- Дата и час: 29 Ное 2024, 01:24 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Владение и държане на вещ
|
|
15 мнения
• Страница 1 от 1
Владение и държане на вещ
Има ли разлика между владение и държане на една вещ?
- taisana
- Младши потребител
- Мнения: 28
- Регистриран на: 31 Мар 2006, 11:59
Каква точно е разликата?
Каква точно е разликата?
- taisana
- Младши потребител
- Мнения: 28
- Регистриран на: 31 Мар 2006, 11:59
Закон за собствеността
VII. ВЛАДЕНИЕ
Чл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Чл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
(2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
------------------------------------------------------------------------------
Значи за да имаме владение следва върху вещта/имота/ да се упражнява фактическа власт и владелеца да я държи като своя - все едно е собственик, докато при държането вещта не се държи като своя. Например ако едно лице закупи имот и си го стопанисва с ясното съзнание че е собственик то той е владелец - добросъвестен е ако го е закупил с нот. акт и не знае че праводателя му не е собственик иначе е недобросъвестен. От състава на владението произтичат редица правни последици като например придобиване собственост по давност 5 или 10 год. в зависимост от това добросъвестен ли е или не и др. При държането такива последици няма, защото този който се намира в имота може да упражнява фактическа власт върху имота но не като свой и няма намерение да го свои, например го държи за другиго. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
VII. ВЛАДЕНИЕ
Чл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Чл. 70. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
(2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
------------------------------------------------------------------------------
Значи за да имаме владение следва върху вещта/имота/ да се упражнява фактическа власт и владелеца да я държи като своя - все едно е собственик, докато при държането вещта не се държи като своя. Например ако едно лице закупи имот и си го стопанисва с ясното съзнание че е собственик то той е владелец - добросъвестен е ако го е закупил с нот. акт и не знае че праводателя му не е собственик иначе е недобросъвестен. От състава на владението произтичат редица правни последици като например придобиване собственост по давност 5 или 10 год. в зависимост от това добросъвестен ли е или не и др. При държането такива последици няма, защото този който се намира в имота може да упражнява фактическа власт върху имота но не като свой и няма намерение да го свои, например го държи за другиго. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
- tankovbg
- Потребител
- Мнения: 209
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40
Бих добавил, че между държателят и собственика на веща има облигационна връзка - напр. договор за наем. Така държателят винаги упражнява фактическа власт върху веща правомерно(на някакво правно основание). Затова държателят дължи връщането на веща. Докато между владелеца и собственика отношението е вещно. Затова владението може да бъде и неправомерно.
- wenger
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 03 Апр 2006, 16:12
- Местоположение: София
wenger написа:Бих добавил, че между държателят и собственика на веща има облигационна връзка - напр. договор за наем. Така държателят винаги упражнява фактическа власт върху веща правомерно(на някакво правно основание). Затова държателят дължи връщането на веща. Докато между владелеца и собственика отношението е вещно. Затова владението може да бъде и неправомерно.
Колега wenger,
Точно обратното е.
Налице е облигационно отношение САМО между владелецът и собственика. Счита се, че лицето - владелец - владее вещта за себе си, докато не се докаже , че я владее за другиго. / напр. може да а владее въз основа на договор за наем/. Владелецът има право на посесорна защита, когато владението му е продължило повече от 6 месеца/ срв. чл.75 - 76 ЗС /. В раздел седми от ЗС - ВЛАДЕНИЕ, последното се разглежда като ФАКТИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ, а не като елемент от абсолютното право на собственост. / виж чл. 68 ал. 1 ЗС/. На още по-силно основание е така, тъй като при исковете за защита на владението, не се установява правото на собственост , а фактическото състояние - ВЛАДЕНИЕТО. Като доказателство, че само и единствено между владелен и собственик съществува облигационна връзка са и ред други норми на ЗС / вж. чл. 70,72, 73 /.
При държането, лицето държи вещта без правно основание / тук разбирай валидно правоотношение/. Именно поради това обстоятелство, държателят дължи обезщетение на собственика на веща за неоснователното и държане. Държателят няма никаква правна възможност да защити " правото си " да държи определена вещта, именно поради обстоятелството, че я държи без основание. Горното се подкрепя и от използваните термини в ЗС. Ако вашия извод беше правилен, че между " държателя " и собственикът е налице валидно ОПО, то в чл.70 ЗС, щеше да се използва термина " добросъвестно държане " вместо познатото ни - " добросъвестно владение".
УСПЕХ!
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
monteskio написа:wenger написа:Бих добавил, че между държателят и собственика на веща има облигационна връзка - напр. договор за наем. Така държателят винаги упражнява фактическа власт върху веща правомерно(на някакво правно основание). Затова държателят дължи връщането на веща. Докато между владелеца и собственика отношението е вещно. Затова владението може да бъде и неправомерно.
Колега wenger,
Точно обратното е.
Налице е облигационно отношение САМО между владелецът и собственика. Счита се, че лицето - владелец - владее вещта за себе си, докато не се докаже , че я владее за другиго. / напр. може да а владее въз основа на договор за наем/. Владелецът има право на посесорна защита, когато владението му е продължило повече от 6 месеца/ срв. чл.75 - 76 ЗС /. В раздел седми от ЗС - ВЛАДЕНИЕ, последното се разглежда като ФАКТИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ, а не като елемент от абсолютното право на собственост. / виж чл. 68 ал. 1 ЗС/. На още по-силно основание е така, тъй като при исковете за защита на владението, не се установява правото на собственост , а фактическото състояние - ВЛАДЕНИЕТО. Като доказателство, че само и единствено между владелен и собственик съществува облигационна връзка са и ред други норми на ЗС / вж. чл. 70,72, 73 /.
При държането, лицето държи вещта без правно основание / тук разбирай валидно правоотношение/. Именно поради това обстоятелство, държателят дължи обезщетение на собственика на веща за неоснователното и държане. Държателят няма никаква правна възможност да защити " правото си " да държи определена вещта, именно поради обстоятелството, че я държи без основание. Горното се подкрепя и от използваните термини в ЗС. Ако вашия извод беше правилен, че между " държателя " и собственикът е налице валидно ОПО, то в чл.70 ЗС, щеше да се използва термина " добросъвестно държане " вместо познатото ни - " добросъвестно владение".
УСПЕХ!
Само ще кажа, че наемателя държи вещта, а не я владее! Сигурна съм, че знаеш какво имам предвид.
- gery
- Потребител
- Мнения: 602
- Регистриран на: 23 Авг 2001, 19:26
- Местоположение: Варна
Гери,
Предметът на спора е друг в изложението което по-горе направих. Убеден съм, че ще се съгласиш с това.
Относно държането и владението на наемателя.........може да поспорим. В правната доктрина се използват и двете понятия в смисъла който както аз, така и ти го употреби, но който смисъл е различен от този на колегата който цитирах.
Според едни автори / чиято литература съм чел / използват термина " владение ". То - владението може да се упражнява лично или чрез друго лице. Съобразно с този момент владението може да се разграничи на:
1. пряко и
2. посредствено.
Пряко владение има лицето, което непосредствено и лично упражнява своето вещно право, своето фактическо господство върху една вещ, без да зависи от трето лице.
Посредствено владение има, когато лицето пряко не владее вещта, а упражнява властта си / владението си /чрез друго лице. Такова положение има при дадено под наем жилище, при аренда и прочие.
Други автори използват термина " държане " - владелецът / а не държателят / държи вещта за себе си, докато не се докаже друго / например договор за наем/.
И в двата примера дадени от мен става въпрос за едно и също нещо, казано по различен начин. В чл.68 термина " държи " е изпозлван за да се избегне тафтологията. Иначе смисъла е ясен.
В тази връзка, отново се връщам на обстоятелството, че основата на спора беше друга.
Дали владелецът владее вещта за друг, или дали я държи за друг, не е съществено. Това е чисто терминология.
Важното бе в случая, че при владението е налице ОПО, докато този елемент липсва при държането по смисъла на ЗС.
УСПЕХ!
Предметът на спора е друг в изложението което по-горе направих. Убеден съм, че ще се съгласиш с това.
Относно държането и владението на наемателя.........може да поспорим. В правната доктрина се използват и двете понятия в смисъла който както аз, така и ти го употреби, но който смисъл е различен от този на колегата който цитирах.
Според едни автори / чиято литература съм чел / използват термина " владение ". То - владението може да се упражнява лично или чрез друго лице. Съобразно с този момент владението може да се разграничи на:
1. пряко и
2. посредствено.
Пряко владение има лицето, което непосредствено и лично упражнява своето вещно право, своето фактическо господство върху една вещ, без да зависи от трето лице.
Посредствено владение има, когато лицето пряко не владее вещта, а упражнява властта си / владението си /чрез друго лице. Такова положение има при дадено под наем жилище, при аренда и прочие.
Други автори използват термина " държане " - владелецът / а не държателят / държи вещта за себе си, докато не се докаже друго / например договор за наем/.
И в двата примера дадени от мен става въпрос за едно и също нещо, казано по различен начин. В чл.68 термина " държи " е изпозлван за да се избегне тафтологията. Иначе смисъла е ясен.
В тази връзка, отново се връщам на обстоятелството, че основата на спора беше друга.
Дали владелецът владее вещта за друг, или дали я държи за друг, не е съществено. Това е чисто терминология.
Важното бе в случая, че при владението е налице ОПО, докато този елемент липсва при държането по смисъла на ЗС.
УСПЕХ!
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Уважаеми monteskio! Преди да се регистрирам мога да кажа, че Вие ми направихте приятно впечатление с разсъжденията си. Но с написаното по-горе не мога да се съглася, тъй като съм сигурен, че повечето потребители имат отлично мнение за Вас и са по-склонни да се вслушат в това, което Вие пишете. Това означава тези хора да останат с твърде погрешно впечатление по въпроса за владението и държането. Сам твърдите, че владението е фактическо състояние и това е така. След като владението е фактическо състояние, а не право, къде е правната обвързаност между владелеца и собственика, за което твърдите, че съществува облигационно отношение? Друга груба грешка - "държателят държи веща без правно основание". Точно обратното. Наемателят, влогоприемателят, заемателят и др. държат една вещ за другиго. И този друггиго им я е дал по силата съответно на договор за наем, договор за влог, договор за заем за послужване и т.н. Така държателят винаги правомерно упражнява фактическа власт върху веща за другиго.
Все пак оставам с отлични впечатления от Вас, особено като имам предвид, че съвсем наскоро се дипломирахте. Бъдете здрав!
Все пак оставам с отлични впечатления от Вас, особено като имам предвид, че съвсем наскоро се дипломирахте. Бъдете здрав!
- wenger
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 03 Апр 2006, 16:12
- Местоположение: София
Колега wender,
В чл.69 ЗС изрично е казано, че ВЛАДЕЛЕЦЪТ , а не държателят държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за друг. Доказателства, че владелецът владее вещта за друг или обратно казано, че собственикът на вещта упражнява фактическата си власт чрез наемателя е догор за наем, за аренда и прочие.
В тази връзка, както подробно изложих по-горе и другите си основания, считам, че изводите Ви са неправилни. Само и единствено владелецът държи вещта за другиго на правно основание - при наличието на валидно ОПО, т.е. владее за друг. Поради това собственикът може да предяви иск за обезщетение за неоснователно използване на вещта си.
От друга страна, всеки има право да дава вяра на това, което счита за правилно. Принципно положение е, че тук във форумите правилно е това мнение, което се споделя от повечето участващи в дадена дискусия. След като заданият въпроса прочете всички мнения и установи, че 9 от 10 са подобни, то следва извода че те са правилни.
С добри пожелания!
УСПЕХ!
В чл.69 ЗС изрично е казано, че ВЛАДЕЛЕЦЪТ , а не държателят държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за друг. Доказателства, че владелецът владее вещта за друг или обратно казано, че собственикът на вещта упражнява фактическата си власт чрез наемателя е догор за наем, за аренда и прочие.
В тази връзка, както подробно изложих по-горе и другите си основания, считам, че изводите Ви са неправилни. Само и единствено владелецът държи вещта за другиго на правно основание - при наличието на валидно ОПО, т.е. владее за друг. Поради това собственикът може да предяви иск за обезщетение за неоснователно използване на вещта си.
От друга страна, всеки има право да дава вяра на това, което счита за правилно. Принципно положение е, че тук във форумите правилно е това мнение, което се споделя от повечето участващи в дадена дискусия. След като заданият въпроса прочете всички мнения и установи, че 9 от 10 са подобни, то следва извода че те са правилни.
С добри пожелания!
УСПЕХ!
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Mnogo e elementarno-владелецът има немерение да свои веща(animus+corpus),докато при държателят липсва това намерение и неможе да стане соб. по давност,при него липсва animus-a.
При всички случаи наемателят и само държател,не и владелец.Ако приемете,че наемателят е владелец то значи,че той може да стане соб. по давност?!?
При всички случаи наемателят и само държател,не и владелец.Ако приемете,че наемателят е владелец то значи,че той може да стане соб. по давност?!?
- jijiye
- Младши потребител
- Мнения: 69
- Регистриран на: 25 Мар 2006, 16:35
monteskio написа: [
Налице е облигационно отношение САМО между владелецът и собственика. Счита се, че лицето - владелец - владее вещта за себе си, докато не се докаже , че я владее за другиго. / напр. може да а владее въз основа на договор за наем/.
.......Като доказателство, че само и единствено между владелен и собственик съществува облигационна връзка са и ред други норми на ЗС / вж. чл. 70,72, 73 /.
Колега, Monteskio,
Аз също съм с отлични впечатления за Вас, особено в областта на трудовото право. В случая, обаче, разбирането ви за правната характеристика на владението е погрешно. А примерът, който сте дали с договора за наем - това е класически пример за илюстриране на държането.
Просто придавате повече значение на "корпуса" и пренебрегвате "анимуса". Когато лицето упражнява фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държи по силата на договор за наем, който не е годно основание за прехвърляне право на собственост - той не го държи "като свой". Ако упражнява фактическа власт върху даден имот без каквото и да било правно основание но с намерението "да го свои" т.е. да го придобие - той е владелец. Владението може да се основава на договор, то това следва да е договор с вещно-прехвърлително действие. Ако договорът е нищожен - владелецът е недобросъвестен, но не губи качеството си на владелец.
Не зная на каква правна доктрина относно владението се позовавате, но по-ясно от Венедиков и Таджер никой не го е дефинирал.
-
mi_lena - Потребител
- Мнения: 621
- Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
- Местоположение: София
Таджер във "Владението" е казал всичко за разликата между държане и владение, и не само това. При това, всичко е изложено много разбираемо. Препоръчвам я на колегите, които не са я чели. Много е добра!
-
scribtor - Потребител
- Мнения: 688
- Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46
15 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 37 госта