Любими автори

Уеб-сайт · от **REVOLUTION** » 25 Юли 2008, 20:19

satir написа:

съвети!? Бууууухахахаха.... пуберски са да :!:

[/quote]

Хахахахахахахахах......dreamsssssssssssss :wink:

от **portokal** » 25 Юли 2008, 20:37

п.п. Все се каня да споделя, че харесвам и Агата Кристи /особено книгите с Поаро, макар че и Мис Марпъл ми е симпатимна/ и че гледам "Мидсъмър" /от понеделник до четвъртък от 11 по Холмарк/. Сега трябва ли да се срамувам? Smile

Аааа, и аз гледам и Мидсъмър (само че не останаха серии да не съм ги гледала), и "Инспектор Морс", и "Забравени досиета", и "Закон и ред", и "Веществени доказателства" по бТВ, и... при това иначе не съм голяма любителка на киното. :lol:

от **kpavlova** » 25 Юли 2008, 20:59

Добре, де

щом настана време за самопризнания, аз пък чета и женски общообразователни списания/ разбирай клюкарски/- тия с кулинарна насоченост и за плетива, бродерии, шев и кройка са ми тежки

Освен това не ги подбирам по давност.Ей сега преди да се прибера свих от колежката едно купче със стари броеве.

Уеб-сайт · от **REVOLUTION** » 25 Юли 2008, 21:06

Веществени доказателства е много як.Аз пък , щом ще си признаваме,съм фен на Валя Яхнива , Михнева и Диков.

от **portokal** » 26 Юли 2008, 00:27

К.Павлова, ама то и аз чета стари списания и вестници. Какво, като са стари, нищичко им няма, особено на списанията.

Клюкарски списания (тип "Блясък") чета само ако няма хептен нищо друго за четене, но виж, такива със съвети за красота примерно - с голямо удоволствие. Нищо, че съветите в един момент започват да се повтарят - пак си ми звучат като нови.
Жълтите вестници тип "Шок" също звучат много едно такова... абе, информиращо. ;-)

Как да не ги прочетеш, пък нека и да са стари...

Веднъж като бях на планина, на мястото, където чувалувахме (ще рече спахме на чували), до "огнището" намерихме оставени за подпалки от хора преди нас всекидневници от примерно 2001-2002 година - а това беше 2007. Аз и още един образ ги изчетохме всичките. Той - като политически информиран, ангажиран и т.н. гражданин - даже възклицаваше колко било забавно да си припомниш позабравени муцуни.
И предаванията като "Открито" на Яхниева ме кефят, определено.

Обобщение: тъкмо се бях притеснила, че изоставам от общата тенденция (Стивън Кинг), но за радост тенденциите били много.

от **riyva_evro** » 28 Юли 2008, 12:00

Нещо много весело от мен - Уди Алън. "Ако зъболекарите бяха експресионисти". Смях до дупка пада като се чете това велико творение.

от **vili_spasova** » 28 Юли 2008, 12:09

Привет,
по- горе в темата имаше закачки за четива от юношеската възраст:
Искам да подсетя за прекрасните произведения на Марк Твен и Джек Лондон /Само Желязната пета нещо не ми допадна.../, които ми бяха любими преди - има -няма 15- 20 години . :lol:

Колеги, някой от Вас да е чел Миямото Мусаши, или пък произведения за него :?:

от **riyva_evro** » 28 Юли 2008, 12:15

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-250/id ... sashi.html

от **filomen** » 28 Юли 2008, 13:32

С тоя скапан интернет не съм чел скоро книга :roll:

.Иначе харесвам руската литература и по специално Достоевски и неговите романи-"Престъпление и наказание" и "Братя Карамазови".Иначе съм голям почитател на Фани Попова-Мутафова,много се радвам на нейните писания.

от **vili_spasova** » 28 Юли 2008, 14:07

Препоръчвам на всички педантичното "Правилото на седемте П-та" на стария Дик Марчинко – "Правилната Предварителна Подготовка Предотвратява Пик****** Пръ***** Пос****".
това правило мисля че намира приложение във всички сфери на живота ни :wink:

от **satir** » 28 Юли 2008, 14:15

REVOLUTION написа:
satir написа:
съвети!? Бууууухахахаха.... пуберски са да

Хахахахахахахахах......dreamsssssssssssss

научи се първо да quot-ваш

!

Уеб-сайт · от **REVOLUTION** » 28 Юли 2008, 14:29

satir написа:
REVOLUTION написа:
satir написа:
съвети!? Бууууухахахаха.... пуберски са да

Хахахахахахахахах......dreamsssssssssssss

научи се първо да quot-ваш

!

Хвана ме!Тц , Тц….. :shock:

от **punisher** » 28 Юли 2008, 14:38

Я по-сериозно.
Това е форум за юристи,бе,колегииииииииииииииииии!!!!

от **vili_spasova** » 28 Юли 2008, 14:45

Колеги, позволявам си да цитирам част от една неостаряваща книга:
Нека този цитат ни припомни за хората, които наричаме свои приятели и че най- важното е невидимо за очите...

Тъкмо тогава се яви лисицата. — Добър ден — каза лисицата.

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

— Ах, извинявай — рече малкият принц. Но след като помисли, добави:

— Какво значи „да опитомяваш?“

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

— Да се свържеш с другите ли?

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

— О, то не е на земята — каза малкият принц. Любопитството на лисицата се изостри:

— На друга планета ли?

— Да.

— Има ли ловци на тая планета?

— Не.

— Виж, това е интересно! Ами кокошки?

— Не.

— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.

Но тя пак се върна на мисълта си:

— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц

— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата:

— Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си… Необходими са обреди.

— Какво е обред? — каза малкият принц.

— И това също тъй е едно отдавна забравено нещо — каза лисицата. — То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час — различен от другите часове. Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всичките дни биха си приличали и аз нямаше да имам почивка.

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

— Ах! … Аз ще плача.

— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

— Разбира се — каза лисицата.

— Но ще плачеш! — каза малкият принц.

— Разбира се — каза лисицата.

— Но тогаз ти не печелиш нищо!

— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.

И добави:

— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.

— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

И розите се почувствуваха много смутени.

— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

И се върна пак при лисицата:

— Сбогом… — каза той.

— Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

— Най-същественото е невидимо за очите — повтори малкият принц, за да го запомни.

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.
— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

от **satir** » 28 Юли 2008, 15:11

palimsest написа:Кърт Вонегът ,много ми допада ......оригинален творчески стил .... нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си.... Езикът му е достъпен , невероятно увлекателен и неклиширан ....

А какво казваше в "Бог да ви поживи м'р Роузотър"
перифраза: в живота има един миг,в който парите сменят собственика си,
това е звездния миг на адвоката :wink:

/фор0ма е юридически все пак/
п.с. наистина е доста калпава перифраза, ма смисълът е тоя

от **diaida** » 28 Юли 2008, 15:40

Ще споделя и аз за някои стари, позабравени, но любими книги и автори.
Не знам защо, но винаги съм предпочитала френските писатели от началото на ХХ в.
Андре Мороа, като любими са ми "Климати" и „Септемврийски рози”.
Ето една прекрасна негова мисъл: "Животът е една бедна, не много хубава жена, често болна, с която против волята сме свързани. Не трябва да се опитваме да и слагаме грим, а трябва да имаме смелостта да я понасяме."
Цялата поредица с биографиите на френските импресионисти.

Връщайки се в детството се сещам и за "Без дом" Хектор Мало - отревах се на тази книга.
Отново от детството ми е и "Златно сърце" на Калина Малина, много рев падна и на тази книга, както и на "Ането" на Каралийчев ...

И съответно - Рей Бредбъри "Вино от глухарчета", "Марсиански хроники", "Смъртта е занимание самотно" и т.н.

също и "Безкраен празник" на Хемингуей (като това е от малкото негови книги, които харесвам).

Сега чета и превеждам "Тайния код на Питагор" (за учението на Питагорейската школа) те станаха стотици тайни кодове, но е наистина невероятна книга, издадена в Гърция през 1981г. само в 1000 броя. Написана е от няколко учени в различни области.
Обещавам, като я преведа да пратя по едно копие на всички желаещи от форума. :wink:

от **satir** » 01 Авг 2008, 08:22

Хелър- "Нещо се случи"

от **riyva_evro** » 01 Авг 2008, 12:43

А няма да е лошо и да споменем някоя дума за Карл Май и неговите индианци и каубои. "Островът на съкровшищата" беше и си остава един прекрасен роман от Робърт Луис Стивънсън. Емилио Салгари с неговите приключенски романи също ми беше сред любимите.

от **vili_spasova** » 03 Авг 2008, 17:32

Да отдадем специална почит на Христо Калчев, който освен вулгарните романи /които са по- популярни/ има чудесни поризведения - разкази и романи.

от **riyva_evro** » 04 Авг 2008, 13:22

Аз имам един от 198 и някоя си - "Вътрешна светлина". Не е лош. Но вулгарните му ги изчетох до един. беше ми много ама много интересно. Какво ли е станало с Козела?

Любими автори

Кой е на линия