- Дата и час: 29 Ное 2024, 01:39 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
перекендетни имоти?
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
Какви са тези имоти? За първи пат чувам за такъв правен термин.Да не би да е изкопан от някой закон от 1944 г.?
- nikoy
- Потребител
- Мнения: 358
- Регистриран на: 22 Фев 2006, 11:05
През 1910 година, в разгара на филоксерата, лозята в България са малко над 979 хиляди декара. Болестта обаче продължава и към 1920 година “изяжда” площите им до всичко 451 хиляди декара. Най-обичливото, по думите на Раковски, занятие до душата на българина сякаш е на път да изчезне завинаги. Вместо заупокой обаче статистиката от 1930 сочи 907 хиляди декара лозя, а от 1940 1. 35 милиона декара.
Какво чудо е станало и най-вече как, та в условията на “дребно, разпокъсано, неефективно” и пр. клишета земеделие емблематичният за цялата ни душевност поминък възкръсва тогава почти като библейския Лазар? Една “Анкета за старото и новото лозарство в окръга Пловдив” от януари 1915 ни дава твърде любопитна представа за това, как е вървял процесът по възобновяването на старите, дофилоксерни лозя с новоприсадени в село Куклен, тогава в Станимашка (Асеновградска) околия.
През 1910 година, показва анкетата, в селото са насадени 44. 9 декара нови лозя, а през 1911 67. 7 декара. 1912 прибавя още 132. 4 декара, а 1913, годината на Междусъюзническата война 77. 8 декара. През 1914, вероятно в първите є месеци, преди мъжете да заминат по фронтовете на Първата световна война, са насадени 156. 7 декара.
Изобщо, откъдето и да погледнем тези цифри, едно е ясно: куражът да се садят нови лозя, в самия разгар на филоксерата и връхлитащите една след друга войни, не би бил възможен иначе, освен декарче след декарче,
къща след къща, човек след човек.
Впрочем не става ли по този начин картината, която даваме дотук, някак си прекалено “съвременна” с оглед на днешното дередже на нашенското лозарство?
Насядали на сянка по пейките
край площада в Брестовица,
възможно най-осведомените местни “статистици” бай Радко Гешев, Димитър Люлелин, Йордан Буков и пр. “антики”, като начало го удрят на спомени: най-голямото частно лозе, садено някога наведнъж в тяхното село, било от 26 декара, собственост на някой си Димитър Буков, от който род бил и прочутият пианист Юри Буков. Той обаче играел с кредити от някакви си евреи и няколко години по-късно насадил наведнъж друго, още по-голямо лозе от 36 декара. Какво правели останалите ли? Като сега, отговарят старците: тази година неколцина насадят по три-четири декара, на другата още пет-шест, та до девети септември. Заварил селото с десетина хиляди декара лозя и поне 70 фирми, които през есента изкупували прясно грозде за износ, а през зимата виното!
Каква е днес
картината?
Георги Григоров вече имал “направени” към 5-6 декара ново лозе, Любен Кидиков 5, от 3-4 до 6-7 декара имали Георги Мерджанов, Стоян Шопов, Никола Тошев, Спас Пенов. Как обаче се оправят без кредити, които днес нито някой дава, нито друг е луд да тегли, старците все пак не коментират: върви ли наистина да броиш парите на този-онзи пред вестниците? Като капак към всичко друго обаче новите местни лозя съвсем не били в брестовишкия кър, а в землището на съседното Първенец, където с връщането на земята отдавна било приключено, докато на местната
земеразделителна каша краят не се виждал.
Разбира се, ако това е някаква утеха, нека кажем, че първите насадени след 10 ноември нови лозя и в Брестник също са в “перекендетни” имоти, в землищата на Куклен и Пловдив. Най-напред ново лозе тук е направил бай Димитър Ръжев, 71- годишен: 6 декара мавруд и мерло, вече на четвърта година. Досами него е и лозето на Георги Крушков, 2 декара. В пловдивско землище, някъде между новата митница и Беломорския квартал, е другото ново лозе на Ръжев: 6 декара мускат на три години. Тази зима някой изкрал циментовите му колове (60 парчета на декар по 6 хиляди лева единият!), но той ги възстановил веднага: ако някой, на когото не му харесва частното, си е мислел да ме откаже по този начин, не е познал, казва той. Неговият мерак бил брестнишкият кър пак да стане “райска градина като едно време”, когато баща му насадил първите си 5-6 декара лозе през 1926 година, а девети септември го заварил с 46, всички на плод и без нито една тревичка помежду кютуците.
Надявайки се, че с връщането на земята вече няма как да не се приключи, Ръжев е поръчал лозички за още 8 декара, Георги Крушков за 9, а бай Васил Ганев, който ще сади сефте за 10 декара.
Маврудът
ще е основен
сорт и сега.
Докато разказва как е намислил да си отлива сам циментовите колове, за да му легне по-евтино, бай Васил сякаш малко неочаквано сменя темата: за някакъв сън, който започнал да му се явява доста често напоследък. Сънувал, разказва 67-годишният бивш зидар, че отива да си купи хляб и във фурната двама от някогашните селски деребеи, изпотрошили кокалите на десетки брестничани, за да ги вкарат “доброволно” в ТКЗС, се опитват да му вземат хлябовете. Травми като тази, особено сред по-възрастните лозари и винари, колкото си щеш: по девети Ганеви имали 55 декара лозя на плод и бъчви за 19 тона вино, всичко национализирано и разпиляно по неизвестно каква безумна логика.
Девет декара мавруд в Брестник е насадило и семейството на Георги Даскалов, а братът на жена му Георги Жилов
¦ 7 декара. За разлика от другите обаче, които поръчали облагородените лозички при пепиниеристката Дора Томова от Брестовица, Даскалови купили само дивите подложки, наели жени да ги присадят и
направили
вкоренилище
в двора си.
Каквито и да са разходите за труд и възможните загуби от брак при това “домашно пепиниерство”, рискът вероятно си струва: 1 “антифилоксерна” подложка все пак е 200 лева, а облагородената и окоренена лозичка 2 хиляди.
Така или иначе с постепенното връщане на земята май са потръгнали и работите по създаването на нови лозя. Освен Дора Томова, която първа след 10 ноември започнала да присажда лозички в Брестовица, в момента поне още 50-60 души пак били подхванали ашладисването. Стоян Патишанов, на когото след разтурването на ТКЗС се паднал единственият оцелял маточник в селото с “капацитет” от 45-50 хиляди подложки, разказва, че имал клиенти от Съединение, Строево, Браниполе, Куклен и т. н. , решени да правят нови лозя. В друго от елитните пепиниерски средища на Южна България Кортен, също “реанимирали” старите текезесарски маточници и вкоренилища, а освен това с изработка на лозов посадъчен материал започнали да се занимават и доста от частниците.
Досами Пловдив пък, край Пещерско шосе, към 80 декара маточник и елитно лозе от престижни италиански и нашенски сортове още преди 5 години е създала и “тайнствената” фирма АМБ “Агро”, за която из лозарските села разказват, че е “заложила” поне 1 милион лозички за клоновете на “Ловико” в Сухиндол и Чирпан. Г-жа Венета Янева, шеф на производството, отказа всякакви подробности, но репортерът все пак успя да изкрънка каквото му трябваше: случаите, в които частници от Пловдивско търсели лозички за 5, 10, 15 декара, основно мавруд и каберне, действително не били никак малко. Впрочем в последните 2-3 години лозов посадъчен материал правели малко по-усилено ВСИ и Овощарският институт, а от лани са заработили собствен маточник и вкоренилище и
в перущенският селскостопански техникум.
Засега с капацитет за 70 декара лозя годишно, половината мавруд, а останалите мерло и каберне според директорката Невена Манова. В самата Перущица обаче ги тресе друга треска: създадените до сега трийсетина декара мавруди са садени директно, от пръчка, както това ставало и “едно време”! Какво, настръхва един от феновете на традицията Иван Анастасов, насадил 2 декара, да не съм си мислел, че асмите по дворовете, благодарение на които бил запазен автентичният местен мавруд, са до една от присади? Останалото, разбира се, няма как да не е свързано с онази “маврудова митология”, която твърди, че сортът е толкова трудно съвместим при присаждане не заради друго, а
заради
изключително
древния си,
благороднически произход.
И още че вино от присаден мавруд, дори най-доброто, винаги щяло да “бие на диво” от подложката. Струва ли си, сякаш иска да ми каже Анастасов, само заради агрономски правила човек да гаси още от самото начало възторга си, че пак става лозар и стопанин на истински мавруд?…
.......................
Като първи сериозен опит за комасация на земите в България се счита внесеният през 1908 г. законопроект за групиране на земите, предложен от народния представител П. Беров. През 1911 г. в Мадан се отбелязва първото комасиране на земеделски имоти. Това обаче е станало, без да е извършено прецизно измерване на земите, без бонитация и оценка и без да е налице комасационен проект.
За първи път озаконяване на комасацията става през 1921 г., когато са извършени 21 частични комасации във Врачанско, Плевенско, Пловдивско, Свищовско, Софийско, Беленско, Луковитско. През 1924 г. са правени общи комасации на земите на всички стопани, намиращи се в едно землище, и частни комасации, където се събират земите само на единични стопани чрез заменянето им със земи от поземления фонд. При извършване на комасиране тогавашното правителство на Ал. Стамболийски (1922 г.) е предоставяло облаги за частни лица, кооперации и общини - освобождаване от поземлен данък за 10 г., парични помощи в размер до 5% от стойността на комасираната земя, безплатно измерване на земите, освобождаване от мита и др.
Реално комасацията започва през 1925 г. В продължение на 2 г. е извършено подробно измерване на земите. През 1930 г. службата за комасация на земите е прехвърлена към отделението за земеделие. Тогава се узаконяват и начините за разрешаване на спорове по бонитиране и оценка на полски имоти, начини за обжалване на комасационни проектопланове, одобряване и утвърждаване на комасационни проекти, въвод във владение на участващите в комасацията. В бюджета на държавата е предвидена сума за финансовата 1931/1932 г. за комасиране на земите, която се е използвала за плащане на предприемачите, работили по проектите. През 1935 г. службата за комасация започва изработването на кадастър, увеличава се персоналът от земемери и агроном-бонитатори. През 1941 г. се изработва и гласува Закон за кадастъра и комасацията и са комасирани 26% от земеделските земи в България. През 1950 г. излиза министерско постановление, което отменя Закона за кадастъра и комасацията и с това се прекратява комасационната дейност като селскостопанско мероприятие. През 1991 г. във Великото народно събрание беше постъпил проектозакон по кадастър и комасация, но за съжаление той не достигна до пленарна зала. Може би този закон би допълнил ЗСПЗЗ и би отстранил някои негови недостатъци.
Аграрната реформа от 1991 г. до сега доведе до многократно повече парцели в едно землище, които са разпокъсани, маломерни, отдалечени, негодни за механизирана обработка, със затруднен или липсващ транспортен достъп до тях. Този проблем се задълбочи след въвеждането на доброволните делби и в резултат на многото наследници на собствениците отпреди, която тенденция за съжаление продължава и сега, а не може и да бъде ограничена.
Връщането на земята в реални граници ликвидира проведените комасации до 1941 г., когато е имало 12 млн. ниви и около 885 000 собственици. Днес броят и на едните, и на другите е два пъти по-голям. Ако през 1991 г. бе направена комасация, връщането на земята щеше да стане по-бързо и земеразделянето щеше да стане с по-малко средства.
С приемането на сегашния проектозакон за комасацията ще се закъснее по отношение на наследодателите. Същевременно той ще е преждевременен, защото ще е необходимо да се направят промени в Закона за наследството, да се активизира поземленият пазар, за да се облекчат продажбите, обезщетенията и др.
Какво е положението в бившите социалистически страни? В Чехия и Унгария успяха да се справят с проблема поради това, че кооперативните селски стопанства бяха запазени по време на поземлената реформа, като законодателството позволява отдаването на земята под аренда с цел увеличаване на парцелите за обработване. Но разходите при тях остават високи поради големия брой краткосрочни договори за аренда, както и правните ограничения пред свободното договаряне. В Унгария например кооперативите нямат право да купуват земя.
Сериозен е проблемът с комасацията в Полша, където тя се извършва с много бавен темп. Според предварителни данни на полски аграрни учени ще са необходими 100 г., за да се извърши уедряване, и над 150 г. за цялостно приключване на процеса. По този случай полското правителство започна да плаща по-високи пенсии на земевладелците, имащи малки парцели земя, които се съгласяват да ги продадат, като тези площи се присъединяват към по-едри стопанства.
Проектозаконът за комасацията на земеделски земи у нас предвижда окрупняването да става доброволно. В него е записано, че предложенията за включване в комасационната програма се правят от общините въз основа на искане на не по-малко от 50%, плюс един от собствениците на земеделски земи в землището, или на тези от тях, които притежават не по-малко от 2/3 от подлежащите на комасация земи. Комасацията може да бъде пожелана и от ползвателите, арендаторите и наемателите след писмено изразено съгласие на собствениците. Кой ще определя подлежащите на комасация земи, не става ясно.
Формирани и обособени преди комасацията земеделски стопанства да съхранят целостта си и след провеждането й, предвижда проектът. Не се уточнява кои са тези стопанства. В същия член 5 друга алинея гласи: “при писмено изразено желание на собствениците на перекендетни имоти по възможност те се комасират по периферията на землището, в което са останалите им поземлени имоти.” Според мен този текст не отговаря на новите условия, създадени в нашата страна, той директно е взет от стария закон.
В проекта е записано още, че “при делби, сделки и отчуждаване не се допуска раздробяване на комасираните имоти на части, по-малки от определения за землището минимален размер” и т. н. Въпросът е за всяко землище този минимален размер различен ли ще бъде и от какво ще зависи?
Някои арендатори в България смятат, че уедряването на земята ще бъде проблемно и по чисто финансови причини.
“При финансиране на комасацията от държавния бюджет направените разходи за техническите дейности се заплащат от собствениците на комасираните имоти в 10-годишен период, освен в случаите на чл. 3, ал. 3.” Колко и в кои случаи ще плащат собствениците и кои са “специалните” случаи?
Само това намерих. Успех
Какво чудо е станало и най-вече как, та в условията на “дребно, разпокъсано, неефективно” и пр. клишета земеделие емблематичният за цялата ни душевност поминък възкръсва тогава почти като библейския Лазар? Една “Анкета за старото и новото лозарство в окръга Пловдив” от януари 1915 ни дава твърде любопитна представа за това, как е вървял процесът по възобновяването на старите, дофилоксерни лозя с новоприсадени в село Куклен, тогава в Станимашка (Асеновградска) околия.
През 1910 година, показва анкетата, в селото са насадени 44. 9 декара нови лозя, а през 1911 67. 7 декара. 1912 прибавя още 132. 4 декара, а 1913, годината на Междусъюзническата война 77. 8 декара. През 1914, вероятно в първите є месеци, преди мъжете да заминат по фронтовете на Първата световна война, са насадени 156. 7 декара.
Изобщо, откъдето и да погледнем тези цифри, едно е ясно: куражът да се садят нови лозя, в самия разгар на филоксерата и връхлитащите една след друга войни, не би бил възможен иначе, освен декарче след декарче,
къща след къща, човек след човек.
Впрочем не става ли по този начин картината, която даваме дотук, някак си прекалено “съвременна” с оглед на днешното дередже на нашенското лозарство?
Насядали на сянка по пейките
край площада в Брестовица,
възможно най-осведомените местни “статистици” бай Радко Гешев, Димитър Люлелин, Йордан Буков и пр. “антики”, като начало го удрят на спомени: най-голямото частно лозе, садено някога наведнъж в тяхното село, било от 26 декара, собственост на някой си Димитър Буков, от който род бил и прочутият пианист Юри Буков. Той обаче играел с кредити от някакви си евреи и няколко години по-късно насадил наведнъж друго, още по-голямо лозе от 36 декара. Какво правели останалите ли? Като сега, отговарят старците: тази година неколцина насадят по три-четири декара, на другата още пет-шест, та до девети септември. Заварил селото с десетина хиляди декара лозя и поне 70 фирми, които през есента изкупували прясно грозде за износ, а през зимата виното!
Каква е днес
картината?
Георги Григоров вече имал “направени” към 5-6 декара ново лозе, Любен Кидиков 5, от 3-4 до 6-7 декара имали Георги Мерджанов, Стоян Шопов, Никола Тошев, Спас Пенов. Как обаче се оправят без кредити, които днес нито някой дава, нито друг е луд да тегли, старците все пак не коментират: върви ли наистина да броиш парите на този-онзи пред вестниците? Като капак към всичко друго обаче новите местни лозя съвсем не били в брестовишкия кър, а в землището на съседното Първенец, където с връщането на земята отдавна било приключено, докато на местната
земеразделителна каша краят не се виждал.
Разбира се, ако това е някаква утеха, нека кажем, че първите насадени след 10 ноември нови лозя и в Брестник също са в “перекендетни” имоти, в землищата на Куклен и Пловдив. Най-напред ново лозе тук е направил бай Димитър Ръжев, 71- годишен: 6 декара мавруд и мерло, вече на четвърта година. Досами него е и лозето на Георги Крушков, 2 декара. В пловдивско землище, някъде между новата митница и Беломорския квартал, е другото ново лозе на Ръжев: 6 декара мускат на три години. Тази зима някой изкрал циментовите му колове (60 парчета на декар по 6 хиляди лева единият!), но той ги възстановил веднага: ако някой, на когото не му харесва частното, си е мислел да ме откаже по този начин, не е познал, казва той. Неговият мерак бил брестнишкият кър пак да стане “райска градина като едно време”, когато баща му насадил първите си 5-6 декара лозе през 1926 година, а девети септември го заварил с 46, всички на плод и без нито една тревичка помежду кютуците.
Надявайки се, че с връщането на земята вече няма как да не се приключи, Ръжев е поръчал лозички за още 8 декара, Георги Крушков за 9, а бай Васил Ганев, който ще сади сефте за 10 декара.
Маврудът
ще е основен
сорт и сега.
Докато разказва как е намислил да си отлива сам циментовите колове, за да му легне по-евтино, бай Васил сякаш малко неочаквано сменя темата: за някакъв сън, който започнал да му се явява доста често напоследък. Сънувал, разказва 67-годишният бивш зидар, че отива да си купи хляб и във фурната двама от някогашните селски деребеи, изпотрошили кокалите на десетки брестничани, за да ги вкарат “доброволно” в ТКЗС, се опитват да му вземат хлябовете. Травми като тази, особено сред по-възрастните лозари и винари, колкото си щеш: по девети Ганеви имали 55 декара лозя на плод и бъчви за 19 тона вино, всичко национализирано и разпиляно по неизвестно каква безумна логика.
Девет декара мавруд в Брестник е насадило и семейството на Георги Даскалов, а братът на жена му Георги Жилов
¦ 7 декара. За разлика от другите обаче, които поръчали облагородените лозички при пепиниеристката Дора Томова от Брестовица, Даскалови купили само дивите подложки, наели жени да ги присадят и
направили
вкоренилище
в двора си.
Каквито и да са разходите за труд и възможните загуби от брак при това “домашно пепиниерство”, рискът вероятно си струва: 1 “антифилоксерна” подложка все пак е 200 лева, а облагородената и окоренена лозичка 2 хиляди.
Така или иначе с постепенното връщане на земята май са потръгнали и работите по създаването на нови лозя. Освен Дора Томова, която първа след 10 ноември започнала да присажда лозички в Брестовица, в момента поне още 50-60 души пак били подхванали ашладисването. Стоян Патишанов, на когото след разтурването на ТКЗС се паднал единственият оцелял маточник в селото с “капацитет” от 45-50 хиляди подложки, разказва, че имал клиенти от Съединение, Строево, Браниполе, Куклен и т. н. , решени да правят нови лозя. В друго от елитните пепиниерски средища на Южна България Кортен, също “реанимирали” старите текезесарски маточници и вкоренилища, а освен това с изработка на лозов посадъчен материал започнали да се занимават и доста от частниците.
Досами Пловдив пък, край Пещерско шосе, към 80 декара маточник и елитно лозе от престижни италиански и нашенски сортове още преди 5 години е създала и “тайнствената” фирма АМБ “Агро”, за която из лозарските села разказват, че е “заложила” поне 1 милион лозички за клоновете на “Ловико” в Сухиндол и Чирпан. Г-жа Венета Янева, шеф на производството, отказа всякакви подробности, но репортерът все пак успя да изкрънка каквото му трябваше: случаите, в които частници от Пловдивско търсели лозички за 5, 10, 15 декара, основно мавруд и каберне, действително не били никак малко. Впрочем в последните 2-3 години лозов посадъчен материал правели малко по-усилено ВСИ и Овощарският институт, а от лани са заработили собствен маточник и вкоренилище и
в перущенският селскостопански техникум.
Засега с капацитет за 70 декара лозя годишно, половината мавруд, а останалите мерло и каберне според директорката Невена Манова. В самата Перущица обаче ги тресе друга треска: създадените до сега трийсетина декара мавруди са садени директно, от пръчка, както това ставало и “едно време”! Какво, настръхва един от феновете на традицията Иван Анастасов, насадил 2 декара, да не съм си мислел, че асмите по дворовете, благодарение на които бил запазен автентичният местен мавруд, са до една от присади? Останалото, разбира се, няма как да не е свързано с онази “маврудова митология”, която твърди, че сортът е толкова трудно съвместим при присаждане не заради друго, а
заради
изключително
древния си,
благороднически произход.
И още че вино от присаден мавруд, дори най-доброто, винаги щяло да “бие на диво” от подложката. Струва ли си, сякаш иска да ми каже Анастасов, само заради агрономски правила човек да гаси още от самото начало възторга си, че пак става лозар и стопанин на истински мавруд?…
.......................
Като първи сериозен опит за комасация на земите в България се счита внесеният през 1908 г. законопроект за групиране на земите, предложен от народния представител П. Беров. През 1911 г. в Мадан се отбелязва първото комасиране на земеделски имоти. Това обаче е станало, без да е извършено прецизно измерване на земите, без бонитация и оценка и без да е налице комасационен проект.
За първи път озаконяване на комасацията става през 1921 г., когато са извършени 21 частични комасации във Врачанско, Плевенско, Пловдивско, Свищовско, Софийско, Беленско, Луковитско. През 1924 г. са правени общи комасации на земите на всички стопани, намиращи се в едно землище, и частни комасации, където се събират земите само на единични стопани чрез заменянето им със земи от поземления фонд. При извършване на комасиране тогавашното правителство на Ал. Стамболийски (1922 г.) е предоставяло облаги за частни лица, кооперации и общини - освобождаване от поземлен данък за 10 г., парични помощи в размер до 5% от стойността на комасираната земя, безплатно измерване на земите, освобождаване от мита и др.
Реално комасацията започва през 1925 г. В продължение на 2 г. е извършено подробно измерване на земите. През 1930 г. службата за комасация на земите е прехвърлена към отделението за земеделие. Тогава се узаконяват и начините за разрешаване на спорове по бонитиране и оценка на полски имоти, начини за обжалване на комасационни проектопланове, одобряване и утвърждаване на комасационни проекти, въвод във владение на участващите в комасацията. В бюджета на държавата е предвидена сума за финансовата 1931/1932 г. за комасиране на земите, която се е използвала за плащане на предприемачите, работили по проектите. През 1935 г. службата за комасация започва изработването на кадастър, увеличава се персоналът от земемери и агроном-бонитатори. През 1941 г. се изработва и гласува Закон за кадастъра и комасацията и са комасирани 26% от земеделските земи в България. През 1950 г. излиза министерско постановление, което отменя Закона за кадастъра и комасацията и с това се прекратява комасационната дейност като селскостопанско мероприятие. През 1991 г. във Великото народно събрание беше постъпил проектозакон по кадастър и комасация, но за съжаление той не достигна до пленарна зала. Може би този закон би допълнил ЗСПЗЗ и би отстранил някои негови недостатъци.
Аграрната реформа от 1991 г. до сега доведе до многократно повече парцели в едно землище, които са разпокъсани, маломерни, отдалечени, негодни за механизирана обработка, със затруднен или липсващ транспортен достъп до тях. Този проблем се задълбочи след въвеждането на доброволните делби и в резултат на многото наследници на собствениците отпреди, която тенденция за съжаление продължава и сега, а не може и да бъде ограничена.
Връщането на земята в реални граници ликвидира проведените комасации до 1941 г., когато е имало 12 млн. ниви и около 885 000 собственици. Днес броят и на едните, и на другите е два пъти по-голям. Ако през 1991 г. бе направена комасация, връщането на земята щеше да стане по-бързо и земеразделянето щеше да стане с по-малко средства.
С приемането на сегашния проектозакон за комасацията ще се закъснее по отношение на наследодателите. Същевременно той ще е преждевременен, защото ще е необходимо да се направят промени в Закона за наследството, да се активизира поземленият пазар, за да се облекчат продажбите, обезщетенията и др.
Какво е положението в бившите социалистически страни? В Чехия и Унгария успяха да се справят с проблема поради това, че кооперативните селски стопанства бяха запазени по време на поземлената реформа, като законодателството позволява отдаването на земята под аренда с цел увеличаване на парцелите за обработване. Но разходите при тях остават високи поради големия брой краткосрочни договори за аренда, както и правните ограничения пред свободното договаряне. В Унгария например кооперативите нямат право да купуват земя.
Сериозен е проблемът с комасацията в Полша, където тя се извършва с много бавен темп. Според предварителни данни на полски аграрни учени ще са необходими 100 г., за да се извърши уедряване, и над 150 г. за цялостно приключване на процеса. По този случай полското правителство започна да плаща по-високи пенсии на земевладелците, имащи малки парцели земя, които се съгласяват да ги продадат, като тези площи се присъединяват към по-едри стопанства.
Проектозаконът за комасацията на земеделски земи у нас предвижда окрупняването да става доброволно. В него е записано, че предложенията за включване в комасационната програма се правят от общините въз основа на искане на не по-малко от 50%, плюс един от собствениците на земеделски земи в землището, или на тези от тях, които притежават не по-малко от 2/3 от подлежащите на комасация земи. Комасацията може да бъде пожелана и от ползвателите, арендаторите и наемателите след писмено изразено съгласие на собствениците. Кой ще определя подлежащите на комасация земи, не става ясно.
Формирани и обособени преди комасацията земеделски стопанства да съхранят целостта си и след провеждането й, предвижда проектът. Не се уточнява кои са тези стопанства. В същия член 5 друга алинея гласи: “при писмено изразено желание на собствениците на перекендетни имоти по възможност те се комасират по периферията на землището, в което са останалите им поземлени имоти.” Според мен този текст не отговаря на новите условия, създадени в нашата страна, той директно е взет от стария закон.
В проекта е записано още, че “при делби, сделки и отчуждаване не се допуска раздробяване на комасираните имоти на части, по-малки от определения за землището минимален размер” и т. н. Въпросът е за всяко землище този минимален размер различен ли ще бъде и от какво ще зависи?
Някои арендатори в България смятат, че уедряването на земята ще бъде проблемно и по чисто финансови причини.
“При финансиране на комасацията от държавния бюджет направените разходи за техническите дейности се заплащат от собствениците на комасираните имоти в 10-годишен период, освен в случаите на чл. 3, ал. 3.” Колко и в кои случаи ще плащат собствениците и кои са “специалните” случаи?
Само това намерих. Успех
- irina_van
- Потребител
- Мнения: 106
- Регистриран на: 06 Апр 2006, 10:52
- Местоположение: Пловдив
Re: перекендетни имоти?
poli_g написа:Колеги, моля помогнете….В сиела и апис не намирам легална дефиниция, какви са тези имоти.Благодаря на всички предварително!
Колега и чичко гугъл малко намери.
Това е първия линк
Това е втория
Късмет
- gery
- Потребител
- Мнения: 602
- Регистриран на: 23 Авг 2001, 19:26
- Местоположение: Варна
Доколкото си спомням, означаваше имот в друго землище. Случаят, във връзка с който го чух, беше с човек от една община, на който уж не могат да му се възстановят земите в реални граници и му дават земи в друга община. Нещо такова. Не се занимавам с това, просто тогава чух думата и я търсих в речника на чуждите думи.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
, където пише:portokal написа: в речника на чуждите думи.
перекендЕ (тур. perakende от перс.)
1. Полски имот в чуждо селище или между съседни землища.
2. прен. Ли[е без определена работа и местожителство; без авторитет.
В турско-българския речник:
perakende s.
пръснат, разпръснат;
на дребно (за стока).
- kontrol
- Активен потребител
- Мнения: 1109
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 15:49
перекендентни имоти за тези които по време навлизането в ТКЗС са билиземлището на едно село, а при възставовяването в друго, поради промянана границите на землището-най общо казано
- ostin
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 07 Окт 2005, 10:41
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 47 госта