ВТОРО ВИСШЕ + работа

[drill]

Искам да си изясня следния казус. Приеха ме да уча второ висше. Според чл. 169 на кодекса на труда имам право на отпуски, ако работодателя е дал съгласието си да уча.

Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година.

Трябва ли първо да пусна една молба в която да му искам съгласието да уча, и после в друга молба да поискам отпуската???

Каква е процедурата юридически?

[laridii]

Работодатлеят няма право да Ви определя дали да учите или не, все пак в свободна държава живеем, но въпросът с отпуските е една съвсем друга тема, аз сама лично тия 5 години и половина като задочник толкова съм ги изпатила, че ...
Та към въпроса най-добрият вариант за Вас е разговор с работодателя, при който да се разберете човешки, ако е човек без каквито и да е било молбички ще Ви пусне в отпуск, само ще Ви иска да си извадите и да му представите уверение от Университета, че сте записан студент. Ако обаче Ви излезе с аргумента, ама аз защо да ти правя услуга да учиш за нещо и като го завършиш да напуснеш, то тогава ще трябва да се ориентирате към чл.171 ал.2.
Процедурата: молбичка за ползване на отпуск + уверение. И най-важното - молбата да има входящ номер!

[drill]

Много благодаря за съвета! Значи всичко зависи от работодателя!
Което не е много добре по принцип!

[laridii]

Добре - зле това е положението. Помислете го и от негова страна. Ако той има магазин за пирони, а Вие учите МИО - примерно, защо да ви пуска в отпуски да плаща и на Вас и на заместник, а Вие като завършите да му кажете Чао или пък да искате да Ви повишава, а да няма накъде.
Това с ученическите отпуски е просто правна възможност не и задължение за работодателя. Аз обикновено като не ме пускаха за очни или изпит напусках, та затова и имам на 23 г. - 5 г стаж в 4 различни фирми .
На интервюто всичко е ОК, обещават ще те пускат. Работих като секретарка, а едновременно с това понеже си студент по право въриши половината работа на личния състав, шефа купува апартамент събирам му документите и му пиша предварителния договор и нотариалния акт, искат да си прехвърлят дялове или правят нова фирма, пак за мен работа, защото им се свиди да платят на адвокат или абонамента им е мизерен и не покрива някои неща, и разбира се ежедневно пълномощни, договорчета ...
Обикновено обаче нещата с ученето ми се затлачваха пролетната изпитна сесия, искам отпуска, отговарят - не сега! Стана време за поправките и си напиша молбичката да се разделяме и се започват увещанията: Ама, ние ще те пускаме, ама сега такъв е периода и дрън-дрън! Ама няма кой да работи, ама не можеш ли вечер след работа да учиш, ама ти сигурно бавно учиш, защото Еленка от счетоводството си взима изпитите с по 2 дена четене, ходи им обяснявай, че Еленка учи администрация в някакъв измисле колеж и преписва на изпитите и един нейн учебник е колкото 3 мои въпроса ... Да не говорим, че веднъж, когато бях на очни и ме бяха пуснали просто така неплатен отпуск ме извикаха по-рано и при отказ от моя страна взеха да ме заплашват, че ще ме уволнят дисциплинарно, ако не се явя до еди коя си дата на работа, така че решението просто е да си смените работата, ако този работодател е неотзичив.

[drill]

Моят работодател прие с радост вестта че ще уча. Така че се надявам да нямам проблеми в това отношение. Все пак, струва ми се че колегите ми няма да са особено доволни, но пък не мога да се съобразявам с тях, когато става дума за собственото ми бъдеще!