имали право да се ползва остатъка до 315 дни болнични по май

[nilak]

Искам да попитам имали право да се ползва остатъка до 315 дни болнични по майчинство,сестра ми роди на 28.04.2006г.,ползвала е 135дни болнични,от работата са и казали че има право на болнични до дните в които детето и навърши 9 мес. аз някъде бях чел че има право на разликата до 315,Моля помогнете ако някой знае,защо майките да незнаят правата си,предварително БЛАГОДАРЯ

[zaharche]

Това е от сайта на НОИ: Националният осигурителен институт информира всички осигурени майки с деца до 9-месечна възраст към 1 януари 2007 г., че имат право на остатъка от отпуска и парично обезщетение за бременност и раждане до 315 дни. Отпускът се разрешава с писмено заявление до работодателя, който изплаща и обезщетението.
Проста аритметика от тук насетне...

[zaharche]

За повече информация вижте НАРЕДБА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ (Приета с ПМС № 364 от 27.12.2006 г., обн., ДВ, бр. 1 от 05.01.2007 г.)

[milena_gj]

захарче,би ли ми отговорило,има ли таван на обезщетението за бременност и раждане,което държавата изплаща.Аз съм се осигурявала на макс.допустимия доход,но сега не зная дали ще ми изплатят сумите,изчислени като 90 % от осигурит.доход.

[zaharche]

Надявам се тези текстове от Наредбата да отговорят на въпроса ти:
Раздел III

Изчисляване на паричните обезщетения и помощите

Чл. 16. (1) Доходът за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включва:

1. дохода, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" и/или "Трудова злополука и професионална болест";


2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО ;


3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО .


(2) Сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.


(3) Среднодневният доход за 6-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО , и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО , се раздели на общия брой на работните дни за същия период.


(4) Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.

Чл. 17. (1) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

(2) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, намалено с разходите за дейността, се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с авансовия данък, когато такъв се е дължал, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.


(3) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с авансовия данък, когато такъв се е дължал, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.


(4) Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 - 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда , Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , Закона за Министерството на вътрешните работи , Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт , които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица , както и всички доплащания на такива суми през съответния месец, независимо за кой период се отнасят.


(5) При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.


(6) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.


(7) Среднодневното нетно възнаграждение за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО , и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО , но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни за същия период.

Чл. 18. Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при работа по личен или групов дневен сменен график се изплаща за работните дни по индивидуалния или груповия график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането.
Чл. 19. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност.

(2) Средночасовият доход за 6-месечния период, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО , и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО , но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове за същия период.


(3) Средночасовото нетно възнаграждение за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО , и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО , но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове за същия период.

Чл. 20. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които лицето има право на парично обезщетение.
Чл. 21. Размерът на паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изчислява, като дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност, определен съгласно чл. 41 КСО , се умножи по 60.
Чл. 22. (1) Размерът на паричната помощ при смърт на осигуреното лице е общ за всички правоимащи лица и се разпределя поравно между тях.

(2) Съответната част от паричната помощ при смърт на осигуреното лице се изплаща на всяко от правоимащите лица.


(3) Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от помощта се изплаща на законния им представител.