- Дата и час: 28 Ное 2024, 16:12 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
конкурс за младши магистрати Vol.1
|
|
Празниците минаха.... отново залягаме над книгите....
Ако някой има интересни въпроси да не се стеснява да ги задава, че форума нещо помръкна
Ако някой има интересни въпроси да не се стеснява да ги задава, че форума нещо помръкна
- vikin
- Младши потребител
- Мнения: 91
- Регистриран на: 18 Апр 2006, 11:50
Колеги, ето ви един от "мониторските" казуси. Мисля, че ще представлява интерес да се обсъди в по-широк кръг.
Между семействата на Андреев и Борисов били създадени враждебни отношения и при всеки най-дребен повод се стигало до разправа. Един ден през месец май 2006г. кравата на Борисови влязла в двора на Андрееви и Андреева я затворила в техния обор, който заключила. Като разбрал това, Борисов влязъл в двора на съседите си и с един камък започнал да разбива вратата на обора. След като извел кравата от обора Андреев се нахвърлил върху Борисов и започнал да го бие. В този момент дошла и съпругата му Андреева и подала метален прът, с който Андреев нанесъл няколко силни удара по главата на Борисов, при което му счупил челюстта и избил два предни зъба. На помощ на Борисов дошъл неговият 16-годишен син – Васил. последният вдигнал брадвата, която носел и замахнал да удари Андреев по главата, но в последния момент той успял да се дръпне, привличайки към себе си Борисов, върху когото попаднал ударът на брадвата. В следствие на това, и въпреки оказаната му медицинска помощ, още същия ден той починал.
Разследването било педявено три дни след зтичане на срока за разследване, но въпреки това прокурорът внесъл в съда обвинителен акт срещу Андреев, а по отношение на Васил Борисов прекратил производството на основание чл.61 от НК. При така изложената обвинителния акт фактическа обстановка съдията-докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, т.като Андреева не била подведена под наказателна отговорност.
1. Как следва да се квалифицира поведението на всяко едно от лицата, подлежащи на наказаелна отговорност?
2. Налице ли е множество престъпления при усложнена престъпна дейност?
3. Може ли някое от лицата да се позове на неизбежна отбрана?
4. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение на досъдебно производство и ако е допуснато, може ли да бъде отстранено след връщане делото на прокурора?
5. Законосъобразно ли е разпореждането на съдия-докладчика?
6. Как би следвало да процедира прокурорът след връщане на делото?
Между семействата на Андреев и Борисов били създадени враждебни отношения и при всеки най-дребен повод се стигало до разправа. Един ден през месец май 2006г. кравата на Борисови влязла в двора на Андрееви и Андреева я затворила в техния обор, който заключила. Като разбрал това, Борисов влязъл в двора на съседите си и с един камък започнал да разбива вратата на обора. След като извел кравата от обора Андреев се нахвърлил върху Борисов и започнал да го бие. В този момент дошла и съпругата му Андреева и подала метален прът, с който Андреев нанесъл няколко силни удара по главата на Борисов, при което му счупил челюстта и избил два предни зъба. На помощ на Борисов дошъл неговият 16-годишен син – Васил. последният вдигнал брадвата, която носел и замахнал да удари Андреев по главата, но в последния момент той успял да се дръпне, привличайки към себе си Борисов, върху когото попаднал ударът на брадвата. В следствие на това, и въпреки оказаната му медицинска помощ, още същия ден той починал.
Разследването било педявено три дни след зтичане на срока за разследване, но въпреки това прокурорът внесъл в съда обвинителен акт срещу Андреев, а по отношение на Васил Борисов прекратил производството на основание чл.61 от НК. При така изложената обвинителния акт фактическа обстановка съдията-докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, т.като Андреева не била подведена под наказателна отговорност.
1. Как следва да се квалифицира поведението на всяко едно от лицата, подлежащи на наказаелна отговорност?
2. Налице ли е множество престъпления при усложнена престъпна дейност?
3. Може ли някое от лицата да се позове на неизбежна отбрана?
4. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение на досъдебно производство и ако е допуснато, може ли да бъде отстранено след връщане делото на прокурора?
5. Законосъобразно ли е разпореждането на съдия-докладчика?
6. Как би следвало да процедира прокурорът след връщане на делото?
- octavius
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 09 Ное 2002, 21:26
Накратко това, което се сещам в момента е:
1. Поведението на Борисов ми прилича на самоуправство, но с оглед настъпилата смърт не може да се образува производство. Деянието на Андреев по резултата си е средна тел. повреда, но може да се помисли и за опит към по-тежко престъпление предвид средството, което е използвал и това, че са насочени към главата на жертвата - опит за убийство. Андреева е според мен физически помагач - от обективна страна е улеснила извършването на престъплението като е падала оръжието, а от субективна е налице общност на прекия умисъл за извършване на престъплението. За сина на Борисов мисля, че може да на намерят приложение правилата за неизбежната отбрана - опитвал се да защити баща си от непосредственото противоправно нападение на Андреев, но поради aberatio ictus се е стигнало до случайно умъртвяване на бащатата.
2. За съвкупност според мен няма данни, а за рецидив от дадентата информация не може да се каже дали има. За усложнена престъпна дейност ми се струва че може да се говори само доколкото има фактически усложенения при престъплението против здравето - нанасянето на няколко удъра, довели до качествени измемения на тел. повреда.
3. На неизбежна отбрана може да се позове сина на Борисов.
4. Има допуснато СНПП - като не е спазен срока, предвиден в НПК за приключване на разследването съгл. чл. 234 ал. 7 действията извън сроковете на пораждат правни последици т.е. се смята, че предявяването на разследването не е извършено , а с това е нарушено правото на защита на Андреев. Мисля, че може да се отстрани като се предяви разследването на лицето.
5. Разпореждането на съдия докрадчикът е законосъобразно, т.к. привличането и на Андреева е основание за ново привличане на съпругът й от прокурора защото това разширява обвиненото от субективна гл. точка, което той трябва да направи в досъдебната фаза.
6. Прокурорът трябва да извърши ново привличане на Андреев и да му предяви матерялите от разследването.
1. Поведението на Борисов ми прилича на самоуправство, но с оглед настъпилата смърт не може да се образува производство. Деянието на Андреев по резултата си е средна тел. повреда, но може да се помисли и за опит към по-тежко престъпление предвид средството, което е използвал и това, че са насочени към главата на жертвата - опит за убийство. Андреева е според мен физически помагач - от обективна страна е улеснила извършването на престъплението като е падала оръжието, а от субективна е налице общност на прекия умисъл за извършване на престъплението. За сина на Борисов мисля, че може да на намерят приложение правилата за неизбежната отбрана - опитвал се да защити баща си от непосредственото противоправно нападение на Андреев, но поради aberatio ictus се е стигнало до случайно умъртвяване на бащатата.
2. За съвкупност според мен няма данни, а за рецидив от дадентата информация не може да се каже дали има. За усложнена престъпна дейност ми се струва че може да се говори само доколкото има фактически усложенения при престъплението против здравето - нанасянето на няколко удъра, довели до качествени измемения на тел. повреда.
3. На неизбежна отбрана може да се позове сина на Борисов.
4. Има допуснато СНПП - като не е спазен срока, предвиден в НПК за приключване на разследването съгл. чл. 234 ал. 7 действията извън сроковете на пораждат правни последици т.е. се смята, че предявяването на разследването не е извършено , а с това е нарушено правото на защита на Андреев. Мисля, че може да се отстрани като се предяви разследването на лицето.
5. Разпореждането на съдия докрадчикът е законосъобразно, т.к. привличането и на Андреева е основание за ново привличане на съпругът й от прокурора защото това разширява обвиненото от субективна гл. точка, което той трябва да направи в досъдебната фаза.
6. Прокурорът трябва да извърши ново привличане на Андреев и да му предяви матерялите от разследването.
- vikin
- Младши потребител
- Мнения: 91
- Регистриран на: 18 Апр 2006, 11:50
А само да добавя, че сроред мен действията на Андреева отсоно прибирането на кравата не може да се разглежда като престъпление - не може да се определи нито като кражба, нито като обсебване. Ще се радвам да чуя и на други мнения.
- vikin
- Младши потребител
- Мнения: 91
- Регистриран на: 18 Апр 2006, 11:50
За кравата - май зависи какво е искала да прави Андреева с нея. Ако е искала да я задържи (и например заколи и изяде), според мен е кражба. Не е обсебване, защото не мисля, че със случайното и влизане в двора Борисови са изгубили владението на кравата и че тя се е оказала във владението на Андреева.
За деянието на младежа - може би наистина случайно деяние, извършено при неизбежната отбрана. Макар че би могъл да се постави въпросът за непредпазливост. Аз все пак съм за случайно деяние.
За деянието на младежа - може би наистина случайно деяние, извършено при неизбежната отбрана. Макар че би могъл да се постави въпросът за непредпазливост. Аз все пак съм за случайно деяние.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
По отношение отговора на въпрос № 4 изпитвам известни колебания. От казуса става ясно, че разследването е било предявено три дни след изтичане на двумесечния срок за извършване на разследването. Действително по см. на чл. 234 ал. 7 от НПК действията по разследване извършени извън визираните в закона срокове не пораждат правни последици, но от друга страна "предявяване на разследването" е действие по хода на производството и не можем да приравним същото на действията по събиране и проверка на доказателствен материал, а считам, че именно те попадат в приложното поле на цитираната разпоредба. Действително е налице ппроцесуално нарушение, но същото едво ли можем да квалифицираме, като съществено, тъй като не ограничава процесуалните права на обвиняемия, неговия защитник или на пострадалия. От друга страна ако приемем това нарушение на процесуалните правила за съществено, то неговото отстраняване чрез законосъобразно повтаряне на това действие излишно би забавило процеса, а очевидно изразената в чл. 237 от НПК идея на законодателя не е такава.
По отношение на въпрос № 5 мисля, че разпореждането на съдията - докладчик е незаконосъобразно. Съдът в никакъв случай не може да осъществява обвинителна функция, а едниствено прокурорът е оправомощен и следва самостоятелно да прецени по отношение на кои лица и за кои деяния следва да се реализира наказателна отговорност, респ. да бъдат включени в обвинителния акт. Указанията на съда в тази връзка не задължават прокурора да ги съобрази, а могат да имат единствено значението на "законен повод" за извършено престъпление.
Ще се радвам още колеги да се включат и изкажат своето мнение по въпроса.
По отношение на въпрос № 5 мисля, че разпореждането на съдията - докладчик е незаконосъобразно. Съдът в никакъв случай не може да осъществява обвинителна функция, а едниствено прокурорът е оправомощен и следва самостоятелно да прецени по отношение на кои лица и за кои деяния следва да се реализира наказателна отговорност, респ. да бъдат включени в обвинителния акт. Указанията на съда в тази връзка не задължават прокурора да ги съобрази, а могат да имат единствено значението на "законен повод" за извършено престъпление.
Ще се радвам още колеги да се включат и изкажат своето мнение по въпроса.
- dilyna.06
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 21 Окт 2006, 12:58
имам само едно уточнение: да се разгледа и хипотезата дали нападението над Борисов не е завършило, т.е. ако след няколкото удара срещу Борисов, Андреев не се е готвел да нанася още, защото в тази хипотеза няма да е налице неизбежна отбрана, а физиологичен афект и опит за убийство на Андреев.
- snobb
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 29 Апр 2006, 11:47
А може да се разгледа и въпросът за превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на Борисов-младши, тъй като средството, което той използва - брадва, според мен е по-опасно и по-лесно причиняващо смърт от металния прът. Въпреки, че това са прекалено теоретични разсъждения. Иначе съм съгласна с предишните мнения. Но по-скоро деянието на Андреев е опит за убийство, като се има предвид, че няколко пъти ударил силно в главата с метален прът Борисов. По въпроса за кравата, ми хрумна нещо, което е по-скоро смехотворно, но ще го споделя, защото все пак според мен е логично разрешение - чл. 207 НК - който намери загубена вещ и не я върне на собственика, властта или този който я е загубил. В случая Андрееви много добре са знаели, че кравата е на Борисови и смятам, че може да се каже, че тя се е "загубила" като е влязла в обора на Андрееви. Съответно за тях възниква задължението да я върнат на собственика й. В този ред на мисли става и реална съвкупност от двете престъпления.
Ще е полезно, ако някой мисли различно да сподели.
Ще е полезно, ако някой мисли различно да сподели.
- dozn03
- Потребител
- Мнения: 248
- Регистриран на: 17 Окт 2006, 00:16
Донякъде - ДА!
Превишаване пределите на неизбежна отбрана не може да има при тази обстановка - субективно действията на Андреев са насочени към опит за убийство на Борисов и затова използването на брадва в случая е приемлива форма на защита. По-правилно е обаче убийството, извършено от сина на бащата да се приеме за случайно деяние, а не да се прилага чл.61 от НК или да се счита същото за неизбежна отбрана - вредите не са причинени на нападателя!
Непредявяването на разследването не ограничава по същество правата на обвиняемия - тъй като все пак е сторено по отношение на него, а срокът на разследването няма отношение към фактическото извършване на това процесуално действие.
Съдът действително няма компетенции, а и право да връща за доразследване делото поради необходимост от привличане на нов обвиняем - това съгласно проведеният докрай вече принцип за състезателното начало, като противното не бива да бъде допускано.
Инак колежката dozn03 е абсолютно права, че деянието на Андреева е съставомерно по чл.207, съответната алинея - прибиране на загубена или по случайност/погрешка попаднала вещ и невръщането й на собственика, и при нея става множество престъпления заедно с помагачеството към опита за убийство (впрочем тогава деянието на Андреев прераства от умисъл за средна телесна повреда в опит за убийство!)
Непредявяването на разследването не ограничава по същество правата на обвиняемия - тъй като все пак е сторено по отношение на него, а срокът на разследването няма отношение към фактическото извършване на това процесуално действие.
Съдът действително няма компетенции, а и право да връща за доразследване делото поради необходимост от привличане на нов обвиняем - това съгласно проведеният докрай вече принцип за състезателното начало, като противното не бива да бъде допускано.
Инак колежката dozn03 е абсолютно права, че деянието на Андреева е съставомерно по чл.207, съответната алинея - прибиране на загубена или по случайност/погрешка попаднала вещ и невръщането й на собственика, и при нея става множество престъпления заедно с помагачеството към опита за убийство (впрочем тогава деянието на Андреев прераства от умисъл за средна телесна повреда в опит за убийство!)
Последна промяна Rommel на 07 Яну 2007, 14:06, променена общо 2 пъти
- Rommel
- Младши потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 08 Дек 2006, 23:57
Относно приложението на чл. 207 си мисля, че кравата не е била загубена т.к. лицата са били съседи и тя просто е навлязла в другия двор, а Андреева след това я е укрила, което не я прави загубила се, а и нали после Борисов отива да си я вземе, което означава че местонахождението й не му е било неизвестно.
Мисля че по въпросът дали предявяването на разследването извън сроковете е СНПП е спорен. Указания в НПК срок за приключване на разследването включва всички действия от образуването на досъдебното производство до внасянето на делото в канцеларията на прокуратурата. Поне това е моето мнение.
А относно разпореждането на съдия-докладчикът съм съгласна, че не може да се дават указания на прокурора дали да бъде привлечено лице към наказателна отговорност и в този смисъл че е незаконосъобразно.
Браво на колегата, който пусна казуса.....малко упражнения и главоблъсканици няма да са ни никак излишни за тренировка.
Мисля че по въпросът дали предявяването на разследването извън сроковете е СНПП е спорен. Указания в НПК срок за приключване на разследването включва всички действия от образуването на досъдебното производство до внасянето на делото в канцеларията на прокуратурата. Поне това е моето мнение.
А относно разпореждането на съдия-докладчикът съм съгласна, че не може да се дават указания на прокурора дали да бъде привлечено лице към наказателна отговорност и в този смисъл че е незаконосъобразно.
Браво на колегата, който пусна казуса.....малко упражнения и главоблъсканици няма да са ни никак излишни за тренировка.
- vikin
- Младши потребител
- Мнения: 91
- Регистриран на: 18 Апр 2006, 11:50
Прибирането на кравата от Андреева е осъществяване на състава на престъпление по чл.207 ал.2 Н.К - особен случай на присвояване на вещ, попаднала у дееца случайно или по погрешка.
Може да се спори дали действията на Андреева са точно своене, но все пак мисля че заключването на кравата в обора представлява акт фактическо разпореждане с чужда вещ в свой интерес.
Може да се спори дали действията на Андреева са точно своене, но все пак мисля че заключването на кравата в обора представлява акт фактическо разпореждане с чужда вещ в свой интерес.
- dgeorgiev
- Потребител
- Мнения: 175
- Регистриран на: 06 Сеп 2005, 10:21
По отношение на кравата - чл.207 ал.2
На неизбежна отбрана не може да се позове никой защото момчето убива баща си, който в случая е потърпевш, а не нападател. Правилно прокурора се е позовал на чл.61 ал.1 тъй като сина е непълнолетен.Другият вариант е случайно деяние но мисля че чл.61 е по-правилното решение
По отношение на Андреев- чист опит за убийство, защото с метална траба да удариш някого няколко пато в главата си е чист късмет ако остане жив. Пр. квалификация-чл.116 т.6 пр.3 във вр. чл.18
За Андреева- чл.116 т.6 пр.3 във вр. чл.18 във вр с чл.20 ал.4 и горното т.е тя извършва реална съвкупност
За Борисов не моиже да се каже че върши престъпление по НК има елементи и на самоуправство и на повреждане по чл.216, но според мен всеки прокурор в дадения случай ще се позове на чл.9 ал.2
Така се отива на чл 45 ЗЗД
На неизбежна отбрана не може да се позове никой защото момчето убива баща си, който в случая е потърпевш, а не нападател. Правилно прокурора се е позовал на чл.61 ал.1 тъй като сина е непълнолетен.Другият вариант е случайно деяние но мисля че чл.61 е по-правилното решение
По отношение на Андреев- чист опит за убийство, защото с метална траба да удариш някого няколко пато в главата си е чист късмет ако остане жив. Пр. квалификация-чл.116 т.6 пр.3 във вр. чл.18
За Андреева- чл.116 т.6 пр.3 във вр. чл.18 във вр с чл.20 ал.4 и горното т.е тя извършва реална съвкупност
За Борисов не моиже да се каже че върши престъпление по НК има елементи и на самоуправство и на повреждане по чл.216, но според мен всеки прокурор в дадения случай ще се позове на чл.9 ал.2
Така се отива на чл 45 ЗЗД
- pokerman
- Потребител
- Мнения: 635
- Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40
Относно непълнолетния:
Струва ми се че е по-скоро случайно деяние.
Чл.61 не ми изглежда правилното решение за непълнолетния, защото първо: деянието му макар и случайно не е с ниска обществена опасност. Случайното деяние изключва вината, не обществената опасност.
И второ в случая не може да става дума за "Увлечение" или "лекомислие".
Струва ми се че е по-скоро случайно деяние.
Чл.61 не ми изглежда правилното решение за непълнолетния, защото първо: деянието му макар и случайно не е с ниска обществена опасност. Случайното деяние изключва вината, не обществената опасност.
И второ в случая не може да става дума за "Увлечение" или "лекомислие".
- dgeorgiev
- Потребител
- Мнения: 175
- Регистриран на: 06 Сеп 2005, 10:21
Не съм съгласен
(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Момчето в случая е защитавало баща си
(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Момчето в случая е защитавало баща си
- pokerman
- Потребител
- Мнения: 635
- Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40
1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Няма неизбежна отбрана ако вредите се причиняват на трето лице, а не на нападателя, както е в случая. В този смисъл виж Решение 323-91-ВК
Няма неизбежна отбрана ако вредите се причиняват на трето лице, а не на нападателя, както е в случая. В този смисъл виж Решение 323-91-ВК
- dgeorgiev
- Потребител
- Мнения: 175
- Регистриран на: 06 Сеп 2005, 10:21
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта