- Дата и час: 01 Дек 2024, 22:12 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Дарение с тежест в полза на трето лице
|
|
22 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Дарение с тежест в полза на трето лице
Уважаеми колеги, моля за мнението Ви по следния въпрос:
Действителен ли ще е договор за дарение, при който дарителят дарява вещ (имот или движима вещ) с тежестта за дарения да осигурява издръжка и гледане за трето лице (не за дарителя).
Като уточнение ще спомена, макар и да е ирелевантно, че дарителят няма задължението да осигурява издръжка на третото лице (бенефициент по договора).
Действителен ли ще е договор за дарение, при който дарителят дарява вещ (имот или движима вещ) с тежестта за дарения да осигурява издръжка и гледане за трето лице (не за дарителя).
Като уточнение ще спомена, макар и да е ирелевантно, че дарителят няма задължението да осигурява издръжка на третото лице (бенефициент по договора).
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
Самият характер на дарението си разрешава тежести при цялото ми уважение към Лиутиат.
ЗЗД
Член 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Тежестта представлява бъдещо несигурно събитие и представлява ограничено насрещно задължение за облагодетелстваната страна по една безвъзмездна сделка. Задължението е ограничено, защото неизпълнението му не е основание за развалянето на сделката, но от друга страна то е защитимо с иск, който може да бъде предявен от всяко заинтересовано лице.
Друг е въпросът, че в случая по-скоро се цели сключване на договор за издръжка и гледане в полза на трето лице. Иначе уговарянето на издръжка и гледане като клауза в дарението разбира се изключва безвъзмездния характер на сделката и го прави нищожно. Тежестите са по скоро един вид почетни задължения, чрез които се изразява признателността към дарителя - например дарявам имота си, но искам да ми сложат плоча с текст - този имот беше дарен от еди-кой си и т.н.
ЗЗД
Член 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Тежестта представлява бъдещо несигурно събитие и представлява ограничено насрещно задължение за облагодетелстваната страна по една безвъзмездна сделка. Задължението е ограничено, защото неизпълнението му не е основание за развалянето на сделката, но от друга страна то е защитимо с иск, който може да бъде предявен от всяко заинтересовано лице.
Друг е въпросът, че в случая по-скоро се цели сключване на договор за издръжка и гледане в полза на трето лице. Иначе уговарянето на издръжка и гледане като клауза в дарението разбира се изключва безвъзмездния характер на сделката и го прави нищожно. Тежестите са по скоро един вид почетни задължения, чрез които се изразява признателността към дарителя - например дарявам имота си, но искам да ми сложат плоча с текст - този имот беше дарен от еди-кой си и т.н.
Последна промяна Pongo76 на 12 Юли 2007, 16:22, променена общо 1 път
Dark side of the force is a pathway to many abilities some would consider unnatural...
- Pongo76
- Младши потребител
- Мнения: 71
- Регистриран на: 25 Юни 2007, 15:00
Аз не съм много съгласна, че характерът на дарението не допуска тежести. Не че съм срещала на практика дарение с тежест, затова пък според цялата теория, която сме учили, дарение (също както и завещание) с тежест е допустимо.
Не мисля и че е нищожен. Дори да приемем, че такъв договор е възмезден, а не е дарение - не е заглавието на договора това, което определя валидността му.
Т.е. това, че отгоре пише "дарение", а съдържанието му е на договор за гледане и издръжка, не означава, че договорът е нищожен, а означава само, че въпреки заглавието не е дарение, а валиден договор за издръжка и гледане.
Не мисля и че е нищожен. Дори да приемем, че такъв договор е възмезден, а не е дарение - не е заглавието на договора това, което определя валидността му.
Т.е. това, че отгоре пише "дарение", а съдържанието му е на договор за гледане и издръжка, не означава, че договорът е нищожен, а означава само, че въпреки заглавието не е дарение, а валиден договор за издръжка и гледане.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Отново правя уточнението, че дарителят не получава насрещна престация по този договор - гледаният ще е трето лице, а не дарителят, нищо, че гледащият (този, върху когото тежи тежестта) ще е дареният.
П.П. Комплименти за Портокал за последното му мнение.
Изключително много благодаря и на останалите колеги!!!
П.П. Комплименти за Портокал за последното му мнение.
Изключително много благодаря и на останалите колеги!!!
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
Изглежда става дума за възмезден договор (прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане) в полза на трето лице.
Но и случайно да го кръстите "дарение", не мисля, че ще е нищожен. Просто няма да е дарение.
Но и случайно да го кръстите "дарение", не мисля, че ще е нищожен. Просто няма да е дарение.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Насрещността на престацията липсва (дарителят нищо не получава - няма възмездност), което не позволява да бъде опорочено дарението, освен това, мисля, че проблема ще е по-скоро да се опише правилно в НА и да се намери смел нотариус, който да изповяда сделката в този й вид. Страните просто ще трябва да се наясно, че става въпрос за дарение с тежест (като lex inperfecta), а не за договор в полза на трето лице и ако тази им воля бъде ясно посочена в акта, то проблем не би следвало да има... Със сигурност ще е интересно, но практика не мога да намеря все още по темата, за разлика от което теория има в учебника по облигационно право на Кожухаров - стр. 153 от особената част (за деранеието), където примера за дарение с тежест е 1:1 с настоящия казус.
Благодаря за мнението Ви!
Благодаря за мнението Ви!
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
Според мен няма пречка да се сключи такъв договор.
ЗЗД не изключва подобна "тежест", освен ако тя е невъзножна. Очевидно случаят не е такъв.
Все едно да се извърши дарение на недвижим имот с клауза за пожизнено ползване от страна на дарителя. Не е невъзможно да се уговори и трето лице (което не е страна по договора) да го ползва. Това не променя безвъзмездността на договора, а го прави с тежест.
В случая, от който JORGE се вълнува две лица се споразумяват (да не забравяме, че дарението е договор) едното да дари имота си, респ. недвижима вещ на друго лице, което поема тежестта да плаща издръжка на някой друг. JORGE, не намирате практика вероятно защото мотивите за подобен вид договаряне са като че ли нелогични и неоправдани.
ЗЗД не изключва подобна "тежест", освен ако тя е невъзножна. Очевидно случаят не е такъв.
Все едно да се извърши дарение на недвижим имот с клауза за пожизнено ползване от страна на дарителя. Не е невъзможно да се уговори и трето лице (което не е страна по договора) да го ползва. Това не променя безвъзмездността на договора, а го прави с тежест.
В случая, от който JORGE се вълнува две лица се споразумяват (да не забравяме, че дарението е договор) едното да дари имота си, респ. недвижима вещ на друго лице, което поема тежестта да плаща издръжка на някой друг. JORGE, не намирате практика вероятно защото мотивите за подобен вид договаряне са като че ли нелогични и неоправдани.
- prof_prof
- Потребител
- Мнения: 515
- Регистриран на: 02 Май 2007, 23:32
- Местоположение: София
Поздравлениея за prof_prof, с който сме регистрирани в един и същи ден, но убедително ме води по брой мнения.
Това, което исках да споредя с Вас е, че след щателно ровене в практиката ето какво решение намерих по темата:
Решение № 703 от 26.V.1991 г. по гр. д. № 123/91 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Иван Ефремов
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 8/1992 г., № 15, стр. 17
чл. 17 ЗЗД
Когато договарящите се споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи както на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
------------------------
Делото е няколко пъти разглеждано в районния и в окръжния съд и никога ищецът Д. И. не е поддържал, че дарението, което е направил на дъщеря си К. Д. с нотариален акт № 238, т. I по нот. д. № 587/84 г. по описа на С. нотариус, е привидно и че то прикрива договор за гледане и издръжка. Още в исковата молба той е посочил, че иска разваляне на дарението "поради неполагане на грижи" от страна на надарената. А и в обясненията си по чл. 114 ГПК е посочил, че към ответницата няма претенции, но не може да се разбира с нейния съпруг. И едва сега, в надзорното производство, ищецът застъпва тезата, че с дъщеря си са сключили договор за гледане и издръжка, прикрит като договор за дарение. Но той знаел, че надарената ще поеме грижите по неговата издръжка и гледане и затова на нея дал апартамента, въпреки че имал и друга дъщеря.
Този довод на ищеца е неоснователен. Когато договарящите се споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна и двете страни трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи както на действителната, прикритата, така и на привидната, симулативната сделка. А в конкретния случай надарената ответница няма никакви доказателства да е съзнавала, че баща й я надарява, но всъщност сключва с нея алеаторен договор за гледане и издръжка. От нейните обяснения по чл. 114 ГПК, от обясненията на самия ищец, както и от показанията на разпитаните свидетели става пределно ясно, че оформеният с посочения нотариален акт договор е за дарение с тежест - дарителят да живее в една от стаите на дареното жилище докато е жив. Именно като дарение е приела отношението към баща си като дарител, предоставила му е стаята, която той е поискал от нея за живеене, полагала е за него грижите, които една дъщеря дължи на баща си и като израз на благодарност за направеното й дарение. Договорно задължение за гледане и издръжка обаче тя не е поемала, тъй като такъв договор между нея и баща й не е сключван.
Но дори и като дарение договорът не може да бъде развален, тъй като не са налице основанията за това по чл. 227 ЗЗД. Ответницата с нищо не се е провинила спрямо дарителя си и не е отказала да му дава издръжка, от която той да се е нуждаел. В. с. з. 15.II.1990 г. ищецът изрично е заявил, че не се нуждае от издръжка, че си има достатъчно доходи, че към ответницата няма никакви претенции, но че с нейния съпруг не се разбират. Затова правилно искът е отхвърлен.
Решението казва доста неща, като тълкувайки го, смятам, че казва и това, което наистина може да е проблем - формулировката на уговорките в НА за дарение с тежест по такъв начин, че да не оставят съмнение за безвъзмездността на договора, както и ясната разлика, между насрещно задължени и тежест, макар и в този случай да е по-объркващо отколкото в зададения от мен, т.к. все пак тежестта е в полза на дарителя.
Това, което исках да споредя с Вас е, че след щателно ровене в практиката ето какво решение намерих по темата:
Решение № 703 от 26.V.1991 г. по гр. д. № 123/91 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Иван Ефремов
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 8/1992 г., № 15, стр. 17
чл. 17 ЗЗД
Когато договарящите се споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи както на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
------------------------
Делото е няколко пъти разглеждано в районния и в окръжния съд и никога ищецът Д. И. не е поддържал, че дарението, което е направил на дъщеря си К. Д. с нотариален акт № 238, т. I по нот. д. № 587/84 г. по описа на С. нотариус, е привидно и че то прикрива договор за гледане и издръжка. Още в исковата молба той е посочил, че иска разваляне на дарението "поради неполагане на грижи" от страна на надарената. А и в обясненията си по чл. 114 ГПК е посочил, че към ответницата няма претенции, но не може да се разбира с нейния съпруг. И едва сега, в надзорното производство, ищецът застъпва тезата, че с дъщеря си са сключили договор за гледане и издръжка, прикрит като договор за дарение. Но той знаел, че надарената ще поеме грижите по неговата издръжка и гледане и затова на нея дал апартамента, въпреки че имал и друга дъщеря.
Този довод на ищеца е неоснователен. Когато договарящите се споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна и двете страни трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи както на действителната, прикритата, така и на привидната, симулативната сделка. А в конкретния случай надарената ответница няма никакви доказателства да е съзнавала, че баща й я надарява, но всъщност сключва с нея алеаторен договор за гледане и издръжка. От нейните обяснения по чл. 114 ГПК, от обясненията на самия ищец, както и от показанията на разпитаните свидетели става пределно ясно, че оформеният с посочения нотариален акт договор е за дарение с тежест - дарителят да живее в една от стаите на дареното жилище докато е жив. Именно като дарение е приела отношението към баща си като дарител, предоставила му е стаята, която той е поискал от нея за живеене, полагала е за него грижите, които една дъщеря дължи на баща си и като израз на благодарност за направеното й дарение. Договорно задължение за гледане и издръжка обаче тя не е поемала, тъй като такъв договор между нея и баща й не е сключван.
Но дори и като дарение договорът не може да бъде развален, тъй като не са налице основанията за това по чл. 227 ЗЗД. Ответницата с нищо не се е провинила спрямо дарителя си и не е отказала да му дава издръжка, от която той да се е нуждаел. В. с. з. 15.II.1990 г. ищецът изрично е заявил, че не се нуждае от издръжка, че си има достатъчно доходи, че към ответницата няма никакви претенции, но че с нейния съпруг не се разбират. Затова правилно искът е отхвърлен.
Решението казва доста неща, като тълкувайки го, смятам, че казва и това, което наистина може да е проблем - формулировката на уговорките в НА за дарение с тежест по такъв начин, че да не оставят съмнение за безвъзмездността на договора, както и ясната разлика, между насрещно задължени и тежест, макар и в този случай да е по-объркващо отколкото в зададения от мен, т.к. все пак тежестта е в полза на дарителя.
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
Здравейте на всички колеги!
Включвам се след известно отсъствие.
Дарението с тежест в полза на трето лице- мнението ми е следното:
Очевидно, в случая имаме два договора, материализирани в един текст- един за прехвърляне веднага, безусловно и безвъзмездно на недв. имот, а другият договор е с предмет задължението за издръжка, което се поема в полза на трето лице. И това е така, защото задължението, което се посочи според мен не е от категорията тежести, цитирани в чл. 226 от ЗЗД.
Какви ще са последиците от сключването им- дарението, ако е коректно извършено, ще е действително и неизпълнението на другия договор по никакъв начин няма да уязви дарението. НО, ако договорът в полза на трето лице не се изпълнява, то лицето, което има правен интерес може да търси изпълнението. Веднъж извършено дарението на недв. имот, няма да може да се развали, не и по причина неизпълнение на договора в полза на трето лице.
В случая, вероятно се цели обезпечение изпълнението на задължението за издръжка в полза на трето лице. Ако пък дарителят желае да прехвърли имота си на надарения без да се облагодетелства от това, като от друга страна пък не иска последния да го получи съвсем наготово, а очаква той да изпълни или направи нещо в бъдеще, то тогава съмсем очевидно е, че дарението не е безвъзмездно, следователно е нищожно.
Така че, ако договорът все още не е сключен, добре е да се обмислят целите и последиците, както и гаранциите за изпълнението на договора/ите, независимо как ще се наименова/т. И в съответствие с последното да се изготви точно съдържанието на договора.
Включвам се след известно отсъствие.
Дарението с тежест в полза на трето лице- мнението ми е следното:
Очевидно, в случая имаме два договора, материализирани в един текст- един за прехвърляне веднага, безусловно и безвъзмездно на недв. имот, а другият договор е с предмет задължението за издръжка, което се поема в полза на трето лице. И това е така, защото задължението, което се посочи според мен не е от категорията тежести, цитирани в чл. 226 от ЗЗД.
Какви ще са последиците от сключването им- дарението, ако е коректно извършено, ще е действително и неизпълнението на другия договор по никакъв начин няма да уязви дарението. НО, ако договорът в полза на трето лице не се изпълнява, то лицето, което има правен интерес може да търси изпълнението. Веднъж извършено дарението на недв. имот, няма да може да се развали, не и по причина неизпълнение на договора в полза на трето лице.
В случая, вероятно се цели обезпечение изпълнението на задължението за издръжка в полза на трето лице. Ако пък дарителят желае да прехвърли имота си на надарения без да се облагодетелства от това, като от друга страна пък не иска последния да го получи съвсем наготово, а очаква той да изпълни или направи нещо в бъдеще, то тогава съмсем очевидно е, че дарението не е безвъзмездно, следователно е нищожно.
Така че, ако договорът все още не е сключен, добре е да се обмислят целите и последиците, както и гаранциите за изпълнението на договора/ите, независимо как ще се наименова/т. И в съответствие с последното да се изготви точно съдържанието на договора.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Хмм,безспорно интересн казус.Почти изцяло възприемам казаното от Различна.Не трябва да забравяме ,че алеаторният договор се сключва с оглед личността на на този,който ще бъде гледан и издържан.Тук е необходима малко повече информация по казуса.Не бива да се подминава и уреденото в ЗЗД /косвено/задължение на дарителя за издръжка спрямо дарителя/основание за отмяна на дарението-чл.227 б.в ЗЗД/Трябват още факти по казуса ,за да е сравнително точно и становището.Важен е мотивът ,поради който се парви дарението.
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
Това, което различава тежестта при завещанието и дарението от задължението при възмездните сделки е, че както вече споменах те са непълни права (lex inperfecta). При дарение с тежест например дареният да построи паметник на дарителя, дарителя и всяко трето лице, което има интерес от изпълнение на тежестта може да иска от дарения да я изпълни. Никой, обаче не може да разваля договора (да отменя дарението/завещанието) заради неизпълнение на тежеста. Това не означа, обаче, че не може съвсем валидно дареният да бъде осъден за реално изпълнение или пък заинтересованите да построят сами паметника (ако естеството на задължението го позволява) и да искат осъждането на дарения за стойността му. Това е поне, което съм чел за тежестта, но както казах напректика единстената съдебна практика, която съм виждал по темата е цитираната по-горе.
Инаме Различна - абсолютно права сте, практически това, което се цели е всяко заинтересовано лице да има иск за издръжката си, а същевременно това да не опорочава дарението.
Примерът е улеснен, т.к. става дума за тежест в полза на трето лице, при който случай дарителят не получава насрещна престация, още повече, че няма задължение към тертото лице сам да осигурява издръжка (което да опорочава дарението, като дарителя получава насрещна престация чрез изпълнени от дерения на едно свое - на дарителя задължение), но пък в посоченото по-горе решение тежестта е в полза на дарения, което отново ме на вежда на мисълта, че решението се крие по-скоро в прицизната формулировка, отколкото в действиелността на сделката при безспорна воля на страните.
Благодаря на Различна за компетентното мнение, дай боже всекиму...!
Инаме Различна - абсолютно права сте, практически това, което се цели е всяко заинтересовано лице да има иск за издръжката си, а същевременно това да не опорочава дарението.
Примерът е улеснен, т.к. става дума за тежест в полза на трето лице, при който случай дарителят не получава насрещна престация, още повече, че няма задължение към тертото лице сам да осигурява издръжка (което да опорочава дарението, като дарителя получава насрещна престация чрез изпълнени от дерения на едно свое - на дарителя задължение), но пък в посоченото по-горе решение тежестта е в полза на дарения, което отново ме на вежда на мисълта, че решението се крие по-скоро в прицизната формулировка, отколкото в действиелността на сделката при безспорна воля на страните.
Благодаря на Различна за компетентното мнение, дай боже всекиму...!
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
Моля, моля, пак заповядайте, колега!
Впрочем, мненията и на колегите по- горе, са не- по малко компетентни.
Впрочем, мненията и на колегите по- горе, са не- по малко компетентни.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Добро напомняне, искрено благодаря на всички колеги, наистина обичам правните дискусии в тоя форум. Радвам се, че има място, където може да провериш собствените си изводи, за да не си оставаш, както казва баща ми "доморасъл философ", което смятам за фатално за юриста. Малко ме притеснява, обаче в конкретния случай, че или аз съм се запънал като магаре на мост, защото много ми се ще да съм прав, а и съм убеден в правотата си, но пък мненията за противното вече ме заливат над брадичката...
От една седмица живея с тоя казус, не просто живея с него, а и започва да се превръща в част от мен... А background-а му пък е още по-весел.
Между другото именно покрай този казус започнах да си мисля за това, колко остарели са цели закони в обективното ни право предвид обшествените отношения, и то не просто на някой разпоредби в отделни закони, или закон отделно от цялото ни право, а на съзнателно прокарани линни на защита на права, които вече са лишени от смисъл от гледна точка на субектите им, както и задължения лишени от субект, който е призван да следи за спазването им.
Забавен е тоя форум, трябва да си го призная... поздрави на всички!
От една седмица живея с тоя казус, не просто живея с него, а и започва да се превръща в част от мен... А background-а му пък е още по-весел.
Между другото именно покрай този казус започнах да си мисля за това, колко остарели са цели закони в обективното ни право предвид обшествените отношения, и то не просто на някой разпоредби в отделни закони, или закон отделно от цялото ни право, а на съзнателно прокарани линни на защита на права, които вече са лишени от смисъл от гледна точка на субектите им, както и задължения лишени от субект, който е призван да следи за спазването им.
Забавен е тоя форум, трябва да си го призная... поздрави на всички!
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
А, сакън, колега!
ЗЗД, ако и да е стар, е един от най- добрите закони в цялото ни законодателство. Не искам да подхващам дискусията наново, но все пак, не разбирам притесненията Ви.
ЗЗД, ако и да е стар, е един от най- добрите закони в цялото ни законодателство. Не искам да подхващам дискусията наново, но все пак, не разбирам притесненията Ви.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
А ако в особената част се добави някое и друго изречение за договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане? Не че няма съдебна практика, но защо по-важното от нея да го няма в закона...
Иначе ЗЗД си е наистина много добър закон.
Иначе ЗЗД си е наистина много добър закон.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Добро напомняне, искрено благодаря на всички колеги, наистина обичам правните дискусии в тоя форум. Радвам се, че има място, където може да провериш собствените си изводи, за да не си оставаш, както казва баща ми "доморасъл философ", което смятам за фатално за юриста. Малко ме притеснява, обаче в конкретния случай, че или аз съм се запънал като магаре на мост, защото много ми се ще да съм прав, а и съм убеден в правотата си, но пък мненията за противното вече ме заливат над брадичката...
От една седмица живея с тоя казус, не просто живея с него, а и започва да се превръща в част от мен... А background-а му пък е още по-весел.
Между другото именно покрай този казус започнах да си мисля за това, колко остарели са цели закони в обективното ни право предвид обшествените отношения, и то не просто на някой разпоредби в отделни закони, или закон отделно от цялото ни право, а на съзнателно прокарани линни на защита на права, които вече са лишени от смисъл от гледна точка на субектите им, както и задължения лишени от субект, който е призван да следи за спазването им.
Забавен е тоя форум, трябва да си го призная... поздрави на всички!
От една седмица живея с тоя казус, не просто живея с него, а и започва да се превръща в част от мен... А background-а му пък е още по-весел.
Между другото именно покрай този казус започнах да си мисля за това, колко остарели са цели закони в обективното ни право предвид обшествените отношения, и то не просто на някой разпоредби в отделни закони, или закон отделно от цялото ни право, а на съзнателно прокарани линни на защита на права, които вече са лишени от смисъл от гледна точка на субектите им, както и задължения лишени от субект, който е призван да следи за спазването им.
Забавен е тоя форум, трябва да си го призная... поздрави на всички!
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
Е, portokal, то в тоя ред на мисли, да сложат по някой и друг текст в особената част и за други договори
Да сложат, бе.
Имах предвид, че този е доста типичен - хем се среща често, хем условията и намеренията на страните са горе-долу еднакви (като казвам "горе-долу", не казвам "напълно").
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Извинете двукратното качване на отговора ми - проблем с интернета...
Що се касае за ЗЗД, така е, напълно подкрепям казаното, но нямах предвид него, а по-скоро СК, т.к. казуса има и семейноправен елемент, който не съм включвал, за да не го отежнявам, но за да се аругментирам, ще спомена, че дарителя ще е сестрата на съпругата, дарениа - съпругата, а третото лице, в полза на което е тежестта е съпруга.
СК тук се намесва със задължението по чл. 15 и 18, които са едни от най-мътните задължения уредени в закон...
След това уточнение идва и следващият въпрос, дали въобще такава уговорка, че съпругата е задължена да гледа и издържа съпруга си е действителна...? още повече уредената уредената възможност за търсене на такава по чл. 80 ал. 1 т. 1 СК.
Иначе казано, действителен ли е договор, в който уговорките установяват задължения, уредени вече в закон? - Аз лично мисля, че не следва да има проблем.
Иначе подкрепям нуждата от изрично уреждане на някой видове неименовани договори в ЗЗД, но пък от друга страна всяка промяна на толкова фундаментален закон в днешно време определено не е еднозначна и винаги за добро.
ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ОСЕЯН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ...
Поздрави!
Що се касае за ЗЗД, така е, напълно подкрепям казаното, но нямах предвид него, а по-скоро СК, т.к. казуса има и семейноправен елемент, който не съм включвал, за да не го отежнявам, но за да се аругментирам, ще спомена, че дарителя ще е сестрата на съпругата, дарениа - съпругата, а третото лице, в полза на което е тежестта е съпруга.
СК тук се намесва със задължението по чл. 15 и 18, които са едни от най-мътните задължения уредени в закон...
След това уточнение идва и следващият въпрос, дали въобще такава уговорка, че съпругата е задължена да гледа и издържа съпруга си е действителна...? още повече уредената уредената възможност за търсене на такава по чл. 80 ал. 1 т. 1 СК.
Иначе казано, действителен ли е договор, в който уговорките установяват задължения, уредени вече в закон? - Аз лично мисля, че не следва да има проблем.
Иначе подкрепям нуждата от изрично уреждане на някой видове неименовани договори в ЗЗД, но пък от друга страна всяка промяна на толкова фундаментален закон в днешно време определено не е еднозначна и винаги за добро.
ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ОСЕЯН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ...
Поздрави!
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
И още нещо, ако издръжката е уредена, то какво остава за гледането, което определено е задължение със строга личностна насоченост и може би затова СК не дава изрична негова уредба т.к. гарантиране изпълнението на такова задължение винаги ще води до логиката на трансформацията му в парично (или казано по-широко имуществено), или иначе казано - издръжка!
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
Добре е да се чувстваш не сам, но все пак на моята глава виси с пълна тежест, което пък не пречи Вие, уважаеми мои колеги да се позабавлявате с моите мъки...
И все пак ще се позова на цитираната по-горе от мен практика на ВКС по доста подобен казус.
Уважаеми колега prof_prof, благодаря за мнението Ви и с нетърпение очаквам предложения за решение, както и от уважаемите дами...
Благодаря за съпричастността!
И все пак ще се позова на цитираната по-горе от мен практика на ВКС по доста подобен казус.
Уважаеми колега prof_prof, благодаря за мнението Ви и с нетърпение очаквам предложения за решение, както и от уважаемите дами...
Благодаря за съпричастността!
- JORGE
- Младши потребител
- Мнения: 48
- Регистриран на: 02 Май 2007, 14:30
22 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 40 госта