Практика на ВКС по чл.33 от ЗС

[rambi]

Може ли да ми помогнете по отношение практиката на ВКС по прилагане на чл.33 от ЗС. Намерих тълкувателно решение от 1960г., което казва, че когато в съсобствен парцел съществуват две самостоятелни сгради на отделни съсобственици, разпоредбите на чл.33 не биха могли да намерят приложение, когато единият съсобственик желае да продаде своята сграда със съответната идеална част от мястото. Въпросът ми е за всяка сграда ли може да се приложи това правило? Ако например сградата е паянтова постройка и по заключение на вещо лице не отговаря на изискванията на ЗУТ за жилище и стойността и също по оценка на вещо лице е 1/4 от стойността на земята, приложимо ли е това тълкувателно решение или не? Има ли други тълкувателни решения в тази материя?

[mishi_83]

Колега практика по чл. 33 ЗС има и тя е константна и непротиворечива. Ограничителният характер на въпросната разпоредба има предвид единствено съсобственост върху недвижим имот . Колкото до решение № 45 ОТ 01.04.1960 Г., ОСГК НА ВС, изложените и обосновани в него изводи са релевантни и днес, макар да са постановени в далечната 1960 г.

Конкретизирайте Вашия случай, за да може да получите адекватен отговор

[rambi]

Благодаря за обръщението колега, но не съм юрист ,а икономист.Случаят ми е личен. Съсобственик съм на дворно място в парцел в който сме трима съсобственици. Всеки има самостоятелна сграда-жилище,само че единият съсобственик от 5г. не живее в имота си, къщата му по нот.акт от 1960г. се води паянтова постройка и действително е такава, няма канализация, баня, санит.възел.
През 2005г. продава имота на друго лице без нашето съгласие/на останалите двама съсобственици/.Заведохме дело по чл.33 от ЗС, преставено е становище на вещо лице което потвърждава, че сградата не отговаря на изискванията на ЗУТ за жилище. На първа инстанция делото е на етап съдебно решение. Не че нямам доверие на адвоката си, но искам за себе си да си изясня какви са шансовете за успех. И тъй като не намерих друго решение освен въпросното от 1960г. затова се обръщам за помощ.

[mishi_83]

Разбирам Ви.. не се притеснявайте!
Хмм.. обмислих обстойно Вашия казус и стигнах до неблагоприятния за Вас извод, че чл. 33 ЗС е неприложим. Основен довод в тази насока е издаденият нотариален акт за тази сграда, постройка или както там я наричате т.е. тя е самостоятелна и обособена и въпросното лице може да я продаде на всеки заедно със съответната идеална част от мястото.

Въпреки всичко Ви желая успех!

[mi_lena]

Когато в съсобствено дворно място има самостоятелни сгради, принадлежащи на отделни собственици - не е налице съсобственост по отношение на тях, а статутът им е сходен с етажната собственост. Цитираното от Вас ТР, както и ППВС 2/1982 год. регламентират понятието "хоризонтална етажна собственост" по отношение на която съсобственото дворно място има статута на обща част. И на въпроса Ви - тъй като сградата не е съсобствена, съгласието Ви за отчуждаването и не е необходимо и искът по чл.33 ЗС по отношение на тази сделка е неприложим.

[mishi_83]

Когато в съсобствено дворно място има самостоятелни сгради, принадлежащи на отделни собственици - не е налице съсобственост по отношение на тях, а статутът им е сходен с етажната собственост. Цитираното от Вас ТР, както и ППВС 2/1982 год. регламентират понятието "хоризонтална етажна собственост" по отношение на която съсобственото дворно място има статута на обща част. И на въпроса Ви - тъй като сградата не е съсобствена, съгласието Ви за отчуждаването и не е необходимо и искът по чл.33 ЗС по отношение на тази сделка е неприложим.

Да, колега! Човекът най-вероятно се опитва да докаже, че въпросната сграда не е недвижим имот, за да може да намери приложение чл. 33 ЗС по отношение на дворното място, но след като за същата има издаден НА, това е невъзможно.

Недвижимите вещи са трайно прикрепени към земята. Постройката ще е движима вещ ако представлява олекотена конструкция и лежи на собствената си тежест върху земята т.е. няма основи и практически е преместваема (пр. фургон, барака).

[gega]

Когато в съсобствено дворно място има самостоятелни сгради, принадлежащи на отделни собственици - не е налице съсобственост по отношение на тях, а статутът им е сходен с етажната собственост. Цитираното от Вас ТР, както и ППВС 2/1982 год. регламентират понятието "хоризонтална етажна собственост" по отношение на която съсобственото дворно място има статута на обща част.

И това не е 100% в практиката на ВС и ВКС. Някои приемат, че е налице "хоризонтална" ЕС, други не, респ. че земята е обща част. Аз съм склонен да приема, че съществува "хоризонтална" ЕС, защото, най-малкото, съм повлиян от акад. Л. Василев, но когато заговоря за това, винаги се питам прав ли съм или не относно същестувването на "хоризонталната" ЕС.

[rambi]

Благодаря Ви за мненията! Само още нещо да посоча - при проверка в общината в нашия УПИ по плана на града предвижданията са, че е възможно малоетажно строителство до 10м. При това положение заедно със земята, не се ли продава и право на застрояване/пристояване/ и остава ли пак земята със статут на обща част? Какво е ППВС 2/1982г и къде мога да го намеря, за да се запозная и с него?

[mi_lena]

Rambi, ППВС - Постановление на пленума на върховния съд № 2 от 1982 год. Но няма какво да го четеш цялото. Просто в неговата т.1 б."д" се разглежда статута на съсобствено дворно място в което има несъсобствени сгради и съсобствеността върху мястото не е възникнала по регулация.

Gega, не знам за противоречива практика І г.о. на ВКС по въпроса за хоризонталната етажна собственост. А и като гледам как започнаха да се строят обособени малки жилищни комплексчета с индивидуални къщички, мястото е оградено и са с обща инфраструктура - ако притежателите на къщичките не купуват само правото на строеж, а и ид.ч. от земята - то хоризонталната етажна собственост се възражда в нови дрешки

[rambi]

Препрочитам мненията Ви по няколко пъти и сега се сещам, че в заключението на вещото лице се посочваше, че обекта отговаря или съответства на чл.195 от ЗУТ - т.е. застрашен е от самосрутване, т.к. една от носещите стени е от кирпич, гредите на тавана са прогнили и други в този дух. Променя ли това заключение нещо, или както пишете щом има нотариален акт не може да се спори. Може да ви се струва, че се хващам като удавник за сламка, но си мисля че тази практика на ВКС, не е много справедлива по отношение интересите на съсобствениците. А си мисля, че смисалът на чл.33 от ЗС е именно да се защитят интересите на съсобствениците, като се предпочетат те като купувачи.

[mi_lena]

Rambi, ами нали това ти обяснявам - по отношение на сградата не сте съсобственици. Затова чл.33 ЗС тук не играе. Все едно в многоетажен блок да си длъжен да продадеш на съседа.

[rambi]

Ясно ми е, че на постройката не съм съсобственик, но съм съсобственик на дворното място, което също е недвижим имот по моите познания и ситуацията не е същата като в многоетажен блок. В решението на ВКС се говори за сгради, не за паянтови постройки. Ами ако беше се срутила тази постройка, която между другото е залепена за моята къща, логично ли е да се прилага такава практика и какво се продава тогава? В този и вид тя не може да се ползва за каквито и да било цели, още повече за жилище.Ако ЗС не изисква моето съгласие при продажбата, защо ЗУТ изисква при основен ремонт или друг вид строителство нотариално заверена декларация за съгласие от съсобствениците.Не следва ли законите да имат една и сащо логика при определени случаи ? Въпреки всичко ви благодаря за мненията, просто разсъждавам на глас!

[mishi_83]

Ясно ми е, че на постройката не съм съсобственик, но съм съсобственик на дворното място, което също е недвижим имот по моите познания и ситуацията не е същата като в многоетажен блок. В решението на ВКС се говори за сгради, не за паянтови постройки. Ами ако беше се срутила тази постройка, която между другото е залепена за моята къща, логично ли е да се прилага такава практика и какво се продава тогава? В този и вид тя не може да се ползва за каквито и да било цели, още повече за жилище.Ако ЗС не изисква моето съгласие при продажбата, защо ЗУТ изисква при основен ремонт или друг вид строителство нотариално заверена декларация за съгласие от съсобствениците.Не следва ли законите да имат една и сащо логика при определени случаи ? Въпреки всичко ви благодаря за мненията, просто разсъждавам на глас!

Ако постройката се бе срутила, чл.33 би намерил приложение за дворното място, но уви - тя съществува. Самият Вие сте могли да депозирате искане по чл. 195 ЗУТ и ако са налице законовите изисквания същата да бъде премахната.

Такъв е законът! Колкото до това дали е справедлив към съсобствениците - бих казал да, защото чрез тези ограничения се посяга върху неприкосвеността и свободата при упражняване правото на собственост. Именно по тази причина същите са уредени изчерпателно и изрично!

Това е действителността!
Желая успех