forum.lex.bg

Колеги, някой имал ли е дело за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане? Ако някой от вас е водил такова дело моля да сподели своя опит, интересува ме също така в чия полза е приключило делото. Всичко, което ми кажете по темата ще ми бъде полезно. Предварително благодаря!

Кажи само какво те интересува, аз съм участник в най-абсурдното такова дело. Само ще ти кажа, че съдиите едно си знаят - винаги го решават в полза на стареца, защото дори гледането да е преустановено и за един ден, договорът може да се развали, ега ти практиката!

A колко струва цялата процедура . Питам за хонорара на адвоката

Процедурата по разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане същата ли е като развалянето на дарение?

абсолютно не.веднъж направено, дарение не може да се развали от дарителя; може само да се оспори до размера на запазената част и от заинтересувано лице-наследник. веднъж прието дарението не може да се отхвърли и от дарения. докато договорът за прехвърляне срещу издръжка и гледане може да се развали, в случай че не се спазват поетите задължения.

А трябва ли да се изпрати нотариална покана за издръжка или само е достатъчно да се докаже че лицето което е прехвърлило имота има нужда от издръжка

Мисля, че трябва иначе как ще докажете, че не и помагат финансово

Не мисля че е необходима покана, все пак грижите, с които се нуждае прехвърлителя днес не могат да бъдат заместени от грижите положени утре. Задължението за издръжка и гредане се дължи непрекъснато!

Прощавайте, че наново повдигам въпроса, но аз не съм юрист, а съм от другата страна на "барикадата"
образно казано...
Имам нужда от компетентен съвет
и ще бъда признателна, ако го направите.

Накратко:
Мъжът ми е единствен син от брак, който за двамата му родители е втори.
Всеки един от тях има по една дъщеря от предходния брак.
Никой от тях не е осиновявал дъщерята на другия съпруг.
През 1992 г. бащата на мъжа ми почина, оставяйки завещание в полза на мъжа ми.
Завещанието не е оспорвано 13 г. по съдебен ред.
През 1993 г. майката на мъжа ми прехвърли своята част от жилището си срещу договор за гледане и издръжка.
В договора е упоменато, че тя има право на ползване на своите 2/3 от апартамента, а синът й - на наследената от баща му 1/3 част.
В това съотношение са дяловете на двамата му родители при покупката на жилището, което се е случило през 1962 г.
Тогава разбрахме, че свекърва ми не признава правото на наследяване от сина върху половината апартамент.
Приехме Договора така, както тя пожела. Съпругът ми се страхува от гнева й.
Пак заради страх от гнева й, ние не сме ползвали и онази една стая, която му е позволена по договора, тъй като свекърва ми пожела да живее сама в апартамента.
Едната от стаите тя дава под наем. Има доход и от лозя, дадени под аренда. Пенсията й е 120 лв.
85-годишна е, но здрава и енергична. Цялата грижа по бита - пране, къпане, чистене, шиене, отопление, медицински грижи и всичко необходимо е ежедневна наша грижа.
Заплатите ни обаче са нищожни - двамата с мъжа ми получаваме по 180 лв.
Единият ни син вече трета година е без работа, по-големият създаде семейство и има бебе...
Напоследък ни е невъзможно да подпомагаме свекърва ми с пари.
По нейна инициатива беше продадено таванското помещение за 2 000 Евро, като цялата сума беше внесена в нейна банкова сметка.
Ето тогава, аз имах "неблагоразумието" да подчертая, че ето на - 1 000 Евро са нашият принос за нейната издръжка, тъй като половината от таванското помещение се е полагало на мъжа ми.
От това твърдение се стигна до небивал разрив, като свекърва ми заяви, че предприема действия по разваляне на Договора.

Вероятно действителната причина за всичко това е дъщерята от първия брак на свекърва ми, която до скоро беше в конфликт и не поддържаше връзка с майка си.
Или някой от многобройните дядовци-ухажори, които се навъртат,
или случайна позната от пенсионерската градинка, която е кандидат-гледачка...
Имали сме до сега подобни случаи, но сравнително лесно сме успявали да вразумим нашата старица.
Никога обаче положението не е било така сериозно.
Не бих ви безпокоила напразно.
.................

Не ми казвайте: Ти си виновна.
"Език мой, враг мой"... знам.

Моля Ви кажете ми, ако можете, как би погледнал на този казус съдът?
Законът не защитава ли такива договори от старчески капризи?
Тази старица живее двойно по-задоволено и по-нашироко от нас...
13 години ни използва...

Чувстваме се много зле, повярвайте.

Ами длъжни сте да я гледате, без значение как се чувствате (така се чувстват всички които имат възрастни родители, дори да нямат задължение за издръжка, а в случая тя е и свекърва- о, ужас!). Тъй че продължавайте да давате издръжка, а ако тя откаже- поискайте незабавно по съдебен ред трансформиране на грижите в парична издръжка. Вашите деца и техните нужди нямат нищо общо с договора със свекърва ви. Спрете ли издръжката губите имота, разбира се ако тя предяви иск. Не забравяйте, че според практиката и дъщеря й може да предяви този иск след смъртта на майка си, тъй че отново- грижете се за нея, простете си- празници са и така.

съдът написа:... простете си- празници са и така.

Благодаря много на уважаемия "съд"
Честно,
не мислех, че някой ще ми обърне внимание.

Ще последвам съвета.
Още повече, че съм съгласна с него.
Не само заради договора, а от човещина.
Аз си знам, че дори и тя да не иска, пак аз ще я гледам,
защото наистина няма кой друг...

Ето, обаче пример:
тази вечер, както всяка друга вечер,
занесохме в дома на мама-свекърва две торби въглища и топла вечеря.
Утре, както всеки път, преди работа мъжът ми ще намине да изчисти печката.
Синовете ще прескочат да нацепят дърва...
Никой, освен семейството ни
не знае за това.
Защо трябва сега да е нужно да го афишираме?

Кажи ми, моля те,
как ежедневното, битовото обгрижване се доказва в съд?
За парите - знам, има си документи.
А грижата?
Защо за Бога, да я доказваме?
Срам ни е да безпокоим съседи и приятели,
които да свидетелстват.
Това направо на нищо не прилича!

Споко!
Сега новите планове на свенърва ми са
да ни "изобличи" първо в искреното и лично бабешко шоу
на Меглена Ангелова

Ако последнотот е вярно, наистина е най - добре да поискат трансформация на задължението за гледане и издръжка в парично, ако не искате да изгубите придобитото с договора.

Адмирирам човещината, която сте проявявали, но колкото и да ви е неприятно, наистина може да ви се наложи да я доказвате в съда.
За съжаление единственото, което можите да противпоставите на свекърва си и, което да я накара да се замисли е, че при разваляне на договора, защото известно време не сте изпълнявали, имате иск срещу нея за това, което тя е получила.
За 12 години няма да е толкова малко, че да не вземе това предвид...


Кокото до МА и И&Л... не смятам, че това предаване може да урони доброто ви име пред нормални и свестни хора...

ПП. Има един особен момент.
Не е небходимо свекърва ви да признава правото на сина си да наследи баща си. Това се случва по силата на закона.

steli_na,
наистина съжалявам, че не надникнах тук цели 19 дни!
Боледувах, загубих време по изследвания...

Това, което правите за мен е безценно.
Наистина!
Много Ви благодаря.

Бих искала да уточня, че ние изпълняваме Договора.
Нямаме пропуски "за известно време".
Да припомня, че освен битовите грижи,
от продажбата на таванското помещение сме предоставили на свекърва ми нашия дял - 1000 Евро.
Плюс нейния дял от 1000 Евро -
това е сума, която да осигури дните й години наред като добавка към приличната й пенсия.

Естествено, сумата е достатъчна при разумно разходване...
Нашите доходи са повече от скромни,
но смятаме, че с тази продажба поне на нея за известно време сме осигурили нужното.

Почти нямахме страхове, че на този етап който и да било съдийски състав
би сметнал, че ощетяваме финансово старата жена,
но знае ли човек...
Както се досещате, за обикновени хора като нас, самото явяване в съда е вече житейска криза.
Ето защо съветът за респектиране, който ми дадохте е безценен.
Нямах представа, че можем да предявим иск към нея за това, което ние не сме получили.
Честно,
в цялата тази ситуация ние се чувстваме подведени, лъгани
и несправедливо използвани.
Не смея да кажа толкова силна дума като експлоатирани, но много е близко усещането...

До сега смятах, че всичко това е единствено морална категория.
Представа нямах, че и ние имаме законно право да протестираме,
ако не сме доволни от изпълнението на договорните отношения
и от отказа да ползваме наследеното...

Незабавно ще наемем адвокат.
Но пак използвам момента да Ви благодаря, че ме окуражихте да го направим.
Не знам дали като юрист си давате сметка
как обикновеният човек се усеща прав, но не е сигурен дали в ситуация,
която на него му се струва ужасно сложна,
ще бъде подкрепен и от Закона.
На теория ми е ясно, че пасивността предварително осъжда човека да бъде губещ.
Но ето сега, в реалната ситуация мислех,
че единствения ни изход е да спазваме условията
и да се надяваме бабата да промени решението си за разваляне на Договора.
Олекна ми, че можем да предприемем нещо, което (ако не да я вразуми) поне да я респектира.
....
Леле колко дълго излияние!
Моля, приемете го великодушно -
когато на човек му падне товар от душата,
става досаден...

Желая Ви много успешна кариера!

По-горната досадница бях аз -
Доли.

Дано сте се досетили...

От написаното е ясно, че си ти.
Но от това, коет опрочетох искам да направя едно уточнение, за да не излезе, че съм ви подвела.
По договора вие сте получили това, което тя ви дължи - собствеността върху жилището.
Но тъй като в практиката (в закона няма да намериш и "Ъ" конкретно за такива договори) се приема, че ако дори и за кратко време не сте полагали грижите, даже да имате "уважителна" причина (ето ти 19 дни си била болна и може би не си била в състояние да полагаш грижи), то прехвърлителя има интерес да развали договора.
При това положение, ако съдът евентуално намери, че иска за разваляне на договора е основателен, вие имате интерес да поискате тя да ви заплати за грижите за времето, през което сте ги полагали. Защото принципът е, че при разваляне на договора, вясак страна трябва да върне това, което е получила по разваления договор.
Така, ако предяви иск за разваляне, в първото съдебно заседание по делото е добре да предявите насрещен иск, като евентуален, в случай, че съдът развали договора, то да я осъди да ви заплати равностойността на полученото от нея. Размерът на положените грижи и дадената в натура издръжка обикновено се установява с експретиза на база на месечно необходимата сума за издръжката на лицето.
Ако съдът отхвърли нейния иск за разваляне на договора, няма да пристъпи към произнасяне по вашия иск. По него няма изобщо да има решение. Същевременно, ако по - горна истанция уважи иска за разваляне на договора, то същат атази по - горна инстанция ще трябва да постанови решение и по иска за връщане на дадането от вас, независимо, че по - долния съд не се е произнасял по този иск.
Предполагам объркването е дошло от това, което казаха, че не е необходимо свекърва ви да признава наследяването от стран ана вашия съпруг.
Това означава, че ако свекърва ви с договора за гледане и издръжка е прехвърлила цялата част, притежавана преди това от бащата на вашия съпруг - примерно 1\2 ид.ч., то за частта, коят осъпругът ви е придобил по наследяване, договорът за издръжка и гледане няма никакво прехвърлително действие. Съответно развалянето му, ще има действие само за частта, която тя е притежавала, без частта, която съпругът ви е получил чрез наследяване.
Пример: Преди смъртта свекърът ви и свекърва ви са били собственици на жилището. Наследници на вашия свекър са съпругът ви, като негов син и свекърва ви като негова съпруга. Ако свекърът ви е пиртежавал 1\2 ид.ч., тази 1\2 ид.ч. е наследена по равно между тях или съпругът ви е собственик по наследяване на 1\4 ид.ч. Или след смъртта на свекъра ви, свекървата ви е собственик на 3\4 ид.ч., а вашият съпруг на 1\4 ид.ч. Ако с договора за издръжка и гледане тя е прехвърлила целото жилище, договорът ще се развали само за 3\4 ид.ч., тъй като на останалата 1\4 ид.ч. съпругът ви е собственик не по силат ана разваления догово, а по наследяване.

Доли написа:Накратко:
Мъжът ми е единствен син от брак, който за двамата му родители е втори.
Всеки един от тях има по една дъщеря от предходния брак.
Никой от тях не е осиновявал дъщерята на другия съпруг.
През 1992 г. бащата на мъжа ми почина, оставяйки завещание в полза на мъжа ми.
Завещанието не е оспорвано 13 г. по съдебен ред.
През 1993 г. майката на мъжа ми прехвърли своята част от жилището си срещу договор за гледане и издръжка.
В договора е упоменато, че тя има право на ползване на своите 2/3 от апартамента, а синът й - на наследената от баща му 1/3 част.
В това съотношение са дяловете на двамата му родители при покупката на жилището, което се е случило през 1962 г.
Тогава разбрахме, че свекърва ми не признава правото на наследяване от сина върху половината апартамент.

Сега видях, че има по - точно изложение на казуса. Макар, че не споменавате, каква точно част е прехвърлена с договора за издръжка и гледане.

От написаното се очертава един доста интересен казус, но има доста въпросителни.
1. През 1962г. - когато е придобито жилището, свекърът ви с кого е бил в брак - с майката на съпругът ви или с втората съпруга?
2. С договор ли е придобито жилището през 1962г., какъв договор и упоменато ли е изрично, какви томно са частите, при които се придобива правото на собственост.
3.Ако жилището е придобито по време на първия брак на свекъра ви, кога е прекратен този брак. Съответно, кога е сключен вторият брак на свекъра ви и има ли по време на втория му брак сключени някакави договори или делба за жилището и плащания по такава делба за жилището?
4.В завещанието от свекъра ви 1\3 ид.ч. ли е споменато, че завещава или, че завещава "частта си от жилището" на своя син.
5.Каква точно част е упоменато, че се прехвърля с договора за издръжка и гледане?

Разбира се изобщо не е задължително да изясняваш тези въпроси, но ми стана интересно. Доста време съм се занимавала с подобин въпроси по наследяване, съсобственост, завещания, делби и пр. и ми стана интересен самия казус. В твоя случай са навързани, кави ли не щеш особености.
Предполагам адвокатът, към който ще се обърнете, също ще ви ги изясни.

steli_na,
Разбира се, че ще отговоря.
Хайде по ред на номерата:

1. През 1962г. - когато е придобито жилището, свекърът ви с кого е бил в брак - с майката на съпругът ви или с втората съпруга?

Не е чак толкова оплетена ситуацията.
Мъжът ми е роден от брак, който е втори и за двамата му родители,
а жилището е придобито по време на същия този втори брак.
С една дума, жилището е купено от бащата и майката на съпруга ми.

Бившата съпруга не би могла да се намеси.
Тук е моментът да падна на колене и да благодаря Богу,
че ми е спестил евентуална "втора свекърва"

2. С договор ли е придобито жилището през 1962г., какъв договор и упоменато ли е изрично, какви томно са частите, при които се придобива правото на собственост.

Виждала съм само нотариален акт за покупка, където точно са упоменати квотите: свекъва ми плаща 2/3 от покупката, а свекърът - 1/3 част.
Той е починал 30 години по-късно.
Доколкото ми е ясно, умирайки през 1992 г. той вече е притежавал 1/2 част от този имот,
нищо, че в нотариалния акт частта му е била 1/3.

3. Ако жилището е придобито по време на първия брак на свекъра ви, кога е прекратен този брак. Съответно, кога е сключен вторият брак на свекъра ви и има ли по време на втория му брак сключени някакави договори или делба за жилището и плащания по такава делба за жилището?

Не е придобито по време на предходен брак, както вече казах.

4. В завещанието от свекъра ви 1\3 ид.ч. ли е споменато, че завещава или, че завещава "частта си от жилището" на своя син

Завещанието е кратко:
"Завещавам всичкото си движимо и недвижимо имущество на сина си ..."
Не се упоменават идеални части. Думата "част" не е използвана никъде.
Това завещание не е било оспорвано от никого 13 години.
Доколкото разбирам, вече не може да бъде оспорено
и съпругът ми е собственик на 1/2 част от жилището.
Нали така? Завещанието обезнаследява майката за сметка на сина.

После майката се скарва със своята дъщеря от предходния брак
(тя не е осиновена от свекър ми)
и прехвърля своята част от жилището на сина си,
за да не може дъщерята от предходния брак да я наследи.
И най-вече, за да я ядоса.
Не е лесен характер, казвам ти...

5. Каква точно част е упоменато, че се прехвърля с договора за издръжка и гледане?

Ето там е трудното.
В договора за издръжка и гледане
свекърва ми посочва, че прехвърля на сина си
"собствения си недвижим имот - 2/3 идеални части от апартамента. Прехвърлителката си запазва правото на обитаване пожизнено на 3 от четирите стаи (посочват се кои са те)".
От това става ясно, че оставя на сина ползването само на 1 стая - такава е квотата на бащата при покупката, но не и при смъртта му.
При такива условия е подписан този договор.
Съпругът ми знаеше, че е ощетен, но не сметна за нужно да се пазари.

Нещо повече,
ние не сме ползвали никога дори тази 1 стая,
тъй като ясно ни се каза, че ако не сме съгласни, договорът се разваля.
Разбираемо е старият човек да си брани спокойствието и независимостта,
особено ако е егоистичен по характер.
Съобразяваме се с това желание.
Отношенията ни никога нямаше да се обтегнат,
ако не си беше "навила на пръста" да развали Договора без обяснима причина.
Мога само да гадая дали някой я подучва, или не.
Както нещата си вървяха години наред кротко,
изведнаж свекърва ми започна да търси поводи за разрив.

Та така, steli...
Ако не бяхме главни "герои",
интересен е казусът наистина.
На мен ми е интересен в морален и психологически план,
на теб - в юридически план...

Както се сещаш,
не ми се ще да живеем чак толкова "интересно"
но... други решават.

Сега бягам да поработя малко за разнообразие.
Надявам се да нямаш нищо против.

steli_na,
Разбира се, че ще отговоря.
Хайде по ред на номерата:

1. През 1962г. - когато е придобито жилището, свекърът ви с кого е бил в брак - с майката на съпругът ви или с втората съпруга?

Не е чак толкова оплетена ситуацията.
Мъжът ми е роден от брак, който е втори и за двамата му родители,
а жилището е придобито по време на същия този втори брак.
С една дума, жилището е купено от бащата и майката на съпруга ми.

Бившата съпруга не би могла да се намеси.
Тук е моментът да падна на колене и да благодаря Богу,
че ми е спестил евентуална "втора свекърва"

2. С договор ли е придобито жилището през 1962г., какъв договор и упоменато ли е изрично, какви томно са частите, при които се придобива правото на собственост.

Виждала съм само нотариален акт за покупка, където точно са упоменати квотите: свекъва ми плаща 2/3 от покупката, а свекърът - 1/3 част.
Той е починал 30 години по-късно.
Доколкото ми е ясно, умирайки през 1992 г. той вече е притежавал 1/2 част от този имот,
нищо, че в нотариалния акт частта му е била 1/3.

3. Ако жилището е придобито по време на първия брак на свекъра ви, кога е прекратен този брак. Съответно, кога е сключен вторият брак на свекъра ви и има ли по време на втория му брак сключени някакави договори или делба за жилището и плащания по такава делба за жилището?

Не е придобито по време на предходен брак, както вече казах.

4. В завещанието от свекъра ви 1\3 ид.ч. ли е споменато, че завещава или, че завещава "частта си от жилището" на своя син

Завещанието е кратко:
"Завещавам всичкото си движимо и недвижимо имущество на сина си ..."
Не се упоменават идеални части. Думата "част" не е използвана никъде.
Това завещание не е било оспорвано от никого 13 години.
Доколкото разбирам, вече не може да бъде оспорено
и съпругът ми е собственик на 1/2 част от жилището.
Нали така? Завещанието обезнаследява майката за сметка на сина.

После майката се скарва със своята дъщеря от предходния брак
(тя не е осиновена от свекър ми)
и прехвърля своята част от жилището на сина си,
за да не може дъщерята от предходния брак да я наследи.
И най-вече, за да я ядоса.
Не е лесен характер, казвам ти...

5. Каква точно част е упоменато, че се прехвърля с договора за издръжка и гледане?

Ето там е трудното.
В договора за издръжка и гледане
свекърва ми посочва, че прехвърля на сина си
"собствения си недвижим имот - 2/3 идеални части от апартамента. Прехвърлителката си запазва правото на обитаване пожизнено на 3 от четирите стаи (посочват се кои са те)".
От това става ясно, че оставя на сина ползването само на 1 стая - такава е квотата на бащата при покупката, но не и при смъртта му.
При такива условия е подписан този договор.
Съпругът ми знаеше, че е ощетен, но не сметна за нужно да се пазари.

Нещо повече,
ние не сме ползвали никога дори тази 1 стая,
тъй като ясно ни се каза, че ако не сме съгласни, договорът се разваля.
Разбираемо е старият човек да си брани спокойствието и независимостта,
особено ако е егоистичен по характер.
Съобразяваме се с това желание.
Отношенията ни никога нямаше да се обтегнат,
ако не си беше "навила на пръста" да развали Договора без обяснима причина.
Мога само да гадая дали някой я подучва, или не.
Както нещата си вървяха години наред кротко,
изведнаж свекърва ми започна да търси поводи за разрив.

Та така, steli...
Ако не бяхме главни "герои",
интересен е казусът наистина.
На мен ми е интересен в морален и психологически план,
на теб - в юридически план...

Както се сещаш,
не ми се ще да живеем чак толкова "интересно"
но... други решават.

Сега бягам да поработя малко за разнообразие.
Надявам се да нямаш нищо против.

steli_na,
Разбира се, че ще отговоря.
Хайде по ред на номерата:

1. През 1962г. - когато е придобито жилището, свекърът ви с кого е бил в брак - с майката на съпругът ви или с втората съпруга?

Не е чак толкова оплетена ситуацията.
Мъжът ми е роден от брак, който е втори и за двамата му родители,
а жилището е придобито по време на същия този втори брак.
С една дума, жилището е купено от бащата и майката на съпруга ми.

Бившата съпруга не би могла да се намеси.
Тук е моментът да падна на колене и да благодаря Богу,
че ми е спестил евентуална "втора свекърва"

2. С договор ли е придобито жилището през 1962г., какъв договор и упоменато ли е изрично, какви томно са частите, при които се придобива правото на собственост.

Виждала съм само нотариален акт за покупка, където точно са упоменати квотите: свекъва ми плаща 2/3 от покупката, а свекърът - 1/3 част.
Той е починал 30 години по-късно.
Доколкото ми е ясно, умирайки през 1992 г. той вече е притежавал 1/2 част от този имот,
нищо, че в нотариалния акт частта му е била 1/3.

3. Ако жилището е придобито по време на първия брак на свекъра ви, кога е прекратен този брак. Съответно, кога е сключен вторият брак на свекъра ви и има ли по време на втория му брак сключени някакави договори или делба за жилището и плащания по такава делба за жилището?

Не е придобито по време на предходен брак, както вече казах.

4. В завещанието от свекъра ви 1\3 ид.ч. ли е споменато, че завещава или, че завещава "частта си от жилището" на своя син

Завещанието е кратко:
"Завещавам всичкото си движимо и недвижимо имущество на сина си ..."
Не се упоменават идеални части. Думата "част" не е използвана никъде.
Това завещание не е било оспорвано от никого 13 години.
Доколкото разбирам, вече не може да бъде оспорено
и съпругът ми е собственик на 1/2 част от жилището.
Нали така? Завещанието обезнаследява майката за сметка на сина.

После майката се скарва със своята дъщеря от предходния брак
(тя не е осиновена от свекър ми)
и прехвърля своята част от жилището на сина си,
за да не може дъщерята от предходния брак да я наследи.
И най-вече, за да я ядоса.
Не е лесен характер, казвам ти...

5. Каква точно част е упоменато, че се прехвърля с договора за издръжка и гледане?

Ето там е трудното.
В договора за издръжка и гледане
свекърва ми посочва, че прехвърля на сина си
"собствения си недвижим имот - 2/3 идеални части от апартамента. Прехвърлителката си запазва правото на обитаване пожизнено на 3 от четирите стаи (посочват се кои са те)".
От това става ясно, че оставя на сина ползването само на 1 стая - такава е квотата на бащата при покупката, но не и при смъртта му.
При такива условия е подписан този договор.
Съпругът ми знаеше, че е ощетен, но не сметна за нужно да се пазари.

Нещо повече,
ние не сме ползвали никога дори тази 1 стая,
тъй като ясно ни се каза, че ако не сме съгласни, договорът се разваля.
Разбираемо е старият човек да си брани спокойствието и независимостта,
особено ако е егоистичен по характер.
Съобразяваме се с това желание.
Отношенията ни никога нямаше да се обтегнат,
ако не си беше "навила на пръста" да развали Договора без обяснима причина.
Мога само да гадая дали някой я подучва, или не.
Както нещата си вървяха години наред кротко,
изведнаж свекърва ми започна да търси поводи за разрив.

Та така, steli...
Ако не бяхме главни "герои",
интересен е казусът наистина.
На мен ми е интересен в морален и психологически план,
на теб - в юридически план...

Както се сещаш,
не ми се ще да живеем чак толкова "интересно"
но... други решават.

Сега бягам да поработя малко за разнообразие.
Надявам се да нямаш нищо против.