КОНКУРС ЗА ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

[genius75]

За въпросите по АПК - двата коментара. То май няма какво друго да се чете. Има една- две статии публикувани в Пазар и право. Но те малко са изместени от фокуса на изпълнението.

[bubamara2]

А за принципите на изпълнителния процес... Едно време не се учеше такива неща

[dimanna]

Може да четете писанията на Мутафчиев, които макар и доста поостарели, могат да вършат работа по някои от въпросите от конспекта.

[dadanene]

принципите ги чета от Сталев от учебника - от принципите за гражданския процес щото нали изп. процес е част от гражданския -но без принципа за дирене на истината, защото той май е само за исковия процес.
А да разискаме въпроса с погасителната давност- като се образува изп. дело -давността се прекъсва и след прекратяване на делото, без вземането да е събрано би следвало да започне да тече нова 5 - годишна давност-поне аз така го разбрах, защото проф. Сталев малко объркано го е казал в учебника.
Другият въпрос , който си задавам е по 348, ал.1 от ГПК-какво ще рече "деня , предхождащ деня на проданта"- в старата редакция ясно е казано-"преди приключване на проданта" , а гледам и в най-новото ГПК пише -"до последния ден за подаване на наддавателни предложения". Та реших че и тук би следвало да е деня , преди да бъдат отворени наддавателните предложения, ама нали знаете -"закона мълчи, а практиката е противоречива"

[bubamara2]

Другият въпрос , който си задавам е по 348, ал.1 от ГПК-какво ще рече "деня , предхождащ деня на проданта"

По отношение проданта на недвижими имоти, аз си мисля, че се касае за деня, предхождащ датата, посочена в обявлението за публична продан като начало на публичната продан. Нека и други колеги споделят мнението си. Мисля, че въпросът е интересен, а практика поне аз не намерих
Относно погасителната давност, бих искала да припомня, че освен че всяко изпълнително действие прекъсва давноста, съгласно съд. практика погасителна давност не тече в рамките на изпълнителното производство- Постановление №3 от 1980г. на Пленума на ВС

[RichterZR]

Чл. 348, ал. 1 от ГПК наистина е спорна разпоредба, и по семинарите сме го обсъждали както с колегите ДСИ, така и с районни и окръжни съдии, като нито един път не можахме да стигнем до уеднаквяване на практиката. Според част от колегите, разпоредбата касае деня, предхождащ датата, посочена в обявлението за публична продан като начало на публичната продан. Обосновават това свое мнение със следното: наддавателни предложения може да бъдат направени още на първия ден на проданта и в такъв случай какво става с тях - връщаме задатъка на наддавача, но остават 20 лв. такса за книжата, и на практика го ощетяваме по този начин. Според друга част от колегите, разпоредбата има предвид деня, предхождащ деня, в който се отварят пликовете и се съставя протокола по чл. 380, ал. 1 от ГПК, тоест посочената в обявлението за публична продан дата като край на публичната продан. Трета група /най - малобройната, може би двама - трима/, стигнаха и до друга крайност - според тях става дума за деня, предхождащ деня на насрочване на публичната продан.
Лично аз дори и до сега не мога да преценя за себе си кое от двете твърдения е вярното /третото априори го изключвам, защото то само по себе си е една върховна глупост и аз ви го цитирам тук само като пример за това докъде може да стигне разширителното тълкуване... През тези две и половина години като ДСИ нито веднъж не ми се е случвало да спирам по този начин при започнала вече публична продан. Доста пъти са внасяли по 30 % и са се задължавали да плащат, но без да е обявявана публична продан. Все пак обаче клоня към второто, защото то дава по - голяма възможност на длъжника да спаси имота си от продан посредством извършване на позволено от закона плащане на части /като твърдо съм на мнение, че в този случай 30 % следва да се изчислят освен върху всички вземания по изп. листове, и върху прибавения размер на държавната такса за извършената публична продан и всички останали разноски по изпълнителното дело/.

[dadanene]

Въпроса ми за давността по-скоро се отнася конкретно за прекратяването по 330 , б "д"-защото четох че в този случай погас. девност се брои от последното изп. дейсдтвие, т.е. 2- години бездействие се включват в 5-те години погасит. давност-обаче въпроса ми е кое се смята за " последното изпълнително действие"-на взискателя , на длъжника , на съдебния изпълнител, ако примерно взискателя поиска справка и съдебния изпълбнител я направи -това смята ли се за последно изпълнително действие?
Ами ако по изп. дело има само наложено ограничение на паспорта по чл.76, т.3 и са изтекли две години, без нищо друго да е правено-може ли пак да бъде прекратено на осн. чл.330, б "д" от ГПК?

[4erepaha]

23. Кредиторите се удовлетворяват съразмерно:
[ а ] когато постъпленията не са достатъчни за удовлетворяване на всички кредитори
[ б ] когато постъпленията не са достатъчни за удовлетворяване на хирографарните кредитори
[ в ] когато постъпленията не са достатъчни за удовлетворяване на кредиторите от този ред.

16. При налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника съдебният изпълнител проверява собственоспа:
[ а ] въз основа на представените му документи
[ б ] по всякакъв начин, включително и въз основа на владението към деня на възбраната
[ в ] въз основа на вписванията в нотариалните книги.

20. Последиците на първата нестанала публична продан са:
[ а ] втора продан или освобождаване на имота от изпълнение
[ б ] възлагане на кредитора, втора продан или освобождаване на имота от изпълнение
[ в ] освобождаване на имота от изпълнение, а при избор на кредитора - възлагане или втора продан.

Моля за вашите отговори с коментар. Мисля че възможните отговори са твърде подвеждащи и нееднозначни

[genius75]

излезе ли списъка? А? Някой да знае нещо?

[gudio]

23. Кредиторите се удовлетворяват съразмерно:
[ а ] когато постъпленията не са достатъчни за удовлетворяване на всички кредитори
[ б ] когато постъпленията не са достатъчни за удовлетворяване на хирографарните кредитори
[ в ] когато постъпленията не са достатъчни за удовлетворяване на кредиторите от този ред.

16. При налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника съдебният изпълнител проверява собственоспа:
[ а ] въз основа на представените му документи
[ б ] по всякакъв начин, включително и въз основа на владението към деня на възбраната
[ в ] въз основа на вписванията в нотариалните книги.

20. Последиците на първата нестанала публична продан са:
[ а ] втора продан или освобождаване на имота от изпълнение
[ б ] възлагане на кредитора, втора продан или освобождаване на имота от изпълнение
[ в ] освобождаване на имота от изпълнение, а при избор на кредитора - възлагане или втора продан.

Моля за вашите отговори с коментар. Мисля че възможните отговори са твърде подвеждащи и нееднозначни

[bubamara2]

Според мен, отговорът на въпрос №16 е [a]. При налагане на възбраната се цели бързина и е достатъчно въз основа на представените с молбата за налагане на същата да може да се направи извод за собствеността. По- обстойна проверка, включително и данни за владението към деня на възбраната, се прави след това, често на самото място, непосредствено преди описа на недв. имот.
Едно много старо решение 412-49-ІІ-2, цитирано от Живко Сталев, който е на същото становище. По- нова практика поне аз не знам...

[4erepaha]

Виждате ли , колеги , и аз съм раздвоен кой е верният отговор ... а как ли мисли комисията - един Господ знае !

[gudio]

Според мен, отговорът на въпрос №16 е [a]. При налагане на възбраната се цели бързина и е достатъчно въз основа на представените с молбата за налагане на същата да може да се направи извод за собствеността. По- обстойна проверка, включително и данни за владението към деня на възбраната, се прави след това, често на самото място, непосредствено преди описа на недв. имот.
Едно много старо решение 412-49-ІІ-2, цитирано от Живко Сталев, който е на същото становище. По- нова практика поне аз не знам...

Грешен отговор Ами ако няма документи ? Наскоро се беше заформила една дискусия, ама аз нали бях сърдит на Калахан и на Ивайло5ров, само й "гледах сеира"и не се включих. Нещо (за кой ли път) оплюваха тъпите и прости СИ, че видиш ли налагали възбрани, без да има документи за собственост и т.н.
Вие не разбрахте ли най-накрая, че ако длъжникът няма документи за собственост, пак може да му се продаде имотът (собствеността се установява, чрез проверката по чл.373 ГПК (стар)). Именно затова възбрана може да се наложи и без да има "представените му документи".

[kalahan]

Наскоро се беше заформила една дискусия, ама аз нали бях сърдит на Калахан и на Ивайло5ров, само й "гледах сеира"и не се включих. Нещо (за кой ли път) оплюваха тъпите и прости СИ, че видиш ли налагали възбрани, без да има документи за собственост и т.н.
Вие не разбрахте ли най-накрая, че ако длъжникът няма документи за собственост, пак може да му се продаде имотът (собствеността се установява, чрез проверката по чл.373 ГПК (стар)). Именно затова възбрана може да се наложи и без да има "представените му документи".

Гледам аз, гледам и се чудя пък защо, аджеба, и моето име стои тука на показ... То вярно че все ме гони Алцхаймера, но пък чак толкова да не помня кога съм оплювал СИ, че били "тъпи и прости"...Надявам се Гудьо да ми опресни паметта, че и ЕГН-то веч си казва тежката дума
А пък може и този път да няма предвид мен
Та гореспоменатата дискусия придоби емоционален отенък и така и не остана време да развия някой и друг аргумент по въпроса. С цялото си нахалство ще си позволя тук да кажа 2-3 думи, и после пак си обирам крушите
Та, да се опитаме да поразсъждаваме малко (трудна работа, но все пак ще се пробвам). Ето текстът на прословутия чл. 373 ГПК:
"След изтичане на срока за доброволно изпълнение държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към опис на посочения в призовката възбранен имот. Описът се извършва само ако държавният или частният съдебен изпълнител се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително и чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната."
Първата Галилеева опорна точка, от която ще тръгна, е следващият, 374 по ред, член от ГПК-то, намиращ се в очевидна систематическа и логическа връзка с чл. 373:
"При описа се спазват правилата на чл. 361, като в него се посочват и местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци за имота. Сведения за тия тежести държавният или частният съдебен изпълнител изисква от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната и от съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите."
Нека сега да "пофантазираме" (нали съм си фантазьор, както ме нарекоха веч ). Отива злият бирник на място, не е задължително Андрешко да го вози, сегашните бирници ползват каруци от друга класа , без грам документи под ръка. Намира съседите и почва да ги разпитва: абе, така и така, на кой е тази нивичка? Разбира се, разглеждаме идеалната хипотеза, когато намираме съседи, те се съгласяват да натопят комшията, че и толкова го мразят, че и имената и данните си дават да се впишат в протокола за опис, че и даже се подписват като свидетели. И казват: да, нивичката е на Пешо, от еди-колко си години. И бирникът предвидливо се сеща за Правилника за вписванията, че там чл. 24, вр. чл. 6 изисквал във възбраната да пише един куп неща: "описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите"
Хайде, да речем, оценителят ще тръгне с рулетката и ще измери площта; да речем, че съседите ще посочат и границите (Иван, Кольо, Цеца, Пепа и улицата). Хайде, да речем, че съдията по вписванията ще си затвори очите, че нямало номер на имота (а ако става дума за апартамент, той най-вероятно ще е написан на вратата ). Да речем, че направим "неволния" пропуск да не сме си извадили данъчна оценка за имота (за какво са ни пък тези документи, само пречат!). Хубаво, всичко това е възможно, още повече, че няма законова норма, която да плаши СИ с глоби за незаконосъобразна възбрана (както е например в чл. 276 от ДОПК за ПИ).
Но нека погледнем въпроса принципно. Възлагателното постановление на СИ е безспорен акт за собственост и има правопрехвърлителен ефект, макар и само деривативен. Кои органи разполагат с подобни правомощия? На прима виста-нотариусите и съдиите. И разни други, като например ОСЗГ, Областният управител и др. Единствено съдиите имат правомощията да констатират наличието на право на собственост само и единствено въз основа на свидетелски показания, а в някои по-специални хипотези-и нотариусите и ОСЗГ.
И без да го увъртам повече, ще кажа: ако СИ има правомощия да констатира правото на собственост към датата на описа само въз основа на свидетелски показания, то излиза, че СИ има по-широки правомощия в тази насока дори и от нотариуса при съставяне на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. Което за мен е леко нелогично.
Според мен е важно чл. 373 да се чете във връзка с чл. 483 ГПК.
Хайде сега, убийте ме с камъни заради моето пак "безумно" мнение.

[zurik]

Gudio може и да е прав в своите разсъждения, но ми се струва, че не точно това е смисълът на отговор [б ] на проблемния въпрос №16. Същият, така, както е формулиран, поне за мен предполага, че всички начини за доказване на собственост са равностойни, което съгласно чл.373 не така.

[gudio]

Щом сте толкова "отворени", аз няма да ви пусна и отговорите на теста... впрочем замислих се дали Б. Белазелков няма нещо... авторски права ... даже се чудя дали да не го изтрия Очаквах някакво подобно излияние... Значи не става дума за продажба без документи на всяка цена. Естествено, че ако изпълнението е насочено към офис в току-що завършен луксозен бизнес-център, СИ няма да седне да разпитва съседи, да "взема предвид владението" и др., а ще търси документите за собственост. Става въпрос, че липсата на нотариален акт на името на длъжника, по принцип не е пречка
Напр. - селска къща с двор, без никакви строит. книжа, без никакви документи за двора... но напр. в разписния лист имотат е записан на името на умрелия наследодател на длъжника, има данъчна партида на... все по-често се натъквам - на името пак на този умрял преди 10-на год. наследодател... В съответната община ми викат "ми ние не мойм гу накаръ да си гу запиши на свойту имье..?" Ако отидеш при нотариус с тези документи, няма да ти прехвърли имота, нали ? Ще те накара да си направиш обстоятелствена проверка. Ама в изп. производство кой да накара длъжника да си прави обст. проверка или да се снабдява изобщо с документи за собственост. Това е идеята.

[kalahan]

Документите от данъчното все пак представляват някакви документи и са си посочени в 373 ГПК. Нотариалните актове не са единствените актове, въз основа на които се поражда собствеността. Аз разбрах, че имаш предвид ако няма никакви, ама съвсем никакви документи за собственост (не само нотариални актове). Но собствеността винаги се базира на някакви документи, с изключение на придобиването по давност или в някои случаи ex lege. За тази хипотеза ли говорим?

[gudio]

И без да го увъртам повече, ще кажа: ако СИ има правомощия да констатира правото на собственост към датата на описа само въз основа на свидетелски показания, то излиза, че СИ има по-широки правомощия в тази насока дори и от нотариуса при съставяне на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. Което за мен е леко нелогично.
Според мен е важно чл. 373 да се чете във връзка с чл. 483 ГПК.
Хайде сега, убийте ме с камъни заради моето пак "безумно" мнение.

Колкото и да ти е кривои да не ти се ще , и без да си придавам каквато и да е важност , СИ наистина има по-големи правомощия, дори поради факта, че продава принудително и без съгласието на длъжника неговия имот. Че може да проверява и да констатира собственост и е длъжен да го прави - също е факт. Така, че за бъдещите ДСИ - още един "стимул": "Бъдете "по-важни" от нотариусите ! Успех!"

[kalahan]

Колкото и да ти е кривои да не ти се ще

Напротив, много бих се радвал, ако беше така и съдът беше на твоето мнение, по ред причини, които не бих желал да споделя тук.
Стига с тази жлъч вече.

[gudio]

Документите от данъчното все пак представляват някакви документи и са си посочени в 373 ГПК. Нотариалните актове не са единствените актове, въз основа на които се поражда собствеността. Аз разбрах, че имаш предвид ако няма никакви, ама съвсем никакви документи за собственост (не само нотариални актове). Но собствеността винаги се базира на някакви документи, с изключение на придобиването по давност или в някои случаи ex lege. За тази хипотеза ли говорим?

Всеки може да декларира имот и общината с радост ще приема внасяните от него данъци. В данъчите декларации по ЗМДТ изрично пише: "имате ли документ за собственост...ДА... НЕ" и ти си отбелязваш. Плащането на данъци (каквото аз дълги години наивно си мислех, че българинът тича да прави ) за имот се оказва, че някои длъжници ицобщо не го правят, ми даже и придобит имот не декларират с години... Какъв "документ" за собственост е данъчната партида ?