- Дата и час: 30 Ное 2024, 03:52 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
чл. 92 ЗС и увеличаване на наследствена маса
|
|
68 мнения
• Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
чл. 92 ЗС и увеличаване на наследствена маса
Здравейте,
фактите са следните:
Реституция- наследниците на баба Ана си възстановяват правото на собственост върху имот от 3 дка, находящ се в гр. Х, бивше лозе, който сега е в границите на атрактивен квартал на града. Още топли документите за реституция, наследниците установяват, че в мястото им се извършват строителни дейности. Реагират незабавно- дела от "първа копка".
Осъждат лицето, извършващо строителство да преустанови всякакви строителни дейности и да не пречи на собствениците да упражняват правото си на собственост. Следва производство при съдебен изпълнител, писма до всички инстанции и пр. действия. Въпреки това, строителството си продължава и даже завършва.
Междувременно строителят купува от една от сънаследниците В. наследствените й права.
Така се снабдява с всички документи, узаконяващи строежа, в т. ч. и Разрешение за ползване- преписките по административните производства са с подписа на бившата сънаследница В.
При това положение, и след като строителството е реализирано върху чужд имот, без собственика да е учредил право на строеж, завеждаме от името на другия наследник, дело за делба на постройката /в която има множество самостоятелни обекти/. Претендираме собственост на основание приращение по реда на чл. 92 от ЗС. Съда удовлетворява иска ни относно допуска на делбата и делбените дялове.
Проблема е в следното: С Разрешението за ползване, поначало, един строеж добива статус на недвижим имот. В нашият случай, Разрешението за ползване предхожда с около месец Договора за прехвърляне на наследствени права. При това положение, моето становище и твърдение е, че сънаследницата В. е притежавала право на собственост по наследство върху недвижимия имот- земя, както и право на собственост /в съответните ид. ч./ върху постройката на основание приращение. Но с цитираният договор е прехвърлила само правото си на наследство, такова каквото е било към момента на откриването му. Т. е, договорът не обхваща правото на собственост върху постройката, тъй като първо тя не е част от наследствената маса, и, второ, придобита е на друго основание. Ако е целяла да прехвърли и вещните права върху постройката, то е следвало да се спази нотар. форма, съгл. чл. 18 ЗЗД.
Съда, обаче отхвърли становището ми, като накратко мотивира, че се касаело за увеличено наследство, и, сънаследницата В. като се е разпоредила с наследствените си права, е прехвърлила цялото увелицено наследство. Т. е. с този договор се обхващало правото на собственост и върху земята и върху постройката.
Не намерих практика по сходен казус. Бих чула мнението Ви по спорния въпрос. В случая е важно от доктринална гледна точка, но в частност ми е важно и по делото, защото ако не елиминирам строителя като съсобственик на постройката в първата фаза на делбеното производство, във втората ще ми противопостави искане за уравнянане на сметки от позиция на добросъвестен.
Стана дълъг поста ми, дано да имате търпението!
фактите са следните:
Реституция- наследниците на баба Ана си възстановяват правото на собственост върху имот от 3 дка, находящ се в гр. Х, бивше лозе, който сега е в границите на атрактивен квартал на града. Още топли документите за реституция, наследниците установяват, че в мястото им се извършват строителни дейности. Реагират незабавно- дела от "първа копка".
Осъждат лицето, извършващо строителство да преустанови всякакви строителни дейности и да не пречи на собствениците да упражняват правото си на собственост. Следва производство при съдебен изпълнител, писма до всички инстанции и пр. действия. Въпреки това, строителството си продължава и даже завършва.
Междувременно строителят купува от една от сънаследниците В. наследствените й права.
Така се снабдява с всички документи, узаконяващи строежа, в т. ч. и Разрешение за ползване- преписките по административните производства са с подписа на бившата сънаследница В.
При това положение, и след като строителството е реализирано върху чужд имот, без собственика да е учредил право на строеж, завеждаме от името на другия наследник, дело за делба на постройката /в която има множество самостоятелни обекти/. Претендираме собственост на основание приращение по реда на чл. 92 от ЗС. Съда удовлетворява иска ни относно допуска на делбата и делбените дялове.
Проблема е в следното: С Разрешението за ползване, поначало, един строеж добива статус на недвижим имот. В нашият случай, Разрешението за ползване предхожда с около месец Договора за прехвърляне на наследствени права. При това положение, моето становище и твърдение е, че сънаследницата В. е притежавала право на собственост по наследство върху недвижимия имот- земя, както и право на собственост /в съответните ид. ч./ върху постройката на основание приращение. Но с цитираният договор е прехвърлила само правото си на наследство, такова каквото е било към момента на откриването му. Т. е, договорът не обхваща правото на собственост върху постройката, тъй като първо тя не е част от наследствената маса, и, второ, придобита е на друго основание. Ако е целяла да прехвърли и вещните права върху постройката, то е следвало да се спази нотар. форма, съгл. чл. 18 ЗЗД.
Съда, обаче отхвърли становището ми, като накратко мотивира, че се касаело за увеличено наследство, и, сънаследницата В. като се е разпоредила с наследствените си права, е прехвърлила цялото увелицено наследство. Т. е. с този договор се обхващало правото на собственост и върху земята и върху постройката.
Не намерих практика по сходен казус. Бих чула мнението Ви по спорния въпрос. В случая е важно от доктринална гледна точка, но в частност ми е важно и по делото, защото ако не елиминирам строителя като съсобственик на постройката в първата фаза на делбеното производство, във втората ще ми противопостави искане за уравнянане на сметки от позиция на добросъвестен.
Стана дълъг поста ми, дано да имате търпението!
Последна промяна razli4na на 13 Апр 2008, 21:11, променена общо 1 път
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: чл. 92 ЗС и увеличаване на наследствена маса
razli4na написа:.....Разрешението за строеж предхожда с около месец Договора за прехвърляне на наследствени права...
Ако е така, значи разрешението за ползване е след прехвърлянето ... т.е. строителя си е съсобственик на сградата ...
Ако имате предвид разрешението за ползване (т.е. това е техн. грешка) ... тогава наистина ще възникне интересна ситуация с мотиви в подкрепа и на двете становища (Вашето и на съда) ... но по-скоро това на съда ми се струва по-резонно ... наследството си е наследство и строежа (сградата) е един вид резултат/увеличаване от управлението му като обособено наследствено имущество ...
- inspectora
- Активен потребител
- Мнения: 2794
- Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47
Кой е бил собственик на имота по време на издаване разрешението за строеж?
На чие име е разрешението за строеж и разрешението за ползване на сградата - само на името на съсобственичката, продала наследствения си дял и съответно строителя или ...
Ако разрешението за строеж е само на името на съсобственичката, то възниква въпросът: как се е снабдила с него без отстъпено право на строеж от останалите сънаследници ? Ако не е имала отстъпено право на строеж, мисля, че сградата трябва да се счита обща съсобственост на всички сънаследници.
Според мен, сънаследничката може да прехвърли само това, което притежава - наследствения си дял, евентуално увеличен с дела й от постройката (или увеличен с цялата постройка, ако е имало основание да й се издаде разрешение за строеж само на нейно име).
В тази връзка, строителят ще бъде добросъветен само за дела от сградата, който се пада на наговата праводателка, изхождайки от това: имала ли е право тя да получи разрешение за строеж само на свое име или не.
На чие име е разрешението за строеж и разрешението за ползване на сградата - само на името на съсобственичката, продала наследствения си дял и съответно строителя или ...
Ако разрешението за строеж е само на името на съсобственичката, то възниква въпросът: как се е снабдила с него без отстъпено право на строеж от останалите сънаследници ? Ако не е имала отстъпено право на строеж, мисля, че сградата трябва да се счита обща съсобственост на всички сънаследници.
Според мен, сънаследничката може да прехвърли само това, което притежава - наследствения си дял, евентуално увеличен с дела й от постройката (или увеличен с цялата постройка, ако е имало основание да й се издаде разрешение за строеж само на нейно име).
В тази връзка, строителят ще бъде добросъветен само за дела от сградата, който се пада на наговата праводателка, изхождайки от това: имала ли е право тя да получи разрешение за строеж само на свое име или не.
- rts
- Активен потребител
- Мнения: 1407
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 17:02
Re: чл. 92 ЗС и увеличаване на наследствена маса
razli4na написа:... завеждаме от името на другия наследник, дело за делба на постройката /в която има множество самостоятелни обекти/. Претендираме собственост на основание приращение по реда на чл. 92 от ЗС. Съда удовлетворява иска ни относно допуска на делбата и делбените дялове.
Аз друго не схванах. Делите постройката /завели сте иск/, а доколкото схващям я искате цялата. Как така?
Наследството ли делите?
-
Trapped - Потребител
- Мнения: 387
- Регистриран на: 29 Окт 2006, 18:31
Пояснявам:
Разрешението за строеж е издадено на името на строителя. Това е станало възможно, тъй като същият е бил в процедура за закупуване на право на строеж от Общината /не ме питайте как и защо, тъй като много ще усложня и без това сложната ситуация/. Процедурата не е завършена- липсва договор за отстъпване право на строеж, но дори и такъв да беше сключен, щеше да е нищожен, тъй като собственици са сънаследниците. Това е безспорен факт- дори и строителят не го оспорва. Важното е, че в тази бъркотия строителят се е сдобил с Разрешение за строеж, въз основа на което започва строителните дейности. Нататък Ви казах- съд, дела и пр.
никой от сънаследниците не е учредявал право на строеж.
Относно това какво делим- делим постройката. Цялата. Сънаследниците на възстановената земя са три клона, единият от който е на разпоредилата се сънаследничка В. Конституирали сме като съделител и нея, но тя възразява, като заявява, че собствеността на нейния дял е в притежание на строителя, тъй като същият го е закупил чрез договорът за прехвърляне на насл. права. Така, съда конституира и строителя като съделител- мен ме устройва, защото съд. решение ще има сила и спряма него.
Надявам се картинката да стана по- ясна.
Основното ми питане е: според Вас, след като един наследник е получил земя в наследство, и, върху нея по- късно бъде изградена постройка, то тази постройка като увеличено наследство ли се счита или не. Респ., ако наследникът отчужди наследствените си права, то ще отчужди ли заедно с тях и постройката или за отчуждаването й ще е нужно да се спази изискването за нотариална форма. Т. е. до къде, в такъв случай, се простират пределите на наследствените права, и, до къде тези на вещните. Двете права обвързани ли са и след изграждане на постройка или в един момент имат самостоятелно "битие".
Разрешението за строеж е издадено на името на строителя. Това е станало възможно, тъй като същият е бил в процедура за закупуване на право на строеж от Общината /не ме питайте как и защо, тъй като много ще усложня и без това сложната ситуация/. Процедурата не е завършена- липсва договор за отстъпване право на строеж, но дори и такъв да беше сключен, щеше да е нищожен, тъй като собственици са сънаследниците. Това е безспорен факт- дори и строителят не го оспорва. Важното е, че в тази бъркотия строителят се е сдобил с Разрешение за строеж, въз основа на което започва строителните дейности. Нататък Ви казах- съд, дела и пр.
никой от сънаследниците не е учредявал право на строеж.
Относно това какво делим- делим постройката. Цялата. Сънаследниците на възстановената земя са три клона, единият от който е на разпоредилата се сънаследничка В. Конституирали сме като съделител и нея, но тя възразява, като заявява, че собствеността на нейния дял е в притежание на строителя, тъй като същият го е закупил чрез договорът за прехвърляне на насл. права. Така, съда конституира и строителя като съделител- мен ме устройва, защото съд. решение ще има сила и спряма него.
Надявам се картинката да стана по- ясна.
Основното ми питане е: според Вас, след като един наследник е получил земя в наследство, и, върху нея по- късно бъде изградена постройка, то тази постройка като увеличено наследство ли се счита или не. Респ., ако наследникът отчужди наследствените си права, то ще отчужди ли заедно с тях и постройката или за отчуждаването й ще е нужно да се спази изискването за нотариална форма. Т. е. до къде, в такъв случай, се простират пределите на наследствените права, и, до къде тези на вещните. Двете права обвързани ли са и след изграждане на постройка или в един момент имат самостоятелно "битие".
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Кога е построена сградата? Защото през един велик период ЗТСУ е давал възможност за издаване на разрешение за строеж върху съсобствен имот, без съгласие на всички съсобственици.
Относно увеличението на наследствената маса смятам, че не трябва да се тълкува така разширително обема на наследството. Размерът му се определя към момента на откриването му. Полученото като приращение към имот, който по силата на ЗН е съсобствен би трябвало да не се включва в наследствената маса. Но тава си е мое мнение
Относно увеличението на наследствената маса смятам, че не трябва да се тълкува така разширително обема на наследството. Размерът му се определя към момента на откриването му. Полученото като приращение към имот, който по силата на ЗН е съсобствен би трябвало да не се включва в наследствената маса. Но тава си е мое мнение
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1006
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Re: чл. 92 ЗС и увеличаване на наследствена маса
razli4na написа: При това положение, моето становище и твърдение е, че сънаследницата В. е притежавала право на собственост по наследство върху недвижимия имот- земя, както и право на собственост /в съответните ид. ч./ върху постройката на основание приращение. Но с цитираният договор е прехвърлила само правото си на наследство, такова каквото е било към момента на откриването му. Т. е, договорът не обхваща правото на собственост върху постройката, тъй като първо тя не е част от наследствената маса, и, второ, придобита е на друго основание. Ако е целяла да прехвърли и вещните права върху постройката, то е следвало да се спази нотар. форма, съгл. чл. 18 ЗЗД.
Споделям изцяло това становище. Постройката не е измежду имотите, оставени в наследство. Аргумент- Чл. 79. Ако в делбата не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче. Въобще, делбата на постройката се извършва на друго основание, макар между същите страни. При делбата на н-во 2 наследника + строителя са сънаследници, докато при делбата на постройката 3 насл. са съсобственици.
Ако се разглежда въпросът като увеличаване на наследството, то това е трябвало да стане ПРИЖИВЕ на наследодателя- чл.12 ал.2 ЗН. Дано успеете!
Ще допълня по-късно...
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
Аз споделям становището на съда.Не споделям виждането , че след разрешението за ползване сградата придобива самостоятелен характер и статус на недвижим имот.Последното той е притежавал и преди разрешението , но като неразделна част от земята .Единственто нещо , което може да диференцира сградата и да я направи самостоятелен НИ е ограниченото вещно право на строеж , каквото няма.
Съсобственикът в сградата е строителят , а не сънаследника.С договорът за продажба на наследство се продава едно обособено имущество(права и задължения).Последният има определена в закона форма , която не се променя ако в наследството има НИ , или с други думи ако в наследството има НИ формата за валидност не е тази по чл.18 ЗЗД.След покупката на частта от наследството строителя е станал титуляр на правата , които то включва.Придобил е съответната идеална част от правото на собственост върху земята , а оттам и съответна идеална част от сградата по приращение.Сградата без право на строеж не може да съществува отделно от земята.Не може да се поддържа , че сънаследника е продал наследството , в което се включва собствеността върху земята , а си е запазил частта от сградата,защото тя не е част от наследството.Това е невъзможно.Това е и становището на съда , според мен , а не увеличение по чл.12(2).
Съсобственикът в сградата е строителят , а не сънаследника.С договорът за продажба на наследство се продава едно обособено имущество(права и задължения).Последният има определена в закона форма , която не се променя ако в наследството има НИ , или с други думи ако в наследството има НИ формата за валидност не е тази по чл.18 ЗЗД.След покупката на частта от наследството строителя е станал титуляр на правата , които то включва.Придобил е съответната идеална част от правото на собственост върху земята , а оттам и съответна идеална част от сградата по приращение.Сградата без право на строеж не може да съществува отделно от земята.Не може да се поддържа , че сънаследника е продал наследството , в което се включва собствеността върху земята , а си е запазил частта от сградата,защото тя не е част от наследството.Това е невъзможно.Това е и становището на съда , според мен , а не увеличение по чл.12(2).
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
REVOLUTION, мисля, че следва да внесем пояснение- с договорът за продажба на наследство се продава НЕ имущество /т. е. не вещни права/, а наследствените права- такива, каквито са към откриването му.
Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Чл. 1. Наследството се открива в момента на смъртта.
Логичния извод, според мен е, че наследството обхваща единствено и само правата и задълженията, които наследодателят притежава към момента на смъртта си. Постройката е изградена години след факта на смъртта. Като как да приема, че тази постройка е част от наследствената маса, като покойната баба Ана и идея си е нямала за нея.
Освен това, с приемането на наследството сънаследниците приемат и вещните права върху земята- така сънаследниците стават собственици. В случая, едва след този момент започва строителството върху земята- т. е. строителството се извършва върху земя, собствена не на наследодателя, а на неговите наследници. Следователно, приращението не е върху земя на наследодателя, а върху земя на наследниците- станали собственици след откриването на наследството.
Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Чл. 1. Наследството се открива в момента на смъртта.
Логичния извод, според мен е, че наследството обхваща единствено и само правата и задълженията, които наследодателят притежава към момента на смъртта си. Постройката е изградена години след факта на смъртта. Като как да приема, че тази постройка е част от наследствената маса, като покойната баба Ана и идея си е нямала за нея.
Освен това, с приемането на наследството сънаследниците приемат и вещните права върху земята- така сънаследниците стават собственици. В случая, едва след този момент започва строителството върху земята- т. е. строителството се извършва върху земя, собствена не на наследодателя, а на неговите наследници. Следователно, приращението не е върху земя на наследодателя, а върху земя на наследниците- станали собственици след откриването на наследството.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
razli4na написа:Относно това какво делим- делим постройката. Цялата. Сънаследниците на възстановената земя са три клона, единият от който е на разпоредилата се сънаследничка В. Конституирали сме като съделител и нея, но тя възразява, като заявява, че собствеността на нейния дял е в притежание на строителя, тъй като същият го е закупил чрез договорът за прехвърляне на насл. права. Така, съда конституира и строителя като съделител- мен ме устройва, защото съд. решение ще има сила и спряма него.
Чудя се, в дъното на колко процента от този вид "нерешими" вещни казуси стоят неадекватни действия на Общини...?
Вашият аргумент за "времето на откриване на наследството" е силен, още повече, че аз в ЗН не виждам такъв термин като "увеличено наследство", с какъвто се е мотивирал съда. Уголемено наследство е резултат от отказ на др. наследници, а увеличаването по чл. 12(2) следва да е станало 1) приживе на наследодателя и 2) самите наследници да са спомогнали. Приращението по чл. 92 явно не е такава хипотеза.
От другата страна обаче стои действителната воля на въпросната В., която винаги може да потвърди, какво точно е считала тя за наследствена маса и какво е искала да продаде. Няма спор, че ако не би имало продажба, тя е щяла да стане съсобственик на постройката по силата на приращението.
Съдът е действал по вътрешно убеждение, като според мен същото е правилно, въпреки че Вашият аргумент е законово издържан. И именно защото е законово издържан, съдът се е мотивирал кратко, неубедително и нееднозначно, но все пак справедливо.
-
Trapped - Потребител
- Мнения: 387
- Регистриран на: 29 Окт 2006, 18:31
E не , не мога да се съглася.Ще цитирам класиката Тасев , какво е наследство"наследството представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя.В законите тази съвкпност се обозначава като наследство."С договорът за продажба на наследство се прехвърля точно това-съвкупността от имуществените права и задължения.Вещните права категорично са част от наследството и когато то се продава , приобритателя ги придобива , без да е необходимо да се сшазва формата на чл.18.Практиката в това отношение е категорична.
Тълкувателно решение № 50 от 1.VI.1956 г., ОСГК, докладчик Трайко Лазаров
По същите съображения разпоредбите на чл. 33 ЗС не могат да се приложат и към продажба на наследство. Относно продажбата на наследство важат правилата на чл. 212 ЗЗД, според които продажбата трябва да бъде извършена писмено със заверени нотариално подписи на договарящите. Така извършената продажба на наследство е действителна, независимо от това дали в наследството има недвижими имоти. Само за да може да бъде противопоставена същата на трети лица, законът изисква договорът да бъде вписан. Неспазването на това изискване обаче не е от значение за действителността на продажбата между договарящите. Установеният сравнително много по-лек режим за извършване продажба на наследство в сравнение с този по чл. 118 ЗЗД следва да се обясни с особения характер на наследството. Същото се образува от съвкупността на правата и задълженията на наследодателя, преминали след смъртта му в полза на неговите наследници, без всякога в момента на продажбата тези права и задължения да са напълно известни и установени. При продажба на част от съсобствен недвижим имот такова облекчение не се предвижда, тъй като имотът, намиращ се в съсобственост, е известен и неговата продажба следва да стане при спазване формата, изискана от чл. 18 ЗЗД. Щом като продажбата на наследството се урежда със специални норми и в тях не се съдържат ограничения като тези в чл. 33 ЗС, тези ограничения не могат да бъдат приложени и при извършване на такива продажби....
Това , че към момента на смъртта сграда не е имало няма никакво значение , след като към момента на договора е имало.Щом е прехвърлила наследствения си дял , в който е включена земята- е прехвърлила и сградата върху нея , ако изрично друго не е уговорено.Сградата не може да бъде отделен обект извън земята върху която е изградена.Наследството не е константна величина , която се измерва към момента на откриването му , тя е динамична и тя се променя във времето.На практика се е получило , че трето лице е установило фактическата власт върху ограниченото вещно право на строеж и е изградило сграда.Впоследствие наследниците са отстранили владелеца , но наследството се е увеличило със сградата(по приращение) , а строителя в този момент е бил недобросъвестен подобрител-по чл.74ЗС.Впоследствие е купил дял от наследството такова , каквото е било към момента на продажбата-с увеличението.
Тълкувателно решение № 50 от 1.VI.1956 г., ОСГК, докладчик Трайко Лазаров
По същите съображения разпоредбите на чл. 33 ЗС не могат да се приложат и към продажба на наследство. Относно продажбата на наследство важат правилата на чл. 212 ЗЗД, според които продажбата трябва да бъде извършена писмено със заверени нотариално подписи на договарящите. Така извършената продажба на наследство е действителна, независимо от това дали в наследството има недвижими имоти. Само за да може да бъде противопоставена същата на трети лица, законът изисква договорът да бъде вписан. Неспазването на това изискване обаче не е от значение за действителността на продажбата между договарящите. Установеният сравнително много по-лек режим за извършване продажба на наследство в сравнение с този по чл. 118 ЗЗД следва да се обясни с особения характер на наследството. Същото се образува от съвкупността на правата и задълженията на наследодателя, преминали след смъртта му в полза на неговите наследници, без всякога в момента на продажбата тези права и задължения да са напълно известни и установени. При продажба на част от съсобствен недвижим имот такова облекчение не се предвижда, тъй като имотът, намиращ се в съсобственост, е известен и неговата продажба следва да стане при спазване формата, изискана от чл. 18 ЗЗД. Щом като продажбата на наследството се урежда със специални норми и в тях не се съдържат ограничения като тези в чл. 33 ЗС, тези ограничения не могат да бъдат приложени и при извършване на такива продажби....
Това , че към момента на смъртта сграда не е имало няма никакво значение , след като към момента на договора е имало.Щом е прехвърлила наследствения си дял , в който е включена земята- е прехвърлила и сградата върху нея , ако изрично друго не е уговорено.Сградата не може да бъде отделен обект извън земята върху която е изградена.Наследството не е константна величина , която се измерва към момента на откриването му , тя е динамична и тя се променя във времето.На практика се е получило , че трето лице е установило фактическата власт върху ограниченото вещно право на строеж и е изградило сграда.Впоследствие наследниците са отстранили владелеца , но наследството се е увеличило със сградата(по приращение) , а строителя в този момент е бил недобросъвестен подобрител-по чл.74ЗС.Впоследствие е купил дял от наследството такова , каквото е било към момента на продажбата-с увеличението.
Последна промяна REVOLUTION на 14 Апр 2008, 11:26, променена общо 1 път
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Нещо повече, Trapped, аз твърдя, че и към момента сънаследницата В. е съсобственица на постройката. Към момента на договора за продажба на насл. права постройката е съществувала като недвижим имот. Считам, че с този договор е отчуждила насл. си права /които включват и вещните върху земята/, но не е отчуждила вещните върху постройката, тъй като ги притежава на друго основание.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
razli4na написа:Нещо повече, Trapped, аз твърдя, че и към момента сънаследницата В. е съсобственица на постройката. Към момента на договора за продажба на насл. права постройката е съществувала като недвижим имот. Считам, че с този договор е отчуждила насл. си права /които включват и вещните върху земята/, но не е отчуждила вещните върху постройката, тъй като ги притежава на друго основание.
И на какво друго основание притежава постройката?
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
REVOLUTION написа:Придобил е съответната идеална част от правото на собственост върху земята , а оттам и съответна идеална част от сградата по приращение.Сградата без право на строеж не може да съществува отделно от земята.
Може!
Решение № 2361 от 21.IX.1957 г. по гр. д. № 5413/57 г., IV г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1957 г., С., Наука и изкуство, 1958 г.
чл. 18 ЗЗД,
чл. 92 ЗС
Извършването на постройка върху чужда земя, макар и със съгласието на собственика на земята, не прави строителя собственик на постройката, ако съгласието на собственика на земята не е дадено във формите по чл. 18 ЗЗД.
----------------------------
Съгласно с чл. 92 ЗС собственикът на земята се счита за собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По силата на тази законна разпоредба в полза на собственика на земята съществува предположението, че е собственик и на постройките и насажденията до доказване, че друго лице е собственик на същите. Онзи, който твърди, че постройките са собственост на другиго, а не на собственика на земята, е длъжен да докаже наличността на някое от законните основания за отделна собственост върху същите постройки. Собствеността на постройка върху чужда земя може да се придобие по някои от способите, поменати в чл. 63 ЗС, по силата на други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, и по силата на владение над постройката в продължение на срока, достатъчен за давностно придобиване, и при условията за течене на придобивната давност. Придобиването на собственост върху постройка отделно от собствеността на земята по някои от способите по чл. 63 ЗС или по силата на други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, става въз основа на правни актове, извършени в определена от закона форма и изразяващи намерението на участвуващите в тях лица за създаване на собственост върху постройки отделно от собствеността върху земята. Без наличността на такъв акт, извършен в надлежната форма и по надлежния ред, не може да възникне собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята. Извършването на постройката от друго лице, а не от собственика на земята само по себе си не прави това лице собственик и в случаите, когато собственикът на земята е дал съгласието си за извършването на постройката, щом няма извършен акт, извършен в предписаната от закона форма за създаване отделна собственост върху постройката. Касае се до вещно право, за прехвърлянето или учредяването на което е необходимо извършването на нотариален акт, а в случаите на делба или други актове за създаване отделна собственост върху постройка е необходимо тези актове да бъдат извършени в предвидената от закона форма. Извършването на постройките върху чужда земя, макар и със съгласието на собственика, без наличността на такъв акт, годен да прехвърли или учреди отделната собственост върху постройката, си остава подобрение на имота на собственика и създава в полза на строителя само правната възможност да търси парично възмездяване, а не и някакво вещно право.
Решение № 271 от 31.I.1969 г. по гр. д. № 2242/68 г., I г. о.
"...Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Презумпцията следователно е оборима. Това е логическа последица на обстоятелството, че законът допуска съществуването на собственост на постройката отделно от мястото: чрез отстъпване право на строеж, прехвърляне отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка и чрез доброволна делба (чл. 63, ал. 1, 2 и 3 ЗС). Следва да се приеме, че е допустимо и прехвърляне собствеността само на мястото отделно от собствеността на съществуващата в него сграда, като при това не е необходимо в нотариалния акт непременно изрично да се каже, че собствеността на сградата се запазва. Това е необходимо само от гледна точка на по-лесно и сигурно доказване волята на страните в сделката. Но във всички случаи на такава воля досегашният собственик на мястото става суперфициарен собственик на съществуващата сграда. "
Въпросът е- към кой момент е възникнала собствеността върху постройката. Този момент е настъпил тогава, когато имотът вече е могъл да бъде предмет на сделка, съобразно 181, ал.2 от ЗУТ. Кой е бил собственик на земята в този момент?
Последна промяна bebitor на 14 Апр 2008, 11:38, променена общо 2 пъти
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
Re: чл. 92 ЗС и увеличаване на наследствена маса
razli4na написа:... защото ако не елиминирам строителя като съсобственик на постройката в първата фаза на делбеното производство, във втората ще ми противопостави искане за уравнянане на сметки от позиция на добросъвестен.
Пък и да го елиминирате, после ще ще претендира неоснователно обогатяване по 59 ЗЗД, така че от плащането не виждам измъкване.
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
REVOLUTION написа:
И на какво друго основание притежава постройката?
Приращение, оригинерен придобивен способ. Дръжте ни в течение за развоя, че туй е интересен казус.
-
Trapped - Потребител
- Мнения: 387
- Регистриран на: 29 Окт 2006, 18:31
REVOLUTION, няма спор, че в наследството са включени и вещни права и задължения. Но при отчуждаване на наследство предмета на договора НЕ са вещните, а наследствените права. Вярно е, че с последните преминават и вещните, но вещните не са предмет на разпореждане. Иначе- чл. 18 ЗЗД.
На какво друго основание- ами по- горе аргументирах. Повтарям вкратце: с приемане на наследството сънаследницата В. е приела и вещните права, които то съдържа върху земята. Т. е. с приемането на наследството собствеността вече е преминала от наследодателя върху В. Тя е собственик. Върху нейн имот се строи по- късно. Върху нейн имот възниква и приращението.
На какво друго основание- ами по- горе аргументирах. Повтарям вкратце: с приемане на наследството сънаследницата В. е приела и вещните права, които то съдържа върху земята. Т. е. с приемането на наследството собствеността вече е преминала от наследодателя върху В. Тя е собственик. Върху нейн имот се строи по- късно. Върху нейн имот възниква и приращението.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
bebitor написа:REVOLUTION написа:Придобил е съответната идеална част от правото на собственост върху земята , а оттам и съответна идеална част от сградата по приращение.Сградата без право на строеж не може да съществува отделно от земята.
Може!
Решение № 2361 от 21.IX.1957 г. по гр. д. № 5413/57 г., IV г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1957 г., С., Наука и изкуство, 1958 г.
чл. 18 ЗЗД,
чл. 92 ЗС
Извършването на постройка върху чужда земя, макар и със съгласието на собственика на земята, не прави строителя собственик на постройката, ако съгласието на собственика на земята не е дадено във формите по чл. 18 ЗЗД.
----------------------------
Съгласно с чл. 92 ЗС собственикът на земята се счита за собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По силата на тази законна разпоредба в полза на собственика на земята съществува предположението, че е собственик и на постройките и насажденията до доказване, че друго лице е собственик на същите. Онзи, който твърди, че постройките са собственост на другиго, а не на собственика на земята, е длъжен да докаже наличността на някое от законните основания за отделна собственост върху същите постройки. Собствеността на постройка върху чужда земя може да се придобие по някои от способите, поменати в чл. 63 ЗС, по силата на други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, и по силата на владение над постройката в продължение на срока, достатъчен за давностно придобиване, и при условията за течене на придобивната давност. Придобиването на собственост върху постройка отделно от собствеността на земята по някои от способите по чл. 63 ЗС или по силата на други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, става въз основа на правни актове, извършени в определена от закона форма и изразяващи намерението на участвуващите в тях лица за създаване на собственост върху постройки отделно от собствеността върху земята. Без наличността на такъв акт, извършен в надлежната форма и по надлежния ред, не може да възникне собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята. Извършването на постройката от друго лице, а не от собственика на земята само по себе си не прави това лице собственик и в случаите, когато собственикът на земята е дал съгласието си за извършването на постройката, щом няма извършен акт, извършен в предписаната от закона форма за създаване отделна собственост върху постройката. Касае се до вещно право, за прехвърлянето или учредяването на което е необходимо извършването на нотариален акт, а в случаите на делба или други актове за създаване отделна собственост върху постройка е необходимо тези актове да бъдат извършени в предвидената от закона форма. Извършването на постройките върху чужда земя, макар и със съгласието на собственика, без наличността на такъв акт, годен да прехвърли или учреди отделната собственост върху постройката, си остава подобрение на имота на собственика и създава в полза на строителя само правната възможност да търси парично възмездяване, а не и някакво вещно право.
Решение № 271 от 31.I.1969 г. по гр. д. № 2242/68 г., I г. о.
"...Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Презумпцията следователно е оборима. Това е логическа последица на обстоятелството, че законът допуска съществуването на собственост на постройката отделно от мястото: чрез отстъпване право на строеж, прехвърляне отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка и чрез доброволна делба (чл. 63, ал. 1, 2 и 3 ЗС). Следва да се приеме, че е допустимо и прехвърляне собствеността само на мястото отделно от собствеността на съществуващата в него сграда, като при това не е необходимо в нотариалния акт непременно изрично да се каже, че собствеността на сградата се запазва. Това е необходимо само от гледна точка на по-лесно и сигурно доказване волята на страните в сделката. Но във всички случаи на такава воля досегашният собственик на мястото става суперфициарен собственик на съществуващата сграда. "
Въпросът е- към кой момент е възникнала собствеността върху постройката. Този момент е настъпил тогава, когато имотът вече е могъл да бъде предмет на сделка, съобразно 181, ал.2 от ЗУТ.
Добре bebitor , но аз зная , че собствеността на сградата може да се притежава отделно от собствеността на земята.Както писах горе това става , чрез ограниченото вещно право на строеж(най-често) , може и на надстрояване.Но категорично разрешението за ползване , не е основание да се елиминира приращението.Нали?Какво е основанието , което елиминира приращението и прави наследничката собственик на сградата отделно от собствеността на земята?
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: чл. 92 ЗС и увеличаване на наследствена маса
bebitor написа:razli4na написа:... защото ако не елиминирам строителя като съсобственик на постройката в първата фаза на делбеното производство, във втората ще ми противопостави искане за уравнянане на сметки от позиция на добросъвестен.
Пък и да го елиминирате, после ще ще претендира неоснователно обогатяване по 59 ЗЗД, така че от плащането не виждам измъкване.
Така е, ама в единия случай ще е добросъвестен /ако позицията на съда е правилната/, а в другия ще е недобросъвестен /ако моята е правилната/. Нали разбирате разликата в сумите при двата случая.
Освен това е важно, за да не ни се окаже нищожна делбата, ако в производството не участва съсобственик.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
68 мнения
• Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 70 госта