- Дата и час: 28 Ное 2024, 21:08 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
взет имот по давност
|
|
12 мнения
• Страница 1 от 1
- Никой
- Никой
При придобивната давност, правото на собственост се прекратява, ако бъде заведен иск, то той ще е недопустим!Съдът служебно следи, така че смятам, че самото право на иск (да кажем ревандикационен) се прекратява, просто няма активна легитимация.
А иначе, за ужиления бих посъветвал да провери дали ФС на придобивната давност е налице и най-вече дали волеизявлението било то по реда на 483 ГПК или с установителен иск е действително и не страда от пороци!
За повече информация vesko_atv@abv.bg
А иначе, за ужиления бих посъветвал да провери дали ФС на придобивната давност е налице и най-вече дали волеизявлението било то по реда на 483 ГПК или с установителен иск е действително и не страда от пороци!
За повече информация vesko_atv@abv.bg
- vesselincho
Нотариалният акт по чл.483,ал.2 ГПК не създава собственост и винаги може да бъде оспорен. Обикновено лесно се намират трима свидетел, което да докажате , че определен имот е владян 5 или 10 години. При оспорване на акта , може да представите доказателства, че това не отговаря на истината, вкл. и че давността е била спирана или прикъсвана по определени причини за определени периоди от време.
- Гост
[quote="vesselincho"]При придобивната давност, правото на собственост се прекратява, ако бъде заведен иск, то той ще е недопустим!Съдът служебно следи, така че смятам, че самото право на иск (да кажем ревандикационен) се прекратява, просто няма активна легитимация.
Кога обаче би следвало съда да се произнесе по недупостимостта - при проверката за процесуална легитимация (за която следи служебно), която е обвързана с материалнопрвната или с решението по същество? Защото правото на иск е право по принцип и той е допустим, ако волеизявлението на ищеца отговаря на изискванията на закона за основание и петитум. Защото дори и неверни изявленията на ищеца в основанието, то едва при ход по същество ще бъде изяснено дали искът е основателен.
Имам същата болка и съда не прекрати делото поради наличие на изтекла придобивна давност с проверката за допустимост.
Кога обаче би следвало съда да се произнесе по недупостимостта - при проверката за процесуална легитимация (за която следи служебно), която е обвързана с материалнопрвната или с решението по същество? Защото правото на иск е право по принцип и той е допустим, ако волеизявлението на ищеца отговаря на изискванията на закона за основание и петитум. Защото дори и неверни изявленията на ищеца в основанието, то едва при ход по същество ще бъде изяснено дали искът е основателен.
Имам същата болка и съда не прекрати делото поради наличие на изтекла придобивна давност с проверката за допустимост.
- Крис
Естествено е, че е така. В правото има два основни вида срокове: ДАВНОСТНИ И ПРЕКЛУЗИВНИ. Една от разликите между тях е, че за преклузивните срокове съдът следи служебно, защото с тяхното изтичане се губи самото субективно право, а за давностните съдът не може и не е длъжен да следи служебно. Право да се позове на тях има заинтересована страна (защото тя може и да не иска да се ползва от тях). С изтичането на давностния срок не се погасява самото субективно право, а правото да се иска неговото изпълнение по съдебен ред, т.е. то вече не е притезание и може да бъде осъществено само доброволно. Даденото след изтичането на давностния срок не е дадено без правно основание (защото реално правото съществува) и не подлежи на връщане. Обратно- след изтичането на преклузивните срокове даденото в изпълнение е е лишено от правно основание и подлежи на връщане, в противен случай изпълнилият има право на иск на основание "неоснователно обогатяване".
- no name
12 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 25 госта