Верижни срочни трудови договори и иск по чл.74 КТ

[fetisov]

Колеги, бих искал да получа компетентно мнение по два въпроса от всички, които биха проявили интерес към следния казус:
Сключени са доста на брой срочни трудови договори с едно лице в едно и също предприятие за една и съща работа с правно основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ (за определен срок). Няма прекъсване на трудовия стаж, т.е. в деня, следващ деня на изтичане на срока по предишния договор (който своевременно се прекратява), веднага започва изпълнението на нов срочен договор и ... така до следващия път. Абсолютно в нарушение на закона (по-точно: на чл.68, ал.4 от КТ)! При прекратяването на последния срочен ТД на основание чл.325, т.3 КТ (както са прекратявани и всички предишни договори), страните не постигат споразумение за нов договор и... работникът остава "на улицата". Малко след това решава да предяви иск пред Р.С. с правно основание чл.74, ал.4 вр. ал.2 от КТ, като претенцията е за обявяване на частична недействителност на последния срочен ТД и за признаване на въпросния договор за договор за неопределено време (+разноски по делото, естествено). Доказателства към исковата молба са само последния срочен ТД и заповедта за прекратяването му. При това положение Ви моля за Вашето мнение по следните въпроси:
1. Чия е тежестта на доказване на частичната недействителност на трудовия договор (в частта му, в която е сключен като срочен) и по-точно: следва ли работникът да установи, че това му е еди кой си по ред такъв договор със същия работодател, като сам той представи и предишните си тр. договори заедно със съответните заповеди за прекратяване? Знам, че на пръв поглед въпросът изглежда доста странен и донякъде глупав, но нали знаете, че при спорове за уволнение тежестта да докаже правомерността на извършеното уволнение пада върху работодателя (въпреки текста от ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже твърденията си), та... дали и тук не може да се разглеждат нещата в някакъв подобен аспект !?
2. Ако съдът уважи претенцията, какво става с трудовото правоотношение? То би се считало за безсрочно, но така или иначе вече е прекратено (дори това да е незаконно), а искове за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му и за възстановяване на предишна работа не са предявени (поне до сега). Ще може ли въпросното лице само на базата на едно такова влязло в сила съдебно решение да иска от работодателя си да го възстанови на тази работа или ще трябва да води ново дело с исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и само след евентуалното им уважаване ще има право да се върне на заеманата до уволнеието длъжност? И тук нещата като че ли изглеждат ясни, но все пак бих желал да получа и други мнения от колеги.

БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО НА ВСИЧКИ, КОИТО БИХА СЕ ОТЗОВАЛИ ПО ТЕМАТА!

УСПЕХ!

[Julyan]

Нямам претенции за меродавност на становището, но мисля, че по отношение тежестта на доказване същата следва да падне действително върху ищеца. Мотиви: тук предмет на доказване е основателността на уволнението, а "частичната недействителност на трудовия договор", което ползва това лице. Действително подобно "верижно сключване" на трудови договори за една и съща длъжност между едни и същи страни, без да са налице основанията на чл.68/КТ и тогава следва да се приложи презумпцията на ал.4.
В по- нататъшният ред на мисли ако съдът счете, че тази презумция е приложима следва да отмени заповедта за прекратяване на трудовия договор като незаконосъобразна, тъй като не е на правно основание, измежду изчерпателно изброените в КТ за прекратяване на безсрочни трудови правоотношения.
Също така не виждам основание съдът да не допусне обединяване на посочените от Вас искови претенции, но... съд е това. Аз бих опитала да ги заведа заедно с оглед икономия на време, пък съдът ако откаже- откаже, ще си ги водите в последствие.
Успех и на Вас!