Колеги, какво бихте казали по следния казус:
Съдът с решението си за прекратяване на брака /по взаимно споразумение/ е постановил, че имотът на съпрузите, придобит от тях по време на брака, остава лична собственост на мъжа поради факта, че е заплатен от него чрез извънсемейни средства.
Това решение на съда НЕ е вписано във съответната СВ.
Личен кредитор на бившата съпруга е насочил вземането си срещу 1/2 ид.ч от този имот /като го е възбранил/, който не е основното жилище на мъжа.
Въпросът е: Има ли шанс кредиторът да събере вземането си от продажбата на този имот, който вече не е собственост на длъжничката, но това обстоятелство не е вписано преди вписването на възбраната.
- Дата и час: 25 Ное 2024, 13:54 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Има ли шанс
|
|
15 мнения
• Страница 1 от 1
Съдът може да одобри само постигнатото съгласие, а ако то не е било обективирано в него, решението в тази част няма никакво действие! Така че този имот, ако е бил придобит на възмездно правно основание по време на брака, след прекратяването на брака чрез развод по чл. 100 СК се е превърнал в обикновена съсобственост на двамата бивши съпрузи. До доказване на друга (напр. чрез иск по чл. 21 или 28, ал. 3 СК) всеки един от тях притежава по 1/2 ид. част от правото на собственост върху него.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Gega, благодаря за отговора - Решението на съда е по постигнато между съпрузите съгласие, а имотът е закупен на името на двамата по реда на Общинската приватизация, цялата сума е заплатена с лични средства /т.е. без кредит/, но няма доказателства от кого е заплатена, както и какъв е бил произхода на средствата.
Другият е въпрос е възможно ли е успешно провеждане на Павлов иск.
Другият е въпрос е възможно ли е успешно провеждане на Павлов иск.
- evgo
- Младши потребител
- Мнения: 77
- Регистриран на: 01 Юли 2005, 11:31
Не виждам от фактите, описани от теб, да сме изправени пред сделка, за да бъде тя увреждаща интересите на кредитора. Ако в това споразумение липсва воля за прехвърляне на вещно право, решението на съда не може да "замести" това съгласие. Все пак да не забравяме и че производството по чл. 100 СК е охранително и не се решава правен спор, а само се прекратява по взаимно съгласие брака и се ОДОБРЯВА постигната "спогодба" относно последиците на развода, вкл. и имуществените. Но струва ми се, че дори и да е имало подбно съглашение на съпрузите - да се прехвърли имот лична собственост от единия на другия съпруг, и това споразумение бъде одобрено от съда, то не би могло да породи правни последици, тъй като съдът може само да одобри споразумение, в което са уредени правните последици на развода, вкл. и "съдбата" на вещите, включени в СИО, но не и тези, които са извън СИО. И този извод го черпя от практиката, установена с Постановлението от 1973 г. при съдебната делба - одобрена от съда спогодба, с която се "поделят" имоти, които са извън делбената маса, е нищожна, тъй като не е извършена в изискуемата форма - нотариална заверка на подписите. Съдът не може в този случай да замести изискуемата форма със съдебното решение.
А ако пък този имот, макар и придобит възмездно по време на брака с лични средства от единия съпруг, изцяло или частично, може да се води установителен иск за трансформация по чл. 21 СК.
Но все пак да не забравяме, че ако се предяви конститувния иск по чл. 28, ал. 3 СК, съществува и разпоредбата на чл. 389 "д" ГПК.
А ако пък този имот, макар и придобит възмездно по време на брака с лични средства от единия съпруг, изцяло или частично, може да се води установителен иск за трансформация по чл. 21 СК.
Но все пак да не забравяме, че ако се предяви конститувния иск по чл. 28, ал. 3 СК, съществува и разпоредбата на чл. 389 "д" ГПК.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Благодаря за бързите отговори, но аз отстъствах за малко.
Нека систематизирам малко нещата: Имотът е придобит от двамата по време на брака и е станал СИО. С Решението на съда, одобряващо споразумението за развод, имотът е станал собственост само на бившия съпруг.
Това Решение, с който той одобрява споразумението /съответно придобиването на целия имот от бившия съпруг/ не е вписано в СВ.
Наложената възбрана, съответно евентуалното искане направено от кредитора за продажба на 1/2 ид.ч. собственост на съпругата /тогава не се е знаело, че има такова Решение/ ще може ли да се реализира при това положение.
Нека систематизирам малко нещата: Имотът е придобит от двамата по време на брака и е станал СИО. С Решението на съда, одобряващо споразумението за развод, имотът е станал собственост само на бившия съпруг.
Това Решение, с който той одобрява споразумението /съответно придобиването на целия имот от бившия съпруг/ не е вписано в СВ.
Наложената възбрана, съответно евентуалното искане направено от кредитора за продажба на 1/2 ид.ч. собственост на съпругата /тогава не се е знаело, че има такова Решение/ ще може ли да се реализира при това положение.
- evgo
- Младши потребител
- Мнения: 77
- Регистриран на: 01 Юли 2005, 11:31
Ако възбраната е вписана след влизане на решението в сила, имота не може да обезпечи вземането на кредитора. Съпругът е придобил правото на собственост върху цялото жилище, към датата на влизане на решението в сила. Обжалвайте опеделението на съда, с което е наложена възбрана, поради обстоятелството, че длъжника не е собственик /или противопоставете на съдебния изпълнител документа за собственост -т.е. решението/. А Павловият иск обхваща всички действия на длъжника, които увреждат кредитора - не само сделките /пример - апрот/.
- daris
- Младши потребител
- Мнения: 88
- Регистриран на: 06 Апр 2005, 22:26
Мисля, че маркирания в цвят абзац от посоченото по-дору СР, дава отговор на въпроса.
Според мен Спогодбата вяма да е противопоставима на взискателя, ако същият е вписъл възбраната преди Споразумението. А мисля, че в случая нама спор, че споразумението подлежи на вписване.
Решение № 567 от 12.VII.1996 г. по гр. д. № 510/96 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Милена Жабинска
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1996 г., стр. 14
чл. 10, ал. 2 ЗЗД
Дължимостта на лихви не се предполага, ако това не е предвидено в сключения договор, макар задължението да е лихвоносно.
------------------------
С влязло в сила решение е прекратен бракът между И. С. и Д. И. по взаимно съгласие на основание чл. 100 от Семейния кодекс. Със същото решение е утвърдено споразумение между страните относно имуществените им отношения. Досежно придобития през време на брака апартамент страните са се споразумели и съдът е одобрил споразумението им И. С. да получи в свой дял апартамента като уравнение дела на Д. И. и й заплати сумата 200 000 лева в едногодишен срок от прекратяване на брака на дванадесет равни месечни вноски. Заплащането на лихва върху паричното уравняване не е договорено, поради което искът за присъждане на такава от одобряване на споразумението е отхвърлен.
С решението, с което е одобрено споразумението между страните по чл. 100 СК, фактически е утвърдена една съдебна спогодба. Това означава, че е придадена правна възможност на договорния акт на споразумението между страните с това съдържание, за което те са постигнали съгласие. Одобреното споразумение е породило гражданскоправни и процесуални последици.
Неоснователно е възражението, че щом едно задължение е лихвоносно (по арг. на чл. 200, ал. 3 ЗЗД) и в спогодбата не е направен изричен отказ от лихвата, то тя се дължи. В частта относно имуществените отношения споразумението по чл. 101 от СК представлява двустранен възмезден договор. Няма пречка този договор да включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право или за частично поемане на несъществуващо задължение. В този случай то ще се яви като правопроменящ факт спрямо действителното правно положение. [color=black]С подписването на споразумението и одобрението му от съда, двете страни са се взаимно задължили да считат, че материалноправните им отношения във връзка с придобития през време на брака апартамент са такива, каквито, са ги посочили в споразумението[/color]. По спорния по делото въпрос волята на страните е била, че се дължи за уравнение само означената в споразумението сума, платима по начина указан в него.
Според мен Спогодбата вяма да е противопоставима на взискателя, ако същият е вписъл възбраната преди Споразумението. А мисля, че в случая нама спор, че споразумението подлежи на вписване.
Решение № 567 от 12.VII.1996 г. по гр. д. № 510/96 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Милена Жабинска
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1996 г., стр. 14
чл. 10, ал. 2 ЗЗД
Дължимостта на лихви не се предполага, ако това не е предвидено в сключения договор, макар задължението да е лихвоносно.
------------------------
С влязло в сила решение е прекратен бракът между И. С. и Д. И. по взаимно съгласие на основание чл. 100 от Семейния кодекс. Със същото решение е утвърдено споразумение между страните относно имуществените им отношения. Досежно придобития през време на брака апартамент страните са се споразумели и съдът е одобрил споразумението им И. С. да получи в свой дял апартамента като уравнение дела на Д. И. и й заплати сумата 200 000 лева в едногодишен срок от прекратяване на брака на дванадесет равни месечни вноски. Заплащането на лихва върху паричното уравняване не е договорено, поради което искът за присъждане на такава от одобряване на споразумението е отхвърлен.
С решението, с което е одобрено споразумението между страните по чл. 100 СК, фактически е утвърдена една съдебна спогодба. Това означава, че е придадена правна възможност на договорния акт на споразумението между страните с това съдържание, за което те са постигнали съгласие. Одобреното споразумение е породило гражданскоправни и процесуални последици.
Неоснователно е възражението, че щом едно задължение е лихвоносно (по арг. на чл. 200, ал. 3 ЗЗД) и в спогодбата не е направен изричен отказ от лихвата, то тя се дължи. В частта относно имуществените отношения споразумението по чл. 101 от СК представлява двустранен възмезден договор. Няма пречка този договор да включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право или за частично поемане на несъществуващо задължение. В този случай то ще се яви като правопроменящ факт спрямо действителното правно положение. [color=black]С подписването на споразумението и одобрението му от съда, двете страни са се взаимно задължили да считат, че материалноправните им отношения във връзка с придобития през време на брака апартамент са такива, каквито, са ги посочили в споразумението[/color]. По спорния по делото въпрос волята на страните е била, че се дължи за уравнение само означената в споразумението сума, платима по начина указан в него.
-
scribtor - Потребител
- Мнения: 688
- Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46
Точно това имах предвид, скриптор-е, когато казах, че първият по време е първи по право!:))))) Защо не се пуснеш по другата писта - по казуса от изпита - все пак си ЗУТ-аджия:))))))))))
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Разбира се, че пръвият по време е първи по право........... вписването в настоящия случай има само оповестителен, а не конститутивен характер. Промяната в собствеността върху имота настъпва с влизане в сила на решението, с което е одобрено споразумението по чл. 101 от СК и относно недвижимия имот. Ако влизането в сила на решението предхожда вписването на възбраната върху 1/2 ид. част върху имота, то кредитора би могъл да зищити правата си с Павлов иск, но не и да насочи изпълнение върху чужд имот. Т.е. бившия вече съпруг е пръви по време - по отношение на собствеността.
- daris
- Младши потребител
- Мнения: 88
- Регистриран на: 06 Апр 2005, 22:26
gega написа:Точно това имах предвид, скриптор-е, когато казах, че първият по време е първи по право!:))))) Защо не се пуснеш по другата писта - по казуса от изпита - все пак си ЗУТ-аджия:))))))))))
gega, не бях влизал отдавна тук и не съм много в час. Къде е този казус? Ще ми е интересно да го видя!
-
scribtor - Потребител
- Мнения: 688
- Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46
О.К. - тая тема не съм я отварял, че не бях от кандидатите, но сега ми е интересно, дали казусчето е било по силите ми. Предполагам, обаче, че отговорът вече е написан, за което ще ме е яд, ако е така, защото тръпката, в този случай, ще е много по-малка. До скоро!
-
scribtor - Потребител
- Мнения: 688
- Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46
Благодаря на всички - gega, scribtor и особено на daris - мнението е много точно:
Решението е влязло в сила, но не е вписано. Междувременно е вписана възбрана, но искането за продажба на 1/2 ид.ч. от имота няма как да бъде уважено, при положение, че имота вече не е собственост на съпругата.
Остава възможността за защита чрез Павловия иск. Въпросът е: /не ми е в областта с която се занимавам/ - има ли срок в който трябва да бъде предявен?
Благодаря още веднъж на всички.
Решението е влязло в сила, но не е вписано. Междувременно е вписана възбрана, но искането за продажба на 1/2 ид.ч. от имота няма как да бъде уважено, при положение, че имота вече не е собственост на съпругата.
Остава възможността за защита чрез Павловия иск. Въпросът е: /не ми е в областта с която се занимавам/ - има ли срок в който трябва да бъде предявен?
Благодаря още веднъж на всички.
- evgo
- Младши потребител
- Мнения: 77
- Регистриран на: 01 Юли 2005, 11:31
Според мен, срокът за предявяването на иска е петгодишен - чл. 110 ЗЗД, като началото, от който почва да тече, е датата на увреждането. За спирането и прекъсването на срока - а чл. 115 и 116 от ЗЗД.
Преди време, един колега беше изразил мнение, че искът може да се предяви безсрочно във времето, но според мен, едно такова разбиране не може да немери законова опора.
Преди време, един колега беше изразил мнение, че искът може да се предяви безсрочно във времето, но според мен, едно такова разбиране не може да немери законова опора.
-
scribtor - Потребител
- Мнения: 688
- Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46
15 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 43 госта