Страница 1 от 1
Кой получава имота при отказ от собственост (идеални части)
Публикувано на:
13 Апр 2005, 10:39
от nikola121
Моля за информация кой получава частта от съсобствения имот при отказ от право на собственост върху тази част от съсобственик по чл. 100 ЗС? Другите съсобственици ли получават частта, от която има отказ, или държавата, или общината? Дотук от консултации с юристи разбрах, че става публична отказаната собственост, но това не ми се вижда логично, при положение, че има други съсобственици. Предварително благодаря за помощта!
Re: Кой получава имота при отказ от собственост (идеални час
Публикувано на:
13 Апр 2005, 11:31
от Lora_D
Другите съсобственици няма как да придобият идеалната част на отказалия се.Липсва придобивно основание за тех. Тази част остава без собственик и като безстопанствена в зависимост от характера на вещта по силата на закона става собственост на държавата или на общината. Съвсем различно е положението при отказа от наследство, където честта на отреклия се уголяма дяловете на останалите наследници, защото тези които приемат наследството, го приемат изцяло съобразно наследствените си дялове.
Re: Кой получава имота при отказ от собственост (идеални час
Публикувано на:
13 Апр 2005, 11:39
от nikola121
Благодаря за изчерпателния отговор. Успех!
Re: Кой получава имота при отказ от собственост (идеални час
Публикувано на:
13 Апр 2005, 11:42
от адв.
не е съвсем точно, че имота става "публичен", но със сигурност при отказ не се уголемяват дяловете на съсобствениците, а като съсобственик влиза общината или държавата.
Re: Кой получава имота при отказ от собственост (идеални час
Публикувано на:
13 Апр 2005, 11:46
от Иван
Извънредно интересен въпрос!
Логиката на отговора на юристите с които сте говорил почива на правилото, че отказа от вещно право има за правна последица придобиване на имота от държавата или общината. Прилага се по аналогия чл.11 от ЗН. Същия принцип следва да важи и за отказа от идеална част от недвижим имот.
От друга страна може да се търси и друго обяснение с оглед на различните теории за същността на съсобствеността. Така ако се приеме за валидна теорията според която правото на отделния съсобственик е пълното право на собственост, но то е ограничено от правото на другия съсобственик, при отказ на единия другия става единствен собственик. Т.е. държавата не придобива.
Практиката в България е друга-тя застъпва първото становище.
Всичко това е обяснено много добре от покойния проф.П.Венедиков. Вж."Ново вещно право"1995г, стр.89-90.