прекъсване на придобивната давност

[snobb]

Колеги, бих искал да чуя мнението ви по въпроса, дали възбраната върху имот на длъжника прекъсва придобивната давност, която тече в полза на трето лице.

[monteskio]

Колеги, бих искал да чуя мнението ви по въпроса, дали възбраната върху имот на длъжника прекъсва придобивната давност, която тече в полза на трето лице.

Зависи от основанието, въз онова на което е допусната тази обезпечителна мярка. В случай, че е по предварително обезпечение за предявяване на иск срещу третото лице, а не срещу длъжника и този иск бъде предявен, то отговорът е положителен. Но в случай, че искът не бъде предявен в указаният от съда срок, то наложената възбрана няма действие досежно прекъсваен ан придобивната давност / правопр. по арг. против. на чл. 116 б. " Б " ЗЗД вр.чл.84 ЗС /.
Ако искът е срещу длъника, и владението на третото лице ен е прекъснато, то давността продължава да си чете в негова полза.
За да се прекъсне давността, която тече в полза на едно лице, то следва да се извършено конкретно действие - / въвод във владение, прдявяване ан иск / и др.

От друга страна следва да изложите още факти.


УСПЕХ!

[snobb]

С други думи, за да се прекъсне давността, действията, каквито и да са, трябва да са насочени срещу третото лице. По тази логика възбраната върху имота за задължения на длъжника, не пречи третото лице да придобие по давност имота.

[danev]

С други думи, за да се прекъсне давността, действията, каквито и да са, трябва да са насочени срещу третото лице. По тази логика възбраната върху имота за задължения на длъжника, не пречи третото лице да придобие по давност имота.

Именно. Защото владението на 3-тото лице не е оспорено или препятствано.

УСПЕХ!

[tankovbg]

Уважаеми monteskio,
Чел съм Ваши коментари във форумите и ги ценя, даже сме имали конкретни казуси по които сме коментирали преди доста време(заедно с ENIGMA, той пък къде изчезна от форумите ?). Тогава мисля твърдяхте друго за прекъсване на придобивната давност.
СЕГА Казвате:
"За да се прекъсне давността, която тече в полза на едно лице, то следва да се извършено конкретно действие - / въвод във владение, прдявяване ан иск / и др." Например в изпълнително производство по което страни са взискател(купувач на публична продан) и длъжник, трето лице закупува имота от длъжника с нот. акт без да знае за права на други лица. Взискателят/купувач - значи собственик е бездействал и не е поискал въвод във владение когато му е било времето. Започва да иска въвод, но същият по едни или други причини е осъществен 7 години след началото на владението на третото лице. Стои въпросът - прекъсва ли се давността на това трето лице с тези молби до СИ за въвод, прекъсва ли се и ако е получавало призовки за принудително изпълнение ? Законовата норма гласи че давността се прекъсва с "с предприемане на действия за принудително изпълнение". Какви са тези действия спрямо трето лице за да се прекъсне придобивната давност ? Казвам го защото има съдебна практика където се твърди, че всяко волеизявление на взискателя спрямо изпълняемото право прекъсва давността.

[monteskio]

Здравейте tankovbg,

Честно да Ви кажа, не си спомням по повод на какъв казус какво становище съм дал. АКо имате възможност да ме цитирате и то се различава с горе-написаното от мен - ще го обсъждаме. В спора се ражда истината.

По отношение на това което сега питате, мнението ми е следното:
Под принудителни действия следва да се разбира " преки изпълнителни действия ", а именно предприет ВЪВОД ВЪВ ВЛАДЕНИЕ спрямо третото лице. Под " предприет " разбирам започнат и осъществен, респективно неосъществен поради обективни причини, а не въобще незапочнат. Този извод се налага от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.116 б." Б" ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС. По този начин съдебния изпълнител ще обективира намерението на определено лице / взискателя / за своене на имота. Това становище се подкрепя и от тълкуването на чл.79 ЗС. Съгласно тази новела, недвижим имот се придобива по давност при НЕПРЕКЪСНАТО ВЛАДЕНИЕ. Прилагайки способа на правоприлагане / т.к. имаме празнина в закона/ по аргумент от противното, давността се прекъсва, когато се прекъсне и владението. А то ще се прекъсне кога - с въвод във владение.

От друга страна съдебна практика по този повод не съм чел.. Нека да предположим, че с изпращане на призовката за доброволно изпълнение на третото лице се прекъсва придобивната давност. Това може да е така, понеже лицето, в полза на което тече давността, ВЕЧЕ Е УВЕДОМЕНО ЗА ПРЕТЕНЦИИТЕ на друго лице досежно намерението за своене на имота. От този момент, той разбира, че неговото право на владение е застрашено. От друга страна, въпреки неговото уведомяване, владението му не е прекъснато. В тази връзка все още е налице хипотезиса на чл.79 ЗС. Ето защо, че тази насока на разглеждане на проблемата е с по-слаби позиции от колкото първото ми становище.

Между-другото си спомням, че един Ваш познат ме беше потърсил тук във форума. Мисля, че му дадох становище, което се различаваше коренно от другите по поставената от него тема. Накрая и той стигна до моят извод, ако не се лъжа.

Ако вие или някой колега цитира практика по подобен казус ще разберем теоритичните ми тълкувания дали са правилни . По принцип, чета практика когато се колебая. Сега също ще потърся практика, защото казусът е интересен.

УСПЕХ!

[tankovbg]

Здравейте monteskio,
Виждам, че вече сте правоспособен юрист, честито и успехи с пожелание да основете собствена кантора.
Конкретен казус с трето лице поне аз не намерих въпреки че ползвам Апис 6. Безспорно за страните в правоотношението взискател-длъжник всяко волеизявление на взискателя касаещо изпълняемото право прекъсва давността.

Съществува обаче нещо друго, а то е че "След образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. " - от
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС

Според това постановление, разглеждайки в единство исковия и изпълнителния процес, след образуване на изп. дело давност не тече. Следователно не може да се говори за прекъсване на давност била тя погасителна, придобивна защото всъщност такава не тече. Друг е въпросът касае ли това трети лица, след като те не са страни в правоотошението, следователно спрямо тях не е налице висящност на процеса.
Аз имам конкретен, пъстър, много богат, изпълнен с куп съществени процесуални нарушения от СИ казус свързан с темата, който е вече в съдебна фаза (насрочено дело с основание чл.108 вр. чл.79 ал.2 ЗС), но се въздържам да давам подробвости тук. Тъй като и аз съм от Варна за мене ще бъде удоволствие да Ви посетя в кантората и разбира се срещу заплащане да дадете становище, така както сте регламентирали в сайта си:
"С цел по-бързо и ефективно разрешаване на даден правен казус, е налице възможност след предварително заплащане по банков път, да се изготви писмено становище по определен проблем, което становище ще бъде предадено по начин и със средства посочени от клиента / факс, e-mail, icq /.".
Считам, че за Вас ще представлява интерес.
Можете да ми пишене на tankovbg@dir.bg

[snobb]

Съгласен съм, че съд. практика не дава отговор на въпроса, но най-много се чудя за кого е док. тежест. Какво се има предвид под "манифестиране" на владението - означава ли това, че ако едно лице си упражнява факт. власт без правно основание, а просто така и соб. вижда това и не предявява искове и прочие срещу упражняващия факт. власт, в един процес тежестта е за упр. факт. власт или самото непротивопоставяне от соб. ще доведе до извода, че собственика се е дезинтересирал и следователно е загубил правото си. Често в практиката се приема, че отнемането на владението е налице, ако владелецът не допуска соб. да ползва вещта, т.е. активно поведение от страна на владелеца, но ако соб. е бил пасивен, тогава какво? Другият вариант според практиката е, ако соб. не се е опитал да ползва имота, но владелецът се е ползвал от вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя? Трябва ли владеещия да отиде и да се изрепчи на соб. "от днес аз не те допускам до имота и считай, че ще ти придобия имота по давност"

[tankovbg]

Макар и малко като за начинаещи (не имам предвид Вас), може да е полезно. Копирано от други правни сайтове....................
Владение:
----------------------------------------------
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лични или чрез другиго като своя, т.е. за да е налице владение са нужни два елемента:
1. упражняване на фактическа власт върху вещ.
2.Намерението на владелеца, като той трябва да държи вещта като своя - това означава, че той се смята за собственик или иска да стане собственик. Т.к. намерението трудно се доказва в ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция е оборима - трябва да се обори от лицата, които имат интерес да докажат, че владелецът е придобил фактическата власт върху вещта на основание, което изключва възможността той да е придобил вещта като своя - напр.договор за заем, наем, влог и др. Тези два признака трябва да са налице кумулативно, за да има владение. Владението се характеризира и с други признаци: - постоянност - тя е налице, когато владелецът изразява трайна воля да държи вещта за себе си, като се противопоставя и търси защита срещу всяко действие на друго лице, което претендира, че има някакви права върху вещта. - непрекъснатост - този признак има значение с оглед придобиването на недвижим имот по давност -то е възможно само ако е налице непрекъснато владение. Владението се прекъсва с изгубването му за 6 месеца. - спокойно владение - то е такова, когато не е установено по насилствен начин. - владението трябва да е ЯВНО - то е такова, когато всеки , включително и предишния владелец /напр.собственика/ може да разбере, че се упражнява фактическа власт с намерение да се свои вещта.Т.е. "скритото" владение не може да породи последиците, необходими за придобиване на имот по давност. По принцип всеки собственик на недвижим имот дължи данък сгради. Данъчното задължение е лично, то не може да се прехвърля и дори данъкът да се плати от лице различно от собственика се смята че другото лице плаща чужд дълг. За държавата данъкът е платен от собственика на имота.Лицето платило данъка може да си търси парите от данъчния субект както намери за добре. Имайки предвид тези правила смятаме, че плащането на данък не може да се сметне за обективиране на воля да се свои вещта, т.к. на платеца на данъка/държателят на имота във вашия случай/ трябва да му е ясно, че плаща чуждо задължение/както знаете незнанието на правото не извинява никого/.
------------------------------------------
Придобивната давност
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ. Уредена в чл.79 -86 Закона за собствеността /ЗС/.
Тя е стар правен институт - позната още на Римското право. Днес придобивната давност намира широко приложение, т.к. до голяма степен защитава правата на добросъвестните приобретатели на движими и недвижими вещи в случаите, когато недобросъвестни лица прехвърлят имущество, което не им принадлежи и така поставят в опасност както интересите на придобиващите собственост, така и правната сигурност.
Придобиването става чрез упражняване на фактическа власт върху определена вещ за определен период от време. За да има придобиване по давност трябва да са налице два елемента: владение и изтичане на определен период от време.
Според Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да има придобиване по давност владението трябва да е непрекъснато. Според чл.81 ЗС то се прекъсва с изгубването му за повече от 6 месеца.Държателят на чужда вещ не може да придобива по давност. Например не може да придобие чужда вещ този, който само я съхранява на каквото и да е основание.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиването по давност е изтичането на определен период от време, през който непрекъснато да се упражнява фактическа власт върху чуждата вещ.
За недвижимите имоти този срок е 10 години, ако владелецът е добросъвестен и 5 години за добросъвестния владелец. Срокът за придобиване на движими вещи винаги е 5 години независимо от вида на владението. Срокът започва да тече от деня на установяване на владението.
Според ЗС добросъвестно владение има, когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма / нотариален акт, писмена форма с нотариална заверка на подписите / е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Основания, годни да направят някого собственик са например договори за покупко-продажба, дарения, замени.За да породи действие изтеклия срок трябва владелецът да се позове на изтекла придобивна давност - чрез предявяване на установителен иск, чрез искане да се издаде констативен нотариален акт, чрез възражение срещу предявен срещу него иск за връщане на вещта.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Това означава, че по принцип всеки владелец се счита за добросъвестен и ако някой твърди обратното , той трябва да го докаже. Придобивната давност действа за напред - от момента на изтичането на срока и позоваването на давността. Възможно е владелецът, в чиято полза е изтекла давността да се откаже от нея, т.е. да заяви, че не желае да се ползва от нея, че не желае да стане собственик на владяното от него. Отказ от придобивна давност обаче може да се направи само ако не е направено изявление за придобиване правото на собственост въз основа на нея. Ако има такова изявление бившият владелец вече е собственик и може да направи само отказ от право на собственостоспореното владение.
-----------------------------------------------------
ТАКА, ЧЕ ДРАГИ SNOBB ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ СЕ РЕШАВА СУБЕКТИВНО. Съдът също се състои от хора и преценява доказателствата по делото и доводите на страните по свое УБЕЖДЕНИЕ. Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Но може да каже, да манифестирали сте ама недостатъчно бе джанъм. Доказването на владение от там и изтекла придобивна давност е същото както да докажеш неимуществени вреди по иск за обезщетение, ако например са те обидили публично. Особено за "малкия човек" това е много трудно, той носи на обиди, на бой. Слави Трифонов обаче не е "малък" например, иска много и му присъждат.

[snobb]

Моето мнение е, че ако някой упражнява факт. власт върху имот без правно основание 10 год., и ако соб. е гледал отстрани безучастно, следва да се приеме от съда, че имотът е придобит по давност. В този случай, обаче пак задавам въпроса, как се разпределя док. тежест в един процес. Ако приемем, че владелецът предяви иск, според мен той ще трябва само да докаже, че е владял десет години - арг. от чл. 79, чл. 83 ЗС, които са законови презумпции, които трябва да бъдат оборени от другата страна, поради което липсата на другите условия ще трябва да се доказва от собственика: че влад. е придобил влад. по скрит или насилствен начин, че е предявил вещни искове срещу владелеца, че е прекъснал по друг начин владението, че факт. власт е упр. за собственика и т.н., защото това са отрицателни факти, или е обратното? Ако някой има практика по този въпрос ще бъда благодарен да изкаже мнението си. Предварително благодаря.

[tankovbg]

Много противоречива практика, даже куриозни факти, ето например:

Решение № 17 от 27.01.1998 г. на ВКС по гр. д. № 444/1997 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лидия Иванова
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 1-2/1998 г., стр. 16
чл. 79 ЗС
Владение, послужило като основание за признаване на придобивна давност, може да се счете за прекъснато, щом първоначалният собственик е застраховал спорния имот и е заплащал застрахователните премии.
----------------------------------------------------------------
КЪДЕ в ЗЗД пише, че застраховката прекъсва владение.
116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
-----------------------------------------------------------------