forum.lex.bg

Спрян незаконен строеж -преустройство по чл. 224, ал.1, т.1 от ЗУТ. Спирането не е обжалвано пред съда. ЗУТ предвижда пряк съдебен контрол - съгл. чл.214 т.3. След изтичане на срока за обжалване пред съда, на основание чл. 224, ал. 5 от ЗУТ - строителството продължено с разрешение на органа, издал заповедта за спиране. В така издадения акт не е посочено, че същия подлежи на обжалване. ЕС /етажните собственици/ уведомени след изтичане на всички срокове. ЕС са обжалвали по административен ред. Отговорът - на основание чл. 151, ал.1 т.3, б.а - не се изисква разрешение за строеж за вътрешни преустройсйтва, при които не се засяга конструкцията на сградата. В случая премахната носеща стена, сградата съществуваща, а не ново строителство, трета категория-задължителен надзор по ЗУТ.
Моето становище е, че подлежи на обжалване пред съда, по местонахождение на имота на основание чл.215 с.з., защото представлява ИАА извън кръга на изборените в чл.216, за които е предвиден косвен съдебен контрол. 1. Това е следвало да бъде указано в издаденото разрешение за продължаване на строежа. 2. От тук следва задължение да бъдат уведомени по съответния ред заинтересованите лица, в частност тези по чл. 38, ал.3 от ЗУТ.
И сега накъде?І?
Дали по чл. 231 - напр. ЕС да въэложат извършване на експертно
заключенеие - носеща ли е стената, нарушава ли сеизмичната устойчивост, там ли е противоземетръсната шайба - това е ли ново обстоятелство или че са били лишени от възм от участие в процеса
Дали по общия исков ред - чл. 38 от ЗС. Ако е обща част, тя принадлежи на ЕТ. Обърках се от четене на съдебна практика. Т.напр.Отказите за спиране на строителство не подлежат на пряк съдебен контрол, т.к. по чл. 214 подлежат на обжалване само актовете по спиране и т. н. Трудно мога да е нарека константна, но преобладаваща практика и ако кажат, че разрешението за ползване по същността си е отказ от спиране , а не отмяна на ИАА. Моля споделете Вашия опит?

Съвсем ме обърка - докато прочета края на казуса забравих началото.
Ако си на линия, предлегам да задаваш въпросите един по един, и по-кратки, за да мога да ти отговоря. Чакам те!

И аз!!! Спряно преустройство. Разрешено продължаване на строителството от органа, който е постановил спиране- основание - чл.224, ал.5 от ЗУТ след изтичане на срока за обжалване пред съд. Зут предвижда пряк съдебен контрол на спирането, но не и на отказа / поне изчетената от мен съдебна практика е наложила това/. Каква защита може да се потърси от етажните собственици? - ЗУТ или общия исков ред по ЗС, ако стената е носеща, то тя е обща по смисъла на чл.38 ЗС.

Дали си струва да предприемам административна процедура за атакуване на акта за разрешение поради тези пороци - че не е указано на страните правото им да обжалват, че се касае за носеща стена( която ще установя със СТЕ /това означава разходи), че съгл. чл.38, ал.7 към проектите за преустройства се представя "мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектанска правоспособност, доказващо, че не се намалява носимоспособностт, устойчивостта" на сградата
или
при положение че са пропуснати всички срокове по ЗУТ
по сигурно по общия исков ред?

Доколкото разбирам, след проверката на РДНСК са констатирали, че няма незаконен строеж и са отменили спирането на СМР, така ли е?
Ако се приеме че е така тогава, според мен:
- може евентуално да се обжалва разрешението за строеж да преустройство чл. 149, ал. 2,т.2 или т.3 - според хипотезата. Предполагам, че то не е било съобщено на ЕС и тогава за тях срок не тече. Това е по азминистративен ред - пред съответния окръжен съд.
- би могло да се действа и по исков път - чл. 109 ЗС, като преди това може да поискаш да се наложи обезпечителва мярка по реда за обезпечаването на бъдещ иск - това второто не съм го правил, но ми се струва, че е възможно.
И по двата случая трябва да докажеш твърденията си, на които основавашжалбата/ иска , така че ще ти трябва 100% експертиза - или от архитект или от инжинер конструктор - според казуса и проблема.
Ако не що не съм разбрал, пиши.

Това, че не е оказано правото да се обжалва не е порок, който по същество да опорочи акта и няма да мине пред съда ако е само това.
по второто - ако е носеща стена, това е обща част - чл. 185 от зУТ спазен ли е - ако не е основание за незаконосъобразност.
Как така са изтекли всички срокове, за кои срокове говориш?

Извинявай, малко по-горе по инерция записах, че разрешението за строеж се обжалва пред окръжния съд. Това не е вярно. Исках да кажа, че разрешението за строеж за преустройство се обжалва пред началника на РВДСК , а после неговия акт пред окръжния съд, т.е че производството е административно.

Не Ви ли се спи бе хора,че давате консултации посред нощ!

Благодаря Ви - т.2 е, която препраща към чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2. Мислех първо за административния ред.
Аз обичам обезпечаване на бъдещ иск, но точно такъв случай не съм имала и ще опитам!
От представените ми чертежи и за неспециалист е видно, че е носеща конструкция. В последно време администрацията много обича да цитира текстове от ЗУТ, в които не се изисква съгласие на ЕС -ОС или непосредствени съседи - мислех си и за нормата на чл. 185 - той е в ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - Режим и ограничаване на вещните права, т.е. да обоснова духа на закона и волята на законодателя да защити интересите на всички субекти в строителството.

Приказни сънища!

Луд умора нема!

В случая няма такова! Всичко е объркано - липсвали са всякакви книжа - ал.7 от чл. 38 от ЗУТ. Първоначално са представени в дадения по КА срок- разрешение за преустройство отпреди 25 години /заради носещия характер на зида са разрешени малаки отвори- шубери/. Не се признават и се издава акт за спиране и вс. последици - ВиК Ел захранване, срок за изнасяне на материалите. И той изтича. Молба за преразглеждане от собственика на обекта и следва разрешение - касае се за старо преустройство.

Извинени сте!!! Не сте ме подвели! Досетих се, че е часови проблем.

Това не е порок!