конкурс за младши магистрати Vol.1

[dgeorgiev]

Octavius, би ли публикувал още казуси от "мониторските", ако ги имаш разбира се. Смятам че за всички, които следят форума ще е много интересно.

[octavius]

Колеги, прегледах с голям инетрес отговорите ви и установих, че мненията ни съвпадат. Лично аз, решавайки казуса се завъртях в същия омагьосан кръг от взаимно "спорещи" помежду си решения.
Имам и още нещичко от "мониторските". Ено ви един, който вече реших:
На 4 май 2006г., около 17,30ч. Тихомир Младенов, 17г. и Здравко чолаков 15г., се сговорили да извършат кражба от фургона, в който жиеел Костадин Видолов - баща на техен приятел. Чрез счупване катинара на входната врата проникнали във фургона. Там, сред вещите на Видолов, Младенов намерил ловната му пушка и се заел да я разглежда. Чолаков го помолил да остави пушката, т.като можело да е заредена. Младенов отвърнал, че не вярва това да е така и в подкрепа на думите си насочил пушката къв Чолаков и натиснал спусъка. При действията му бил произведен изстрел, в резултат на който Чолаков бил прострелян с ловен патрон, сачмите от който попаднали в областта на гърдите му. Уплашен от случилото се, Младенов избягал с намерените във фургона 3000лв. Въпреки оказанта спешна и висококвалифицирана меицинска помощ на 14 май 2006г. Чолаков починал в следствие на нараняването.
На 15 май 2006г. младенов бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за осъществен състав на престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК. Прокурорът изготвир обвинтелен акт и го внесъл в съда четири месеца след получаване на делото.
Преди началото на съдебното следствие пред съответния първоинстанционен съд, Видолов депозирал устно частна тъжба срещу Младенов за осъществен от последния състав на престъплени, което се преследва по тъжба на пострадалия - по чл.170, ал.1, пр.1 от НК и поискал да бъде конституиран вкачеството му на частен тъжител и граждански ищец.

Въпроси:
1.Правилна ли е правната квалифкация на деянието на Младенов, дадена от органите на досъдебното производство?
2.Налице ли е основание за освобождаване на Младенов от наказателна отговорност с налагане на друг вид санкция (налице ли е условието за освобождаване от нак.отг., предвидено в чл.78а, ал.1, б."а"НК)?
3.Налице ли е множество престъпления в поведението на Младенов?
4.Законосъобразно ли е образевано първоинстанционното съдебно производство?
5.Как следва да се произнесе съдът по повдигнатото обвинение срещу Младенов за престъпление по чл.124, ал.1 НК, ако приеме, че при така установената фактическа обстановка павната квалификация е по чл.122, ал.2 НК?
6.Как следва да се произнесе съдът по исканията на Видолов и в случай, че не ги уважи какъв е редът на защита?

Ето и моето мнение:1. Правната квалификация – повдигнато е обвинение само по отношение на причинената смърт, но не и по отношение на извършената взломна кражба в сговор., и форма на вината – предумисъл.
По отношение правната квалификация на причинената смърт се забелязват следните недостатъци: повдигнатото обвинение е по чл.чл.124 ал.1.....
Извършеното от Младенов от обективна и субективна страна не осъществява състава на визираното престъпление.
По този състав отговорност носи този, който е причинил УМИШЛЕНО телесна повреда, в резултат на която настъпила смърт.
От така описаната факическа обстановка става ясно, че Младенов не е имал умисъл за причиняване на телесната повреда. Той бил убеден, че пушката е празна – следователно не е имал умисъл за нанасяне на телесна повреда.
Според мен отговорноста му следва да се ангажира по чл.122, ал.2 НК. В случая по-лекия вредоносен резултат се поглъща от по-тежкия, а и не е имал умисъл нито за повреда, нито за причиняване на смърт. Така че, той не е причинил телесна повреда, а е пичинил смърт по НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ, чрез използване на огнестрелно оръжие, което е квалифициран състав.
Квалификацията, дадена от органите на досъдебното роизводство е неправилна.
2. Разоредбите на чл.78А са неприложими в случая с Младенов, поради факта, че е непълнолетен, а нормата визира пълнолетно лице.
Би следвало, като непълнолетен да се позове на разпоредбите на чл.78НК, ако отговаря на условията, визирани в чл.61 НК.
В конкретния случай обаче и тази норма е неприложима, доколкото деянието е причинило вредоносен резултат, който далеч не е с ниска степен на обществена опасност, а напротив – с максимално висока такава – пичинена е смърт.
3. Да, в поведението на Младенов е налице множество от престъпления – той осъществява реална съвкупност, по смисъла на чл.23, л.1, редл.2 НК – с отделни деяния осъществява състави на различни престъпления.
Първо, осъществява състава на пестъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр. с т.5НК – кражба, чрез преодоляване на преграда – в случая чрез счупване на катинар, като така преодолява вратата. Няма данни дали е използвано специално техническо средство при счупването на катинара и по тази причина не се ангажирам с мнение по отношение квалификация на деянието в този смисъл. Квалификацията по т.5 идва от описаната фактическа обстановка – се сговорили да извършат кражба. Последващите им действия показават действителното наличие на общност на умисъла и действия в тази посока. Не бива обаче да се позоваваме на чл.20, ал.2 НК – тази разпоредба е обща спрямо специалната, а и сговора (съучастието) е включено в състава на самото престъление, следователно не оже да се позоваваме на отелната разпоредба.
Второ – осъществява обсъдения по-горе състав на причиняване смърт по непедпазливост с огнестрелно оръжие.
Трето – осъществява и състава на злепоставяне по чл.139 НК – при така създалата се непосредствена опасност за живота на приятеля му, като не се наблюдава опасност за самия него, той не оказва помощ, а бяга. Не е от значение кой е причинил опасността в случая, за да е съставомерно деянието е достатъчно такава опасност да е налична.
4. Датата на извършване на деянието ни указва, че следва да се прилагат разпоредбте на новия НПК.
Срокът по чл.234 е двумесечен. В така описаната фактическа обстановка не е указано прокурорът да е искал удължаване на срока по съответия законоустановен ред. Срокът за прокурора не можах да го намеря къде е уреден, ама доколкото целта е бързина на производството, надали може да се мота 4 месеца, след като са му предали обвинителното заключение от дознанието. ??????
Изпъленини са изискванията на чл.248 НПК и смятам, че да – законосъобразно е образувано. Ако са спазени изискванията по отношение на непълнолетен, но не се сочи да са нарушени, така че няма да коментирам излишно.
5.Правната квалификация наистина е 122,ал.2НК и съдът ще-не ще ще стигне до нея. В този случай, понеже става дума за изменение на обвинението в по-леко наказуем състав, чл.287, ал.3 – отлага за запознаване с новото обвинение. Това ако прокурорът промени обвинението. Ако не – съдът ще оправдае обвиняемия, защото не е извършил престъплението за което го обвиняват – чл.304 НПК.
6.Изискванията на чл.81 НПК – ако са спазени 6-те месеца, все пак следва да е писмена. Каква е тази устна тъжба?!? И защо иска да се разлежда заедно с това по общия ред? То си и ма ЧХ за тази работа. Съдът не следва да му обръща внимание, естествено. Ако не е доволен, да бжалва определението на съда пред горния (въззивен) съд.
По отношение на частен обвинител и граждански ищец – чл.77, ал.3 – може устно, отговаря на условията и да – ще го допусне.; чл.85 съответно за гр.иск
Ако съдът не го допусне в тези качества, да се жали. Ако окончателно му отхвърлят претенцията за гр.иск – да си го търси по гражданско правен път.
Това ще се случи и ако претендира вреда по-голяма от тази, която вещото лице е изчислило. Гражданският иск не може да става повод за забавяне хода на делото и за отлагане. В нак. процес не могат да се търсят и лихви – пак по тази причина. Така че – осъдителен граждански иск за нарушеното му притезание.

[dil_d]

Малко късно се включвам към коментара на предния казус...съгласна съм за повечето квалификации...за чл.207,ал.2 абсолютно,само искам да попитам дали не може на Борисов деянието да се квалифицира по чл.323,ал.1?
Започвам да мисля по новия казус

[vikin]

Този казус съм го чела от съдебно решение, но не си го спомням много ясно. Мисля, че там беше предвидено за Видолов също наказателна отговорност по чл. 123 т.к. не е съхранявал пушката според изискванията на специалните закони. Който има на разположение практика може да потърси решението.

[octavius]

Колега, смятам, че важното е да се разсъждава върху казуса, след което да се потърси практика и да си "свериш часовника". Все пак, идеята на изпита е да измислиш нещо и то - квалитетно, нали?

[vikin]

Е хайде да задам и аз един въпрос: Според вас може ли да се счете изневярата по време на брака за противозаконно действие по смисъла на чл. 118 и това да е основание за прилагането на този по-леконаказуем състав при извършено убийство?

[snobb]

като зачекнахте темата за чл. 118 да ви попитам може ли бездействието да предизвика тежки последици за виновния или негови ближн, т.е. афект?

[dil_d]

Долу-горе съм съгласна с разсъжденията на октавиус,само ще допълня..по въпр.4: Според чл.242,ал.3 "прокурорът....в най-кратък срок,но не по-късно от 1м.от получаване на делото"
Иначе и аз мисля така по другите въпроси,може би малко се разминаваме в обосновката..
Хайде колеги, защо не коментирате казуса?

[vikin]

[quote="snobb"]като зачекнахте темата за чл. 118 да ви попитам може ли бездействието да предизвика тежки последици за виновния или негови ближн, т.е. афект?[/quote

Не може бездействието да бъде основание за да се сметне, че е предизвикало афект. Това е становището и в практиката.

Очаквам отговор и на моя въпрос!

[dozn03]

Принципно съм съгласна с мнението на octavius, но има някои неща, за които не съм. А те са следните:
Квалификацията за кражбата според мен е чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Със сигурност трябва да се включи чл. 20, независимо, че т. 5 е предварителния сговор. Не смятам в случая, че понеже т. 5 е специална, тя трябва да изключи общата. Има си съучастие и то трябва да се включи както в текстовата, така и в цифровата квалификация.

По въпроса за срока на прокурора след приключване на досъдебната фаза - 1 м., но той бил инструктивен, а не преклузивен. Така, че не оказва никакво влияние на законосъобразността на образуването на производството пред първоинстанционния съд.

За изменението на обвинението - притеснява ме, че в чл. 287, ал. 1 пише, че прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното произвоство. в казуса не става ясно това да се е случило. За това не съм сигурна дали е възможна такава промяна без да са установени нови обстоятелства. Нека някой прокурор ни помогне с този въпрос. Защото къде е блял прокурорът през цялото разследване, че и още 4 м., и включително докато е писал ОА?!?
Освен това за отлагането - само ако страните поискат. За оправдаването по 124 - ясно.

По 6-ти въпрос - устна тъжба - абсурд! Чл. 81 НПК. Освен това престъплението, за което се тъжи е съвсем различно от това, което се разглежда и следва да се образува друго производство от ЧХ. Разпореждането, с което се отказва образуването на производство от ЧХ се обжалва по реда на гл. 22-ра - чл. 247, ал. 2 от НПК. Ако се образува това производство от ЧХ, Видолов може да се конституира по него като граждански ищец и устно. А още образуването на производството по неговата тъжба той става частен тъжител. Най-вероятно обаче 6 месечния срок е изтекъл, тъй като досъдебното производство, по което е внесен ОА по чл. 124 НК е поне 2 м. /ако не е продължаван срока/, после още 4 м. е стояло при прокурора, и после докато се е стигнало до насрочване на делото в съда се е минало още време... Така, че тази тъжба дори да беше писмена и изрядна, пак няма да се образува ЧХД. А по НОХД-то не може да конституира нито като граждански ищещ, нито като частен обвинител, защото не е пострадал от това престъпление, за което е то. По него могат да се конституират в тези качества наследниците на Чолаков.

Ще е интересно да се видят и други мнения. Благодаря на Октавиус за казусите! Много полезно за всички. Браво!

[dgeorgiev]

До Vikin:
Прелюбодеянието не е противозаконно действие по нашето право (слава богу ) и съответно не може да се приеме като основание за прилагането на привилегирования състав на чл.118.
Някъде през 60-те години обаче имаше едно съдебно решение, че изневярата може да се приеме като тежка обида за съпруга и това да обоснове приложението на състава на афектното убийство. В случая съпругата беше хваната в момент на полов акт с друго лице. Освен това съпруга трябвало наистина да се почувствал засегнат и това да е предизвикало афекта у него

[dgeorgiev]

Според мен чл.20 ал.2 може да се посочи само по т.3 - съучастие при взломната кражба. Кражбата по т.5 си е квалификация на основание на съизвършителството и затова не е правилно да се посочва чл.20 ал.2.

[dozn03]

Според мен чл.20 ал.2 може да се посочи само по т.3 - съучастие при взломната кражба. Кражбата по т.5 си е квалификация на основание на съизвършителството и затова не е правилно да се посочва чл.20 ал.2.

т.5 е квалифициращото обстоятелство предварителен сговор, а не е съизвършителство. Действително, за да има предварителен сговор, трябва да има поне 2 лица, но това допълнително квалифициращо обстоятелство, което не променя наличието на съучастие. Добре, ако двама, които са се сговорили предварително, извършват кражба, като единият е извършител, а другия - помагач. Тогава как ще се отрази това в цифровата квалификация? Или според Вас, щом има т. 5 са само извършители?

[deneww]

за octavius
Аз съм на друго мнение по отношение на 2-я въпрос.
Престъплението е извършено на 04.05.2006г. Тогава беше в сила друг текст на чл.78А, който визира и непълнолетните. Лошото е че няма данни дали са възстановени имуществените вреди.

[vikin]

Поддържам мнението на колегата ДГеоргиев за квалификацията по т. 5 за кражбата - тук съучастието е въздигнато в кв. обстоятелство - каваза се, че е извършена от две илил повече лица сговорили се предварително.... това осначава че са участвали в самото изпълнение - т.е. съизвършителство и така неправилно е да се посочва общата разпоредба на чл. 20, ал. 2!

[dgeorgiev]

Да, точка 5 на чл. 195 ал.1 се отнася само за съизвършители, действали при предварителен сговор. Това обаче не означава че при това деяние не може да има други форми на съучастие - подбудителство и помагачество. Тогава те се посочват допълнително. Но ако са само съизвършители тази особеност си е посочена в т.5.

[snobb]

[quote - vikin]Не може бездействието да бъде основание за да се сметне, че е предизвикало афект. Това е становището и в практиката. Очаквам отговор и на моя въпрос!
[/quote]

Не винаги съпружеската изневяра съставлява тежка обида по смисъла на чл. 118,х а както е известно старото клише: "зависи от конкретния случай, както и от обстоятелствата и фактите по делото" .
По повод на мнението ви за бездействието ми е любопитно на базата на какво решихте, че то не може да предизвика афект? Само не ми цитирайте решение № 81/70 г. на ВС, защото това за мен не представлява "практика "по въпроса.

[portokal]

Може би сте прави за чл. 207 и кравата. На мен ми се струва, че една крава, пусната свободно да обикаля из околността, си остава във владението и под контрола на този, който я е пуснал, през цялото време, в което щъка насам-натам. Докато специално не я отмъкне някой - чрез активно действие. Мисля, че същото важи дори когато случайно е прекрачила границата на чужд двор, щом винаги може да излезе оттам.
Но може би по-добре може да се защити тезата, че попадайки в твоя двор, тя попада у теб. Аз си оставам по-скоро на старото мнение, но няма да споря, може да сте прави.

[portokal]

като зачекнахте темата за чл. 118 да ви попитам може ли бездействието да предизвика тежки последици за виновния или негови ближни, т.е. афект?

Ами бездействието със сигурност не може да представлява нито насилие, нито клевета. Само за обидата може да се поспори дали може да бъде нанесена чрез бездействие, но аз трудно си го представям, даже хич не си го представям. Последната хипотеза е за тежко противозаконно действие.

[snobb]

буквално е така, но нали се цаниме за съдии, които трябва да тълкуваме, а мога да ви дам поне един пример, и то от предишни конкурси, а въобще и от живота, когато бездействието може според мен да доведе до афект. спомнете си само казуса преди две години за падането на детето в рова, оставен необезопасен от работник - дали бездействието му не води до афект на бащата, и дали буквалното тълкуване на "действие" не е тесногръдо. още повече че разширителното тълкуване не е забранено, когато е в полза на дееца.