от kalahan » 18 Дек 2007, 20:44
Ще си позволя и аз един съвет към бъдещите ДСИ: никога не позволявайте емоциите да замъгляват разума ви и преценките ви, не позволявайте на злобата и егоизмът да ръководят постъпките Ви, тъй като въз основа на властта, която законът ще ви продостави, ще можете да влияете върху много човешки съдби.
Ще си позволя и да поставя тук едно съдебно решение по дисциплинарно дело срещу един ДСИ, въз основа на което сами ще можете да си направите извода как НЕ трябва да работи един СИ.
"РЕШЕНИЕ № 5006 ОТ 01.06.2005 Г. ПО АДМ. Д. № 836/2005 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС
Чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗСВ
Чл. 168, ал. 4 от ЗСВ
Чл. 170, ал. 3 от ЗСВ
Чл. 173, ал. 3 и 4 от ЗСВ
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети март две хиляди и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
МАРИЯНА ДЕЧЕВА
при секретар и с участието на прокурора Николай Николов изслуша докладваното от съдията Марияна Дечева по адм. д. № 836/2005 г.
Производството е по чл. 184, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Десислава Славчева Методиева от гр. Перник срещу заповед № ЛС-И-1769 от 09.12.2004 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 168, ал. 4 и чл. 173, ал. 2 и 3 от ЗСВ и чл. 189, 193 и 195 от КТ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 170, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че заповедта е постановена в противоречие с императивната норма на чл. 194, ал. 1 от КТ, която следва да намери приложение, а не нормата на чл. 173, ал. 3 от ЗСВ. Алтернативно се взема становище, че при провеждането на "дисциплинарната процедура" са допуснати съществени нарушения, подробно отразени в жалбата. Като твърди, че наложеното й дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко, няма извършени от нея нарушения виновно, които да бъдат квалифицирани като тежки, жалбоподателката моли 5-членния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени заповедта на министъра на правосъдието и тя да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност съдия-изпълнител в Съдебно-изпълнителната служба при Районния съд - гр. Перник.
Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Георгиева, взема становище да се отхвърли жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд - 5-членен състав, приема, че жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Върховният административен съд - 5-членен състав, обсъди събраните по делото доказателства и приема за установено следното:
С обжалваната заповед на основание извършена проверка от инспектората по чл. 35б, т. 4 от ЗСВ министърът на правосъдието е наказал Десислава Славчева Методиева - съдия-изпълнител в Съдебно-изпълнителната служба при Районния съд - Перник, с "уволнение" по чл. 170, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. В заповедта са изложени обосновани мотиви с оглед разпоредбите на чл. 181, ал. 3 от ЗСВ.
Производството за дисциплинарна отговорност по реда на чл. 168 и сл. от ЗСВ е образувано на основание чл. 172, ал. 2 от ЗСВ по предложение на административния ръководител на Районния съд - Перник, и на инспектората по чл. 35б от ЗСВ. В предложенията се поддържа, че при извършена проверка по движението на изпълнително дело № 2065 от 1999 г., преобразувано под № 3913 от 2001 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районния съд - Перник, се установило виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на Методиева - съдия-изпълнител при същия съд, изразяващо се в следното:
На 05.02.2004 г. е насрочила опис на недвижим имот, находящ се в друг съдебен район - СИС при Районния съд - Поморие, с което е нарушила разпоредбата на чл. 324, ал. 1, б. "а" от ГПК; на същата дата е насрочила опис, без да е разпоредила да се изпрати искане за вписване на възбрана върху недвижимия имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, както и да се съберат сведения от службата по вписванията за наложените върху него тежести и дължимите данъци на съответната териториална данъчна служба - нарушение на чл. 373, изр. 1-во и чл. 374, изр. 2-ро от ГПК.
На 26.02.2004 г. е извършила опис на недвижим имот, находящ се в друг съдебен район, с което е нарушена разпоредбата на чл. 324, ал. 2, изр. последно от ГПК; на същата дата в протокола за опис не е посочила мястото на извършване на описа, не е подписала протокола и не е посочила границите на имота - нарушение на чл. 361, ал. 1, б. "б", чл. 361, ал. 4 и чл. 374, изр. 1-во от ГПК. На 08.03.2004 г. е резолирала копие от представена й техническа експертиза за оценка на недвижимия имот и движими вещи да се изпрати на страните, без да приеме представеното й заключение, за да бъде оценката нейно действие - нарушен е чл. 374, изр. последно от ГПК. На 26.02.2004 г. е извършила опис на недвижимия имот, без получените от взискателя и длъжника на 10.02.2004 г. призовки за принудително изпълнение да са надлежно оформени - чл. 41, ал. 1, чл. 46, ал. 2, изр. 4-то и чл. 48 от ГПК; на същата дата по време на извършения опис на недвижимия имот е наложила запор върху всички движими вещи, находящи се в сградата на гр. Поморие, без да ги индивидуализира - нарушен чл. 344, ал. 1 от ГПК; на 4.04.2004 г. - най-малко един ден преди посочения в обявлението ден (5.04.2004 г.) за започване на проданта, не е съставила протокол за разгласяване на обявлението - нарушен чл. 376, ал. 3 от ГПК; на 24.03.2004 г. с резолюция за насрочване на публична продан не е разпоредила поставяне на обявлението в сградата на общината по местонахождението на имота - гр. Поморие, както и на самия имот - нарушен чл. 376, ал. 2 от ГПК; след 10.12.2003 г. е държала изпълнителното дело и книжата по него в кабинета си, а не в канцеларията - нарушение на чл. 378, ал. 1 от ГПК, което е довело до непоставяне на дати на постъпването на книжата по делото в канцеларията - чл. 98, ал. 2 от Наредба № 28; на 26.02.2004 г. е извършила опис на недвижим имот, без да е събрала дължимата държавна такса - нарушена т. 51 от раздел "В" - "Такси по съдебното изпълнение", на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси; на 24.03.2004 г. с резолюция е насрочила публична продан, без да е събрала дължимата държавна такса.
В предложението си вносителят определя действията на съдия-изпълнителя Методиева като виновно неизпълнение на служебните й задължения и предлага да й бъде наложено дисциплинарно наказание с оглед разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗСВ. По делото е установено, че преди налагането на дисциплинарното наказание на Методиева й е изпратен препис от констатациите по извършената проверка по чл. 35б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ по повод предложение от административния ръководител на Районния съд - Перник, и са й изискани писмени обяснения. Последното е получено на 19.11.2004 г. лично от Методиева и последната е дала писмени обяснение, входирани в Министерството на правосъдието на 28.11.2004 г. На 9.12.2004 г. министърът на правосъдието е издал заповедта, която се обжалва и с която е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 170, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Последната е мотивирана, като министърът на правосъдието е стигнал до извода, че характерът и тежестта на извършените нарушения съответстват по степен за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" - чл. 170, ал. 3, т. 4 от ЗСВ.
По делото в съдебно заседание са представени писмени доказателства, които не опровергават констатациите от изложеното в предложението от административния ръководител на Районния съд - Перник, и от извършената проверка от инспектората по чл. 35б, т. 4 от ЗСВ и на основание на които е издадена мотивираната заповед, която се обжалва. Не се променят последните и от приетото за установено, че входящият регистър е въведен през м. август 2004 г.
Върховният административен съд - 5-членен състав, не възприема възражението на жалбоподателката, че по отношение на дисциплинарната процедура за съдия-изпълнител за преклузивния срок за налагане на наказанието е приложима нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ, поради което двумесечният срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност към момента на налагане на наказанието "уволнение", предвид момента на узнаване на извършеното нарушение от органа по чл. 172, ал. 2 от ЗСВ, е изтекъл, с което е преклудирана възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност. В случая не намират приложение разпоредбите на КТ, а на специалния закон - ЗСВ, поради което не може да намери приложение § 80 от преходните разпоредби на ЗСВ. Това е така, защото ЗСВ е уредил реда за налагане на дисциплинарно наказание за съдия-изпълнител и съгласно чл. 152, ал. 1, т. 3 от същия последните се освобождават от министъра на правосъдието при дисциплинарно нарушение на същите основания, на които се освобождават съдиите, прокурорите и следователите.
Горното следва и от разпоредбата на чл. 168, ал. 4 и чл. 170, ал. 3 от ЗСВ. Съгласно чл. 173, ал. 3 от ЗСВ дисциплинарно производство може да бъде възбудено до 6 месеца от откриването, но не по-късно от 1 година от извършването на нарушенията, т.е. заповедта е издадена в рамките на този срок и не е преклудирана възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Това следва от доказателствата по делото, от които е видно, че извършването на нарушението е открито (станало е известно на административния ръководител на Районния съд - Перник) на 05.05.2004 г., а заповедта, която се атакува, е от 09.12.2004 г.
Наличието на мотивирано писмено предложение по чл. 172, ал. 2 от ЗСВ, с което е сезиран министърът на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, е предпоставка за образуване на производството, което е завършило с издаване на заповедта, която се обжалва. Заповедта е издадена от органа, който е компетентен да я издаде, и е мотивирана.
Върховният административен съд - 5-членен състав, приема, че възприетата фактическа обстановка след обсъждане на доказателствата по делото е правилна. Налице е виновно неизпълнение на служебните задължения, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, като за съставомерността на съответния вид нарушение формата на вината - умисъл или небрежност, е без значение. Видът на наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 171 от ЗСВ. Липсата на констатации за други нарушения и съответно налагане на наказания не води до друг извод с оглед броя и тежестта на извършените и констатирани нарушения. Без значение е, че от виновното неизпълнение на служебните задължения не са настъпили конкретни вреди спрямо трети лица, още повече че това е следствие на своевременно прекратяване на действията по изпълнителното дело след постъпилия сигнал.
Изхождайки от горното, Върховният административен съд - 5-членен състав, приема, че обжалваната заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна, поради което жалбата на Десислава Славчева Методиева срещу същата следва да се отхвърли като неоснователна.
Искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорно спрямо жалбата срещу заповедта и с оглед изхода на делото досежно същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният административен съд - 5-членен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Десислава Славчева Методиева срещу заповед № ЛС-И-1769 от 09.12.2004 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 170, ал. 3, т. 4 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", и искането й за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност съдия-изпълнител в Съдебно-изпълнителната служба при Районния съд - Перник.
Решението е окончателно."
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")