чл.100 от ЗС

[law_master]

ако има съсобственост и ипотека, тогава тъй като ипотеката е неделемо право- т.е. обезпечава всяка част от вземането със всяка част от ипотекираната вещ следователно отказът от чааст от собствеността не би следвало да води до отпадане на съответна част от ипотеката. В този случай кредиторът ще може да предизвика веднага публичната продан на имота.

Но може и да бъркам

И искам да попитам, т.к. отказът подлежи на вписване и има действие от момента на вписването, е ли възможно съдията по вписванията, като види че върху имота има ипотека да откаже да впише отказа?

[zzzzz]

Колеги, според Вас можеш ли да се откажеш от своите 3/4 идеална част от недв.имот (къща) с декларация по чл.100 от ЗС. И веднага след това поставям и следващия въпрос ако се откажеш от 3/4 идеална част от къщата, според Вас кой ще стане собственик на тази идеална част?

Моля за вашите коментари ако имате практика в тази насока.

Зависи по какъв правен начин се отказваш- дали сега си собственик на тази 3/4 част или предстои да я отказваш. Ако си настоящ собственик на тази 3/4, то има три начина да престанеш да бъдеш собственик- да я дариш безвъзмедно на останалите съсобственици, да им я прехвършил възмездно или да я прехвърлиш на трето лице, ако останалите съсобственици са съгласни. Иначе би трябвало да се пристъпи към съдебна делба по ред на чл. 278 и сл. ГПК.
Що се отнася до ипотеката- щом следва вещта, то имотът винаги ще служи за обезпе\чение на вземането, независимо от това кой е собственик.

[law_master]

ako се придобива по деривативен начин обаче, Ако е оригинерен собствеността се придобива чиста от всякакви вешни ограничения.

[narina]

За ипотеката не виждам неясноти, но в предния си пост зададох един въпрос, за който не открих коментари, а именно:
- Какво би се случило, ако преди вписване на отказа си, собственикът /заедно с останалите съсобственици/ е учредил право на ползване на трето лице?!?
На кого /съгл.чл.57(1),ЗС/ ползвателят ще плаща "разноските", от името на кого ще внася данъците за безстопанствения дял, в чия полза ще плаща премиите по застраховката и т.н. и на кого ще върне веща?!? Според мен той ще се трансформира автоматично в добросъвестен владелец за тази ИЧ и може да я придобие.

Или друг случай - ако има договор за наем - вписан или не - но който договор е в сила по време на отказа... Как тогава ще изпълнява задълженията си по договора наемателя?!? На кого ще плаща наемната цена?! И като няма на кого - нали това ще доведе до неизпълнение по ДН? и т.н.

Продължавам да считам, че Държавата/Общината НЕ придобиват имота, но пък прекалено много "дупки" ми се отварят в нормативната уредба.

[inspectora]

Нарния,
При наема "проблем" няма - облигационното правоотношение си е налице, въпреки, че в един момент наемодателят ще се окаже несобственик

Що се касае за ПП - следва да се поразсъждава в тая насока ... така в момента "на прима виста" проблем в 57/1 ЗС също не виждам: ами ползвателя си стопанисва имота и толкова ... ако пък не се грижи за имота просто няма да има кой да предявява претенции срещу него ... като му изтече ПП просто изоставя имота (пак няма кой да му каже, че не си е изпълнил задължението за връщане ), или пък започва да го владее (което не е пречка да започне да прави още веднага след отказа от ПС).

Единственото, което сега се сещам като възможна "дупка" е това с данъците - ако приемем, че след отказа спирам да плащам данък за имота (т.е. реално никой няма да плаща данък ...), а в същото време имаме ползвател ... (не съм се замислял в детайли с правната природа на данък-недв. имоти) ??? (но мисля, че там имаше нещо специфично при данъците, когато по принцип има ПП ... или се лъжа ... но ако няма специфики, а данъка е само в тежест на собственика, то тогава пак нямаме проблеми - ами защото няма собственик ).

Освен това моето разбиране е, че въпреки, че на практика вещта остава без собственик, то тя не остава без владелец - това е държавата (освен ако естествено някой друг не завладее )!!!

[narina]

Нарния,
При .... "проблем" няма ........................

Единственото, което сега се сещам като възможна "дупка" е това с данъците ........................
Освен това моето разбиране е, че въпреки, че на практика вещта остава без собственик, то тя не остава без владелец - това е държавата (освен ако естествено някой друг не завладее )!!!

Аз също не откривам проблем ... идеята ми беше за "новоткритите възможности" и в двата споменати случая - ПП и наем, в контекста на казаното от мен - закона не е съвършен и "позволява да си поиграем" няма лошо!
Дори частта с данъците, мисля, може да се уреди - както казах - трансформираш се в добросъвестен владелец и си плащаш от свое име....

А за последната ти теза, че държавата става владелец - струва си да поразсъждавам още... на практика е така, но конкуренцията с ФЛ, което ще владее на правно основание и ще държи за себе си... реално... май трудно би се пренебрегнало?!?

[inspectora]

Колеги,
Не знам къде сме "спали", но:

ЗОС:
Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13, изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2.

Т.е. относно отказите от ПС (на цяла вещ) мисля, че сме прави с колегите за тезата за "безстопанственост" (въпросът е дали под безстопанственост се има предвид "ничия собственост" - трябва да "цъкна" практиката ) (с уговорката, че ако друг започне да "стопанисва", то той отнема влядението от държавата/общината)

Относно ид.ч. мисля, че нещата стоят по аналогичен начин (с уговорката, че ако друг започне да "стопанисва", то той отнема владението от държавата/общината) ...

Не ми се спори с Венедиков ... но веднага мога да задам въпросите:
1.Щом при съсобствеността имаме няколко права на собственост и отказа от всяко от тези права води до увеличаване дяловете на др. съсобственици (т.е. един вид се приравнява собствеността на ид.ч. към пълната собственост), то следва, че по еднакъв начин следва да се третира отказа от ид.ч. и от пълната собственост ... тогава при отказ от собственост кой става собственик (като няма др. съсобственици, които да уголемяват дялове) ???
2."...при съсобствеността всеки съсобственик има отделно право на собственост върху цялата вещ, но упражнението на това право е ограничено от конкуренцията на правата на другите съсобственици върху същата вещ." - ЗС Чл. 30. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица ... и още Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
(мнението му е от времето на ЗИСС ) ... освен това възможността да се прикрие всякакъв вид сделка със съсобствениците под формата на отказ някак си много ми я "събаря" тезата на Венедиков ...

[inspectora]

А за последната ти теза, че държавата става владелец - струва си да поразсъждавам още... на практика е така, но конкуренцията с ФЛ, което ще владее на правно основание и ще държи за себе си... реално... май трудно би се пренебрегнало?!?

Няма да е на правно основание владението на ФЛ
И навсякъде (почти) правя уговорката, че няма пречка веднага след отказа (след "автоматичното" владение на държавата) имота да се завладее от друг ... т.е. държавата си е владелец "по право" освен ако не се намери друг владелец ....

Но тук ми възниква въпроса дали в тези случаи държавата няма иска по 76 ... (на практика дори за секунда да е било владението на държавата то следва да има иска по 76 ...)

[kalahan2008]

Объркал си се, Калахане, защото аз не съм отговаряла в тази тема.
Въпреки това се присъединявам към становището на Революшън и Инспектора. Ще допълня аргументи в това мнение.

Да, объркал съм се, helene е изказала това мнение.

[kalahan2008]

може и да кажа някоя глупост, но все пак ще опитам.

Ако върху веща има ипотека, при отказ от право на собственост, ако приемем че вещта преминава в собственост на държавата/общината, то според мен се получава нещо подобно на това когато 3-то лице купи имот върху който има ипотека. Т.е. главният длъжник си остава длъжник по ипотечното вземане, а 3-тото лице (респ.Д-вата/Общ.) става реален поръчител по вземането. Ако кредиторът не бъде удовлетворен от главния длъжник, той може да насочи иска си към поръчителя, и ако той плати, ще се суброгира в правата н кредитора спрямо главния длъжник. По този начин ипотеката си остава да обезпечава кредитора за неговото вземане.

Това не е глупост, дори звучи доста логично, проблемът е, че съдебният изпълнител няма да знае кого да конституира като страна в изп. процес - държавата ли, общината ли, съсобствениците ли (а ако няма съсобственици? )...
Виждам, че не може да се формира единно мнение, затова да повдигна един сходен въпрос - при производство по несъстоятелност, когато е изчерпана масата на несъстоятелността и произовдството е приключило, а дружеството е заличено от ТР, имотите от масата на несъстоятелността, които са обявени като непродаваеми от Съвета на кредиторите (чл. 734, ал. 2 ТЗ), чия собственост стават? При тях възниква същият проблем.
Иначе аз считам, че "вещи без собственик" не могат да съществуват в днешни времена, защото това би създало много трудности за оборота. Аз се придържам до мнението, че вещите стават общинска собственост и се опирам на разширително тълкуване на чл. 2 ЗОС и § 7 от ЗМСМА.

[kalahan2008]

Колеги,
Не знам къде сме "спали", но:

ЗОС:
Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13, изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2.

Т.е. относно отказите от ПС (на цяла вещ) мисля, че сме прави с колегите за тезата за "безстопанственост" (въпросът е дали под безстопанственост се има предвид "ничия собственост" - трябва да "цъкна" практиката ) (с уговорката, че ако друг започне да "стопанисва", то той отнема влядението от държавата/общината)

Според интерпретацията на Столичния общински съвет под "бестопанственост" се има предвид липсата на владение от друго лице:
НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО

Чл. 7. (1) Столична община завладява безстопанствени имоти на територията си. За целта, комисия, определена със заповед на кмета на съответния район, в състава на която влизат представители на дирекции: "Общинска собственост", "Правно-нормативно обслужване" и "Архитектура и градоустройство", съставя констативен протокол за наличието на безстопанствения имот и неговото състояние.
(2) Кметът на Столична община издава заповед за завземане на имота (за установяване владението върху имота). Със заповедта се конкретизират мерките, които трябва да се вземат за привеждане на имота в състояние да бъде използван по предназначение.
(3) Завладеният безстопанствен имот се управлява съобразно реда за управление на съответния вид имот, частна общинска собственост, указан в тази наредба или в Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО.
(4) СОС прогласява придобивна давност по отношение на завладените безстопанствени имоти при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Решението на общинския съвет се взема, по предложение на кмета на общината, след съставяне на констативен протокол от комисия, образувана към всеки район, включваща в своя състав служители от дирекции: "Общинска собственост", "Правно-нормативно обслужване" и "Архитектура и градоустройство". С протокола се установява, че е изтекъл десетгодишния законов срок от издаване на заповедта на кмета на общината за завладяване на безстопанствения имот. Към протокола се прилагат договори за наем или други договори за управление, или данни за ползване на имота за нуждите на органите на Столична община или на юридически лица и звена на бюджетна издръжка, които удостоверяват непрекъснатото владение върху имота.

"Безстопанственост" не е равнозначно на "липса на собственост".

[inspectora]

Е то е малко несъвместимо собственика да изостави владението без да изостави собствеността ... мисълта ми е, че ако имаме собственик и нямаме владелец-несобственик на имота, то няма как да се докаже, че собственикът НЕ-владее (отрицателен факт) ... в този смисъл не се сещам за хипотеза, при която собственик ще е не-владелец, при положение, че няма друг владелец ...
Т.е. "липсата на владение от друго лице" предполага освен такова и липса на собственост от друго лице ...
(не знам малко ми е странно как общината ще завладее чужд имот ако той си има собственик, макар последният изобщо да не се грижи за имота си ... в този случай АКО се налага общината поддържа имота за сметка на собственика - например при нашумялите в момента "опасни сгради")

От друга страна правилно е твърдението, че отказът от право на собственост не е равнозначен на отказ от владение ... в този смисъл (а и по аргумент от 13/2 ЗОС и Наредбите на Общините) излиза, че при отказ от ПС с преустановяване на владението, то вещта остава и без владелец ... освен без собственик (обратно на разсъжденията ми, че държавата/общината "автоматично" става владелец ... което би могло да породи някои "проблеми" в цялата теза, че при отказ оставаме без собственик ...)

При несъстоятелността - може непродаваемите да се "върнат" на съдружниците/акционерите (вариант не съвсем лишен от логика) ...

Е то при пристъпване към публична продан на такава "отказана" вещ в изпълнително производство срещу длъжника Х ... защо да се конституира/издирва и т.н. "собственика" на вещта ...

[kalahan2008]

Е то при пристъпване към публична продан на такава "отказана" вещ в изпълнително производство срещу длъжника Х ... защо да се конституира/издирва и т.н. "собственика" на вещта ...

Защото се изпраща покана за доброволно изпълнение и на ипотекарния длъжник, той също е страна в производството и т.н. (775-56-IV)
А за акционерите/съдружниците на заличеното дружество - малко ми е чудно на какво основание и точно как ще придобият собствеността. Просто не знам...странно ми е акционерите да придобият в съсобственост имотите на дружеството.
Такава хипотеза на пръв поглед е само хипотетична, но всъщност не е така - особено когато става дума за имоти, които са с неустановен статут и неясен собственик (напр. записани са в баланса на дружеството, но липсват документи за собственост).
Между другото, аз не виждам проблем да има имоти без владелци - за да е владелец едно лице, то трябва да има намерение да свои, а според мен не е задължително винаги да има някой, който да се "натиска" да притежава никому ненужни скали вдън гори Телилейски, напр. Неслучайно Стол. община не завладява автоматично имотите, а то комисии, то чудо...именно тази заповед на кмета обективира анимуса на общината.

[narina]

........ ФЛ, което ще владее на правно основание и ще държи за себе си... реално...

Няма да е на правно основание владението на ФЛ

Вписания нотариален акт с учредено право на ползване или напр. вписания дог. за наем .... не са ли "правно основание"?!? или аз нещо съм позабравила ВП?!?

[inspectora]

........ ФЛ, което ще владее на правно основание и ще държи за себе си... реално...

Няма да е на правно основание владението на ФЛ

Вписания нотариален акт с учредено право на ползване или напр. вписания дог. за наем .... не са ли "правно основание"?!? или аз нещо съм позабравила ВП?!?

ами не и за владение ...
ползвател и наемател не владеят ... те са само държатели ...

[narina]

За наемателя - абсолютно съм съгласна - споменах го като удобна възможност за установяване на владение ...
Но порових да разбера защо съм останала с убеждението, че учредяването на ПП е правно основание и ето какво открих:
"Под правно основание в чл.70 от ЗС /идеята ми беше владелецът да се възползва от по-краткия давностен срок и при условието, че са налице и "corpus", и "anymus"/ се има предвид всеки акт, чрез който по нашето право може да се прехвърли право на собственост или да се учреди друго вещно право...................
Правно основание може да бъде всяка сделка, с която се прехвърля собственост или се учредява вещно право.....
и т.н...."
автор: доц.д-р Георги Боянов, ВП учебен курс
... аз още уча и бих искала да си го изясня , благодаря на всеки, който вземе отношение!

[inspectora]

Ами ... и при ползвателя е същото ... той има корпус и анимус за собственото си вещно право (това на ползване), но не и за правото на собственост ... т.е. АКО сделката по учредяване на ПП в един момент "падне", то ползвателят би могъл да претендира за добросъвестност, но по отношение на самото ПП ... иначе ако установява фактическа власт и се заявява като собственик, основавайки се на учреденото му ПП ... ами не мисля, че това има предвид ЗС ... ползвателят няма "правно основание, годно да го направи собственик" (нищо, че има "правно основание, годно да го направи" ... ползвател - ако да кажем сделката по учредяване на ПП не е била перфектна и се случи да "падне")
Не бъркайте двете неща ... вярно е, че за ограничените ВП важат разпоредбите относно ПС и в този смисъл може по давност да се придобиват ОВП ... но не може основанието за придобиване на едно ОВП да се счита, че "носи" добросъвестност по отношение на владението за придобиване на ПС ...

[law_master]

за правното основание нещо...

изразът ,,може да се прехвърли право на собственост или да се учреди друго вещни право'' не би ли следвало да се разбира относно формата на акта. ЗС изисква алтернативно формата да е опорочена или праводателят да не е собственик. А възможни форми за прехвърляне на право на собственост са НА и при условията на чл. 212 ЗЗД нот. заверен подпис. Но с тях може да се учредят и ОВП напр. севитути. И затова да е казано ,,или друго вещно право'' т.е. че формата съвпада а не че учредяването на това др. ВП е правно основание.

[ch3oh]

Колеги,
Според Вас, държавата и общината разполагат ли правото с чл. 100 от ЗС?
В специалните закони такова право не е предвидено, поради което си мисля, че не могат. /интимната ми мисъл е, че щом не могат да упражняват права, които изрично не са предвидени в закона, исковете, предявени от общини за придобиване на имоти по давност преди 17.11.2014г. ще са неоснователни...прави ми впечатление, че в чл. 43 ЗДС давността въобще не е предвидена като способ за придобиване на ПС за държавата.../. Какво е Вашето мнение по тези въпроси?

[inspectora]

Според мен държавата и общината имат пълна гражданскоправна правосубектност, т.е. няма пречка да се отказват от ПС или да придобиват такова по всички предвидени способи ... Друг е въпросът дали практически е възможно и как се формира волята при непредвидените в специалните закони случаи ... Това, че ЗОС и ЗДС са специални по отношение на ЗС, не означава, че за неуредените със ЗОС и ЗДС въпроси няма да се прилага ЗС ... АКО не може да се изведе (било от специален, било от общ НА) начин за формиране и изявяване на воля по определен въпрос, то това не означава, че дъравата/общината няма правосубектността по него ... В този смисъл в споменатите от Вас случаи считам, че по скоро БИ МОГЛО да се стигне по-скоро до недопустимост, отколкото до неоснователност ...
(не съм преглеждал уредбата по конкретния въпрос, но не мисля, че не може да се изведе от закона както начина на формиране и изявяване на волята, така и основанието ...)

това ми е мнението ...

П.П.: а ето ги и основанията:
ЗДС
Чл. 3. Държавна собственост са имотите и вещите:
5. (отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., нова, бр. 32 от 2005 г.) придобити чрез други способи, предвидени в закон.

Чл. 43. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм., бр. 32 от 2005 г.) (1) Държавата може да придобива имоти чрез покупка, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни права, завещание или чрез други начини, определени в закона. - има се предвид закона по принцип, а не само ЗДС ...

По абсолютно аналогитен начин са нещата и в ЗОС ... така, че прекратете я тази интимна мисъл