. 189 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „следствените служби” се заменят с „Националната следствена служба”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Преместване при наличие на свободна длъжност е преминаване на равна или на по - ниска по степен длъжност в орган на съдебната власт, което се извършва без конкурс, когато кандидатът е само един.”
3.Създава се ал. 4:
„(4) Висшият съдебен съвет приема наредба по прилагането на ал. 3, която се обнародва в „Държавен вестник”.”
§ 52. В чл. 192 ал. 3 и 4 се отменят.
§ 53. В чл. 193, ал. 3 изречение второ се изменя така: „Когато кандидатите са и с еднакъв ранг, предимство има този с доказана висока квалификация, образцово изпълнение на служебните задължения и притежава нравствени качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите.”
§ 54. В чл. 195, ал. 1, т. 4, накрая се добавя „и за участие в проекти, финансирани от Европейския съюз”.
§ 55. Член 197 се изменя така:
„Чл. 197. (1) Атестирането на съдия, прокурор или следовател се провежда въз основа на критерии, определени в наредбата по чл. 209а.
(2) При атестирането се отчита и общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.
(3) При атестирането се взема предвид и времето, прослужено като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Атестирането се извършва по реда и при условията на наредбата по чл. 209а, като оценката за този период се дава и от Управителния съвет на Националния институт на правосъдието.»
§ 56. Членове 198 и 199 се отменят.
§ 57. Член 200 се изменя така:
„Чл. 200. (1) Атестирането на административен ръководител или заместник на административен ръководител обхваща оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател и оценката за заемане на ръководна длъжност.
(2) Оценката на квалификацията се извършва въз основа на критериите за съдия, прокурор или следовател, определени в наредбата по чл. 209а.
(3) Оценката за заемане на ръководна длъжност се извършва въз основа на критерии, определени в наредбата по чл. 209а.
(4) При атестирането на административен ръководител или на заместник на административен ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на органа на съдебната власт, който той ръководи.”
§ 58. Членове 201 и 202 се отменят.
§ 59. В чл. 207 ал. 1 се изменя така:
„(1) Висшият съдебен съвет с решение определя крайната комплексна оценка от атестацията. Комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка се определят с наредбата по чл. 209а.”
§ 60. Член 208 се отменя.
§ 61. В чл. 209, ал. 2 думите „младши съдия, младши прокурор или младши следовател” се заменят с „младши съдия или младши прокурор.”
§ 62. В раздел ІV на глава девета се създава чл. 209а:
„Чл. 209а. Висшият съдебен съвет приема наредба по прилагането на този раздел. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник””
§ 63. В чл. 231 след думите „При прекратяване на наказателното производство” се добавя „освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно – процесуалния кодекс”.
§ 64. В чл. 233, ал. 1, т.1 накрая думите „и следовател в окръжна следствена служба” се заличават.
§ 65. В чл. 234 накрая думите „и ако отговаря на изискванията на чл. 164” се заличават.
§ 66. В чл. 237, т. 3 думите „стажа по чл. 164, ал. 1 – 5” се заменят със „ стажа в съответния орган на съдебната власт”.
§ 67. Заглавието на глава десета се изменя така:
„Глава десета
Младши съдии и младши прокурори. Съдебни помощници и прокурорски помощници”
§ 68. Заглавието на раздел І в глава десета се изменя така:
„Раздел І
Младши съдии и младши прокурори”
§ 69. В чл. 239 ал. 3 се отменя.
§ 70. В чл. 240 се създава ал. 3:
„(3) Младши съдия със стаж над две години може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район.”
§ 71. Член 242 се изменя така:
„Чл. 242. Административният ръководител на съответния съд или прокуратура определя със заповед съдия или прокурор - наставник на младшия съдия, съответно - на младшия прокурор, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.”
§ 72. В чл. 243 ал. 1 се изменя така:
«(1) След изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия или младшият прокурор се назначава на длъжност съдия в районен съд, съответно - прокурор в районна прокуратура без провеждане на конкурс.”
§ 73. В чл. 244 ал. 1 се изменя така:
„(1) В районния, окръжния, административния и апелативния съд, във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници.”
§ 74. В чл. 246 се създава ал. 3:
„(3) След изтичане на петгодишен срок от назначаването им в съответния орган на съдебната власт съдебните помощници и прокурорските помощници могат да бъдат назначени на длъжност съдия в районен съд, съответно – прокурор в районна прокуратура без провеждане на конкурс.”
§ 75. В чл. 249, ал. 1, т. 2 след думите „съдиите по вписванията” се добавя „съдебните помощници, прокурорските помощници”.
§ 76. В чл. 253 т. 6 се изменя така:
„6. прави предложение пред Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;”
§ 77. В чл. 276 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Възнаграждението на държавния съдебен изпълнител е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.”
2. Досегашният текст става ал. 2.
§ 78. В чл. 291 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„ (1) Възнаграждението на съдията по вписване е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.”
2. Досегашният текст става ал. 2.
§ 79. В чл. 297 ал. 3 се изменя така:
„(3) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в териториален следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, по ред, определен от председателя на окръжния съд.”
§ 80. В чл. 307, ал. 3 точки 2, 3 и 4 се изменят така:
„2. действия или бездействия, които неоправдано забавят производството;
3. нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите;
4. действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт;”
§ 81. В чл. 310 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно - с решение на наказващия орган в срок до шест месеца от откриване, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. Когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува. ”
2. В ал. 3 се създава изречение второ: “При нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, уронващи престижа на съдебната власт”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила определение за прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата или определението.”
§ 82. В чл. 313 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган – в случаите по чл. 311, т. 1 и 3 и дисциплинарният състав - в случаите по чл. 311, т. 2, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.”
§ 83. В чл. 316, ал. 5 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс».
§ 84. В чл. 318 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата.”
2. В ал. 3 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс».
§ 85. В чл. 319, ал. 1 думите „в 7 - дневен срок” се заменят с „в едномесечен срок”.
§ 86. В чл. 320 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в 7 - дневен срок” се заменят с „в 3 - дневен срок”.
2. В ал. 2 думите „в 7 - дневен срок” се заменят с „в 14 - дневен срок”.
3. В ал. 5 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс».
§ 87. В чл. 323 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпване на касационната жалба.”
3. Алинея 5 се отменя.
§ 88. В чл. 327 думите «на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби” се заменят с „ и на следователите от Националната следствена служба».
§ 89. В чл. 328 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс».
§ 90. В чл. 329, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 7:
«7. дела за осиновяване на дете;»
2. Досегашната т. 7 става т. 8».
§ 91. В чл. 338 т. 13 се изменя така:
«13. главния прокурор - за прокурорите във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, за апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор;”
§ 92. В чл. 340, ал. 2 накрая думите „окръжните следствени служби” се заменят с „териториалните следствени отдели.”
§ 93. В чл. 341 ал. 2 се изменя така:
„(2) Броят на съдебните служители за всеки орган на съдебната власт се определя от Висшия съдебен съвет по предложение на съответния административен ръководител.”
§ 94. В чл. 342 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Висшият съдебен съвет приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт.
(2) С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.”
§ 95. В чл. 356, ал. 5 т. 1 се изменя така:
„1. предлага на главния инспектор за назначаване и освобождаване служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
§ 96. В чл. 357 ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(4) Конкурсът се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурсът за главен секретар или съдебен администратор.”
§ 97. В чл. 361 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така :
„(3) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието, с изключение на разходите, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, взаимоотношенията с централния бюджет и други бюджети и финансирането на бюджетното салдо.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.”
§ 98. Член 362 се изменя така:
„Чл. 362. Министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет.”
§ 99. Член 378 и 379 се изменят така:
«Чл. 378. (1) Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е съвкупност от автоматизирани информационни системи на съдебната и изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.
(2) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, при спазване на изискванията по ал. 3 създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП или обменят информация с ЕИСПП.”
(3) Органите и институциите по ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използване и развитие на ведомствените компоненти на ЕИСПП.
(4) Редът и начинът на взаимодействие на органите и институциите по ал. 2 за осигуряване функционирането на ЕИСПП се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет.”
„Чл. 379. (1) Изграждането, поддържането, използването и развитието на ЕИСПП се извършват от Висшия съдебен съвет.
(2) Дейностите по ал.1 се уреждат с наредба на Висшия съдебен съвет.
(3) Органите и институциите по чл. 378, ал. 2, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП.”
§ 100. Членове от 380 до 382 включително се отменят.
§ 101. Членове 383 - 385 се изменят така:
„Чл. 383. (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Висшия съдебен съвет.
(2) При осъществяване на дейността си по ал. 1 Висшият съдебен съвет се подпомага от Междуведомствен съвет, съставен от представители на органите и институциите по чл. 378, ал. 2, както и представител на Националния статистически институт и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(3) Организацията на дейността на Междуведомствения съвет се определя с наредбата по чл. 379, ал. 2.
Чл. 384. Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, имат длъжностни лица, определени от Междуведомствения съвет по списък, утвърден от Висшия съдебен съвет.
Чл. 385. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чрез осигуряване на достъп до Националната база данни „Население”, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, съгласно реда и условията, предвидени в Закона за защита на личните данни.
(2) Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал.1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез предоставяне на лични данни от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (Национална база данни „Население”) се определя с наредба, издадено от министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
§ 102. Член 386 се отменя.
§ 103. Член 387 се изменя така:
„Чл. 387. Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт.”
§ 104. В чл. 388, ал. 2 думата „основен” се заличава и след думата „наеми” се добавя „застраховки и преоценки”.
§ 105. В чл. 389, накрая, се добавя „без тяхно съгласие”.
§ 106. В чл. 390 се изменя така:
„Чл. 390. (1) Средствата за придобиване, стопанисване и управление на движими вещи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.
(2) Със съгласието на административните ръководители на органите на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг.”
§ 107. В чл. 391 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Към министъра на правосъдието има Главна дирекция „Охрана”, която осъществява дейността по охраната на органите на съдебната власт.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Главна дирекция “Охрана” е юридическо лице със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Главна дирекция “Охрана”:
1. организира и осъществява охраната на съдебните сгради;
2. осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организира и осъществява охраната на съдии, прокурори, следователи и защитени лица при условия и по ред, предвидени в закон;
4. съдейства на органите на съдебната власт при призоваване на лица след изчерпване на възможностите по чл. 178, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на държавните съдебни изпълнители;
5. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е постановено от орган на съдебната власт. При необходимост лицата се настаняват в следствените арести при условията на чл. 129, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията;
6. конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт, извън случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи;
7. изпълнява разпореждания на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди с наложено наказание лишаване от свобода, като при необходимост търси съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи;
8. извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт;
9. извършва съгласуване на проекти и дава становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността;
10. изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й;
11. получава от Министерството на вътрешните работи информация, свързана с изпълнението на функциите й.”
4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5, като в ал. 5 думите „по ал. 2” се заменят с „по ал. 3”.
5. Създава се ал. 6:
„(6) Устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана” се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието.”
§ 108. Член 393 се изменя така:
“Чл. 393. (1) Личният състав на Главна дирекция “Охрана” при осъществяване на функциите по чл. 391, ал. 3 има правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 56, 57, 61, чл. 63 - 68 и чл. 69 - в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73 и чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указа за борба с дребното хулиганство.”
(2) По отношение на личния състав на Главна дирекция “Охрана” се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета – двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.”
§ 109. В чл. 401, ал. 1 думите „председателят на административния съд и директорът на окръжната следствена служба” се заменят с „и председателят на административния съд.”
§ 110. В чл. 405 ал. 4 се изменя така:
„(4) Решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
§ 111. В чл. 80, ал. 1, т. 2, б. „б”, чл. 86, ал.1, т.3, б. „б”, чл. 93, т. 2, б. „б”, чл. 106, ал. 1, т. 3, б. „б” думите „министъра на правосъдието” се заменят с „Висшия съдебен съвет”.
§ 112. Навсякъде в закона думите „младши съдия, младши прокурор и младши следовател”, „младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател”, „младши съдии, младши прокурори и младши следователи” и „младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи” се заменят съответно с „младши съдия и младши прокурор”, „младшият съдия и младшият прокурор”, „младши съдии и младши прокурори” и „младшите съдии и младшите прокурори”.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 113. Закриват се окръжните следствени служби, считано от деня на влизането на закона в сила.
§ 114. Националната следствена служба е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на окръжните следствени служби.
§ 115. Висшият съдебен съвет в 15 - дневен срок от влизането на закона в сила определя броя, числения състав и район на дейност на териториалните следствени отдели по чл. 149, ал. 4.
§ 116. Висшият съдебен съвет, в 45 - дневен срок от влизането на закона в сила, преназначава без конкурс следователите от окръжните следствени служби, заявили в 30 - дневен срок от влизането на закона в сила писмено своето съгласие и в съответствие със стажа, който те имат към този момент, на длъжност прокурор в съответните окръжни или районни прокуратури, съдия в съответните районни съдилища или следовател в териториалните следствени отдели по чл. 149, ал. 4, при запазване на ранга, който са имали.
§ 117. Следователите от окръжните следствени служби, преназначените без конкурс на длъжност съдия или прокурор, непосредствено след встъпването си в длъжност преминават задължителен двумесечен курс на обучение в Националния институт на правосъдието.
§ 118. Висшият съдебен съвет, в 45 - дневен срок от влизането на закона в сила, преназначава без конкурс заварените младши следователи от окръжните следствени служби, които към деня на влизане на закона в сила не са изкарали тригодишния стаж, на длъжност младши прокурор в съответните районни прокуратури.
§ 119. Висшият съдебен съвет, в 45 - дневен срок от влизането на закона в сила, преназначава без конкурс съдебните служители от окръжните следствени служби в териториалните следствени отдели по чл. 149, ал. 4 или в съответните окръжни или районни прокуратури и районни съдилища при запазване на ранга, който са имали.
§ 120. Висшият съдебен съвет, едновременно с преназначаването, прехвърля освободените бройки за следователи и съдебни служители от закритите окръжни следствени служби на окръжните или районните прокуратури, съответно – на районните съдилища, в които е извършено преназначаване.
§ 121. (1) Неприключените до влизането в сила на закона следствени дела, по които се провеждат действия по разследване, се довършват от следователите, преназначени на длъжност следовател в териториален следствен отдел или прокурор в съответната прокуратура, с изключение на спрените дела, които се довършват от съответната прокуратура.
(2) Неприключените до влизането в сила на закона следствени дела на следователи, преназначени на длъжност съдия в районен съд, се довършват от следовател от съответния териториален следствен отдел.
§ 122. В едномесечен срок от влизане на закона в сила овакантените длъжности за младши прокурори в окръжните прокуратури се трансформират в длъжности за прокурори.
§ 123. (1) Стажът на лицата, придобит на длъжност следовател в окръжна следствена служба, се счита за стаж по чл. 164, ал. 6.
(2) Стажът на лицата, придобит на длъжност младши следовател в окръжна следствена служба, се счита за стаж по чл. 209, ал. 2 и чл.164, ал. 6.
§ 124. Стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2008 г.) се зачита за стаж по чл. 164, ал. 6.
§ 125. Заварените съдии във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурори във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следователи в Националната следствена служба, които не отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5, запазват длъжностите, които заемат.
§ 126. Неприключените до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред.
§ 127. В тримесечен срок от влизане на закона в сила Висшият съдебен съвет приема Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, Етичен кодекс на съдебните служители, наредбата по чл. 189, ал. 4 и наредбата по чл. 209а.
§ 128. В тримесечен срок от влизане на закона в сила министърът на правосъдието издава правилника по чл. 391, ал. 6.
- zdravkoshopov
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 28 Фев 2006, 21:29
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
§ 124. Стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2008 г.) се зачита за стаж по чл. 164, ал. 6.
Toва май означава, че след влизане в сила на новия ЗМВР стажът на дознателите не се зачита по чл. 164, ал. 6. Вашите коментари?
Toва май означава, че след влизане в сила на новия ЗМВР стажът на дознателите не се зачита по чл. 164, ал. 6. Вашите коментари?
- Nikola
- Младши потребител
- Мнения: 27
- Регистриран на: 04 Окт 2001, 21:27
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
Чл. 164. (1) За съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко три години стаж.
(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж.
(5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи или разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната.
(7) За стаж като съдия по ал. 1 - 5 се зачита и стажът като съдия в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или създаден в рамките на международна организация, на която Република България е член.
Горното е проект, разбира се. Това е все още действащото законодателство.
(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж.
(5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи или разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната.
(7) За стаж като съдия по ал. 1 - 5 се зачита и стажът като съдия в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или създаден в рамките на международна организация, на която Република България е член.
Горното е проект, разбира се. Това е все още действащото законодателство.
- Nikola
- Младши потребител
- Мнения: 27
- Регистриран на: 04 Окт 2001, 21:27
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
Но все - пак вижте проекта по-горе. Аз никъде не виждам да отпада юридическият стаж за младши разследващите полицаи.Или се бъркам?
- zdravkoshopov
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 28 Фев 2006, 21:29
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
Научих че законопроекта бил приет на първо четене от НС!!!Тези хора напълно ще демотивират служителите,но хора за тази работа ще има...скоро подадох документи,за да се явявам на кокурс за разследващи полицаи и ако знаете още какви хора подаваха...зоолози,хокеисти,волейболести и секви спортисти.Вече се чудя дали да се явявам на конкурса след като наред с ниските заплати и натоварена работа няма да се зачита юридически стаж.
- raev_m
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 01 Ное 2008, 15:47
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
ABE HORA, AZ NIKAFE NE VIJDAM V ZAKONOPROEKTA DA OTPADA JURIDICHESKIA STAJ / SORRY ZA LATINICATA/
- zdravkoshopov
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 28 Фев 2006, 21:29
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
Абе трай си,като излезе тогава ще е ясно отпада ли юридическия стаж или не !
- sarbijanac
- Активен потребител
- Мнения: 1359
- Регистриран на: 29 Ное 2006, 17:47
- Местоположение: Нови пазар
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
Според мен, просто е разграничен стажът, придобит на длъжност "дознател", от този на длъжност "разследващ полицай", все пак има промяна в самото наименование на длъжността....и за юристите, работещи като разследващи полицаи, стажът ще продължи да се зачита за юридически и след приемането на промените в ЗСВ. Как мислите вие?
- raadinela
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 13:04
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
... след като стана очевадно ясно, че МВР няма никаква идея какво да го прави това разследване в редиците си, това пусто разследване заради което спада разкриваемоста, която винаги си е била светая светих в тази структура ...
и след като юристите-дознатели не издържат вече на тази простотия, и на практика чакат всеки един шанс "да скъсат пагона" ..
и най вече след последните промени, които МВР успя да прокара-
престъпленията да се разследват от агрономи, с което добре показа лицето си- на тях им трябват послушковци, а не квалифицирани юристи ...
...ти как мислиш ?
и след като юристите-дознатели не издържат вече на тази простотия, и на практика чакат всеки един шанс "да скъсат пагона" ..
и най вече след последните промени, които МВР успя да прокара-
престъпленията да се разследват от агрономи, с което добре показа лицето си- на тях им трябват послушковци, а не квалифицирани юристи ...
...ти как мислиш ?
- marek972
- Потребител
- Мнения: 535
- Регистриран на: 07 Апр 2008, 13:34
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
Прав си колега.Вместо да се привлекат на работа качествени кадри чрез повишаване на заплатите измениха закона така,че всеки агроном или вифаджия ще може да разследва.на дознателите винаги се е гледало като на чуждо тяло в МВР и приоритет се дава на оперативните работници.Някои от които са бивши кучкари,сервитьори и тем подобни.Тези хора си нямат и понятие от наказателно право и процес и ги интересува единствено да пуснат картон за разкрито престъпление.
- sokrat
- Младши потребител
- Мнения: 89
- Регистриран на: 22 Фев 2006, 20:32
Re: разследващ полицай-няма да се зачита за юридически стаж
§ 123. Стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 69 от 2008 г.), се зачита за стаж по чл. 164, ал. 6.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ПЛАМЕН СЛАВОВ:
В § 123 на Преходни и заключителни разпоредби след текста „стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател” се добавя текста „или разследващ полицай”.
Комисията не подкрепя предложението.
стенограмата от обсъждането ...
По § 123. Тук има предложение на Пламен Славов. Мисля, че това е подразбиращо се и трябва да го включим. Нали става дума за лица с юридическо образование? (Да.) Трябва да останат, защото в различни периоди са се наричали по различен начин и просто ще добавим.
Не е ли по-добре да падне МВР. Защото дознатели където е имало, са били едни и същи.
До визира до влизане на Закона за МВР и тогава не е имало никъде другаде. Т.е. налага ли се това уточнение.
Татяна Дончева:
Да се разберем. Да не стане объркване. Преди това изменение нямаше изобщо длъжност “разследващ полицай”. Напротив, те пробутваха много смело всякакви полицаи със заповед на министъра.
Янаки Стоилов:
Става въпрос само за тези с юридическо образование.
Татяна Дончева:
Ще възникне следното нещо. Имат заповеди за разследващи полицаи десетки хиляди хора. Всички шефове на окръжни управления на МВР. И юридическо образование да има, шефът на РДВР не може. Той си работи на чисто милиционерска длъжност. Какво като е юрист. Тук ние говорим да се признава юридически стаж на разследващи, на определени категории, които упражняват професията. А той милиционерства. Няма да стане това.
Янаки Стоилов:
Става дума, че има едно колебание в практиката. Тъй като често се променят наименованията и “разследващ полицай” дойде по-късно като наименование. Когато той е юрист и е работил като разследващ полицай, няма никаква разлика за времето, когато се е наричал дознател.
Татяна Дончева:
Не е вярно това. Разследващ полицай се появи сега с последния закон преди няколко месеца. И тъй като текстът е за зачитане на стар стаж, въпросът който поставя колегата Славов няма смисъл. Тогава, навремето, преди влизането на това изменение, дълго време няколко вътрешни министри издаваха заповеди от Богомил Бонево време на десетки хиляди души, които си работят чисто милиционерска работа, някои от тях имат юридическо образование, особено от Академията на МВР, но са си чисто полицейски началници. Не са на длъжност “разследващ полицай”.
Янаки Стоилов:
Т.е. не се налага да се приема поради това, че е въведено по-късно, след Закона за изменение на Закона за МВР.
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Мога ли да попитам нещо. В § 122, ал. 2 не е предвидено какво става със заварените на длъжността “младши следовател”. Имаме такива, колкото и малко да са.
Татяна Дончева:
Написано е в 117.
Миглена Тачева:
Вижте чл. 164, ал. 6. Там пише, че за стаж се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност “дознател” в системата на МВР и НСО.
Янаки Стоилов:
Защо отново го предлагате. Вие защо го предлагате наново този текст. Новото е само “до влизане в сила на Закона за МВР.” Това е новото в текста.
Приемаме текстът на вносителя.
Миглена Тачева:
Не съм много сигурна.
Татяна Дончева:
Да не е вече приет със ЗИД на Закона за МВР.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ПЛАМЕН СЛАВОВ:
В § 123 на Преходни и заключителни разпоредби след текста „стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател” се добавя текста „или разследващ полицай”.
Комисията не подкрепя предложението.
стенограмата от обсъждането ...
По § 123. Тук има предложение на Пламен Славов. Мисля, че това е подразбиращо се и трябва да го включим. Нали става дума за лица с юридическо образование? (Да.) Трябва да останат, защото в различни периоди са се наричали по различен начин и просто ще добавим.
Не е ли по-добре да падне МВР. Защото дознатели където е имало, са били едни и същи.
До визира до влизане на Закона за МВР и тогава не е имало никъде другаде. Т.е. налага ли се това уточнение.
Татяна Дончева:
Да се разберем. Да не стане объркване. Преди това изменение нямаше изобщо длъжност “разследващ полицай”. Напротив, те пробутваха много смело всякакви полицаи със заповед на министъра.
Янаки Стоилов:
Става въпрос само за тези с юридическо образование.
Татяна Дончева:
Ще възникне следното нещо. Имат заповеди за разследващи полицаи десетки хиляди хора. Всички шефове на окръжни управления на МВР. И юридическо образование да има, шефът на РДВР не може. Той си работи на чисто милиционерска длъжност. Какво като е юрист. Тук ние говорим да се признава юридически стаж на разследващи, на определени категории, които упражняват професията. А той милиционерства. Няма да стане това.
Янаки Стоилов:
Става дума, че има едно колебание в практиката. Тъй като често се променят наименованията и “разследващ полицай” дойде по-късно като наименование. Когато той е юрист и е работил като разследващ полицай, няма никаква разлика за времето, когато се е наричал дознател.
Татяна Дончева:
Не е вярно това. Разследващ полицай се появи сега с последния закон преди няколко месеца. И тъй като текстът е за зачитане на стар стаж, въпросът който поставя колегата Славов няма смисъл. Тогава, навремето, преди влизането на това изменение, дълго време няколко вътрешни министри издаваха заповеди от Богомил Бонево време на десетки хиляди души, които си работят чисто милиционерска работа, някои от тях имат юридическо образование, особено от Академията на МВР, но са си чисто полицейски началници. Не са на длъжност “разследващ полицай”.
Янаки Стоилов:
Т.е. не се налага да се приема поради това, че е въведено по-късно, след Закона за изменение на Закона за МВР.
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Мога ли да попитам нещо. В § 122, ал. 2 не е предвидено какво става със заварените на длъжността “младши следовател”. Имаме такива, колкото и малко да са.
Татяна Дончева:
Написано е в 117.
Миглена Тачева:
Вижте чл. 164, ал. 6. Там пише, че за стаж се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност “дознател” в системата на МВР и НСО.
Янаки Стоилов:
Защо отново го предлагате. Вие защо го предлагате наново този текст. Новото е само “до влизане в сила на Закона за МВР.” Това е новото в текста.
Приемаме текстът на вносителя.
Миглена Тачева:
Не съм много сигурна.
Татяна Дончева:
Да не е вече приет със ЗИД на Закона за МВР.
- marek972
- Потребител
- Мнения: 535
- Регистриран на: 07 Апр 2008, 13:34
17 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта