Унищожаване на припознаване

[marinchou1]

Здравейте,проблемът ми е следния.
От 5г имам приятелка.Не сме живели заедно.Миналата година,точно преди да замина в чужбина,ми се обади и ми каза че е бременна.Всичко беше наред докато се върнах в BG.Не пожела да живеем заедно докато не роди,не пожела да се омъжи за мен,но поддържаше впечатлението,че аз съм бащата.Припознах детето и заживях у тях заедно с родителите й.Започнаха намеци,че не съм аз таткото.На първия месец след раждането ме изгони,след като основните финансови въпроси бяха уредени от мен.Исках да се съберем отново, но тя отхвърляше предложенията ми и отлагаше за догодина.Тогава разбрах, че ако детето не е от мен имам едногодишен срок да предприема нещо.Поисках от нея да направим ДНК тест,но ми беше отказано категорично.Имам ли някакъв шанс да изискам чрез съда провеждането на такъв тест.Не искам да се отказвам от детето си ако се окаже мое,но и не искам да издържам чуждо дете.

[Гост.]

Въпросът.... който мъчи всеки татко- "аз ли съм ..или не?"
След като доброволно не можете да го уредите.... само чрез дело, където ще опитате да оборите установения с припознаването произход, единствено там ще се сдобиете със заветния резултат-" аз ли съм...?" но и той не дава 100% сигурност.
Как ще живеете с тази мисъл- ами ако съм в онези два - три процента?!?!

[tetradka]

следва да подадете искова молба за оспорване на произход до ОКРЪЖЕН СЪД във вашия град... и не забравяйте, че имате срок.. едногодишен (тече от припознаването)..

[marinchou1]

Благодаря за бързите отговори.Вече съм подал такъв иск и единствено се надявам съда да го уважи.Всеки има право да знае дали детето е негово или не.Самото дете също трябва да е наясно кой е баща му, а не да го научи от "доброжелателни" съседи.

[Гост.]

Всеки има право да знае дали детето е негово или не

Сир го е казал - "Съмнението е наполовина постигната мъдрост..."

След като сте сезирали съда с ИМ имате и адвокат, в това съм просто убедена, защото производството не е леко!
Питате си нещо тук, за да ни изпитате? Да проверите знанията на колегата? или .....очаквахте да "постигнете цялата мъдрост" тук?

[marinchou1]

Да имам адвокат.Просто търся повече информация и не съм искал да изпитвам никого.Предполагам, че производството е тежко, но само аз си знам колко ми е тежко на мен, след като майката ми каза, че детето може да е от мен може и да не е от мен.

[marilyn]

Колеги, моля за помощ в тази тема, тъй като съм в трудна ситуация. Особен представител съм на малолетно дете, ответник по иск по чл.67 от СК. Ищецът твърди, че е измамен от ответницата, тъй като детето, което е припознал не е заченато от него. Ответницата твърди в отговора,че детето не е заченато от Ищеца и той не е негов биологичен баща, но оспорва,че е налице измама, тъй като Ищецът е знаел към деня на извършване на припознаването, че не е биологичен баща на детето, но въпреки това доброволно и по собствена воля го е припознал. Разпитани са свидетели с противоречащи показания- на ищеца свидетелите твърдят, че е узнал за факта, че не е биологичен баща на детето 3 месеца след припознаването, а на ответницата- че е знаел към деня на припознаването, че не е биологичен баща и го е припознал. ДСП дава неопределено становище дали е в интерес на детето настоящият иск.Аз какво становище да взема като особен представител? И двете страни са без адвокати, защитават се сами в процеса.

[Гост.]

Някой от всичките тези умници да е направил искане за допускане на експертиза?
Защото ако не са- в интерес на детето е да се допусне( страните могат и да имат други пъклени планове, не сте длъжен/на да съобразявате техните признания).

И с тази оскъдица как да се вземе отношение?
За допустимостта- вярвам нямате проблем, що се отнася до основателност при така изложеното за съда остава да изследва въпроса- има ли заблуда у ищеца, от кого е инициирана, как и кога( допълвам) е въведен в заблуждение и на финалната права- е ли биологичен баща ищецът.
Я, колко неща се крият в едно такова дело.


п.п. От друга страна не ви завиждам, ама никак.
В това дело повечето нямат знанието какво изобщо правят.