Срока на "правото на строеж" - преклузивен или дав

[enigma]

за мене винаги е удоволствие.

Но ... и въпреки това тълкувателно решение има доста обратна практика.

Всъщност всичко се решава по прост начин - изтекъл е 5 г. срок и едва тогава се започват първите стъпки по строежа - ще получите ли съответните актове от администрацията?

Защото същият текст казва, че правото се погасява - т.е. самото материално право - което е именно характеристиката на преклузивните срокове, а не се преклудира само правото на държавна защита, което пък е характерно за исковата давност - при вещните права чл. 118 не се прилага и така се изключва наличието на естествени вещни права.

Според мен "давност" се използва в този текст, за да се покаже, че е справедливо понякога срокът да не тече.

[ciara]

ykovachev
благадаря за вниманието.Аз темата я пусках два пъти, но всеки път ме пращаха по дяволите.И си позволих да попитам,между другото,с надежда да ми отговори някои.
Сега мисля,че писах в имотни казуси,явно съм сгрешила нещо .
Но във всички форуми на lex вилнее оня лудият, исках да кажа ,,лютият'', дори във,, взаимопомощ'' - все едно къде ще ме сдъвче някои като него.

Приятен ден

[kolman]

Едно решение, казващо, че е и давностен и преклузивен :
Решение № 1359 от 23. V. 1972 г. по гр. д. № 771/72 г. на 1 г. о.

Правото на строеж върху чужда земя, когато е учредено с гражданско-правна сделка, се погасява в срок от пет години, ако строежът не бъде осъществен в този срок.
Чл. 67 ЗС

Р. И. Н. и Т. Б. X., двете от гр. С., са предявили иск против Д. Б. Н. и П. А. Ф., двамата от същия град, за собственост на недвижим имот. С решение от 30. IV. 1971 г., постановено от СНС по гр. д. № 646/71 г., този иск е отхвърлен, защото е прието, че първата ищца на 29. VI. 1961 г. е отстъпила с нотариален акт на двамата ответници правото да надстроят втори етаж над съществуващата едноетажна жилищна сграда в собственото й място. Макар че строежът е започнат след изтичане на срок от пет години, ответниците имат право да запазят собствеността на построеното, защото по силата на чл. 67 ЗС се погасява не самото право на строеж, а искът за неговото принудително осъществяване.
С решение № 987 от 21. VII. 1971 г., постановено от СГС по гр. д. № 3339/ 71 г., решението на народния съд е отменено и на делото е даден ход по реда на чл. 208, ал. 2 ГПК. След това с решението от 2. XII. 1971 г., прегледът на което се предлага, искът за собственост наново е отхвърлен, защото ответниците са започнали осъществяването на строежа с утвърждаване на плана за него и с вземането на позволителен билет. С тези действия е манифестирана волята на ответниците да започнат строежа. Това прекъсва течението на давността.
Тези съображения не са в съгласие със закона. По силата на чл. 67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на терена по давност, ако не бъде упражнено в продължение на 5 години. Това значи, че отстъпеното право на строеж трябва да бъде действително осъществено до изтичане на предвидения в закона петгодишен срок. Действителното упражняване на правото на строеж не може да означава нещо друго освен изграждане на постройката в този вид и този обем, който е предвиден в договора. Утвърждаването на плана на строежа и вземането на позволителен билет са само подготвителни работи, за да бъде построена сградата или етажът. Доставката на материала и дори предприемането на известни строителни работи (напр. изкопаването на мястото за основите) също не представляват осъществяване на строежа. В срока по чл. 67 ЗС с необходимо поне в основни линии да бъде изградена сградата или етажът, предмет на договора за учредяване на право на строеж. Не е необходимо сградата или етажът да бъде приведен в петгодишния срок в състояние, напълно годно за заселване с обитатели, но не може да се допусне също така административните постъпки за разрешаване на строежа да се третират като упражняване на самото право.
От друга страна, от употребените в закона изрази, че правото на строеж върху чужд терен се погасява по давност, следва, че общите разпоредби на ЗЗД за погасителната давност следва да се прилагат и при погасяването на правото на строеж върху чужда земя. Това значи, че давността се прекъсва само в изрично предвидените в чл. 116 ЗЗД случаи. Вземането на позволителен билет или пък утвърждаването на плаиовете за строежа от страна на надлежните органи поради това не могат да представляват действия, годни да прекъснат течението на давността.
На трето място, с неосъществяването на строежа в срока по чл. 67 ЗС настъпва погасяване на самото право. Собственикът си възвръща по силата на закона пълното право на собственост върху земята. Това следва от общите разпоредби на чл. 99 и 100 ЗС, според които правото на собственост не може да се изгуби, освен когато друг го придобие или пък собственикът се откаже по надлежния ред. Разграничението, направено в решението на народния съд, в смисъл, че според чл. 67 ЗС се погасява само правото да се иска принудително осъществяване на отстъпеното право на строеж, но не и самото право, е в противоречие с изричния смисъл на чл. 67 ЗС.

[enigma]

E, да де - същото - погасява се самото материално право, но теченето на срокът може да бъде спирано.

Не съм сигурен, но може би пълна разработка на проблема има и във Вещното право на Л. Василев.

[portokal]

Досега съм смятала (може и да греша), че този срок, макар че погасява самото материално право, има повечето от останалите особености на давностните срокове: не само може да спира, но и се прилага по възражение, а не служебно.
Което може да изглежда несъвместимо с погасяването на самото право (но защо пък да е несъвместимо) - затова пък подхожда на названието "давност", което му е дал законодателят.
Не видях в дискусията мнение за това, служебно ли се прилага срокът. На мен ми се струва, че не. Съгласни ли сте?
Същото и за аналогичния срок при правото на ползване.

[enigma]

Ами например съгласно горното решение, би следвало да е служебно.

След като се погасява самото право .... , то види ли че срокът е изтекъл, следва автоматимно да се приеме, че правото не съществува.

[enigma]

както и вж. чл. 99 и 100 ЗС, както посочи колегата.

[portokal]

Благодаря за отговора. Няма да споря, макар че не ми харесва това мнение. Беше ми интересно да чета дискусията.
Явно ги има и двете мнения, защото виждам едно решение на ВКС от 2000 г., според което срокът по чл. 59, ал. 3 от ЗС (за погасяване на правото на ползване; смятам, че е аналогично) е давностен, а не преклузивен; прекъсва се с признанието на правото, прилага се по възражение, което може да се направи само пред първата или въззивната инстанция.

[kolman]

Явно ги има и двете мнения, защото виждам едно решение на ВКС от 2000 г., според което срокът по чл. 59, ал. 3 от ЗС (за погасяване на правото на ползване; смятам, че е аналогично) е давностен, а не преклузивен;

Защо да има аналогия ??? Според мен няма.

[portokal]

Защото и в двата случая става дума за изгубване на вещни права поради неупражняване.
А защо да няма аналогия - кое е различното? Искаш да кажеш, че за правото на ползване срокът е давностен, а за правото на строеж - преклузивен, или не те разбирам правилно?

[theinsider]

Всъщност има разлика. При правото на строеж трябва да постигнеш някакъв резултат - да построиш сградата поне в груб строеж. При правото на ползване трябва да извършваш действие - да ползваш по някакъв начин имотът. Т.е ако ползвам имота поне веднъж в рамките на 5 години аз прекъсвам давността и започва да тече нова давност. Ако обаче не построя сградата в тези пет години, давността (ако говорим за наистина за давност) не се прекъсва, независимо че в тези 5 години съм изкарал разрешение за строеж и примерно на четвъртата година съм достигнал кота корниз. Това според мен не е еднакво решение и не можем да прилагаме по аналогия.
Изразът в закона че правото на строеж се погасява "в полза на собственика на земята" означава по-скоро че собственикът на земята може отново да се ползва от приращението по чл. 92 ЗС т.е автоматично да придобие собствеността върху всичко, построено върху неговата земя. И тъй като става въпрос за придобиване по силата на закона, а не чрез изрично волеизявления, не можем да говорим за давност (изразът е използван от законодателя по грешка).

[enigma]

Е, ама и в 59, ал. 3 е казано, че се погясява самото право, а чл. 99 и 100 си действат с пълна сила.

[enigma]

И един ден да го ползваш, пак се прекъсва.

[portokal]

Всъщност има разлика. При правото на строеж трябва да постигнеш някакъв резултат - да построиш сградата поне в груб строеж. При правото на ползване трябва да извършваш действие - да ползваш по някакъв начин имотът.

Да, в единия случай упражняването представлява "еднократно" действие (построяване), а в другия е продължително, това е разликата. Но не виждам как точно тази разлика ще доведе до извода, че двата срока са различни по характер и при чл. 59 е давностен, а другият е преклузивен.

И един ден да го ползваш, пак се прекъсва.

Мисля, че инсайдърът има предвид да ползваш имота поне малко в рамките на 5 години от учредяването на правото (или от предишното прекъсване), а не че самото ползване трябва да трае 5 години.

[theinsider]

Ами, ето как:
1. Срокът по чл. 67 не може да бъде прекъснат чрез просто действие по упражняване на правата. На петата година или има или няма сграда (за чл. 66 не говорим тук), независимо, че не съм бездействал тези пет години. По чл. 59 може да бъде прекъснат - ако ползвам имота по какъвто и да е начин на втората година тече нова давност. Режимът е различен.
2. Правото на ползване е непрехвърлимо, докато правото на строеж е прехвърлимо. Това означава че имат различен режим и различен характер.
3. Правото на строеж включва право на собственост върху това, което ще бъде построено. Погасяването на правото на строеж води до погасяване на правото на собственост върху сградата. Ще повторя решението на върховния съд -

общите разпоредби на чл. 99 и 100 ЗС, според които правото на собственост не може да се изгуби, освен когато друг го придобие или пък собственикът се откаже по надлежния ред.

Не мога да загубя собствеността върху сграда, изградена в някаква степен или която ще бъде изградена, по давност. Погасяването на правото на ползване не води погасяване на каквото и да било право на собственост. И тук режимът е различен.
При толкова различен режим в съдържанието и характера на двете права, защо правиш аналогия?

[enigma]

Тя не прави аналогия в правата (за която е достатъчно да кажем, че става въпрос за вещни права, за да е обоснована), а в сроковете.

Освен това има разлика в режима на сроковете и в природата им.

Тя се определя от това, че се погасява самото материално право, което означава, че срокът е преклузиван и следва да се следи служебно.

А относно режима - на мене определенията в учебниците винаги са ми били прекалено едностранчиви. Освен това не знам някой да е правил специално изследване относно това дали няма преклузивни срокове с белези на давностни и обратното.

[portokal]

На петата година или има или няма сграда (за чл. 66 не говорим тук), независимо, че не съм бездействал тези пет години.

Може на втората година да построя сграда, на третата тя да се срути. Ще започнат да текат нови пет години. (Чл. 67 според мен си важи напълно и за този случай. Чл. 66, ал. 2 има предвид просто, че не се погасява със самото погиване.)

Погасяването на правото на строеж води до погасяване на правото на собственост върху сградата. ... Погасяването на правото на ползване не води погасяване на каквото и да било право на собственост.

И погасяването на правото на строеж не води до погасяване на право на собственост. Губиш правото на строеж, когато в продължение на 5 години няма сграда. Щом няма сграда, няма и собственост върху нея.

И в крайна сметка пак не ми стана ясно как посочените неща налагат извода, че може единият срок да е давностен, но независимо от това другият да е преклузивен (и обратно). При сегашната уредба, искам да кажа.
Впрочем enigma, доколкото разбирам, пък смята, че са преклузивни и двата (защото и двата водят до отпадане на самото право). Единият срок такъв, другият - инакъв, това лично на мен ми се вижда най-неправилното.
Добре, де, разбрах ви идеята. Не съм съгласна, но благодаря.

[enigma]

Портокал, ако искаш, ще сканирам и ще ти пратя на пощата двете статии, които цитирах по-нагоре. Доколкото знам, те са единственото целенасочено изследване по въпроса. Ползвам ги от години и никога не са ме подвеждали при квалификацията на сроковете.

[theinsider]

Всъщност сте ме разбрали погрешно, защото аз съм се изразил неправилно. Мисля че и двата срока са преклузивни. Обаче мисълта ми беше че не трябва да се прави аналогия, защото двете права са различни и дори да можем да квалифицираме срока по едното право като давностен (макар че не мисля че е така), това не означава че срока по другото е давностен само защото и двете са огранични вещни права.

П.С портокал, май си имаш говорител, който обяснява от твое име какво си имала в предвид

[libra]

Давайте Enigma и Portocal. Вие сте мозъчния тръст на темата:)!!!!