Казус

[Питащ]

Колеги, имам следния въпрос:
Пред нотариуса е представен договор за делба на недвижим имот, както и удостоверение за наследници, които са страни по договора, но един от тях не участва в делбата. По силата на чл.75 ал.2 ЗН тя е нищожна. Но съдебно решение за прогласяване на нищожността няма. Трябва ли нотариусът да откаже изповядване на прехвърлителна сделка от съделителите към трето лице?
Аналогичен е случая, ако прехвърлителят се легитимира с решение на Поземлена комисия, за което е очевидно, че е нищожно, но няма съдебно решение в тази посока.
Как мислите?

[donna]

според мене нотариусът трябва да откаже сделката ,това че няма решение за прогласяване на нищожност на делбата не я санира

[Иван]

А как ти се струва чл.34 ЗЗД? Все пак господстващо е становището, че нищожността на договора трябва да бъде прогласена със съдебно решение. Относно административния акт-също се счита, че нищожността му следва да бъде прогласена или със съдебно решение, или от органа-автор на акта, респ.по-горестоящия адм.орган.

[Иван]

Извинявам се. Относно договорите господстващо е точно обратното становище-че всеки може да се позове на нищожността, вкл. без съдебно решение. Но ако например ст.д. за нищожна сделка, извършена във формата на нотариален акт, то по силата на чл.143 ГПК същия има доказателствена сила за извършените пред нотариуса действия, а също така представлява и доказателство за правото на собственост. Тази доказателствена сила съществува до оборването на акта по съдебен ред.

[Питащ]

Колеги, очаквах по-голям интерес към въпроса ми.
Според мен Иван е прав относно сделките, извършени в нотариална форма и относно административните актове, а Донна-за договора за делба.

[Сър Боб]

Донна е абсолютно права, както си прав и ти за това,че ти се е обърнало малко внимание. Според мен непрогласяването на нищожността на сделката, респ. на административния акт не санира последните, следователно нотариусът е длъжен да откаже изповядване.

[Tod]

Тук обаче става дума за договор за делба-няма нотариален акт, а договор със заверка на подписите на съделителите, а той не сеползва с доказателствена сила относно правото на собственост, а само за това, че на определна дата определени лица са се явили пред нотариуса и са се подписали под договора за делба-няма доказателство, че всички те са били собственици, нито пък че делбата е подписана от всички съсобственици.

[Иван]

Нека приемем, че ст.д. за земеделски земи, възстановени с решение на ПК-сега ОСЗГ. Същото се ползва със силата на констативен нотариален акт. То е издадено в полза на определено лице-това, от което земите са отнети. След възстановяването лицето е починало. Неговите наследници, с изключение на един/просто така се случва/, се явяват пред нотариуса с решението, с удостоверение за наследници, и нотариуса заверява договора за доброволна делба, като не забелязва липсата на един от наследниците. Договора е нищожен. Но същият, заедно с решението на ПК и удостоверението за наследници, е представен пред друг нотариус, като един от съделителите иска да продава имота, получен по делбата. Трябва ли нотариусът да откаже сделката, или трябва съда първо да прогласи нищожността й?
Усложнявам-нека договора за делба е сключен в нотариална форма-това променя ли нещо?
И как мислите-ако принципно който и да е било нотариален акт за правна сделка удостоверява нищожна такава, може ли всяко лице, всеки орган да се позовава на нищожността, или трябва акта да бъде отменен по реда на 431 ал.2 ГПК, респ. сделката да бъде прогласена от съда за нищожна?

[stavrev]

Ами,ако нотариусът установи,че е нищожен договорът, не трябва да извършва каквото и да е -чл.470 и 482 от ГПК.Мисля,че нотариусът трябва да провери / на практика някои проверяват/ законността и на делбата.
За втория въпрос, мисля че може всеки да се позавава на нищожността, като естествено си носи отговорността ,ако това е невярно. Обявяване на нищожността по съдебен ред защитава правата на лицето, което е засегнато, но както е известно решението по това дело е установително,а не конститутивно,т.е не внася промени в правоотношението.

[donna2]

въпроса е разгледан в Българско Нотариално Право-д.-р П.Бешков ,книга 2,том ІІ,стр.57,58

[Койчо от Конаре]

И аз мисля, че нотариусът трябва да не изповядва сделката, ако вижда, че страните по нея не са собственици. Правилото, че всеки може да се позове на нищожността, важи еднакво за всички сделки - и за тези, които се сключват във форма на нотариален акт, и за останалите. "Оборването на акта по съдебен ред" (Иван), ако актът е бил нищожен, има само установително действие, т.е. дава сигурност. Нищо повече. То и това никак не е малко, разбира се. Но един нотариален акт, на който от сто километра му личи, че по някаква причина не може да породи действие - дори и да няма съдебно решение за това, - какво доказателство за правото на собственост е? И никой не е длъжен да се съобрази с него.
В случая и без това не става дума за нотариален акт.