трудово право

[trebina]

спечелих трудово-правно дело пред окръжен съд. Като съдебен адрес бях посочил адреса на адвоката си - кантората му. На 02.04. той се подписал на обявлението като получател но не ми е казал че печеля-забравил човека. и днес 25 се сетил. Вече съм изтарвал 14 дневния срок за постъпване на работа. какво може да се направи?

[sarbijanac]

спечелих трудово-правно дело пред окръжен съд. Като съдебен адрес бях посочил адреса на адвоката си - кантората му. На 02.04. той се подписал на обявлението като получател но не ми е казал че печеля-забравил човека. и днес 25 се сетил. Вече съм изтарвал 14 дневния срок за постъпване на работа. какво може да се направи?

По отношение на работодателя,пропуснали сте законовия срок за възстановяване .Единствено ако се съгласи на добра воля да Ви назначи.Иначе няма възможност.
Но поне си проверете дали пък работодателя Ви не е обжалвал пред ВКС.Ако е обжалвал в законоустановения 14 дневен срок решението Ви за възстановяване още не е в сила.
По отношения на адвоката Ви - нанесъл Ви е вреди.И да пишете жалби до адвокатската колегия полза няма.Ива възможност за дело по чл.45 от ЗЗД,ама и там нямате кой знае какви шансове за успех.Ще трябва да докажете претърпените вреди и пропуснатите ползи от това негово "забравяне".

[oho_boho]

Няма никакъв проблем, все още!


Възстановяване на предишната работа

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.


В случая се изпраща нарочно съобщение от първоинстанционния съд след влизане на съдебното решение в сила, с което е уважен конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Не е добре обаче да се дават съвети без да се познава приложимото право!

[Гост]

Няма никакъв проблем, все още!


Възстановяване на предишната работа

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

А кои са уважителните причини ?Че колегата не си е свършил работата.Той е пълномощник на клиента си,съобщението се счита за редовно връчено.Ако аз съм работодател точно за това мога да "се хвана" и да откажа възстановяването.

[mitko6]

Срокът не е започнал да тече!


Решение № 507 от 12.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1496/99 г., III г. о., докладчик председателят на отделение Таня Митова

Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 2/2000 г., стр. 29

чл. 345, ал. 1 чл. 325, т. 2 КТ
чл. 219, б. "в" ГПК (преди изм. ДВ, бр. 124/97 година)

Срокът за заемане на длъжността, на която работникът или служителят е възстановен от работодателя или съда, започва да тече от получаването на съобщение за това обстоятелство. Специалната регламентация на КТ не може да се дерогира по съображения, които са относими към реда на узнаване на съдебните решения в ГПК (при отменения режим).

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Б. окръжен съд е постановил решение, с което е отменил решение от 3.06.1998 година по гр. д. № 1699/97 година на Б. районен съд. Вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска, предявен от С. В. Г. от гр. М. Т. против "Т." ЕАД - клон Б., за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 17/27.10.1997 година на управителя на основание чл. 325, т. 2 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата не се е явила на работа в 2-седмичен срок от обявяването в срочната книга на второинстанционното решение, с което окончателно е била възстановена на работа. От друга страна нямало основание да се приеме, че са налице уважителни причини за забавата. Представеното медицинско направление и свидетелско показание на съпруга не доказвали убедително наличието на основателна причина, която да е попречила за явяването й в предприятието да заеме длъжността в срок.
Жалбата е основателна.
Съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателката, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа той може да я заеме, ако в 2-седмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа - чл. 345, ал. 1 КТ. Изпращането на съобщение е задължение на съда и не зависи от това коя съдебна инстанция и дали в редовно или извънредно производство (по отменения съдопроизводствен ред) е постановила съдебното решение за възстановяване на работа. Законодателят е свързал началото на срока с получаването на съобщение и тази специална регламентация не може да се дерогира по съображения, които са относими към реда за узнаване на съдебните решения. Затова е неправилно становището на въззивния съд, че не е необходимо изпращане на съобщение за възстановяване на работа, а началото на срока зависи от обявяването на второинстанционното решение в срочната книга на съда. В този смисъл за касатора изобщо не е започнал да тече законоустановения срок. Поради това не е необходимо и разглеждането на въпроса за евентуалното му удължаване при наличие на уважителни причини за това.

[Гост]

Ами това решение на ВКС малко ме смущава:

Решение № 1595 от 24.10.2005 г. на ВКС, III г. о.
"Труд и право", бр. 2/2006 г., стр. 18
чл. 325, т. 2,

чл. 345, ал. 1 КТ

Срокът за явяване на работа на възстановен по съдебен ред на предишната му работа работник или служител започва да тече от изпращането от съда на съобщение за възстановяване, а не от узнаване по друг начин на съдебното решение.
--------------------------------------------------------------------------
Производството е образувано по касационна жалба на СО - Район "П." - с. П. срещу въззивното решение на С. съд от 6.01.2003 г. по в. гражд. д. № 2316/2002 г. с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Като неправилни сочи изводите на въззивния съд относно броенето на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Излага съображения, че срокът следва да се брои от влизането на решението в сила, а не от съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, тъй като ищцата е узнала за решението преди да й бъде връчено съобщението. Моли въззивното решение да се отмени и исковете на Р. И. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да се отхвърлят.


За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съдът взе предвид следното:


С решението на С. съд е оставено в сила решението на С. районен съд от 8.04.2002 г. по гражд. д. № 7146/2001 г., с което са уважени исковете на Р. И. П. срещу СО - Район "П." по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ - признато е за незаконно и е отменено уволнението й, извършено със заповед № РД-15-174 от 11.05.2001 г. на кмета на СО - Район "П.", ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението работа и й е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила на 26.04.2001 г. съдебно решение предходното уволнение на ищцата е признато за незаконно и е отменено и същата е възстановена на заеманата преди уволнението работа. Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ е връчено на ищцата на 21.05.2001 г. Трудовото й правоотношение е прекратено на 10.05.2001 г. на основание чл. 325, т. 2 КТ. Въззивният съд е приел уволнението за незаконно, тъй като е извършено преди да е изтекъл срокът по чл. 345, ал. 1 КТ.


Посочената разпоредба съдържа специално правило, което се отклонява от общия режим по чл. 52 ГПК. Не е налице хипотезата на чл. 325, т. 2 КТ, поради което съдът е уважил исковете на Р. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.


Решението е правилно. Доводите на касатора относно началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ са неоснователни.

Член 345, ал. 1 КТ създава специален ред за уведомяване на работника (служителя) за възстановяването му на работа. Разпоредбата задължава съда да му изпрати съобщение за правото му в 2-седмичен срок да се яви на работа. Срокът за явяване на работа започва да тече от това съобщение, а не от влизане на решението в сила, в каквато насока са доводите на касатора. Без значение е, че Р. П. на 14.05.2001 г. е подала молба за препис от решението, още повече, че видно от признанията в касационната жалба, тя е приложила преписа към молба от 16.05.2001 г. с искане да бъде възстановена на работа. Касаторът не е изпълнил съдебното решение, а преди получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ е прекратил трудовото правоотношение поради неявяване на Р. П. да заеме длъжността. Правилно въззивният съд е отменил уволнението и е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.

[mitko6]

Не виждам какво те смущава, това е смъсълът на нормата, уредена в чл. 345, ал. 1 КТ!

[Гост]

Все пак успях нещо да намеря !Нали трудовото ми е "тръпка ":


№ 94КК-183 от 15.07.2005 г. относно уважителните причини за неспазване на срока при възстановяване на работник или служител на предишната му работа

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
чл. 225,

чл. 333,

чл. 345,

чл. 348 КТ,

чл. 220 ГПК,

чл. 1 Наредба № 5 от 20.02.1987 г.

Съгласно чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Кодексът на труда не дава легално определение на понятието "уважителни причини", поради което то следва да се изведе по тълкувателен път. Това са такива причини, които са попречили, затруднили или направили невъзможно явяването на работника или служителя да заеме предишната си работа. Като такава причина се възприема и временната неработоспособност. В тези случаи работниците и служителите, които са възстановени на предишната си работа от компетентните органи и които са изпълнили изискването да представят на работодателя заявление, че желаят да бъдат възстановени в определения срок, могат да започнат фактическото изпълнение на работата след прекратяване на отпуска за временна неработоспособност. Заповедта за възстановяване на работника или служителя има значение за уреждане на вътрешните отношения между страните, а не да учреди трудовото правоотношение, тъй като то е възстановено по силата на влязлото в сила съдебно решение. Разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс изрично регламентира, че влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в републиката. Следователно работодателят е длъжен да изпълни влязлото в сила съдебно решение. В случаите, когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работа, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа (чл. 225, ал. 3 КТ).

Основната заплата на възстановения работник или служител не може да бъде по-малка от началната за длъжността, ако е уговорена такава в колективния трудов договор. В случай, че в предприятието няма колективен трудов договор или вътрешни правила за организация на работната заплата, основната заплата не може да бъде по-малка от минималната работна заплата, установена за страната, като по-голям размер се договаря при желание от страните по индивидуалното трудово правоотношение. Когато работникът или служителят е възстановен на заеманата преди уволнението му работа, се счита, че трудовото правоотношение не е било прекратявано. В този случай с лицето не се сключва нов трудов договор и не е необходимо да се прилага Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно и той бъде възстановен с решение на съда, настъпилата промяна се вписва в трудовата му книжка. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 3 КТ работникът или служителят е длъжен да представи трудовата си книжка на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. Също така, лице, което страда от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, е длъжно при поискване да представи необходимите документи за удостоверяване на съответната болест, за да може работодателят да бъде уведомен по този начин, че то попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

[mitko6]

Тук не става въпрос за "уважителни причини", тъй като срокът по чл. 345, ал. 1 КТ не е започвал да тече - питащият не твърди, че е получавал съобщение от съда по чл. 345, ал. 1 КТ, а че е получил обявлението за постановено решение. това са две различни неща, в което можете да се уверите от цитираното решение на ВКС!