Незавършена процедура по отчуждаване на имоти

[sp_dimitrov]

Имам няколко наследствени имота в жк „Младост” 1, за които има незавършена процедура по отчуждаването им от 1970 год., тъй като няма извършено обезщетяване.Само малка част от имотите е застроена.Имотите са били нанесени в стар регулационен план на София.Моля,за компетентното Ви становище,дали имотите се считат за отчуждени? Какво трябва да извърша, за да се нанесат имотите в действащия кадастрален и регулационен план на София?

[vanina65]

дайте малко повече информация по кой закон е отчужден имота и с какви документи по отчуждаването разполагате.ще се опитам да ви дам основни насоки.

[sp_dimitrov]

Имотите са отчуждени по чл.55-а от ЗПИНМ във връзка с разпоредбите на Правилника за приложението на същия закон за държавно жилищно строителство, Протокол №15 от 21.07.1969 г., Статия 8 на СГНС.В протокола е прието парично обезщетение без да е определен размерът му.Обезщетяването не е извършено, за което имам писмо от Управление "ОНИ" при СО.За имотите няма издаден стар АДС,но има издаден АОС № 79 от 18.11.1996 г.Притежавам удостоверения от 27.07.2006 г. на Област София-град, че имотите не са държавна собственост.Искал съм замяна на имотите, която ми беше отказана, поради правна невъзможност.Сега съм внесъл молба за отписването им от актовите книги за общинска собственост, като неправилно актувани. Няколко месеца преписката е без движение. Администрацията на СО скромно мълчи.

[vanina65]

изпращам Ви нужния чл 55 от ЗПИНМ:.VI. Образуване и отчуждаване на парцели за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г., загл. изм., бр. 90 от 1958 г.)
1. Общи положения

Чл. 55а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г.). Съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани или неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. С оглед на вида, разположението и трайността на сградите отчуждаването може да се отнася само за местата без сградите. В тези имоти при нужда могат да се включват и части от улици, площади и други държавни имоти.
Предложенията за образуване, групиране и отчуждаване на имоти се съобщават по реда на Гражданския процесуален кодекс на собствениците, които в 7-дневен срок от съобщението могат да правят писмени възражения пред съответния народен съвет.
Образуването и групирането на парцелите и отчуждаването на имотите за градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък, Кърджали, Мадан и Димитрово се извършва с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за другите населени места - с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Решенията на изпълнителните комитети на народните съвети са окончателни и не подлежат на обжалване.


Чл. 55б. Имотите, включени в парцелите по предходния член, се оценяват съгласно одобрена от Министерския съвет нарочна тарифа.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Имотите, отчуждени съгласно чл. 55а, се заемат след обезщетяване на собственика.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имотите собственикът не бъде обезщетен, по негово искане изпълнителният комитет на съответния народен съвет отменя отчуждаването.


разгледайте чл.55б ал.3 внимателно.според мен си губите времето с молби за деактуване на имота.заповедта която евентуално ще ви издадат не подлежи на съдебен контрол не представлява индивидуален административен акт и от не нея не възникват права на собственост. съветвам ви да пуснете искане за отмяна на отчуждането до кмета на со във връзка с чл.55б от отменения ЗПИНМ.на база на нотариалните актове с които предполагам че разполагате за имотите си заведете иск за материално право по общия исков ред.потърсете си добър адвокат и не се отказвайте.аз се борих за един имот в лозенец 6 години.УСПЕХ.

[vanina65]

забравих още нещо.при положение че имотите не се владеят в момента от общината и не се използват опитайте се да влезете във владение.дайте повече информация какво се случва с имотите в момента.

[sp_dimitrov]

Уважаема vanina65,
Благодаря за информацията и куража,които щедро получих от Вас. Имотите са неоградени и район „Младост” ги счита за зелени площи между блоковете. Районната общинска администрация приема, че е придобила собствеността върху имотите също и по давност. Аз не съм юрист, ето защо давността като инструмент за придобиване на собственост върху недвижими имоти ми е мътна и смятам, че това е голяма дивотия. Моля, ако е възможно да ми дадете адрес, телефон, мейл или GSM на Вашия адвокат. Моля, може да ми пишете във форума, на лична бележка.

[vanina65]

проверете аос въз основа на какъв документ е издаден и атакувайте този документ по съдебен път. проверете заповедите за отчуждаване от кого са подписани дали са подписани от компетентен орган.масово са подписвани със запетая от некомпетентни лица.ако са такива използвайте го като основание да обявите заповедите за нищожни по съдебен път.направете опит да получите от община младост линия за ограда и разрешение за строеж за ограда. легитимирайте се като собственик със документите за собственост преди отчуждаването.опитвам се да ви предам моя опит.аз съм недипломиран юрист и дипломиран икономист-счетоводител и не мога да Ви препоръчам адвокат.аз проведох битката като самотен бегач на дълти разстояния.желая много успех.

[sp_dimitrov]

АОС № 79 е съставен въз основа на чл.2 ал 1 т.4 и чл2 ал.2 т.5 от ЗОС и се отнася за цял квартал 10 в жк. „Младост-1”,което смятам за незаконосъобразно. Няма заповеди за отчуждаване на имотите. Има само протоколи на изпълкома на СГНС,които не подлежат на обжалване, съгласно ЗПИНМ.
Хиляди благодарности за Вашата отзивчивост.Ще спазвам стриктно Вашите насоки.

[sp_dimitrov]

Уважаема vanina65,
Адвокатите с които се консултирах ми отговориха, че позоваването на чл.55б ал.3 на ЗПИНМ е невъзможно тъй като законът е отменен. Моля споделете вашият опит за отмяна на отчуждаването по ЗПИНМ. Предварително Ви благодаря.

[vanina65]

г-н димитров
извинявайте че не Ви писах веднага но съм заета и не бях разглеждала форума.
ако на адвокатите им трябва действащ закон относно отчужд:аването това е ЗОС -
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Имотът се смята за отчужден от датата, на която се изплати обезщетението, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение.
(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема след изтичане на три месеца от изплащането на обезщетението.

(3) Ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването.

(4) Обезщетението, определено в заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение, се внася в търговска банка по сметка на правоимащите.

(5) В случаите когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в търговска банка по сметка на общината. В този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред.




Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.)



Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение.
(2) В случая по ал. 1 общината дължи на собственика обезщетение за причинените вреди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Общината има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените от нея подобрения в имота.



считам че основанията на които е издаден аос са незаконосъобразни-
Редакции на Чл. 2 - ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ
Брой 44 от 1996г. на ДВ
Чл. 2. (1) Общинска собственост са:
1. горите и земеделските земи, определени със закон;
2. водоизточниците, включително минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;
3. водоемите, прилежащите към тях плажове и кариерите от местно значение;
4. незастроените парцели и имотите в селищните територии, предназначение за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство;
5. местните пътища, улиците, които не са част от републиканската пътна мрежа, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;
6. общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община;
7. мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитните системи в частта им, обслужваща територията на съответната община, които не са включени в имуществото на търговски дружества.
(2) Общинска собственост са и:
1. имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата;
2. застроените и незастроените имоти и движими вещи, придобити със средства на общината, и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението;
3. имотите и вещите, дарени или завещани на общината, на нейни органи и учреждения или на населеното място;
4. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условията и по реда на специални закони;
5. недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен.
(3) Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен.
(4) Не са общинска собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правата върху общинската част от

започнете дело за установяване на собствеността незабавно.легитимирайте се със старите документи за собственост.оставете на общината да доказва реализирано ли е отчуждаването и т.н.искам да помисля малко относно аргументите им за давност и ще Ви пиша пак.УСПЕХ.

[sp_dimitrov]

Уважаема vanina65,
Моля, ако е възможно да ми съобщите паричната държавна такса, която сте платили за внасяне в съда на установителния иск за Вашия имот. Четейки ГПК, глава „Разноски” се натъкнах на умопомрачителни проценти от данъчната оценка или от пазарната стойност на имотите, които може би несе отнасят за моя случай. Благодаря предварително!

Относно давността попаднах на следната Наредба

СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
Приета с Решение № 508 по Протокол № 54 от 28.07.2005. Допълнена (ал. 4 в чл. 57) с Решение № 685 по Протокол № 63 от 21.11.2005. Допълнена (чл. 17а) с Решение № 741 по Протокол № 64 от 24.11.2005. Допълнена (Раздел І А) с Решение № 279 по Протокол № 76 от 27.04.2006; Допълнена с Решение № 464 по Протокол № 82 от 22.06.2006; Допълнена с Решение № 576 по Протокол № 84 от 20.07.2006; Допълнена с Решение № 710 по Протокол № 88 от 28.09.2006.
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл.1. (1) Тази наредба определя реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кмета на общината, кметовете на райони и кметовете на кметства.
Придобиване на имоти и вещи
Раздел І
Придобиване на имоти
Чл. 4. (1) Столичната община придобива възмездно или безвъзмездно собственост и други ограничени вещни права върху имоти и вещи по силата на закон или въз основа на сделка.
(2) С решение на Столичния общински съвет Столична община придобива възмездно собственост чрез:
1. покупка на имоти или части от тях;
2. принудително отчуждаване;
3. замяна на имот - частна общинска собственост, с имот - собственост на физически или юридически лица или на държавата;
4. замяна на право на строеж върху имот - частна общинска собственост, с имот - собственост на физически или юридически лица или на държавата;
5. обезщетение срещу учредено право на строеж или на друго ограничено вещно право върху имот - частна общинска собственост;
6. изграждане, надстрояване и пристрояване от Столична община;
7. делба;
(3) Столична община придобива без решение на Столичен общински съвет възмездно в собственост имоти при условията и по реда на чл. 15, чл. 17, чл. 199 и § 8 от ЗУТ с изключение на случаите по чл. 75, ал. 3 от наредбата.
(4) Столична община придобива без решение на Столичен общински съвет безвъзмездно в собственост имоти и вещи:
1. определени със закон;
2. предоставени в собственост със закон;
3. чрез дарение от държавата - с акт на компетентен държавен орган, от физически или юридически лица;
4. по давност;
5. по завещание.
2) СОС прогласява придобивна давност по отношение на имоти, които общината е придобила по силата на § 7 от ЗМСМА и ЗОС, които подлежат на реституция при условията на ЗВСОНИ. Решението на общинския съвет се взема, след съставен протокол от комисия, определена със заповед на кмета на съответния район, включваща в своя състав служители от дирекции: "Общинска собственост", "Правно-нормативно обслужване" и "Архитектура и градоустройство". С протокола се установява, че е изтекъл петгодишния законов срок от влизане в сила на ЗОСОИ. Към протокола се прилагат договори за наем или други договори за управление, или данни за ползване на имота за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на бюджетна издръжка, които удостоверяват непрекъснатото владение върху имота.
Чл. 7. (1) Столична община завладява безстопанствени имоти на територията си. За целта, комисия, определена със заповед на кмета на съответния район, в състава на която влизат представители на дирекции: "Общинска собственост", "Правно-нормативно обслужване" и "Архитектура и градоустройство", съставя констативен протокол за наличието на безстопанствения имот и неговото състояние.
(2) Кметът на Столична община издава заповед за завземане на имота (за установяване владението върху имота). Със заповедта се конкретизират мерките, които трябва да се вземат за привеждане на имота в състояние да бъде използван по предназначение.
(3) Завладеният безстопанствен имот се управлява съобразно реда за управление на съответния вид имот, частна общинска собственост, указан в тази наредба или в Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО.

[vanina65]

г-н димитров
таксата е 1% от данъчната оценка.консултирайте се с адвокатите при невъзможност да извадите такава какво ще предприемат.
наредбата я познавам но не бях чела последните безумства които са сътворили за давността.мисля че в момента се легитимират с АОС.варианта с давността е резервен и не са изпълнили процедурите.
опитват се да ви откажат чрез него защото излиза че придобиват по давност собствения си имот съгласно АОС от 1996г.консултирайте се с адвокатите възможен ли е иск за обявяване на отчуждителната процедура за нищожна-за него срокове няма.заведете и уст.иск и нищожността.уст.иск може да поискате да бъде спрян до влизане в сила на решение по нищожността.
относно давността пишете ми някакви действия на владелец осъществява ли общината на тези зелени площи.

[sp_dimitrov]

Уважаема vanina65,
Внесох в СО молби за отмяна отчуждаването на имотите по чл.55б на ЗПИНМ и каквото сабя покаже е казал поетът. Зелените площи, както е навсякъде представляват бурени, тръни,храсти, боклуци и т.н. От позицията си на лаик в юридическото поприще, съм чел в ЗПИНМ, ЗТСУ,ЗУТ, ЗОС и др., че за обжалвания в съда по отчуждителни процедури не се събират държавни такси. По нотариален акт, имотите са земеделски. Те не са нанесени, според мен умишлено, в кадастралния и регулационния план. Според ЗУТ, за тях не би трябвало да се плащат данъци.Продължавам борбата чрез самообразоване, като съм благодарен за всички съвети, които получих.

[vanina65]

г-н димитров
проучих процедурата по давността
1.чл.7 ал.1-ал.4 на наредбата действат от 28.07.2005г.
следователно от този момент насам могат да използват тези текстове.
2.ситематизирам Ви процудурата за да се убедите че е сложна и имате поне 8-9 години време за действие пред Вас.

-заповед на кмета на района за съставяне на комисия и съответно констативен протокол на същата за наличие на безстопанстен имот.
-заповед на кмета на со за завземане на имота .
- решение на сос след съставяне на констативен протокол от комисия с цел установяване че е изтекъл 10г.законен срок от издаване на заповедта на кмета на со за завземане на безстопанствения имот.
-прилагат се договори за наем или управление или ползване от общината и нейни органи с които се удостоверява непрекъснато владение на имота 10г.


до 03.04.2000г. придобиването е ставало със заповед на кмета на со
а след това в периода до 28.07.2005г. с решение на сос.
ако имаха такива основания нямаше да съществува такъв АОС от 1996г.

мисля че имате шансове.дерзайте.успех.

[vanina65]

г-н димитров
за мен изобщо не са отчуждавани имотите защото липсва заповед по отчуждителната преписка освен липсата на обезщетяване.не ги намирате в кадастралните и регулационни планове защото отчуждаването по зпинм и правилника към него е целял вкарване в регулация и застрояване.заповедта представлява одобрение на регулационен план и отчуждаване.същата се е издавала от председателя на ик на сгнс .изпращам Ви текста от деистващия тогава првилник към закона-
Чл. 56. Разгледаните по реда на предходния член проектоплан и имотна ведомост, заедно с протокола на управата на общинския народен съвет, съответно на комисията, и възраженията на заинтересованите, се изпращат незабавно в:
а) техническата служба при окръжния народен съвет - ако се отнася за проектоплан, съставен след допуснато изменение на регулация по следващия член, точки 4 и 5;

б) Министерството на комуналното стопанство и благоустройството - във всички други случаи.

Министерството, съответно техническата служба при окръжния народен съвет преглежда проектоплана и имотната ведомост и, ако е необходимо, ги изменя.

Преглежданият от министерството проектоплан се одобрява със заповед на министъра. Прегледаният от техническата служба при окръжния народен съвет проектоплан се одобрява със заповед на председателя на управата на окръжния народен съвет.

Регулационният план влиза в сила от деня на обнародване на заповедта за одобрението му в "Държавен вестник".

искам да проверите всички документи по преписката дали отговарят на законовите изисквания.разбирам че се притеснявате от съдебните разноски.започнете тогава с иска за нищожност-таксата е 20 лв.наемете адвокат задължително.
ще помагам с каквото мога.приятен ден засега.

[mibora]

Здравейте,Ванина ме заинтригува с вашия казус.Мисля,че трябва да подадете молба по Закона за достъп до обществената информация да Ви предоставят констативния протокол по чл.7ал.1 от наредбата на СО и заповедта по чл.7ал.2.Освен това задължително подайте иск за обявяване нищожност на отчуждаването.

[sp_dimitrov]

Уважаема vanina65,
Моля, за извинение. При откриване на темата не уточних, че за имотите няма издадени АДС.Според висш магистрат, който помолих за консултация на прима виста, ми каза, че имотът се счита за отчужден, когато може да се снабди с акт. Аз съм с квалификация на машинен инженер по специалноста двигатели с вътрешно горене и автомобили. Като привърженик на точните дисциплини, моля да назовете документът, който ако бъде оборен, ще може да се обяви отчуждаването за нищожно. Съдебните разноски не ме притесняват, но се чувствам неконфортно, когато трябва да плащам за кашата, която ми е забъркала държавата, а пък СО продължава да доразбърква. Авансово искам да Ви честитя баба Марта, желая Ви здраве, щастие и да продължавате да бъдете все така отзивчива и компетентна.

[vanina65]

г-н димитров
разбирам точно какво питатете затова през цялото време разпитвах с какви документи по отчуждаването разполагате.най-лесния начин е да се иска нищожност на заповедта за отчуждаване.аз с моя имот в лозенец това и направих -обявих за нищожни заповедта за отчуждаване и заповедта за определяне на обезщетението.тъй като Вие твърдите че заповед във Вашия случай няма реших за варианта с цялата прцедура.след като вчера ми написахте че имотите са били земеделски земи се чудя как в момента са зелени площи между блоковете и както ми писахте има и застояване-за целта е необходима регулация-следователно има някаква заповед за нея и тя е неразделна част от отчуждителната процедура по зпинм.всичсипреписки по регулации се съхраняват в дирекция архитектура и градоустройство на со на ул.сердика 5.преди няколсо седмици извадих препис на такава заповед от 1969г. на имот отчужден по зпинм.със заповедта се одобрява регулацията -земеделските земи се придават към други имоти и се извършва планираното строителство.ако имате време пуснете една молба до ДАГ за заверени преписи на всички документи по регулация и отчуждаване на Вашите имоти-приложете удостоверение за наследници за да наясно .може да излезе някаква заповед за която не знаете.относно АДС масово не са издавани такива за отчуждените имоти -започнаха да издават през 1996 с влизане на ЗДС и ЗОС.
искам да се пробвате и да ги оградите-от много глава не боли.
извинявам се че съм настоятелна и обстоятелствена но искам да се преборите-аз отделих много години от живота си да оправям подобна каша.ще преровя съдебната практика относно нищожността на отчуждителна процедура и ще ви пиша.приятна вечер.

[vanina65]

Честита Баба Марта ва всички участници във форума
Желая много здраве и усмивки.
г-н димитров изпращам Ви малко практика.стигнах до извода че имате възможност за два иска-1.Нищожност на заповедта за регулация/отчуждаване ако намерите такава и 2.иск по чл.108
РЕШЕНИЕ № 270 ОТ 15.01.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 7926/2003 Г., ІV ОТД. НА ВАС


Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА МАТЕЙСКА

НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА

При секретар Илиана Илиева и с участието на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА МАТЕЙСКА по адм. д. № 7926/2003 г.

Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд.

С решение от 07.05.2002 г. по адм. х. дело № 1618/1997 г. (погрешно посочена 1999 г.) Софийски градски съд, Административна колегия, трето "б" отделение, в производство по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони във връзка с чл. 33 и сл. ЗАП, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мария Любенова Дачева, Райна Любенова Козарева и Стефка Любенова Видева, като наследници на Анастасия Владова Кънева, срещу мълчалив отказ на Кмета на Столична община, с който не е уважено искането им за отмяна на отчуждаването върху 740 кв. м от имот на ул. "Екатерина Симидчийска" 43. След напълно изяснена в продължение на десет години и подробно описана фактическа обстановка съдебният състав е стигнал до извода, че няма данни поисканият за възстановяване имот да е отчужден по който и да е от законите, по които се следва отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и законосъобразно административният орган е приел, че не са налице всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за отмяна на отчуждаването за имота.

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила жалба от адв. Валентина Иванова, гр. София в която се твърди, че са налице отменителните основания на чл. 12, т. 3 и 4 ЗВАС, тъй като решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби на закона. По подробно развити съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено. Върху горния ляв ъгъл е отразено, че жалбата е без входящ номер и не е описвана в книгите на Софийски градски съд. Върху самата жалба също няма дата на написване.

По делото се намира още една жалба със същото съдържание, получена на 26.06.2003 г. В горния й десен ъгъл има щемпел в ксерокс с дата "13.11.2002", подпис на неизвестно лице и кръгъл печат (също в ксерокс) на Софийски градски съд - Административна колегия. Тази жалба не е подписана.

Видно от данните по адм. характер дело № 1618/1997 г. първоначалната жалбоподателка Анастасия Владова Кънева е починала и на основание чл. 120 от ГПК са конституирани нейните законни наследници - дъщерите й Мария Любенова Дачева от гр. Пловдив, Райна Любенова Козарева от гр. Велинград и Стефка Любенова Видева също от гр. Велинград. По реда на чл. 20, ал. 1, б. "а" от ГПК трите са упълномощили адв. В. Иванова от Софийска адвокатска колегия да ги представлява и защитава по делото до окончателното му свършване във всички инстанции. Установява се също, че пълномощникът им е уведомен за съдебното решение на 14.11.02 г., видно от отметката на гърба на самото решение.

С оглед на всички изложени факти настоящият касационен състав приема, че двете жалби (с дата - неподписана и без дата, но подписана) взети заедно представляват една касационна жалба, която е редовна и процесуално допустима за разглеждане по същество като депозирана в законоустановения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС и даден от съда 14-дневен срок от редовно упълномощен от надлежни страни - участници в първоинстанционното производство адвокат - пълномощник.

Ответникът Столична община - Управление "ОНИ", в постъпили от процесуалния му представител писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява се становище, че правилно СГС е преценил законосъобразността на обжалвания отказ, тъй като липсват данни за проведена редовна отчуждително-обезщетителна процедура.

Участвуващият в производството на основание чл. 34 от ЗВАС представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Преценен е от съда цялостно доказателствения материал по делото, включително и заключението на вещото лице, както и доводите на страните съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК. Обосновано е приел, че не се установяват данни за процесния, претендиран за реституция имот да е отчужден по някой от законите, посочени в чл. 1 ЗВСВНОИ, по които се следва отмяна на отчуждаването при наличие на посочените в реституционния закон предпоставки. Ако е налице завземане на имота без законово основание от държавата или общината, то за жалбоподателката е съществувал друг ред за реализиране на претенцията си - по реда на ЗОСОИ. Не е нарушен от съда материалния закон и решението следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 39 ЗВАС, Върховният административен съд се произнася само по посочените в жалбата касационни основания, а те, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗВАС са регламентирани в чл. 218б, ал. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба пороците на съдебното решение са разделени на три групи: нищожност (буква "а"), недопустимост (буква "б") и неправилност (буква "в"). В категорията на неправилните решения са включени три подгрупи - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба се заявява, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби на закона - отменителни основания на чл. 12, т. 3 и 4 ЗВАС. Това обаче са основания за отмяна на административен акт в производство, което се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд като първа съдебна инстанция, а не представляват основания за отмяна на постановено от окръжен съд решение в касационно производство, което се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд като касационна инстанция по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС. В тази връзка следва да се отбележи, че административнопроизводствени правила могат да бъдат нарушени само от административен орган, а съдът може да допусне нарушение на съдопроизводствени правила.

В конкретния случай при постановяване на съдебното решение не е допуснато нито нарушение на материалния закон, нито съществено нарушение на съдопроизводствени правила.

На първо място е необходимо да се отбележи, че в решението погрешно е написана годината на делото 1999 вместо вярната 1997, както и изписано името на прокурора, който по силата на чл. 41, ал. 1 от ЗАП е взел участие в съдебното заседание на 8 април 2002 г., на което е даден ход на делото по същество. Това обстоятелство обаче по своята същност представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена само по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК от съда, постановил решението, а не от касационната инстанция. Погрешното посочване на номера на претендирания имот на страница 2, ред 3 като "396", вместо действителния "896" също представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, но тази очевидна фактическа грешка не рефлектира върху законосъобразността на постановеното съдебно решение, което е правилно.

Производството пред Софийски градски съд е започнало по жалба на Анастасия Владова Кънева от Велинград против мълчалив отказ на Кмета на Столична община за отмяна на отчуждаване на недвижим имот, по която жалба е било образувано а. х. дело № 742/1993 г. След три определения за прекратяване на делото и отмяната им от Върховния административен съд най-после се е изяснил предмета на производството - с определение № 7342 от 30.12.1999 г. по адм. дело № 3622/1999 г., тричленен състав на ВАС - IV отделение е постановил, че жалбата е за невъзстановената част от имота, целият от 1478 кв. метра. Съгласно чл. 217, ал. 3 от ГПК, това определение е задължително за по-долния съд. Софийски градски съд се е съобразил с тази разпоредба и разглеждайки спора по същество е приел, че процесният имот не е отчужден по който и да е от законите, посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Този извод е правилен.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заповед № РД-40-60/18.01.1989 г. на Председателя на ИК на СНС, по реда на ЗТСУ е отчужден имот пл. № 896 от квартал 18а в местност "Ботевградско шосе", находящ се на ул. "Екатерина Симидчийска" № 43. Собственицата Анастасия Владова Кънева, като несофийски жител, е обезщетена с плащане на парично обезщетение в брой. Оценката на отчуждения имот е 4865 лв. и от оценителния протокол от 11.I.1989 г. се установява, че са оценени, респективно отчуждени както следва: за жилищно строителство - част от застроено дворно място във II-ра зона от 130 кв. м х 7 лв. = 910 лв. и за улица - останалата част от застроено дворно място във II-ра зона от 565 кв. м х 7 лв. = 3955 лв. Следователно са отчуждени общо 695 кв. м, оценени за общо 4865 лв. Със заповед № РД-43-440/27.08.1992 г. Кметът на Столична община е отменил отчуждаването на този имот и на основание чл. 6, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС заповедта е влязла в сила, тъй като сумата от 4865 лева е била внесена с кредитен превод на ДСК Велинград на 07.09.1992 г. От изложеното следва, че този имот не е предмет на разглеждане в това производство, защото не може да бъде предмет на делото имот, за който вече е отменено отчуждаването.

От заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че останалата част от същия имот с пл. № 896, който по нотариален акт е бил с обща площ 1478 кв. м, не е отчуждавана. На скицата към заключението този имот с площ от 783 кв. м е оцветен в червен цвят и заключен между буквите А-Б-В-Е-А. Дали същият обаче може да бъде възстановен е правен въпрос и извън компетентността на вещото лице, което дава само техническите факти и обстоятелства, въз основа на които съдът изгражда своите правни изводи. А в конкретния случай, след като тази част от имота не е отчуждавана, то тя не попада в приложното поле на този реституционен закон, по който е поискана, а именно - ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. На това място е необходимо да се подчертае отново, че със сила на пресъдено нещо въпросът кой е предмета на делото е разрешен с двата съдебни акта на Върховния административен съд - определение № 395 от 15.09.1997 г. по адм. дело № 57/1997 г. на ВАС - II отделение и определение № 7342 от 30.12.1999 г. по адм. дело № 3622/1999 г. на ВАС - IV отделение, и дали искането за отмяна на отчуждаването е направено в срока по чл. 4 и пред компетентния да се произнесе по него административен орган вече не подлежи на повторна преценка.

Отчуждителна процедура за претендираната част от имота не е проведена по нито един от нормативните актове, изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), обнародван в ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г., в сила от 25 февруари с.г. При наличие на условията за това, може да се отмени отчуждаването и да се възстанови собствеността само върху отчужден имот. Отмяна на отчуждаване на неотчужден имот е недопустима поради липсата на предмет на отмяна.

Не може да се приеме, че имотът е отчужден на основание чл. 39 от ЗПИНМ поради следното: Съгласно тази разпоредба, обн. в ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., в сила от 01.01.1950 г., "недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите, политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация", а след изменението й във в. "Известия" бр. 54 от 06.VII.1956 г., те се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика. И при двете редакции обаче основанието за отчуждаване е заповедта за одобряване на улично-регулационния план или на дворищно-регулационния план. Приложената по делото заповед № 3328/13.VI.1952 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството, в чиято компетентност е било утвърждаването на регулационните планове по ЗПИНМ, е със съвсем друго съдържание и не може да се приеме, че е основание за отчуждаване на процесния имот. С т. 1 от нея е предложено на Председателите на Изпълкомите на околийските народни съвети на депутатите на трудещите се да натоварят службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" да приключат с актуването на всички държавни недвижими имоти на територията на околийския съвет, а според т. 2 - Министърът на комуналното стопанство и благоустройството предлага Председателите на Изпълкомите ... да разпоредят за в бъдеще, в месечен срок от постъпването на отчуждения акт за придобиване на имота, да завземат с актове за държавни отчуждените недвижими имоти. От данните по делото се установява, че на основание горецитираната заповед, на 27.IV.1954 г. е съставен Акт за държавна собственост № 2512 за имот на ул. "Ек. Симидчиева" № 43 (подробно описан). За бивш собственик на този имот е посочен ДП "Държавна напоителна система", София, а не Анастасия Владова Кънева. От тези факти следват два извода: одържавяването на имота не е вследствие на извършено отчуждаване, а дори да се приеме, че е налице отчуждаване, то одържавеният имот не е бил собственост на жалбоподателката (първоначалната), а отчужден от друго лице.

Следва да се отбележи, че в реституционното административно производство по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не се разглежда спор за собственост, не се разрешава въпроса кой е бил действителния собственик на имота, както и не се преценява законосъобразността на самото отчуждаване. В това производство съдът изследва наличието на предпоставките за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността на правоимащите след като квалифицира случая по някоя от хипотезите, предвидени в закона в зависимост от това, дали е отчужден незастроен или застроен имот, сградата съборена ли е или съществува, като на първо място прецени дали са налице общите условия регламентирани в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от териториално-устройствените и благоустройствени закони, изчерпателно изброени в цитирания текст и дали молителите попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването. С оглед изложеното обстоятелството дали е имало или не сгради в претендирания за възстановяване имот и какво е състоянието на този имот към датата на влизане на реституционния закон в сила ще има значение само при положение, че е налице отчуждаване по някой от посочените в чл. 1, ал. 1 нормативни актове. В случая обаче се установи, че липсва отчуждаване по реда и законите, изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 1, а след като няма отчуждаване, не може да се извърши и възстановяване на собствеността по този закон. Извън обсега на това административно производство са и хипотезите на одържавявания на имоти по ЗОЕГПНС.

Необходимо е да се отбележи за яснота, че отписването на недвижимите имоти, за които е бил съставен по надлежния ред акт за държавна собственост (така нареченото деактуване) е действие, което по своята същност представлява вътрешноадминистративна процедура по регистрацията и отчитането на държавните имоти, която техническа дейност има констативен, а не конститутивен характер и сама по-себе си не поражда промяна в собствеността и няма вещноправен ефект. Искането за отписване на държавни имоти е вътрешнослужебна дейност на администрацията и нейното извършване или отказ да бъде извършена не засяга никакви права и законни интереси на трети лица, независимо дали са физически или юридически лица, защото със съставянето на актовете за държавна собственост, респективно с актовете за отписване (деактуване) на недвижимите имоти не възниква и не се погасява право на собственост.

Не на последно място следва да се отбележи, че не е предмет на обсъждане по това дело, което е с правно основание чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ (нова разпоредба, създадена с § 1, т. 1, б. "в" от ПЗР на ЗОСОИ, обн. в ДВ, бр. 107/1997 г.). Засегнатите от отнемането на имот без законово основание или отчужден не по установения законов ред могат да защитят правата си по други реституционни закони или по общия исков ред (чл. 108 ЗС).

Не се отразява на законосъобразността на съдебното решение факта, че съдът е приел на стр. 2, че в оценителния протокол от 11.I.1989 г., наречен от него оценка, не било посочено каква част е оценена. Както се каза по-горе, квадратурата има и тя е както следва: част от застроено дворно място от 130 кв. м за жилищно строителство, оценени по 7 лв. или за 910 лв. и останалата част с площ 565 кв. м за улица, оценени също по 7 лв. или за 3955 лв. Като резултат са отчуждени общо 695 кв. м, оценени за общо 4865 лева. Това отчуждаване обаче е извън обсега на настоящото производство.

Вярна е констатацията на съда, че по делото са приложени неколкократно по искане на пълномощника на жалбоподателите едни и същи доказателства. Има и документи за отчуждаване на имоти в друга местност, на други лица и за друго мероприятие, очевидно приложени по погрешка, защото няма нищо общо с това дело отчуждаването на имотите, находящи се в района на кв. "Орландовци-Малашевци" при граници: река Владайска, ж. п. линия Биримирци - Волуяк и шосето София - Чепинци, за сгуроизвозване на ТЕЦ "Сталин" София - мероприятие "Сгуротабана" ТЕЦ "Сталин".

С оглед всичко изложено, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. първо от ЗВАС, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07.05.2002 г. по адм. х. дело № 1618/1997 г. (погрешно посочена 1999 г.) на Софийски градски съд, Административна колегия, трето "б" отделение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕ № 3002 ОТ 07.06.1999 Г. ПО АДМ. Д. № 2128/1999 Г., ІІ ОТД. НА ВАС


Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май хиляда деветстотин деветдесет и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА

СЛАВКА НАЙДЕНОВА

При секретар Мария Цветкова и с участието на прокурора Валери Първанов изслуша докладваното от съдията СЛАВКА НАЙДЕНОВА по адм. дело № 2128/1999 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на община Благоевград срещу решение № 313/11.01.1999 г. по адм. д. № 182/1998 г. на Благоевградския окръжен съд, като в нея се развиват оплаквания за незаконосъобразност, като се иска отменянето му и отхвърляне на жалбата на Огнян и Бойко Попови срещу изричния отказ на кмета от 25.03.1998 година.

Ответниците по касационната жалба молят да се остави в сила решението на окръжния съд.

Становището на Представителят на Върховната административна прокуратура е, че жалбата е основателна и предлага да се уважи.

Върховният административен съд, ІІ-ро отделение в настоящия състав приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и провери решението счита, че е основателна.

С решението, което се атакува с касационната жалба, Благоевградският окръжен съд в производство по реда на чл. 138, ал. 1 ЗТСУ отменил като незаконосъобразен изричният отказ на кмета на община гр. Благоевград № 010-824/25.03.1998 г. за определяне на начин на обезщетяване на наследниците на Никола Стоянов Попов, за отчужден имот по ЗПИНМ, представляващ пл. № 711, кв. 35 по плана от 1955 г., идентичен с парцел ІІ-813, кв. 54 по плана от 1948 г. с площ 1653 кв. м. За да постанови решението си съдът приел, че имотът е отчужден за мероприятие, предвидено по ЗПИНМ, че правоимащият или неговите наследници не са получили обезщетение за него. С оглед на това отменил изричния отказ да се определи начина на обезщетение, поради незавършена отчуждителна процедура и върнал преписката на кмета, който съгласно чл. 178, ал. 1 и 3 ПЗР на ЗТСУ, да възложи оценяване на имота от комисия по чл. 265 ППЗТСУ.

Така постановеното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Видно от молбата-искане до кмета на Огнян Николов Попов и Бойко Николов Попов, въз основа на която е образувано административното производство, същата е постъпила в общината на 04.03.1998 г. и в нея се позовават на незавършено отчуждително производство за недвижим имот, за който не са получили обезщетение. Към този момент /м. март 1998 г./ са действували Законът за общинската собственост и Законът за държавната собственост /и двата в сила от 01.06.1996 г./ И в двата закона е предвидена процедура за отчуждаване за неотложни нужди за държавата или за общински нужди имоти, собственост на физически или юридически лица. Действително раздел І-ви на глава пета от ЗТСУ също уреждаща отчуждения и обезщетения за мероприятия на държавата и общините и към м. март 1998 г. не са отменени, но същите са неприложими, тъй като противоречат на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ. Конституцията от 1991 г. по нов, по-демократичен начин урежда собствеността върху недвижимите имоти в страната. Доразвивайки принципа на защита, на неприкосновеността на частната собственост, в ЗОС /чл. 21 - чл. 33/ и в ЗДС /чл. 32 - чл. 42/ са предвидени нови различни от ЗТСУ процедури за отчуждаване на недвижими имоти, с предвидени нови гаранции за предпазване от преждевременно и незаконосъобразно отчуждаване, например преговаряне с цел постигане на договореност и сключване на сделка, или постигане на съгласие за размера и начина на обезщетяване. Предвидени са нови органи, като носители на компетенциите за отчуждаване. Тези процедури и органи са различни от предвидените и неотменени до м. ноември 1998 г. текстове по ЗТСУ. С оглед на това касае се за конкуренция на еднакви по степен нормативни актове. Но приложими са разпоредбите на ЗОС и ЗДА, а не тези по ЗТСУ - чл. 63 - 109, в това число и на чл. 178 от ПЗР на ЗТСУ, тъй като противоречат на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ, а съгласно § 3 от ПЗР на Конституцията на РБ заварени закони, които й противоречат не се прилагат.

Като се има предвид гореизложеното в конкретния случай приложими са разпоредбите на ЗОС и ЗДС, а не тези на ЗТСУ, на които се позовават молителите пред кмета, които не се прилагат като противоречащи на Конституцията. ЗОС и ЗДС не са предвидили в преходните си и заключителни разпоредби възможности за довършване на неприключени отчуждителни производства. Ето защо с влизането в сила на ЗОС и ЗДС на 01.06.1996 г., и след тази дата е отпаднала възможността за прилагане на чл. 63-109 ЗТСУ, включително и на чл. 178, ал. 1 и 3 ПЗР на ЗТСУ, както и възможността на молителите да искат довършване на процедурата по отчуждаването и с оглед на това жалбата им срещу изричния отказ на кмета да издаде заповед за определяне на начина на обезщетяване на молителите е неоснователна. Приемайки обратното съдът е постановил решението си при неправилно прилагане на материалния закон и затова същото следва да се отмени, а жалбата срещу отказа на кмета да се отхвърли.

Жалбата срещу отказа на кмета е неоснователна и на друго основание. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ, /редакция до 09.07.1956 г./ недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, се считат отчуждени по силата на самата регулация. В конкретния случай няма спор, че планът, по който е извършено отчуждаването е влязъл в сила преди тази дата. Съгласно промяната на този текст, публикувана в “Известия” бр. 54 от 06.07.1956 г. е въведено условието, че имотът се счита отчужден от деня на обезщетяване на собственика, а съгласно чл. 74а от ЗПИНМ, приет със същата изменението на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 след изменението му, се прилага и по отношение на досегашни регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на ЗПИНМ имотът е зает по законния ред. Жалбоподателите не са се позовавали пред окръжния съд и не са доказвали, че до 09.07.1956 г. на която дата е влязъл в сила изменения текст, включително и чл. 74а ЗПИНМ имотът не е бил зает. Пред настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства, от които да се установи, че към посочената дата имотът не е бил зает. С оглед на това следва да се приеме, че процедурата по отчуждаването е приключила до 09.07.1956 г. Обстоятелството, че не е било платено касае облигационни вземания, но не е част от процедурата по отчуждаването.

По изложените съображения налице са основанията за отмяна на решението по чл. 218б, б. “в” ГПК, поради което Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав и съгласно чл. 40, ал. 2 ЗВАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 313/11.01.1999 г., постановено по адм. д. № 182/1998 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ОГНЯН НИКОЛОВ ПОПОВ и БОЙКО НИКОЛОВ ПОПОВ срещу изричния отказ на кмета на община гр. Благоевград, изразен в писмо № 010-824/25.03.1998 г. за определяне начина за обезщетяване /парично или имотно/, за отчужден по ЗПИНМ недвижим имот, представляващ имот пл. № 711, кв. 35 по плана от 1955 г., идентичен с парцел ІІ-813, кв. 54, по плана от 1948 г., с площ 1653 кв. м. на гр. Благоевград.

РЕШЕНИЕ № 3255 ОТ 04.04.2002 Г. ПО АДМ. Д. № 9565/2001 Г., ІV ОТД. НА ВАС


ЗА ДА СЕ ОТМЕНИ ОТЧУЖДАВАНЕТО ВЪРХУ ЗАСТРОЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, СГРАДИТЕ В КОИТО СА СЪБОРЕНИ Е НЕОБХОДИМО НАЛИЧИЕТО НА ЧЕТИРИ ЗАКОНОВИ ПРЕДПОСТАВКИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА КУМУЛАТИВНОСТ: ПРОВЕДЕНА НАДЛЕЖНА ОТЧУЖДИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ПО НЯКОИ ОТ ИЗБРОЕНИТЕ БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ ЗАКОНИ (ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), СГРАДИТЕ ДА СА СЪБОРЕНИ, ДА НЕ Е ЗАПОЧНАЛО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МЕРОПРИЯТИЕ И ОТ СВОБОДНАТА ЧАСТ ДА МОЖЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА САМОСТОЯТЕЛЕН ПАРЦЕЛ ПРИ СПАЗВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ ПРАВИЛА.
Чл. 54, ал. 1 и 8 от ППЗТСУ

Чл. 19 от ЗУТ



Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИЛЯН ЦАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА

АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

при секретар Милена Ценова и с участието на прокурора Николай Колев изслуша докладваното от съдията АДЕЛИНА КОВАЧЕВА по адм. дело № 9565/2001 г.

Производството е по реда на чл. 33, във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба от Анка Стефанова Митева, Виктория Стефанова Танева и Николина Стефанова Миланова срещу решение № 183 от 24.07.2001 година по адм. дело № 692/1998 година на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу отказа на кмета на община Благоевград под номер М-02-248-180 от 30.10.1998 година да отмени отчуждаването върху бивш имот пл. № 1861 в кв. 117 по плана на града от 1955 година. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 218б, б. "в" от ГПК

Ответната страна не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че от останалата свободна част от имота не може да се образува самостоятелен парцел.

Касационната жалба, като подадена от надлежни страни в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Образувано е по жалба от трите наследнички на Стефан Георгиев Митев срещу отказа на кмета на община Благоевград да отмени отчуждаването върху имот пл. № 1861 в кв. 117 по плана на града от 1955 година. Твърдели са, че макар и да е изпълнено отчуждителното мероприятие, от останалата свободна част може да се образува парцел с намалени размери и лице към проектирана улица-тупик.

От писмените доказателства по делото и съдебно-техническата експертиза, ведно с допълнителните заключения към нея, съдът е установил, че през 1966 година на основание параграф 56-а от ЗПИНМ от дядото на жалбоподателките е отчужден застроен недвижим имот пл. № 1861 за държавно групово и кооперативно жилищно строителство. По същото време от процесния имот и съседния нему имот пл. № 1862 е бил образуван парцел І-ви в кв. 117. Вторият имот е отчужден със същата заповед и за същото мероприятие. Построен е групов жилищен блок "Балкан". Към настоящия момент съществувалите сгради са съборени. Блокът е изграден и заема 260 кв. м. от площта на процесния имот. Друга част от 170 кв. м. се съставлява двор към блока и паркинг. Останала е свободна площ от 130 кв. м. През 1998 година е отменено от кмета на общината отчуждаването върху имот пл. № 1862 и с допуснато изменение на застроително-регулационния план за него е отреден самостоятелен парцел, към който са придадени 40 кв. м. от имота на жалбоподателите. За да се осигури достъп до парцела е одобрено прокарване на улица-тупик, която обаче на място не съществува.

При тези данни по делото, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Налице е безспорно отчуждаване на застроен недвижим имот по реда на ЗПИНМ, мероприятието е изпълнено и от останалата незасегната част не може да се образува самостоятелен парцел. Въз основа на това е извел правния извод, че отказът на кмета да отмени отчуждаването е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

За да се отмени отчуждаването върху застроени недвижими имоти, сградите в които са съборени е необходимо наличието на четири законови предпоставки при условията на кумулативност: проведена надлежна отчуждителна процедура по някои от изброените благоустройствени закони, сградите да са съборени, да не е започнало изпълнение на общественото мероприятие и от свободната част да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на нормативните правила. В случая са налице първите две предпоставки - в административното и съдебното производство жалбоподателите не са оспорвали отчуждителната процедура, поради което съдът обосновано е приел, че е налице законово проведена такава. Сградите след 1976 година са съборени. С построяването на блока и оформянето на околоблоковото пространство отчуждителното мероприятие е изпълнено. При изследване наличието на последното изискване, кметът е приложил нормативните изисквания на ЗТСУ и правилника за приложението му, които са действали към този момент. Съдът, извършвайки контрол върху законосъобразността на постановения индивидуален административен акт също е проверявал наличието на параметрите - площ и лице, залегнали в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ППЗТСУ. Приел, че от свободната площ не може да се образува самостоятелен парцел, тъй като тя е под установения нормативен минимум, а освен това и частта от имота няма лице към улица. Тези изводи напълно кореспондират с доказателствата по делото.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че било възможно образуването на парцел при условията на намалена площ по чл. 54, ал. 8 от ППЗТСУ, тъй като за съседния имот бил отреден парцел с излаз на предвидена по плана улица-тупик. На първо място цитираната подзаконова разпоредба би могла да намери приложение само в случай, че е налице вече утвърден застроителен и регулационен план, който е предвидил самостоятелен парцел с намалени размери. Такъв обаче не е налице и това обстоятелство не се спори между страните, тъй като отреждането на съседния парцел ХІІІ-6396 е станало с изменение на вече утвърдения план и касае само имот пл. № 1862. На второ място улицата-тупик не е проектирана и на място не е прокарана - т. с. към настоящия момент тя не съществува.

Неоснователни са и доводите, че съдът допуснал смешение между понятията имот, парцел и урегулиран имот, които били по два закона - отменения към момента на постановяване на съдебното решение ЗТСУ и действащия от 31.03.2001 година Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Последният закон в разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 също предвижда минимална площ от 300 кв. м. и минимално лице от 14 метра за урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано. Отделно от това алинея пета на същата разпоредба преповтаря чл. 54, ал. 8 от ППЗТСУ. На последно място не би могла да се приложи и разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, тъй като урегулирането на поземлен имот при условията на редуцирани параметри за площ и лице е предоставено на техническите органи на общината и е въпрос на целесъобразно застрояване, поради което не е от компетентността на съда.

Що се касае до доводите за липса на обезщетяване на отчуждения собственик, което водело до незаконосъобразност на самото отчуждаване, то при тяхната евентуална основателност би се стигнало на практика до липса и на първата законова предпоставка в чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като по реда на този рестутиционен закон се възстановява само собствеността върху имоти, които са отчуждени по надлежния ред.

По тези съображения обжалваното решение, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, ІV-то отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 24.07.2001 година по адм. дело № 692/1998 година на Благоевградския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕ № 6618 ОТ 01.07.2003 Г. ПО АДМ. Д. № 2421/2003 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС


В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ УРУМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СРЕБРИНА ХРИСТОВА

ЙОРДАНКА КОСТОВА

ГАЛИНА ХРИСТОВА

ЙОВКА ДРАЖЕВА

При секретар Росица Тодорова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА ХРИСТОВА по адм. д. № 2421/2003 г.

Производството е по реда на чл. 41 и сл. ЗВАС вр. чл. 231 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Анна Георгиева Савова от гр. Стара Загора, с която моли на основание чл. 231, б. "а" ГПК да бъде отменено решение № 10593 от 25.11.2002 г., постановено по адм. дело № 4382/2002 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Молителката поддържа, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради наличието на ново писмено доказателство от съществено значение по делото, което не е могло да бъде известно на страните по делото. Твърди, че ако съдът се съобрази с представеното доказателство, би формулирал друг правен извод и би уважил нейната жалба.

Ответната страна - Областен управител на област Стара Загора не взема становище по молбата за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна с депозираната молба за отмяна, намира, че същата е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение от 14.02.2002 г. по адм. д. № 1428/1998 г. в производството по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ Старозагорският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Анна Георгиева Савова срещу мълчаливия отказ на Областния управител на област Стара Загора да се произнесе по заявление за обезщетяване № СЗ - 0331/21.05.1998 г. Поискано е признаване право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез съсобственост на имот пл. № 1194, парцел ХI в кв. 33 по плана на гр. Стара Загора, включващ дворно място от 237 кв. м. и 4/5 ид. части от масивна сграда. Въз основа на събраните по делото доказателства и назначената съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че процесният имот е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, като е било установено и определянето на парично обезщетение на жалбоподателката, преведено с банково бордеро № 04784 от 31.10.1968 г. съгласно Акт за държавна собственост № 4382 от 31.10.1968 г. Предвид това е възприет мълчаливият отказ на административния отказа като законосъобразен.

Касационната инстанция е оставила в сила решението на Старозагорския окръжен съд като правилно и законосъобразно.

Постановила е, че видно от доказателствата по делото отчужденият имот е оценен с протокол на Комисията по чл. 85 ППЗИНМ, като оценката е била обжалвана от собствениците на имота и стойността на отчуждения имот е определена от съда с решение, постановено по гр. дело от 1968 г. Прието е също, че недвижимият имот не е одържавен по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 ЗВСОНИ и не е завзет без основание, за да е активно легитимирана жалбоподателката да предяви искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ.

Съгласно чл. 231, б. "а" ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

В конкретния случай молителката се позовава на писмо от ДСК, клон Стара Загора с изх. № 2361/25.04.1972 г. до ГНС - Стара Загора, представено с касационната жалба, като твърди, че същото представлява ново доказателство от значение за делото и в него се съдържа информацията, че няма данни за извършен превод за отчуждения имот на Анна Георгиева Савова.

Така заявено твърдението не отговаря на действителното фактическо положение. В писмото е отразено искане на ДСК до посочения административен орган за изпращане на заверен препис от решение на Общото събрание на ЖСК "Спортист", Стара Загора от 06.04.1971 г., с което решение е изключена като член кооператор Анна Георгиева Савова от гр. Стара Загора. Следователно, с него не се установяват факти и обстоятелства, релевантни за конкретния административноправен спор - не служи за установяване на факта дали жалбоподателката действително е получила определеното й парично обезщетение за отчуждения й недвижим имот. Освен това с оглед разпоредбите на ЗПИНМ и ППЗИНМ не получаването на определеното парично обезщетение не води до опорочаване на конкретната отчуждителна процедура, доколкото правоимащите лица са разполагали с различни законовоустановени способи за защита в случай на неплащане на дължимата сума.

Поради неотносимостта на представеното писмено доказателство към спора молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Анна Георгиева Савова за отмяна на основание чл. 213, б. "а" ГПК на решение № 10593/25.11.2002 г. по адм. д. № 4382/2002 г. на Върховния административен съд - трето отделение.

РЕШЕНИЕ № 7661 ОТ 30.07.2002 Г. ПО АДМ. Д. № 2904/2002 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС


В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ УРУМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕНКА ГЕТОВА

СРЕБРИНА ХРИСТОВА

БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ

ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

при секретар Десислава Александрова и с участието на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното от съдията ПЕНКА ГЕТОВА по адм. д. № 2904/2002 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на Георги Илиев Попов, Ангел Петров Попов, Борис Петров Попов, Парашкева Тодорова Попова, Илия Димитров Попов, Славчо Димитров Попов, Александър Павлов Попов, Карамфила Павлова Бегова, Васил Иванов Цочев и Димка Илиева Стефанова, всички от гр. Велинград, против РЕШЕНИЕ № 1245 от 12.02.2002 г. по адм. д. № 3421 от 2001 г. на Върховния административен съд - III отделение.

В касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК - неправилност на съдебното РЕШЕНИЕ поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.

Ответната страна - министърът на икономиката, не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованите страни по чл. 6, ал. 10 от ЗОСОИ - "Веком" ООД - гр. Велинград, и "Пемс" ООД - гр. Велинград, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - 5-членен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба, становищата на страните и провери обжалваното РЕШЕНИЕ, в съответствие с разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС приема, че е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, но е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното РЕШЕНИЕ, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, 3-членен състав на Върховния административен съд - III отделение, е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против заповед № РД-24-114 от 6.03.2001 г. на министъра на икономиката, с която им е отказано да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за отчуждения от наследодателите им недвижим имот от 1100 кв. м в гр. Велинград, съставляващ имот пл. № 956 в кв. 104 по обезсиления план на града от 1957 година. Съдът е приел, че процесният имот, за който се претендира обезщетение, е бил отчужден по ЗПИНМ - закон, който не попада в приложното поле на ЗОСОИ. Имотът е отреден за РКС през 1957 г. при действието на ЗПИНМ, като заповедта за одобряване на плана № 3583 от 26.07.1957 г. се е считала за заповед за отчуждаване на имота, който имот понастоящем попада в улица и в имоти на заинтересованите страни. Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът е направил правния извод, че съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационните планове за мероприятия на народните съвети, както и недвижимите имоти, придадени към парцели по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени със самата регулация, поради което не се издава друг нарочен акт за отчуждаване на имотите, а освен това съгласно чл. 99 от ППЗПИНМ след изтичане на сроковете за обезщетяване правоимащите могат да се снабдят с изпълнителен лист за размера на дължимата сума и въз основа само на влязла в сила оценка.

При така установените фактически обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че не са налице основания за прилагането на ЗОСОИ и признаване правото на обезщетение на жалбоподателите, тъй като имотът не е бил отчужден по реда на един от законите, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, поради което ЗПИНМ, на което правно основание е отчужден имотът, е извън приложното поле на ЗОСОИ. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че имотът не е отнет без законово основание и няма данни да е отчужден не по установения законов ред съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като от събраните писмени доказателства безспорно е установено, че е проведена надлежна, законосъобразна отчуждителна процедура в съответствие със ЗПИНМ.

Законосъобразно съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателите за нищожност на обжалваната заповед като подписана от заместник-министъра на икономиката. С § 6 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОСОИ, обн., ДВ, бр. 9 от 1.02.2000 г., в законна сила от същата дата съгласно § 15 от ПЗР на закона, се предостави право на министрите, ръководителите на ведомства и областните управители да възлагат на свои заместници осъществяването на правата и задълженията по ЗОСОИ. По делото е приложена заповед № РД-16-01 от 2.01.2001 г. на министъра на икономиката, с която на основание § 6 от ПЗР на ЗИДЗОСОИ е упълномощил заместник-министъра да осъществява правата и задълженията му, произтичащи от ЗОСОИ.

РЕШЕНИЕТО като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - 5-членен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1245 от 12.02.2002 г. по адм. д. № 3421 от 2001 г. на Върховния административен съд - III отделение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


РЕШЕНИЕ № 8860 ОТ 01.11.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 4597/2004 Г., ІV ОТД. НА ВАС


§ 9 от ЗУТ


Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИНА ДОКТОРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА

При секретар Горка Иванова и с участието на прокурора Елена Енчева изслуша докладваното от съдията АДЕЛИНА КОВАЧЕВА по адм. д. № 4597/2004 г.

Производството е по реда на чл. 33, във връзка с чл. 5, т. 5 от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба от Славенка Ненкова Аладжова, Верка Славева Милева, Благой Славев Малашевски и Анка Михайлова Ненова, лично и като пълномощник на Ненчо Петров Ненов, Надя Петрова Иванова и Спас Петров Ненов, срещу решение № 13 от 27.01.2004 г., по адм. д. № 426/2003 г., на Благоевградския окръжен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна, жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на община Благоевград да отмени заповед да отчуждаване на процесните части от имоти пл. номера № 1760 и № 1763 в гр. Благоевград и да прекрати отчуждителното производство. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като процесните имоти са отчуждени по реда на ЗПИНМ, по отношение на тях не се прилагат разпоредбите на пар. 9 от ПЗР на ЗУТ.

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е образувано по жалба от Петър Ненов Ненов, Славенка Ненкова Аладжова, Верка Славева Милева, Благой Славев Малашевски, срещу мълчалив отказ на кмета на община Благоевград на молбата им от 23.05.2003 г. за отмяна на заповед за отчуждаване и прекратяване на отчуждителното производство, по реда на пар. 9 от ПЗР на ЗУТ, по отношение на 107 кв. м от имот пл. № 1760 и 224 кв. м от имот пл. № 1763, в кв. 137, по плана на града от 1960 година. В хода на образуваното съдебно прои5зводство, административният орган е издал и изричен отказ № 680 от 3.07.2003 г. С него е оставил без уважение молбата по съображения, че имотите са отчуждени по реда на ЗПИНМ и не попадат в приложното поле на цитираната преходна разпоредба на ЗУТ.

От писмените доказателства по приложената административна преписка и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е установил, че по силата на новия регулационен план на града, одобрен със заповед № 4244/1955 година, двата имота ведно със сградите и подобренията в тях са отредени за обществени нужди. Едно от предвидените планови мероприятия е "Дворец на пионерите". За него от първия имот са отредени 107 кв. м, а от втория - 224 кв. м. Мероприятието не е изпълнено. В следващите години плановите отреждания от 1966 година и 1975 година са били за спортна зала и улица, които също не са реализирани. С последния план от 1997 година предвижданията са за индивидуални общински парцели. Към настоящия момент останалите свободни от тях части са съответно 40 кв. м от имот пл. № 1760 и 117 кв. м от имот пл. № 1763, които представляват свободна затревена площ.

При тези данни по делото съдът е приел, че нормата на пар. 9 от ПЗР на ЗУТ се прилага само за отчуждени недвижими имоти по реда на ЗТСУ и мълчаливият отказ на кмета, като компетентен орган в административното производство да уважи искането, първоначално мълчаливо, а впоследствие и с изричен отказ, е законосъобразен. Въз основа на това е счел, че подадената жалба е неоснователна и я е отхвърли. Така постановеното решение е правилно.

Пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ предвижда отмяна на заповедта за отчуждение и прекратяване на отчуждителното производство при наличието на определени законови предпоставки. Първата е отчуждително производство, започнало при действието на глава пета, раздел І от ЗТСУ. Втората е недвижимият имот да не е завзет до 30.10.1998 година. В случая не е налице първото генерално изискване, тъй като са безспорни данните по делото, че имотите са отчуждени по реда на ЗПИНМ. Налице е надлежно проведена отчуждителна процедура по този закон, тъй като имотите са отчуждени по силата на новия регулационен план, оценени са с протокол № 10 от 27.10.1960 година и собствениците им са обезщетени парично. Ето защо е неоснователен първият касационен довод, че липсвало валидно отчуждаване по ЗПИНМ, тъй като за такова не е издадена нарочна заповед. Разпоредбата на чл. 39 от него в редакцията й обн., изв., бр. 227 от 1949 година, приложима до 1956 година постановява, че недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация. Тогава действалото законодателство не е включвало в задължителния фактически състав издаване на нарочна заповед. Обезщетението също е извършено при действието на ЗПИНМ и правилника за прилагането му.

Обстоятелството, че в последствие при действието на разпоредбите на ЗТСУ е ставало преотреждане на имотите за други обществени нужди не променя реда на отчуждението от такъв по ЗПИНМ, на такъв по ЗТСУ, поради което е неоснователен и вторият довод в касационната жалба.

По тези съображения, обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, ще следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, ІV-то отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 27.01.2004 г., по адм. д. № 426/2003 г., на Благоевградския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РЕШЕНИЕ № 10183 ОТ 13.11.2003 Г. ПО АДМ. Д. № 5146/2003 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС


Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА

ВАНЯ ПУНЕВА

При секретар Мариана Калчева и с участието на прокурора Елена Енчева изслуша докладваното от съдията ВАНЯ ПУНЕВА по адм. д. № 5146/2003 г.

Производството по чл. 33 и сл. ЗВАС е образувано по касационна жалба от Кери Рафаил Попова и Васил Костов Скотунов от гр. София, чрез пълномощника им адв. Александър Хараламбов срещу Решение № III-253/16.01.2003 г. по адм. д. № 165/2000 г. на Бургаския окръжен съд.

В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание за отмяна по чл. 218 б, ал. 1, б. "в" ГПК вр. чл. 11 ЗВАС. Процесуалният представител на касаторите поддържа, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е формулирал неправилни изводи. Моли за отмяна на решението и решаване на административноправния спор по същество.

Ответната страна - областния управител на област Бургас излага становище относно неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Заинтересованата страна - "В и К" ЕАД, гр. Бургас не взема становище по касациионната жалба.

Заинтересованата страна - "Районна пътна служба", гр. Айтос поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не са били налице предпоставките по ЗОСОИ за признаване право на обезщетяване на жалбоподателите.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна - обжалваното решение е било постановено при непълнота на доказателствата, което е довело до неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кери Рафаил Попова и Васил Костов Скотунов от гр. София срещу Решение № РД-08-07 от 05.01.2000 г. на Областния управител на област с административен център гр. Бургас, с което не им е признато право на обезщетяване за претендирания недвижим имот с площ 21 030 кв. м, находящ се в регулацията на гр. Камено, отчужден по реда на ЗПИНМ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на съдебното производство не са били представени доказателства, установяващи, че наследодателят на жалбоподателите е бил собственик на отчужденото недвижимо имущество. Установено е също, че с оглед данните по делото процесният недвижим имот е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, т. е. по силата на закон, който не попада в кръга на нормативните актове, посочени изчерпателно в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ, към който чл. 2 ЗОСОИ препраща. Съдът е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ - не е доказан фактът на отнемането на имота без законово основание или отчуждаването му не по установения законов ред от държавата. По тези съображения съдът е направил извода за липсата на кумулативно предвидените в чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ материални предпоставки за признаване право на обезщетяване на жалбоподателите и е обосновал, че обжалваният административен акт е законосъобразен.

Така постановеното решение е неправилно и следва се отмени.

Основателни са твърденията на процесуалния представител на касаторите за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Изводите на съда са формулирани при непълнота на доказателствения материал. Към касационната жалба се приложени нови доказателства, свързани с установяване принадлежността на правото на собственост върху отчуждения недвижим имот в патримониума на наследодателя на жалбоподателите, които не са били включени в доказателствения материал пред първата съдебна инстанция и не са били обсъдени при постановяване на решението. При новото разглеждане на делото същите следва да бъдат преценени с оглед другите доказателства и доводите на страните.

При обсъждане на въпроса относно наличието или липсата на предпоставките по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ съдът неправилно е приел, че е налице законно извършена отчуждителна процедура по реда на ЗПИНМ, като се е позовал на приложения по делото Протокол от 08.06.1961 г. на ОНС с. Камено. В тази връзка изводът на съда не е съобразен с другите доказателства - протоколи № № 25 от 25.11.1966 г. и от 16.12.1971 г. на ОНС с. Камено и заключенията на назначената съдебно-техническа експертиза. В мотивите на обжалваното решение не са изложени съображения дали съдът кредитира изводите на вещото лице и дали същите се подкрепят от останалия доказателствен материал и съответно не е посочил какви факти се установяват. Налице е нарушаване на императивната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ГПК - съдът не е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, по отделно и в тяхната съвкупност.

По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че е налице релевираното касационно основание за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се отмени. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да обсъди въпроса относно това каква част от процесния имот е била отчуждена по ЗПИНМ и дали за останалата част от имота, за който се претендира обезщетение са налице предпоставките по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ с оглед твърденията на жалбоподателите. Съответно, след събиране на всички доказателства следва да извърши преценка относно основателността на заявената от жалбоподателите претенция за обезщетяване по ЗОСОИ - да изследва наличието или липсата на кумулативно определените в чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ предпоставки; евентуално, претендираният начин на обезщетяване - чрез реално възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ или чрез компенсаторни записи.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2, изр. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № III-253/16.01.2003 г. по адм. д. № 165/2000 г. на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

[vanina65]

Честита Баба Марта ва всички участници във форума
Желая много здраве и усмивки.
г-н димитров изпращам Ви малко практика.стигнах до извода че имате възможност за два иска-1.Нищожност на заповедта за регулация/отчуждаване ако намерите такава и 2.иск по чл.108
РЕШЕНИЕ № 270 ОТ 15.01.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 7926/2003 Г., ІV ОТД. НА ВАС


Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА МАТЕЙСКА

НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА

При секретар Илиана Илиева и с участието на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА МАТЕЙСКА по адм. д. № 7926/2003 г.

Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд.

С решение от 07.05.2002 г. по адм. х. дело № 1618/1997 г. (погрешно посочена 1999 г.) Софийски градски съд, Административна колегия, трето "б" отделение, в производство по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони във връзка с чл. 33 и сл. ЗАП, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мария Любенова Дачева, Райна Любенова Козарева и Стефка Любенова Видева, като наследници на Анастасия Владова Кънева, срещу мълчалив отказ на Кмета на Столична община, с който не е уважено искането им за отмяна на отчуждаването върху 740 кв. м от имот на ул. "Екатерина Симидчийска" 43. След напълно изяснена в продължение на десет години и подробно описана фактическа обстановка съдебният състав е стигнал до извода, че няма данни поисканият за възстановяване имот да е отчужден по който и да е от законите, по които се следва отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и законосъобразно административният орган е приел, че не са налице всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за отмяна на отчуждаването за имота.

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила жалба от адв. Валентина Иванова, гр. София в която се твърди, че са налице отменителните основания на чл. 12, т. 3 и 4 ЗВАС, тъй като решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби на закона. По подробно развити съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено. Върху горния ляв ъгъл е отразено, че жалбата е без входящ номер и не е описвана в книгите на Софийски градски съд. Върху самата жалба също няма дата на написване.

По делото се намира още една жалба със същото съдържание, получена на 26.06.2003 г. В горния й десен ъгъл има щемпел в ксерокс с дата "13.11.2002", подпис на неизвестно лице и кръгъл печат (също в ксерокс) на Софийски градски съд - Административна колегия. Тази жалба не е подписана.

Видно от данните по адм. характер дело № 1618/1997 г. първоначалната жалбоподателка Анастасия Владова Кънева е починала и на основание чл. 120 от ГПК са конституирани нейните законни наследници - дъщерите й Мария Любенова Дачева от гр. Пловдив, Райна Любенова Козарева от гр. Велинград и Стефка Любенова Видева също от гр. Велинград. По реда на чл. 20, ал. 1, б. "а" от ГПК трите са упълномощили адв. В. Иванова от Софийска адвокатска колегия да ги представлява и защитава по делото до окончателното му свършване във всички инстанции. Установява се също, че пълномощникът им е уведомен за съдебното решение на 14.11.02 г., видно от отметката на гърба на самото решение.

С оглед на всички изложени факти настоящият касационен състав приема, че двете жалби (с дата - неподписана и без дата, но подписана) взети заедно представляват една касационна жалба, която е редовна и процесуално допустима за разглеждане по същество като депозирана в законоустановения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС и даден от съда 14-дневен срок от редовно упълномощен от надлежни страни - участници в първоинстанционното производство адвокат - пълномощник.

Ответникът Столична община - Управление "ОНИ", в постъпили от процесуалния му представител писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява се становище, че правилно СГС е преценил законосъобразността на обжалвания отказ, тъй като липсват данни за проведена редовна отчуждително-обезщетителна процедура.

Участвуващият в производството на основание чл. 34 от ЗВАС представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Преценен е от съда цялостно доказателствения материал по делото, включително и заключението на вещото лице, както и доводите на страните съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК. Обосновано е приел, че не се установяват данни за процесния, претендиран за реституция имот да е отчужден по някой от законите, посочени в чл. 1 ЗВСВНОИ, по които се следва отмяна на отчуждаването при наличие на посочените в реституционния закон предпоставки. Ако е налице завземане на имота без законово основание от държавата или общината, то за жалбоподателката е съществувал друг ред за реализиране на претенцията си - по реда на ЗОСОИ. Не е нарушен от съда материалния закон и решението следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 39 ЗВАС, Върховният административен съд се произнася само по посочените в жалбата касационни основания, а те, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗВАС са регламентирани в чл. 218б, ал. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба пороците на съдебното решение са разделени на три групи: нищожност (буква "а"), недопустимост (буква "б") и неправилност (буква "в"). В категорията на неправилните решения са включени три подгрупи - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба се заявява, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби на закона - отменителни основания на чл. 12, т. 3 и 4 ЗВАС. Това обаче са основания за отмяна на административен акт в производство, което се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд като първа съдебна инстанция, а не представляват основания за отмяна на постановено от окръжен съд решение в касационно производство, което се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд като касационна инстанция по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС. В тази връзка следва да се отбележи, че административнопроизводствени правила могат да бъдат нарушени само от административен орган, а съдът може да допусне нарушение на съдопроизводствени правила.

В конкретния случай при постановяване на съдебното решение не е допуснато нито нарушение на материалния закон, нито съществено нарушение на съдопроизводствени правила.

На първо място е необходимо да се отбележи, че в решението погрешно е написана годината на делото 1999 вместо вярната 1997, както и изписано името на прокурора, който по силата на чл. 41, ал. 1 от ЗАП е взел участие в съдебното заседание на 8 април 2002 г., на което е даден ход на делото по същество. Това обстоятелство обаче по своята същност представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена само по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК от съда, постановил решението, а не от касационната инстанция. Погрешното посочване на номера на претендирания имот на страница 2, ред 3 като "396", вместо действителния "896" също представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, но тази очевидна фактическа грешка не рефлектира върху законосъобразността на постановеното съдебно решение, което е правилно.

Производството пред Софийски градски съд е започнало по жалба на Анастасия Владова Кънева от Велинград против мълчалив отказ на Кмета на Столична община за отмяна на отчуждаване на недвижим имот, по която жалба е било образувано а. х. дело № 742/1993 г. След три определения за прекратяване на делото и отмяната им от Върховния административен съд най-после се е изяснил предмета на производството - с определение № 7342 от 30.12.1999 г. по адм. дело № 3622/1999 г., тричленен състав на ВАС - IV отделение е постановил, че жалбата е за невъзстановената част от имота, целият от 1478 кв. метра. Съгласно чл. 217, ал. 3 от ГПК, това определение е задължително за по-долния съд. Софийски градски съд се е съобразил с тази разпоредба и разглеждайки спора по същество е приел, че процесният имот не е отчужден по който и да е от законите, посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Този извод е правилен.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заповед № РД-40-60/18.01.1989 г. на Председателя на ИК на СНС, по реда на ЗТСУ е отчужден имот пл. № 896 от квартал 18а в местност "Ботевградско шосе", находящ се на ул. "Екатерина Симидчийска" № 43. Собственицата Анастасия Владова Кънева, като несофийски жител, е обезщетена с плащане на парично обезщетение в брой. Оценката на отчуждения имот е 4865 лв. и от оценителния протокол от 11.I.1989 г. се установява, че са оценени, респективно отчуждени както следва: за жилищно строителство - част от застроено дворно място във II-ра зона от 130 кв. м х 7 лв. = 910 лв. и за улица - останалата част от застроено дворно място във II-ра зона от 565 кв. м х 7 лв. = 3955 лв. Следователно са отчуждени общо 695 кв. м, оценени за общо 4865 лв. Със заповед № РД-43-440/27.08.1992 г. Кметът на Столична община е отменил отчуждаването на този имот и на основание чл. 6, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС заповедта е влязла в сила, тъй като сумата от 4865 лева е била внесена с кредитен превод на ДСК Велинград на 07.09.1992 г. От изложеното следва, че този имот не е предмет на разглеждане в това производство, защото не може да бъде предмет на делото имот, за който вече е отменено отчуждаването.

От заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че останалата част от същия имот с пл. № 896, който по нотариален акт е бил с обща площ 1478 кв. м, не е отчуждавана. На скицата към заключението този имот с площ от 783 кв. м е оцветен в червен цвят и заключен между буквите А-Б-В-Е-А. Дали същият обаче може да бъде възстановен е правен въпрос и извън компетентността на вещото лице, което дава само техническите факти и обстоятелства, въз основа на които съдът изгражда своите правни изводи. А в конкретния случай, след като тази част от имота не е отчуждавана, то тя не попада в приложното поле на този реституционен закон, по който е поискана, а именно - ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. На това място е необходимо да се подчертае отново, че със сила на пресъдено нещо въпросът кой е предмета на делото е разрешен с двата съдебни акта на Върховния административен съд - определение № 395 от 15.09.1997 г. по адм. дело № 57/1997 г. на ВАС - II отделение и определение № 7342 от 30.12.1999 г. по адм. дело № 3622/1999 г. на ВАС - IV отделение, и дали искането за отмяна на отчуждаването е направено в срока по чл. 4 и пред компетентния да се произнесе по него административен орган вече не подлежи на повторна преценка.

Отчуждителна процедура за претендираната част от имота не е проведена по нито един от нормативните актове, изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), обнародван в ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г., в сила от 25 февруари с.г. При наличие на условията за това, може да се отмени отчуждаването и да се възстанови собствеността само върху отчужден имот. Отмяна на отчуждаване на неотчужден имот е недопустима поради липсата на предмет на отмяна.

Не може да се приеме, че имотът е отчужден на основание чл. 39 от ЗПИНМ поради следното: Съгласно тази разпоредба, обн. в ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., в сила от 01.01.1950 г., "недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите, политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация", а след изменението й във в. "Известия" бр. 54 от 06.VII.1956 г., те се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика. И при двете редакции обаче основанието за отчуждаване е заповедта за одобряване на улично-регулационния план или на дворищно-регулационния план. Приложената по делото заповед № 3328/13.VI.1952 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството, в чиято компетентност е било утвърждаването на регулационните планове по ЗПИНМ, е със съвсем друго съдържание и не може да се приеме, че е основание за отчуждаване на процесния имот. С т. 1 от нея е предложено на Председателите на Изпълкомите на околийските народни съвети на депутатите на трудещите се да натоварят службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" да приключат с актуването на всички държавни недвижими имоти на територията на околийския съвет, а според т. 2 - Министърът на комуналното стопанство и благоустройството предлага Председателите на Изпълкомите ... да разпоредят за в бъдеще, в месечен срок от постъпването на отчуждения акт за придобиване на имота, да завземат с актове за държавни отчуждените недвижими имоти. От данните по делото се установява, че на основание горецитираната заповед, на 27.IV.1954 г. е съставен Акт за държавна собственост № 2512 за имот на ул. "Ек. Симидчиева" № 43 (подробно описан). За бивш собственик на този имот е посочен ДП "Държавна напоителна система", София, а не Анастасия Владова Кънева. От тези факти следват два извода: одържавяването на имота не е вследствие на извършено отчуждаване, а дори да се приеме, че е налице отчуждаване, то одържавеният имот не е бил собственост на жалбоподателката (първоначалната), а отчужден от друго лице.

Следва да се отбележи, че в реституционното административно производство по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не се разглежда спор за собственост, не се разрешава въпроса кой е бил действителния собственик на имота, както и не се преценява законосъобразността на самото отчуждаване. В това производство съдът изследва наличието на предпоставките за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността на правоимащите след като квалифицира случая по някоя от хипотезите, предвидени в закона в зависимост от това, дали е отчужден незастроен или застроен имот, сградата съборена ли е или съществува, като на първо място прецени дали са налице общите условия регламентирани в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от териториално-устройствените и благоустройствени закони, изчерпателно изброени в цитирания текст и дали молителите попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването. С оглед изложеното обстоятелството дали е имало или не сгради в претендирания за възстановяване имот и какво е състоянието на този имот към датата на влизане на реституционния закон в сила ще има значение само при положение, че е налице отчуждаване по някой от посочените в чл. 1, ал. 1 нормативни актове. В случая обаче се установи, че липсва отчуждаване по реда и законите, изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 1, а след като няма отчуждаване, не може да се извърши и възстановяване на собствеността по този закон. Извън обсега на това административно производство са и хипотезите на одържавявания на имоти по ЗОЕГПНС.

Необходимо е да се отбележи за яснота, че отписването на недвижимите имоти, за които е бил съставен по надлежния ред акт за държавна собственост (така нареченото деактуване) е действие, което по своята същност представлява вътрешноадминистративна процедура по регистрацията и отчитането на държавните имоти, която техническа дейност има констативен, а не конститутивен характер и сама по-себе си не поражда промяна в собствеността и няма вещноправен ефект. Искането за отписване на държавни имоти е вътрешнослужебна дейност на администрацията и нейното извършване или отказ да бъде извършена не засяга никакви права и законни интереси на трети лица, независимо дали са физически или юридически лица, защото със съставянето на актовете за държавна собственост, респективно с актовете за отписване (деактуване) на недвижимите имоти не възниква и не се погасява право на собственост.

Не на последно място следва да се отбележи, че не е предмет на обсъждане по това дело, което е с правно основание чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ (нова разпоредба, създадена с § 1, т. 1, б. "в" от ПЗР на ЗОСОИ, обн. в ДВ, бр. 107/1997 г.). Засегнатите от отнемането на имот без законово основание или отчужден не по установения законов ред могат да защитят правата си по други реституционни закони или по общия исков ред (чл. 108 ЗС).

Не се отразява на законосъобразността на съдебното решение факта, че съдът е приел на стр. 2, че в оценителния протокол от 11.I.1989 г., наречен от него оценка, не било посочено каква част е оценена. Както се каза по-горе, квадратурата има и тя е както следва: част от застроено дворно място от 130 кв. м за жилищно строителство, оценени по 7 лв. или за 910 лв. и останалата част с площ 565 кв. м за улица, оценени също по 7 лв. или за 3955 лв. Като резултат са отчуждени общо 695 кв. м, оценени за общо 4865 лева. Това отчуждаване обаче е извън обсега на настоящото производство.

Вярна е констатацията на съда, че по делото са приложени неколкократно по искане на пълномощника на жалбоподателите едни и същи доказателства. Има и документи за отчуждаване на имоти в друга местност, на други лица и за друго мероприятие, очевидно приложени по погрешка, защото няма нищо общо с това дело отчуждаването на имотите, находящи се в района на кв. "Орландовци-Малашевци" при граници: река Владайска, ж. п. линия Биримирци - Волуяк и шосето София - Чепинци, за сгуроизвозване на ТЕЦ "Сталин" София - мероприятие "Сгуротабана" ТЕЦ "Сталин".

С оглед всичко изложено, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. първо от ЗВАС, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07.05.2002 г. по адм. х. дело № 1618/1997 г. (погрешно посочена 1999 г.) на Софийски градски съд, Административна колегия, трето "б" отделение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕ № 3002 ОТ 07.06.1999 Г. ПО АДМ. Д. № 2128/1999 Г., ІІ ОТД. НА ВАС


Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май хиляда деветстотин деветдесет и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА

СЛАВКА НАЙДЕНОВА

При секретар Мария Цветкова и с участието на прокурора Валери Първанов изслуша докладваното от съдията СЛАВКА НАЙДЕНОВА по адм. дело № 2128/1999 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на община Благоевград срещу решение № 313/11.01.1999 г. по адм. д. № 182/1998 г. на Благоевградския окръжен съд, като в нея се развиват оплаквания за незаконосъобразност, като се иска отменянето му и отхвърляне на жалбата на Огнян и Бойко Попови срещу изричния отказ на кмета от 25.03.1998 година.

Ответниците по касационната жалба молят да се остави в сила решението на окръжния съд.

Становището на Представителят на Върховната административна прокуратура е, че жалбата е основателна и предлага да се уважи.

Върховният административен съд, ІІ-ро отделение в настоящия състав приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и провери решението счита, че е основателна.

С решението, което се атакува с касационната жалба, Благоевградският окръжен съд в производство по реда на чл. 138, ал. 1 ЗТСУ отменил като незаконосъобразен изричният отказ на кмета на община гр. Благоевград № 010-824/25.03.1998 г. за определяне на начин на обезщетяване на наследниците на Никола Стоянов Попов, за отчужден имот по ЗПИНМ, представляващ пл. № 711, кв. 35 по плана от 1955 г., идентичен с парцел ІІ-813, кв. 54 по плана от 1948 г. с площ 1653 кв. м. За да постанови решението си съдът приел, че имотът е отчужден за мероприятие, предвидено по ЗПИНМ, че правоимащият или неговите наследници не са получили обезщетение за него. С оглед на това отменил изричния отказ да се определи начина на обезщетение, поради незавършена отчуждителна процедура и върнал преписката на кмета, който съгласно чл. 178, ал. 1 и 3 ПЗР на ЗТСУ, да възложи оценяване на имота от комисия по чл. 265 ППЗТСУ.

Така постановеното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Видно от молбата-искане до кмета на Огнян Николов Попов и Бойко Николов Попов, въз основа на която е образувано административното производство, същата е постъпила в общината на 04.03.1998 г. и в нея се позовават на незавършено отчуждително производство за недвижим имот, за който не са получили обезщетение. Към този момент /м. март 1998 г./ са действували Законът за общинската собственост и Законът за държавната собственост /и двата в сила от 01.06.1996 г./ И в двата закона е предвидена процедура за отчуждаване за неотложни нужди за държавата или за общински нужди имоти, собственост на физически или юридически лица. Действително раздел І-ви на глава пета от ЗТСУ също уреждаща отчуждения и обезщетения за мероприятия на държавата и общините и към м. март 1998 г. не са отменени, но същите са неприложими, тъй като противоречат на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ. Конституцията от 1991 г. по нов, по-демократичен начин урежда собствеността върху недвижимите имоти в страната. Доразвивайки принципа на защита, на неприкосновеността на частната собственост, в ЗОС /чл. 21 - чл. 33/ и в ЗДС /чл. 32 - чл. 42/ са предвидени нови различни от ЗТСУ процедури за отчуждаване на недвижими имоти, с предвидени нови гаранции за предпазване от преждевременно и незаконосъобразно отчуждаване, например преговаряне с цел постигане на договореност и сключване на сделка, или постигане на съгласие за размера и начина на обезщетяване. Предвидени са нови органи, като носители на компетенциите за отчуждаване. Тези процедури и органи са различни от предвидените и неотменени до м. ноември 1998 г. текстове по ЗТСУ. С оглед на това касае се за конкуренция на еднакви по степен нормативни актове. Но приложими са разпоредбите на ЗОС и ЗДА, а не тези по ЗТСУ - чл. 63 - 109, в това число и на чл. 178 от ПЗР на ЗТСУ, тъй като противоречат на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ, а съгласно § 3 от ПЗР на Конституцията на РБ заварени закони, които й противоречат не се прилагат.

Като се има предвид гореизложеното в конкретния случай приложими са разпоредбите на ЗОС и ЗДС, а не тези на ЗТСУ, на които се позовават молителите пред кмета, които не се прилагат като противоречащи на Конституцията. ЗОС и ЗДС не са предвидили в преходните си и заключителни разпоредби възможности за довършване на неприключени отчуждителни производства. Ето защо с влизането в сила на ЗОС и ЗДС на 01.06.1996 г., и след тази дата е отпаднала възможността за прилагане на чл. 63-109 ЗТСУ, включително и на чл. 178, ал. 1 и 3 ПЗР на ЗТСУ, както и възможността на молителите да искат довършване на процедурата по отчуждаването и с оглед на това жалбата им срещу изричния отказ на кмета да издаде заповед за определяне на начина на обезщетяване на молителите е неоснователна. Приемайки обратното съдът е постановил решението си при неправилно прилагане на материалния закон и затова същото следва да се отмени, а жалбата срещу отказа на кмета да се отхвърли.

Жалбата срещу отказа на кмета е неоснователна и на друго основание. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ, /редакция до 09.07.1956 г./ недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, се считат отчуждени по силата на самата регулация. В конкретния случай няма спор, че планът, по който е извършено отчуждаването е влязъл в сила преди тази дата. Съгласно промяната на този текст, публикувана в “Известия” бр. 54 от 06.07.1956 г. е въведено условието, че имотът се счита отчужден от деня на обезщетяване на собственика, а съгласно чл. 74а от ЗПИНМ, приет със същата изменението на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 след изменението му, се прилага и по отношение на досегашни регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на ЗПИНМ имотът е зает по законния ред. Жалбоподателите не са се позовавали пред окръжния съд и не са доказвали, че до 09.07.1956 г. на която дата е влязъл в сила изменения текст, включително и чл. 74а ЗПИНМ имотът не е бил зает. Пред настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства, от които да се установи, че към посочената дата имотът не е бил зает. С оглед на това следва да се приеме, че процедурата по отчуждаването е приключила до 09.07.1956 г. Обстоятелството, че не е било платено касае облигационни вземания, но не е част от процедурата по отчуждаването.

По изложените съображения налице са основанията за отмяна на решението по чл. 218б, б. “в” ГПК, поради което Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав и съгласно чл. 40, ал. 2 ЗВАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 313/11.01.1999 г., постановено по адм. д. № 182/1998 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ОГНЯН НИКОЛОВ ПОПОВ и БОЙКО НИКОЛОВ ПОПОВ срещу изричния отказ на кмета на община гр. Благоевград, изразен в писмо № 010-824/25.03.1998 г. за определяне начина за обезщетяване /парично или имотно/, за отчужден по ЗПИНМ недвижим имот, представляващ имот пл. № 711, кв. 35 по плана от 1955 г., идентичен с парцел ІІ-813, кв. 54, по плана от 1948 г., с площ 1653 кв. м. на гр. Благоевград.

РЕШЕНИЕ № 3255 ОТ 04.04.2002 Г. ПО АДМ. Д. № 9565/2001 Г., ІV ОТД. НА ВАС


ЗА ДА СЕ ОТМЕНИ ОТЧУЖДАВАНЕТО ВЪРХУ ЗАСТРОЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, СГРАДИТЕ В КОИТО СА СЪБОРЕНИ Е НЕОБХОДИМО НАЛИЧИЕТО НА ЧЕТИРИ ЗАКОНОВИ ПРЕДПОСТАВКИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА КУМУЛАТИВНОСТ: ПРОВЕДЕНА НАДЛЕЖНА ОТЧУЖДИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ПО НЯКОИ ОТ ИЗБРОЕНИТЕ БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ ЗАКОНИ (ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), СГРАДИТЕ ДА СА СЪБОРЕНИ, ДА НЕ Е ЗАПОЧНАЛО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МЕРОПРИЯТИЕ И ОТ СВОБОДНАТА ЧАСТ ДА МОЖЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА САМОСТОЯТЕЛЕН ПАРЦЕЛ ПРИ СПАЗВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ ПРАВИЛА.
Чл. 54, ал. 1 и 8 от ППЗТСУ

Чл. 19 от ЗУТ



Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИЛЯН ЦАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА

АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

при секретар Милена Ценова и с участието на прокурора Николай Колев изслуша докладваното от съдията АДЕЛИНА КОВАЧЕВА по адм. дело № 9565/2001 г.

Производството е по реда на чл. 33, във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба от Анка Стефанова Митева, Виктория Стефанова Танева и Николина Стефанова Миланова срещу решение № 183 от 24.07.2001 година по адм. дело № 692/1998 година на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу отказа на кмета на община Благоевград под номер М-02-248-180 от 30.10.1998 година да отмени отчуждаването върху бивш имот пл. № 1861 в кв. 117 по плана на града от 1955 година. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 218б, б. "в" от ГПК

Ответната страна не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че от останалата свободна част от имота не може да се образува самостоятелен парцел.

Касационната жалба, като подадена от надлежни страни в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Образувано е по жалба от трите наследнички на Стефан Георгиев Митев срещу отказа на кмета на община Благоевград да отмени отчуждаването върху имот пл. № 1861 в кв. 117 по плана на града от 1955 година. Твърдели са, че макар и да е изпълнено отчуждителното мероприятие, от останалата свободна част може да се образува парцел с намалени размери и лице към проектирана улица-тупик.

От писмените доказателства по делото и съдебно-техническата експертиза, ведно с допълнителните заключения към нея, съдът е установил, че през 1966 година на основание параграф 56-а от ЗПИНМ от дядото на жалбоподателките е отчужден застроен недвижим имот пл. № 1861 за държавно групово и кооперативно жилищно строителство. По същото време от процесния имот и съседния нему имот пл. № 1862 е бил образуван парцел І-ви в кв. 117. Вторият имот е отчужден със същата заповед и за същото мероприятие. Построен е групов жилищен блок "Балкан". Към настоящия момент съществувалите сгради са съборени. Блокът е изграден и заема 260 кв. м. от площта на процесния имот. Друга част от 170 кв. м. се съставлява двор към блока и паркинг. Останала е свободна площ от 130 кв. м. През 1998 година е отменено от кмета на общината отчуждаването върху имот пл. № 1862 и с допуснато изменение на застроително-регулационния план за него е отреден самостоятелен парцел, към който са придадени 40 кв. м. от имота на жалбоподателите. За да се осигури достъп до парцела е одобрено прокарване на улица-тупик, която обаче на място не съществува.

При тези данни по делото, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Налице е безспорно отчуждаване на застроен недвижим имот по реда на ЗПИНМ, мероприятието е изпълнено и от останалата незасегната част не може да се образува самостоятелен парцел. Въз основа на това е извел правния извод, че отказът на кмета да отмени отчуждаването е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

За да се отмени отчуждаването върху застроени недвижими имоти, сградите в които са съборени е необходимо наличието на четири законови предпоставки при условията на кумулативност: проведена надлежна отчуждителна процедура по някои от изброените благоустройствени закони, сградите да са съборени, да не е започнало изпълнение на общественото мероприятие и от свободната част да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на нормативните правила. В случая са налице първите две предпоставки - в административното и съдебното производство жалбоподателите не са оспорвали отчуждителната процедура, поради което съдът обосновано е приел, че е налице законово проведена такава. Сградите след 1976 година са съборени. С построяването на блока и оформянето на околоблоковото пространство отчуждителното мероприятие е изпълнено. При изследване наличието на последното изискване, кметът е приложил нормативните изисквания на ЗТСУ и правилника за приложението му, които са действали към този момент. Съдът, извършвайки контрол върху законосъобразността на постановения индивидуален административен акт също е проверявал наличието на параметрите - площ и лице, залегнали в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ППЗТСУ. Приел, че от свободната площ не може да се образува самостоятелен парцел, тъй като тя е под установения нормативен минимум, а освен това и частта от имота няма лице към улица. Тези изводи напълно кореспондират с доказателствата по делото.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че било възможно образуването на парцел при условията на намалена площ по чл. 54, ал. 8 от ППЗТСУ, тъй като за съседния имот бил отреден парцел с излаз на предвидена по плана улица-тупик. На първо място цитираната подзаконова разпоредба би могла да намери приложение само в случай, че е налице вече утвърден застроителен и регулационен план, който е предвидил самостоятелен парцел с намалени размери. Такъв обаче не е налице и това обстоятелство не се спори между страните, тъй като отреждането на съседния парцел ХІІІ-6396 е станало с изменение на вече утвърдения план и касае само имот пл. № 1862. На второ място улицата-тупик не е проектирана и на място не е прокарана - т. с. към настоящия момент тя не съществува.

Неоснователни са и доводите, че съдът допуснал смешение между понятията имот, парцел и урегулиран имот, които били по два закона - отменения към момента на постановяване на съдебното решение ЗТСУ и действащия от 31.03.2001 година Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Последният закон в разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 също предвижда минимална площ от 300 кв. м. и минимално лице от 14 метра за урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано. Отделно от това алинея пета на същата разпоредба преповтаря чл. 54, ал. 8 от ППЗТСУ. На последно място не би могла да се приложи и разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, тъй като урегулирането на поземлен имот при условията на редуцирани параметри за площ и лице е предоставено на техническите органи на общината и е въпрос на целесъобразно застрояване, поради което не е от компетентността на съда.

Що се касае до доводите за липса на обезщетяване на отчуждения собственик, което водело до незаконосъобразност на самото отчуждаване, то при тяхната евентуална основателност би се стигнало на практика до липса и на първата законова предпоставка в чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като по реда на този рестутиционен закон се възстановява само собствеността върху имоти, които са отчуждени по надлежния ред.

По тези съображения обжалваното решение, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, ІV-то отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 24.07.2001 година по адм. дело № 692/1998 година на Благоевградския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕ № 6618 ОТ 01.07.2003 Г. ПО АДМ. Д. № 2421/2003 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС


В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ УРУМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СРЕБРИНА ХРИСТОВА

ЙОРДАНКА КОСТОВА

ГАЛИНА ХРИСТОВА

ЙОВКА ДРАЖЕВА

При секретар Росица Тодорова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА ХРИСТОВА по адм. д. № 2421/2003 г.

Производството е по реда на чл. 41 и сл. ЗВАС вр. чл. 231 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Анна Георгиева Савова от гр. Стара Загора, с която моли на основание чл. 231, б. "а" ГПК да бъде отменено решение № 10593 от 25.11.2002 г., постановено по адм. дело № 4382/2002 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Молителката поддържа, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради наличието на ново писмено доказателство от съществено значение по делото, което не е могло да бъде известно на страните по делото. Твърди, че ако съдът се съобрази с представеното доказателство, би формулирал друг правен извод и би уважил нейната жалба.

Ответната страна - Областен управител на област Стара Загора не взема становище по молбата за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна с депозираната молба за отмяна, намира, че същата е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение от 14.02.2002 г. по адм. д. № 1428/1998 г. в производството по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ Старозагорският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Анна Георгиева Савова срещу мълчаливия отказ на Областния управител на област Стара Загора да се произнесе по заявление за обезщетяване № СЗ - 0331/21.05.1998 г. Поискано е признаване право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез съсобственост на имот пл. № 1194, парцел ХI в кв. 33 по плана на гр. Стара Загора, включващ дворно място от 237 кв. м. и 4/5 ид. части от масивна сграда. Въз основа на събраните по делото доказателства и назначената съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че процесният имот е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, като е било установено и определянето на парично обезщетение на жалбоподателката, преведено с банково бордеро № 04784 от 31.10.1968 г. съгласно Акт за държавна собственост № 4382 от 31.10.1968 г. Предвид това е възприет мълчаливият отказ на административния отказа като законосъобразен.

Касационната инстанция е оставила в сила решението на Старозагорския окръжен съд като правилно и законосъобразно.

Постановила е, че видно от доказателствата по делото отчужденият имот е оценен с протокол на Комисията по чл. 85 ППЗИНМ, като оценката е била обжалвана от собствениците на имота и стойността на отчуждения имот е определена от съда с решение, постановено по гр. дело от 1968 г. Прието е също, че недвижимият имот не е одържавен по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 ЗВСОНИ и не е завзет без основание, за да е активно легитимирана жалбоподателката да предяви искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ.

Съгласно чл. 231, б. "а" ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

В конкретния случай молителката се позовава на писмо от ДСК, клон Стара Загора с изх. № 2361/25.04.1972 г. до ГНС - Стара Загора, представено с касационната жалба, като твърди, че същото представлява ново доказателство от значение за делото и в него се съдържа информацията, че няма данни за извършен превод за отчуждения имот на Анна Георгиева Савова.

Така заявено твърдението не отговаря на действителното фактическо положение. В писмото е отразено искане на ДСК до посочения административен орган за изпращане на заверен препис от решение на Общото събрание на ЖСК "Спортист", Стара Загора от 06.04.1971 г., с което решение е изключена като член кооператор Анна Георгиева Савова от гр. Стара Загора. Следователно, с него не се установяват факти и обстоятелства, релевантни за конкретния административноправен спор - не служи за установяване на факта дали жалбоподателката действително е получила определеното й парично обезщетение за отчуждения й недвижим имот. Освен това с оглед разпоредбите на ЗПИНМ и ППЗИНМ не получаването на определеното парично обезщетение не води до опорочаване на конкретната отчуждителна процедура, доколкото правоимащите лица са разполагали с различни законовоустановени способи за защита в случай на неплащане на дължимата сума.

Поради неотносимостта на представеното писмено доказателство към спора молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Анна Георгиева Савова за отмяна на основание чл. 213, б. "а" ГПК на решение № 10593/25.11.2002 г. по адм. д. № 4382/2002 г. на Върховния административен съд - трето отделение.

РЕШЕНИЕ № 7661 ОТ 30.07.2002 Г. ПО АДМ. Д. № 2904/2002 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС


В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ УРУМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕНКА ГЕТОВА

СРЕБРИНА ХРИСТОВА

БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ

ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

при секретар Десислава Александрова и с участието на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното от съдията ПЕНКА ГЕТОВА по адм. д. № 2904/2002 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на Георги Илиев Попов, Ангел Петров Попов, Борис Петров Попов, Парашкева Тодорова Попова, Илия Димитров Попов, Славчо Димитров Попов, Александър Павлов Попов, Карамфила Павлова Бегова, Васил Иванов Цочев и Димка Илиева Стефанова, всички от гр. Велинград, против РЕШЕНИЕ № 1245 от 12.02.2002 г. по адм. д. № 3421 от 2001 г. на Върховния административен съд - III отделение.

В касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК - неправилност на съдебното РЕШЕНИЕ поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.

Ответната страна - министърът на икономиката, не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованите страни по чл. 6, ал. 10 от ЗОСОИ - "Веком" ООД - гр. Велинград, и "Пемс" ООД - гр. Велинград, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - 5-членен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба, становищата на страните и провери обжалваното РЕШЕНИЕ, в съответствие с разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС приема, че е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, но е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното РЕШЕНИЕ, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, 3-членен състав на Върховния административен съд - III отделение, е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против заповед № РД-24-114 от 6.03.2001 г. на министъра на икономиката, с която им е отказано да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за отчуждения от наследодателите им недвижим имот от 1100 кв. м в гр. Велинград, съставляващ имот пл. № 956 в кв. 104 по обезсиления план на града от 1957 година. Съдът е приел, че процесният имот, за който се претендира обезщетение, е бил отчужден по ЗПИНМ - закон, който не попада в приложното поле на ЗОСОИ. Имотът е отреден за РКС през 1957 г. при действието на ЗПИНМ, като заповедта за одобряване на плана № 3583 от 26.07.1957 г. се е считала за заповед за отчуждаване на имота, който имот понастоящем попада в улица и в имоти на заинтересованите страни. Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът е направил правния извод, че съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационните планове за мероприятия на народните съвети, както и недвижимите имоти, придадени към парцели по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени със самата регулация, поради което не се издава друг нарочен акт за отчуждаване на имотите, а освен това съгласно чл. 99 от ППЗПИНМ след изтичане на сроковете за обезщетяване правоимащите могат да се снабдят с изпълнителен лист за размера на дължимата сума и въз основа само на влязла в сила оценка.

При така установените фактически обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че не са налице основания за прилагането на ЗОСОИ и признаване правото на обезщетение на жалбоподателите, тъй като имотът не е бил отчужден по реда на един от законите, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, поради което ЗПИНМ, на което правно основание е отчужден имотът, е извън приложното поле на ЗОСОИ. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че имотът не е отнет без законово основание и няма данни да е отчужден не по установения законов ред съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като от събраните писмени доказателства безспорно е установено, че е проведена надлежна, законосъобразна отчуждителна процедура в съответствие със ЗПИНМ.

Законосъобразно съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателите за нищожност на обжалваната заповед като подписана от заместник-министъра на икономиката. С § 6 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОСОИ, обн., ДВ, бр. 9 от 1.02.2000 г., в законна сила от същата дата съгласно § 15 от ПЗР на закона, се предостави право на министрите, ръководителите на ведомства и областните управители да възлагат на свои заместници осъществяването на правата и задълженията по ЗОСОИ. По делото е приложена заповед № РД-16-01 от 2.01.2001 г. на министъра на икономиката, с която на основание § 6 от ПЗР на ЗИДЗОСОИ е упълномощил заместник-министъра да осъществява правата и задълженията му, произтичащи от ЗОСОИ.

РЕШЕНИЕТО като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - 5-членен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1245 от 12.02.2002 г. по адм. д. № 3421 от 2001 г. на Върховния административен съд - III отделение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


РЕШЕНИЕ № 8860 ОТ 01.11.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 4597/2004 Г., ІV ОТД. НА ВАС


§ 9 от ЗУТ


Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИНА ДОКТОРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА

При секретар Горка Иванова и с участието на прокурора Елена Енчева изслуша докладваното от съдията АДЕЛИНА КОВАЧЕВА по адм. д. № 4597/2004 г.

Производството е по реда на чл. 33, във връзка с чл. 5, т. 5 от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба от Славенка Ненкова Аладжова, Верка Славева Милева, Благой Славев Малашевски и Анка Михайлова Ненова, лично и като пълномощник на Ненчо Петров Ненов, Надя Петрова Иванова и Спас Петров Ненов, срещу решение № 13 от 27.01.2004 г., по адм. д. № 426/2003 г., на Благоевградския окръжен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна, жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на община Благоевград да отмени заповед да отчуждаване на процесните части от имоти пл. номера № 1760 и № 1763 в гр. Благоевград и да прекрати отчуждителното производство. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като процесните имоти са отчуждени по реда на ЗПИНМ, по отношение на тях не се прилагат разпоредбите на пар. 9 от ПЗР на ЗУТ.

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е образувано по жалба от Петър Ненов Ненов, Славенка Ненкова Аладжова, Верка Славева Милева, Благой Славев Малашевски, срещу мълчалив отказ на кмета на община Благоевград на молбата им от 23.05.2003 г. за отмяна на заповед за отчуждаване и прекратяване на отчуждителното производство, по реда на пар. 9 от ПЗР на ЗУТ, по отношение на 107 кв. м от имот пл. № 1760 и 224 кв. м от имот пл. № 1763, в кв. 137, по плана на града от 1960 година. В хода на образуваното съдебно прои5зводство, административният орган е издал и изричен отказ № 680 от 3.07.2003 г. С него е оставил без уважение молбата по съображения, че имотите са отчуждени по реда на ЗПИНМ и не попадат в приложното поле на цитираната преходна разпоредба на ЗУТ.

От писмените доказателства по приложената административна преписка и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е установил, че по силата на новия регулационен план на града, одобрен със заповед № 4244/1955 година, двата имота ведно със сградите и подобренията в тях са отредени за обществени нужди. Едно от предвидените планови мероприятия е "Дворец на пионерите". За него от първия имот са отредени 107 кв. м, а от втория - 224 кв. м. Мероприятието не е изпълнено. В следващите години плановите отреждания от 1966 година и 1975 година са били за спортна зала и улица, които също не са реализирани. С последния план от 1997 година предвижданията са за индивидуални общински парцели. Към настоящия момент останалите свободни от тях части са съответно 40 кв. м от имот пл. № 1760 и 117 кв. м от имот пл. № 1763, които представляват свободна затревена площ.

При тези данни по делото съдът е приел, че нормата на пар. 9 от ПЗР на ЗУТ се прилага само за отчуждени недвижими имоти по реда на ЗТСУ и мълчаливият отказ на кмета, като компетентен орган в административното производство да уважи искането, първоначално мълчаливо, а впоследствие и с изричен отказ, е законосъобразен. Въз основа на това е счел, че подадената жалба е неоснователна и я е отхвърли. Така постановеното решение е правилно.

Пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ предвижда отмяна на заповедта за отчуждение и прекратяване на отчуждителното производство при наличието на определени законови предпоставки. Първата е отчуждително производство, започнало при действието на глава пета, раздел І от ЗТСУ. Втората е недвижимият имот да не е завзет до 30.10.1998 година. В случая не е налице първото генерално изискване, тъй като са безспорни данните по делото, че имотите са отчуждени по реда на ЗПИНМ. Налице е надлежно проведена отчуждителна процедура по този закон, тъй като имотите са отчуждени по силата на новия регулационен план, оценени са с протокол № 10 от 27.10.1960 година и собствениците им са обезщетени парично. Ето защо е неоснователен първият касационен довод, че липсвало валидно отчуждаване по ЗПИНМ, тъй като за такова не е издадена нарочна заповед. Разпоредбата на чл. 39 от него в редакцията й обн., изв., бр. 227 от 1949 година, приложима до 1956 година постановява, че недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация. Тогава действалото законодателство не е включвало в задължителния фактически състав издаване на нарочна заповед. Обезщетението също е извършено при действието на ЗПИНМ и правилника за прилагането му.

Обстоятелството, че в последствие при действието на разпоредбите на ЗТСУ е ставало преотреждане на имотите за други обществени нужди не променя реда на отчуждението от такъв по ЗПИНМ, на такъв по ЗТСУ, поради което е неоснователен и вторият довод в касационната жалба.

По тези съображения, обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, ще следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, ІV-то отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 27.01.2004 г., по адм. д. № 426/2003 г., на Благоевградския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РЕШЕНИЕ № 10183 ОТ 13.11.2003 Г. ПО АДМ. Д. № 5146/2003 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС


Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА

ВАНЯ ПУНЕВА

При секретар Мариана Калчева и с участието на прокурора Елена Енчева изслуша докладваното от съдията ВАНЯ ПУНЕВА по адм. д. № 5146/2003 г.

Производството по чл. 33 и сл. ЗВАС е образувано по касационна жалба от Кери Рафаил Попова и Васил Костов Скотунов от гр. София, чрез пълномощника им адв. Александър Хараламбов срещу Решение № III-253/16.01.2003 г. по адм. д. № 165/2000 г. на Бургаския окръжен съд.

В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание за отмяна по чл. 218 б, ал. 1, б. "в" ГПК вр. чл. 11 ЗВАС. Процесуалният представител на касаторите поддържа, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е формулирал неправилни изводи. Моли за отмяна на решението и решаване на административноправния спор по същество.

Ответната страна - областния управител на област Бургас излага становище относно неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Заинтересованата страна - "В и К" ЕАД, гр. Бургас не взема становище по касациионната жалба.

Заинтересованата страна - "Районна пътна служба", гр. Айтос поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не са били налице предпоставките по ЗОСОИ за признаване право на обезщетяване на жалбоподателите.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна - обжалваното решение е било постановено при непълнота на доказателствата, което е довело до неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кери Рафаил Попова и Васил Костов Скотунов от гр. София срещу Решение № РД-08-07 от 05.01.2000 г. на Областния управител на област с административен център гр. Бургас, с което не им е признато право на обезщетяване за претендирания недвижим имот с площ 21 030 кв. м, находящ се в регулацията на гр. Камено, отчужден по реда на ЗПИНМ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на съдебното производство не са били представени доказателства, установяващи, че наследодателят на жалбоподателите е бил собственик на отчужденото недвижимо имущество. Установено е също, че с оглед данните по делото процесният недвижим имот е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, т. е. по силата на закон, който не попада в кръга на нормативните актове, посочени изчерпателно в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ, към който чл. 2 ЗОСОИ препраща. Съдът е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ - не е доказан фактът на отнемането на имота без законово основание или отчуждаването му не по установения законов ред от държавата. По тези съображения съдът е направил извода за липсата на кумулативно предвидените в чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ материални предпоставки за признаване право на обезщетяване на жалбоподателите и е обосновал, че обжалваният административен акт е законосъобразен.

Така постановеното решение е неправилно и следва се отмени.

Основателни са твърденията на процесуалния представител на касаторите за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Изводите на съда са формулирани при непълнота на доказателствения материал. Към касационната жалба се приложени нови доказателства, свързани с установяване принадлежността на правото на собственост върху отчуждения недвижим имот в патримониума на наследодателя на жалбоподателите, които не са били включени в доказателствения материал пред първата съдебна инстанция и не са били обсъдени при постановяване на решението. При новото разглеждане на делото същите следва да бъдат преценени с оглед другите доказателства и доводите на страните.

При обсъждане на въпроса относно наличието или липсата на предпоставките по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ съдът неправилно е приел, че е налице законно извършена отчуждителна процедура по реда на ЗПИНМ, като се е позовал на приложения по делото Протокол от 08.06.1961 г. на ОНС с. Камено. В тази връзка изводът на съда не е съобразен с другите доказателства - протоколи № № 25 от 25.11.1966 г. и от 16.12.1971 г. на ОНС с. Камено и заключенията на назначената съдебно-техническа експертиза. В мотивите на обжалваното решение не са изложени съображения дали съдът кредитира изводите на вещото лице и дали същите се подкрепят от останалия доказателствен материал и съответно не е посочил какви факти се установяват. Налице е нарушаване на императивната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ГПК - съдът не е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, по отделно и в тяхната съвкупност.

По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че е налице релевираното касационно основание за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се отмени. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да обсъди въпроса относно това каква част от процесния имот е била отчуждена по ЗПИНМ и дали за останалата част от имота, за който се претендира обезщетение са налице предпоставките по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ с оглед твърденията на жалбоподателите. Съответно, след събиране на всички доказателства следва да извърши преценка относно основателността на заявената от жалбоподателите претенция за обезщетяване по ЗОСОИ - да изследва наличието или липсата на кумулативно определените в чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ предпоставки; евентуално, претендираният начин на обезщетяване - чрез реално възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ или чрез компенсаторни записи.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2, изр. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № III-253/16.01.2003 г. по адм. д. № 165/2000 г. на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.