чл. 92 ЗС и увеличаване на наследствена маса

[bebitor]

Така би било, ако още към откриване на наследството /хайде, или малко по-късно/ строителят беше купил наследството. В случая той само е вършил подобрения в чужд имот.

Кой - строителя?
Ами нали това говорим, че не е "строителя", който е правил подобренията, а "деюре" сънаследника!

Нищо подобно. Договорът, с който се е продало наследството, няма обратно действие. Строителят може да си прави каквото иска като сънаследник, но след датата, която го легитимира като такъв.
С нежелание напускам темата, ще я следя, лек ден на всички

[REVOLUTION]

Всичко това се отразява на имуществото, придобито по наследство, но не и на наследствените права. Наследствената маса е такава, каквато е към откриване на наследството. Как се променя имуществото или отношенията, свързани с него впоследствие, не засяга насл. права. Така мисля.

Аз пак ще попитам какво разбирате под наследствени права , щото аз разбирам под това правото да приемеш или да се окажеш от наследството , правото на заместване , наследствената трансмисия и др.Ако мислите , че това е предмет на сделката по чл.212 ЗЗД, аз мисля , че бъркате.Предмет на сделката по последния член са имуществените права и задължения в наследството , а не наследствените права на наследника.Купувачът не получава качеството на наследник-това е категорично прието и в теорията и в практиката.

[bebitor]

.Купувачът не получава качеството на наследник-това е категорично прието и в теорията и в практиката.

Вярно, просто бързах! Простете ми за лапсуса.

[rts]

Претендираме собственост на основание приращение по реда на чл. 92 от ЗС. Съда удовлетворява иска ни относно допуска на делбата и делбените дялове. ......., моето становище и твърдение е, че сънаследницата В. е притежавала право на собственост по наследство върху недвижимия имот- земя, както и право на собственост /в съответните ид. ч./ върху постройката на основание приращение. Но с цитираният договор е прехвърлила само правото си на наследство, такова каквото е било към момента на откриването му. Т. е, договорът не обхваща правото на собственост върху постройката, тъй като първо тя не е част от наследствената маса, и, второ, придобита е на друго основание. Ако е целяла да прехвърли и вещните права върху постройката, то е следвало да се спази нотар. форма, съгл. чл. 18 ЗЗД.
Съда, обаче отхвърли становището ми, като накратко мотивира, че се касаело за увеличено наследство, и, сънаследницата В. като се е разпоредила с наследствените си права, е прехвърлила цялото увелицено наследство. Т. е. с този договор се обхващало правото на собственост и върху земята и върху постройката.

Имате ли вече съдебно решение за 1-ва фаза с имота, допуснат до делба, съделителите и техните дялове ? Ако да - кой имот е допуснат до делба, между кои съделители и какви са дяловете ? /Пишете, че сте поискали делба само на сградата, че съдът е удовлетворил искането Ви, но е конституирал като съделители и разпоредилата се сънаследничка и строителя - нещо не се връзва: ако земята не е допусната до делба, защо са конституирани и сънаследничката и строителя, а не само едния от тях ?/ Според мен, могат да бъдат конституирани и разпоредилата се сънаследничка и строителя, само ако и земята е включена в делбата, при което съдът счита, че с договора за продажба на наследство сънаследничката е продала само дела си от земята, но не е продала дела си от сградата.

[inspectora]

Така би било, ако още към откриване на наследството /хайде, или малко по-късно/ строителят беше купил наследството. В случая той само е вършил подобрения в чужд имот.

Кой - строителя?
Ами нали това говорим, че не е "строителя", който е правил подобренията, а "деюре" сънаследника!

Нищо подобно. Договорът, с който се е продало наследството, няма обратно действие. Строителят може да си прави каквото иска като сънаследник, но след датата, която го легитимира като такъв.
С нежелание напускам темата, ще я следя, лек ден на всички

Така е!
Но нали всичко до датата на договора за прехв. на наследството (която дата е след разр. за ползване) юридически се извършва от сънаследника (строителя тук е един изпълнител ...)
(поне аз останах с такова впечатление от изложеното)

Т.е. сънаследника си е правил подобрения в наследствения имот (фактически строителя е построил сградата, но разрешението за строеж, а и за ползване е на сънаследника - той е "инвеститора" по смисъла на закона)

[razli4na]

rts, на първа фаза сме- току- що получих решението на въззивния съд. Делбеното производство касае само обектите в постройката. За делба на земята имаме друго дело- спряно от 10- тина години, от когато всъщност е започнала одисеята. Последното спиране е до произнасяне на съда по настоящото делбено производство касаещо постройката на първа фаза, след което ще обединим двете делбени производства /за земята и за сградата/ в едно.

Инспекторе, от самото начало строителството се извършва от третото лице- от негово име и за негова сметка- в нарушение на закона и правата на собственост на сънаследниците. Някъде накрая строителят и една от сънаследниците си "идват на приказката" и от нейно име се инициират актовете по приемане на строежа, след издаването на които сънаследницата прехвърля и наследствените си права. Сънаследницата просто минава в "другия лагер", тя си знае защо. Иначе тя нищо не е възлагала. Строителят си е действал самостоятелно.

[kpavlova]

Основното ми питане е: според Вас, след като един наследник е получил земя в наследство, и, върху нея по- късно бъде изградена постройка, то тази постройка като увеличено наследство ли се счита или не. Респ., ако наследникът отчужди наследствените си права, то ще отчужди ли заедно с тях и постройката или за отчуждаването й ще е нужно да се спази изискването за нотариална форма. Т. е. до къде, в такъв случай, се простират пределите на наследствените права, и, до къде тези на вещните. Двете права обвързани ли са и след изграждане на постройка или в един момент имат самостоятелно "битие".

Продажбата на наследство е продажба на съвкупност от права и задължения, придобити по реда на наследяване, като продавачът е длъжен да обезпечи на купувача си само качеството си на наследник- да му гарантира, че е такъв, за да има купувачът възможността да упражни купените от него имущ.права в онези рамки, в които продавачът-наследник би ги упражнил.Качеството на наследник, разбира се, не се прехвърля/ за това при отказа на друг наследник ще се увеличи дела на продавача, не на купувача на насл./ Купувачът на наследство "замества" наследника, като приема неговите права и задължения, произтичащи от наследството. Той не придобива личните права и задължения, които се пораждат от естеството на родствените отношения между праводателя му и наследодателя.
Правото върху постройката няма за свое "юридическо основание" наследствената връзка, а е обусловено от правото на собственост върху земята.Тя е прехвърлена с продажбата на наследството.Не виждам юридическо основание, наследникът да е останал титуляр на правото на собственост върху постройката.С придобиването на наследството между купувача и останалите сънаследници, не се създава нова съсобственост, различна от тази, породена с откриването на наследството.След продажбата продавачът-наследник остава правоприемник на наследодателя по закон и в това си качество може да придобива допълнителни права, пораждането на които е обусловено обаче само от това качество- на наследник.Правата върху приращението - постройка е ли обусловено от това качество?
Т.е. мисля като REVOLUTION и portokal
И още нещо, вън от самото наследствено качество, дали и постройката като увеличение, не се обхваща от договора, след като е била факт към сключването му, - т.е. тя не се явява едно бъдещо неопределено (неизвестно дали ще настъпи) увеличение/каквото би било отказването от наследство на друг сънаследник/, а настъпило такова и по никакъв начин - не изключено - от предмета на продажбата?
Дано успеете да убедите в противното съда, успех Ви желая, но и аз мисля обратното, съжалявам

[razli4na]

Но ако това е така, то се получава заобикаляне на закона и по- специално на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗС, чл. 76 ЗН и пр.

[REVOLUTION]

Но ако това е така, то се получава заобикаляне на закона и по- специално на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗС, чл. 76 ЗН и пр.

Тълкувателно решение № 50 от 1.VI.1956 г., ОСГК, докладчик Трайко Лазаров
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1956 г., С., Наука и изкуство, 1957 г.
чл. 33,

чл. 212 ЗЗД,


чл. 33 ЗС

Член 33 от Закона за собствеността няма приложение при продажба на наследство, в което има недвижими имоти, включително и тогава, когато наследството се състои само от недвижими имоти.------------------------

Министърът на правосъдието е поискал на основание чл. 17 ЗСУ Върховният съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по въпроса следва ли да се спазват изискванията на чл. 33 ЗС при продажба на трето лице на наследство, без да са определени неговите предмети, като наследникът, който продава своите права от наследство, предложи на другите сънаследници да ги купят при същите условия, при които се е споразумял с третото лице, както и по въпроса какво ще бъде разрешението на същия случай, ако наследството се състои само от недвижими имоти.


Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:


Правото на собственост съгласно чл. 30 ЗС може да принадлежи на две или на повече юридически или физически лица. В такъв случай всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, управлението на която се извършва по решение на болшинството от съсобствениците - чл. 30 и 32 ЗС. Когато се касае до съсобственост върху недвижими имоти, за да бъде ограничен броят на съсобствениците и промяната им, чл. 33 ЗС установява задължение за всеки съсобственик, който продава своята част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия, както и да декларира писмено, че те не са приели предложението. Неспазването на това задължение с подаване на неистинска декларация или пък с извършване на продажбата при привидни условия дава основание за останалите съсобственици в определен срок да изкупят продадената част от съсобствения недвижим имот при действително уговорените условия. Тези разпоредби на чл. 33 ЗС имат ограничителен характер, защото стесняват кръга на купувачите при продажба на част от съсобствен имот. Това налага ограничителното прилагане на същите разпоредби на закона само относно случаите, за които се отнасят, и затова те следва да се приложат само относно продажбата на част от съсобствен недвижим имот. Същите ограничения обаче не могат да се приложат при продажба на част от съсобствена движима вещ. По същите съображения разпоредбите на чл. 33 ЗС не могат да се приложат и към продажба на наследство. Относно продажбата на наследство важат правилата на чл. 212 ЗЗД, според които продажбата трябва да бъде извършена писмено със заверени нотариално подписи на договарящите. Така извършената продажба на наследство е действителна, независимо от това дали в наследството има недвижими имоти. Само за да може да бъде противопоставена същата на трети лица, законът изисква договорът да бъде вписан. Неспазването на това изискване обаче не е от значение за действителността на продажбата между договарящите. Установеният сравнително много по-лек режим за извършване продажба на наследство в сравнение с този по чл. 118 ЗЗД следва да се обясни с особения характер на наследството. Същото се образува от съвкупността на правата и задълженията на наследодателя, преминали след смъртта му в полза на неговите наследници, без всякога в момента на продажбата тези права и задължения да са напълно известни и установени. При продажба на част от съсобствен недвижим имот такова облекчение не се предвижда, тъй като имотът, намиращ се в съсобственост, е известен и неговата продажба следва да стане при спазване формата, изискана от чл. 18 ЗЗД. Щом като продажбата на наследството се урежда със специални норми и в тях не се съдържат ограничения като тези в чл. 33 ЗС, тези ограничения не могат да бъдат приложени и при извършване на такива продажби. Ограниченията на чл. 33 ЗС не могат да намерят приложение в случай на продажба на наследство и поради това, че в същото не се определят предметите му и може да има в него освен недвижими имоти, още и движими, за които, както се изтъкна, ограниченията на чл. 33 ЗС не се отнасят. А не може да се извърши разделяне на продажбата, като се допуска изкупване само на недвижимия имот от наследството.

Член 33 ЗС няма да намери приложение и при продажба на наследство, което се състои само от недвижими имоти, както поради ограничителното приложение на тази разпоредба относно продажба на част от съсобствен недвижим имот, така и поради обстоятелството, че когато се продава наследство, без да се определят предметите му, не може да се приеме, че то се състои само от недвижими имоти. И в този случай законът третира наследството като съвкупност от права и задължения и затова установява сравнително лек режим за продажбата му.

На основание изтъкнатите съображения следва да се приеме, че чл. 33 от Закона за собствеността няма приложение при продажба на наследство, в което има недвижими имоти.

[kpavlova]

Продажбите на наследство в наши дни май именно, за да заобиколят чл.33, ал.2 се сключват.
Но пък не мисля,че има права на добросъвестен подобрител/сттроителя/, защото е в същото правно положение- като съсобственик, строил в сънаследствен имот, при изрично противопоставяне на останалите съсобственици- би трябвало отношенията да се уреждат по чл.59?

[razli4na]

Благодаря, Революция, нямаше нужда- това е ясно. От там е породено и съмнението ми за заобикаляне на закона- с позволени от закона средства /договор за насл. права/ да се прехвърлят вещни права, като се избегнат задължителните изисквания на закона- чл. 18 ЗЗД, чл. 33, ал. 2 ЗС и пр.

[razli4na]

Е, да де, заобикаляне, заобикаляне, ама....
Веднъж земята, айде за нея няма проблеми- тя си е чисто наследство, но за постройката- това си е чисто заобикаляне на закона, което пък води до нищожност по чл. 26 ЗЗД, само че върви доказвай...

[REVOLUTION]

Извинявам се.Помислих си , че сте забравили това решение.Няма и заобикаляне на чл.76 ЗН.Ами не виждам как се заобикаля закона ,след като самия той е придвидил изключени във формата,поради определени причини.Но разбира се това не означава , че няма , може да успеете да го докажете.Успех!

[REVOLUTION]

Продажбите на наследство в наши дни май именно, за да заобиколят чл.33, ал.2 се сключват.
Но пък не мисля,че има права на добросъвестен подобрител/сттроителя/, защото е в същото правно положение- като съсобственик, строил в сънаследствен имот, при изрично противопоставяне на останалите съсобственици- би трябвало отношенията да се уреждат по чл.59?

Съгласен , няма основание да се счита за добросъвестен подобрител в никакъв случай.

[kpavlova]

по-скоро сделката е привидна, а прикритата е същинска продажба, но да го докажете е невъзможно, въпреки липсата на ограничения в док.способи.
Продавачът вероятно е събрал някои вземания, но не ги е привнесъл после на купувача по 213, с друго се е разпоредил, но не е "възстановил"идеалната част от масата, ...но от друга страна тия правила май са диспозитивни........
Трудна работа.
Поне утешението,че строителят ще може да си събере само разходите?

[razli4na]

Имам какво да ви кажа относно това дали е добросъвестен или не, но утре. Със съжаление ви напускам, засега.

[inspectora]

... и от нейно име се инициират актовете по приемане на строежа, след издаването на които сънаследницата прехвърля и наследствените си права ...

Ами аз това питам
Видях, че съм пропуснал - написали сте, че разрешението за строеж е на "строителя", а разрешението за ползване ???
И макар, че ИАА по принцип нямат толкова голямо значение за вещно-наследствено правната страна в случая не са маловажни с оглед изводи за определени факти ... (като например приемане на/отказ от наследство; владение ; не/добросъвестност )

Не ме разбирайте погрешно - идеята ми е да намерим още нещо, за което "да се хванете" в обосноваване на Вашето становище

(защото както вече споделих и в него има резонн, но към момента аз лично съм склонен да приема това на съда - при досега изяснената фактическа обстановка ... та за това подпитвам за фактите ... правната/ите постановка/и е/са ясна/и ...)

[bebitor]

Заобикаляне на закона няма...
Но я вижте тази находка, не е точно по казуса, но е свързана с уголемяване на наследството.
Решение № 126 от 16.III.1994 г. по гр. д. № 935/1993 г., I г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов- "Когато наследникът продаде своята част от наследството, а след това друг наследник не е приел частта си върху уголемената част, в резултат на неприемането има право наследникът-продавач, но не и купувачът на наследството.....Вярно е, че купувачът купува наследството като съвкупност от права и задължения, без те да са конкретно определени, но техният размер е определен при сключване на договора. Този размер е частта, която е получил продавача-наследник при откриване на наследството." А при откриване на наследството няма строеж

[razli4na]

За проявилите интерес към казуса пействам практика относно добросъвестен и недобросъвестен владелец.

Решение № 607 от 24.06.2002 г. на ВКС по н. д. № 57/2002 г., II г. о., докладчик съдията Марио Бобатинов
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗС
Развалянето на договор за учредяване на право на строеж, може да се иска като строежът е осъществен.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
За да уважи така предявеният иск и да постанови разваляне на договора, въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел че неизпълнението на задълженията на приобретателя по договора за учредяване на суперфиция, уговорени 6 договора от 19.05.1994 г., към който препраща първият договор, чието разваляне се иска, е съществено.
ВКС, II г. о. след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е неправилно.
Установено е, че между страните по делото е сключен на 19.05.1994 г. договор за възмездно учредяване право на строеж в полза на касаторката. Договорът е обективиран в нот. акт № 98/19.05.1994 г., т. VII, нот. д. № 1298/1994 г. на нотариуса при РС - гр. П., Л. К. Л. лично и като пълномощници на К. Л. К. и Л. П. Д. - негови родители, са учредили в качеството си на собственици на парцел ХIII, пл. № 1732 в Ш. 141 на гр. П., което е придобила право да построи ателие № 1 с площ 75,12 кв. м. находящо се на петия етаж на новострояща се шестетажна жилищна сграда в посочения парцел. Съгласно съдържанието на договора, правото на строеж се учредява възмездно за сумата 14 746 лв., и при условията на подписания между страните договор за извършване на строежа.
По делото е безспорно, че така установеното право на строеж е заплатено на учредителите, които са получили от приобретателя на суперфицията, посочената в договора цена на правота н строеж, както и че процесната сграда е изградена.
Спорът между страните се концентрира върху два основни въпроса, а именно:
- дали договорът за възмездно учредяване право на строеж, може да бъде развалян при положение, че сградата е построена предвид твръдяното от касаторката, че правото на строеж се е трансформирал в право на собственост върху процесните имоти, поради изграждане на сграда;
- има ли неизпълнение на задълженията на носителя на правото на строеж по договора за извършване на строежа, към който препраща договора за извършване на строежа, към който препраща договорът за възмездното учредяване право на строеж с нот. акт № 98/19.05.1994 г. т. VII, нот. д. № 1298/94 г. на нотариуса при РС - гр. П. и това неизпълнение, може ли да се приеме за значително и да бъде основание за разваляне на договора за суперфиция.
ВКС, II г. о. намира, че ищците разполагат с потестативното право, да искат разваляне на договора за възмездно учредяване право на строеж, независимо от това, че е налице построена сграда в изпълнение на този договор. Веднъж възникнало правото на строеж е насочено към придобиване на безсрочна собственост върху определена постройка. Следователно и след възникване на сградата, правото на строеж ще съществува безсрочно, освен ако страните не са уговорили изрично прекратителен срок, каквато уговорка в конкретния случай не е налице - арг. от чл. 65 ЗС. Погасяването на правото на строеж, поради унищожаване, разваляне или отмяна на сделката, от която то произтича, се извършва при наличие на предвидените в договора основания - порок на волята, неизпълнение на договорни задължения от страна на приобретателя или действия на надареното лице по чл. 227 ЗЗД.
Следователно, отговорът на първия спорен въпрос е положителен. Страните по договора за учредяване право на строеж, могат да искат неговото разваляне по реда, предвиден в чл. 87, ал. 3 ЗЗД и след построяване на сградата, стига да са налице предпоставките за това, а именно да е налице значително неизпълнение на задълженията по договора - арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Ако приобретателят на вещното право на строеж е започнали или завършил сградата и договорът за суперфиция бъде впоследствие развален, принципът на приращението (чл. 92 ЗС) ще влезе в действие. Ако развалянето на договора има обратно действие, носителят на право на строеж ще има правата на обикновен владелец и ще може да иска от собственика на земята да му плати стойността на построеното по правилото на чл. 74, ал. 1 ЗС. Обратно, ако развалянето има действие за в бъдеще носителят на правото на строеж ще има правата на добросъвестен владелец и ще може да иска от собственика на земята да му плати стойността на построеното по правилото на чл. 72 ЗС.

[REVOLUTION]

Според мен горепосоченото решение няма нищо общо с обсъждания казус , доколкото се отнася за разваляне на договор за учредяване на суперфиция и последиците от това , данни , че такъв договор е сключен няма в казуса.