Я вижте нещо интересно..Решение № 678 от 16.ХII.1971 г. по н. д. № 616/71 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1971 г.
чл. 118
във връзка с чл. 18 НК
И мълчаливото поведение на подсъдимия при дадени условия може да обижда пострадалия, поради което отправената от последния обида с думи не следва да се третира като първопричина за силно раздразненото състояние на подсъдимия, при което е направил опит за убийство.
----------------------------
Върховният съд намира оплакването на подсъдимия за нарушение на материалния закон неоснователно по следните съображения:
Фактическите обстоятелства са привидно установени. Подсъдимият, който харесвал пострадалата, проявявал такава натрапчивост в задирянията си, че това не останало незабелязано от хората. На 2.VII.1971 г. подсъдимият отново отишъл на мястото, където работело звеното на пострадалата, и застанал на нейния ред мълчаливо. Последната изпаднала пак в неудобно положение, тъй като поведението му било забелязано от работещите в това звено. Пострадалата го запитала за какво е дошъл и го нарекла "гарван с гарван", като захвърлила нещо по него. Подсъдимият незабавно я уловил с едната си ръка за шията, а с другата извадил ножа си и й нанесъл удар в гърба. Звеното се притекло и отнело ножа от ръката на подсъдимия.
Тази фактическа обстановка правилно е била квалифицирана като престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 18 НК , а не по чл. 118 във връзка с чл. 18 НК . Вярно е наистина, че подсъдимият е употребил ножа си, след като е бил обиден с думи от пострадалата, но в конкретния случай предшествуващото негово поведение е обидило последната. Подсъдимият е загубил всякаква мярка и манифестирал чувствата си по такъв начин, че у никого не останало съмнение за намеренията му. Пострадалата е била омъжена и подсъдимият е следвало да държи сметка за поведението си, което, изразено по такъв начин, я оскърбявало. При това положение той сам е провокирал нейното поведение, поради което не може да се позовава на чл. 118 НК .
- Дата и час: 28 Ное 2024, 15:30 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
конкурс за младши магистрати Vol.1
|
|
|
.
от octavius » 10 Яну 2007, 15:49
РЕШЕНИЕ № 32 ОТ 26.05.1999 Г. ПО Н. Д. № 433/1998 Г., III Н.
РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЛОТО И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИСЪДА ПРИ СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНАТА ЧАСТ НА ОБВИНЕНИЕТО В СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ, БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ, ГО ЛИШАВА ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО МУ НА ЗАЩИТА ПО НОВОТО ОБВИНЕНИЕ И ВИНАГИ СЪСТАВЛЯВА КАСАЦИОННО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЕНЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА.
Чл. 124, ал. 1 НК
Чл. 122, ал. 1 НК
Чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК
Чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК
Докладчик съдията Маргарита Тихчева
Върховният касационен съд намира жалбата за основателна.
Допуснати са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на подсъдимия за защита - чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК.
На първо място нарушението се изразява в това, че за първи път с присъдата подсъдимият е обвинен в престъпление, извършено по непредпазливост, срещу което обвинение той не се е защитавал. Макар обвинението по чл. 124, ал. 1 НК да включва в себе си и причиняването по непредпазливост на смърт, последната се явява последица от едно умишлено деяние, целящо причиняването на телесно увреждане и тази последица деецът или е възнамерявал да предотврати /самонадеяност/ или пък е могъл и е бил длъжен да предвиди подобен неблагоприятен развой от причинената телесна повреда /лекомислие/. Защитата срещу такова обвинение е твърде различна от тази срещу обвинение по чл. 122 НК с оглед субективната страна на състава на чл. 122 НК. След като е счел, че няма нанесено телесно увреждане, а само поведение, довело до причиняване на смърт по непредпазливост, съдът - в случая първоинстанционният - е бил длъжен да постъпи съобразно правилата на чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК - да уведоми подсъдимия и/или неговата защита, че са установени основания за прилагане на закона за по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Едва тогава и при липса на искане, делото да се върне за допълнително разследване, да продължи разглеждането му и да постанови присъда.
РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЛОТО И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИСЪДА ПРИ СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНАТА ЧАСТ НА ОБВИНЕНИЕТО В СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ, БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ, ГО ЛИШАВА ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО МУ НА ЗАЩИТА ПО НОВОТО ОБВИНЕНИЕ И ВИНАГИ СЪСТАВЛЯВА КАСАЦИОННО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЕНЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА.
Чл. 124, ал. 1 НК
Чл. 122, ал. 1 НК
Чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК
Чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК
Докладчик съдията Маргарита Тихчева
Върховният касационен съд намира жалбата за основателна.
Допуснати са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на подсъдимия за защита - чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК.
На първо място нарушението се изразява в това, че за първи път с присъдата подсъдимият е обвинен в престъпление, извършено по непредпазливост, срещу което обвинение той не се е защитавал. Макар обвинението по чл. 124, ал. 1 НК да включва в себе си и причиняването по непредпазливост на смърт, последната се явява последица от едно умишлено деяние, целящо причиняването на телесно увреждане и тази последица деецът или е възнамерявал да предотврати /самонадеяност/ или пък е могъл и е бил длъжен да предвиди подобен неблагоприятен развой от причинената телесна повреда /лекомислие/. Защитата срещу такова обвинение е твърде различна от тази срещу обвинение по чл. 122 НК с оглед субективната страна на състава на чл. 122 НК. След като е счел, че няма нанесено телесно увреждане, а само поведение, довело до причиняване на смърт по непредпазливост, съдът - в случая първоинстанционният - е бил длъжен да постъпи съобразно правилата на чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК - да уведоми подсъдимия и/или неговата защита, че са установени основания за прилагане на закона за по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Едва тогава и при липса на искане, делото да се върне за допълнително разследване, да продължи разглеждането му и да постанови присъда.
- octavius
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 09 Ное 2002, 21:26
от vikin » 10 Яну 2007, 18:37
Като чета чл. 287 от НПК правя следните изводи относно това, кога се повдига ново обвинение и кога това не е необходимо:
Два са случаите когато се повдига ново обвинение - съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението (чл. 246 ал. 2) и когато е необходимо да се приложе закон за по-тежко наказуемо престъпление. Освен това обаче е необходимо това изменение да се дължи на обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, а са установени за първи път на съдебното следствие.
В случая за казуса с пушката липсват нооткрити обстоятелства и по тази причина Октавиус правилно е посочил, че ще намери приложение ал. 3.
Само нещо не ми е ясно - когато е необходима да се приложе закон за по-тежко наказуемо престъпление, това не е ли свързано по принцип с изменение на обстоятелствената част на обвинението - разкриват се нови обстоятелства, който налагат превквалификация в по-тежка такава?
И друго по ал. 1 прокурорът съставя нов обвинителен акт и го предявя така ли? А по ал. 3 "извън случаите по ал. 2" какво означава, че няма новооткрити обстоятелства.....и в тези случаи как се процедира с новото обвинение....не са ми много ясни нещата.
Два са случаите когато се повдига ново обвинение - съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението (чл. 246 ал. 2) и когато е необходимо да се приложе закон за по-тежко наказуемо престъпление. Освен това обаче е необходимо това изменение да се дължи на обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, а са установени за първи път на съдебното следствие.
В случая за казуса с пушката липсват нооткрити обстоятелства и по тази причина Октавиус правилно е посочил, че ще намери приложение ал. 3.
Само нещо не ми е ясно - когато е необходима да се приложе закон за по-тежко наказуемо престъпление, това не е ли свързано по принцип с изменение на обстоятелствената част на обвинението - разкриват се нови обстоятелства, който налагат превквалификация в по-тежка такава?
И друго по ал. 1 прокурорът съставя нов обвинителен акт и го предявя така ли? А по ал. 3 "извън случаите по ал. 2" какво означава, че няма новооткрити обстоятелства.....и в тези случаи как се процедира с новото обвинение....не са ми много ясни нещата.
- vikin
- Младши потребител
- Мнения: 91
- Регистриран на: 18 Апр 2006, 11:50
от octavius » 11 Яну 2007, 11:40
А засега - още един от старите:
На 15 октомври 2006г. Иван Стоицев, 16г. и Евгени Любомиров, 17г. се движели по ул."Пиротска" в гр.София. Любомиров забелязал покрай тях да минава млада жена и предложил на Стоицев да я настигнат, сплашат и да й вземат чантата. Стоицев не се съгласил и Любомиров го упрекнал, че е страхливец. Обиден от тези думи, Стоицев силно го блъснал с ръце при което Любомиров загубил равновесие и паднал назад. При падането на плочника си ударил главата и получил повърхностна порезна рана. Веднага се изправил, блъснал Стоицев, който залитнал, но успял да се подпре на ръце, при което навехнал лявата си китка. Любомиров успял да настигне същата млада жена, като посегнал да вземе дамсаката й чанта, но тя избягала.
Любомиров подал тъжба до Софийски РС срещу Стоицев за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.130, ал.1 НК седем месеца след извършване на деянието и един месец след влизане в сила на постановление на прокурора за прекратяване на производството поради това, че деянието не е от общ характер.
В хода на съдебните прения защитникът на Стоицев - адвокат Данов пледирал, че подзащитният му е действал при условията на неизбежна отбрана - за да защити от непосредствено противоправно поведение от страна на Любомиров личноста и правата на непознатата жена.
Евентуално молел, в случай че съдът прецени, че Стоицев е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е предаден на съд, да бъде приложен институтът на реторсията.
1.Как трябва да се квалифицира поведението на Любомиров?
2.Как трябва да се квалифицира поведението на Стоицев?
3.Налице ли са множество престъпления в поведението на Стоицев или на Любомиров?
4.Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5.В какъв смисъл следва да се произнесе съдът по исканията на защитника на Стоицев?
6.Кое от посочените в казуса лица може да се конституира в наказателното производство в качеството на частен обвинител, граждански ищец или граждански ответник и какви са процесуалните предпоставки за това?
На 15 октомври 2006г. Иван Стоицев, 16г. и Евгени Любомиров, 17г. се движели по ул."Пиротска" в гр.София. Любомиров забелязал покрай тях да минава млада жена и предложил на Стоицев да я настигнат, сплашат и да й вземат чантата. Стоицев не се съгласил и Любомиров го упрекнал, че е страхливец. Обиден от тези думи, Стоицев силно го блъснал с ръце при което Любомиров загубил равновесие и паднал назад. При падането на плочника си ударил главата и получил повърхностна порезна рана. Веднага се изправил, блъснал Стоицев, който залитнал, но успял да се подпре на ръце, при което навехнал лявата си китка. Любомиров успял да настигне същата млада жена, като посегнал да вземе дамсаката й чанта, но тя избягала.
Любомиров подал тъжба до Софийски РС срещу Стоицев за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.130, ал.1 НК седем месеца след извършване на деянието и един месец след влизане в сила на постановление на прокурора за прекратяване на производството поради това, че деянието не е от общ характер.
В хода на съдебните прения защитникът на Стоицев - адвокат Данов пледирал, че подзащитният му е действал при условията на неизбежна отбрана - за да защити от непосредствено противоправно поведение от страна на Любомиров личноста и правата на непознатата жена.
Евентуално молел, в случай че съдът прецени, че Стоицев е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е предаден на съд, да бъде приложен институтът на реторсията.
1.Как трябва да се квалифицира поведението на Любомиров?
2.Как трябва да се квалифицира поведението на Стоицев?
3.Налице ли са множество престъпления в поведението на Стоицев или на Любомиров?
4.Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5.В какъв смисъл следва да се произнесе съдът по исканията на защитника на Стоицев?
6.Кое от посочените в казуса лица може да се конституира в наказателното производство в качеството на частен обвинител, граждански ищец или граждански ответник и какви са процесуалните предпоставки за това?
- octavius
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 09 Ное 2002, 21:26
от octavius » 11 Яну 2007, 11:43
Моето скромно мнение, като начало на дискусията:
1. и 2. Любомиров – подбуждане към престъпление, като подканил Стоицев да вземат чантата от жената. Стоицев не се е съгласил, в него не е възникнал умисъл да извърши деянето, следователно не се говори за подбудителство, а за подбуждане.
Стоицев причинил лека телесна повреда – Любомиров паднал и получил лека порезна рана на главата. Това състояние може да се характеризира като причинени болка и страдание, с което проявление се характеризира леката телесна повреда.
Любомиров причинил от своя страна същото увреждане на Стоицев.
В последствие Любомиров решил, все пак, да осъществи намисленото. Деянието му може да се квалифицира като опит към кражба. Не е упражнил заплаха или нсилие, а решавайки да използва изненадата, имал намерение да й отнеме чантата.
чл.194 НК вр с чл.61, ал.1, предл.1. Опитът е недовършен, поради причини, които не зависят от извършителя – т.е. не е самоволен отказ от опит. Той е извършил необходимото, но вредоносния резултат не е настъпил.
3.Любомиров е осъществил с две отделни деяния два различни състава, което представлява реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл.23, ал.1НК: нанесъл лека телесна повреда и направил опит да отнеме противозаконно чужда движима вещ.
4.Тъжбата на пострадалия следва да бъде допусната до разглеждане в съдебно производство. Подадена е в законоустановения срок, като в случая се прилага преложение второ – в шестмесечен срок след като е получил отказа за образуване на предварително производтво, понеже престъплението е от ЧХ.
ЧХД на основание гореизложеното е законно образувано.
5.СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТХВЪРЛИ ИСКАНИЯТА НА ЗАЩИТАТА НА СТОИЦЕВ по отношение приложение института на неизбежната отбрана. От описаната фактическа обстановка става ясно, че подсъдимият не е имал намерение да защиава пострадалата от противозаконо нападение, а е действал с умисъл да нанесе телесна повреда – бил ударен и на свои ред отвърнал. За да се приложи института на неизбежната отбрана, се изисква от субективна страна той да е съзнавал че неправомерно поведение е насочено към жената и че тя е затрашена и да цели отблъсването на такова поведение. От обективна страна следва да има противоправно нападение – започнало и незавършено към момента на противодействието. От описаната фактическа обстановка такова не се наблюдава. Липсва начало на противоправно нападение – има предложение за осъществяването му, но нападението не е започнало. То е във фазата на замисъл, на идея за извършване. В този етап обществените отношения не са застрашени в никаква степен и не се нуждаят от защита. От субективна страна – извършителят няма разбирането за противоправно нападение, нито има намерение да го прекратява. Той е бил провокиран от поведението на другаря си да му овърне на обидата, че е страхливец. Нанесъл е удар не защото е защитевел жената, а защото е бил обиден от квалификацията на приятеля си. Така, от обективна и от субективна страна се очертава невъзмоност за приложение института на неизбежната отбрана.
От обективна и субективна страна той осъществява състава на чл.130, ал.1НК (евентуално ал.2 – по преценка от мед. лице).
За да се пиложи института на реторсията следва на причинената телесна повреда пострадалия да е отговорил веднага с адекватни действия. Следва и двете телесни повреди да са в еднаква степен – аналогични една на друга. От описаната фактическа обстановка се наблюдава точно това. Ако съдът прецени, би могъл да освободи и двамата от нак. отговорност, но НЯМА ТАКОВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
6.В дела ЧХ не се допуска участието на частен обвинител. За граждански ищец – да, по посочените в закона правила.
1. и 2. Любомиров – подбуждане към престъпление, като подканил Стоицев да вземат чантата от жената. Стоицев не се е съгласил, в него не е възникнал умисъл да извърши деянето, следователно не се говори за подбудителство, а за подбуждане.
Стоицев причинил лека телесна повреда – Любомиров паднал и получил лека порезна рана на главата. Това състояние може да се характеризира като причинени болка и страдание, с което проявление се характеризира леката телесна повреда.
Любомиров причинил от своя страна същото увреждане на Стоицев.
В последствие Любомиров решил, все пак, да осъществи намисленото. Деянието му може да се квалифицира като опит към кражба. Не е упражнил заплаха или нсилие, а решавайки да използва изненадата, имал намерение да й отнеме чантата.
чл.194 НК вр с чл.61, ал.1, предл.1. Опитът е недовършен, поради причини, които не зависят от извършителя – т.е. не е самоволен отказ от опит. Той е извършил необходимото, но вредоносния резултат не е настъпил.
3.Любомиров е осъществил с две отделни деяния два различни състава, което представлява реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл.23, ал.1НК: нанесъл лека телесна повреда и направил опит да отнеме противозаконно чужда движима вещ.
4.Тъжбата на пострадалия следва да бъде допусната до разглеждане в съдебно производство. Подадена е в законоустановения срок, като в случая се прилага преложение второ – в шестмесечен срок след като е получил отказа за образуване на предварително производтво, понеже престъплението е от ЧХ.
ЧХД на основание гореизложеното е законно образувано.
5.СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТХВЪРЛИ ИСКАНИЯТА НА ЗАЩИТАТА НА СТОИЦЕВ по отношение приложение института на неизбежната отбрана. От описаната фактическа обстановка става ясно, че подсъдимият не е имал намерение да защиава пострадалата от противозаконо нападение, а е действал с умисъл да нанесе телесна повреда – бил ударен и на свои ред отвърнал. За да се приложи института на неизбежната отбрана, се изисква от субективна страна той да е съзнавал че неправомерно поведение е насочено към жената и че тя е затрашена и да цели отблъсването на такова поведение. От обективна страна следва да има противоправно нападение – започнало и незавършено към момента на противодействието. От описаната фактическа обстановка такова не се наблюдава. Липсва начало на противоправно нападение – има предложение за осъществяването му, но нападението не е започнало. То е във фазата на замисъл, на идея за извършване. В този етап обществените отношения не са застрашени в никаква степен и не се нуждаят от защита. От субективна страна – извършителят няма разбирането за противоправно нападение, нито има намерение да го прекратява. Той е бил провокиран от поведението на другаря си да му овърне на обидата, че е страхливец. Нанесъл е удар не защото е защитевел жената, а защото е бил обиден от квалификацията на приятеля си. Така, от обективна и от субективна страна се очертава невъзмоност за приложение института на неизбежната отбрана.
От обективна и субективна страна той осъществява състава на чл.130, ал.1НК (евентуално ал.2 – по преценка от мед. лице).
За да се пиложи института на реторсията следва на причинената телесна повреда пострадалия да е отговорил веднага с адекватни действия. Следва и двете телесни повреди да са в еднаква степен – аналогични една на друга. От описаната фактическа обстановка се наблюдава точно това. Ако съдът прецени, би могъл да освободи и двамата от нак. отговорност, но НЯМА ТАКОВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
6.В дела ЧХ не се допуска участието на частен обвинител. За граждански ищец – да, по посочените в закона правила.
- octavius
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 09 Ное 2002, 21:26
от dilyna.06 » 11 Яну 2007, 13:30
Моето мнение се различава единствено относно квалификацията на извършените от Любомиров деяния. Считам, че същият е осъществил в условията на реална съвкупност престъпление против здравето на Стоицев - лека телесна повреда и опит за грабеж по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 18 от НК. Съображенията ми за това са следните: От изложените в казуса обстоятелства се установява, че Любомиров е целял да отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,с намерение противозаконно да присвои същата, като употреби за това заплаха. От друга страна за да се отнеме дамска чанта от владението на пострадалата е обективно необходимо да се употреби сила, изразяваща се поне в издърпване предмета на престъплението от ръцете на жената, което само по себе си съставлява принуда, като един от актовете на съставното престъпление грабеж. Опитът е недовършен.
Мисля също, че не следва да се обсъжда и не може да се ангажира отговорността на Любомиров за подбуждане на другиго към престъпление. Това е така, защото неуспялото подбудителство е наказуемо само когато е криминализирано в самостоятелен състав на довършено престъпление в особената част на НК. В конкретния случай за подбуждане към престъпление грабеж не е предвидена наказателна отговорност. От друга страна може де се ръзсъждава в посока, че извършеното от Любомиров представлява търсене на съучастник и евентуално да се обсъди приготовление за грабеж, но в случая дори не е намерен съучастник, а освен това Любомиров е осъществил опит, който поглъща приготовлението, като стадии на умишленото престъпление.
По останалите въпроси напълно споделям мнението на колегата.
Мисля също, че не следва да се обсъжда и не може да се ангажира отговорността на Любомиров за подбуждане на другиго към престъпление. Това е така, защото неуспялото подбудителство е наказуемо само когато е криминализирано в самостоятелен състав на довършено престъпление в особената част на НК. В конкретния случай за подбуждане към престъпление грабеж не е предвидена наказателна отговорност. От друга страна може де се ръзсъждава в посока, че извършеното от Любомиров представлява търсене на съучастник и евентуално да се обсъди приготовление за грабеж, но в случая дори не е намерен съучастник, а освен това Любомиров е осъществил опит, който поглъща приготовлението, като стадии на умишленото престъпление.
По останалите въпроси напълно споделям мнението на колегата.
- dilyna.06
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 21 Окт 2006, 12:58
от dozn03 » 11 Яну 2007, 15:32
И аз споделям мнението на Октавиус, но категорично с уточненията на dilyna.06. Колежката перфектно е обосновала тезата си. Октавиус, по този казус едва ли е възможно да стане по-голяма дискусия, така че ако можеш по-добре дай друг, ако имаш още от тези. 
За което благодаря.
За което благодаря.- dozn03
- Потребител
- Мнения: 248
- Регистриран на: 17 Окт 2006, 00:16
от snobb » 11 Яну 2007, 20:17
без да имам претенцията на последна инстанция също бих казал, че dilyna.06. се е обосновала перефектно и ако иска да влезе в системата на прокурорите, което си е риск, смятам, че има голям шанс. но бих желал да видя нейните знания, тъй като не знам за нейната визия, 
като съдия. успех!
като съдия. успех!- snobb
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 29 Апр 2006, 11:47
от octavius » 12 Яну 2007, 12:48
Колеги, ето един такъв казус:
Лицето Х е осъдено на 19.03.2000г. на 6 мес. лишаване от свобода, отложени с три години изпитателен срок.
На 15.04.2000 - осъдено на глоба - платена на 20.04.2000
На 17.06.2001 - осъдено на глоба - платена на 1.08.2001
Датите са, всъщност, датите на влизане в сила на присъдите.
Четвърто осъждане - през март 2006г. - пробация - изтърпяно изцяло към януари 2007г.
Пита се: може ли да иска съдебна реабилитация (има една предходна вече по раво) за първите три осъждания.
Казва се: в тригодишния срок да не е извършило други нарушения и да е имало добро поведение.
Основен въпрос - доброто поведение в рамките на тези три години ли да се прецени само или към момента на подаване на молбата за реабилитация.
На мен ми се нрави вариантът, в който доброто поведение се отнася до тези три години след изтърпяване, в случая - на последното.
На това се осланя и Стойнов в учебника си.
Посочено е и решение по въпроса, но на мен ми се скапа сиелата.
Моля ви, ако някой има възможност, да пейстне тук Р 100-88-ОСНК
Това е посочил Стойнов в у-ка си.
Дайте, моля, и мнения!
Следва мониторски казус
Лицето Х е осъдено на 19.03.2000г. на 6 мес. лишаване от свобода, отложени с три години изпитателен срок.
На 15.04.2000 - осъдено на глоба - платена на 20.04.2000
На 17.06.2001 - осъдено на глоба - платена на 1.08.2001
Датите са, всъщност, датите на влизане в сила на присъдите.
Четвърто осъждане - през март 2006г. - пробация - изтърпяно изцяло към януари 2007г.
Пита се: може ли да иска съдебна реабилитация (има една предходна вече по раво) за първите три осъждания.
Казва се: в тригодишния срок да не е извършило други нарушения и да е имало добро поведение.
Основен въпрос - доброто поведение в рамките на тези три години ли да се прецени само или към момента на подаване на молбата за реабилитация.
На мен ми се нрави вариантът, в който доброто поведение се отнася до тези три години след изтърпяване, в случая - на последното.
На това се осланя и Стойнов в учебника си.
Посочено е и решение по въпроса, но на мен ми се скапа сиелата.
Моля ви, ако някой има възможност, да пейстне тук Р 100-88-ОСНК
Това е посочил Стойнов в у-ка си.
Дайте, моля, и мнения!
Следва мониторски казус
- octavius
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 09 Ное 2002, 21:26
от octavius » 12 Яну 2007, 12:53
Андрей Борисов, роден на 24 август 1979г. в гр.Перник бил осъден с влязла в сила присъда на 19.03.2001г. за извършено от него престъпление по чл.206, ал.1НК, с която ме било наложено наказание – три години лишаване от свобода, което било отложено за изпитателен срок от пет години.
На 17.03.2001г. в гр.Русе, около 05,30 ч. в нощен клуб „Одисей” били Васил Костов, работещ като охрана там, барманът и две сервитьорки.
По същото време в нощният клуб пристигнали Андрей Борисов заедно с Добринов, Райков и Христов. След като влезли вътре, Добрев посочил Васил Костов, при което Андрей Борисов отишъл при него и му казал „сега ще видим кого си бил и кого си псувал”. Васил Костов се опитал да му обясни че греши, но той се нахвърлил върху него и го затиснал на сепарето. Повалил го на пода и започнал да го удря с юмруци по лицето, при което му счупил долната челюст и носните костици. Сервитьорките се уплашили и се разпищели, при което Андрей Борисов им се развикал да мълчат, доближил се до бара и счупил 3-4 чаши, замахнал с един стол и го стоварил върху музикалната уредба на дисководещия, която паднала и се счупила и за която по-късно било установено, че е на стойност 2000лв.
В това време за станалото били уведомени и органите на РПУ-Русе. В нощния клуб пристигнал полицейски служител, който преустановил конфликта, задържал Андрей Борисов и изготвил протокол за оглед на местопроизшествие, който бил одобрен, по искане на прокурора, от съдия.
1. Каква е правната квалификация на поведението на Андрей Борисов?
2. Съставомерно ли е поведението на Добринов?
3. Налице ли е усложнена престъпна дейност или множество престъпления?
4. Кой е органът и какъв е редът за образуване на досъдебно производство в конкретия слуай?
5. По какъв ред трябва да се осъществи разследването?
6. Какво е значението на изготвения протокол за оглед на местопроизшествието?
На 17.03.2001г. в гр.Русе, около 05,30 ч. в нощен клуб „Одисей” били Васил Костов, работещ като охрана там, барманът и две сервитьорки.
По същото време в нощният клуб пристигнали Андрей Борисов заедно с Добринов, Райков и Христов. След като влезли вътре, Добрев посочил Васил Костов, при което Андрей Борисов отишъл при него и му казал „сега ще видим кого си бил и кого си псувал”. Васил Костов се опитал да му обясни че греши, но той се нахвърлил върху него и го затиснал на сепарето. Повалил го на пода и започнал да го удря с юмруци по лицето, при което му счупил долната челюст и носните костици. Сервитьорките се уплашили и се разпищели, при което Андрей Борисов им се развикал да мълчат, доближил се до бара и счупил 3-4 чаши, замахнал с един стол и го стоварил върху музикалната уредба на дисководещия, която паднала и се счупила и за която по-късно било установено, че е на стойност 2000лв.
В това време за станалото били уведомени и органите на РПУ-Русе. В нощния клуб пристигнал полицейски служител, който преустановил конфликта, задържал Андрей Борисов и изготвил протокол за оглед на местопроизшествие, който бил одобрен, по искане на прокурора, от съдия.
1. Каква е правната квалификация на поведението на Андрей Борисов?
2. Съставомерно ли е поведението на Добринов?
3. Налице ли е усложнена престъпна дейност или множество престъпления?
4. Кой е органът и какъв е редът за образуване на досъдебно производство в конкретия слуай?
5. По какъв ред трябва да се осъществи разследването?
6. Какво е значението на изготвения протокол за оглед на местопроизшествието?
- octavius
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 09 Ное 2002, 21:26
от dozn03 » 12 Яну 2007, 13:51
octavius,
Точно това приключих да чета в момента - за реабилитацията. И го четох от учебника на Стойнов. Напротив, той твърди, че доброто поведение се изисква до постановяване на определението за реабилитация. Това Р 100/88 - ОСНК го няма в моята сиела. Иначе действително е едно от примерите на Стойнов. Но според мен по добра работа ще ти свърши ТР 20/83 - ОСНК, още повече, че има и задължителна сила. Ето го:
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 20 ОТ 17.05.1983 ПО Н. Д. № 21/1983 Г., ОСНК
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 137, пор. № 43
ДО КОЙ МОМЕНТ ОСЪДЕНИЯТ ТРЯБВА ДА ИМА ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 87, АЛ. 1 НК
Чл. 86 НК
Чл. 87 НК
Чл. 450 - 453 НПК
Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, с което да се отговори на въпроса, до кой момент осъденият трябва да е имал добро поведение - до края на тригодишния срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание или и след този срок до момента на постановяване на определението за съдебна реабилитация.
В предложението се посочва, че в практиката на съдилищата се застъпват две различни становища. Според първото становище осъденият трябва да е имал добро поведение до изтичане на тригодишния срок от наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание, включително и да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Други съдилища обаче приемат, че осъденият трябва да има добро поведение не само в тригодишния срок, но и след това - до момента на постановяване на определението за съдебна реабилитация. Осъденият не може да бъде реабилитиран, ако след изтичане на тригодишния срок не е имал добро поведение или е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
В зависимост от тълкуването, което се приеме, се предлага да се прецени правилността на определението по н. д. № 251 от 19.05.1982 г. на В. окръжен съд, с което е постановена съдебна реабилитация на С. В. И. от същия град.
Върховният съд - Общо събрание на наказателните колегии, намира, че трябва да се разграничат двете условия или предпоставки за реабилитация по съдебен ред, а именно: 1) осъденият да "не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание", и 2) той да е "имал добро поведение" (чл. 87, ал. 1 НК). Наистина неизвършването на престъпление е съществен показател за "добро поведение" на осъдения, но законът го отделя в самостоятелно, конкретно и отрицателно условие за реабилитация. Нещо повече неизвършването на престъпление предшествува общата положителна преценка за "добро поведение".
Тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК означава, че преди неговото изтичане осъденият не може да бъде реабилитиран. С други думи, това е минималният срок, който трябва да изтече и през който осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и който да е имал добро поведение. Това обаче не означава, че след изтичането на този срок осъденият може да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, или пък може да има недобро поведение. За разлика от реабилитацията по право, която настъпва, ако са налице предвидените в чл. 86 НК материалноправни предпоставки, съдебната реабилитация се постановява когато са налице не само материалноправните предпоставки, но и процесуалните условия и ред, предвидени в глава двадесет и втора, раздел IV (чл. 450 - 453 НПК).
Съгласно чл. 453, т. 4 НПК, когато молбата за реабилитация не се уважи, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението. Ако причината за неуважението й е недоброто поведение на осъдения, по втората молба отново се поставя на преценка поведението му и за времето след изтичане на тригодишния срок от изтърпяване на наказанието. Следователно законът предвижда възможност за преценка на поведението на осъдения и след изтичане на тригодишния срок - до постановяване определение за реабилитация.
Противното становище противоречи на същността и особеностите на съдебната реабилитация. То означава, че ако осъденият не е имал добро поведение или не е възстановил щетите през първите три години от изтърпяване на наказанието, не би могъл да се реабилитира въобще.
С оглед на това тълкуване на закона Върховният съд - Общо събрание на наказателните колегии намира, че определението по н. д. № 251/1982 г. на В. окръжен съд, с което е реабилитиран С. В. И. от същия град, е постановено при особено съществено нарушение на закона - чл. 87 НК, тъй като преди постановяване на реабилитация е извършил друго престъпление и с това е доказал недобро поведение, поради което на основание чл. 356 във връзка с чл. 328, т. 1 НПК следва да се отмени по реда на надзора.
Поради това и на основание чл. 51 от Закона за устройство на съдилищата ВС на Република България, ОСНК
РЕШИ:
Осъденият може да бъде реабилитиран от съда, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание и до постановяване на реабилитацията не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, и е имал добро поведение.
Въпреки, че за последното престъпление Х е осъден на пробация - не ЛОС или по-тежко наказание. Обаче от казуса не става става ясно за какво престъпление и дали то е наказуемо само с пробация, или и с ЛОС. Въпреки това смятам, че извършването на престъпление, дори наказуемо само с пробация, е несъвместимо с "доброто поведение". А тази преценка се предоставя на съда - именно за преценката на съда е Р 100/88. Ако някой го намери да го пейстне. В казуса не става ясно за кое престъпление/я/ се иска реабилитация. Както ти казваш, за първите три е реабилитиран по право. Ако става въпрос за последното - не са изтекли три г.
Сега ще чета другия казус....
Точно това приключих да чета в момента - за реабилитацията. И го четох от учебника на Стойнов. Напротив, той твърди, че доброто поведение се изисква до постановяване на определението за реабилитация. Това Р 100/88 - ОСНК го няма в моята сиела. Иначе действително е едно от примерите на Стойнов. Но според мен по добра работа ще ти свърши ТР 20/83 - ОСНК, още повече, че има и задължителна сила. Ето го:
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 20 ОТ 17.05.1983 ПО Н. Д. № 21/1983 Г., ОСНК
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 137, пор. № 43
ДО КОЙ МОМЕНТ ОСЪДЕНИЯТ ТРЯБВА ДА ИМА ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 87, АЛ. 1 НК
Чл. 86 НК
Чл. 87 НК
Чл. 450 - 453 НПК
Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, с което да се отговори на въпроса, до кой момент осъденият трябва да е имал добро поведение - до края на тригодишния срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание или и след този срок до момента на постановяване на определението за съдебна реабилитация.
В предложението се посочва, че в практиката на съдилищата се застъпват две различни становища. Според първото становище осъденият трябва да е имал добро поведение до изтичане на тригодишния срок от наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание, включително и да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Други съдилища обаче приемат, че осъденият трябва да има добро поведение не само в тригодишния срок, но и след това - до момента на постановяване на определението за съдебна реабилитация. Осъденият не може да бъде реабилитиран, ако след изтичане на тригодишния срок не е имал добро поведение или е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
В зависимост от тълкуването, което се приеме, се предлага да се прецени правилността на определението по н. д. № 251 от 19.05.1982 г. на В. окръжен съд, с което е постановена съдебна реабилитация на С. В. И. от същия град.
Върховният съд - Общо събрание на наказателните колегии, намира, че трябва да се разграничат двете условия или предпоставки за реабилитация по съдебен ред, а именно: 1) осъденият да "не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание", и 2) той да е "имал добро поведение" (чл. 87, ал. 1 НК). Наистина неизвършването на престъпление е съществен показател за "добро поведение" на осъдения, но законът го отделя в самостоятелно, конкретно и отрицателно условие за реабилитация. Нещо повече неизвършването на престъпление предшествува общата положителна преценка за "добро поведение".
Тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК означава, че преди неговото изтичане осъденият не може да бъде реабилитиран. С други думи, това е минималният срок, който трябва да изтече и през който осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и който да е имал добро поведение. Това обаче не означава, че след изтичането на този срок осъденият може да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, или пък може да има недобро поведение. За разлика от реабилитацията по право, която настъпва, ако са налице предвидените в чл. 86 НК материалноправни предпоставки, съдебната реабилитация се постановява когато са налице не само материалноправните предпоставки, но и процесуалните условия и ред, предвидени в глава двадесет и втора, раздел IV (чл. 450 - 453 НПК).
Съгласно чл. 453, т. 4 НПК, когато молбата за реабилитация не се уважи, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението. Ако причината за неуважението й е недоброто поведение на осъдения, по втората молба отново се поставя на преценка поведението му и за времето след изтичане на тригодишния срок от изтърпяване на наказанието. Следователно законът предвижда възможност за преценка на поведението на осъдения и след изтичане на тригодишния срок - до постановяване определение за реабилитация.
Противното становище противоречи на същността и особеностите на съдебната реабилитация. То означава, че ако осъденият не е имал добро поведение или не е възстановил щетите през първите три години от изтърпяване на наказанието, не би могъл да се реабилитира въобще.
С оглед на това тълкуване на закона Върховният съд - Общо събрание на наказателните колегии намира, че определението по н. д. № 251/1982 г. на В. окръжен съд, с което е реабилитиран С. В. И. от същия град, е постановено при особено съществено нарушение на закона - чл. 87 НК, тъй като преди постановяване на реабилитация е извършил друго престъпление и с това е доказал недобро поведение, поради което на основание чл. 356 във връзка с чл. 328, т. 1 НПК следва да се отмени по реда на надзора.
Поради това и на основание чл. 51 от Закона за устройство на съдилищата ВС на Република България, ОСНК
РЕШИ:
Осъденият може да бъде реабилитиран от съда, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание и до постановяване на реабилитацията не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, и е имал добро поведение.
Въпреки, че за последното престъпление Х е осъден на пробация - не ЛОС или по-тежко наказание. Обаче от казуса не става става ясно за какво престъпление и дали то е наказуемо само с пробация, или и с ЛОС. Въпреки това смятам, че извършването на престъпление, дори наказуемо само с пробация, е несъвместимо с "доброто поведение". А тази преценка се предоставя на съда - именно за преценката на съда е Р 100/88. Ако някой го намери да го пейстне. В казуса не става ясно за кое престъпление/я/ се иска реабилитация. Както ти казваш, за първите три е реабилитиран по право. Ако става въпрос за последното - не са изтекли три г.
Сега ще чета другия казус....
Последна промяна dozn03 на 12 Яну 2007, 14:05, променена общо 1 път
- dozn03
- Потребител
- Мнения: 248
- Регистриран на: 17 Окт 2006, 00:16
от monntes » 12 Яну 2007, 14:03
РЕШЕНИЕ № 100 ОТ 27.12.1988 Г. ПО Н.Д. № 95/88 Г., ОСНК НА ВС
РЕАБИЛИТАЦИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОПУСНАТА ПО СЪДЕБЕН РЕД ЗА ВСЯКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НЕЗАВИСИМО ОТ НЕГОВАТА ТЕЖЕСТ, ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ, СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ И СРОК НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ.
ПОСОЧЕНОТО В ЧЛ. 87, АЛ. 1 НК ОБСТОЯТЕЛСТВО, ЧЕ ОСЪДЕНИЯТ Е ИМАЛ ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ УСТАНОВЯВА С ВСИЧКИ ДОПУСТИМИ ОТ НПК ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ.
ЗА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ ОСЪДЕНИЯТ Е ИМАЛ ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ, ЧЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ДОКАЗВА, ЧЕ ТОЙ НЕПРЕКЪСНАТО Е УПРАЖНЯВАЛ ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗЕН ТРУД.
Чл. 87 НК
Чл. 451 НПК
За да остави без уважение молбата на Н. за съдебна реабилитация, В. окръжен съд се е позовал на обстоятелството, че молителят е осъждан по чл. 256, ал. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и че след освобождаването му от затвора е проявил стремеж да работи само в системата на туристическите обекти. Сведенията за неговото поведение били дадени от ръководството на ОФ организацията, където членува, без да са обсъдени на общо събрание на тази организация. Писмото от управителя на ресторант "Поморие" било само частен документ, както и че не било установено молителят да е работил постоянно.
Върховният съд - I н. о. е приел, че определението на В. окръжен съд е законосъобразно и обосновано и поради това е оставил жалбата на молителя без уважение. Направил е справка по трудовата книжка на молителя и е констатирал, че той е работил от 18.Х.1982 г. до 25.IХ.1987 г. с прекъсвания от по месец-два.
Посочените съображения на двете съдебни инстанции са незаконосъобразни. Направените въз основа на събраните доказателства изводи са необосновани.
В. окръжен съд в нарушение на закона е приел, че тежестта и конкретната степен на обществена опасност на деянието следва да се имат предвид, за да се уважи или да се остави без уважение молбата за съдебна реабилитация. Такова условие не е постановено в чл. 87 НК и чл. 450-453 НПК. Следователно реабилитация може да бъде допусната по съдебен ред за всяко престъпление независимо от неговата тежест, вредни последици, степен на обществена опасност и срок на наложеното наказание лишаване от свобода. Необходимо е само да бъдат налице посочените в чл. 87 НК условия.
Незаконосъобразно е и становището, че молбата за реабилитация следва да бъде оставена без уважение, тъй като след освобождаването му от затвора молителят проявил стремеж да продължи да работи в системата на туристическите обекти. Съдът не е мотивирал това свое становище, но очевидно е имал предвид, че осъденият е извършил грабежа по време на работата си в черноморските ресторанти и че има опасност да извърши ново престъпление, ако получи възможност отново да работи в такива обекти. Тези съображения също противоречат със закона. Всеки български гражданин има право да избира сам къде и какво да работи с оглед на личните си интереси, заплащането или други лични и семейни съображения. Осъждането му за грабеж може да бъде пречка да заема посочените в Указ № 1074 (ДВ, бр. 42/74 г.) и Наредбата за приложението му. (ДВ, бр. 19/75 г.) длъжности, но то не е основание за ограничаване правата на личността да избира мястото на своята работа.
Очевидна е и незаконосъобразността на съображението, че реабилитацията не може да бъде допусната, тъй като сведението за поведението на молителя е дадено от ръководството на организацията, в която той членува, а не е обсъдено на общо събрание на тази организация. Съдът е счел, че за да докаже своето добро поведение, осъденият трябва да представи точно определени доказателства - протокол от общото събрание на организацията, в която членува. Такова изискване не е посочено в разпоредбите за съдебната реабилитация. Ограниченията на доказателствата и доказателствените средства за установяване на определени обстоятелства са изрично посочени в закона. Така например обстоятелствата по чл. 89 НК следва да се установят задължително чрез заключение на експерт, който да бъде изслушан в съдебно заседание. Обстоятелствата по чл. 362, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 366, ал. 1, т. 2 НПК могат да се установят само с влязла в сила присъда или с довършено разследване, а тези по чл. 362, ал. 1, т. 3 НПК само чрез разследване. В случаите, когато законът не е предвидил такова ограничение, необходимите за установяване обстоятелства могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства, посочени в чл. 85, ал. 1 НПК. Чл. 451, ал. 2, т. 2 НПК не предвижда никакви ограничения на доказателствените средства, за установяване обстоятелствата по чл. 87, НК. Следователно предвиденото в чл. 87, ал. 1 обстоятелство, че осъденият "е имал добро поведение" може да се установи с всички допустими от НПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.
В. окръжен съд и Върховният съд - I н. о., необосновано са приели, че представеното писмо от управителя на хотел "Поморие" е частен документ и поради това не могат да се имат предвид съдържащите се в него сведения за поведението на подсъдимия като работник в същия хотел. То е издадено от управителя на хотела в качеството му на длъжностно лице. Подпечатано е както с печата на ТК "Балкантурист" - "Слънчев бряг", така и с печата на самия хотел. Ето защо не може да бъде елиминирано, тъй като, както вече се посочи, обстоятелствата по чл. 87 НК могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства, посочени в НПК.
Последното съображение на В. окръжен съд, за да не уважи молбата за реабилитация е, че не било установено осъденият да е работил постоянно. Това съображение е също незаконосъобразно. Чл. 87 НК изисква молителят да е имал добро поведение, а не да е работил постоянно. Ако законът изискваше това, то би било посочено по изричен начин, както е станало в чл. 69а НК. Упражняването на общественополезен труд може да бъде показател за добро поведение, но това не е задължително условие. Всеки български гражданин може да упражнява правото си на труд по всякакъв, позволен от закона начин. Той може да работи редовно в държавна или обществена организация, на половин работен ден, постоянно или сезонно, във фирма на български гражданин или в чуждестранна фирма. Може да прекъсва трудовия си стаж, за да укрепва здравето си или да придобие самостоятелно знания, които счита, че ще му бъдат необходими. Прекъсването на работата не може да бъде обстоятелство, което да доведе до отхвърлянето на молбата за реабилитация.
Въз основа на посочените по-горе погрешни съображения двете съдебни инстанции са направили необоснования извод, че липсват доказателства за добро поведение на молителя след излизането му от затвора. Правилната преценка на посочените доказателства води до обратния извод. Доброто поведение на един гражданин може да варира от прояви на изключителен героизъм до най-обикновения начин на живот на скромен и непретенциозен гражданин, без каквито и да било изключителни прояви. Същественото в случая е да се установи, че осъденият не е имал противообществени прояви и че е спазвал нормите на социалистическата законност и нравственост, т. е., че не е имал лошо поведение.
Изложените дотук съображения показват, че определението на В. окръжен съд и решението на Върховния съд - I н. о., са постановени в противоречие със закона и са необосновани. Поради това Върховният съд - Общо събрание на наказателните колегии намира, че те следва да бъдат отменени по реда на надзора.
РЕАБИЛИТАЦИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОПУСНАТА ПО СЪДЕБЕН РЕД ЗА ВСЯКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НЕЗАВИСИМО ОТ НЕГОВАТА ТЕЖЕСТ, ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ, СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ И СРОК НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ.
ПОСОЧЕНОТО В ЧЛ. 87, АЛ. 1 НК ОБСТОЯТЕЛСТВО, ЧЕ ОСЪДЕНИЯТ Е ИМАЛ ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ УСТАНОВЯВА С ВСИЧКИ ДОПУСТИМИ ОТ НПК ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ.
ЗА ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ ОСЪДЕНИЯТ Е ИМАЛ ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ, ЧЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ДОКАЗВА, ЧЕ ТОЙ НЕПРЕКЪСНАТО Е УПРАЖНЯВАЛ ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗЕН ТРУД.
Чл. 87 НК
Чл. 451 НПК
За да остави без уважение молбата на Н. за съдебна реабилитация, В. окръжен съд се е позовал на обстоятелството, че молителят е осъждан по чл. 256, ал. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и че след освобождаването му от затвора е проявил стремеж да работи само в системата на туристическите обекти. Сведенията за неговото поведение били дадени от ръководството на ОФ организацията, където членува, без да са обсъдени на общо събрание на тази организация. Писмото от управителя на ресторант "Поморие" било само частен документ, както и че не било установено молителят да е работил постоянно.
Върховният съд - I н. о. е приел, че определението на В. окръжен съд е законосъобразно и обосновано и поради това е оставил жалбата на молителя без уважение. Направил е справка по трудовата книжка на молителя и е констатирал, че той е работил от 18.Х.1982 г. до 25.IХ.1987 г. с прекъсвания от по месец-два.
Посочените съображения на двете съдебни инстанции са незаконосъобразни. Направените въз основа на събраните доказателства изводи са необосновани.
В. окръжен съд в нарушение на закона е приел, че тежестта и конкретната степен на обществена опасност на деянието следва да се имат предвид, за да се уважи или да се остави без уважение молбата за съдебна реабилитация. Такова условие не е постановено в чл. 87 НК и чл. 450-453 НПК. Следователно реабилитация може да бъде допусната по съдебен ред за всяко престъпление независимо от неговата тежест, вредни последици, степен на обществена опасност и срок на наложеното наказание лишаване от свобода. Необходимо е само да бъдат налице посочените в чл. 87 НК условия.
Незаконосъобразно е и становището, че молбата за реабилитация следва да бъде оставена без уважение, тъй като след освобождаването му от затвора молителят проявил стремеж да продължи да работи в системата на туристическите обекти. Съдът не е мотивирал това свое становище, но очевидно е имал предвид, че осъденият е извършил грабежа по време на работата си в черноморските ресторанти и че има опасност да извърши ново престъпление, ако получи възможност отново да работи в такива обекти. Тези съображения също противоречат със закона. Всеки български гражданин има право да избира сам къде и какво да работи с оглед на личните си интереси, заплащането или други лични и семейни съображения. Осъждането му за грабеж може да бъде пречка да заема посочените в Указ № 1074 (ДВ, бр. 42/74 г.) и Наредбата за приложението му. (ДВ, бр. 19/75 г.) длъжности, но то не е основание за ограничаване правата на личността да избира мястото на своята работа.
Очевидна е и незаконосъобразността на съображението, че реабилитацията не може да бъде допусната, тъй като сведението за поведението на молителя е дадено от ръководството на организацията, в която той членува, а не е обсъдено на общо събрание на тази организация. Съдът е счел, че за да докаже своето добро поведение, осъденият трябва да представи точно определени доказателства - протокол от общото събрание на организацията, в която членува. Такова изискване не е посочено в разпоредбите за съдебната реабилитация. Ограниченията на доказателствата и доказателствените средства за установяване на определени обстоятелства са изрично посочени в закона. Така например обстоятелствата по чл. 89 НК следва да се установят задължително чрез заключение на експерт, който да бъде изслушан в съдебно заседание. Обстоятелствата по чл. 362, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 366, ал. 1, т. 2 НПК могат да се установят само с влязла в сила присъда или с довършено разследване, а тези по чл. 362, ал. 1, т. 3 НПК само чрез разследване. В случаите, когато законът не е предвидил такова ограничение, необходимите за установяване обстоятелства могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства, посочени в чл. 85, ал. 1 НПК. Чл. 451, ал. 2, т. 2 НПК не предвижда никакви ограничения на доказателствените средства, за установяване обстоятелствата по чл. 87, НК. Следователно предвиденото в чл. 87, ал. 1 обстоятелство, че осъденият "е имал добро поведение" може да се установи с всички допустими от НПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.
В. окръжен съд и Върховният съд - I н. о., необосновано са приели, че представеното писмо от управителя на хотел "Поморие" е частен документ и поради това не могат да се имат предвид съдържащите се в него сведения за поведението на подсъдимия като работник в същия хотел. То е издадено от управителя на хотела в качеството му на длъжностно лице. Подпечатано е както с печата на ТК "Балкантурист" - "Слънчев бряг", така и с печата на самия хотел. Ето защо не може да бъде елиминирано, тъй като, както вече се посочи, обстоятелствата по чл. 87 НК могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства, посочени в НПК.
Последното съображение на В. окръжен съд, за да не уважи молбата за реабилитация е, че не било установено осъденият да е работил постоянно. Това съображение е също незаконосъобразно. Чл. 87 НК изисква молителят да е имал добро поведение, а не да е работил постоянно. Ако законът изискваше това, то би било посочено по изричен начин, както е станало в чл. 69а НК. Упражняването на общественополезен труд може да бъде показател за добро поведение, но това не е задължително условие. Всеки български гражданин може да упражнява правото си на труд по всякакъв, позволен от закона начин. Той може да работи редовно в държавна или обществена организация, на половин работен ден, постоянно или сезонно, във фирма на български гражданин или в чуждестранна фирма. Може да прекъсва трудовия си стаж, за да укрепва здравето си или да придобие самостоятелно знания, които счита, че ще му бъдат необходими. Прекъсването на работата не може да бъде обстоятелство, което да доведе до отхвърлянето на молбата за реабилитация.
Въз основа на посочените по-горе погрешни съображения двете съдебни инстанции са направили необоснования извод, че липсват доказателства за добро поведение на молителя след излизането му от затвора. Правилната преценка на посочените доказателства води до обратния извод. Доброто поведение на един гражданин може да варира от прояви на изключителен героизъм до най-обикновения начин на живот на скромен и непретенциозен гражданин, без каквито и да било изключителни прояви. Същественото в случая е да се установи, че осъденият не е имал противообществени прояви и че е спазвал нормите на социалистическата законност и нравственост, т. е., че не е имал лошо поведение.
Изложените дотук съображения показват, че определението на В. окръжен съд и решението на Върховния съд - I н. о., са постановени в противоречие със закона и са необосновани. Поради това Върховният съд - Общо събрание на наказателните колегии намира, че те следва да бъдат отменени по реда на надзора.
- monntes
- Младши потребител
- Мнения: 29
- Регистриран на: 23 Ное 2006, 15:25
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта