Конкуренция между два Нотариални акта?!?!??

[jijiyeah]

Не съм на ясно много с фактичческата обстановка, но ще се опитам да я пресъздам.
Двама наследника.Имота е от къща и дворно място.Единият от наследниците си "изкарва" Нот.акт на базата на завещание, с което му е завещан целия имот заедно с дворното място.След известно време вторият от наследниците си "изкарва" втори Нот.акт за същият имот на за 1/2 идеална част за него и 1/2 идеална част за другия наследник (който вече има нот.акт изд.въз основа на завещание), чрез обстоятелствена проверка(давностно владение),като по този начин прави двамата наследници съсобственици.
Сега как да се оспори този втори Нот.акт, чрез какво производство, на какво основание?
Мился си ако се пусне иск по чл.108 ЗС и в самото производство да стане конкуренцията на двата Нот.акта???Или е тъпо?!??
Някой ако ми прати съд.практика по този въпрос ще му бъда много задължен, наистина!

[iwanow]

И кога стана тази работа, и нещо вписване имали?

[hasplu]

ЗН

3. ЗАПАЗЕНА ЧАСТ И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ

Чл. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.


Чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.


4. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ

Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.


Наистина е важно кога е станало и какво е вписано, но не виждам без отказ за наследство от втория наследник (а тогава как си е изкарал НА?) да стане нещо...

[bebitor]

Наистина е важно кога е станало и какво е вписано, но не виждам без отказ за наследство от втория наследник (а тогава как си е изкарал НА?) да стане нещо...

Може въз основа на завещанието на се сдобие с НА, защото претенцията на наследника за накърнена запазена част е правна възможност. Освен това не знаем дали наследникът е заветник или е универсален правоприемник, дали наследствената маса се състои само от този имот? А и не видях да пише, че наследниците са от кръга лица, имащи запазена част. Наследодателя може да е някой чичо, например. Щом втория наследник е извадил НА по обстоятелствена проверка, това ми говори, че съответно са минали 5/10 години от датата на откираване на наследство и правото му да търси запазена част е погасено по давност.
Ако 1 наследник владее 1/2 ид. част, за която 2 насл. се е сдобил с НА, искът е по чл.97, ал.1 от ГПК, ако не владее- 108 от ЗС. И двата са във връзка с чл.431, ал.2 от ГПК- отмяна на втория НА.
Практиката по поставените въпроси е обширна, ако ми остане време, ще изпратя нещо.

[jijiyeah]

И кога стана тази работа, и нещо вписване имали?

Да първия Нот.акт на основание завещанието е от 98 г. и е вписан.

[jijiyeah]

Наистина е важно кога е станало и какво е вписано, но не виждам без отказ за наследство от втория наследник (а тогава как си е изкарал НА?) да стане нещо...

Може въз основа на завещанието на се сдобие с НА, защото претенцията на наследника за накърнена запазена част е правна възможност. Освен това не знаем дали наследникът е заветник или е универсален правоприемник, дали наследствената маса се състои само от този имот? А и не видях да пише, че наследниците са от кръга лица, имащи запазена част. Наследодателя може да е някой чичо, например. Щом втория наследник е извадил НА по обстоятелствена проверка, това ми говори, че съответно са минали 5/10 години от датата на откираване на наследство и правото му да търси запазена част е погасено по давност.
Ако 1 наследник владее 1/2 ид. част, за която 2 насл. се е сдобил с НА, искът е по чл.97, ал.1 от ГПК, ако не владее- 108 от ЗС. И двата са във връзка с чл.431, ал.2 от ГПК- отмяна на втория НА.
Практиката по поставените въпроси е обширна, ако ми остане време, ще изпратя нещо.

Благодаря,
искам д поясния, че вторият наследник не е от кръга на лицата имащи запазена част.Първият насленик е заветник, има Нот.акт на основание на завещанието.Втория Нот.акт е чрез обстоятелствена проверка, за 1/2 идеална част от проц.имот.
Много ми е оскъдна информацията за съжаление

[jijiyeah]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 178 ОТ 30.06.1986 Г., ОСГК

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 191, пор. № 66

СОБСТВЕНИКЪТ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ЗА ЗАЩИТА ПРАВОТО СИ НА СОБСТВЕНОСТ ПРОТИВ ЛИЦЕТО, НА КОЕТО Е ИЗДАДЕН ПО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА СЪЩИЯ ИМОТ.
ПРИ УВАЖАВАНЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК НОТАРИАЛНИЯТ АКТ СЕ ОТМЕНЯВА
Чл. 97 ГПК
Чл. 431 ГПК


Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е направил предложение Върховният съд, ОСГК да издаде тълкувателно решение по въпроса:
Какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК.
По този въпрос имало противоречива съдебна практика. С едни решения се приемало, че собственикът на недвижимия имот не може да предявява иск за отменяване на издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на имота на друго лице поради липса на правен интерес, тъй като нотариалният акт не засяга правата му. С други решения се приемало, че такъв иск е допустим и правното му основание е чл. 431, ал. 2 ГПК.
Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид:
Защитата на правото на собственост на вещи е една от важните задачи на държавата. Тя се изразява в осигуряване на собственика възможността да упражнява своите правомощия на владение, ползуване и разпореждане с вещите - обект на неговото право на собственост. Тази възможност се осигурява като се задължават всички лица да съобразяват своето поведение с правото на собственост. Поведението на всички лица трябва да бъде такова, че да не лишава или да не пречи на собственика да упражнява правомощията си върху вещите, негова собственост.
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действуващото право са: ревандикационният по чл. 108 ЗС, негаторният по чл. 109 ЗС и установителният по чл. 97, ал. 1 ГПК. Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.
С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. Нотариалният акт се издава от нотариуса въз основа на мотивирано постановление по извършена от него обстоятелствена проверка за придобиването на собствеността по давност - чл. 483, ал. 2 ГПК. Обстоятелствената проверка е охранително производство. Нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочена с чл. 143 ГПК доказателствена сила. Тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 153, ал. 3 ГПК. С него се създава несигурност за правото на собственост на собственика на имота. Нарушава се неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик. Лицето, посочено в нотариалния акт за собственик на имота, може да се разпореди с него.
При посочените обстоятелства собственикът на недвижимия имот има правен интерес да търси защита на правото си на собственост и да иска владеещият имота несобственик да му го предаде. С разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК е посочен редът, по който в тези случаи собственикът може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви характера на засегнатото материално право и обстоятелството, че ползуващото нотариалния акт лице владее имота - предмет на това право, собственикът, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. При уважаването на този иск издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка следва да бъде отменен съгласно изричната разпоредба на чл. 431, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не на нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
Предвид изложеното Върховния съд, ОСГК намира, че на поставения въпрос с предложението на председателя на Върховния съд следва да се отговори, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия имот. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.

Много съм благодарен на колегата, наистина:))как да се отблагодаря?!!?