Как се процедира в този случай?

[Julyan]

...quote]
...Така или иначе парите следва да се изплатят на работничката. Дали сега, дали на падежа- тя трябва да си ги получи. Да, това определено е така.
Интересното е как да и се удържи от заплатата известна сума за това че не си е свършила работата, за което има и протокол, но който е съставен след като Тр.По е прекратено.Въпросът е може ли да има регресна отговорност от работника пост фактум прекратяване на договора му?

[color=cyan

Работникът ще си носи отговорността, но не като удръжка от дължимото трудово възнаграждение. Още повече, че вече не е налице и ТрПО. Трябва да си го търсите допълнително и като дойде да си получи заплатата, използвайте момента да го поканите да ги плати доброволно.

[zzzzz]

Прочетох ги основанията по КТ. Разбирам, че само с изпълн.лист по реда на ГПК може да се направи удръжката. А междувременно трябва да се изпълни предписанието на ИТ.Пак няма да може да се защити интереса на работодателя в случая. Няма време.Дори и да се обжалва предписанието , то това не спира неговото изпълнение.

[zzzzz]

...quote]
...Така или иначе парите следва да се изплатят на работничката. Дали сега, дали на падежа- тя трябва да си ги получи. Да, това определено е така.
Интересното е как да и се удържи от заплатата известна сума за това че не си е свършила работата, за което има и протокол, но който е съставен след като Тр.По е прекратено.Въпросът е може ли да има регресна отговорност от работника пост фактум прекратяване на договора му?

[color=cyan

Работникът ще си носи отговорността, но не като удръжка от дължимото трудово възнаграждение. Още повече, че вече не е налице и ТрПО. Трябва да си го търсите допълнително и като дойде да си получи заплатата, използвайте момента да го поканите да ги плати доброволно.

Да, наистина и това е идея.Може да му се представи протокола от проверката на работата му и същевременно да му се направи покана да плати задължението си.

[fenix_f]

Независимо от обжалването на предписанието, ако работодателя не е изплатил дължимо трудово възнаграждение и работника не се явява да го получи има няколко възможности. Пращате му покана да дойде да си получи трудовото възнаграждение. Ако не дойде или откаже получаването на заплатата - удостоверявате го с двама свидетели. Друга възможност е да откриете сметка в избрана от Вас банка и да преведете дължимото трудово възнаграждение като уведомите писмено за това работника.
Обжалването на предписания, както и настъпили вреди от неправомерно държание на работника са отделни въпроси.

[zzzzz]

Независимо от обжалването на предписанието, ако работодателя не е изплатил дължимо трудово възнаграждение и работника не се явява да го получи има няколко възможности. Пращате му покана да дойде да си получи трудовото възнаграждение. Ако не дойде или откаже получаването на заплатата - удостоверявате го с двама свидетели. Друга възможност е да откриете сметка в избрана от Вас банка и да преведете дължимото трудово възнаграждение като уведомите писмено за това работника.
Обжалването на предписания, както и настъпили вреди от неправомерно държание на работника са отделни въпроси.

т.е. пак остава за работодателя варианта по чл.210 от КТ.

[Julyan]

Как така остава този вариянт? Поне при Вас не е ли вече налице прекратено ТрПО и как сега ще ползвате чл. 210/КТ?

[zzzzz]

Как така остава този вариянт? Поне при Вас не е ли вече налице прекратено ТрПО и как сега ще ползвате чл. 210/КТ?

ще ползвам ал.5 от чл.210-как се процедира ако тр.пр.о е вече прекратено и има констатирано нарушение от страна на работника.То направо си е вреда.

[Julyan]

Осъществяване на ограничената имуществена отговорност
Чл. 210. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от работодателя, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.
(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс .
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 59 от 2007 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.

Ето и какво имам предвид. Към момента ТрПО е вече прекратено. Вие не можете да връчите такава заповед, не знам дали не са изтекли и сроковете /фактологията не ми е известна/.
Мисля, че ал.5 има предвид спазване изцяло на процедурата по предходните алинеи, т.е. издаване на заповедта, връчването й и предоставяне на възможност за оспорване, но ако междувременно ТрПО е било преустановено и лицето вече не работи, то самото събиране на сумата не може да стане по реда на удържане от трудовото възнаграждение. За да поискате издаване на ЗИ е следвало да има вече процедура по чл. 210, ал.1-4, а до момента такава не е открита. Това имам предвид, като задавам този въпрос.
Нали: "Актът, въз основа на който допуска издаване на изпълнителен лист (по смисъла на чл. 237, б. "к" ГПК), е именно заповедта на работодателя за определяне и реализиране на ограничената имуществена отговорност, издадена по реда на чл. 210, ал. 1 - 4 КТ. За да издаде изпълнителен лист, съдът следва да провери дали тази заповед е редовен документ, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо лицето.".
Считам, че такава заповед може да се издаде само при съществуващо ТрПО, тъй като само тогава имаме "работодател" и "работник/служител". Ако това правоотношение е вече прекратено и такава заповед не е налице не мисля, че може да се ползва този облекчен ред.
Е, мисля, че още няма съдебна практика в тази насока, аз поне не открих такава.

[zzzzz]

Има протокол от работата на работника когато е съществувало тр.пр.о.Въз основа на този протокол има и издаена заповед, но лицето вече е било освободено от работа.Наистина основанието е спорно, защото тази заповед не е сведена все пак до знанието на работника.

[Julyan]

Като няма елементът от сложния ФС/в "връчване", нямаме реализация на ал.3 от чл. 210, тъй че пак мисля, че не може ал.5 да се ползва.