- Дата и час: 27 Ное 2024, 22:46 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Нужен ли е НОВ ГПК или е по-добре да се промени действащия?!
|
|
Незрет,
има и друга молба - от организациите, които уж трябва да защитават потребителите, и на която тази на министъра е само притурка. Защо не я публикуваш и нея .
Общо взето всичко е смукане от пръсти - примерно в цитираната директива е посочено, че дали производството ще е бързо е оставено на пълната дискреция на държавата членка - така, че и дума не може да става за отказ от имплементиране.
Само виж:
Article 2
Actions for an injunction
1. Member States shall designate the courts or administrative
authorities competent to rule on proceedings
commenced by qualified entities within the meaning of
Article 3 seeking:
(a) an order with all due expediency, where appropriate
by way of summary procedure, requiring the cessation
or prohibition of any infringement;
Всъщност много боли от една единствена разпоредба:
Предявяване на колективен иск
чл. 380. (3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.
както и:
чл. 381. (1): „След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.”
Ще трябва да се борят за място под слънцето няма как, а и им се разби монопола да обслужват самите те монополистите - току виж с предвиждането на особен ред на уведомяването, колективните искове взели, че заработили, за ужас на сегашните защитници на потребителския интерес.
има и друга молба - от организациите, които уж трябва да защитават потребителите, и на която тази на министъра е само притурка. Защо не я публикуваш и нея .
Общо взето всичко е смукане от пръсти - примерно в цитираната директива е посочено, че дали производството ще е бързо е оставено на пълната дискреция на държавата членка - така, че и дума не може да става за отказ от имплементиране.
Само виж:
Article 2
Actions for an injunction
1. Member States shall designate the courts or administrative
authorities competent to rule on proceedings
commenced by qualified entities within the meaning of
Article 3 seeking:
(a) an order with all due expediency, where appropriate
by way of summary procedure, requiring the cessation
or prohibition of any infringement;
Всъщност много боли от една единствена разпоредба:
Предявяване на колективен иск
чл. 380. (3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.
както и:
чл. 381. (1): „След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.”
Ще трябва да се борят за място под слънцето няма как, а и им се разби монопола да обслужват самите те монополистите - току виж с предвиждането на особен ред на уведомяването, колективните искове взели, че заработили, за ужас на сегашните защитници на потребителския интерес.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
А в ЗЗП беше разписано, че съдът се произнася в 14 дневен срок, май беше - една бързина едно чудо - при инструктивен срок и при положение, че всички опити за колективни искове пропаднаха поради невъзможността да се уведоми целият клас!?
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Добре ще я публикувам и нея.
Няма проблем.
До
Народното събрание
До
Министерски съвет
До
Омбудсмана на Република България
Копие
Европейска комисия
Директорат
Здраве и потребителска защита
СТАНОВИЩЕ
От. .
Федерация за защита на потребителите
Адрес:гр.София бул.Стефан Стамболов №35
Представлявана от Председателя на УС Йовчо Боянов Топалов
Чрез
Адв.Незрет Мустафов Бабучев САК
Адрес:гр.София ул. Ген И Гурко № 37
ОТНОСНО:
Липсата на транспониране на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), в разпоредби на новия Гражданско процесуален кодекс в частта производство по колективни искове глава тридесет и трета и отмяната на текстове от Закона за защита на потребителите.
Пряко противоречие на тези разпоредби и с разпоредби на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП).
Уважаеми Господа и госпожи,
Народни представители ,министри, уважаеми господин Омбудсман на Република България. Във връзка с приемането на новия Гражданско процесуален кодекс в сила от 01.03.2008г. , излагаме следното становище в частта ,особените искови производства глава тридесет и три ПРОИЗВОДСТВО ПО КОЛЕКТИВНИ ИСКОВЕ, които разпоредби , особено на чл.379, чл.380ал2 и 3от ГПК и чл.381 ал.1,2,3,4 от ГПК, както и § 25 с която разпоредба се отменят чл.186б и чл.188 ал.2 и ал.3 от Закона за защита на потребителите.
Тези разпоредби от новия гражданско процесуален кодекс са в пряко противоречие с целите и с разпоредби на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
Чл.379 ал.1 ГПК, недоумение буди самият текст , увредени от нарушение , в гражданския процес и в исково производство не може да се говори за нарушение, това не е административно наказателно производство, където имаме установяване на нарушения и налагане на административна санкция. Отговорността на търговците по тези искове е деликтна и е прецизно да се говори за увредени от граждански деликт. Обстоятелството че този деликт би могло да представлява и нарушение на норма от материалния закон за която е предвидена административна санкция глоба или имуществена санкция е ирелевантно за производството.
Чл.379 ал.2 от ГПК не е прецизен и отново влиза в колизия с чл.186 ал.1 ГПК ,където е прецизирана активната процесуална легитимация на ищеца и в чл.189 от ЗЗП. Ищците и смисълът на защитата на правата по исков ред не е да установява нарушения и не се предявява срещу нарушител а срещу ответник деликвент. Като в този случай исковете са осъдителни по своята процесуална природа, за преустановяване и забрана на действия и търговски практики които увреждат колективни интереси на потребителите и иск за вреди като пряка и непосредствена последица от тези действия. Недопустимо е с процесуалния закон да се изменят същността и предметът на търсената искова защита, като редуцира осъдителните искове на установителни?!? Това съществено и много грубо нарушава правото на съдебна защита на потребителите. Недопустимо от гледна точка на търсената съдебна защита е и изискването за вина?!? Означава ли че ако деянията , действията и установените порочни търговски практики , не са извършени умишлено, а те винаги не са извършени умишлено, че искът ще бъде отхвърлен като неоснователен. Изискването за вина в тази производства и доказването на такава цели само и единствено защита на недобросъвестните търговци които причиняват вреди на колективните интереси на потребителите. Такова изискване за доказване на вина ,липсва в ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
Съществуването на такъв текст , като елемент от фактическия състав , не само че противоречи на гореспоменатите актове на Общността , но и на основните принципи на нормотворчеството , фактическият състав да се излага в материалния закон а не в процесуалния закон. Подобен юридически анахронизъм е желателно да се отстрани, за да не се стига до откриване на процедура по надзорно производство по реда на чл.226 от ДЕО пред Европейската комисия и от възможността , Република България да бъде осъдена за нарушаване на чл.10 от ДЕО, липса на транспониране на актове на Общността и грубо несъобразяване на вътрешните нормативни актове с Регламент на ЕП и на Съвета.
Чл.380 ал.3 от ГПК “Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увреденият интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските” , подобно изискване като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на колективен иск е в грубо нарушаване на основни принципи на гражданския процес и на горе цитираните актове на Общността. Потребителят е слабата страна в правоотношението си с търговеца, целта на Закона за защита на потребителите и на актовете на Общността е именно да се облекчи защитата на интереса на потребителя като по слаба страна в сравнения с недобросъвестния търговец. Изискването за финансова възможност за предявяване на иск , на практика грубо ограничава достъпа до правосъдие на потребителите и въобще не кореспондира с РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите. Нещо повече липсва ясни критерии и това създава условие за корупция и прекратяване на делата по целесъобразност. Това не кореспондира и с чл.56 от КРБ, на практика социално слабите потребители , ще бъдат лишени от правото на съдебна защита, и ако този текст остане с това изискване. Не само че ще има санкция от страна на Европейската комисия , но и ще се образува лавина от дела , точно от потребители които съдът е отхвърлил ,поради не доказване на финансова възможност . При всички положения това предпоставя създаване на корупция и недопустим фактически отказ от правосъдие в нарушение и на чл.6 от ЕКЗПЧ . Като последица Република България отново ще бъде осъдена масово от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, именно за нарушаване на правото на справедлив процес чл.6 и на ефективни средства за защита чл.13 от ЕКЗПЧ.
Чл.381 ГПК изцяло подлежи на отмяна по посочените по горе съображения.
§ 25 от Преходните и заключителни разпоредби с който се отменя чл.186б от ЗЗП и чл.188 ал.2 и 3 от ЗЗП , на практика е действие с което се отказва транспониране на чл.1 и чл.5 от ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, който е предвиден двуседмичен срок за преустановяване на действията и порочните търговски практики, посочени в отменения чл.186б от ЗЗП. Липсата на транспониране и нещо повече отказът при това изричен както е в настоящия случай, представлява сериозно нарушение на Общностното право и е основания за образуване на надзорно производство –чл.226-чл.228 от ДЕО пред Европейската комисия и сезиране на Съда на европейската общност в Люксембург.
В практиката на Съда на европейската общност Люксембург тази формулировка”Неизпълнение на задължение, произтичащо от Договора” се тълкува като включваща както неизпълнение, на задължение, произтичащо от първичното право(такова производство срещу Република България вече има за нарушаване на чл.234ал.3 от ДЕО) , така и такива, породени за държавите членки от нормите на вторичното право(регламент,директива,решение, съдебно решение на самият Съд на ЕО).
В настоящия случай нарушението е проявено във формата на вътрешен акт- какъвто е Гражданско процесуалния кодекс, приет в нарушение на Общностното право.
Тези разпоредби на новия Гражданско процесуален кодекс противоречат и на Решение № 1926/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на общността за действие в полето на потребителската политика 2007- 2013. Дейност 8 от това решение обхваща по точно”Действия за подобряване и ефективна употреба на Общностната потребителска защитна нормативна база “, в частност Регламент (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите. Подобна нормативна уредба която влиза в пряко противоречие на актове на Общността , и нарушава грубо правото на съдебна защита на потребителите е неприемливо и е желателно компетентните институции да вземат своевременни мерки за бързо и своевременно премахване на тези противоречия в новия Гражданско процесуален закон. Особено неприятно е и трайната практика , в противоречие на основните принципи на демокрацията и на Решение № 1926/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на общността за действие в полето на потребителската политика 2007- 2013. Дейност 8 от това решение обхваща по точно”Действия за подобряване и ефективна употреба на Общностната потребителска защитна нормативна база “, в частност Регламент (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите е липсата на покани за участия в работните групи и становища от организациите за защита на потребителите, по приемането на такъв важен процесуален закон. Надяваме се за в бъдеще в интерес на обществото ,подобна порочна практика на Народното събрание да се преустанови, за да не се стига ,както е в настоящия случай до ескалиране на напрежение , съмнения за лобиране в полза на корпорациите и в ущърб на потребителите, несъобразяване с актовете на Общността уреждащи тази материя, и от там до предприемане на действия за защита на интересите на потребителите на над национално ниво като сезиране на Европейската комисия, Съда на европейската общност Люксембург, а при отказ от страна на българските съдилища , на посоченото в новите текстове на ГПК основание и до Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
ИСКАНЕ:
Моля да вземете в предвид гореизложените правни изводи и аргументи и да отмените и измените посочените разпоредби от новия Гражданско процесуален закон, като разпоредби противоречащи на целите на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП).
Федерация на потребителите в България си запазва правото , ако не се вземат в предвид изложените съображения и становище за отмяна изменение и допълнение, за упражни правото си да сезира съгласно чл.21 от ДЕО Европейската комисия , за нарушаване на чл.10 от ДЕО от страна на Република България , изричен отказ от транспониране на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП) за образуване на надзорно производство по реда на чл.226 – чл.228 от ДЕО с произтичащи от това последици за държавата членка нарушител.
Федерация на потребителите в България си запазва правото при липса на воля за отмяна и изменение на горе цитираните разпоредби които увреждат колективните интереси на потребителите да информира българската общественост за своята позиция и становища.
Гр.София С уважение:...............................................
02.08.2007г. ИС на ФПБ Инж. Павел Кърлев
..................................................
Юридически съветник на ФПБ адв.Незрет Мустафов Бабучев САК
Няма проблем.
До
Народното събрание
До
Министерски съвет
До
Омбудсмана на Република България
Копие
Европейска комисия
Директорат
Здраве и потребителска защита
СТАНОВИЩЕ
От. .
Федерация за защита на потребителите
Адрес:гр.София бул.Стефан Стамболов №35
Представлявана от Председателя на УС Йовчо Боянов Топалов
Чрез
Адв.Незрет Мустафов Бабучев САК
Адрес:гр.София ул. Ген И Гурко № 37
ОТНОСНО:
Липсата на транспониране на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), в разпоредби на новия Гражданско процесуален кодекс в частта производство по колективни искове глава тридесет и трета и отмяната на текстове от Закона за защита на потребителите.
Пряко противоречие на тези разпоредби и с разпоредби на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП).
Уважаеми Господа и госпожи,
Народни представители ,министри, уважаеми господин Омбудсман на Република България. Във връзка с приемането на новия Гражданско процесуален кодекс в сила от 01.03.2008г. , излагаме следното становище в частта ,особените искови производства глава тридесет и три ПРОИЗВОДСТВО ПО КОЛЕКТИВНИ ИСКОВЕ, които разпоредби , особено на чл.379, чл.380ал2 и 3от ГПК и чл.381 ал.1,2,3,4 от ГПК, както и § 25 с която разпоредба се отменят чл.186б и чл.188 ал.2 и ал.3 от Закона за защита на потребителите.
Тези разпоредби от новия гражданско процесуален кодекс са в пряко противоречие с целите и с разпоредби на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
Чл.379 ал.1 ГПК, недоумение буди самият текст , увредени от нарушение , в гражданския процес и в исково производство не може да се говори за нарушение, това не е административно наказателно производство, където имаме установяване на нарушения и налагане на административна санкция. Отговорността на търговците по тези искове е деликтна и е прецизно да се говори за увредени от граждански деликт. Обстоятелството че този деликт би могло да представлява и нарушение на норма от материалния закон за която е предвидена административна санкция глоба или имуществена санкция е ирелевантно за производството.
Чл.379 ал.2 от ГПК не е прецизен и отново влиза в колизия с чл.186 ал.1 ГПК ,където е прецизирана активната процесуална легитимация на ищеца и в чл.189 от ЗЗП. Ищците и смисълът на защитата на правата по исков ред не е да установява нарушения и не се предявява срещу нарушител а срещу ответник деликвент. Като в този случай исковете са осъдителни по своята процесуална природа, за преустановяване и забрана на действия и търговски практики които увреждат колективни интереси на потребителите и иск за вреди като пряка и непосредствена последица от тези действия. Недопустимо е с процесуалния закон да се изменят същността и предметът на търсената искова защита, като редуцира осъдителните искове на установителни?!? Това съществено и много грубо нарушава правото на съдебна защита на потребителите. Недопустимо от гледна точка на търсената съдебна защита е и изискването за вина?!? Означава ли че ако деянията , действията и установените порочни търговски практики , не са извършени умишлено, а те винаги не са извършени умишлено, че искът ще бъде отхвърлен като неоснователен. Изискването за вина в тази производства и доказването на такава цели само и единствено защита на недобросъвестните търговци които причиняват вреди на колективните интереси на потребителите. Такова изискване за доказване на вина ,липсва в ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
Съществуването на такъв текст , като елемент от фактическия състав , не само че противоречи на гореспоменатите актове на Общността , но и на основните принципи на нормотворчеството , фактическият състав да се излага в материалния закон а не в процесуалния закон. Подобен юридически анахронизъм е желателно да се отстрани, за да не се стига до откриване на процедура по надзорно производство по реда на чл.226 от ДЕО пред Европейската комисия и от възможността , Република България да бъде осъдена за нарушаване на чл.10 от ДЕО, липса на транспониране на актове на Общността и грубо несъобразяване на вътрешните нормативни актове с Регламент на ЕП и на Съвета.
Чл.380 ал.3 от ГПК “Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увреденият интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските” , подобно изискване като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на колективен иск е в грубо нарушаване на основни принципи на гражданския процес и на горе цитираните актове на Общността. Потребителят е слабата страна в правоотношението си с търговеца, целта на Закона за защита на потребителите и на актовете на Общността е именно да се облекчи защитата на интереса на потребителя като по слаба страна в сравнения с недобросъвестния търговец. Изискването за финансова възможност за предявяване на иск , на практика грубо ограничава достъпа до правосъдие на потребителите и въобще не кореспондира с РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите. Нещо повече липсва ясни критерии и това създава условие за корупция и прекратяване на делата по целесъобразност. Това не кореспондира и с чл.56 от КРБ, на практика социално слабите потребители , ще бъдат лишени от правото на съдебна защита, и ако този текст остане с това изискване. Не само че ще има санкция от страна на Европейската комисия , но и ще се образува лавина от дела , точно от потребители които съдът е отхвърлил ,поради не доказване на финансова възможност . При всички положения това предпоставя създаване на корупция и недопустим фактически отказ от правосъдие в нарушение и на чл.6 от ЕКЗПЧ . Като последица Република България отново ще бъде осъдена масово от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, именно за нарушаване на правото на справедлив процес чл.6 и на ефективни средства за защита чл.13 от ЕКЗПЧ.
Чл.381 ГПК изцяло подлежи на отмяна по посочените по горе съображения.
§ 25 от Преходните и заключителни разпоредби с който се отменя чл.186б от ЗЗП и чл.188 ал.2 и 3 от ЗЗП , на практика е действие с което се отказва транспониране на чл.1 и чл.5 от ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, който е предвиден двуседмичен срок за преустановяване на действията и порочните търговски практики, посочени в отменения чл.186б от ЗЗП. Липсата на транспониране и нещо повече отказът при това изричен както е в настоящия случай, представлява сериозно нарушение на Общностното право и е основания за образуване на надзорно производство –чл.226-чл.228 от ДЕО пред Европейската комисия и сезиране на Съда на европейската общност в Люксембург.
В практиката на Съда на европейската общност Люксембург тази формулировка”Неизпълнение на задължение, произтичащо от Договора” се тълкува като включваща както неизпълнение, на задължение, произтичащо от първичното право(такова производство срещу Република България вече има за нарушаване на чл.234ал.3 от ДЕО) , така и такива, породени за държавите членки от нормите на вторичното право(регламент,директива,решение, съдебно решение на самият Съд на ЕО).
В настоящия случай нарушението е проявено във формата на вътрешен акт- какъвто е Гражданско процесуалния кодекс, приет в нарушение на Общностното право.
Тези разпоредби на новия Гражданско процесуален кодекс противоречат и на Решение № 1926/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на общността за действие в полето на потребителската политика 2007- 2013. Дейност 8 от това решение обхваща по точно”Действия за подобряване и ефективна употреба на Общностната потребителска защитна нормативна база “, в частност Регламент (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите. Подобна нормативна уредба която влиза в пряко противоречие на актове на Общността , и нарушава грубо правото на съдебна защита на потребителите е неприемливо и е желателно компетентните институции да вземат своевременни мерки за бързо и своевременно премахване на тези противоречия в новия Гражданско процесуален закон. Особено неприятно е и трайната практика , в противоречие на основните принципи на демокрацията и на Решение № 1926/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на общността за действие в полето на потребителската политика 2007- 2013. Дейност 8 от това решение обхваща по точно”Действия за подобряване и ефективна употреба на Общностната потребителска защитна нормативна база “, в частност Регламент (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите в който е предвидено координация и облекчаване достъпа до правосъдие на потребителите е липсата на покани за участия в работните групи и становища от организациите за защита на потребителите, по приемането на такъв важен процесуален закон. Надяваме се за в бъдеще в интерес на обществото ,подобна порочна практика на Народното събрание да се преустанови, за да не се стига ,както е в настоящия случай до ескалиране на напрежение , съмнения за лобиране в полза на корпорациите и в ущърб на потребителите, несъобразяване с актовете на Общността уреждащи тази материя, и от там до предприемане на действия за защита на интересите на потребителите на над национално ниво като сезиране на Европейската комисия, Съда на европейската общност Люксембург, а при отказ от страна на българските съдилища , на посоченото в новите текстове на ГПК основание и до Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
ИСКАНЕ:
Моля да вземете в предвид гореизложените правни изводи и аргументи и да отмените и измените посочените разпоредби от новия Гражданско процесуален закон, като разпоредби противоречащи на целите на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП).
Федерация на потребителите в България си запазва правото , ако не се вземат в предвид изложените съображения и становище за отмяна изменение и допълнение, за упражни правото си да сезира съгласно чл.21 от ДЕО Европейската комисия , за нарушаване на чл.10 от ДЕО от страна на Република България , изричен отказ от транспониране на ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно непочтени търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар и за изменение на Директива на Съвета 84/450/ЕИО, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за непочтени търговски практики’) (Текст от значение за ЕИП), и на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (текст от значение за ЕИП) за образуване на надзорно производство по реда на чл.226 – чл.228 от ДЕО с произтичащи от това последици за държавата членка нарушител.
Федерация на потребителите в България си запазва правото при липса на воля за отмяна и изменение на горе цитираните разпоредби които увреждат колективните интереси на потребителите да информира българската общественост за своята позиция и становища.
Гр.София С уважение:...............................................
02.08.2007г. ИС на ФПБ Инж. Павел Кърлев
..................................................
Юридически съветник на ФПБ адв.Незрет Мустафов Бабучев САК
- nezret
- Потребител
- Мнения: 635
- Регистриран на: 19 Фев 2003, 00:39
- Местоположение: София
.............. манипулации!
Само пак ще отбележа, че самата ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите нарича това чудо "нарушения" и то именно защото нормите относно защитата на потребителите представляват в основата си административни забрани и мерки - тоест въпреки смесената си природа, този клон от правото се разглежда по-скоро като публично право, а като съединиш искът за установяването на това нарушение с иска по чл. 379, ал. 3, изр. 3 ГПК получаваш и гражданско правната защита изразена във възстановянане на вредите и в обезщетения съгласно ЗЗП.
Това с достъпа до правосъдие просто не подлежи на коментар - точно обратното се е получило, ако ги няма тези защитни клаузи - всеки монополист си прави 7-8 фондации и почва симулативни процеси до безкрай, или се развива художествена самодейност от която губят само потребителите.
Само пак ще отбележа, че самата ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите нарича това чудо "нарушения" и то именно защото нормите относно защитата на потребителите представляват в основата си административни забрани и мерки - тоест въпреки смесената си природа, този клон от правото се разглежда по-скоро като публично право, а като съединиш искът за установяването на това нарушение с иска по чл. 379, ал. 3, изр. 3 ГПК получаваш и гражданско правната защита изразена във възстановянане на вредите и в обезщетения съгласно ЗЗП.
Това с достъпа до правосъдие просто не подлежи на коментар - точно обратното се е получило, ако ги няма тези защитни клаузи - всеки монополист си прави 7-8 фондации и почва симулативни процеси до безкрай, или се развива художествена самодейност от която губят само потребителите.
Последна промяна enigma на 08 Яну 2008, 13:11, променена общо 1 път
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Ето ти нещо и относно твърдяното разминаване на понятията „колективен иск”, респективно „колективен интерес” между ГПК и Закона за потребителите, тъй като според ГПК колективният иск се предявява от името на лицата, увредени от едно нарушение (чл. 379 ГПК), докато Директивата изрично, посочвала, че защитата на колективните интереси не трябва да се разбира като сбор от частните интереси на всички увредени лица.
"Този аргумент е донякъде неразбираем – не се посочва къде е противоречието между текстовете и затова може само да се предполага, че изискванията за процесуална легитимация, която предполага исковете да се завеждат от лицата, чийто права или интереси са увредени, респективно ще бъдат увредени, или по правилата на процесуалната субституция – от други лица, които действат от името на увредените, са смесени с обстоятелството, че исковете, заведени от лица, носители на дифузионни права от особено обществено значение (в случая потребители) не следва да се подчиняват на правилата за другарството в процеса (когато вече имаме сбор на частни интереси и по правило липса на завишен обществен интерес), а те следва съответно да се подчинят на специални правила за разрешаването на спорове относно подобни дифузионни права – уредбата на колективните искове, която изключва правилата за другарството."
"Всъщност именно ЗЗП разглеждаше досега дифузионните права като сбор от частни интереси, не предоставяйки никаква уредба, която да позволи на увредения, или застрашен от увреждане клас от лица, да участва ефективно в делото, по начин, който няма да бави хода на производството с години и на практика да прави тези искове неизползваеми (Примери за това се провалените дела срещу дружества монополисти, по които съдът се оказа в невъзможност да призове хилядите потребители)."
За разлика от уредбата по ЗЗП, Гл. 33 ГПК държи пълна и точна сметка за тези особености на дифузионните права и предвижда специални механизми за уведомяване на всички заинтересовани, без това да бави хода на делото и да възпрепятства неговото развитие, плюс уредба на всички други особености при защитата на дифузионни права, които изцяло липсват в ЗЗП"
"Този аргумент е донякъде неразбираем – не се посочва къде е противоречието между текстовете и затова може само да се предполага, че изискванията за процесуална легитимация, която предполага исковете да се завеждат от лицата, чийто права или интереси са увредени, респективно ще бъдат увредени, или по правилата на процесуалната субституция – от други лица, които действат от името на увредените, са смесени с обстоятелството, че исковете, заведени от лица, носители на дифузионни права от особено обществено значение (в случая потребители) не следва да се подчиняват на правилата за другарството в процеса (когато вече имаме сбор на частни интереси и по правило липса на завишен обществен интерес), а те следва съответно да се подчинят на специални правила за разрешаването на спорове относно подобни дифузионни права – уредбата на колективните искове, която изключва правилата за другарството."
"Всъщност именно ЗЗП разглеждаше досега дифузионните права като сбор от частни интереси, не предоставяйки никаква уредба, която да позволи на увредения, или застрашен от увреждане клас от лица, да участва ефективно в делото, по начин, който няма да бави хода на производството с години и на практика да прави тези искове неизползваеми (Примери за това се провалените дела срещу дружества монополисти, по които съдът се оказа в невъзможност да призове хилядите потребители)."
За разлика от уредбата по ЗЗП, Гл. 33 ГПК държи пълна и точна сметка за тези особености на дифузионните права и предвижда специални механизми за уведомяване на всички заинтересовани, без това да бави хода на делото и да възпрепятства неговото развитие, плюс уредба на всички други особености при защитата на дифузионни права, които изцяло липсват в ЗЗП"
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
И още една съпоставка между старите и новите текстове:
ГПК
„Разпореждане с обезщетението
Чл. 387. (1) Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска, или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица.
(2) След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение.”
Въз основа на тези текстове в ЗЗП бяха отменени:
„Чл. 188.
(3) Съдът присъжда обезщетението на сдружението на потребителите, като определя размера му по справедливост.”
Надали съпоставката на двата текста се нуждае от коментар, за да се установи заинтересоваността на досегашните организации за защита на потребителите от запазване на съществуващото статукво.
ГПК
„Разпореждане с обезщетението
Чл. 387. (1) Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска, или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица.
(2) След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение.”
Въз основа на тези текстове в ЗЗП бяха отменени:
„Чл. 188.
(3) Съдът присъжда обезщетението на сдружението на потребителите, като определя размера му по справедливост.”
Надали съпоставката на двата текста се нуждае от коментар, за да се установи заинтересоваността на досегашните организации за защита на потребителите от запазване на съществуващото статукво.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Не твърдя че съм изчерпателен, или че не допускам грешки.
Само боговете и мъртвите са безгрешни.
Но поне се изразява становище и воля че ако не се вземат под внимание конструктивната критика, какви ще бъдат последствията и какви процедури ще се проведат . И все пак има 25 организации в България които защитават потребителите ?!? Няма монопол, никога не е имал , а и това не е стопанска дейност.
Това е според мен демократичния подход и борба , открито и публично поставяне на проблема и решение на същестуващият проблем, както и ако няма желание на компетентния орган, предприема се административна, дипломатическа, съдебна и медийна офанзива. Това са "оръжията" които правилата допускат при тази битка.
Друг е въпросът че не са бързи и недотам ефективни, точно поради бавността.
Добронамерен съм към колеги и не желая конфронтация.Не форума е мястото за битка. За мен форума е място за обмяна на идеи и конструктивна дискусия. Има съд, има публицистични телевизионни предавания, пресконференции ,семинари, кръгли маси, преса това са "бойните полета" , за мен а не форума на лекс.
А че и новият ГПК дори и НПК , макар и нови "плачат" за ремонт , особено с въвеждане на преклузивни срокове за представяне на доказателства, е очеизвадно, поне според мен.
Най голямото достойнство на закона е че не се влияе от емоции.
Да се създават условия за субективизъм и предоставяне на дискреционна власт,без точни критерии, прилагането да се влияе от емоции, накърнява най-голямото достойнство на закона. Стария ГПК си вършеше добра работа?!? Франция от 200 години не е отменила нито ГПК нито ГК, а само са изменяни. Защото уважават държавността и традицията, а тук ?!?
Само боговете и мъртвите са безгрешни.
Но поне се изразява становище и воля че ако не се вземат под внимание конструктивната критика, какви ще бъдат последствията и какви процедури ще се проведат . И все пак има 25 организации в България които защитават потребителите ?!? Няма монопол, никога не е имал , а и това не е стопанска дейност.
Това е според мен демократичния подход и борба , открито и публично поставяне на проблема и решение на същестуващият проблем, както и ако няма желание на компетентния орган, предприема се административна, дипломатическа, съдебна и медийна офанзива. Това са "оръжията" които правилата допускат при тази битка.
Друг е въпросът че не са бързи и недотам ефективни, точно поради бавността.
Добронамерен съм към колеги и не желая конфронтация.Не форума е мястото за битка. За мен форума е място за обмяна на идеи и конструктивна дискусия. Има съд, има публицистични телевизионни предавания, пресконференции ,семинари, кръгли маси, преса това са "бойните полета" , за мен а не форума на лекс.
А че и новият ГПК дори и НПК , макар и нови "плачат" за ремонт , особено с въвеждане на преклузивни срокове за представяне на доказателства, е очеизвадно, поне според мен.
Най голямото достойнство на закона е че не се влияе от емоции.
Да се създават условия за субективизъм и предоставяне на дискреционна власт,без точни критерии, прилагането да се влияе от емоции, накърнява най-голямото достойнство на закона. Стария ГПК си вършеше добра работа?!? Франция от 200 години не е отменила нито ГПК нито ГК, а само са изменяни. Защото уважават държавността и традицията, а тук ?!?
- nezret
- Потребител
- Мнения: 635
- Регистриран на: 19 Фев 2003, 00:39
- Местоположение: София
Ами защото във Франция има преклузия от 200 години и уведомяване с поставяне на бележка на вратата, защо да си въвеждат сега подобни институти. По тази логика и старият ГПК е ненужен, защото ЗГС си е работил чудесно.
И въпросът не е относно ГПК като цяло, а къде е проблемът за противоречието между ГПК (нов) и цитираните актове на ЕС - ами няма такова, тогава защо се бият камбаните!?
Това е сред малкото части, които смея да твърдя, стават за нещо в този кодекс и определено има сериозни крачки напред в развитието на колективните искове за разлика от ЗЗП, където подобна уредба всъщност няма на практика.
И въпросът не е относно ГПК като цяло, а къде е проблемът за противоречието между ГПК (нов) и цитираните актове на ЕС - ами няма такова, тогава защо се бият камбаните!?
Това е сред малкото части, които смея да твърдя, стават за нещо в този кодекс и определено има сериозни крачки напред в развитието на колективните искове за разлика от ЗЗП, където подобна уредба всъщност няма на практика.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Колеги, а защо никой не се възмущава от това, че с един единствен параграф - трудовите дела от Върховен съд бяха дадени на второинстанционен Апелативен съд? И защо само председателите на Апелативните съдилища се опитаха да протестират? Що за гилдия сме ние, като приемаме всички законодателни творения само с тихи вопли?
- nena66
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 23 Май 2006, 10:37
Колежке много точен и навременен въпрос ?!?
Само с вопли не става. Явно ВКС иска да абдикира от задължението си , "точно и еднакво да прилага закона на територията на Република България ".
Да се прехвърля топката , е най "лесното " решение.
Само с вопли не става. Явно ВКС иска да абдикира от задължението си , "точно и еднакво да прилага закона на територията на Република България ".
Да се прехвърля топката , е най "лесното " решение.
- nezret
- Потребител
- Мнения: 635
- Регистриран на: 19 Фев 2003, 00:39
- Местоположение: София
Какъв е обаче смисълът на правосъдие дошло 7-8 години след нарушението?
И особеното конституционно задължение на ВКС е да осигури точното и еднакво прилагане на закона - никъде обаче не е казано, че за тази цел трябва да се произнася по всеки спор започнал някъде си в Републиката. Все едно да караш МС да разрешава всички текущи проблеми в изпълнителната власт!
А всички съдилища, без значение от ранга, имат задължението да прилагат закона точно и еднакво.
Нито едно от двете обаче не се случва.
И особеното конституционно задължение на ВКС е да осигури точното и еднакво прилагане на закона - никъде обаче не е казано, че за тази цел трябва да се произнася по всеки спор започнал някъде си в Републиката. Все едно да караш МС да разрешава всички текущи проблеми в изпълнителната власт!
А всички съдилища, без значение от ранга, имат задължението да прилагат закона точно и еднакво.
Нито едно от двете обаче не се случва.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
А това че съда е бавен, и за разрешаването на този проблем и основателна критика, и за обстоятелството че в публичното пространство , се правят на "ощипани моми" , не е решение.
Моята мечта за българското правосъдие е
1. 100% он-лайн виртуално деловодство и справки за всички дела във всички съдилища , по стандарт сайта на ВАС и
2.до 1 година , време за решаване на дело в трите инстанции
3. граждански контрол върху правозащитните органи и
4. изборност на председатели на съдилища с изключение на ВКС и ВАС,
те според мен трябва да подлежат на избор от парламента и открит парламентарен контрол и да имат право на законодателна инициатива. Само лаик може да си мисли че висшите магистрати , нямат политическа протекция, но трябва контрола да е явен и открит, а не както до сега таен и задкулисен. Това е навсякъде и е нормално да е така.
Най достойният президент на САЩ Ф.Д.Рузвелд , който се справи с икономическата криза, монополните корпорации и мафията . имаше пречки от федерални съдии във Върховния съд на САЩ. Всички негови закони и инициативи от т.н. "Нов курс" , който налагаше засилена намеса на държавата в икономиката, пряко и косвено регулиране и фискални и монетарни инструменти, всички бяха отменяни и засечени от прорепубликански федерални съдии ?!? Чак когато успя да назначи "свои хора" във Върховния съд на САЩ , нещата потръгнаха. В тази "съдебна война" откровено поръчкова, той спечели, и народът 4 пъти го избра за свой президент. Но освен "палетата" , на политически импотентната опозиция , която не предлага нищо конструктивно, никой друг не лаеше. Да направиш от една развалина, пълна икономическа, политическа криза, престъпност и несигурност,да се пребориш с картелите и монополите да превърнеш такава държава във Фактор №1 на света в икономически и политически и институционален колос на демократичния свят е подвиг.
Поклон на гения на Франклин Делано Рузвелд. Заедно с Уилсън и Кенеди , за мен те са достойни примери за поведение и символи на твърда воля и борба със злото. Без да претедират да са светци, въпреки отново поръчковите скандали и обвинения в прелюбодеяния.
Моята мечта за българското правосъдие е
1. 100% он-лайн виртуално деловодство и справки за всички дела във всички съдилища , по стандарт сайта на ВАС и
2.до 1 година , време за решаване на дело в трите инстанции
3. граждански контрол върху правозащитните органи и
4. изборност на председатели на съдилища с изключение на ВКС и ВАС,
те според мен трябва да подлежат на избор от парламента и открит парламентарен контрол и да имат право на законодателна инициатива. Само лаик може да си мисли че висшите магистрати , нямат политическа протекция, но трябва контрола да е явен и открит, а не както до сега таен и задкулисен. Това е навсякъде и е нормално да е така.
Най достойният президент на САЩ Ф.Д.Рузвелд , който се справи с икономическата криза, монополните корпорации и мафията . имаше пречки от федерални съдии във Върховния съд на САЩ. Всички негови закони и инициативи от т.н. "Нов курс" , който налагаше засилена намеса на държавата в икономиката, пряко и косвено регулиране и фискални и монетарни инструменти, всички бяха отменяни и засечени от прорепубликански федерални съдии ?!? Чак когато успя да назначи "свои хора" във Върховния съд на САЩ , нещата потръгнаха. В тази "съдебна война" откровено поръчкова, той спечели, и народът 4 пъти го избра за свой президент. Но освен "палетата" , на политически импотентната опозиция , която не предлага нищо конструктивно, никой друг не лаеше. Да направиш от една развалина, пълна икономическа, политическа криза, престъпност и несигурност,да се пребориш с картелите и монополите да превърнеш такава държава във Фактор №1 на света в икономически и политически и институционален колос на демократичния свят е подвиг.
Поклон на гения на Франклин Делано Рузвелд. Заедно с Уилсън и Кенеди , за мен те са достойни примери за поведение и символи на твърда воля и борба със злото. Без да претедират да са светци, въпреки отново поръчковите скандали и обвинения в прелюбодеяния.
- nezret
- Потребител
- Мнения: 635
- Регистриран на: 19 Фев 2003, 00:39
- Местоположение: София
Е, една година за трите инстанции - много добросъвестни страни се иска за тази работа.
В Германия май са най-бързи средно от цяла Европа и там е година и половина стандарта.
В Германия май са най-бързи средно от цяла Европа и там е година и половина стандарта.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
ГПК-нов:
Ако идеята е - да се даде възможност на хора в активна възраст,след дългогодишна практика ДА ТВОРЯТ - аз я подкрепям.
Безмислено е многоинстанционното производство. Ако логиката е "повече стаж- по-добро правосъдие",то да се назначават още в Районен съд хора с над 7-10г. юридическа работа.
Всъщност - това бавно правосъдие отвори пазар за застраховките. Застраховай се - и няма да водиш дело. И се развива сектора.
Nezret,
за мен "повече власт в едно лице - по силна държава" е правилно,но държавата може да стане и ЛОША. Хитлер,Сталин, Наполеон - първо създават "силна" държава - и после я хвърлят в пропаста.
По мое мнение в държавата най-трудно би следвало да се заема длъжността "съдия". И да има въвеждащо обучение за избраните.
Ако се върнем към САЩ,то в крайна сметка мафията "цъфти" заедно с държавата.
Нейните методи за обучение,отношение,комуникация.... - я правят практически "неразрушима" от демократичния строй.
Защо не се използва този опит при обучение на съдиите?
Вярно,мафията в момента действа срещу тях - но какво от това?
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ако идеята е - да се даде възможност на хора в активна възраст,след дългогодишна практика ДА ТВОРЯТ - аз я подкрепям.
Безмислено е многоинстанционното производство. Ако логиката е "повече стаж- по-добро правосъдие",то да се назначават още в Районен съд хора с над 7-10г. юридическа работа.
Всъщност - това бавно правосъдие отвори пазар за застраховките. Застраховай се - и няма да водиш дело. И се развива сектора.
Nezret,
за мен "повече власт в едно лице - по силна държава" е правилно,но държавата може да стане и ЛОША. Хитлер,Сталин, Наполеон - първо създават "силна" държава - и после я хвърлят в пропаста.
По мое мнение в държавата най-трудно би следвало да се заема длъжността "съдия". И да има въвеждащо обучение за избраните.
Ако се върнем към САЩ,то в крайна сметка мафията "цъфти" заедно с държавата.
Нейните методи за обучение,отношение,комуникация.... - я правят практически "неразрушима" от демократичния строй.
Защо не се използва този опит при обучение на съдиите?
Вярно,мафията в момента действа срещу тях - но какво от това?
- stroitel
- Потребител
- Мнения: 191
- Регистриран на: 09 Ное 2007, 17:54
- Местоположение: София
mi_lena написа:Личното ми мнение е, че за огромна част от трудовите спорове са напълно достатъчни 2 (две) инстанции и реформата на ГПК от 2003 год. трябваше да обхване и трудовите спорове.
Бих се съгласил само, в случай че ВКС уеднаквява практиката на т. нар. "въззиви"! Ще видим след 01.03.2008 г. как ще се справя ВКС с една от основните си функции! Само отново да няма - "Ама не постигнахме мнозинство, паритет имаше при гласуването!"
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
За мен проблемът е , че във ВКС и ВАС има твърде много нарциси, които се опияняват да поддържат личното си мнение.
Трябва да се създават единни практики, дори някой да трябва да се откажe от мнението си. Другото е гадаене при кого ще отиде делото , а не правораздаване !
Освен това всяка година трябва да се издава обзор на противоречивите решения и законодателят да действа по него. Така се прави в нормалните държави.
Трябва да се създават единни практики, дори някой да трябва да се откажe от мнението си. Другото е гадаене при кого ще отиде делото , а не правораздаване !
Освен това всяка година трябва да се издава обзор на противоречивите решения и законодателят да действа по него. Така се прави в нормалните държави.
- Karakochev
- Потребител
- Мнения: 434
- Регистриран на: 20 Дек 2007, 13:50
Колеги, за съжаление нямам никакво време да чета написаните мнения до тук. Искам да изкажа само личното си притеснение. Ранна преклузия - да кажем добре, служебно начало - да кажем пак добре, но проблемът е в това, не че има служебно начало или ранна преклузия, проблемът е, че по един и същи въпрос чух три различни менения от авторите на ГПК. Говоря за семинар организиран от НЦЮО. След като те нямат единно виждане по толкова важен въпрос, какъвто е въпросът какво става ако съдът не обяви решението в посоченият от него срок... какво правим? Задълбахте ли в изпълнителният процес? Вече няма да може да обжалваме оценката на ДСИ или ЧСИ, отделно нямаме право на жалба и във връзка с процедурата по обявяването на публичната продан... та за какво говорим въобще? Мои познати ЧСИ и ДСИ са ужасени от измененията... Съжалявам ако писанията ми са малко хаотични и евентуално не особено прецизни, като имам повече време ще пиша пак...
Истината е, че с новият ГПК ще имаме много свободни съдийски места!
Като адвокат, благодарна съм че съм преориентирала професионалната си насоченост към консултантския бизнес. Това казах и на шефът си, че съм му благодарна, защото се чувствам спасена... донякъде! Колкото по-малко досег със съдебната зала толкова по-малко главоболия предвид липсата на каквато и да било практика.
Истината е, че с новият ГПК ще имаме много свободни съдийски места!
Като адвокат, благодарна съм че съм преориентирала професионалната си насоченост към консултантския бизнес. Това казах и на шефът си, че съм му благодарна, защото се чувствам спасена... донякъде! Колкото по-малко досег със съдебната зала толкова по-малко главоболия предвид липсата на каквато и да било практика.
- gery
- Потребител
- Мнения: 602
- Регистриран на: 23 Авг 2001, 19:26
- Местоположение: Варна
Е, това е въпрос на любимата ми българска народопсихология, която за съжаление се шири поголовно сред юристите - не да се търси смисълът на нормата и при какво тълкувание би била тя полезна за обществото, а всеки се плъзга накъдето си иска с цел да докаже, колко е оригинален и колко издържано логически мисли,без изобщо да го интересува до какви практически абсурди се стига по този начин.
Не спирам да се учудвам, как при разпоредби слънце, все ще се намери някой да каже на черното бяло, само и само за да е валидно неговото мнение.
Не спирам да се учудвам, как при разпоредби слънце, все ще се намери някой да каже на черното бяло, само и само за да е валидно неговото мнение.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта