Разбира се, че ще отговоря.
Хайде по ред на номерата:
1. През 1962г. - когато е придобито жилището, свекърът ви с кого е бил в брак - с майката на съпругът ви или с втората съпруга?
Не е чак толкова оплетена ситуацията.
Мъжът ми е роден от брак, който е втори и за двамата му родители,
а жилището е придобито по време на същия този втори брак.
С една дума, жилището е купено от бащата и майката на съпруга ми.
Бившата съпруга не би могла да се намеси.
Тук е моментът да падна на колене и да благодаря Богу,
че ми е спестил евентуална "втора свекърва"
2. С договор ли е придобито жилището през 1962г., какъв договор и упоменато ли е изрично, какви томно са частите, при които се придобива правото на собственост.
Виждала съм само нотариален акт за покупка, където точно са упоменати квотите: свекъва ми плаща 2/3 от покупката, а свекърът - 1/3 част.
Той е починал 30 години по-късно.
Доколкото ми е ясно, умирайки през 1992 г. той вече е притежавал 1/2 част от този имот,
нищо, че в нотариалния акт частта му е била 1/3.
3. Ако жилището е придобито по време на първия брак на свекъра ви, кога е прекратен този брак. Съответно, кога е сключен вторият брак на свекъра ви и има ли по време на втория му брак сключени някакави договори или делба за жилището и плащания по такава делба за жилището?
Не е придобито по време на предходен брак, както вече казах.
4. В завещанието от свекъра ви 1\3 ид.ч. ли е споменато, че завещава или, че завещава "частта си от жилището" на своя син
Завещанието е кратко:
"Завещавам всичкото си движимо и недвижимо имущество на сина си ..."
Не се упоменават идеални части. Думата "част" не е използвана никъде.
Това завещание не е било оспорвано от никого 13 години.
Доколкото разбирам, вече не може да бъде оспорено
и съпругът ми е собственик на 1/2 част от жилището.
Нали така? Завещанието обезнаследява майката за сметка на сина.
После майката се скарва със своята дъщеря от предходния брак
(тя не е осиновена от свекър ми)
и прехвърля своята част от жилището на сина си,
за да не може дъщерята от предходния брак да я наследи.
И най-вече, за да я ядоса.
Не е лесен характер, казвам ти...
5. Каква точно част е упоменато, че се прехвърля с договора за издръжка и гледане?
Ето там е трудното.
В договора за издръжка и гледане
свекърва ми посочва, че прехвърля на сина си
"собствения си недвижим имот - 2/3 идеални части от апартамента. Прехвърлителката си запазва правото на обитаване пожизнено на 3 от четирите стаи (посочват се кои са те)".
От това става ясно, че оставя на сина ползването само на 1 стая - такава е квотата на бащата при покупката, но не и при смъртта му.
При такива условия е подписан този договор.
Съпругът ми знаеше, че е ощетен, но не сметна за нужно да се пазари.
Нещо повече,
ние не сме ползвали никога дори тази 1 стая,
тъй като ясно ни се каза, че ако не сме съгласни, договорът се разваля.
Разбираемо е старият човек да си брани спокойствието и независимостта,
особено ако е егоистичен по характер.
Съобразяваме се с това желание.
Отношенията ни никога нямаше да се обтегнат,
ако не си беше "навила на пръста" да развали Договора без обяснима причина.
Мога само да гадая дали някой я подучва, или не.
Както нещата си вървяха години наред кротко,
изведнаж свекърва ми започна да търси поводи за разрив.
Та така, steli...
Ако не бяхме главни "герои",
интересен е казусът наистина.
На мен ми е интересен в морален и психологически план,
на теб - в юридически план...
Както се сещаш,
не ми се ще да живеем чак толкова "интересно"
но... други решават.
Сега бягам да поработя малко за разнообразие.
Надявам се да нямаш нищо против.
Признавам, изобщо не ми мина през ум, че вторият брак, вече е бил сключен през 1962г.
скромните доходи.