forum.lex.bg

Моля Ви за съвет.
Преди около 10-ина години имах съдебен спор с Общината. Правото бе категорично на моя страна, но за да го докажа бе необходимо да представя на съда документи, които са от такова естество, че се съхраняват единствено и само в Общината. Общината укри от съда тези документи и съответно спечели делото. Изчерпахме всички възможности за обжалване, но в крайна сметка остана в сила решението на първоинстанционния съд.
По ирония на съдбата, тези дни разбрах, че мои съседи имат също съдебен спор с Общината и за най-голямо мое учудване, с цел да спечели този спор, Общината е представила в съдебно заседание именно укритите навремето от мен документи. Тези документи са представени в о.с.з. без да се оставят копия от тях към делото. НО НА БАЗА НА ТЯХ, В ПРОТОКОЛА ЗА ПРОВЕДЕНОТО ПРЕЗ МЕСЕЦ НОЕМВРИ 2004 ГОД. ЗАСЕДАНИЕ Е ПРОТОКОЛИРАНО, ЧЕ СЪДА Е СЧЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО ............... ИМЕННО ТОВА, КОЕТО АЗ СЕ ОПИТВАХ ДА ДОКАЖА ПРЕДИ ОКОЛО 10 ГОДИНИ.
Държа да отбележа, че представените от Общината по делото със съседите ми документи касаят целия квартал, а в него се намира както имота на съседите ми, така и моя собствен имот.
Въпросът ми е, възможно ли е, въз основа на протокола от съдебното заседание по делото на съседите ми, да претендирам пред ВКС за отмяна на влязлото в сила съд. решение по моето дело - с основание чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК.
В случай, че уважи молбата ми, ВКС ще задължи ли по-нисшестоящия съд да се съобрази с вече установените, макар и по друго дело (делото на съседите ми), факти и обстоятелства или ще трябва пак да търся начини да се снабдя с тези документи - нещо което ми се струва доста сложно, защото не виждам как ще принудя Общината да ги представи на съда въпреки, че те са представени вече по делото на съседите ми - т. е. те реално съществуват.
Предварително благодаря от сърце на всички отзовали се!

Пределният срок по чл.232 ал.1 вр.чл.231 б."а" ГПК е едногодишен. Според мен срокът да искате отмяна на решението по вашето дело е изтекъл, тъй като решението ви е влязло в сила преди повече от 1 година.

Не съм съгласен с Вас, защото чл. 232, ал. 1 от ГПК указва, че молбата за отмяна на влязло в сила с. р. следва да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството служещо за основание за искане на отмяна.
В случая на Мария ме притеснява как тя би могла да докаже кога е научила неизвестните й факти и обстоятелства, както и дали наистина протокол от съдебно заседание по друго дело би могъл да се използва по чл. 231, ал. 1, б. "а".
На мен лично не ми е известна подобна практика и не мога да коментирам.

Обстоятелството по б."а" (наличието на документ) предхожда решението. Само узнаването за наличието на този документ е след решението. В този случай, срокът тече от датата на решението. Вижте последното изречение на чл.232 ал.1 ГПК.

Точно така! Това го пишеше едно време и в учебника!

Ами,щом съдът е приел за установено нещо с решение, което има сила на присъдено нещо, съгласно чл.220 ГПК, то е задължително за общината. Така че може би не е необходима отмяна,а направо да се представи това решение и да се поиска каквото ви трябва.

Иначе въпросът относно срокът се изясни по категоричен начин.Няма шанс.

СПН по различните дела ще си действа между страните по тях - има една в отношенията между общината и едното семейство и втора относно тези с второто. За установено в отношенията им ще се считат различни неща и толкова.

Чл. 220 в тази му част е в смисъл, че общината следва да зачита решенията на съда, което значи, че ако един граждански субект, може да си позволи да не ги следва, то за общината като част от системата на органите на управление е немислимо да не го направи - те са всъщност един и същи субект - държавата- изразена чрез различни органи. Нещо като ръката да откаже да последва движението на краката при нормално функциониращ организъм (не, че в БГ не е точно така и това говори за сериозно болестно състояние).

Но в отношения с различните субекти ще се зачита различното решение, това е вече поради ефектите на самото решение.

По отношение на питащата не се простират субективните предели на СПН, създадени по другото дело, дори да се приеме, че се касае за иск със същото правно основание и произтичащ от същия правопораждащ факт (за което нямаме информация).
Освен това - тя не се позовава на решението по другото дело, а само на част от документите, представени по делото.
Според мен - няма основание за отмяна.

Пропуснах да допълня,че разсъждавах за административно производство/струва ми се че по казуса второто дело е адмнистративно/, а там нещата относно СПН са малко по-различни от гражданското.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 08.06.2001 Г., ОС НА ВАС
Въпросът за субективните предели на силата на пресъдено нещо спрямо заинтересованите лица, които не са участвали по делото, се поставя с оглед на другарството в административния процес. Поначало влязлото в сила решение е задължително за страните по делото, а от третите лица само спрямо наследниците и правоприемниците им - чл. 220, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 45 ЗАП и чл. 30, изр. 1 ЗВАС. То обаче може да разпростре последиците си и спрямо други неучаствали по делото заинтересовани лица, чийто кръг е различен в зависимост от това дали с него се отхвърля или уважава жалбата срещу административния акт. Разпоредбата на чл. 30, изр. 2 ЗВАС постановява, че ако обжалваният акт бъде отменен, решението е задължително за всички. Съдебното решение, с което се отменя административният акт като незаконосъобразен, е конститутивно и има обвързващо действие спрямо заинтересованите органи и лица, които не са участвали по делото. Освен че признава със сила на пресъдено нещо преобразуващото право на жалбоподателя да отмени порочния административен акт на основанията по чл. 41, ал. 3 ЗАП и чл. 12 ЗВАС, то и осъществява това право, като постановява отмяната. Конститутивното действие на отменителното съдебно решение се състои в задължението на всички да зачетат постановената с него правна промяна, настъпила при това в отношенията не само между страните по делото, но и спрямо неконституираните лица, в чиито правни сфери отмененият административен акт е пораждал правни последици. Същото се отнася и за решението, с което се обявява за нищожен обжалваният акт. Макар това решение да е установително (декларативно), тъй като само констатира със сила на пресъдено нещо, че поради пороците си административният акт не е породил правни последици, прогласената с него нищожност може да бъде успешно противопоставена не само между страните по делото, но и от и на всяко трето заинтересовано лице.


Та ако е налице тази хипотеза,Мария може да използва решението по другото дело без да е отмянено първото решение.

Ако става въпрос за обявяване на административен акт за нищожен или унищожаем си има направо изричен текст - 231, 1, б. "в" ГПК.

Но питането беше дали ако общината е представила документи по едно дело, а ги е скрила по друго, може да се ползват представените по второто дело документи като основание за отмяна на първото решение. Да принципно може, даже не трябва да се искат оригиналите, защото представените по второто дело са официално заверени копия и направи ще се поиска прилагане на папката по второто дело. Но е изпуснат срока.

Няма данни обаче дали двата спора са относими по някакъв начин и дали се припокриват.

За мене като се размислих е по-интересно друго - укриването на документи от общински служител не е ли престъпление - да кажат криминалистите - и ако е така - това може да се установи със съдебно решение и тогава да се отмени първото такова по силата на 231, 1, "б" ГПК. Срокът ще е спазен.

Много, много благодаря на всички Ви.
В най-общи линии казусът ми реално е следния:
Преди години водих адм. дело срещу Общината за възстановяване на собственост върху отчужден навремето по ЗПИНМ недвижим имот. Имота е бил отчужден за промишлени нужди, тъй като към момента на отчуждаването е попадал в промишлената зона на града. С разрастването на града, промишлените зони за изместени в периферията му, а наоколо започва повсеместно жилищно строителство. Именно поради това, през 70-те години квартала в който се намира имота е отреден за "спорт и озеленяване" - детски площадки, градинки и т.н. Този процес, обаче се е забавил във времето и поради това, към датата на подаване на заявлението за възстан. на собствеността, имаше само няколко незаконни постройки, стопанисвани от Общината и отдавани под наем на частни фирми за складове за търговия на едро (борса). В хода на делото (обжалван отказ на кмета за възстановяване на собствеността) се опитах да докажа именно тези факти. Но въпреки, че бе задължена от съда, Общината така и не представи нито строителните разрешения за сградите, нито новия (от 70-те години) ЗРП за квартала, който вече предвиждаше мероприятие "спорт и озеленяване". Представителя на Общината твърдеше, че документите (строителните книжа, а и самите планове) не били съхранени! По такъв "грозен" начин загубих делото. Съседите, с течение на времето, след като също са водили административно дело срещу Общината, са успяли и са си възстановили правото на собственост въпреки, че част от въпросните сгради използвани за борса се намираше и в техния имот. Малко след това обаче, Общината им изпраща писмо с което ги уведомяват, че сградите подлежат на събаряне съгласно издадена заповед на кмета на Общината. Съседите обжалват заповедта пред съда. Именно по това дело, в съдебно заседание Общината представя укрития навремето от нас ЗРП по силата на който се предвижда мероприятие "спорт и озеленяване". Също така, представителя на Общината декларира пред съда, че за въпросните сгради (респ. частта от тях, намираща се в имота на съседите) няма издавани строителни разрешения, че сградите са незаконни и са в разрез на действащия ЗРП за квартала и като такива следва да бъдат съборени.
Това което Ви пиша за делото на съседите е в най-общи линии - без да съм запозната с подробностите.
Но със сигурност съм виждала протокола от с. з. в което е представен ЗРП от 70-те години и на негова база съда е констатирал и протоколирал, че мероприятието е "спорт и озеленяване", и в което заседание представителя на Общината е декларирал, че няма издавани строителни разрешения за въпросните сгради.
Нали разбирате, че аз навремето бях доказала тези факти и обстоятелства, щяхме и ние да спечелим делото и възстановим собствеността.
Специално благодаря на Ставрев и го моля, да ми поясни само, дали бих могла да ползвам влязлото в сила съдебно решение, с което е възстановена собствеността на съседите ми - при положение, че за техния имот е било в сила абсолютно всичко, което е било в сила и за нашия имот.
По този начин били могло тяхното съдебно решение да се използва като факт и обстоятелство, възникнало след постановяване и влизане в сила на решението по моето дело. Така и срока за искане на отмяна не би трябвало да е изтекъл.