- Дата и час: 30 Ное 2024, 07:41 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
придобиване по давност
|
|
8 мнения
• Страница 1 от 1
придобиване по давност
Наследници на починали наследници(4) разбират,че един от тях П.Г. и сестра му А.Г.е придобил целия имот по наследство и давност,което е записано в нотариален акт издаден през 2005 г.Сестрата продава дела си на П.Г. с нов нот.акт и П.Г дарява целия имот на И.И с трети нот.акт. 2005 г. Тази схема е явно отработена и деиства.Свидетелите по делото за давност ,отричат да са свидетелствали за подобно нещо, но са подписали документи.Какви са правата и има ли такива за ограбените наследници ,макар това да е станало привидно законно.Адвокати саветват противоречиво за сега.
- weska
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 22 Юли 2008, 19:58
Re: придобиване по давност
weska написа:Наследници на починали наследници(4) разбират,че един от тях П.Г. и сестра му А.Г.е придобил целия имот по наследство и давност,което е записано в нотариален акт издаден през 2005 г.Сестрата продава дела си на П.Г. с нов нот.акт и П.Г дарява целия имот на И.И с трети нот.акт. 2005 г. Тази схема е явно отработена и деиства.Свидетелите по делото за давност ,отричат да са свидетелствали за подобно нещо, но са подписали документи.Какви са правата и има ли такива за ограбените наследници ,макар това да е станало привидно законно.Адвокати саветват противоречиво за сега.
Трябва да заведете дело в едно общо исково производство ,да оспорите КНА ,с който въпросното лице е признато за собственик ,и да искате след като отмени КАН по отношение на вашите квоти ,съда да отмени дог. за дарение ,отново в частта за вашите квоти.
Трябва да знаете ,че Дарението на чужд недвижим имот не е нищожно и по тая причина следва да се оспори ,пр. Решение № 1598 от 3.ХII.1984 г. по гр. д. № 748/84 г., I г. о.
Дори смятам ,че тия искове може да се предевят и в едно делбено производство .
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Обратното становище е застъпено в Решение № 1543 от 30.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2001 г., IV г. о., докладчик съдията Йорданка Данова:
" Що се касае до възражението за придобиване на имота чрез сделката дарение, тя е също така нищожна, защото дарение на чужд имот е нищожно...
.. Ето защо ответницата по касация е била надарена с нещо, което нейните праводатели не са притежавали. По силата на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ЗЗД дарението на бъдеща вещ е нищожно. За праводателите на ответничката по касация имотът в най-добрия случай при възстановеното право на оригинерно придобиване на недвижими имоти представлява бъдещо имущество. Следователно тя не е придобила никакви права по този акт "
" Що се касае до възражението за придобиване на имота чрез сделката дарение, тя е също така нищожна, защото дарение на чужд имот е нищожно...
.. Ето защо ответницата по касация е била надарена с нещо, което нейните праводатели не са притежавали. По силата на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ЗЗД дарението на бъдеща вещ е нищожно. За праводателите на ответничката по касация имотът в най-добрия случай при възстановеното право на оригинерно придобиване на недвижими имоти представлява бъдещо имущество. Следователно тя не е придобила никакви права по този акт "
- bubamara2
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 30 Ное 2007, 16:57
Да де.. Но въпросът от чисто теоретична гледна точка ме заинтригува. Мисля, че от самата дефиниция на договора за дарение- чл.225 от ЗЗД следва, че дарението на чужда вещ е нищожно. Как може да се отстъпи нещо "веднага", което не се притежава? При продажбата, така или иначе прехвърлянето на собствеността може да бъде отложено във времето по една или друга причина, но при дарението законът е категоричен- "веднага" . Просто ме озадачи цитираната практика, с която и аз току- що се запознах
А иначе теорията е категорична, всички сме чели Кожухаров "Чуждото не може да се подарява"
А иначе теорията е категорична, всички сме чели Кожухаров "Чуждото не може да се подарява"
- bubamara2
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 30 Ное 2007, 16:57
bubamara2 написа:Да де.. Но въпросът от чисто теоретична гледна точка ме заинтригува. Мисля, че от самата дефиниция на договора за дарение- чл.225 от ЗЗД следва, че дарението на чужда вещ е нищожно. Как може да се отстъпи нещо "веднага", което не се притежава? При продажбата, така или иначе прехвърлянето на собствеността може да бъде отложено във времето по една или друга причина, но при дарението законът е категоричен- "веднага" . Просто ме озадачи цитираната практика, с която и аз току- що се запознах
А иначе теорията е категорична, всички сме чели Кожухаров "Чуждото не може да се подарява"
Точно така , но решението е факт . Каквото и да е изхода е да се заведе дело .
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Интересно решение, наистина, но ако се наложи в практиката, ще бъде голямо улеснение. Иначе аз лично не бих се занимавала с търсене на нищожност, ами направо бих насочила иск по 108 ЗС/124 ГПК, срещу всички, за да ги обвържа със СПН.
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
РЕШЕНИЕ № 333 ОТ 26.04.1985 Г., II Г. О.
СОБСТВЕНИКЪТ (СЪСОБСТВЕНИКЪТ) НА ИМОТ, ЧИИТО ПРАВА СА ЗАСЕГНАТИ ОТ ПРЕХВЪРЛИТЕЛНА СДЕЛКА, ИЗВЪРШЕНА ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО СЪСОБСТВЕНИК, МОЖЕ ДА ЗАЩИТИ ПРАВАТА СИ С УСТАНОВИТЕЛЕН АКТ И ИСКАНЕ ЗА ОТМЕНЯВАНЕ ИЛИ ИЗМЕНЯВАНЕ НА АКТА ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ.
Чл. 108 ЗС
Имотът, предмет на иска, е придобит в съпружеска общност от СМИ и ДТИ. Последната е умряла на 21.I.1981 г. Оставила е наследници преживелият съпруг и низходящи. Преживелият съпруг е дарил целия имот на ответника с нотариален акт № 221, т. II, н.д. № 690/82 г. на нотариата при П. районен съд. По тези обстоятелства страните не спорят. Те са установени от доказателствата и обосновано съдилищата са ги възприели.
Някои от низходящите на Д.Т. И. са предявили иска да установят правата си върху имота и с искане за обзесилване на нотариалния акт.
С решението на окръжния съд по същество са признати техните права и нотариалният акт обезсилен по отношение всеки от ищците до размер на обема на неговите права.
При тази обосновано установена обстановка решението е допустимо и законосъобразно.
Със смъртта на единия от съпрузите съпружеската общност върху имота се прекратява - чл. 14, ал. 1 СК. Правата на преживелия съпруг са върху 1/2 от имота, а другата принадлежи на низходящите на умрелия съпруг - чл. 14, ал. 3 и 7 СК, в части, определени в чл. 5 ЗН.
Преживелият съпруг е дарил целия имот, т. е. и правото на собственост, при надлежащо на низходящите, които са съсобственици за 1/2 от имота. Дарението на чужд имот е действително, но не може да се противопостави на собствениците му. Те могат по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК да установят правата си и да искат актът да се измени съобразно правата на праводателя по него.
Тезата, че те имат на разположение иск за делба или за ревандикация, поради което нямат интерес от установяване правата си, е неоснователна.
Дарението на техните части с валиден акт за дарение по същество засяга техните права и от това произтича правният им интерес за водене на делото. По делото няма твърдения и доказателства ищците да са отстранени от владение на имота като съсобственици, за да искат ревандикация. Те не са длъжни да искат делба. Остава им установителният иск по чл. 431, ал. 2 ГПК с искане за изменение на нотариалния акт.
Неоснователна е и тезата, че искът трябва да се води против двете страни по сделката.
В текста на чл. 431, ал. 2 ГПК изрично е казано, че искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. В случая от акта не се ползува прехвърлителят, а приобретателят и това е ответникът.
С оглед на горните съображения Върховният съд приема, че собственикът (съсобственикът) на имот, чиито права са засегнати от прехвърлителната сделка, извършена от трето лице, включително съсобственик, може да защити своите права с установителен иск и искане за отменяване или изменяване на акта.
СОБСТВЕНИКЪТ (СЪСОБСТВЕНИКЪТ) НА ИМОТ, ЧИИТО ПРАВА СА ЗАСЕГНАТИ ОТ ПРЕХВЪРЛИТЕЛНА СДЕЛКА, ИЗВЪРШЕНА ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО СЪСОБСТВЕНИК, МОЖЕ ДА ЗАЩИТИ ПРАВАТА СИ С УСТАНОВИТЕЛЕН АКТ И ИСКАНЕ ЗА ОТМЕНЯВАНЕ ИЛИ ИЗМЕНЯВАНЕ НА АКТА ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ.
Чл. 108 ЗС
Имотът, предмет на иска, е придобит в съпружеска общност от СМИ и ДТИ. Последната е умряла на 21.I.1981 г. Оставила е наследници преживелият съпруг и низходящи. Преживелият съпруг е дарил целия имот на ответника с нотариален акт № 221, т. II, н.д. № 690/82 г. на нотариата при П. районен съд. По тези обстоятелства страните не спорят. Те са установени от доказателствата и обосновано съдилищата са ги възприели.
Някои от низходящите на Д.Т. И. са предявили иска да установят правата си върху имота и с искане за обзесилване на нотариалния акт.
С решението на окръжния съд по същество са признати техните права и нотариалният акт обезсилен по отношение всеки от ищците до размер на обема на неговите права.
При тази обосновано установена обстановка решението е допустимо и законосъобразно.
Със смъртта на единия от съпрузите съпружеската общност върху имота се прекратява - чл. 14, ал. 1 СК. Правата на преживелия съпруг са върху 1/2 от имота, а другата принадлежи на низходящите на умрелия съпруг - чл. 14, ал. 3 и 7 СК, в части, определени в чл. 5 ЗН.
Преживелият съпруг е дарил целия имот, т. е. и правото на собственост, при надлежащо на низходящите, които са съсобственици за 1/2 от имота. Дарението на чужд имот е действително, но не може да се противопостави на собствениците му. Те могат по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК да установят правата си и да искат актът да се измени съобразно правата на праводателя по него.
Тезата, че те имат на разположение иск за делба или за ревандикация, поради което нямат интерес от установяване правата си, е неоснователна.
Дарението на техните части с валиден акт за дарение по същество засяга техните права и от това произтича правният им интерес за водене на делото. По делото няма твърдения и доказателства ищците да са отстранени от владение на имота като съсобственици, за да искат ревандикация. Те не са длъжни да искат делба. Остава им установителният иск по чл. 431, ал. 2 ГПК с искане за изменение на нотариалния акт.
Неоснователна е и тезата, че искът трябва да се води против двете страни по сделката.
В текста на чл. 431, ал. 2 ГПК изрично е казано, че искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. В случая от акта не се ползува прехвърлителят, а приобретателят и това е ответникът.
С оглед на горните съображения Върховният съд приема, че собственикът (съсобственикът) на имот, чиито права са засегнати от прехвърлителната сделка, извършена от трето лице, включително съсобственик, може да защити своите права с установителен иск и искане за отменяване или изменяване на акта.
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
РЕШЕНИЕ № 203 ОТ 23.05.1995 Г. ПО ГР. Д. № 1336/95 Г., II Г. О. НА ВС
ДАРЕНИЕТО НА ЧУЖД ИМОТ НЕ Е НИЩОЖНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА УНИЩОЖАВАНЕ.
Чл. 26 и сл. ЗЗД
Чл. 226 ЗЗД
Основано след обективен анализ на събраните доказателства, които изясняват напълно спора от фактическа страна, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 26 и чл. 27 33Д за нищожност или унищожаемост на договора, с който 3. С. е дарила на ответницата М. А. 5/8 ид. части от дворно място, съставляващо парцел IV от кв. 497 по плана на града и е отхвърлил предявените искове.
По предявените искове за обявяване нищожност или унищожаемост на договора за дарение ищците са поддържали, че дарителката 3. С. е притежавала 1/9 на част, а е дарила 5/18 идеални части на ответницата М. А., т. е. дарила е повече, отколкото притежава.
Основанието, на което ищците се позовават, не води нито до нищожност, нито до унищожаемост и не е било необходимо съдът да обсъжда подробно промените в собствеността на имота и носителите на това право, за да стигне до верния извод, че дори дарителката 3. С. чрез извършеното дарение да се е разпоредила с чужд имот или с част от чужд имот, сделката не е нищожна, нито унищожаема и че ако е засегнато правото на собственост на ищците, те имат друг исков път на защита.
ДАРЕНИЕТО НА ЧУЖД ИМОТ НЕ Е НИЩОЖНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА УНИЩОЖАВАНЕ.
Чл. 26 и сл. ЗЗД
Чл. 226 ЗЗД
Основано след обективен анализ на събраните доказателства, които изясняват напълно спора от фактическа страна, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 26 и чл. 27 33Д за нищожност или унищожаемост на договора, с който 3. С. е дарила на ответницата М. А. 5/8 ид. части от дворно място, съставляващо парцел IV от кв. 497 по плана на града и е отхвърлил предявените искове.
По предявените искове за обявяване нищожност или унищожаемост на договора за дарение ищците са поддържали, че дарителката 3. С. е притежавала 1/9 на част, а е дарила 5/18 идеални части на ответницата М. А., т. е. дарила е повече, отколкото притежава.
Основанието, на което ищците се позовават, не води нито до нищожност, нито до унищожаемост и не е било необходимо съдът да обсъжда подробно промените в собствеността на имота и носителите на това право, за да стигне до верния извод, че дори дарителката 3. С. чрез извършеното дарение да се е разпоредила с чужд имот или с част от чужд имот, сделката не е нищожна, нито унищожаема и че ако е засегнато правото на собственост на ищците, те имат друг исков път на защита.
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
8 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 71 госта