Не спорете излишно! Всички сте прави!
Безспорно, възбранен имот може да се продаде. На недействителност на сделката за прехвърляне на длъжника на един възбранен имот могат да се позовават само лицата, които са наложили и вписали възбраната.
Защото, колеги, освен всичко друго, н-тия поред купувач на възбранен недвижим имот /къща например/, може да го събори!!! Малък цитат от Решение № 73 от 24.VI.1963 г. по гр. д. № 58/63 г., ОСГК
"Разпорежданията с имота след вписванията на възбраната са относително недействителни само спрямо лицата, наложили и вписали възбраната, и на тях те не могат да се противопоставят. Обстоятелството обаче, че възбраненият имот е прехвърлен на трето лице, не създава възможност на взискателя по изпълнението да насочи последното върху други лични имущества на третото лице, придобило възбранения имот. В разглеждания случай изпълнителните действия са насочени не срещу възбранения имот, а върху правото на третото лице да участвува в нов строеж, респективно върху вложените от него суми за тая цел, което е недопустимо."
От друга страна, често възбраните се допускат с лека ръка, без въобще да се прецизира основателността на исковете и представените доказателства в тази насока. Водят се дела, чиято единствена цел не е спечелването им, а отлагане на момент във времето, като за достатъчното протакане ищците плащат и гаранции и хонорари...
Затова, склонна съм да приема и двете тези. По скоро... би трябвало законоустановено един възбранен имот да не може да бъде продаван, а при налагането на възбраната да има по-строги изисквания и правила. Иначе- сега може да се продава.
- Дата и час: 30 Ное 2024, 03:49 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
може ли да се продаде възбранен имот
|
|
30 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
Каква полемика Ами да ви кажа още един казус.Имам изп. дело където изпълнението е насочено върху недвижим имот моя собственост(договорна ипотека между физически лица).Не е наложена възбрана на имота.СИ насрочи опис и оценка на имота и при описа ме назначи за управител.След като имотът не възбранен при това положение мога ли да го продам?
- denar
- Младши потребител
- Мнения: 62
- Регистриран на: 30 Юли 2006, 11:01
Един имот може да се продаде с всякакви тежести. Новият купувач го купува заедно с ипотеката и при изпълнение е ипотекарен длъжник към кредитора. Това крие рискове само когато главният длъжник не се издължи.
Що се касае до 277 аъл.2 НК, този текст се отнася само за запори на движими вещи и не може да се търси никаква аналогия. Относителната недействителност на сделката е достатъчна гаранция за кредитора.
А 277 ал.2 допреди няколко години предвиждаше отговорност 3 лв /три лева/ глоба. Аз лично писах до законодателната комисия и за мое удивление много спешно го промениха в настоящия вид.
Що се касае до 277 аъл.2 НК, този текст се отнася само за запори на движими вещи и не може да се търси никаква аналогия. Относителната недействителност на сделката е достатъчна гаранция за кредитора.
А 277 ал.2 допреди няколко години предвиждаше отговорност 3 лв /три лева/ глоба. Аз лично писах до законодателната комисия и за мое удивление много спешно го промениха в настоящия вид.
- Ivailo5rov
- Активен потребител
- Мнения: 1098
- Регистриран на: 16 Сеп 2006, 14:39
Според мен не би трябвало да може един възбранен имот да се прехвърли. За мен това е смисъла на възбраната- да се забрани по-нататъшната му продажба. Може би е необходимо уеднаквяване на практиката и едно тълкувателно решение отгоре.
Как може съдия по вписванията да впише прехвърляне след като вижда, че имота е възбранен ???!!!!!
Как може съдия по вписванията да впише прехвърляне след като вижда, че имота е възбранен ???!!!!!
- p_dyan
- Потребител
- Мнения: 484
- Регистриран на: 09 Мар 2008, 23:37
Стария ГПК: Чл. 346. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС .
(2) Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.
Новия ГПК: Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
(2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.
(2) Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.
Новия ГПК: Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
(2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.
- trosheva
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 08 Май 2002, 14:13
Възбраната не е пречка за разпореждане с НЕДВИЖИМ имот. В противен случай щеше да се нарича ЗАБРАНА;))
Установеният или предполагаем кредитор не може да изважда от гражданския оборот каквито и да е вещи.
Ако съдия по вписванията отказва вписване на подобно основание той е за инспекторат, респективно за уволнение.
Установеният или предполагаем кредитор не може да изважда от гражданския оборот каквито и да е вещи.
Ако съдия по вписванията отказва вписване на подобно основание той е за инспекторат, респективно за уволнение.
- Karakochev
- Потребител
- Мнения: 434
- Регистриран на: 20 Дек 2007, 13:50
Със закъснение спрямо дискусията ви, колеги, и вън от гражд.пр.последици на възбраната:
За наказателната отговорност на длъжника при разпореждане с възбранен имот:
Може да носи такава по чл.296,ал.2, предл. 3 на НК, но обвързана от доста предпоставки, а и текстът е доста крив:
1.отчуждаването да е извършено след " изпълнителна" възбрана ми се струва по -разумното тълкуване/ да се носи при обезпечит.възбрана по време на висящ процес по моему, дори съдебното решение да го има като факт, макар и не влязло в сила, и да се отразява като факт в съзнанието на дееца не е достатъчно.А може пък тук да е разликата с ал.1 - в момента на разпореждането? .Алинея първа казва осуети, попречи, алинея втора казва- с цел да осуети, попречи.При всички случаи решение трябва да има и то да се познава от дееца обаче- ако приемем, че може и да не е влязло в сила /.Т.е. поне обезп.възбрана, съдебно решение, разпореждане след решението, дори да не е влязло в сила?/
2.да има съдебно решение/ за да не тълкуваме разширително - явно за старите несъдебни изпълн.основания няма да може, явно и по новите заповедни производства, доколкото за разлика от чл.293а примерно се казва "влязъл в сила съдебен акт", а тук - не? .Но сега всички "ИО" са съдебни? /- а пък може и да може
3.решението да се отнася за същия имот
4.съставомерна цел - да попречи или осуети изпълнението/ а не е трудно такава да се установи именно след възбрана, практически така е най-лесно/
Хубавото на текста: не изисква възбрана/ може да не е наложена/ и ако решението се отнася до имота, и без възбрана, ако съставомерната цел е налице- да е съставомерно поведението.
Лошото на текста: не пише влязло в сила съдебно решение/ както го пише в чл.293а/, което прави прилагането му в практиката много предпазливо.Може би целево не пише "влязло в сила"? .Другото лошо е и че решението трябва да се отнася до същата вещ.
За наказателната отговорност на длъжника при разпореждане с възбранен имот:
Може да носи такава по чл.296,ал.2, предл. 3 на НК, но обвързана от доста предпоставки, а и текстът е доста крив:
1.отчуждаването да е извършено след " изпълнителна" възбрана ми се струва по -разумното тълкуване/ да се носи при обезпечит.възбрана по време на висящ процес по моему, дори съдебното решение да го има като факт, макар и не влязло в сила, и да се отразява като факт в съзнанието на дееца не е достатъчно.А може пък тук да е разликата с ал.1 - в момента на разпореждането? .Алинея първа казва осуети, попречи, алинея втора казва- с цел да осуети, попречи.При всички случаи решение трябва да има и то да се познава от дееца обаче- ако приемем, че може и да не е влязло в сила /.Т.е. поне обезп.възбрана, съдебно решение, разпореждане след решението, дори да не е влязло в сила?/
2.да има съдебно решение/ за да не тълкуваме разширително - явно за старите несъдебни изпълн.основания няма да може, явно и по новите заповедни производства, доколкото за разлика от чл.293а примерно се казва "влязъл в сила съдебен акт", а тук - не? .Но сега всички "ИО" са съдебни? /- а пък може и да може
3.решението да се отнася за същия имот
4.съставомерна цел - да попречи или осуети изпълнението/ а не е трудно такава да се установи именно след възбрана, практически така е най-лесно/
Хубавото на текста: не изисква възбрана/ може да не е наложена/ и ако решението се отнася до имота, и без възбрана, ако съставомерната цел е налице- да е съставомерно поведението.
Лошото на текста: не пише влязло в сила съдебно решение/ както го пише в чл.293а/, което прави прилагането му в практиката много предпазливо.Може би целево не пише "влязло в сила"? .Другото лошо е и че решението трябва да се отнася до същата вещ.
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
kpavlova написа:Със закъснение спрямо дискусията ви, колеги, и вън от гражд.пр.последици на възбраната:
За наказателната отговорност на длъжника при разпореждане с възбранен имот:
Другото лошо е и че решението трябва да се отнася до същата вещ.
Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
"вещ, за която се отнася това решение" - само при ревандикациите и при облигационните искове за предаване на определена вещ, но не и на някои от основанията по чл. 237 ГПК (отм), респ. чл. 417 ГПК, т. е. за непарични притезания, установени със СПН (може и ако е допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила въззивно решение). Заповедното производство по чл. 418 ГПК приключва с разпореждане и издаване на ЗИ (ако е уважено искането). Тук няма значение дали вече и при липса на своевременно възражение срещу ЗИ спорът се "решава със СПН".
(2) Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.
А обезпечителната заповед се издава въз основа на определение на съда!
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника
А съдебният изпълнител се произнася с постановления!
- Pink_Floyd
- Потребител
- Мнения: 238
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 09:58
Pink_Floyd написа:kpavlova написа:Със закъснение спрямо дискусията ви, колеги, и вън от гражд.пр.последици на възбраната:
За наказателната отговорност на длъжника при разпореждане с възбранен имот:
Другото лошо е и че решението трябва да се отнася до същата вещ.
Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
"вещ, за която се отнася това решение" - само при ревандикациите и при облигационните искове за предаване на определена вещ, но не и на някои от основанията по чл. 237 ГПК (отм), респ. чл. 417 ГПК, т. е. за непарични притезания, установени със СПН (може и ако е допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила въззивно решение). Заповедното производство по чл. 418 ГПК приключва с разпореждане и издаване на ЗИ (ако е уважено искането). Тук няма значение дали вече и при липса на своевременно възражение срещу ЗИ спорът се "решава със СПН".
(2) Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.
А обезпечителната заповед се издава въз основа на определение на съда!
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника
А съдебният изпълнител се произнася с постановления!
И текста за това е мъртъв, почти от създаването си- за линея втора говоря.Не твърдя, че актът, с който се налага възбраната, или въз основа на който тя са налага, е "съдебното решение", чието изпълнение се цели да се осуети.Практически, както Вие казвате, трябва да има "процес относно вещ"- решението да се отнася до нея- което значи ревандикационен иск или притезание за предаване на вещ.Съдебно решение.Възбрана.Разпореждане след възбраната.Цели се осуетяване на изпълнението на решението, а не осуетяване на изпълнението на акта, с който възбраната е наложена/ допусната.Това може да стане и с разпореждане с вещта, без да е необходимо тя да е възбранена.Нак.отговорност е за разпореждането с вещ, което цели да осуети изпълнението.А наложената възбрана - разпореждането въпреки нея- след като е доведена до знанието на дееца, е индиция за съзнателно отношение- за умисъл.
А понеже съставът не изисква изпълнението да е осуетено, а само това да бъда съставомерната цел на дееца, формално е, то стига разпореждането - примерно след наложена възбрана, макар и то да е относит.недействително спрямо взискателя и присъдинилите се кредитори/ т.е. като резултат - макар и изпълнението в действителност да не се осуетява/.Като всичко това не решава въпроса с твърде ограниченото приложно поле на текста.Но в редките случаи, когато елементите от обект.страна са налице- е възможна нак.отговорност за разпореждане с възбранена вещ- като самата възбрана/ допускането и налагането/ не е съставомерно обстоятелство, достатъчно е влязло в сила съдебно решение относно вещта, която може да се окаже и възбранена.
Последна промяна kpavlova на 22 Мар 2008, 11:14, променена общо 3 пъти
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
хайде и аз да си кажа мнението, че отдавна не съм била във форума ......
тези, които го въртят само около наказателния закон ще ги попитам - колеги, каква според вас е правната същност на възбраната? забрана за разпореждане с имота. относителната недействителност е само способ за защита на кредитора от неправомерни действия на длъжника, който незаконосъобразно се е разпоредил с недвижимата вещ.
при цялото ми уважение към съдебните изпълнители и съдиите по вписванията, мисля, че не трябва да се учим на право само от техните актове.
тези, които го въртят само около наказателния закон ще ги попитам - колеги, каква според вас е правната същност на възбраната? забрана за разпореждане с имота. относителната недействителност е само способ за защита на кредитора от неправомерни действия на длъжника, който незаконосъобразно се е разпоредил с недвижимата вещ.
при цялото ми уважение към съдебните изпълнители и съдиите по вписванията, мисля, че не трябва да се учим на право само от техните актове.
- vega
- Потребител
- Мнения: 154
- Регистриран на: 03 Яну 2006, 20:18
- Местоположение: Варна
30 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 67 госта