Колеги, моля за мнение по следния въпрос-
Допустимо ли в дело по иск по 108 ЗС ответника да предяви чрез възражение (без насрещен иск) претенция за необходими разноски за запазване на вещта?
Чл.221 ГПК говори само за подобрения, не и за необходими разноски. Но пък, ако полезните разноски могат да се предявяват чрез възражение на още по силно основание би трябвало да могат по този ред да се предявят и необходимите разноски. ..
- Дата и час: 29 Ное 2024, 06:33 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Необходими разноски
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
Да, възможно е, чрез възражение за задържане, но само за добросъвестния владелец
чл. 72, ал. 3 ЗС - До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
В този случай се постановява условен диспозитив.
чл. 72, ал. 3 ЗС - До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
В този случай се постановява условен диспозитив.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
221 ал.2 от ГПК говори само за възражения за подобрения и прихващания, не и за право на задържане.
А в конкретния случай владелеца е недобросъвестен ,направил е необходими разноски да запази вещта и ги предявява чрез възражение. Не е в хипотезата на чл. 74 ал.2 от ЗС и няма право на задържане. И са му казали- не може с възражение, трябва с насрещен иск... А дали трябва...?
А в конкретния случай владелеца е недобросъвестен ,направил е необходими разноски да запази вещта и ги предявява чрез възражение. Не е в хипотезата на чл. 74 ал.2 от ЗС и няма право на задържане. И са му казали- не може с възражение, трябва с насрещен иск... А дали трябва...?
- GG_BG
- Младши потребител
- Мнения: 39
- Регистриран на: 29 Ное 2006, 00:54
Тази "привилегия" е предоставена само на добросъвестния владелец, респ. добросъвестния кредитор. Чл. 72 ЗС е частно проявление на общото правило, уреждащо правото на задължане, уредено в чл. 91, ал. 1 ЗЗД -
91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Така че правилно съдът ти е казал, трябва повече да му вярваш:))))))))
А и чл. 221 ГПК говори за подобрения, т. е. за полезни разноски.
91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Така че правилно съдът ти е казал, трябва повече да му вярваш:))))))))
А и чл. 221 ГПК говори за подобрения, т. е. за полезни разноски.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Благодаря за мнението
Аз също считам, че в конкретният случай необходимите разноски трябва да се предявят с насрещен иск, мотивите ми съвпадат донякъде със твоите и са различни от тези на съда. И въпросът който ми остава е принципно къде минава границата за допустимост да се предяви правото чрез възражение-
а/- с възражение се предявяват само подобрения- независимо от това дали владелеца е добросъвестен или не и има ли той право на задържане- аргумент- 221 ГПК
б/ с възражения се предявяват и необходими и полезни разноски но само от добросъвестен владелец
в/ с възражение се предявяват само подобрения (не и необходими разноски) и то само от добросъвестен владелец (кумулативно а/ и б/)
Та понеже не намерих съдебна практика по въпроса исках да чуя и други мнения. Моето мнение по въпроса е най близко до б/ но със някои уточнения
Считам, че с възражение може да предяви правата си само лице което има право на задържане, (добросъвестния владелец и приравнения на него недобросъвестен по чл. 74 ал.2 от ЗС.), като може да предяви както подобрения така и необходими разноски.
Аргумента ми за това е следния- има смисъл едно насрещно право да се допусне да бъде предявено с възражение, ако уважаването на главният иск е обусловено от насрещното право. Ако владелецът има право на задържане независимо дали за необходими или полезни разноски, това право следва да бъде отчетено от съда, който постановява решение срещу него и не може да бъде игнорирано защото не е предявил насрещен иск. Ако владелецът няма право на задържане (безусловно това е само недобросъвестния владелец) въобще не е наложително в същото производство да се разглежда възражението му за каквито и да е разноски. Той може и да си има насрещно вземане но не е наложително то да се разглежда в същото производство защото уважаването на главният иск срещу него не зависи от това насрещно вземане. Аналогично е положението с другото възражение- за прихващане- и там уважаването на главният иск е обусловен от правото да се прихване.
Аз също считам, че в конкретният случай необходимите разноски трябва да се предявят с насрещен иск, мотивите ми съвпадат донякъде със твоите и са различни от тези на съда. И въпросът който ми остава е принципно къде минава границата за допустимост да се предяви правото чрез възражение-
а/- с възражение се предявяват само подобрения- независимо от това дали владелеца е добросъвестен или не и има ли той право на задържане- аргумент- 221 ГПК
б/ с възражения се предявяват и необходими и полезни разноски но само от добросъвестен владелец
в/ с възражение се предявяват само подобрения (не и необходими разноски) и то само от добросъвестен владелец (кумулативно а/ и б/)
Та понеже не намерих съдебна практика по въпроса исках да чуя и други мнения. Моето мнение по въпроса е най близко до б/ но със някои уточнения
Считам, че с възражение може да предяви правата си само лице което има право на задържане, (добросъвестния владелец и приравнения на него недобросъвестен по чл. 74 ал.2 от ЗС.), като може да предяви както подобрения така и необходими разноски.
Аргумента ми за това е следния- има смисъл едно насрещно право да се допусне да бъде предявено с възражение, ако уважаването на главният иск е обусловено от насрещното право. Ако владелецът има право на задържане независимо дали за необходими или полезни разноски, това право следва да бъде отчетено от съда, който постановява решение срещу него и не може да бъде игнорирано защото не е предявил насрещен иск. Ако владелецът няма право на задържане (безусловно това е само недобросъвестния владелец) въобще не е наложително в същото производство да се разглежда възражението му за каквито и да е разноски. Той може и да си има насрещно вземане но не е наложително то да се разглежда в същото производство защото уважаването на главният иск срещу него не зависи от това насрещно вземане. Аналогично е положението с другото възражение- за прихващане- и там уважаването на главният иск е обусловен от правото да се прихване.
- GG_BG
- Младши потребител
- Мнения: 39
- Регистриран на: 29 Ное 2006, 00:54
5 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 41 госта