- Дата и час: 30 Ное 2024, 02:54 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Кои са наследниците?
|
|
13 мнения
• Страница 1 от 1
Кои са наследниците?
Майка и синове. Големият син, който има дъщеря, умира преди майка си. По-малкият е жив. След смъртта на майката, дъщерята на починалия син /внучката на покойната/ има ли право на запазена част от наследството и въобще явява ли се сънаследник на имота?
- Vily1
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 07 Мар 2008, 15:56
Да, внучката ще получи онова, което би получил баща и, ако беше жив. Има си и право на запазена част, каквато би имал баща и.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Още малко помощ!
Моля, бихте ли посочили в кой закон /член, параграф и т. н./ е уредено това, защото адвокатът, при когото се консултирахме, твърди обратното?
- Vily1
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 07 Мар 2008, 15:56
Re: Още малко помощ!
Vily1 написа:Моля, бихте ли посочили в кой закон /член, параграф и т. н./ е уредено това, защото адвокатът, при когото се консултирахме, твърди обратното?
Или Вие не излагате фактите правилно, или адвокатът да си гледа работата (но това са неща, които адвокатите ги знаят, затова се учудвам).
Чл. 10, ал. 1 от Закона за наследството:
Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Благодаря на всички!
neregistrirana, много ти благодаря!
Разбира се, че ще наемем адвокат, просто исках да съм сигурна, че си струва.
neregistrirana, ако ти си адвокат, моля, изпрати ми съобщение как можем да се свържем с теб!
Разбира се, че ще наемем адвокат, просто исках да съм сигурна, че си струва.
neregistrirana, ако ти си адвокат, моля, изпрати ми съобщение как можем да се свържем с теб!
- Vily1
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 07 Мар 2008, 15:56
Re: Благодаря на всички!
Преди това с акта за наследници проверете какви данъци имате да плащате по имота..
Така ще сте сигурни,че майката не го е преписала на живото си дете,от там спокойни и аргументирани с адвоката при съдия изпълнител за дело за въвод и при желание после делба или доброволна.
Бъдете силни,честит 8 март жени
Така ще сте сигурни,че майката не го е преписала на живото си дете,от там спокойни и аргументирани с адвоката при съдия изпълнител за дело за въвод и при желание после делба или доброволна.
Бъдете силни,честит 8 март жени
- izymena
- Потребител
- Мнения: 216
- Регистриран на: 31 Яну 2008, 20:25
Re: Благодаря на всички!
izymena написа:Преди това с акта за наследници проверете какви данъци имате да плащате по имота..
Така ще сте сигурни,че майката не го е преписала на живото си дете,от там спокойни и аргументирани с адвоката при съдия изпълнител за дело за въвод и при желание после делба или доброволна.
Бъдете силни,честит 8 март жени
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
Все пак ще е нужен и адвокат!
Намерих една доста подробна публикация по темата /от юрист/. Позволявам си да я кача тук. Надявам се, че ще бъде полезна за всички, които имат подобен проблем.
Запазена и разполагаема част при наследяване
Законът за наследството дава свободата на гражданите да се разпореждат свободно с имуществото си след своята смърт. Но тази свобода е ограничена с оглед защита интересите на най-близките наследници по закон - низходящите на наследодателя, неговите родители и съпруг. Когато има такива наследници, завещателят може да се разпореди с имуществото си безвъзмездно само с определена част - това е така наречената разполагаема част. Тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за определен кръг наследници по закон е запазена част. С нея завещателят не може да се разпорежда чрез дарение или завещание. Право на запазена част имат само низходящите на завещателя (деца, внуци и прочие, като деца са и осиновените деца и извънбрачните с установен произход), родителите и съпругът. Останалите наследници нямат право на запазена част и когато завещателят няма наследници от посочените три категории, може да се разпореди с цялото си имущество.
Само призованият към наследяване наследник, който е приел наследството има право на запазена част. Наследникът не трябва да е недостоен, защото тогава губи правото си на наследяване.
Размерът на разполагаемата част се определя в зависимост от броя на призованите към наследяване наследници и от тяхната категория. За определянето на размера на разполагаемата част е меродавен моментът на откриване на наследството. Ако към момента на извършване на завещателното разпореждане е нямало наследници с право на запазена част, но при откриването на наследството те вече съществуват, те могат да търсят накърнената си запазена част.
Когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите е - при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя, като разполагаемата му част е съответно - 1/2 и 1/3 от него.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, последният има право на запазена част, равна на частта на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, а при две деца 1/4 , а при три и повече - 1/6 от наследството. Когато съпругът наследява сам, запазената му част е 1/2. Същата е запазената част на съпруга, когато наследява с наследници без право на запазена част - възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и роднини по съребрена линия. Когато наследява с родителите на наследодателя, запазената част на съпруга е 1/3.
Нарушаването на запазената част не прави завещанието недействително. То поражда правно действие. Последиците на надхвърляне на рамките на разполагаемата част от наследодателя са, че наследникът, чиято запазена част е накърнена може да поиска възстановяване на запазената си част. Но възстановяването не става автоматично, а по искане на заинтересования наследник отправено до съда с отделен иск или в делбено производство. Наследникът, чиято запазена част е накърнена няма задължение да поиска възстановяване на запазената част, това е негово право и дали ще го упражни е въпрос на суверенната му преценка. Възможно е наследникът да зачете волята на завещателя и да не пожелае да възстанови запазената си част. Ако наследниците с накърнена запазена част са няколко, всеки един от тях трябва да предяви искане за възстановяване на запазената част. Когато съдът уважи искането за възстановяване на запазена част, това няма правно действие за останалите наследници с право на запазена част, които не са направили такова искане.
Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява единствено по съдебен ред. Законът позволява на лицата с накърнена запазена част да искат от съда намаляване на завещателните разпореждания и на даренията до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част. Намаляването на завещателно разпореждане може да иска само онзи наследник, който е призован към наследяване и приел наследството. Когато правото за възстановяване на запазена част се упражнява спрямо наследници по закон е необходимо наследникът да е приел наследството по опис. Наследници по закон са не само призованите към наследяване, а всички наследници, посочени в някой от редовете за наследяване по Закона за наследството. Направеният от един от наследниците опис ползва и останалите наследници със запазена част и не е необходимо всеки един от тях да приема по опис. Правото за възстановяване на запазената част е наследимо и преминава върху наследниците по право на заместване. Ако наследникът е починал преди да може да упражни правото си за възстановяване на запазена част, това право може да се упражни от неговите наследници.
Правото за възстановяване на запазена част може да се упражни чрез предявен пред съда отделен иск; в хода на делбено производство или чрез възражение по предявен от облагодетелствания иск за предаване на завещаното. Когато има искане за възстановяване на запазена част, се намаляват първо заващетелните разпореждания и след това даренията, като се започва от последите по време към първите. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно до допълване на запазената част. В предявения пред съда иск наследникът може да поиска възстановяване само от някои от облагодетелстваните.
Искът за намаляване на завещанията и даренията и за възстановяване на запазената част е ограничен във времето с общата пет годишна давност, след изтичането на която иск е недопустим. Срокът тече от момента на откриване на наследството за даренията и от момента, в който заветникът упражни правата си по завещанието.
Най-често облагодетелстваното от завещанието или дарението лице е някой от призованите към наследяване наследници по закон. Тогава най-удобно искането за възстановяване на запазената част да се предяви в хода на производството по делба на наследството. Това ще стане в първата фаза на делбата, където се решават всички въпроси, отнасящи до спорни въпроси на наследството, към които спада и запазената част. Когато обаче облагодетелстваният не е наследник призован към наследяване или изобщо не е наследник по закон, искането трябва да се направи с отделен иск в отделно исково производство. Ищец по иска е наследникът с накърнена запазена част, ответник - облагодетелстваният със завещателното разпореждане или дарението, който е получил повече от това, което съдържа разполагаемата част.
Изчисляване размера на запазената и разполагаемата част. За да се определи размерът на разполагаемата и запазената част е необходимо да се има предвид цялото имущество на наследодателя към момента на откриване на наследството. За тази цел се образува единна маса от всички имоти - движими и недвижими, които принадлежат на наследодателя към момента на смъртта. Към тази маса се прибавят и вземанията на наследодателя. за определяне на разполагаемата част се взема предвид само чистият актив на имуществото на наследодателя и затова от така образуваната маса се изваждат всички дългове - задълженията на наследодателя към трети лица, включително и към някои от наследниците. Следващата стъпка при определяне на разполагаемата част е да се прибави към тази маса направените от наследодателя дарения, без обичайните. Дали дарението спада към обичайните е фактически въпрос, който подлежи на преценка от съда за всеки конкретен случай. Дали дарът е обичаен зависи от материалното положение на наследодателя, от отношенията между наследодателя и надарения, предметът на дара и т.н.
Наследствената маса трябва да бъде оценена. Стойността на наследствената маса се определя по времеоткриване на наследството. За даренията стойността се определя по диференциран подход в зависимост от това дали става въпрос за дарение с предмет недвижим имот или движима вещ. за недвижимите имоти е меродавна стойността им според тяхното положение при подаряването и стойността им по време на откриване на наследството, а за движимите - стойността по време на подаряването.
След като се извършат горепосочените действия се получава обща маса, оценена в пари. От получената цифрова величина се определя размерът както на запазената, така и на разполагаемата част в зависимост от броя и вида на наследниците с право на запазена част. Така например, ако наследодателят е оставил низходящ и преживял съпруг и имущество на сума от 9 000 лв. и задължения в размер на 1000лв., извършил е дарение на сума 5 000 лв., за да се определи размера на разполагаемата част е необходимо от 9000 лв. да се извадят задълженията от 1000 лв. и да се прибави размера на дарението. Така се получава стойността на имуществото в размер на 13 000 лв., запазената част на всеки от наследниците общо е 2/3, тоест 8666 лв., а разполагаемата част е 4334 лв., а направеното дарение надхвърля разполагаемата част с 666 лв. при това положение наследниците имат право да поискат намаление на направеното дарение за сумата от 666 лв., надвишаваща размера на разполагаемата част.
Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените завещателни разпореждания и направените дарения. Първо се пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията, като се започва от последните по време и се върви към първите.
Редът е различен в зависимост от вида на завещанията. Когато става въпрос за универсално завещание, в което е посочена дробна част от имуществото, намалението се извършва като съдът постановява вместо завещаната част от имуществото, то да бъде намалено до рамките на запазената част. Така ако наследодателят е завещал половината от имуществото си, а неговата разполагаема част е 1/3, ще се извърши намаляване на завещателното разпореждане до разполагаемата част. Когато е направен завет (завещан е конкретен имот или вещ от имуществото на завещателя), отделно се оценява наследството и завещаната вещ и с оглед размера на разполагаемата и запазената част се установявна накърнена ли е запазената част. Ако заветът надвишава разполагаемата част, съдът ще го намали. Когато са завещани повече от един имот, заветникът се поканва да посочи кой от тях желае да задържи. Ако той не извърши това, съдът ще извърши намалението. Когато предмет на завета е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, законът за наследството предвижда възможност за парично уравняване на запазената част. За това е необходимо размерът на разполагаемата част да не е надвишена с 1/4 . Тогава заветникът може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. В случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно предвидения в ЗН ред, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът получават стойността на разполагаемата част. Когато заветникът е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
Когато завещателят е направил няколко завещателни разпореждания, с които се накърнява запазената част, те се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Няма значение дали разпорежданията са направени в полза на наследниците на завещателя или на чужди на наследството лица, както и дали става въпрос за завет или универсално завещание. Ако завещателят дава предпочитание на някое завещателно разпореждане пред друго, това означава, че последното ще се намали едва след като намаляването на другите завещателни разпореждания не е достатъчно за допълване на запазената част.
Сходен е редът за намаляване на даренията. Към намаляване на даренията се преминава едва когато няма завещателни разпореждания или когато тяхното намаляване не може да допълни запазената част на наследниците по закон. Когато с едно дарение е накърнена запазената част, то се намалява след като се оцени цялото наследство и отделно подареният имот. Ако са подарени няколко имота, на надарения се предоставя възможност да посочи кои от тях желае да задължи. Ако той не направи това, намалението се извършва от съда. Важна особеност при дарението е, че когато наследник поиска намаление на дарението за допълване на запазената си част, надареният не може да се позове на изтекла придобивна давност, тъй като правото му на собственост е придобито вече на друго основание - акта на дарението.
Когато даренията са няколко, те се намаляват по ред, обратен на тяхното извършване - започва се от последните и се върви към първите дарове. Логиката на законодателя е, че първите са били направени в рамките на разполагаемата част. Ако обаче даренията са били направени едновременно, се намаляват съразмерно.
Когато на едно и също лице са завещани едни и са подарени други имоти, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избора си в определения от съда срок, те се намаляват съразмерно. Даренията се намаляват едва след изчерпване на завещателните разпореждания и от тях не може да се възстанови запазената част.
15-11-2006 адв.Ваня Дончева
Запазена и разполагаема част при наследяване
Законът за наследството дава свободата на гражданите да се разпореждат свободно с имуществото си след своята смърт. Но тази свобода е ограничена с оглед защита интересите на най-близките наследници по закон - низходящите на наследодателя, неговите родители и съпруг. Когато има такива наследници, завещателят може да се разпореди с имуществото си безвъзмездно само с определена част - това е така наречената разполагаема част. Тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за определен кръг наследници по закон е запазена част. С нея завещателят не може да се разпорежда чрез дарение или завещание. Право на запазена част имат само низходящите на завещателя (деца, внуци и прочие, като деца са и осиновените деца и извънбрачните с установен произход), родителите и съпругът. Останалите наследници нямат право на запазена част и когато завещателят няма наследници от посочените три категории, може да се разпореди с цялото си имущество.
Само призованият към наследяване наследник, който е приел наследството има право на запазена част. Наследникът не трябва да е недостоен, защото тогава губи правото си на наследяване.
Размерът на разполагаемата част се определя в зависимост от броя на призованите към наследяване наследници и от тяхната категория. За определянето на размера на разполагаемата част е меродавен моментът на откриване на наследството. Ако към момента на извършване на завещателното разпореждане е нямало наследници с право на запазена част, но при откриването на наследството те вече съществуват, те могат да търсят накърнената си запазена част.
Когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите е - при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя, като разполагаемата му част е съответно - 1/2 и 1/3 от него.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, последният има право на запазена част, равна на частта на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, а при две деца 1/4 , а при три и повече - 1/6 от наследството. Когато съпругът наследява сам, запазената му част е 1/2. Същата е запазената част на съпруга, когато наследява с наследници без право на запазена част - възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и роднини по съребрена линия. Когато наследява с родителите на наследодателя, запазената част на съпруга е 1/3.
Нарушаването на запазената част не прави завещанието недействително. То поражда правно действие. Последиците на надхвърляне на рамките на разполагаемата част от наследодателя са, че наследникът, чиято запазена част е накърнена може да поиска възстановяване на запазената си част. Но възстановяването не става автоматично, а по искане на заинтересования наследник отправено до съда с отделен иск или в делбено производство. Наследникът, чиято запазена част е накърнена няма задължение да поиска възстановяване на запазената част, това е негово право и дали ще го упражни е въпрос на суверенната му преценка. Възможно е наследникът да зачете волята на завещателя и да не пожелае да възстанови запазената си част. Ако наследниците с накърнена запазена част са няколко, всеки един от тях трябва да предяви искане за възстановяване на запазената част. Когато съдът уважи искането за възстановяване на запазена част, това няма правно действие за останалите наследници с право на запазена част, които не са направили такова искане.
Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява единствено по съдебен ред. Законът позволява на лицата с накърнена запазена част да искат от съда намаляване на завещателните разпореждания и на даренията до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част. Намаляването на завещателно разпореждане може да иска само онзи наследник, който е призован към наследяване и приел наследството. Когато правото за възстановяване на запазена част се упражнява спрямо наследници по закон е необходимо наследникът да е приел наследството по опис. Наследници по закон са не само призованите към наследяване, а всички наследници, посочени в някой от редовете за наследяване по Закона за наследството. Направеният от един от наследниците опис ползва и останалите наследници със запазена част и не е необходимо всеки един от тях да приема по опис. Правото за възстановяване на запазената част е наследимо и преминава върху наследниците по право на заместване. Ако наследникът е починал преди да може да упражни правото си за възстановяване на запазена част, това право може да се упражни от неговите наследници.
Правото за възстановяване на запазена част може да се упражни чрез предявен пред съда отделен иск; в хода на делбено производство или чрез възражение по предявен от облагодетелствания иск за предаване на завещаното. Когато има искане за възстановяване на запазена част, се намаляват първо заващетелните разпореждания и след това даренията, като се започва от последите по време към първите. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно до допълване на запазената част. В предявения пред съда иск наследникът може да поиска възстановяване само от някои от облагодетелстваните.
Искът за намаляване на завещанията и даренията и за възстановяване на запазената част е ограничен във времето с общата пет годишна давност, след изтичането на която иск е недопустим. Срокът тече от момента на откриване на наследството за даренията и от момента, в който заветникът упражни правата си по завещанието.
Най-често облагодетелстваното от завещанието или дарението лице е някой от призованите към наследяване наследници по закон. Тогава най-удобно искането за възстановяване на запазената част да се предяви в хода на производството по делба на наследството. Това ще стане в първата фаза на делбата, където се решават всички въпроси, отнасящи до спорни въпроси на наследството, към които спада и запазената част. Когато обаче облагодетелстваният не е наследник призован към наследяване или изобщо не е наследник по закон, искането трябва да се направи с отделен иск в отделно исково производство. Ищец по иска е наследникът с накърнена запазена част, ответник - облагодетелстваният със завещателното разпореждане или дарението, който е получил повече от това, което съдържа разполагаемата част.
Изчисляване размера на запазената и разполагаемата част. За да се определи размерът на разполагаемата и запазената част е необходимо да се има предвид цялото имущество на наследодателя към момента на откриване на наследството. За тази цел се образува единна маса от всички имоти - движими и недвижими, които принадлежат на наследодателя към момента на смъртта. Към тази маса се прибавят и вземанията на наследодателя. за определяне на разполагаемата част се взема предвид само чистият актив на имуществото на наследодателя и затова от така образуваната маса се изваждат всички дългове - задълженията на наследодателя към трети лица, включително и към някои от наследниците. Следващата стъпка при определяне на разполагаемата част е да се прибави към тази маса направените от наследодателя дарения, без обичайните. Дали дарението спада към обичайните е фактически въпрос, който подлежи на преценка от съда за всеки конкретен случай. Дали дарът е обичаен зависи от материалното положение на наследодателя, от отношенията между наследодателя и надарения, предметът на дара и т.н.
Наследствената маса трябва да бъде оценена. Стойността на наследствената маса се определя по времеоткриване на наследството. За даренията стойността се определя по диференциран подход в зависимост от това дали става въпрос за дарение с предмет недвижим имот или движима вещ. за недвижимите имоти е меродавна стойността им според тяхното положение при подаряването и стойността им по време на откриване на наследството, а за движимите - стойността по време на подаряването.
След като се извършат горепосочените действия се получава обща маса, оценена в пари. От получената цифрова величина се определя размерът както на запазената, така и на разполагаемата част в зависимост от броя и вида на наследниците с право на запазена част. Така например, ако наследодателят е оставил низходящ и преживял съпруг и имущество на сума от 9 000 лв. и задължения в размер на 1000лв., извършил е дарение на сума 5 000 лв., за да се определи размера на разполагаемата част е необходимо от 9000 лв. да се извадят задълженията от 1000 лв. и да се прибави размера на дарението. Така се получава стойността на имуществото в размер на 13 000 лв., запазената част на всеки от наследниците общо е 2/3, тоест 8666 лв., а разполагаемата част е 4334 лв., а направеното дарение надхвърля разполагаемата част с 666 лв. при това положение наследниците имат право да поискат намаление на направеното дарение за сумата от 666 лв., надвишаваща размера на разполагаемата част.
Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените завещателни разпореждания и направените дарения. Първо се пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията, като се започва от последните по време и се върви към първите.
Редът е различен в зависимост от вида на завещанията. Когато става въпрос за универсално завещание, в което е посочена дробна част от имуществото, намалението се извършва като съдът постановява вместо завещаната част от имуществото, то да бъде намалено до рамките на запазената част. Така ако наследодателят е завещал половината от имуществото си, а неговата разполагаема част е 1/3, ще се извърши намаляване на завещателното разпореждане до разполагаемата част. Когато е направен завет (завещан е конкретен имот или вещ от имуществото на завещателя), отделно се оценява наследството и завещаната вещ и с оглед размера на разполагаемата и запазената част се установявна накърнена ли е запазената част. Ако заветът надвишава разполагаемата част, съдът ще го намали. Когато са завещани повече от един имот, заветникът се поканва да посочи кой от тях желае да задържи. Ако той не извърши това, съдът ще извърши намалението. Когато предмет на завета е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, законът за наследството предвижда възможност за парично уравняване на запазената част. За това е необходимо размерът на разполагаемата част да не е надвишена с 1/4 . Тогава заветникът може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. В случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно предвидения в ЗН ред, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът получават стойността на разполагаемата част. Когато заветникът е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
Когато завещателят е направил няколко завещателни разпореждания, с които се накърнява запазената част, те се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Няма значение дали разпорежданията са направени в полза на наследниците на завещателя или на чужди на наследството лица, както и дали става въпрос за завет или универсално завещание. Ако завещателят дава предпочитание на някое завещателно разпореждане пред друго, това означава, че последното ще се намали едва след като намаляването на другите завещателни разпореждания не е достатъчно за допълване на запазената част.
Сходен е редът за намаляване на даренията. Към намаляване на даренията се преминава едва когато няма завещателни разпореждания или когато тяхното намаляване не може да допълни запазената част на наследниците по закон. Когато с едно дарение е накърнена запазената част, то се намалява след като се оцени цялото наследство и отделно подареният имот. Ако са подарени няколко имота, на надарения се предоставя възможност да посочи кои от тях желае да задължи. Ако той не направи това, намалението се извършва от съда. Важна особеност при дарението е, че когато наследник поиска намаление на дарението за допълване на запазената си част, надареният не може да се позове на изтекла придобивна давност, тъй като правото му на собственост е придобито вече на друго основание - акта на дарението.
Когато даренията са няколко, те се намаляват по ред, обратен на тяхното извършване - започва се от последните и се върви към първите дарове. Логиката на законодателя е, че първите са били направени в рамките на разполагаемата част. Ако обаче даренията са били направени едновременно, се намаляват съразмерно.
Когато на едно и също лице са завещани едни и са подарени други имоти, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избора си в определения от съда срок, те се намаляват съразмерно. Даренията се намаляват едва след изчерпване на завещателните разпореждания и от тях не може да се възстанови запазената част.
15-11-2006 адв.Ваня Дончева
- Vily1
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 07 Мар 2008, 15:56
За отношенията помежду ни
Прегледах няколко теми и ми направи не много добро впечатление отношението на някои от вас към част от участниците във форума. Да, вероятно има и хора, които искат да получат безплатен правен съвет /авантаджии/, но повечето искаме да получим помощ, за да знаем дали изобщо има смисъл да наемаме адвокат! А и нали това е форум! Знаете ли колко адвокати просто гледат да вземат парите на хората, а всъщност не могат да им помогнат?! Дори наша роднина /адвокат/ ни каза, че след като бащата на дъщеря ми е починал, тя остава наследница на баба си, но няма запазена част от наследството, каквато би имал баща и ако беше жив и и платихме 20 лв за тази "консултация"! Не че са много, но... Ако можете да помогнете на хората, това е чудесно! А който реши да заведе дело, да си наеме адвокат и дано има късмет да е кадърен.
С уважение към всички: Лек и успешен ден!
С уважение към всички: Лек и успешен ден!
- Vily1
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 07 Мар 2008, 15:56
Vily1, внучката, както Ви обясниха колегите по-горе, има запазена част.
Наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя /майката на синовете/, а наследствената маса се състои от цялото остало имущество след смъртта и. Приживе наследодателят може да сключва всякакви сделки с когото си поиска, защото си е собственик.
След момента на смъртта му, обаче, безвъзмездните сделки, с които е накърнена запазената част, могат да се атакуват по съдебен ред. Безвъзмездни сделки са дарение и завещание. Ако обаче майката/бабата е прехвърлила възмездно /продажба, договор за гледане и издръжка/, нищо не може да се направи.
Наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя /майката на синовете/, а наследствената маса се състои от цялото остало имущество след смъртта и. Приживе наследодателят може да сключва всякакви сделки с когото си поиска, защото си е собственик.
След момента на смъртта му, обаче, безвъзмездните сделки, с които е накърнена запазената част, могат да се атакуват по съдебен ред. Безвъзмездни сделки са дарение и завещание. Ако обаче майката/бабата е прехвърлила възмездно /продажба, договор за гледане и издръжка/, нищо не може да се направи.
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
За отношенията помежду ни - продължение
atakuvam, "Не всичко е пари, приятелю"! - имаше такава песен... А за теб? Но дали всеки не съди за другите по себе си? Не зная дали си юрист, но ако си адвокат, явно нямаш много клиенти, щом си търсиш такива във форума! Аз вече си имам адвокат, който с КОМПЕТЕНТНАТА си и БЕЗПЛАТНА консултация е спечелил доверието ми и ще му платя колкото е необходимо, защото вярвам, че знае как да ми помогне! А ти продължавай да се изявяваш във форума, вместо в съдебната зала!
А на всички, които се опитаха да ми помогнат, още веднъж им БЛАГОДАРЯ!
А на всички, които се опитаха да ми помогнат, още веднъж им БЛАГОДАРЯ!
- Vily1
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 07 Мар 2008, 15:56
13 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 78 госта