относно срока на закона за собств. и ползув. на земед. земи

[lampion]

чл 11 на същия закон публикуван в брой 13 от 9 февруари 2007 година посочва, че лицата по чл. 10 п одават заявление за възстановяване на правата си в седемнадесет дневен срок от влизане на закона в сила, но от земеделското министерство ни казаха, че срока е една година, т.е. 12 месечен срок и изтича на 9 февруари т.г. - може ли някой да ми помогне относно тълкуването на този момент от закона!

[tiarra]

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 1992 г., бр. 46 от 1992 г.) (1) Лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., бр. 79 от 1996 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие и гори при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.

(3) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие и гори след обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б, ако не може да бъде обезщетен със земите по чл. 19.

[tiarra]

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ (ДВ, БР. 17 ОТ 1991 Г.)

Обн. ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2007г.
§ 1. В чл. 4, ал. 3 думите "след заключение на министъра на земеделието и горите" се заличават.
§ 2. Създава се чл. 4а:
"Чл. 4а. (1) Гражданин или юридическо лице може да продаде земеделска земя на трето лице само след като представи пред нотариуса:
1. писмени доказателства, че е предложил на ползвателя, с когото има сключен договор за аренда или договор за наем за срок 5 и повече години и е ползвал имота една и повече години, да купи земеделската земя при същите условия, и
2. декларация, че ползвателят не е приел предложението по т. 1;
3. декларация, че ползвателят, въпреки че е приел предложението по т. 1, има неиздължени арендни или наемни вноски.
(2) Когато декларациите по ал. 1, т. 2 и 3 са неистински или ако третото лице купи земеделската земя при условия, уговорени привидно, ползвателят може да купи земеделската земя при действително уговорените условия. Искът се предявява в двумесечен срок от продажбата.
(3) Когато искът по ал. 2 бъде уважен, но ползвателят не заплати дължимата сума в едномесечен срок от влизането в сила на решението на съда, това решение се смята за обезсилено по право.
(4) Алинея 1 не се прилага при публична продан.
(5) Когато земеделската земя е съсобствена, правото на изкупуване на ползвателите по ал. 1 се прилага след правото на изкупуване на съсобствениците по чл. 33 от Закона за собствеността."
§ 3. В чл. 11, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение първо се изменя така: "Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи."
2. Създават се ново изречение второ и изречение трето: "Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота."
3. Досегашното изречение второ става изречение четвърто....................
.....................................................................................

Преходни и Заключителни разпоредби
§ 22. Исковете по чл. 11, ал. 2 се предявяват в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.